О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ __________/________2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на тридесет и
първи май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
мл. с. МИЛЕНА НИКОЛОВА
като
разгледа докладваното от младши съдия
Милена Николова
въззивно гражданско
дело № 1092 по описа за 2018 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
Глава XX от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба, подадена от П.Ц.П., действащ чрез адв. К.Д.
(надлежно упълномощен), срещу решение № 478/08.02.2018 г., постановено по гр.
д. № 10108/2017 г. по описа на Районен съд - Варна, 24-и състав, с което въззивникът (ответник в
първоинстанционния процес) е осъден да заплати на „Макси
консулт“ ЕООД сумата от 5 680,02 лв., представляваща неизплатено възнаграждение
за периода от 01.01.2016 г. до 01.07.2017 г. за поддръжка
на общите части на сграда в режим на етажна собственост с административен
адрес: гр. Варна, к.к. ”Св. св. Константин и Елена”,
ул. „57 – ма” № 3, комплекс „Макси”, в която е
разположен притежаваният от ответника апартамент № 31 с площ от 153,93 кв. м,
произтичащо от решение на общото събрание на етажната собственост от 02.05.2011 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 20.07.2017 г., до
окончателното изплащане на задължението, както
и сумата от 436,16 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
01.02.2016 г. до 19.07.2017 г., включително, на основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86 ЗЗД.
Въззивникът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Твърди, че съдът неправилно е игнорирал направеното с
отговора на исковата молба възражение за неизпълнение на възложените задължения
на ищцовото дружество за поддръжка на етажната
собственост. Поддържа, че решението на общото събрание на етажната собственост,
от което ищецът черпи заявените права, не го обвързва, доколкото е придобил
собствеността върху обект в етажната собственост след датата на решението и
между страните не е подписано предвиденото в решението споразумение за
встъпване в правата и задълженията на етажен собственик. Оспорва материалноправната легитимация на ищеца с твърдения, че
титуляр на процесните вземания е етажната собственост, а не дружеството, на
което са възложени дейностите по поддържането на общите части на сградата,
съответно претенцията на последното, заявена в лично качество, е неоснователна.
Оспорва също възможността ищцовото дружество да бъде
процесуален представител на етажната собственост, доколкото по изрично
разпореждане на закона такъв е единствено нейният управител – физическо лице,
или лице по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, на което са делегирани тези правомощия по
силата на решение на общото събрание и сключен договор с етажните собственици
(какъвто в процесния случай липсва).
Във въззивната жалба са
направени следните доказателствени искания:
1.) за допускане до разпит
на двама свидетели, от показанията на които да се установи неизпълнението на
задълженията на ищеца за поддръжка на общите части;
2.) за издаване на съдебно удостоверение,
което да послужи пред ТД на НАП за снабдяване с доказателства за периода 01.01.2016 г. до 01.07.2017 г. колко лица и на какви длъжности
са наети от „Макси консулт“ ЕООД (сключени трудови
договори, в това число персонален регистър);
3.) за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след проверка в
счетоводството на ищеца, годишния отчет на дружеството за 2016 г. и 2017 г. и
ТД на НАП, да даде отговор на следните задачи:
- Отразено ли е в
счетоводството на ищеца вземането към ответника за сумата от 6116,24 лв.
(главница и обезщетение за забава);
- Отразена ли е в
счетоводството на ищеца сумата от 5 680,08 лв. (главница) и сумата от 436,16
лв. (обезщетение за забава за периода 01.02.2016 г. – 20.07.2017 г.), на какво
основание и от кой контрагент;
- Ползвал ли е ищецът ДДС
за периода 01.01.2016 г. – 01.08.2017 г., колко
издадени фактури има в този период с получател П.Ц.П. и какво е задължението по
всяка от тях;
- Включени ли са в
дневниците за продажби на ищеца за периода 01.01.2016
г. – 01.11.2017 г. сумите, отразени в следните приходни ордери (ПО): ПО от 01.10.2017 г. за сумата от 52,24 лв.; ПО от
03.09.2017 г. за сумата от 110,32 лв.; ПО от 02.08.2017 г. за
сумата от 96,46 лв.; ПО от
10.07.2017 г. за сумата от 86,23 лв.; ПО от 03.06.2017 г. за
сумата от 54,22 лв.; ПО от
02.05.2017 г. за сумата от 93,49 лв.; ПО от 08.04.2017 г. за
сумата от 89,86 лв.; ПО от
08.04.2017 г. за сумата от 71,40 лв.; ПО от 02.03.2017 г. за сумата от 92,17
лв.; ПО от 02.02.2017 г. за сумата от 110,98 лв.; ПО от 02.01.2017 г. за
сумата от 104,05 лв.; ПО от
02.12.2016 г. за сумата от 74,68 лв.; ПО от 04.11.2016 г. за
сумата от 103,39 лв.; ПО от
04.10.2016 г. за сумата от 73,69 лв.; ПО от 02.09.2016 г. за
сумата от 105,70 лв.; ПО от
04.08.2016 г. за сумата от 93,82 лв.; ПО от 01.07.2016 г. за сумата от 71,05
лв.; ПО от 02.06.2016 г. за сумата от 72,04 лв.; ПО от 01.05.2016 г. за
сумата от 61,15 лв.; ПО без
посочена дата за сумата от 94,15 лв. за ползвана ел. енергия за м. март 2016
г.; ПО от
04.10.2016 г. за сумата от 127,50 лв. (вода за периода 01.05.2016 г. –
03.10.2016 г.); ПО от 02.05.2016 г. за сумата от 122,50 лв. (вода за
периода 01.09.2015 г. до 01.05.2016 г.); ПО от 01.03.2016 г. за сумата от 85,24
лв. и ПО от 01.02.2016 г. за сумата
от 91,51 лв. за
ползвана ел. енергия за м. януари 2016 г.
4.) за изслушване на
управителя на ищцовото дружество по реда на чл. 176 ГПК, който да отговори на следните въпроси:
- Как се осъществяваше
поддръжката на общите части в сградата и около нея;
- Колко често се извършваше
косене на тревните площи;
- Колко пъти е уведомяван
за повреда в асансьорната уредба и кога е уведомил
поддържащата фирма;
- Имало ли е случай, в
който е получавал суми в брой от етажните собственици, и издал ли е приходен
ордер, съответно фактура;
- Колко лица са
осъществявали поддръжката в общите части на сградата.
5.) за издаване на съдебно
удостоверение, което да послужи пред „Евролифт
контрол“ ЕООД за снабдяване с доказателства за извършени ремонтни дейности по асансьорната уредба;
6.) за задължаване на
неучастващо по делото лице - „Евролифт контрол“ ЕООД,
да представи книгата с периодичните прегледи на асансьорната
уредба в етажната собственост, както и протоколите за извършените проверки на
уредбата в периода 01.01.2016 г. – 01.08.2017 г.
(искането е обективирано в т. 5 от доказателствените
искания във въззивната жалба);
7.) за приемане на писмени
доказателства – представено към въззивната жалба писмо от ТД на НАП Варна с
изх. № 7085-1/06.02.2018 г., ведно със справка за актуалното състояние на
всички действащи трудови договори, сключени с „Макси
консулт“ ЕООД, за периода 08.12.2014 г. – 08.12.2015 г.
По същество моли за обезсилване
като недопустимо на обжалваното решение, а в условията на евентуалност за
неговата отмяна като неправилно и постановяване на друго такова, с което да
бъдат отхвърлени предявените искове, и претендира разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата страна – „Макси консулт“ ЕООД, действащ чрез адв. Т.П. (надлежно
упълномощена), е депозирала отговор на подадената въззивна жалба в
предоставения й срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който излага становище за
неоснователност на същата. Поддържа, че възражението на ответника за
неизпълнение на задълженията на ищеца е недопустимо (релевирано
след отговора на исковата молба) и неоснователно по същество, доколкото
задължението на етажния собственик за заплащане на разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата произтичат от закона (чл. 6, ал. 1, т.
8 и т. 10 ЗУЕС) и решението на общото събрание на етажната собственост, което
обвързва и новите собственици от момента на придобиване на собствеността (чл.
11, ал. 4 ЗУЕС). Твърди, че между страните е водено друго дело – гр.д. №
9737/2017 г. по описа на Районен съд – Варна, на същото основание, но за друг
период, като делото е приключило с решение, с което са уважени предявените
искове.
Намира доказателствените
искания, направени във въззивната жалба, за недопустими поради настъпила преклузия, на основание чл. 266, ал. 1 ГПК. Излага конкретни
съображения и относно необходимостта и относимостта
на поисканите доказателствени средства.
С тези аргументи формулира
искане за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски
за въззивната инстанция.
След като се запозна с материалите по делото и
оплакванията на страните, настоящият съдебен състав намира следното:
Въззивната жалба е подадена
в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване,
като същата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което се
явява редовна и допустима. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание.
По доказателствените искания:
Във въззивната жалба не е
посочена изрично конкретна хипотеза на чл. 266 ГПК, която да обосновава
допустимостта на събирането на доказателства във въззивната инстанция. С оглед
твърденията, изложени в жалбата, според които първоинстанционният съд не е взел
предвид възражението на ответника за неизпълнение на задълженията на ищеца по
поддръжка на общите части на сградата и „без никакви мотиви не е допуснал нито
едно доказателство/доказателствено искане“, както и предвид обстоятелството, че
идентични доказателствени искания са направени от ответника и в първата
инстанция (с отговора на исковата молба), съдът намира, че въззивникът основава
своите искания на хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК.
Доказателствените искания целят установяване
на факти относно изпълнението на задълженията на „Макси
консулт“ ЕООД по поддръжка на общите части на сградата.
Съдът намира, че „Макси консулт“ ЕООД не основава исковите си претенции на
договорно правоотношение с етажната собственост, а като правопораждащ
юридически факт сочи взетото решение на общото събрание на етажната собственост.
Предвид заявеното основание доказателствените искания
са ирелевантни за съдебно предявените вземания,
респективно са извън предмета на доказване в производството по смисъла на чл.
153 ГПК. По изложените съображения за неотносимост на
доказателствените искания и по аргумент за противното
от чл. 146, ал. 4 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният
съд не е допуснал процесуално нарушение, като е оставил същите без уважение.
Следователно не са изпълнени условията на чл. 266, ал. 3 ГПК и събирането на
доказателства във въззивната инстанция е недопустимо.
Недопустимо се явява и доказателственото искане направено за първи път пред
въззивната инстанция за приемане като писмено доказателство на писмо от ТД на
НАП Варна с изх. № 7085-1/06.02.2018 г., ведно със справка за актуалното
състояние на всички действащи трудови договори, сключени с „Макси
консулт“ ЕООД, за периода 08.12.2014 г. – 08.12.2015 г. Въззивното
дружество не обосновава някоя от хипотезите на чл. 266, ал. 2 ГПК, т.е. това да
са доказателства за новооткрити и новонастъпили факти след приключване на
съдебното дирене в първата инстанция или доказателства, които са съществували,
но страната не е могла да узнае, посочи и представи до приключване на съдебното
дирене в първа инстанция.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 26.06.2018 г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните,
като на същите се връчи препис от настоящото определение;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на
въззивника като недопустими, по аргумент за противното от разпоредбата на чл.
266, ал. 2 и ал. 3 ГПК;
Съдът приканва страните към спогодба като им
разяснява, че сключването на спогодба е доброволен
способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното производство. При
спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца, респективно
страните ще заплатят държавни такси от 2%, вместо от 4%;
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията
страните към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване на
спора, като там може да им бъде помогнато за
постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда;
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните
могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния
спор и сключат по тях споразумение. Участието в медиация е доброволно, като
процедурата се развива пред трето неутрално и безпристрастно за спора лице – медиатор;
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за
медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4
, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните
могат да заявят с подаване на заявление, на тел. 052 623 362, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: mediation@vos.bg;
ДА
СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка – заявление за участие в медиация;
УКАЗВА
НА страните и техните процесуални представители, че в съдебно заседание следва информират съда за
участието си в процедура по медиация.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: