Решение по дело №3195/2018 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

              

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 364

 

гр. Пловдив,  11.02. 2020 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, XІІ състав в публично заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                                                                                                  

при секретаря Р. П., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 3195 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

2. Образувано е по жалба на К.И.К., ЕГН: **********, с посочен в жалбата адрес: ***, против Ревизионен акт № Р-16001617008910-091-001/02.07.2018г., издаден от В.П.А., на длъжност Началник сектор при ТД на НАП гр. Пловдив, възложил ревизията и В.Г.Г., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, офис Хасково, ръководител на ревизията, потвърден и изменен с Решение № 554 от 25.09.2018г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. Пловдив, при Централно управление на Национална агенция за приходите, в частта, с която са определени следните задължения за данъци и осигурителни вноски, ведно със съответните лихви за забава : Годишен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2011г. в размер на 29 987,86 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 18 828,90 лв.; Годишен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2013г. в размер на 1 163,55 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 493,05 лв.; Годишен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 34 619,43 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 11 152,13 лв.; Годишен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 20 521,26 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 2 439,95лв.; вноски за Държавното обществено осигуряване /ДОО/ на самоосигуряващо се лице за 2011г. в размер на 952,32 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 715,82 лв.; вноски за Здравно осигуряване /ЗО/ на самоосигуряващо се лице за 2011г. в размер на 595,20 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 391,06 лв.; вноски за  ДЗПО - Универсален пенсионен фонд на самоосигуряващо се лице за 2011г. в размер на 372 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 280,16 лв.; вноски за Здравно осигуряване /ЗО/ на самоосигуряващо се лице за 2013г. в размер на 6,54 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 3,39 лв.; вноски за Здравно осигуряване /ЗО/ на самоосигуряващо се лице за 2016г. в размер на 140,36 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 27,09 лв.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административния акт и се претендира неговата отмяна от съда.

Поддържаните оплаквания се субсумират в твърденията, че в случая не са налице предпоставките по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК за извършване на ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, поради което и незаконосъобразно както облагаемите основи за задълженията за данъци, така и осигурителния доход за задължителните осигурителни вноски, са определени по този ред. Сочи се, че направените изводи от ревизиращите са в резултат на неправилна преценка на събраните доказателства в хода на ревизията и при неправилно приложение на материалния закон.

Иска се оспорения ревизионен акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира се и присъждане на сторените разноски по производството. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита от пълномощника адв. Ш..

3. Ответникът – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрк. Р., е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, се иска прилагане разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК по отношение на разноските. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.

 

ІІ. За допустимостта :

4. Ревизионният акт е обжалван в рамките на предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в прежде посочената негова част. Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика”  гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

 

ІІІ. За процедурата:

5. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р - 16001617008910-020-001/18.12.2017г., издадена от В.П.А. - Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, е възложено извършване на ревизия на жалбоподателя с обхват установяване на следните видове задължения за следните периоди : Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2011г. – 31.12.2016г. и вноски за ЗОВ за самоосигуряващо се лице за същия период. Определен е краен срок на извършване на ревизията от три месеца, считано от връчване на ЗВР, което е направено на 20.12.2017г. С последващи ЗИЗВР № Р-16001617008910-020-002/19.03.2018г. и ЗИЗВР № Р-16001617008910-020-003/20.04.2018г. първоначално определеният краен срок на ревизията е продължен до 18.05.2018г.

Заповедите са подписани с квалифициран електронен подпис (л. 130 – 132) и надлежно връчени на ревизираното лице (разписка на л. 868, удостоверения за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ на л. 866 и л. 864).  

В хода на ревизионното производство е съставен Ревизионен доклад  № Р- 16001617008910-092-001/01.06.2018г., подписан с квалифицирани електронни подписи и надлежно връчен на ревизираното лице. В  срока по чл.117, ал.5 от ДОПК,  не е подадено възражение от страна на ревизираното лице и въз основа на констатациите в РД е издаден оспореният в настоящото производство ревизионен акт, подписан с квалифицирани електронни подписи и надлежно връчен на ревизираното лице.  

В тази насока следва да се констатира, че от приобщените по делото доказателства, съставляващи данни от технически носител на информация  на л. 14 от делото се установява, че ЗВР, заповедите за изменение на ЗВР, ревизионния доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (загл. изм. - дв, бр. 85 от 2017 г.)  към момента на подписването на електронните документи.      

С оглед делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 и чл.119, ал.2 от ДПОК, по делото е представена Заповед № РД-09-1 от 03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив (л. 3 – 5).

Ревизионния акт е обжалван от ревизираното лице на основание и в срока по чл.152 от ДОПК с жалба вх. № 94-00-6033 от 19.07.2018г. по описа на ТД на НАП – гр. Пловдив, с приложени към нея писмени доказателства. Същите са обсъдени при административното обжалване, като с Решение № 554 от 25.09.2018г. Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите е потвърдил и изменил процесния ревизионен акт в обжалваната пред настоящата инстанция част.

Последвало е подаването на жалба на основание и в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, с която спора относно законосъобразността на ревизионния акт в посочената част, е отнесен пред Административен съд - гр. Пловдив, по повод на която жалба е образувано и производството по настоящото дело.

Изложеното до тук налага да се приеме, че ревизионното производство е образувано и съответно ревизионния доклад и ревизионния акт са издадени от надлежно снабдените с правомощията за това органи по приходите. Както ревизионния доклад, така и ревизионния акт са съставени в предвидената за това  форма. Ревизионният акт е валиден административен акт, като издаден от материално компетентен, териториално компетентен и компетентен по степен административен орган.

 

ІV.За фактите:

6. Относно допълнително определените задължения за Данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др. за  2011г., 2013г., 2014г. и 2016г., ведно с прилежащите лихви за несвоевременното разчитане с бюджета.

Като местно физическо лице по смисъла на чл.4 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ, К.И.К. е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ на основание чл.3 т.1 и чл.6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от него през данъчните периоди, попадащи в обхвата на ревизията. За периода от 01.01.2012г. – 31.12.2016г. са подавани ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в които са декларирани доходи от трудови правоотношения по договор за управление и контрол на търговското дружество „ФИНАНСОВА КОМПАНИЯ К И К“ ООД. Жалбоподателят е семеен със съпруга М.М.К.и пълнолетен син Е.К. К.. На съпругата М.К. е извършено ревизионно производство, приключило с РА № Р-16001617008911-091-001 от 02.07.2018г., из­даден на основание чл. 119 ал.2 от ДОПК от екип в състав В.П.А.– Началник Сектор в ТД на НАП – Пловдив, в качеството й на орган, възложил ревизионното производство, и В.Г.Г. – гл.инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, в качеството й на ръково­дител ревизията, пот­върден с Решение № 555/25.09.2018г. на Директор Ди­рек­ция “Обжалване и Да­нъчно-осигурителна практика”/ОДОП/– Пловдив при ЦУ на НАП. Посоченият ревизионен акт, с който са определени допълнително дължими суми за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 532,49 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 171,53 лв. е отменен в влязло в сила решение № 391 от 20.02.2019г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 3194 от 2018г. по описа на съда. На Е.. К. също е извършено ревизионно производство, като по делото не са представени доказателства за обжалване на издадения РА по административен и съдебен ред.

Ревизията е предхождана от извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, документирана с протокол № Р-16002415008928-092-001 от 18.04.2016г. и проверка за установяване на факти и обстоятелства, документирана с протокол № ПФ-16001617000376-073-001 от 18.01.2018г. С Протокол № 1436638/04.05.2018г. са присъединени доказателства, събрани при извършената ревизия на „Финансова къща К и К“ ООД, документирана РД № Р-16001617002798-092-001 от 23.10.2017г.

На основание чл.37 ал.3, чл.53 и чл.56 ал.1 от ДОПК, в хода на ревизионното производство, на К. е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения, с което са изискани данни, сведения, документи и обяснения, които имат отношение към източниците и размера на доходите му, както и направените разходи за издръжка на лицето, притежаваното движимо и недвижимо имущество, притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица и др., за ревизирания период.

От страна на лицето са представени документи и обяснения във връзка с връченото искане. Декларирано е, че поради преместване на офиса на друго място не могат да бъдат представени част от счетоводните документи на дружествата „Финансова компания К и К“ ООД и „Дикра“ ООД.

На основание чл. 47 от ДОПК, във връзка с декларираните данни са изпратени ИПДПОТЛ до община Пловдив, отдел „Местни данъци и такси“, служби по вписванията, ОД на МВР, както и банкови институции относно открити и закрити банкови сметки и предоставени други услуги. Извършени са насрещни проверки на лицата, по отношение на които е декларирано, че са предоставили в заем парични средства на К., съответно, че заемните средства са им възстановени в по-късен момент.

При анализ на събраните доказателства е констатирано следното: на 22.02.2011г. в Търговския регистър е вписано дружество с ограничена отговорност „Финансова компания К и К“ ООД, с капитал в размер на 250 000лв., внесен изцяло. Съдружници в дружеството са К.К. с дялова вноска в размер на 225 000лв. и Е.К. с дялова вноска в размер на 25 000лв. На 21.07.2014г. е вписано увеличение на капитала на дружеството на 1 000 000лв., от който дяловата вноска на К.К. в размер на 900 000лв. е внесена изцяло.

РЛ има и дялово участие в „Дикра“ ООД в размер на 2 500лв., като от дружеството са му изплатени дивиденти в размер на 100 000лв. през 2011г., с удържан данък в размер на 5 000лв. и в размер на 100 000лв. през 2013г., с удържан данък в размер на 5 000лв. За периода от 18.03.2011г. до 20.04.2012г. К. има и дялово участие в размер на 2 500лв. във „Веди 97“ ООД.

В хода на извършено ревизионно производство на „Финансова компания К и К“ ООД е констатирано, че по банкови сметки и в касата на дружеството са налице постъпления на парични средства от съдружниците К., както следва:

-от К.К.: за 2011г. - първоначална вноска в капитала при регистрация на дружеството на 25.01.2011г. в размер на 225 000лв.; вноска в размер на 20 000лв. от 29.08.2011г. по банкова сметка *** „МКБ Юнионбанк“ АД; внесени парични средства в общ размер на 132 115 щатски долара за периода от 18.08.2011г. до 09.12.2011г.; внесени парични средства по банкова сметка ***.08.2011г. до 21.12.2011г. в общ размер на 57 150 щатски долара; за 2013г. внесени на 01.09.2013г. парични средства в касата на дружеството в размер на 40 000лв.; за 2014г. допълнителна парична вноска за увеличение на капитала в размер на 362 700лв.; за 2016г. внесени парични средства в общ размер на 159 640 щатски долара за периода от 27.01.2016г. до 30.04.2016г.;

-от Е.К. – декларирано е, че паричните средства са му предоставени от родителите му и отделно от баща му, с източник банков кредит;

Във връзка с ИПДПОЗЛ е декларирано, че паричните средства, с които К.К. участва в капитала на „Финансова компания К и К“ ООД са с произход трудови възнаграждения, дивиденти, продажба на жилище, банков кредит и семейни спестявания. Произходът на капитала е проверен от Банков надзор на БНБ, във връзка с вписване на дружеството като финансова институция в регистъра на финансовите институции в Република България на БНБ. От страна на банковата институция е представено копие на декларация от 11.03.2011г., съгласно съдържанието на която произходът на средствата в размер на 225 000лв. е лични спестявания и заем. Представен е и протокол от 01.12.2011г. от проведено общо събрание на съдружниците в „Дикра“ ООД, при което е взето решение да се разпредели дивидент върху печалбата в общ размер на 200 000лв. или по 100 000лв. за съдружниците К.К. и Д.З.. След разпределяне на дивидента в дружеството остава неразпределена печалба в размер на 490 969,49лв.

Във връзка с наличието на парични средства към 01.01.2011г. К. е декларирал, че притежава налични парични средства в брой в размер на 110 000лв., съхранявани в каса в дома му и 80 000лв. депозити първоначално в „Алфа банк“, в последствие в „Пощенска банка“. През 2009г. му е извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, документирана с протокол № 919526 от 24.11.2009г., съгласно констатациите на която към 2009г. е разполагал с банкови депозити в общ размер на 47 000 щатски долара, които в последствие са изтеглени и е водил изпълнително дело срещу длъжник за сумата от 33 000лв.

Извършена е проверка на декларираните данни, при която е установено, че през 2009г. К. е получил в заем от „Хеброс 89“ ООД парична сума в размер на 40 000лв., с годишен лихвен процент „Законната лихва“ и краен срок на издължаване до 31.10.2010г. С приходни касови ордери от 07.10.2010г. предоставеният заем и уговорената лихва са издължени на заемодателя.

За периода от 01.11.2010г. до 01.11.2012г. са открити банкови сметки в „Юробанк“ АД с размер на депозита от 40 000лв. Представени са платежни нареждания от 19.12.2011г. от „Банка ДСК“ ЕАД за сумите от 5 000лв. и 10 000лв., наредени от „Дикра“ ООД към ТД на НАП – гр. Пловдив за заплащане на данък върху дивидента.

Извършена е насрещна проверка на „Дикра“ ООД относно твърденията на К. за изплатен дивидент през 2011г., като в отговор на ИПДПОТЛ, връчено на актуалния електронен адрес на дружеството, не са представени изисканите документи и писмени обяснения. След проверка на данните в публикуваните ГФО е констатирано, че основната дейност на дружеството е покупко – продажба на недвижими имоти, като за 2010г. е декларирана текуща печалба в размер на 691 хиляди лева и парични средства по разплащателна сметка в размер на 116 хиляди лева, а за 2011г. – неразпределена печалба в размер на 491 хиляди лева и парични средства по разплащателни сметки 0лв. През 2011г. са изплатени дивиденти на съдружниците в дружеството от по 100 000лв., за които е заплатен данък върху дивидента на 19.12.2011г. в общ размер на 10 000лв. Дивидентът е заплатен по банкова сметка *** К. на 17.01.2011г. и на същата дата е прехвърлен по банкова сметка *** „Финансова компания К и К“ ООД с посочено основание „уставен капитал“.

По отношение твърденията за изплатен дивидент през 2013г. в размер на 100 000лв. е направен извод, че е налице неразпределена печалба в размер на 292 хиляди лева, но са декларирани парични средства в брой само в размер на 2 хиляди лева. Не са представени първични счетоводни документи и счетоводни регистри относно разчетните взаимоотношения на „Дикра“ ООД със съдружника К.К., от данните в които да се направи несъмнен извод за наличие на парични средства в касата на дружеството. От представените по делото доказателства може да се направи само и единствено извод, че е внесен данък върху дивидент в размер на 5 000лв., но не и че на РЛ са изплатени в брой парични средства в размер на 100 000лв., които да са разполагаеми при него.

По отношение направената допълнителна вноска в капитала на „Финансова компания К и К“ ООД за 2013г. е представено копие на нотариален акт № 6 от 2013г., съгласно който К.К. продава на В.К.свой недвижим имот – апартамент, подробно индивидуализиран, за сумата от 52 932,60лв. Цената от извършената продажба е заплатена по банков път по банкова сметка *** „МКБ Юнионбанк“ ЕАД.

По отношение направените допълнителни вноски в капитала на дружеството през 2014г. са представени декларации от 16.12.2014г., без дата, 3бр. декларации от 25.02.2015г. и протокол от проведено общо събрание на съдружниците на „Дикра“ ООД от 21.01.2014г. Съгласно съдържанието на протокола е взето решение да се разпредели дивидент върху печалбата в общ размер на 400 000лв., в т.ч. по 200 000лв. за двамата съдружници, за които се дължи данък в размер на 5%. След разпределение на дивидента остава неразпределена печалба в дружеството в размер на 90 969,49лв. Съгласно съдържанието на декларацията от 16.12.2014г., посочените в декларацията от 11.03.2011г. заемни средства са изцяло погасени от К.К. към края на 2014г. В декларациите от 25.02.2015г. се пояснява, че средствата, с които са придобити дяловете в капитала при първоначалната регистрация на дружеството в размер на 225 000лв. са с произход трудови възнаграждения в размер на 170 000лв. и банков кредит от „Юробанк“ АД в размер на 55 000лв. В подкрепа на твърдението за размера на доходите от трудови правоотношения е представено разпореждане № **********/Протокол № 168 от 01.10.2012г. – 11/2012г. на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, считано от 26.04.2012г. и разпореждане № ********** от 01.07.2014г. на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което отпуснатите пенсии са осъвременени. В първото разпореждане са посочени размерите на доходите, реализирани от него: за периода от 1989г. до 1997г. – 408 470 неденоминирани лева и за периода от 1997г. до 2012г. – 137 772 неденоминирани и деноминирани лева, което представлява средномесечен доход в размер на 2 395лв. По отношение средствата за увеличение на капитала на дружеството в размер на 675 000лв., същите са с произход, както следва: в размер на 312 300лв. неразпределена печалба, в размер на 362 700лв. парични вноски, в размер на 30 000лв. от продажба на недвижим имот, в размер на 300 000лв. от получени дивиденти и в размер на 32 700лв. от трудови възнаграждения. Направени са уточнения, че сумата в размер на 32 700лв. е от закрити депозити в „Юробанк“ ЕАД, които след изтеглянето им са съхранявани в брой, а от сумата в размер на 55 000лв. банков кредит от „Юробанк“ ЕАД е налице остатък в размер на 17 000лв.

Извършена е рекапитулация на движението на парични средства по банковите сметки на К. в „Юробанк“, „Първа инвестиционна банка“, „Алианц“ и „Банка ДСК“ за всяка една от ревизираните години (таблици на л. 152 – 153), при която са констатирани следните факти и обстоятелства: за 2011г. началното салдо на парични средства е в размер на 160 452,49лв., крайното – в размер на 82 514,78лв.; за 2012г. началното салдо е в размер на 82 514,78лв., крайното салдо – в размер на 27 347,20лв.; за 2013г. – начално салдо от 27 254,56лв., крайно салдо – 3 314,36лв.; за 2014г. – начално салдо 3 311,85лв., крайно салдо – 2 236,97лв.; за 2015г. – начално салдо – 3 358,11лв., крайно салдо – 6 725,27лв. и за 2016г. – начално салдо – 6 726,17лв., крайно салдо – 3 901,06лв.

При анализ на движението на паричните средства по банковите сметка е установено, че по банкова сметка *** „МКБ Юнионбанк“ през периода 01.01.2011г. – 28.01.2013г. са получавани доходи от изплатени пенсии, като същевременно са извършвани множество захранвания на сметката и тегления от нея основно за заплащане на консумативни разходи. На 15.01.2013г. по сметката е постъпил превод за заплащане на продажната цена на недвижим имот по НА № 6 от 2013г. в размер на 52 932лв., а на 28.01.2013г. парична сума в размер на 50 000лв. е постъпила по банкова сметка *** К. с посочено основание „захранване на сметка за погасяване на кредит“. Установено е, че К. е получавал трудовото си възнаграждение по банкова сметка *** „Юробанк“ (л. 148), като от нея също са извършвани множество разплащания от ПОС и са теглени суми от АТМ. Открити са и други банкови сметки, по които са усвоени банкови кредити: на 28.12.2012г. в размер на 24 000лв., в последствие прехвърлен по сметка в „Райфайзенбанк“ за доплащане на финансов лизинг; на 25.01.2011г. в размер на 70 000лв., прехвърлен по сметка с основание „за набиране на капитал“; на 14.12.2016г. в размер на 20 000лв., предназначена за заплащане на остатък от кредит в размер на 6 208,25лв. и изплатени в брой на К. – в размер на 13 440лв. Направен е депозит в размер на 40 000лв., част от който в размер на 9 733,73лв. е послужил за „закриване на сделка“, а останалата част в размер на 30 266,27лв. е заплатен в брой на К..

По откритата банкова сметка *** „Алфа банк“ на 21.01.2011г. е отразено откриване на срочен депозит в размер на 77 000лв., паричните средства по който са прехвърлени на 25.01.2011г. по банкова сметка *** „Финансова компания К и К“ ООД с основание „превод на уставен капитал“. По сметката са извършвани и множество вноски в брой през 2011г. в общ размер на 13 040лв. в основание вноски по лизингов договор към „Райфайзен лизинг България“ ООД.

През ревизирания период е извършен анализ на получаваните доходи по договор за управление с „Финансова къща К и К“ ООД, като нетните размери са посочени в таблица на л. 147. Посочено е, че към подадените ГДД за периода 2012г. – 2016г. са приложени ЕР на ТЕЛК за освидетелстване от 26.04.2012г. за установена намалена работоспособност 71% за срок от 3 години и ЕР на ТЕЛК за преосвидетелстване от 27.04.2015г. за установена намалена работоспособност 75% за срок от 3 години. Посочените ЕР на ТЕЛК не са представени по делото.

Констатирано е, че през периода са придобити 2бр. МПС от К. и М. К., съответно на лек автомобил марка БМВ, модел 730 Д по договор за финансов лизинг от 16.01.2013г. в „Райфайзен лизинг България“ ООД и на лек автомобил марка Шевролет, модел Каптива по договор за финансов лизинг от 26.05.2010г. с „Райфайзен лизинг България“ ООД. Декларирани са 2бр. недвижими имоти – апартамент в гр. Пловдив, ул. „Кардам“ № 11, вх. Б, ет. 2, ап. 11, лична собственост на К.К. (продаден през месец януари 2013г.) и апартамент в гр. Пловдив, ул. „Жан Жорес“ № 49, ет. 2, ап. 9 (съпружеска имуществена общност).

Въз основа на декларирани данни от сина на К.К. Е.К. е констатирано, че са му предоставени парични средства, както следва: през 2011г. в размер на 10 000лв. от двамата родители и в размер на 15 000лв. от баща му с произход кредит от „Юробанк“; през 2014г. в размер на 40 300лв. от баща му, като вносител на обща сума в размер на 403 000лв. съгласно вносна бележка от 14.07.2014г.; през 2015г. в размер на 10 000лв. от двамата родители за закупуване на недвижим имот (закупен на 09.07.2015г.).

След извършен анализ на наличната документация в архива и информационната система на ТД на НАП – Пловдив, събраните в хода на ревизията доказателства и получената информация от изследваните различни източници, чрез изпратени ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ и други, подробно описани в РД, органите по приходите са приели, че жалбоподателят не е разполагал с декларираните и обложени доходи, които да покриват като размер извършените от него разходи за периода на ревизията.

След извършен анализ на всички представени документи, писмени обяснения, декларации, отговори от направени запитвания до трети лица, получена информация от други контролни органи, е констатирано несъответствие на извършените разходи с получените доходи и доказаните ресурси за ревизираните данъчни периоди – наличие на предпоставките на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК, според която „декларираните и/ли получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период“, което води до определяне на данъчните основи за посочения период по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК. С оглед на това, на основание чл.124 ал.1 от с.к., на лицето е връчено уведомление, с което е уведомено, че при извършването на ревизията са установени обстоятелства по чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК, поради което основата за облагане с данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ и осигурителния доход за 2011г., 2013г., 2014г. и 2016г. ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК.

Предвид установеното обстоятелство по чл.122 ал.1 от ДОПК, органите по приходите са пристъпили към определяне на основата за облагане с данъци, като са взели предвид всяко от относимите към лицето обстоятелства по чл.122 ал.2 от ДОПК, а именно: - т.1., т.2., т.3., т.4., т.7., т.8., т.14. и т.16 (л. 151 гръб – 154).

Въз основа на събраните доказателства, органите по приходите са приели, че към 01.01.2011г. РЛ не разполага с налични парични средства в брой с доказан произход в размера на декларираните 110 000лв., като следва да се приеме за разполагаема сумата в размер на 5 000лв. При извършената съпоставка е констатирано, че направените разходи за годината в общ размер на 591 222,76лв. по пера, изчерпателно изброени на л. 155 значително надвишават доходите с установен произход (л. 155). При липса на спор относно другите постъпления на парични средства и направените разходи е изчислен недостиг на парични средства в размер на 308 972,30лв., които са приети за доходи с неустановен произход. След приспадане на вноските за ЗОВ – авансови и за годишно изравняване, включително определените при ревизията по реда на чл. 124а от ДОПК, е изчислена данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ по реда на чл. 122 от ДОПК в размер на 306 625лв. Изчислена е обща данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ като сбор от данъчните основи на доходите от трудови правоотношения и доходите с неустановен източник по чл. 122 от ДОПК, намалени с ползвано данъчно облекчение в размер на 7 920лв. Върху тази данъчна основа в общ размер на 307 798,60лв. = 9 093,60лв. + 306 625лв. – 7 920лв. е определен дължим данък в размер на 30 779,86лв., ведно с прилежащите лихви. След приспадане на възстановения данък от дохода от трудови правоотношения в размер на 792лв. се изчислява дължима сума за довнасяне в размер на 29 987,86лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 18 828,90лв.

По аналогичен начин е извършена рекапитулацията на паричните средства за 2013г. и 2016г., като установеният недостиг на парични средства е компенсиран с установени при ревизионното производство на съпругата налични парични средства. По този начин, установеният недостиг на парични средства за 2013г. в размер на 26 379,76лв. (таблица на л. 157 – 158) е компенсиран частично с парични средства от съпругата в размер на 10 290,73лв. и е изчислен доход с неустановен произход в размер на 16 089,06лв. и установеният недостиг за 2016г. в размер на 243 472,06лв. (таблица на л. 159 гръб – 160 гръб) е компенсиран частично с парични средства на съпругата в размер на 48 012,64лв. и е изчислен доход с неустановен произход в размер на 194 459,42лв.

Горестоящият административен орган е намерил за неправилно посочен в приходната част на паричния поток за 2013г. на получената пенсия, като правилната сума е в размер на 7 118,19лв. По този начин изчисленият недостиг на парични средства за годината е намален от 16 089,06лв. на 10 758,87лв. Данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ съответно е намалена от 24 885,72лв. на 19 555,53лв., съответно е изчислена дължима сума за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за довнасяне в размер на 1 163,55лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 493,05лв.

7. Относно допълнително определените задължения за задължителни осигурителни вноски за 2011г., 2013г. и 2016г., ведно с прилежащите лихви за несвоевременното разчитане с бюджета.

В хода на ревизията е установено, че РЛ е съдружник и управител във „Финансова компания К и К“ ООД, в която е осигуряван по договор за управление и контрол за периода от месец април 2011г. до месец декември 2016г. За периода от 01.07.2011г. до 17.10.2011г. е декларирано осигуряване за всички осигурени социални рискове като съдружник в Заложна къща „Веди 97“ ООД, като са внесени авансови осигурителни вноски върху осигурителен доход в размер на 1 680лв. Считано от 26.04.2012г. на К. е издадено ЕР на ТЕЛК, въз основа на което и на последващо такова му е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

В резултат на направения анализ на относимите критерии по чл. 122, ал. 2 от ДОПК при ревизията са изчислени доходи с неустановен произход, които представляват облагаем доход от дейност по чл. 4, ал. 3, тт. 1, 2 и 4 от КСО по години, както следва: за 2011г. – 308 972,30лв., за 2012г. – 16 089,06лв., за 2014г. – 343 220,67лв. и за 2016г. – 197 459,42лв. Прието е, че на основание разпоредбата на чл. 124а от ДОПК определеният осигурителен доход на РЛ следва да се ограничи до максималния годишен размер, съобразно ЗБДОО, който е както следва: за 2011г. – 24 000лв., за 2014г. – 28 800лв. и за 2016г. – 31 200лв. За 2013г. осигурителният доход съвпада с този, изчислен при ревизията в размер на 16 089,06лв., а за 2011г. следва да бъде ограничен до 21 000лв., при съобразяване на ТР № 1 от 18.05.2016г. на ОС на Първа и Втора колегия на ВАС, постановено по тълкувателно дело № 3 от 2015г. по описа на съда.

За 2011г. РЛ дължи авансови осигурителни вноски за ДОО, които не са внесени в срока по чл. 7, ал. 4 от КСО. Съгласно таблица на л. 162 – 162 гръб същите са в общ размер на 349,44лв., които са дължими ведно с прилежащите лихви за несвоевременно разчитане с бюджета в размер на 296,58лв. На основание разпоредбите на чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 124а от ДОПК са изчислени вноски за ДОО за годишно изравняване върху дохода с неустановен произход, определен по реда на чл. 122 от ДОПК, максималният размер на който е 21 000лв. Върху осигурителен доход в размер на 4 710лв., определен като разлика между максималния годишен размер на осигурителния доход от 21 000лв. и осигурителния доход, върху който са определени авансови вноски в размер на 16 290лв. е изчислена допълнително вноска за ДОО за годишно изравняване в размер на 602,88лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 419,24лв.

Аналогично, за 2011г. са изчислени невнесени авансови вноски за ДЗПО – УПФ в размер на 136,50лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 116,40лв. (таблица на л. 162 гръб – 163) и за ЗО в размер на 218,40лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 154,47лв. (таблица на л. 163 – 163 гръб).

Аналогично, за 2011г. са изчислени допълнително дължими вноски за ДЗПО – УПФ и ЗО за годишно изравняване на основание разпоредбите на чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО съответно в размер на 235,50лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 163,76лв. и в размер на 376,80лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 236,59лв. (таблица на л. 135).

При ревизията е констатирано, че считано от 26.04.2012г. на жалбоподателя е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, в следствие ЕР на ТЕЛК, с което е определен 71% намалена работоспособност. В последствие, процентът намалена работоспособност е определен в по-голям размер – 75%. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО К.К. е задължително осигурен за ЗО, предвид факта, че е сключил договор за управление с „Финансова компания К и К“ ООД. За годината е определен доход с неустановен произход по чл. 122 от ДОПК, който обаче е в размер на 16 089,06лв., който е по-малък от осигурителния доход, върху който са внесени вноски за ЗО – 19 200лв. При определяне окончателния размер на вноските за ЗО е взета предвид получаваната от К. пенсия, като е констатирано, че доходът, върху който се дължат месечни авансови вноски за ЗО се различава от дохода, върху който са внесени месечни авансови вноски за ЗО със сумата от 81,81лв. Върху така изчисления размер на осигурителния доход са дължими авансови вноски за ЗО в общ размер на 6,54лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 3,39лв. (таблица на л. 163 гръб).

Аналогично, за 2016г. е констатирана разлика между дохода, върху който се дължат месечни авансови вноски за ЗО и доходът, върху който са внесени месечни авансови вноски от К. със сумата от 1 754,75лв. Върху така изчисления размер на осигурителния доход са дължими авансови вноски за ЗО в общ размер на 140,38лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 27,09лв. (таблица на л. 164 гръб).

8. При съдебното обжалване на РА са приети следните писмени доказателства, в хронологичен ред: като приложение към жалбата, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство: 7 бр. нареждане разписка, издадени от „Банка ДСК“ за заплащане в брой от „Дикра“ ООД на К.К. за периода от 08.10.2010г. до 07.12.2010г. на парични средства в общ размер на 223 500лв.; 2бр. нареждане разписка, издадени от „Банка ДСК“ за заплащане в брой от „Дикра“ ООД на К.К. на сумите от 1 000 евро на 13.10.2010г. и от 1 000 щатски долара на 13.10.2010г.; 1бр. нареждане разписка, издадено от „Банка ДСК“ за заплащане в брой на К.К., но от банковата сметка на „Дикра“ ООД на сумата в размер на 1 000 евро (л. 15 – 19); проверка за установяване на факти и обстоятелства за периода от 2004г. до 2008г., документирана с протокол № 919526 от 24.11.2009г. (л. 20 – 24); протокол № 47 от 11.05.2017г. на Окръжен съд – Пловдив, Наказателно отделение, постановено по НОХД № 855 от 2017г. по описа на съда за одобряване на постигнато споразумение между Окръжна прокуратура – Пловдив и обвиняемите К.К. и Н. М. (л. 25 – 84); доказателства от трети неучастващи по делото лица: митнически декларации за осъществен внос на стоки от „Виктория 2004“ ЕООД за 2011г., 2013г. и 2016г. (л. 907 – 1067); митническа декларация от 18.09.2011г. за внос на стоки от „Никеи 2009“ ЕООД (л. 1069 – 1071); 22бр. митнически декларации на „Виктория 2004“ ЕООД за внос на стоки, заведени на Митнически пункт Варна Запад, изчерпателно изброени в писмо вх. № 2001 от 31.01.2019г. на Агенция „Митници“, Централно митническо управление (л. 1072 – 1099); данни за регистрирани митнически декларации за внос на стоки от „Виктория 2004“ ЕООД за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2012г. и от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. и от „Никеи 09“ ЕООД за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2011г., копирана на технически носител компакт диск; спогодба между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода и имуществото (л. 1107 – 1120); документи на „Дикра“ ООД, описани на л. 1148 – 1149, касаещи изплащане на дивидент на съдружниците за 2013г. и заплащане на данък върху дивидента (л. 1150 – 1210); определение № 272 от 05.03.2019г. на Окръжен съд – Пловдив, постановено по НОХД № 855 от 2017г. по описа на съда (л. 1242 – 1244); документи на „Дикра“ ООД, описани на л. 1273 – 1276,  касаещи изплатен дивидент на съдружниците за 2013г. (л. 1277 – 1328).

По отношение нарежданията – разписки, издадени от „Банка ДСК“ през 2010г., както и протоколите от решения на общото събрание на „Дикра“ ООД и разходните касови ордери за изплащане на дивидент през 2013г. е направено възражение за недостоверност на датата по смисъла на чл. 181 от ГПК от процесуалния представител на ответника.  

9. В хода на съдебното производство са изслушани и приети, със заявени резерви от процесуалния представител на отвеника, основно и допълнително заключение по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза (ССЕ) на назначеното вещо лице П.П.. След анализ на събраните по делото доказателства вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи:

-по основното заключение: по делото са представени счетоводни регистри с обобщени данни на „Дикра“ ООД – баланс, отчет за приходите и разходите и оборотна ведомост. Жалбоподателят е представил банкови извлечения от банкова сметка *** „Банка ДСК“ за изплащане на парични суми в брой и преводно нареждане за извършени банкови операции. По делото не са представени хронологични и аналитични регистри на „Дикра“ ООД за 2010г., но на самите банкови документи са изписани счетоводни контировки, отразяващи извършените банкови операции. След анализ на счетоводните контировки е установено съответствие между сбора на сумите на извършените върху банковите документи контировки и тези, отразени в оборотната ведомост. Съгласно обобщена информация в таблица на л. 1134 през 2010г. от банковата сметка на дружеството са изтеглени парични суми в общ размер на 619 237,60лв., от които К. е изтеглил лично 228 837,60лв. Отделно от това, дружеството е превело по банковата сметка на РЛ сумата в размер на 160 400лв.

Според данните в оборотната ведомост на дружеството, по дебита на сметка 501 Каса са отразени постъпили суми в общ размер на 639 237,60лв., като може да се предположи, че в тази сума са включени изтеглените или преведени от банковата сметка суми в размер на 619 237,60лв. Според данните в оборотната ведомост, по кредита на сметка 501 Каса са отразени излезли суми в размер на 638 412,31лв., от които 620 000лв. с контировка 498/9 Други дебитори. Не е виден директен счетоводен запис, но може да се предположи, че отчетените по сметка Други дебитори суми в общ размер на 678 000лв. са по пера 23 000лв., преведени на „АВС – 91 Величкови“ АД като временна финансова помощ, 35 000лв., преведени на „Финансова къща Кристи“ ООД като заем и 620 000лв., получени от съдружниците.

През 2013г. на съдружниците в дружеството са изплатени дивиденти в общ размер на 200 000лв. или по 100 000лв. на съдружник. Разпределянето на дивидент е извършено въз основа на 14бр. протоколи на общото събрание на дружеството, като сумите са изплатени въз основа на РКО, в които е положен подпис за „получил сумата“. На стр. 4 и 5 от заключението (л. 1134 гръб и 1135) вещото лице е посочило взетите счетоводни операции при разпределяне на дивиденти и документите за деклариране и изплатени доходи от дивиденти и внасяне на данъка. Според експерта, представените документи са достатъчни, за да се направи извод за изплатен на съдружниците в дружеството дивидент, съответно за внесен данък върху дивидента в приход на бюджета.

Изготвен е паричен поток на жалбоподателя по метода на ревизиращите органи, като декларираната сума от 110 000лв. е включена като налични парични средства към 01.01.2011г.

За 2011г. изплатеният дивидент е включен в постъпленията на парични средства в брой и след извършена рекапитулация е изчислено превишение на приходите над разходите със сумата в размер на 24 865,30лв.

Сумата е посочена като начално салдо на парични средства към 01.01.2012г., като в постъпленията на парични средства в брой са посочени и доходи от пенсия в размер на 4 754лв. При така извършената рекапитулация е изчислено превишение на приходите над разходите със сумата в размер на 36 266,56лв.

Сумата е включена като начално салдо на парични средства към 01.01.2013г., като в постъпленията на парични средства в брой са посочени и изплатен дивидент в размер на 110 000лв. Вещото лице е посочило намерени неточности относно сумата на доходите от трудови правоотношения, която следва да е в нетен размер на 15 050,88лв., вместо посочената стойност от 10 033,92лв. Налице са налични парични средства при съпругата М. К.на в размер на 10 290,73лв., но същите не следва да послужат за покриване на разходи на съпруга, тъй като е налице превишение на доходите над разходите.

През 2014г. се изчислява превишение на разходите над приходите със сумата в размер на 224 056,47лв., като в постъпленията на паричните средства са включени и тези на съпругата М. К.на в размер на 10 033,92лв. Отново е констатирана неточност относно сумата на доходите от трудови правоотношения, която следва да е в нетен размер на 16 932,24лв., вместо посочената стойност от 15 521,22лв.

За 2015г. е налице превишение на доходите над разходите със сумата в размер на 12 005,90лв., като при посочване на размера на доходите от трудови правоотношения не е взето предвид данъчното облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ в размер на 792лв.

За 2016г. е констатирано превишение на разходите над доходите със сумата в размер на 182 417,26лв., като в постъпленията на парични средства е включена разполагаемата сума от 48 012,64лв. при съпругата М. К.на.

При констатираното превишение на доходите над разходите за 2011г. не се дължат данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, ведно с прилежащите лихви и вноски за ЗОВ за годишно изравняване, ведно с прилежащите лихви.

При констатираното превишение на разходите над доходите за 2014г. със сумата от 224 056,47лв. се дължи данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 17 435,68лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 073,07лв.

При констатираното превишение на разходите над доходите за 2016г. със сумата от 182 417,26лв. се дължи данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 17 435,68лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 073,07лв.

В разпита си в съдебното заседание на 15.04.2019г. вещото лице е направило уточнение, че включените в постъпленията парични средства са въз основа на счетоводни документи, предоставени от РЛ и данни от решението на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив.

-по допълнителното заключение: съобразно поставената задача и след изключване от разходната част на паричните вноски по банковата сметка на „Финансова компания К и К“ ООД през 2011г. и 2016г., които са трансферирани към Китай и включване в приходната част на паричния поток на нетните доходи от трудови правоотношения за 2013г. и 2014г., по отношение на които е направено изявление в основното заключение, че са допуснати грешки в изчисленията, вещото лице е изчислило нов паричен поток за периода от 2011г. до 2016г. При този начин на изчисление не е налице недостиг на парични средства за нито един от ревизираните периоди, съответно не са дължими данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, ведно с прилежащите лихви и вноски за ЗОВ, ведно с прилежащите лихви.

10. В хода на съдебното производство като свидетел е разпитано лицето Н.Р.М..

От показанията на свидетеля се установява, че същият познава К.К. като собственик на „Финансова къща К и К“. Наясно е, че през периода 2011г. – 2016г. тази финансова къща е извършвала трансфери на парични средства към китайски търговци. Трансферите, най-общо казано, били за покупки на различни части и инструменти от български фирми. Паричните средства са предоставяни в брой, в офиса на финансовата къща от лице с малко име И. от Хасково, като били придружавани с бележка с инструкции. Самият свидетел няма собствена фирма, а е действал като пълномощник на фирма, чрез която отново са превеждани парични средства към Китай, по инструкции на същото лице.

 

V.За правото :

11. В случая, на първо място следва да се констатира, че релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално компетентни органи на приходната администрация в хода на ревизионно производство, осъществено по реда на чл. 112 и сл. от ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на оспорения ревизионен акт, който е постановен в изискваната от закона писмена форма и съдържа законоустановените реквизити съобразно разпоредбата на чл. 120 от ДОПК.

Впрочем спор по тези обстоятелства не се формира между страните по делото.

12. Относно административноправния спор, касаещ допълнително определените задължения за Годишен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за  2011г., 2013г., 2014г. и 2016г., ведно с прилежащите лихви за несвоевременното разчитане с бюджета.

Разрешаването на административноправния спор по същество, в случая, на първо място налага да се съобразят разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК, които регламентират особени правила за извършване на данъчни ревизии, т.н. ревизии при особени случай. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 данъчна основа, когато е налице някое от обстоятелствата, визирани в т.1 - 7 от посочената разпоредба. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, такова обстоятелство е налице, когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Съгласно разпоредбата на чл.122 ал.2 от ДОПК данъчната основа по чл.122 ал. 1 се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани изчерпателно в т.1-16 от ал.1 на чл.122 от ДОПК. При определяне на данъчната основа по особения ред, на чл.122, ал.1 от ДОПК, органът по приходите не е длъжен да анализира и разгледа всички критерии, визирани в нормата на ал.2, с оглед тяхната разностранност. Достатъчно е да направи анализ на онези от тях, които му позволяват да определи данъчната основа по възможно най – обективния и достоверен начин по отношение на конкретния ревизиран субект. В случая, ревизиращите органи са извършили анализ на обстоятелствата по ал.2,  които са приели за относими към данъчната основа, и които допринасят за определянето й по възможно най - достоверния и обективен начин по отношение ревизирания субект.  В обсъжданата насока е необходимо да се посочи, че разпоредбата на чл. 122 от ДОПК не съставлява самостоятелна материално-правна уредба за възникване на данъчни задължения, а по своята същност е набор от особени доказателствени правила, които позволяват прилагането на материално - правните норми на съответния данъчен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за настъпването на фактическите състави, посочени в материалния закон и водещи до възникване на данъчни задължения. Естествено това заместване на изискуемите от материалния закон данни (декларации, отчети и т.н.) с други такива, посочени в чл. 122 от ДОПК, води много често до само приблизително установяване на данъчната основа. Все пак, в крайна сметка целта е да се получи цялостна, макар и косвена, представа за дейността на задълженото лице, а оттам и някакво, макар и само приблизително и относително, съвпадение на данъчната основа, определена по реда на чл. 122 от ДОПК и данъчната основа, която би била установена, ако бяха налице липсващите доказателства и данни.

Неминуемо при това положение, така определената данъчна основа по реда на чл.122 от ДОПК, ще се различава от обективно осъществения данъчен фактически състав, но това е резултат на неправомерното поведение на задълженото лице, което в случая, е укрило приходи и/или доходи. Същото обаче разполага с процесуална възможност, в хода на производството по обжалване на ревизионният акт да опровергае установените фактически констатации, като ангажира съответните доказателства, във връзка с обективно осъществения фактически състав на  материалния данъчен закон и докаже, че размера на облагаемата му данъчната основа е друг, а не приетия от ревизиращите органи.

Как се разпределя при това положение доказателствената тежест между данъчния субект – жалбоподател и административния орган – ответник по жалбата? Решаващо е обстоятелството – каква правна последица страната претендира като настъпила. Относно факта, обуславящ тази последица страната носи доказателствената тежест.

Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича от законно установеното задължение за съда да реши делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата (чл. 160, ал. 1 от ДОПК), независимо от тава, дали в съдебното производство страните са ангажирали някакви доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на съда, означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление.

В обсъжданата до тук насока, следва да се съобрази и правилото възведено в чл. 124 ал. 2 от ДОПК, съобразно което – “В производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122 ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства.” Това означава, че на ревизионния акт е нормативно придадена отнапред, материална доказателствена сила по отношение на обективираните в него констатации. Казано с други думи, тежестта за тяхното оборване е на жалбоподателя.

Как изложеното до тук се съотнася към конкретиката на настоящия случай?

Каза се, че с оглед направените в хода на ревизионното производство констатации, органите на приходната администрация са приели, че е проявен съставът, предвиден в хипотезата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК.  В тази насока данните, съдържащи се в документите и останалите доказателствата, приобщени в хода на ревизионното производство, са наложили несъмнения извод, че през процесните ревизирани периоди  К. е разполагал с недекларирани доходи в значителен размер, тъй като е извършил вноски на значителни парични средства в брой по банкови сметки, което е довело до нарастване на паричните средства. Този факт не се отрича, само се посочва, че лицето оперира със значителен брой банкови сметки и прехвърля парични средства от една в друга. Наред с това, се твърдят неправилно посочени парични суми в приходната и разходна част на паричния поток, доколкото се касае за рекапитулация на парични средства в брой, а в значителната си част разплащанията са извършени по банков път. Правният извод е, че в случая е проявен съставът, предвиден в хипотезата на чл. 122, ал.1, т.7  от ДОПК,  което е предопределило определяне на основата за облагане с процесните преки данъци по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК. Именно констатираните в хода на ревизията обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.7  от ДОПК са наложили необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия предвиден в чл.122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. Казано с други думи, налице е едно противоправно развитие на данъчните правоотношения, което е последица от проявлението на някой от фактите възведени в чл.122, ал.1 от ДОПК, и което е предопределило прилагане на особения ред за извършване на ревизионно производство.

Изложеното до тук обосновава крайният извод на съда, че в конкретния случай са били налице основания за провеждане на ревизия по реда на чл. 122 ДОПК и съответно за определяне на следващите се фискални задължения по ЗДДФЛ за процесните ревизирани периоди. Установяването на основанията за провеждане на ревизия по реда на чл. 122 ДОПК несъмнено следва да е доказано с допустимите от ДОПК доказателства, като доказателствената тежест е за органите по приходите при условията на пълно и главно доказване и не е допустимо прилагането на разпоредбата при само предполагаемо наличие на основание, какъвто обаче не е настоящия случай. Оплакванията на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни и не се споделят от състава на съда.

13. При това положение релевантния в случая въпрос е относно размера на облагаемите основи за облагане с данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за процесните ревизирани периоди. Каза се, че съгласно разпоредбата на чл.122 ал.2 от ДОПК данъчната основа по чл.122 ал.1 се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани изчерпателно в т.1-16 от ал.1 на чл.122 от ДОПК. При определяне на данъчната основа по особения ред, на чл.122, ал.1 от ДОПК, органът по приходите не е длъжен да анализира и разгледа всички критерии, визирани в нормата на ал.2, с оглед тяхната разностранност. Достатъчно е да направи анализ на онези от тях, които му позволяват да определи данъчната основа по възможно най – обективния и достоверен начин по отношение на конкретния ревизиран субект. В случая ревизиращите органи са извършили анализ на обстоятелствата по ал.2, които са приели за относими към данъчната основа, и които допринасят за определянето й по възможно най- достоверния и обективен начин по отношение ревизирания субект.

В жалбата са направени няколко групи възражения относно непризнаване на декларираната от самото РЛ парична сума в брой към 01.01.2011г., невключване в приходната част на паричния поток на определени постъпления на парични средства от доходи с установен произход – дивиденти и пенсии и включване в разходната част на паричния поток на парични суми в щатски долари, които не са собствени на К., а са му предоставени от трети лица – две дружества със седалище и адрес на управление в гр. Хасково за заплащане на стоки, внесени от Китай.

По отношение на първото направено възражение, касаещо началното салдо на парични средства към 01.01.2011г. по делото са представени платежни нареждания – разписки, издадени през 2010г. от „Банка ДСК“, протокол № 919526 от 24.11.2009г. от проверка за установяване на факти и обстоятелства. Твърденията на жалбоподателя са в смисъл, че при направената му в предходен момент ПУФО е констатирано, че същият е получавал доходи по трудови правоотношения в значителни размери до 31.12.2008г., от които е възможно да бъдат генерирани спестявания, както и е имал налични по банкови сметки депозити на обща стойност 47 000 щатски долара. В същия протокол е направена констатация, че са предприети действия по събиране на вземане чрез ЧСИ към К., на стойност 33 000лв. Наред с това, в жалбата, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство, са представени банкови документи за изплатени в брой парични суми от банковата сметка на „Дикра“ ООД, в която РЛ е съдружник. Източникът на паричните суми е дивидент в полза на двамата съдружници от реализираната печалба на дружеството. Върху сумата на изплатения дивидент е заплатен данък при източника в размер на 5%, който е внесен в приход на бюджета. Тъй като не са събрани доказателства за извършено придобиване на имущество на значителна стойност за 2009г. и 2010г., следва да се приеме, че при лицето е налична в брой паричната сума от 110 000лв. към 01.01.2011г., която неправилно не е взета предвид от ревизиращите органи.

Действително, на К. е извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, в която са подложени на проверка реализираните от него доходи за периода от 2004г. до 2008г., направените разходи и придобитото имущество. При проверката е констатирано, че за посочения период лицето е придобило доходи от трудови правоотношения в „Банка ДСК“ и „Алфа банк“ и е получавало обезщетение за безработица. През периода е закупен недвижим имот – апартамент в гр. София, чрез усвояване на банков кредит, който в последствие е продаден и кредитът е погасен, т.е. не са разходвани лични парични средства с произход спестявания при покупката му. През 2007г. е придобит по наследство недвижим имот – апартамент в гр. Пловдив, който е продаден през 2013г., т.е. извън периода, обхванат от проверката, съответно от доходът от продажбата му е намерил отражение в паричния поток за 2013г..

При проверката са направени изрични констатации, че за периода от 2004г. до 2008г. К. е получил нетно трудово възнаграждение в общ размер на 92 108,03лв., съответно е закупил стоки и е получил услуги на обща стойност 53 250,18лв. През годините са депозирани парични средства по банкови сметки, които представляват разход за лицето, но могат да се приемат за такива с източник спестявания, предвид размера на получаваните трудови възнаграждения. На 23.01.2004г. е направен срочен депозит в „Юробанк“ за срок до 23.05.2007г. на сумата в размер на 8 467,63лв. (левова равностойност на 5 502,71 щатски долара) за срок до 23.05.2007г., като по делото не са представени доказателства за закриването му и изтегляне в брой на внесената парична сума. В по-късен времеви момент, на 24.03.2006г. е направен срочен депозит в „Юробанк“ за срок до 24.04.2007г. за сумата от 16 224,20лв. (левова равностойност на 10 000 щатски долара). По делото отново не са представени доказателства за закриването му и изтегляне в брой на внесената парична сума. След изтичане срока на депозита в „Юробанк“, на същата дата 24.04.2007г. половината от паричната сума в размер на 5 721,98 щатски долара е внесена в „Пощенска банка“, като депозитът е прекратен на 01.12.2008г.

Същевременно, на една и съща дата – 24.03.2007г. са направени два срочни депозита в „Юробанк“ в размер на 10 000 щатски долара и в „ДЗИ Банк“ в размер на 10 000 щатски долара, като отново не са представени доказателства за изтеглянето им в брой. Предвид липсата на доказателства за изтеглянето на парични средства от направените депозити, следва да се приеме, че действително К. е направил вноски по банкови сметки, които са с доказан произход от доходи от трудови правоотношения, но не ги е изтеглил, т.е. не могат да се приемат за разполагаеми парични средства в брой към 01.01.2011г. Предвид направените покупки на стоки на значителна стойност през 2007г. и 2008г., които надвишават доходите на лицето от трудови правоотношения, може да се направи извод, че е възможно изтеглянето на част от паричните средства по банковите сметки към момента на извършване на съответната покупка.

Не може да се приеме за основателно и твърдението, че посочените в разпореждането на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което на К. е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване доходи от трудови правоотношения за периода от 1989г. до 2012г., са в значителни размери, предвид на което е възможно генерирането на спестявания. Следва да бъде посочено, че част от доходите са реализирани в отдалечен времеви период, като общоизвестни са фактите на хиперинфлация и деноминация на българския лев през 90-те години на миналия век. Следва да бъде посочено, че на К. е извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, в която са проследени реализираните от него доходи и извършените разходи за периода от 2004г. до 2008г., т.е. по-близък във времево отношение период.

При реализирани доходи за периода на проверката в общ размер на 92 108,03лв. и извършени разходи в общ размер на 53 250,18лв. действително е налице превишение на доходите над извършените разходи в размер на 38 857,85лв. Същите, обаче, не могат да се приемат като разполагаеми парични средства в брой към 01.01.2011г., тъй като за периода от 2004г. до 2009г. са направени срочни банкови депозити в общ размер на 46 946,45 щатски долара, а не са посочени други източници на доходи. Както беше казано по-горе в настоящото решение, не са представени никакви доказателства за изтегляне на парични средства от банковите сметки, за да бъдат приети за разполагаеми парични средства в брой при РЛ за период преди 01.01.2011г.

Дори да се приеме най-благоприятния за жалбоподателя вариант, а именно, че срочните депозити са изплащани в брой на лицето след изтичане на срока им, това е направено през 2007г. и 2008г., когато са направени разходи на значителна стойност – общо 52 155,29лв. срещу „изтеглени“ парични суми в общ размер на 36 946,45 щатски долара, т.е. може да се направи извод, че не е налице остатък от парични средства, с изключение на паричната сума в размер на 10 000 щатски долара по срочен депозит в „Пощенска банка“ за период до 13.10.2009г., по отношение на която не са представени каквито и да било доказателства за изтеглянето й в брой.

По изложените аргументи, настоящият съдебен състав намира, че не са събрани несъмнени доказателства, че към началото на ревизирания период К. е разполагал с налични парични средства в брой в размер на 47 000 щатски долара, които е изтеглил от банковите си сметки.

По отношение твърдението на наличие на парична сума в размер на 33 000лв. с източник събран чрез ЧСИ предоставен заем на Е.Х., по делото не са представени каквито и да било доказателства за изплащането му от заемополучателя в брой или по банкова сметка. ***, посочената сума също не може да се включи в декларираната от лицето стойност на паричните средства в брой към 01.01.2011г.

На следващо място, при ревизията е констатирано, че през 2009г. на К. е предоставен паричен заем от дружеството „Хеброс 89“ ООД в размер на 40 000лв., със срок до 31.12.2010г., който е изплатен, ведно с договорените лихви на 07.10.2010г. През 2010г. от съпругата М. К.на е придобит автомобил марка Шевролет, модел Каптива по договор за лизинг от 26.05.2010г. с „Райфайзен лизинг България“ ООД. Заплащането на лизинговите вноски е включено в разходната част на паричния поток на РЛ за периода след 2011г., като размера на сумата не се оспорва.

През периода 2009г. – 2015г. К. е съдружник в „Дикра“ ООД, която е реализирала печалба през 2010г. в размер на 691 хиляди лева. На 01.12.2011г. е взето решение да бъде разпределена част от печалбата на дружеството за 2010г., чрез изплащане на дивидент в размер на 200 000лв., по 100 000лв. на съдружниците К.К. и Д.З., като бъде заплатен данък върху дивидента в размер на 5%. Към 2012г. остава печалба за разпределение в размер на 491 хиляди лева.

При обжалването на РА по административен и съдебен ред е поддържана защитна теза, че РЛ е разполагало с паричните средства с източник печалби на дружеството, които са били изтеглени в брой. В подкрепа на защитната теза, по делото са представени банкови документи от 2010г., издадени от „Банка ДСК“ са изплащане в брой на парични средства на К.К. от банковата сметка на „Дикра“ ООД, без посочено основание. По отношение представените при съдебното обжалване частни документи е направено възражение от процесуалния представител на ответника за липса на достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК. Ангажирано е изготвянето на ССЕ със задача относно счетоводното отразяване в дружеството на заплатените суми на съдружника К.К., по отношение на чиято обоснованост е направено възражение от процесуалния представител на ответника.   

В този смисъл, по отношение на приетото по делото основно заключение на ССЕ, съдът намира за необходимо да изложи следните аргументи : В заключението се съдържат фактически констатации и експертни изводи, направени при анализ на документи, които, според вещото лице са му предоставени от жалбоподателя. Видно от изложеното в констативно – съобразителната част, сред документите, предоставени му за анализ, но не  представени по делото като доказателство, е оборотна ведост, ОПР и Баланс на «Дикра» ООД за 2010г. При преглед на приетите по делото доказателства, включително посочени изчерпателно в опис, съдът констатира, че са представени оборотна ведомост, баланс и отчет за приходите и разходите на «Дикра» ООД, но за 2011г. (л. 1277 – 1284), надлежно заверени от управителя на дружеството К.К.. Това означава, че експертните изводи на вещото лице, отнасящи се за взети счетоводни операции във вторичните счетоводни регистри на дружеството за 2010г. са необосновани, основаващи се на непредставени по делото доказателства. Заключението не следва да бъде кредитирано, в тази му част и поради условния характер на направените експертни изводи, при неналичие на хронологични и аналитични счетоводни регистри.

При анализ на данните в представената по делото оборотна ведомост за 2011г. може да се направи извод, че са налице крайни салда към 31.12.2010г. по сметки 4989 Други дебитори в размер на 655 000лв. и по 503 Разплащателна сметка в лева в размер на 115 978,99лв., които данни кореспондират с данните с публикувания от дружеството ГФО за 2011г. Към 01.01.2011г. сметка 501 Каса е с начално салдо в размер на 912,79лв., но предвид липсата на доказателства за осчетоводяване на парични суми по кредита на сметка 503 Разплащателна сметка в лева по дебита на сметка 501 Каса в размер на 639 237,60лв., не може да се направи несъмнен извод, че са налични достатъчно парични средства, от които в последствие да са изтеглени суми в размер на 638 412,31лв. В този смисъл, само въз основа на представените банкови документи, при липсата на хронологични и аналитични регистри при «Дикра» ООД може само и единствено да се направи предположение, че К.К. е изтеглил в брой паричната сума в размер на 228 837,60лв. Възражението на процесуалния представител на ответника относно достоверността на датата на банковите документи, само по себе си, е неоснователно, тъй като се отнася до банкови документи, с коректно попълнени реквизити, с изпълнен в тях подпис на банков служител. От данните в тях може да се направи извод, че от банкова сметка *** «Дикра» ООД е наредено изплащането на парични суми в брой на получателя К.К., без да е посочено основанието за това. Може да бъде направено предположение, че се касае за парични средства, свързани с дейността на дружеството, но съдебното решение не може да почива на предположения.

Съдът намира, че  от страна на жалбоподателя не е проведено пълно доказване, че паричната сума в размер на 228 837,60лв. е постъпила в негово държане, доколкото не са представени извлечения от посочената в банковите документи банкова сметка *** последните 3 месеца на 2010г. Налице е промяна в защитната теза на жалбоподателя относно размера на наличните парични средства в брой към 01.01.2011г., доколкото е налице значително разминаване между декларираната при ревизионното производство парична сума в размер на 110 000лв. и представените при съдебното обжалване документи, съгласно които се касае за парична сума в размер на 228 837,60лв. В този смисъл, съдът намира, че не следва да се кредитират основното и допълнителното заключение на вещото лице, в частта им относно наличните парични средства към 01.01.2011г., като към декларираната парична сума в размер на 110 000лв., която не е подложена на проверка от вещото лице, е прибавена допълнително и сумата в размер на 228 837,60лв. Съдът намира, че в случай, че е налице промяна в защитната теза на жалбоподателя, като начално салдо на парични средства към 01.01.2011г. следва да бъде посочена само сумата в размер на 228 837,60лв., за която, според него са събрани доказателства да е изплатена в брой от банкова сметка *** «Дикра» ООД. При този начин на изчисление, за 2011г. ще е налице недостиг на парични средства в размер на 85 134,70лв.

Съдът намира, че е налице и противоречие в заключението на вещото лице относно твърдението за заплатена сума по банкова сметка *** К. в размер на 160 400лв. за 2010г. От една страна, в заключението на вещото лице не е посочено по коя конкретно банкова сметка ***ума, а от друга страна в таблица на л. 152 е направен анализ от ревизиращите органи на банковите му сметки в «Юробанк» и «Първа инвестиционна банка» и движението по тях. При анализ на информацията са посочени начални салда на банковите сметки към 01.01.2011г., като някои от тях са 0лв., други са на различна стойност. Направеният анализ на ревизиращите органи е възприет от вещото лице в заключението му без промяна, като са посочени същите стойности на началните и крайни салда за 2011г., без да бъде посочено начално салдо на банкова сметка *** 400лв. По този начин се констатира и друга неточност в направените изчисления, която води до необоснованост на заключението, съответно до основателност на направеното от процесуалния представител на ответника възражение за неговата необоснованост.

При така изложените аргументи, настоящият съдебен състав намира, че не са представени несъмнени доказателства относно различен размер на началното салдо на парични средства, определено от ревизиращия екип в размер на 5 000лв.

По отношение паричния поток за 2011г. е направено изрично възражение, че неправилно в разходната му част са включени внесени суми в щатски долара по сметка на «Финансова компания К и К» ООД, съответно извършен превод за Китай. Според жалбоподателя, паричните средства са предоставени от трети лица –«Виктория 2004» ЕООД и «Никеи 09» ЕООД, които са извършили внос на стоки от Китай, които са свързани с извършваната от тях независима икономическа дейност. Действително, жалбоподателят е признат за виновен за престъпление по чл. 250 от НК за извършени парични преводи към Китай, чрез използване на документи с невярно съдържание, но в тях са посочени други лица, не «Виктория 2004» ЕООД и «Никеи 09» ЕООД. По отношение на тези  дружества се касае за реално осъществени сделки с предмет внос на стоки от Китай, които са разплатени с техни средства, а само и единствено преводът до китайските търговци е извършен чрез К..

Съдът намира това твърдение в жалбата за неоснователно. В хода на ревизията е депозирано писмено обяснение, касаещо превеждане на парични суми от банкови сметки от «Финансова къща К и К» ООД към китайски търговци, като е посочено, че се касае за сделка по факторинг. В обяснението не са посочени конкретните дружества, предоставили парични средства на дружеството за извършване на разплащания към търговци в Китай. При съдебното производство са събрани единствено доказателства, че дружествата «Виктория 2004» ЕООД и «Никеи 09» ЕООД с един и същ адрес на управление, са извършили внос на стоки от търговци в Китай, получени на пристанище Варна – Запад, за което са представени съответните митнически декларации и информацията е потвърдена от Агенция «Митници». Не са представени, обаче, каквито и да било доказателства за търговски взаимоотношения между посочените фирми и «Финансова къща К и К» ООД, включително за търговски сделки по факторинг.

Относно произхода на парични средства от трети лица единственото събрано по делото доказателство са показанията на свидетеля М., който е пряко заинтересован от изхода му. Съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК свидетелските показания следва да бъда преценявани заедно с останалите събрани по делото доказателства. В тази връзка съдът намира, че в показанията липсва каквато и да било конкретика относно паричните суми, «предоставяни» за разплащане на «Финансова компания К и К» ООД, както и на конкретните сделки, за които евентуално са предназначени. В показанията се посочва, че паричните средства са предоставяни в брой в офиса на «Финансова компания К и К» ООД от лице от гр. Хасково с малко име «И.», за което липсват каквито и да било доказателства дали е управител или пълномощник на «Виктория 2004» ЕООД и «Никеи 09» ЕООД. Липсва каквато и да било последователност и логичност на действията по предоставяне на паричните средства, като най-малкото е възможно търговските взаимоотношения между двете дружества и китайските търговци да се осъществяват пряко, без посредничеството на «Финансова компания К и К» ООД, за което не са представени каквито и да било доказателства.

По изложените аргументи, не може да се приеме за обоснована поддържаната от пълномощника на жалбоподателя защитна теза, че паричните средства в щатски долари, внесени по лични банкови сметки на К., невключени в обхвата на споразумението между обвиняемото лице и Окръжна прокуратура – Пловдив, представляват именно парични средства на дружествата «Виктория 2004» ЕООД и «Никеи 09» ЕООД и са предназначени за разплащане на търговски сделки с китайски търговци. Не следва да бъде кредитирано допълнителното заключение по ССчЕ, в което изчисленията са направени при изключване от разходната част на паричния поток за 2011г. и 2016г. на паричните суми, внесени по банкова сметка *** «Финансова компания К и К» ООД съответно в размер на 263 907,36лв. и 281 628,68лв. Направените изчисления от вещото лице са в съответствие с поставената му от пълномощника на жалбоподателя задача, но в настоящото решение се изложиха аргументи, че не е опровергана констатацията на ревизиращите органи, че се касае за лични парични средства на  физическото лице К., внесени по банкови сметки на «Финансова компания К и К» ООД, а не парични средства, предоставени от трети лица – «Виктория 2004» ЕООД и «Никеи 09» ЕООД.

На следващо място, предмет на спора по настоящото дело е невключване в приходната част на паричния поток за 2013г. на изплатен на К. дивидент от дружеството «Дикра» ООД. Твърденията в жалбата са, че са налице решения на общото събрание на дружеството да бъде изплатен дивидент на двамата съдружници и е налице неразпределена печалба от предходни години. Сумите са изплатени в брой от касата на «Дикра» ООД, като потвърждение за това са представените при съдебното производство разходни касови ордери. Като допълнителен аргумент в подкрепа на твърдението за заплатен на съдружниците дивидент е фактът на внасяне на данък в размер на 5% върху изплатената сума на дивидента в приход на бюджета.

При съдебното обжалване е направено възражение от страна на процесуалния представител на ответника за  липса на достоверна дата на протоколите от общото събрание на «Дикра» ООД и РКО, в което са посочени суми, «заплатени» на съдружниците. Според твърдението на процесуалния представител на ответника, се касае за частни документи, които се ползват само с формална доказателствена сила и предвид късното им представяне могат да се приемат за съставени за целите на процеса. Наред с това е посочено, че РКО са с некоректно попълнени реквизити и не са представени вторични счетоводни регистри, включително аналитичен регистър на сметка 501 Каса за 2013г. Направено е и възражение за необоснованост на заключението на вещото лице по ССчЕ, в тази му част, тъй като се основава на частни документи с недостоверна дата, данните в които не се подкрепят от други представени по делото доказателства.

По направените възражения съдът намира следното: по делото е представен като доказателство протокол от 21.01.2014г. на съдружниците в «Дикра» ООД, в който е взето решение в полза на съдружниците да бъде разпределен дивидент от печалбата на дружеството за 2010г. (л. 463). Протоколът е представен в подкрепа на декларирани пред надзорния съвет на БНБ обстоятелства относно произхода на паричните средства, с които са придобити дялове в капитала на «Финансова компания К и К» ООД, съответно е извършено увеличение на капитала на дружеството. Съгласно данните в протокола от 21.01.2014г. разпределеният дивидент в полза на съдружниците е в общ размер на 400 000лв. или по 200 000лв. на съдружник, като към 2014г. оставащата за разпределение печалба възлиза на 90 969,49лв.

Въз основа на тези доказателства, съдът констатира, че не са представени изисканите при ревизията от «Дикра» ООД първични счетоводни документи и счетоводни регистри, с изключение на оборотна ведомост, баланс и ОПР за 2011г. Противно на твърденията на жалбоподателя, в РД е направена констатация, че за 2011г. на К. е изплатен дивидент в размер на 100 000лв. от печалбата на «Дикра» ООД, който е намерил отражение в приходната част на паричния поток (таблица на л. 155 – 156, т. 10). Дивидентът е заплатен по банкова сметка *** «Финансова компания К и К» ООД през месец януари 2011г. Обстоятелството, че е разпределен дивидент в полза на съдружниците, е намерил отражение във вторичните счетоводни регистри, включително в публикувания ГФО, в който е посочено, че текущата печалба на «Дикра» ООД за 2010г. е в размер на 691 хиляди лева, а неразпределената печалба за 2011г. възлиза на 491 хиляди лева.

При анализ на данните в публикуваните ГФО на «Дикра» ООД за периода от 2012г. до 2015г. се констатира, че неразпределената печалба остава в непроменен размер за 2011г. и 2012г., когато не са взети решения на общото събрание за разпределяне на дивидент на съдружниците. През 2013г. такива решения са взети, като размерът на неразпределената печалба е намален на 292 хиляди лева. Тези декларирани данни не кореспондират с протокола на общото събрание от 21.01.2014г., съгласно който следва да бъде разпределен дивидент в полза на съдружниците в общ размер на 400 000лв., докато съгласно данните в ГФО неразпределената печалба е намалена с 200 000лв. Съгласно подадените декларации по чл. 73 от ЗДДФЛ за 2013г. и данните в публикувания ГФО на К. е начислен дивидент в размер на 100 000лв., а не в размер на 200 000лв., като са налице неточно декларирани данни в декларация за произход на средствата, депозирана пред надзорния съвет на БНБ. Данните за неразпределената печалба на дружеството са непроменени и за следващите данъчни периоди 2014г. и 2015г., което отново е в потвърждение на факта, че начисленият на К. дивидент за 2013г. е в размер на 100 000лв.

Предвид направеното твърдение в жалбата, че се касае за изплатен в брой дивидент, по делото са представени РКО, подробно описани в молба на л. 1273 – 1275. При анализ на данните в тях съдът констатира, че за периода от 05.10.2013г. до 09.12.2013г. на К. е заплатена сумата в общ размер на 67 450лв., която се различава от начислената сума на дивидента от 100 000лв. и от тази, по отношение на която е взето решение на общото събрание на дружеството от 21.01.2014г. Може само да се предполага, че различният размер на сумите се дължи на по-малкия размер на парични средства в касата на «Дикра» ООД, но това е само предположение, тъй като по делото не са представени доказателства, включително аналитичен регистър на сметка 501 Каса за движението на парични средства за годината. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че съгласно данните в публикувания ГФО в края на всеки един данъчен период от 2010г. до 2014г. са налице декларирани данни за парични средства в брой в малки размери – между 1 хиляди лева и 7 хиляди лева, които не са достатъчни за изплащане на посочената в РКО парична сума на дивидента в полза на К.. Едва през 2015г. е декларирано наличие на парични средства в брой в размер на 297 хиляди лева, но през тази година не се твърди да е изплащан дивидент на съдружниците от неразпределената печалбата на «Дикра» ООД за тази година.

По изложените аргументи, не следва да бъдат кредитирани основното и допълнителното заключение на вещото лице по ССчЕ като необосновани и некореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.

Съдът намира за основателно твърдението в жалбата, че неоснователно в приходната част на паричния поток за 2012г. не е включена сумата в размер на 4 754лв. с източник изплатена на К. пенсия за инвалидност поради общо заболяване, въз основа на ЕР на ТЕЛК от 26.04.2012г. По делото е прието като доказателство разпореждане № ********** № 168/протокол № 1152 без посочена дата (01.10.2012 – 11/2012), съгласно съдържанието на което на К. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 554,41лв. и лична социална пенсия за инвалидност в размер на 27,74лв., считано от 26.04.2012г. до 01.04.2015г. Констатация в този смисъл е направена в РД, като е посочено, че К. е декларирал ползването на данъчно облекчение за лице с намалена работоспособност въз основа на ЕР на ТЕЛК от 26.04.2012г.

По изложените аргументи, съдът намира, че неправилно в приходната част на паричния поток за 2012г. не е включена сумата на получаваната пенсия, както е процедирано и за следващите данъчни периоди. Независимо, че в РД е направена констатация, че за 2012г. не е налице превишение на разходите над доходите с установен произход, а точно обратното е налице превишение на доходите над разходите със сумата в размер на 10 645,06лв., невключената в приходната част на паричния поток парична сума ще окаже влияние върху началното салдо на парични средства за следващата 2013г.

На следващо място, съдът намира за необосновани изводите на вещото лице относно размера на доходите от трудови правоотношения на К., включени в приходната част на паричния поток. В основното заключение е посочено, че съществува неяснота относно посочване размера на доходите, като вместо сумите на ревизиращите органи следва в приходната част да бъдат включени данъчните основи на доходите от трудови правоотношения, които са в по-голям размер. В случая, вещото лице не е съобразило, че трудовите възнаграждения на К. са изплащани по банков път, съответно в приходната част на паричния поток са включени именно реално получените по банкова сметка ***. В заключението си самото вещо лице е непоследователно, като за всяка от ревизираните години включва в постъпленията на парични средства именно сумите в размер на 9 312,75лв., 12 887,28лв., 10 033,92лв. и 15 521лв. (посочени на л. 155 – 159 гръб), а не данъчните основи на доходите от трудови правоотношения по чл. 25 от ЗДДФЛ, посочени при рекапитулацияна на л. 160 гръб – 161.

Наред с изложените по-горе констатирани неточности в заключенията на вещото лице, съдът констатира, че в последната таблица на л. 1135 гръб от заключението е посочена сума на налични парични средства на съпругата М. К.на за 2014г. в размер на 10 033,92лв., вместо посочената в текстовата част на заключението парична сума в размер на 10 290,73лв. (л. 1135 гръб). Това е довело до неточност на изчислената сума на недостига на парични средства за 2014г., включително и до необосновано компенсиране на налични парични средства на съпругата за 2013г. с недостиг на парични средства при съпруга за 2014г.

Налице е и неточност в изчисленията на дължимия данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014г., като след изчисление на данъчната основа на доходите с неустановен произход по чл. 122 от ДОПК в размер на 224 056,47лв. е приспаднато данъчно облекчение в размер на 7 920лв. и е посочена сумата на данъчната основа за облагане в размер на 174 356,88лв., вместо правилната разлика в размер на 216 136,47лв. При тази допусната грешка е изчислен и неправилен размер на данъка по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и неправилен размер на прилежащите лихви.   

На следващо място, се констатира, че в основното и допълнително заключение на вещото лице не е направено разграничение на дължимите авансови вноски за ЗОВ за 2011г., ведно с прилежащите лихви и вноските за ЗОВ за годишно изравняване, изчислени върху максималния размер на осигурителния доход за годината съгласно ЗБДОО. В таблици на л. 162 – 162 гръб, 162гръб – 163 и 163 – 163 гръб е посочено, че се внесени авансови осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО спрямо осигурителния доход, върху който се дължат. В следствие на това, е изчислен размер на невнесените вноски за ЗОВ, дължими ведно с прилежащите лихви. Отделно са изчислени вноски за ЗОВ за годишно изравняване на основание чл. 124а от ДОПК, тъй като при ревизията е констатиран доход с неустановен източник, който представлява осигурителен доход от трудова дейност, върху който са дължими вноски за ЗОВ. На вещото лице не е поставена задача за проверка на математическата точност на изчисленията на ревизиращите органи, предвид на което съдът намира, че изчисленията в ревизионния акт са математически точни и вноските за ЗОВ, ведно с прилежащите лихви са правилно определени за внасяне.

Същите аргументи са валидни и по отношение допълнително определените авансови вноски за ЗО за 2013г. и 2016г., които са правилно  определени за внасяне, ведно с прилежащите лихви.

При така изложените аргументи, следва да бъде извършено преизчисление на паричния поток на К.К. за периода от 2012г. до 2016г. включително, при използване подхода на ревизиращия екип, с корекциите направени в решението на горестоящия административен орган за 2013г. Тук следва да бъде отбелязано, че неправилно при недостиг на парични средства в брой за предходната година, началното салдо за следващата година е определено в размер на 5 000лв. В настоящото съдебно решение ще бъдат направени съответните преизчисления, като в случай на недостиг на парични средства за предходната година, за начално салдо на следващата година следва да бъде приета сумата от 0лв., а при превишение на доходите над разходите крайното парично салдо за годината следва да се приеме за начално салдо на парични средства за следващата година.

При този начин на изчисление, за 2012г. наличните парични средства следва да бъдат намалени от 5 000лв. на 0лв. и постъпленията на парични средства да бъдат увеличени от със сумата на изплатените за годината пенсии в общ размер на 4 754лв. По този начин се изчислява превишение на доходите над извършените разходи със сумата в размер на 10 426,06лв., която следва да бъде приета за начално салдо на парични средства към 01.01.2013г.

При приемане на посочената парична сума за начално салдо на парични средства към 01.01.2013г. и при невключване на претендираната в жалбата парична сума на изплатен дивидент в приходната част на паричния поток, се изчислява превишение на разходите над извършените доходи със сумата в размер на 15 623,73лв. Така изчислената сума се компенсира с налични парични средства при съпругата М. К.на в размер на 10 290,73лв. и се изчислява превишение на извършените разходи на доходите на К. в размер на 5 333лв.

Към така изчислената сума на дохода по чл. 122 от ДОПК в размер на 5 333лв. следва да бъде прибавена данъчната основа на доходите от трудови правоотношения в размер на 16 723,20лв., следва да бъде приспадната сумата на вноски за ЗО в размер на 6,54лв. От така изчислената годишна данъчна основа в размер на 22 049,66лв. следва да бъде приспаднато данъчното облекчение за лице с намалена работоспособност над 50% в размер на 7 920лв. и по този начин се изчислява обща данъчна основа в размер на 14 129,66лв. Дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху тази данъчна основа възлиза на 1 412,97лв., от който следва да се приспадне данък в размер на 792лв. За разликата над сумата от 620,97лв. до пълния размер на дължимата сума от 1 163,55лв. обжалваният РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Прилежащите лихви върху новия размер на задължението от 620,97лв., изчислени посредством общодостъпен в интернет страницата на НАП лихвен калкулатор възлизат на 263,13лв., като обжалваният РА е незаконосъобразен за разликата над посочената сума до пълния размер на акцесорните задължения от 493,05лв.

За 2014г., при начално салдо на парични средства в размер на 0лв. и при липса на спор относно сумите в приходната, съответно разходната част на паричния поток, се изчислява недостиг на парични средства в размер на 348 220,67лв., който е в по-голям размер от този, изчислен от ревизиращия екип – 343 220,67лв. Предвид забраната по чл. 160, ал. 5 от ДОПК обжалваният РА следва да бъде потвърден, в частта му на допълнително определени дължими суми за довнасяне за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 34 619,43лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 11 152,13лв.

За 2015г. началното парично салдо към 01.01.2015г. е в размер на 0лв., а постъпленията на парични средства, съответно разходваните парични средства са в размера, изчислен от ревизиращия екип. По този начин се изчислява остатък на парични средства в края на периода в размер на 7 005,90лв., който следва да бъде приет за начално салдо на парични средства към 01.01.2016г.

За 2014г. началното парично салдо към 01.01.2016г. е в размер на 7 005,90лв., като постъпленията на парични средства и направените разходи остават в непроменен размер спрямо изчисленията на ревизиращите органи  в РД. При направените изчисления недостигът на парични средства за годината е в по-малък размер – 241 466,16лв. Този недостиг на парични средства се компенсира частично с наличните парични средства при съпругата М. К.на в размер на 48 012,64лв., като се изчислява доход с неустановен произход по реда на чл. 122 от ДОПК в размер на 193 453,52лв.

Към така изчислената сума на дохода по чл. 122 от ДОПК в размер на 193 453,52лв. следва да бъде прибавена данъчната основа на доходите от трудови правоотношения в размер на 18 813,60лв. следва да бъде приспадната сумата на вноски за ЗО в размер на 140,38лв. От така изчислената годишна данъчна основа в размер на 212 126,74лв. следва да бъде приспаднато данъчното облекчение за лице с намалена работоспособност над 50% в размер на 7 920лв. и по този начин се изчислява обща данъчна основа в размер на 204 206,74лв. Дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху тази данъчна основа възлиза на 20 420,67лв., от който следва да се приспадне данък в размер на 792лв. За разликата над сумата от 19 628,67лв. до пълния размер на дължимата сума от 20 521,26лв. обжалваният РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Прилежащите лихви върху новия размер на задължението от 19 628,67лв., изчислени посредством общодостъпен в интернет страницата на НАП лихвен калкулатор възлизат на 2 333,82лв., като обжалваният РА е незаконосъобразен за разликата над посочената сума до пълния размер на акцесорните задължения от 2 439,95лв.

14. Относно административноправния спор, касаещ допълнително определените задължения за задължителни осигурителни вноски (авансови и за годишно изравняване) за 2011г., 2013г. и 2016г., ведно с прилежащите лихви за несвоевременното разчитане с бюджета.

На следващо място спорният въпрос по отношение на който се концентрират противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство се свежда относно наличието на предпоставките на чл.124а от ДОПК за допълнително определяне на задължителните осигурителни вноски на  жалбоподателя за ДОО, ЗО и вноски за ДЗПО - УПФ на самосигуряващо се лице за процесните ревизирани периоди.

Каза се вече, че като последица от определената по реда на чл.122 от ДОПК основа за облагане с преки данъци ревизиращите органи са определили при условията на чл. 124а от ДОПК окончателният размер на осигурителния доход за тези периоди, съгласно реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК и следващите се от това задължения за внасяне на допълнителни осигурителни вноски, като са приели, че лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими и задължителни осигурителни вноски.

Обратно разбира се е становището на жалбоподателя, който счита, че както не са налице основания за определяне на задължения за данъци на основание разпоредбата на чл.122 от ДОПК, така и не са налице основания за определяне и на осигурителни вноски при  условията на чл.124а от ДОПК.

В случая съвкупната преценка на приобщените в хода на административното и съдебно производство доказателства налага да се приеме, че констатациите на органите по приходите относно задълженията за ЗОВ са законосъобразни Съображенията са следните :

В случая на първо място следва да се съобрази Тълкувателно решение № 1/18.05.2016г. на Върховния административен съд, ОСС на  I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 3/2015г., съгласно което: „Разпоредбите на чл. 122 – 124 ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди създаването на чл. 124а ДОПК – ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г.“ Съгласно тълкувателното решение, определените с РА задължителни осигурителни вноски за годишно изравняване са дължими, предвид на което, следва да намерят отражения и при определяне на данъчната основа за облагане на доходи с неустановен източник. С чл.122 се установяват специални предпоставки за възникване и определяне размера на публичните задължения на данъчните субекти. Тоест, с тази норма се засяга именно съдържанието на субективни права и задължения и с нея се замества прилагането на съответните материални закони като напр. ЗДДФЛ. Следователно, като е материалноправна по естеството си в частта, препращаща към чл.122 от ДОПК, разпоредбата на чл.124а от ДОПК няма обратно действие и е неприложима за само за правоотношения, възникнали преди влизането й в сила на 15.02.2011г. В случая обаче се касае за установени размери на задължителни осигурителни вноски за 2011г., т.е. след 15.02.2011 г., поради което и нормата на чл.124а от ДОПК е приложима. 

Предвид изложено правилно органите по приходите и горестоящия административен орган са приложили разпоредбата на чл.124а от ДОПК и са преминали към установяване на окончателния размер на осигурителния доход за процесните отчетни периоди на основание посочената разпоредба. В случая доколкото събраните доказателства по делото не дават основание за формиране на друг извод, то органите по приходите правилно са приели, че доходите на лицето са от дейност, която се субсумира в понятието  трудова дейност, за която са дължими задължителни осигурителни вноски. Правният извод е, че в случая е проявен съставът, предвиден в хипотезите на чл. 122, ал.1, 7 от ДОПК,  което предопределя определяне на основата за облагане с процесния пряк данък по реда на чл. 122, ал.2 от ДОПК, а оттам и оределяне на окончателния резмер на осигурителния доход, и следващите се осигурителни вноски, в хипотезата на чл. 124а от ДОПК. В този смисъл наведените от страна на жалбоподателя доводи за липса на основания за определяне на окончателния размер на осигурителния доход по реда на чл.124а от ДОПК, се явяват неоснователни.

Осигурителният доход, върху който жалбоподателя дължи ЗОВ за ревизирания период, включително преизчислен в настоящото съдебно решение,  правилно е определен по реда на чл. 124а от ДОПК и е над максималния годишен размер съгласно ЗБДОО. Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Тези лица определят окончателния размер на осигурителния си доход на основание разпоредбите на  чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал.1, т. 2  от ЗЗО.

В случая, при определяне на окончателния размер на осигурителния доход и дължимите осигурителни вноски на жалбоподателя е взето предвид обстоятелството, че същия е внасял авансови осигурителни вноски върху минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващо се лице. Взет е предвид  максималният размер на осигурителния доход на самоосигуряващото се лице, съгласно  ЗБДОО за процесните периоди. Разпоредбата, която конкретизира начина на изчисляване на окончателния размер на осигурителния доход от самоосигуряващите се лица е чл. 2, ал. 4 от Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. Според нея осигурителният доход, върху който се довнасят осигурителни вноски в размерите, определени за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване се определя помесечно върху разликата между средномесечния осигурителен доход за периода, за който е упражнявана дейността през предходната календарна година и избрания осигурителен доход, върху който са внесени или се дължат осигурителни вноски, но не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година.

Съобразявайки посочените нормативни правила,  законосъобразно органите по приходите са начислили следващите се задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗО  и ДЗПО - УПФ за процесните ревизирани периоди.

Съответно на основание чл.113, ал. 1 от КСО,  законосъобразно от страна на органите по приходите са начислени и лихви за невнесените в законоустановения срок осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО-УПФ, като лихвите за просрочените здравноосигурителни вноски са начислени на основание чл.107 от ЗЗО, във връзка с чл.175 от ДОПК.

Тоест, и по отношение на допълнително установените задължения за внасяне на задължителни осигурителни вноски за процесните периоди следва да се констатира, че жалбоподателят не е опровергал нормативно установената материална доказателствена сила на ревизионния акт. Обратно, в случая органите на приходната администрация, установиха по безсъмнен начин проявлението на фактите и обстоятелствата, от който черпят правомощието си да определят допълнителни задължения за осигурителни вноски по реда на чл.124а от ДОПК, и констатациите им са обосновани със събраните в хода на ревизионното производство доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон.

15. Следва в случая да се посочи и това, че по отношение на останалите факти, които са от значение за определяне на данъчната основа за облагане по чл.122, ал.2 от ДОПК, респективно осигурителния доход по чл.124а от ДОПК спор не се формира между страните. Няма причина при това положение да не се приеме, че тези факти са точно установени от органите на приходната администрация. С оглед точното определяне на конкретния размер на съответните данъчни основи за облагане и осигурителен доход за обсъжданите периоди и съответното изчисление на размера на дължимите данъци, осигурителни вноски и лихви за просрочие, следва да се приеме, че в тази насока от страна на ревизиращите органи също не са допуснати нарушения на закона. Конкретния размер на облагаемите основи, осигурителния доход, и дължимите данъци и осигурителни вноски, и съответно прилежащите лихви за просрочие, са определени в ревизионния акт, и срещу тези изчисления също няма конкретно заявени възражения. Не са налице  доказателства, които да подлагат на съмнение така възприетите изводи на ревизиращите органи.

По отношение допълнително определените авансови вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за 2011г. и авансовите вноски за 2013г. и 2016г., ведно с прилежащите лихви, в жалбата не се сочат конкретни възражения, съответно не се ангажира изготвянето на заключение по ССчЕ със съответната задача. В този смисъл, жалбата е неоснователна, в тази си част, съответно обжалваният РА е правилен и законосъобразен.

16. Крайният извод, който се налага е, че жалбата е частично основателна, съответно обжалваният РА следва да бъде изменен, в частта относно допълнително определените дължими суми за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2013г. и 2016г., ведно с прилежащите лихви. В останалата си част, по отношение допълнително определените дължими суми за довнасяне за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011г. и 2014г., ведно с прилежащите лихви, допълнително определените вноски за ЗОВ за 2011г. (авансови и за годишно изравняване), ведно с прилежащите лихви и допълнително определените авансови вноски за ЗО за 2013г. и 2016г., ведно с прилежащите лихви обжалваният РА е правилен и законосъобразен, съответно жалбата против него – неоснователна. 

 

VІ. За разноските :

17. При този изход на делото и своевременно направените искания, на страните се дължат направените разноски съобразно уважената и отхвърлена част на жалбата. За жалбоподателя същите се констатираха в общ размер на  610лв., включително за държавна такса и възнаграждение за вещо лице. По делото не са представени доказателства за сключен договор за правна помощ и за заплатено адвокатско възнаграждение на пълномощника адв. Ш., както и списък с разноските. Съобразно уважената част на жалбата следва да бъде присъдена сумата в размер на 8,78лв. (осем лева и седемдесет и осем стотинки).

Съдът намира, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Действително се констатира, че в хода на съдебното обжалване жалбоподателят К. е представил доказателства, които не е представил в хода на ревизионното производство, включително счетоводни документи на дружеството „Дикра“ ООД, на което е представляващ. Частичната отмяна на обжалвания РА, обаче, не е в следствие на кредитиране на представените едва при съдебното обжалване документи, а на допуснати от ревизиращия екип неточности в изчисленията на паричния поток на РЛ.

На основание разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника следва да бъде заплатено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция), съразмерно на отхвърлената част на жалбата. Същото се установи в размер на 3 702,80лв. (три хиляди седемстотин и два лева и осемдесет стотинки).

 

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,

 

 

                              Р    Е    Ш    И    :

 

ИЗМЕНЯ по оспорването на К.И.К., ЕГН: **********, с посочен в жалбата адрес: ***, Ревизионен акт № Р-16001617008910-091-001/02.07.2018г., издаден от В.П.А., на длъжност Началник сектор при ТД на НАП гр. Пловдив, възложил ревизията и В.Г.Г., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, офис Хасково, ръководител на ревизията, потвърден и изменен с Решение № 554 от 25.09.2018г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. Пловдив, при Централно управление на Национална агенция за приходите, в частта, с която са определени следните задължения за данъци и осигурителни вноски, ведно със съответните лихви за забава : Годишен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2011г. в размер на 29 987,86 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 18 828,90 лв.; Годишен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2013г. в размер на 1 163,55 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 493,05 лв.; Годишен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 34 619,43 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 11 152,13 лв.; Годишен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 20 521,26 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 2 439,95лв.; вноски за Държавното обществено осигуряване /ДОО/ на самоосигуряващо се лице за 2011г. в размер на 952,32 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 715,82 лв.; вноски за Здравно осигуряване /ЗО/ на самоосигуряващо се лице за 2011г. в размер на 595,20 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 391,06 лв.; вноски за  ДЗПО - Универсален пенсионен фонд на самоосигуряващо се лице за 2011г. в размер на 372 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 280,16 лв.; вноски за Здравно осигуряване /ЗО/ на самоосигуряващо се лице за 2013г. в размер на 6,54 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 3,39 лв.; вноски за Здравно осигуряване /ЗО/ на самоосигуряващо се лице за 2016г. в размер на 140,36 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 27,09 лв., В ЧАСТТА, с която са определени следните задължения за данъци и осигурителни вноски, ведно със съответните лихви за забава : Годишен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2013г. от 1 163,55лв. на 620,97лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета от 493,05лв. на 263,13лв. и Годишен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2016г. от 20 521,26лв. на 19 628,67лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета от 2 439,95лв. на 2 333,82лв.;

ОТХВЪРЛЯ оспорването на К.И.К., ЕГН: **********, с посочен в жалбата адрес: ***, против Ревизионен акт № Р-16001617008910-091-001/02.07.2018г., издаден от В.П.А., на длъжност Началник сектор при ТД на НАП гр. Пловдив, възложил ревизията и В.Г.Г., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, офис Хасково, ръководител на ревизията, потвърден и изменен с Решение № 554 от 25.09.2018г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. Пловдив, при Централно управление на Национална агенция за приходите, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, с която са определени следните задължения за данъци и осигурителни вноски, ведно със съответните лихви за забава : Годишен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2011г. в размер на 29 987,86 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 18 828,90 лв.; Годишен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 34 619,43 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 11 152,13 лв.; вноски за Държавното обществено осигуряване /ДОО/ на самоосигуряващо се лице за 2011г. в размер на 952,32 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 715,82 лв.; вноски за Здравно осигуряване /ЗО/ на самоосигуряващо се лице за 2011г. в размер на 595,20 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 391,06 лв.; вноски за  ДЗПО - Универсален пенсионен фонд на самоосигуряващо се лице за 2011г. в размер на 372 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 280,16 лв.; вноски за Здравно осигуряване /ЗО/ на самоосигуряващо се лице за 2013г. в размер на 6,54 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 3,39 лв.; вноски за Здравно осигуряване /ЗО/ на самоосигуряващо се лице за 2016г. в размер на 140,36 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 27,09 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр. София да заплати на К.И.К., ЕГН: **********, с посочен в жалбата адрес: *** сумата в размер на 8,78лв. (осем лева и седемдесет и осем стотинки) разноски по делото, съобразно уважената част на жалбата.

ОСЪЖДА К.И.К., ЕГН: **********, с посочен в жалбата адрес: *** да заплати на Национална агенция за приходите – гр. Пловдив, сумата от 3 702,80лв. (три хиляди седемстотин и два лева и осемдесет стотинки) равностойност на осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част на жалбата.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :