Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Добрич, 30.04.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Добричкият районен съд, гражданско отделение, четвърти
състав, в публично заседание на двадесет и девети март две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Татяна Лефтерова-Савова
Секретар:
Христина Христова
Разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №3021/2018
г. по описа на Добричкия районен съд и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано въз основа на искова молба на „Водоснабдяване и канализация
- Добрич” АД, ЕИК *********, гр. Д., бул. „***, с която против К.С.П.
с ЕГН ********** ***, по реда на чл.422 вр. чл. 415 ГПК и чл.86 ЗЗД са предявени
искове за установяване вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК №1083/09.05.2018 г. по ч.гр.д. № 1841 по описа на ДРС за 2018 г., а именно: 1506,29
лева – незаплатени задължения за предоставени ВиК услуги (водоснабдяване,
отвеждане и пречистване на отпадни води) за периода от 12.12.2014 г. до 07.03.2018 г. за обект с
административен адрес: гр. Д., ул. „***, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 08.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата
266,01 лева – сбор от обезщетенията за забава в размер на законната лихва в
изплащането на всяка една предоставена и незаплатена ВиК услуга, считано от
изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичане на 30 дневния срок за
плащане от датата на фактурирането на услуга, на всяко непогасено фактурирано
месечно задължение за предоставена ВиК услуга през посочения по-горе период, до
датата на подаване на заявлението /08.05.2018г./, като началната дата е
18.06.2014 г. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от
ищеца права:
Между страните е налице валидно облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на сключен между тях договор, по силата
на който ищецът предоставя на абоната – ответник в производството, водоснабдителни и канализационни
услуги, а последният е длъжен да заплаща ползването на същите. Ответникът е
ползвател на услуги на ищцовото дружество и има открита индивидуална партида в
имота, в който е монтиран водомер. За процесния период, ищецът е изпълнил
задълженията си за предоставяне на услуги. Ответникът не е заплатил ползваните
услуги по издадените фактури.
Въз основа на
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д.№ 1841 по описа на ДРС за 2018 г., по
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№1083/09.05.2018 г. за заплащане на следните суми: 1506,29 лева – незаплатени
задължения за предоставени ВиК услуги (водоснабдяване, отвеждане и пречистване
на отпадни води) за периода от 12.12.2014 г. до 07.03.2018 г. за обект с
административен адрес: гр. Д., ул. „***, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 08.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 266,01 лева –
сбор от обезщетенията за забава в размер на законната лихва в изплащането на
всяка една предоставена и незаплатена ВиК услуга, считано от изискуемостта,
настъпваща в първия ден след изтичане на 30 дневния срок за плащане от датата
на фактурирането на услуга, на всяко непогасено фактурирано месечно задължение
за предоставена ВиК услуга през посочения по-горе период, до датата на подаване
на заявлението /08.05.2018 г./, като началната дата е 18.06.2014 г., както и
сторените в заповедното производство разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът представя отговор на исковата
молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Въвежда
възражение за недължимост на сумите поради изтекла погасителна давност за 2014
и 2015 г. Твърди, че до обекта му не са доставени ВиК в сочения от ищеца обем,
както и че е извършено неточно/неправилно отчитане на консумираната вода.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа претенцията
си, а ответникът не се явява и не се представлява.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа, и правна
страна следното:
Исковата молба е допустима, поради което същата
подлежи на преценка по основателност.
Производството по делото е образувано въз основа
искова молба, с която са предявени искове по реда на чл. 422 вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД. Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК и
надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 ГПК, в
срока, предвиден в разпоредбата на чл.414, ал.2 ГПК.
В полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК №1083/09.05.2018 г. по ч.гр.д. № 1841 по
описа на ДРС за 2018 г., за заплащане на следните суми: 1506,29 лева,
представляваща главница – незаплатени задължения за предоставени ВиК услуги
(водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води) за периода от
12.12.2014г. до 07.03.2018г. за обект с административен адрес: гр. Д., ул. „***,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 08.05.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата 266,01 лева – сбор от
обезщетенията за забава в размер на законната лихва в изплащането на всяка една
предоставена и незаплатена ВиК услуга, считано от изискуемостта, настъпваща в
първия ден след изтичане на 30 дневния срок за плащане от датата на
фактурирането на услуга, на всяко непогасено фактурирано месечно задължение за
предоставена ВиК услуга през посочения по-горе период, до датата на подаване на
заявлението /08.05.2018г./, като началната дата е 18.06.2014 г.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът представя
писмено възражение срещу заповедта за изпълнение, като с разпореждане съдът
указва на заявителя възможността да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е връчено
на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД на 19.06.2018 г., а исковата молба
постъпва в съда на 18.07.2018 г. - в законоустановения едномесечен срок.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в
процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявения положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидна
облигационна връзка между него и ответника, в т.ч., че последният е бил абонат
за посочения адрес, през заявения в исковата молба период, че в същия период е
доставил описаните по вид услуги, в посоченото количество и на посочената
стойност, съответно вида на услугите за всеки отделен отчетен период; периода и
размера на обезщетението за забава. При въведено възражение от страна на
ответника, в тежест на последния е да установи
и докаже възражението си против вземането, в т.ч., че е изтекла
погасителна давност по отношение задължението за заплащене претендираните от
ищеца суми, че извършил цялостно или частично плащане на претендираните суми
или че са налице обстоятелства, които го освобождават от задължението за
плащането им.
С разпоредбата на §1, ал.1, т.2, б. „а”
от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги е определен
кръгът на лицата /юридически и физически/ –
потребители на ВиК услуги. Същите са
собствениците или ползвателите на съответните имоти, за които се предоставят
ВиК услуги.
Не се оспорва от ответника, че е собственик на
недвижим имот с административен адрес: гр. Д., ул. „***, че в имота е
осъществено присъединяване към водопреносната мрежа, както и че в същия се
доставят и ползват ВиК услуги. Фактът, че ответникът е потребител на услуги,
доставяни от ищеца, в горепосочения обект, се установява и от представените от
ищеца карнетни листи, в които за клиент е записан именно ответникът. Ответникът
не представя и не ангажира по делото каквито и да е доказателства, чрез които
да се установи твърдението му, че до обекта не са доставени ВиК
услугите, чиято парична стойност ищецът претендира.
С оглед горното, следва да се приеме за установено, че
между страните е налице твърдяното от ищеца облигационно правоотношение, по
силата, на което, ищецът се задължава да предоставя ВиК услуги, а ответникът –
да заплаща същите, в т.ч. и през процесния период. Не е спорно по делото, че
ответникът е абонат на ищцовото дружество за обект с административен адрес: гр.
Д., ул. „***, в т.ч. и през периода, за който се претендират процесните
вземания. Облигационното отношение, което ищецът твърди, че съществува, се
регулира от Закона за водите, Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Приложение намират разпоредбите на ЗЗД относно продажбата
(чл. 183 и сл.) и относно изпълнението (чл. 63 и следващите, чл. 79, ал. 1, пр.
1). Искът за обезщетение за забава черпи основание от разпоредбата на чл. 86 ЗЗД.
Облигационното отношение между страните е възникнало
при действието на Общи условия (ОУ), по аргумент от чл. 8, ал. 1 – 4 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004г., одобрени с решение на ДКЕВР /сегашно наименование КЕВР/ с
решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г.
Съгласно нормата на чл.11, ал.7 ЗРВКУ, одобрените от
КЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги стават част от
договорните отношения между страните в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл.7, т.1 ОУ, В и К операторът е длъжен да
доставя на потребителите вода с питейни качества, съгласно изискванията на
действащото законодателство, да отвежда и/или пречиства отпадъчните води, а
съгласно чл.5, т.6 вр. чл. 33, ал. 2 ОУ потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми в 30-дневен срок след датата на фактуриране. При забава в
плащането съгласно чл.44 ОУ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД потребителят дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на
падежа.
По делото са представени три карнетни листа /л.29-31/,
в които са записани отчитания за периода от 16.01.2013 г. до 06.06.2018 г.
Видно от отразеното в карнетните листи, отчитанията са извършвани редовно, като
записванията са потвърдени с подпис на абоната или последният сам е извършвал
отчитането. Операторът стриктно е изпълнявал задълженията си, като е извършвал
ежемесечни отчети на показанията на водомера в имота на ответника. С
ОУ е предвидена възможност, в случаите, когато абонатът не е съгласен с
фактурираните количества, същият да уточни с оператора на водоснабдителната
мрежа, извършване на отчитане, в срок не по-дълъг от една година от последното
отчитане. Ответникът не твърди, отчитанията да са били извършвани в негово
отсъствие, не оспорва автентичността на положените подписи, поради което следва
да се приеме, че потребителят е бил съгласен с отразеното в карнета. Видно от
приложените карнети, водомерът в обекта на
потребление на ответника е бил изправен, като нито една от страните не твърди
противното.
По делото са представени 3 бр. предписания, издадени
от ищцовото дружество към ответника. Видно от
предписание № 076503/17.02.2015 г., към посочената дата К.С.П. има неплатено
задължение към ищеца в размер на 3843,96 лева за обект с адрес: гр. Д., ул. „***.
На абоната е определен срок от 15 дни, считано от получаването, в течение, на
който да заплати дължимата сума. Предписанието е получено от ответника на
17.02.2015 г., като същият е удостоверил с подписа си получаването му.
Видно от предписание № 093559/14.05.2016 г., към
посочената дата задължението на ответника към ищеца възлиза на сума в размер на
666,89 лева. Предписанието е получено лично от П. на 14.05.2016 г.
От предписание № 008653/21.06.2017 г. се установява,
че към датата на съставяне на документа, ищецът претендира от ответника
заплащане на сума в размер на 8235,99 лева за доставени и потребени
ВиК услуги в обект с адрес: гр. Д., ул. „***. Ответникът е отказал да
подпише документа. Фактът на съставяне на предписанието е отразен и в
представения по делото карнет, като на дата 21.06.2017 г. е вписан номерът на
документа и дължимата сума.
С ОУ е предвидена възможност, в случаите, когато
абонатът не е съгласен с фактурираните количества, същият да уточни с оператора
на водоснабдителната мрежа, извършване на отчитане, в срок не по-дълъг от една
година от последното отчитане. По делото не са представени доказателства
ответникът да се е възползвал от тази възможност и да е поискал извършване на
отчитане.
По искане на ищеца по делото е изготвена
съдебно-счетоводна експертиза, заключението, на която, неоспорено от страните,
е прието по делото като обективно и компетентно. Видно от същото, счетовдството на ищеца е водено редовно, като посочените в
исковата молба фактури са осчетоводявани ежемесечно като вземания на ответника.
За процесния период – 12.12.2014 г. – 07.03.2018 г.,
при ищеца са осчетоводени задължения на ответника, за предоставени ВиК услуги в обект с адрес: гр. Д., ул. „***, в размер на
1506,72 лева, от които след частично плащане са останали 1506,29 лева.
Дължимото обезщетение за забава е в размер на 246,39 лева.
За да се приеме, че за потребителя е налице възникнало
задължение за плащане, в тежест на ищеца е да установи, че претендираните и
осчетоводени ВиК услуги реално са доставени на
ответника. С разпоредбата на чл. 32, ал.1 ОУ е предвидено, че предоставените
услуги се заплащат от потребителите въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, а според чл.22 изразходените
количества питейна вода се отчитат при условията и сроковете, определени в ОУ,
по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора.
Разпоредбата на чл. 23 ОУ сочи реда, по който следва да бъде извършвано
отчитането на водомерите – най-малко веднъж на три месеца, в присъствието на потребителя
или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на
показанията с данните в отчета.
С оглед горното, съдът намира, че ищецът доказа
доставянето на ВиК услуги до обекта на ответника,
през процесния период.
По наведеното от ответника с отговора на исковата
молба възражение за наличие на правопогасяващ факт – изтекла по отношение на
вземанията на ищеца погасителна давност, съдът намира следното:
Давността е институт на правото, представляващ период
от време, през който носителят на едно материалното право бездейства, поради
което губи правото да поиска принудително осъществяване на вземането си спрямо
длъжника, респективно, за последния се поражда възможността да се позове на
давността. Разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД сочи, че давността започва да тече
от момента, в който вземането е станало изискуемо. В
производството по чл.422 ГПК, ако кредиторът спази едномесечния срок за
предявяване на иска, какъвто е и процесният случай,
искът ще се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като към този момент ще се считат настъпили както
материалноправните, така и процесуалноправните последици от предявяването му. С
оглед горното, давността се счита прекъсната със задна дата – считано от подаване
на заявлението по чл.410 ГПК, която в процесния случай е 08.05.2018 г.
Съдът намира, че възражението на ответника за изтекла
погасителна давност по отношение на вземанията на ищеца за 2014 и 2015 г. е
частично основателно. Съгласно разрешението дадено с ТР № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, вземанията на водоснабдителните дружества представляват „периодично
плащане” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД, поради което същите се погасяват с изтичане на тригодишна давност.
Заявлението въз основа, на което е образувано ч.гр.д. № 1841/2018 г. по описа
на ДРС е подадено на 08.05.2018 г., поради което и на осн. чл.422, ал.1 ГПК,
към тази дата не е изтекъл тригодишният давностен срок по отношение
на процесните вземания, чиято изискуемост е настъпила след 08.05.2015
г.
Следователно, ищцовата претенция за главница се явява
основателна за вземанията възникнали от 08.05.2015 г. до 07.03.2018 г., в
размер на 1341,34 лева, като за периода от 12.12.2014 г. до 07.05.2015 г. и за
горницата над 1341,34 лева до пълния претендиран размер от 1506,29 лева, същата
следва да се отхвърли като неоснователна, поради погасяване на вземането по
давност.
В заключението на изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице е посочило, че вземането на ищеца за
обезщетение за забава е в общ размер на 246,39 лева /при претендирани
от ищеца 266,01 лева/. Съгласно разпоредбата на чл.119 ЗЗД, с погасяването на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания,
макар давността за тях да не е изтекла, т.е. погасено е и акцесорното вземане
за обезщетение за забава върху погасената част от главницата.
Така, съгласно представеното експертно заключение,
изчислено върху непогасената част от главницата, основателна се явява ищцовата
претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на 215,25 лева, като
за горницата до достигане пълния претендиран размер от 266,01 лева, искът
следва да се отхвърли като погасен по давност.
В съгласие с т. 12 от тълкувателно решение 4/2013 от
18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобрази изхода на
спора и разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство.
Съразмерно на уважения иск, на заявителя се следват 75,05
лева от направените от него в заповедното производство разноски. В тази част
съдът следва да постанови осъдителен диспозитив.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и съразмерно на уважената
част от претенцията му, ищецът има право на разноски в исковото производство в
общ размер на 241,35 лева, от които: държавната такса - 65,70 лева, възнаграждение
за вещо лица – 131,74 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, на основание чл. 78,
ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс вр. чл. 37 от Закона за правната помощ
и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно – 131,74
лева.
На осн. чл. 78, ал.3 ГПК, съразмерно отхвърлената част
от иска, в полза на ответника се следват разноски, но доколото такива не се
претендират, а и не се представят доказателства за извършването, разноски в
полза на ответника не следва да бъдат присъдени.
Водим от гореизложеното, Добричкият районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.415, ал.1 ГПК, че
К.С.П. с ЕГН ********** ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация-Добрич” АД,
ЕИК *********, гр. Д., бул. „***, следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1083/09.05.2018 г. по ч.гр.д.№
1841 по описа на ДРС за 2018 г., а именно: 1341,34 лева, представляваща
главница – незаплатени задължения за предоставени ВиК услуги (водоснабдяване,
отвеждане и пречистване на отпадни води) за периода от 08.05.2015 г. до
07.03.2018 г., за обект с административен адрес: гр. Д., ул. „***, ведно със
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 08.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 215,25 лева, представляваща сбор от обезщетенията за забава в
размер на законната лихва в изплащането на всяка една предоставена и
незаплатена ВиК услуга, считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след
изтичане на 30 дневния срок за плащане от датата на фактурирането на услуга, на
всяко непогасено фактурирано месечно задължение за предоставена ВиК услуга,
начислено за периода от 08.05.2015 г. до 08.05.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на главница в частта над 1341,34 лева до пълния претендиран размер от
1506,29 лева и за периода от 12.12.2014
г. до 07.05.2015 г., както и иска за заплащане на обезщетение за забава в
частта над 215,25 лева до пълния претендиран размер от 266,01 лева и за периода от 18.06.2014 г. до
07.05.2015 г., като погасени по давност в посочените части.
ОСЪЖДА К.С.П. с ЕГН ********** ***, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация - Добрич” АД, ЕИК *********, гр. Д., бул. „***,
разноски в размер на 75,05 лева по ч.гр.д.№ 1841/2018 г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА К.С.П. с ЕГН ********** ***, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация-Добрич” АД, ЕИК *********, гр. Д., бул. „***,
разноски в исковото производство в размер на 241,35 лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред Окръжен съд гр. Добрич, в двуседмичен срок от съобщаването.
На основание чл.7, ал.2 ГПК препис от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: