Р Е Ш Е Н И Е
№ 533 26.04.2022
г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесет и осми
март две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. Х.
при
секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Х. административно дело
№ 2269 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от АПК, във връзка с чл. 215, ал.1 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/.
Административното
дело е образувано по жалба от И.Й.Н., ЕГН ********** с адрес: ***, против Заповед
№ 2337/23.08.2021г. издадена от инж. Ч.К.– зам. кмет по „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, с която е наредено да бъде
премахнат от жалбоподателя И.Й.Н., ЕГН ********** и К.Й.Н. ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***, незаконен
строеж: „Постройка – допълващо застрояване /под № 3 в помощната схема/, с
приблизителна застроена площ 24,50 кв. м. находящ се в ПИ с идентификатор
47202.501.413, УПИ VI-5010413, кв. 35 по плана на с. Маринка, общ. Бургас, с
административен адрес: с. Маринка, ул. “Стефан Караджа“ № 22.
С жалбата
се иска обявяване нищожността на оспорената заповед или при условията на
евентуалност отмяната й като незаконосъобразна, издадена в противоречие с
материалните разпоредби и в несъответствие с целта на закона.
В съдебно заседание
жалбоподателят И.Й.Н., редовно уведомен, не се
явява и не се представлява. Процесуалният му представител адв. Т.Д.-И.
представя писмени бележки, с които поддържа жалбата и искането за отмяна на
оспорената заповед като се прогласи нищожността й. С писмените бележки моли и
за присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна – Заместник кмет „Строителство, инвестиции и
регионално развитие“ при Община Бургас, редовно уведомена, не изпраща
представител. Процесуалният й представител, юрисконсулт З.Х., в предходно
съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване
на издадения административен акт, като правилен и законосъобразен. Не
претендира за присъждане на разноски.
Заинтересованата страна К.Й.Н., редовно уведомен, не се явява и не се
представлява.
Съдът, като взе предвид разпоредбата
на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите
и изразените становища прие за установено следното:
По силата на нот. акт за дарение на недвижим имот № 6/28.05.2011 г. на
нотариус при РС Бургас /л. 32-33 от делото/, жалбоподателят се легитимира като
собственик на 1/2 ид. ч. от дворно място с площ от 1 155 кв. м., находящо се в
с. Маринка, ул. "Стефан Караджа" № 13, Обл. Бургас, съставляващо
парцел /УПИ/ VІ-407 в кв. 35 по действащия ПУП на с. Маринка, ведно с построената
в имота масивна еднофамилна двуетажна жилищна сграда с разгърната застроена
площ от 122 кв. м., ситуирана в северната част от дворното място, при граници
на същата от всички страни външни зидове, както и с всички подобрения в имота,
а заинтересованата страна К.Й.Н. се легитимира по
силата на същия нот. акт за дарение като собственик на 1/2 ид. ч. дворно място
с площ от 1 155 кв. м., УПИ VІ-407 по ПУП на с. Маринка.
От представената на л. 34 от делото скица на имота № 139/08.06.2015 г. се
установява, че бивш УПИ VІ-407 по плана на с. Маринка е идентичен понастоящем с
УПИ VІ-5010413 кв. 35 по плана на селото, като уличната и дворищната регулация
са утвърдени с Решение № 11-10/2012 г. на Общински съвет Бургас. В скицата е
записано, че същата "на осн. чл.
140 от ЗУТ вр. чл.
41, ал. 2 от ЗУТ важи за изготвяне на
проект за лятна кухня и навес и масивна ограда. Визата да се съобщи на
заинтересованите лица". Съгласно така изготвената виза за проектиране от
16.06.2015 г. на арх. Евгениева, височината на масивната ограда между УПИ
VІ-5010413 в кв. 35 и съседния УПИ VІІ-5010414 е 2,20 м.
Във връзка с така издадената на осн. чл.
41, ал. 2 от ЗУТ и чл.
140 от ЗУТ виза за проектиране за
изграждането на лятна кухня, навес и масивна ограда на процесния имот, е
изготвено и инженерно становище от инж. Георгиев от м. август 2015 г., относно
огради на УПИ VІ-5010413 кв. 35 с. Маринка /л. 35-36 от делото/. В същото е
записано, че ограждането на парцела следва да се изпълни с два типа огради: към
улицата оградата следва да е ажурна, а към парцели V-5010412, VІІ-5010414,
ХVІ-5010570 и ХVІІ-5010421 – оградата следва да е масивна, като горният ръб на
оградата е на височина 2,20 м от прилежащия терен. Указани са подробно всички
параметри на строителство на оградите, лятната кухня и навесите, като
неразделна част към становището са 2 бр. чертежи /л. 37-38 от делото/.
На 01.09.2015 г. Николови са подали искане за издаване на разрешение за
строеж на ограда в УПИ VІ-5010413 кв. 35 по плана на с. Маринка /л. 31 от
делото/. На 07.09.2015 г. им е издадено Разрешение за
строеж № 50-"З"/07.09.2015 г. /л. 29 от делото/, с което им е
разрешено да извършат строителство съгласно изготвеното конструктивно становище
от инж. Георгиев, като построят плътна ограда с височина 2,20 м по
регулационните граници на УПИ VІ-5010413 с УПИ V-5010412, VІІ-5010414,
ХVІ-5010570 и ХVІІ-5010421, като същата се изпълни изцяло в собственото място и
ажурна ограда от плътна част до 0,60 м височина и ажурна част с височина до
2,20 м по уличната регулация на УПИ VІ-5010413 кв. 35 по плана на с. Маринка,
лятна кухня и 3 бр. стопански постройки в УПИ VІ-5010413 кв. 35 по плана на с.
Маринка. Посочено е, че обектът е от VІ категория съгласно чл.
137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл.
12 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Посоченото разрешение за строеж е влязло в законна сила на 05.10.2015 г.,
видно от направеното в същото отбелязване.
От преписката по приложеното към настоящото адм. д. № 2803/2018 г. по описа
на АдмС - Бургас се установява, че през 2018 г. е била издадена на осн. чл.
224а, ал. 1 и ал.
3 от ЗУТ Заповед № 2314/27.08.2018 г. на
зам. кмет по "СИРР" при Община Бургас, с която е констатирано
изпълнение на строителство в имота, за което е изготвено конструктивното
становище от инж. Георгиев, като изпълненото е при съществени отклонения от
одобрените строителни книжа по чл.
154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ. Поради това, с
издадената Заповед № 2314/27.08.2018 г. на зам. кмет по "СИРР" при
Община Бургас, е наредено в срок до 31.10.2018 г. изпълнените второстепенни
постройки в имота – лятна кухня и 3 бр. стопански постройки и масивна ограда с
приблизителна дължина 18 м и с височина - 2,80 м от кота на най-ниско
прилежащия терен по западната граница на имота, да се приведат в съответствие с
Разрешение за строеж № 50-"З"/07.09.2015 г. и конструктивно становище
на инж. Георгиев. И.Й.Н., който е един от адресатите на посочената заповед,
в качеството си на един от собствениците на строежа, я е оспорил по съдебен ред,
като по оспорването е било образувано именно адм. д. № 2803/2018 г. на АдмС -
Бургас. Същото е приключило с влязло в сила Решение № 2333/11.12.2008 г., с
което е отменена като незаконосъобразна оспорената Заповед № 2314/27.08.2018 г.
на зам. кмет по "СИРР" при Община Бургас. В мотивите си съдът е
разгледал въпроса дали извършените от жалбоподателя дейности по разрешения
строеж са довели до промяна в строителната конструкция и вида на
конструктивните елементи и/или натоварванията, с оглед нормата на чл.
154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ, на каквото правно
основание е била издадена заповедта. Разглеждайки спора по същество, АдмС -
Бургас е обсъдил доказателствата по делото, вкл. и заключението на вещото лице
по изготвена СТЕ, като е достигнал до следните правни изводи: по отношение на
изградените в имота сгради /постройки/, липсва промяна на строителната
конструкция, вида на конструктивните елементи, като по никакъв начин промяната
на дървените ребра с метални при стопанските постройки не променя
натоварванията, с оглед на което съдът е приел, че с извършените дейности не е
засегната конструкцията на сградата, не са извършвани дейности като премахване,
преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, които да засягат
здравината, и не е променяно предназначението на помещенията и натоварванията в
тях. С оглед на всичко установено по делото, съдът е приел, че се касае за
несъществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл.
154, ал. 3 от ЗУТ. Що се отнася до
установеното по това дело, че е налице надстрояване над допустимата височина от
2,20 м при част от дворната плътна ограда, съдът е приел, че е налице
хипотезата на чл.
224а, ал. 5 и 6
от ЗУТ, т. е. различно фактическо и
правно основание от това, на което е била издадена оспорената пред него Заповед
№ 2314/27.08.2018 г. на зам. кмет по "СИРР" при Община Бургас. С тези
мотиви, както и с мотив, че противоречи на целта на закона и е издадена и при
допуснати съществени процесуални нарушения /доколкото разпоредбата на чл.
224а, ал. 1 и ал.
3 от ЗУТ, на каквото основание е издадена
заповедта, цели спиране на незаконен строеж и забрана на достъпа до него/,
съдът е отменил посочената заповед.
От административната преписка по настоящото дело се установява, че с писмо
от 15.01.2020 г. /л. 24 и 25 от делото/ Николови са били уведомени от Община
Бургас за постъпили жалби срещу незаконно строителство, изградено в имота им, с
оглед на което същите са били поканени да заявят удобен ден и час за извършване
на проверка. Такава е извършена на 22.01.2020 г. и за констатациите от нея е
съставен Констативен акт № "З"–3 от двама служители при Община Бургас
/л. 20 – 23 от делото/, видно от който е била извършена проверка на строеж от
VІ категория, представляващ "Постройка – допълващо застрояване",
находяща се в УПИ VІ-5010413, кв. 35 по КК на с. Маринка, ПИ с
идентификатор 47202.501.413 по КК на с.Маринка, с
възложители и извършители К.Й.Н. и И.Й.Н.. При проверката е констатирано
следното: с решение № 11-10/26.06.2012 г. на Общински съвет Бургас е одобрен
ПУП-ПРЗ на с. Маринка, който предвижда запазване на съществуващото жилищно
застрояване в имота; постройката /под № 3 от помощната схема/ е с приблизителни
размери 5,10 м/4,80 м и приблизителна обща застроена площ от 24,50 кв. м. и
средна височина от 2,20 м., като строежът е изпълнен от тухлена зидария с
покрив от метална конструкция; установено е, че строежът не е нанесен в
предходни и налични кадастрални планове на с. Маринка; изготвено е служебно
геодезическо заснемане на постройките, изпълнени в имота, от което е
установено, че процесният строеж е изпълнен в близост до регулационната линия
между УПИ VІ-5010413 в кв. 35 и УПИ VІІ-5010414 в кв. 35 по плана на с. Маринка
и е посочено, че няма изпълнена на място ограда по общата регулационна граница
на двата имота, с приблизителна дължина 22 м от уличната регулация на
поземлените имоти.
В констативния акт е посочено още, че след справка в техническа служба на
ЦАУ-Зора, Община Бургас е установено, че за УПИ VІІ-5010414 кв. 35 няма
предвиждане за допълващо строителство на регулационната граница с УПИ
VІ-5010413. Прието е, че с това са нарушени разпоредбите на 148, ал.
1, чл.
140 и чл.
137, ал. 3 от ЗУТ – строежът е
изпълнен без издадено разрешение за строеж, без виза за проектиране и в
несъответствие с ПУП-ПРЗ. Прието е, че предвид установените нарушения, строежът
е незаконен по смисъла на чл.
225, ал. 2, т. 1 и т.
2 от ЗУТ, с оглед на което следва да бъде
открито производство по реда на чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ за премахването му.
В констативния акт е посочено, че възражения против него могат да бъдат подавани
в 7-дневен срок от връчването му пред Община Бургас, Дирекция "ЦАУ - Зора".
Актът е връчен на жалбоподателя И.Н. и на заинтересованата страна К.Н. на
22.01.2020 г. лично срещу подпис, видно от направеното в него отбелязване.
Според акт за резултатите от обявяването на констативния акт /л. 19 от делото/,
в указания 7-дневен срок от връчването му не са постъпили възражения.
Въз основа на проведеното
административно производство и на съставения
констативен акт от № „З“ – 3/22.01.2020 г. инж. Ч.К.–
зам. кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, упълномощен със Заповед № 3379/08.11.2019 г. на кмета на
Община Бургас - т. І. 22 /л. 10 – 11 от делото/, издала оспорената в настоящото
производство Заповед № 2337/23.08.2021г., с която е наредено да бъде
премахнат от жалбоподателя И.Й.Н., ЕГН ********** и К.Й.Н. ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***, незаконен
строеж: „Постройка – допълващо застрояване /под № 3 в помощната схема/, с
приблизителна застроена площ 24,50 кв. м. находящ се в ПИ с идентификатор
47202.501.413, УПИ VI-5010413, кв. 35 по плана на с. Маринка, общ. Бургас, с
административен адрес: с. Маринка, ул. “Стефан Караджа“ № 22.
В мотивите на заповедта е посочено,
че постройката е изградена в югоизточната част на ПИ с идентификатор
47202.501.413 по КК на гр. Бургас, УПИ VІ-5010413 в кв. 35 по плана на с.
Маринка, от възложителите К.Й.Н. и И.Й.Н., като след геодезическо заснемане е
установено, че строежът е изпълнен в близост до регулационната граница между
УПИ VІ-5010413 кв. 35 и УПИ VІІ-5010414 кв. 35 по плана на с. Маринка, и че
няма изпълнена на място ограда по общата регулационна граница на двата имота, с
приблизителна дължина 22 метра от уличната им регулация. След справка в
техническа служба на ЦАУ-Зора, Община Бургас, било установено, че за УПИ
VІІ-5010414 кв. 35 по плана на с. Маринка няма предвиждане за допълващо строителство
на регулационната граница с УПИ VІ-5010413 кв. 35 по плана на с. Маринка.
Посочено е също, че с Решение № 11-10/26.06.2012 г. на Общински съвет – Бургас
е одобрен ПУП-ПРЗ на с. Маринка, който предвижда запазване на съществуващото
жилищно застрояване в имота. Направен е извод, че строежът е от VІ категория и
че е незаконен, тъй като с него са нарушени разпоредбите на чл.
148, ал. 1, чл.
140 и чл.
137, ал. 3 от ЗУТ, понеже е изпълнен
без издадено разрешение за строеж, без виза за проектиране и в несъответствие с
ПУП-ПРЗ. Посочено е също, че строежът не попада в хипотезите на § 16 ПР от ЗУТ
и § 127, ал. 1 ПРЗ от ЗУТ и не може да се счита за търпим строеж, с оглед на
което подлежи на премахване от неговите собственици.
Заповедта
е съобщена на К.Н. и И.Н. с писмо рег. № 9401-38870/33/25.08.2021 г., получено от тях с
известие по пощата на 30.08.2021 г. (л.17-18
от делото), като последният я оспорил пред АдмС –
Бургас, чрез административния орган с жалба рег. №
9401-38870/36/13.09.2021 г., във връзка с която е образувано настоящото съдебно
производство.
По делото са възложени основна и допълнителна съдебно – технически
експертизи, заключенията на които са изготвени от инж. А.Т. и инж. М.М., които не
са оспорени от страните и са приети като доказателства по делото, като изводът
на вещите лица е, че процесният строеж съответства на Разрешение за строеж №
50-"З"/07.09.2015 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл. 149, ал. 5 от АПК, от надлежна страна, имаща право
и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните
съображения:
Предмет на оспорване в
настоящото съдебно производство е Заповед № 2337/23.08.2021г.
издадена от инж. Ч.К.– зам. кмет по „Строителство, инвестиции и регионално
развитие“ на Община Бургас, с която е наредено да бъде премахнат от
жалбоподателя И.Й.Н., ЕГН ********** и К.Й.Н. ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***, незаконен
строеж: „Постройка – допълващо застрояване /под № 3 в помощната схема/, с
приблизителна застроена площ 24,50 кв. м. находящ се в ПИ с идентификатор
47202.501.413, УПИ VI-5010413, кв. 35 по плана на с. Маринка, общ. Бургас, с
административен адрес: с. Маринка, ул. “Стефан Караджа“ № 22.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган – заместник кмет „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“ при Община Бургас, упълномощен със заповед № 3379/08.11.2019 г.
на кмета на община Бургас, в кръга на неговите правомощия, съобразно
разпоредбата на, чл.
225а, ал. 1 и ал. 3 и чл. 223, ал.1, т. 8 от ЗУТ, в съответната писмена форма и
съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден.
Не е спорно, че процесният обект има всички характеристики на
"строеж" по смисъла на §
5, т. 38 от ДР на от ЗУТ и тъй като същият е
VІ категория, съобразно разпоредбата на чл.
137, ал. 1, т. 6 вр. чл.
147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, то заповедта правилно
е издадена от упълномощено от кмета на общината длъжностно лице.
Заповедта е издадена в нужната писмена форма. Съдържа мотиви – фактически и
правни основания за издаването й, като правните основания напълно кореспондират
с фактическите констатации. Издадена е след проверка, извършена на място от
служители на Община Бургас, след която е бил съставен Констативен акт № №
"3"-3/22.01.2020 г. Констативният акт е съставен от компетентни
служители, съобразно изискването на чл.
225а, ал. 2 във вр. с чл.
223, ал. 2 от ЗУТ - двама служители за
контрол по строителството при общината. Спазена е процедурата по издаването на
заповедта – съгласно чл.
225а, ал. 2 от ЗУТ, според която заповедта
по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по
чл. 223, ал. 2, като същият следва да бъде връчен на заинтересуваните лица,
които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Предвид изложеното съдът
приема, че в
административното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на
жалбоподателя.
По
отношение на направеното от жалбоподателя възражение, че оспорената заповед е
нищожна на осн. чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като е издадена в
противоречие с влязлото в сила Решение № 2333/11.12.2008 г., постановено по адм. д. №
2803/2018 г. по описа на АдмС Бургас, съдът намира, че същото е неоснователно
поради следните съображения. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, актове и действия на
административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на
съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността
или да поиска от съда да я обяви. Предпоставките за приложението на тази
разпоредба са две: наличие на влязъл в сила съдебен акт и противоречие на акта
или действието на органа със съдебното решение, като съдебната практика приема,
че мотивите на акта не се ползват със сила на пресъдено нещо,
В случая не може да се приеме, че оспореният акт е издаден в противоречие с
влязло в сила съдебно решение, тъй като предходният спор, по който се е водило
адм. д. № 2803/2018 г. по описа на АдмС Бургас, е касаел законосъобразността на
друг административен акт относно същата постройка - Заповед № 2314/27.08.2018
г. на зам. -кмет по "СИРР" при Община Бургас, издадена на осн. чл.
224а, ал. 1 ЗУТ, а именно – заповед
за спиране на строежа, поради наличие на нарушение по чл.
224, ал. 1, т. 2 от ЗУТ /изграждане на
строежа при съществени отклонения по смисъла на чл.
154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ/. Двете производства
нямат връзка помежду си и по никакъв начин предходното съдебно решение не е
пречка за издаване на заповед за премахване на същия строеж, стига да са налице
посочените в последната материални предпоставки за издаването й. Ето защо,
оспорената в настоящото производство Заповед № 2338/23.08.2021 г. на зам. кмета
по "СИРР" при Община Бургас, не е нищожна на основание чл. 177, ал. 2 от АПК.
Същевременно настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е
издадена в противоречие с материалния закон.
Съгласно чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината
или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на
строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2,
или на части от тях, а съгласно чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж или части от
него са незаконни, когато е извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или
разрешение за строеж. Поради това, след като за изграждането на строежа не е
издадено надлежно разрешение, то той се явява незаконен и подлежи на
премахване.
За да се прецени дали заповедта е законосъобразна, следва да се извърши
проверка налице ли е някое от посочените в нея правни основания за издаването й
– изграждане на строежа в нарушение на чл.
148, ал. 1, чл.
140 и чл.
137, ал. 3 от ЗУТ.
Съгласно чл.
137, ал. 3 от ЗУТ, строежите се
изпълняват в съответствие с предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени
инвестиционни проекти при условията и по реда на този
закон.
Според чл.
44, ал. 1 от ЗУТ, в селата могат да
се изграждат постройки на допълващо застрояване със селскостопанско
предназначение от всякакъв вид.
В процесния случай, тъй като изградената лятна кухня представлява постройка
на допълващото застрояване по чл.
44, ал. 1 от ЗУТ, за издаването на
разрешение за строеж на същата не се изисква одобряване на инвестиционен проект
съгласно разпоредбата на чл.
147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. От друга страна,
макар и строежът на процесната постройка да не се предвижда съгласно одобрения
през 2012 г. ПУП - ПРЗ, то строежът й е допустим, предвид разпоредбата на чл.
41, ал. 2 от ЗУТ, съгласно която,
когато допълващото застрояване не е предвидено с действащия ПУП, то се допуска
от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140,
ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното
застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо
застрояване само между два УПИ.
Съгласно разпоредбата на чл.
140, ал. 1 от ЗУТ, възложителят или
упълномощено от него лице може да подаде заявление за издаване на виза за
проектиране.
В случая не е налице основанието по чл.
137, ал. 3 от ЗУТ, тъй като е издадена
виза за проучване и проектиране за процесната постройка и не е необходимо за
същата да има одобрен инвестиционен проект, или строителството й да е
предвидено с действащия ПУП. Ето защо, не може да се приеме, че процесната
постройка на допълващо застрояване е изградена без виза за проектиране и в несъответствие
с ПУП-ПРЗ.
На следващо място, съдът намира, че не е налице и другото основание за
издаването на заповедта, посочено в нея. Съгласно разпоредбата на чл.
148, ал. 1 от ЗУТ, строежи могат да се
извършват само ако са разрешени съгласно този
закон. Т. е., за да бъде законно това
строителство, следва да е налице разрешение за строеж за същото. От изготвените
по делото заключения на СТЕ - зи безспорно се установява, че представеното от
жалбоподателя Разрешение за строеж № 50-"З"/07.09.2015 г. се отнася и
до процесната постройка, като построеното на място е с несъществено отклонение
от разрешеното и предписано с конструктивното становище по чл.
147, ал. 2 от ЗУТ на инж. Георгиев.
Що се отнася до възраженията на ответника, че на място не е изпълнена
предвидената ограда между двата съседни имота, то същото се опровергава от
заключението на допълнителната СТЕ. Освен това следва да се има предвид, че дори
и да е налично евентуалното подобно нарушение, то само по себе си не води до
незаконност на вече построеното, а и не на това фактическо основание е издадена
оспорената заповед.
В заключение може да се обобщи, че изграденият строеж не е незаконен, тъй
като същият не е в несъответствие с ПУП-ПРЗ, за него има издадена виза за
проучване и проектиране, както и разрешение за строеж, поради което и не
подлежи на премахване.
По изложените съображения, обжалваната заповед се явява незаконосъобразна,
като издадена в противоречие с материалния закон, и следва да бъде отменена.
С оглед
изхода на спора, правото на разноски е възникнало за жалбоподателя на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК, но доколкото същото не е упражнено своевременно - до
приключване на устните състезания по делото не е поискано присъждането им /чл.
80 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК/, такива не следва да се присъждат, тъй като
искането е заявено за първи път в писмената защита, а не в хода по същество
т.е. не е своевременно отправено.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №
2337/23.08.2021г. издадена от инж. Ч.К.– зам. кмет по „Строителство, инвестиции
и регионално развитие“ на Община Бургас, с която е наредено да бъде премахнат
от жалбоподателя И.Й.Н., ЕГН ********** и К.Й.Н. ЕГН ********** и двамата с
постоянен адрес ***, незаконен строеж: „Постройка – допълващо застрояване /под
№ 3 в помощната схема/, с приблизителна застроена площ 24,50 кв. м. находящ се
в ПИ с идентификатор 47202.501.413, УПИ VI-5010413, кв. 35 по плана на с.
Маринка, общ. Бургас, с административен адрес: с. Маринка, ул. “Стефан Караджа“
№ 22.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: