Определение по дело №488/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 834
Дата: 16 юни 2021 г.
Съдия: Ралица Ангелова Маринска
Дело: 20217170700488
Тип на делото: Касационно частно административно дело
Дата на образуване: 11 юни 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 834

гр.Плевен,16.06.2021 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН съд- гр.Плевен, Тричленен касационен състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:                                       

                                            Председател: Н. ГОСПОДИНОВ

                                                                 Членове:1.  ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                                                  2. РАЛИЦА МАРИНСКА

 

  като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА ч.к.а.д. №488/2021г. по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 237, вр. 239, т. 5 от АПК.   Производството по ч.к.а.д. №488/2021г. по описа на АдмС- Плевен, е образувано въз основа на искане, депозирано от Началника на Затвора- Белене, чрез юрк. Н. У., за отмяна на влязло в сила определение №513/12.04.2021г. постановено по адм. дело №1067/2020г. по описа на АдмС- Плевен, по реда на чл. 239, т.5 от АПК. Посочва, че е обжалвал определението на първоинстанционния съд, с което е насрочено адм. дело №1067/2020г. за разглеждане в о.с.з. и е предоставена възможност за писмен отговор, която частна жалба е отхвърлена с атакуваното определение. Твърди се, че жалбата на жалбоподателя по адм. дело №1067/2020г.– З.П. не му е връчена. Твърди се, че е налице нищожност на постановеното определение, тъй като не е съобразено с материалния закон. Твърди се, че на основание нормата на чл. 198, ал.3 от ЗИНСЗ, определенията и разпорежданията на съда подлежат на обжалване пред тричленен състав на същия съд. Моли съда, на основание чл. 248, ал.1 от АПК, да отмени изцяло влязлото в сила определение №513/12.04.2021г. постановено по адм. дело №1067/2020г. по описа на АдмС- Плевен и върне делото за разглеждане от друг състав на съда или от друг съд.

         По делото, от страна на З.П., чрез адв. Б. Д., е депозирано становище по направеното искане, с което се посочва , че не с налице основанията по чл.  239, т.5 от АПК, нито е налице нищожност на постановеното определение, и моли съда да отхвърли искането.

         Настоящият състав, като обсъди становищата на страните и на основание закона, намира за установено следното:

         Производството по адм. дело №1067/2020г. на АдмС- Плевен, е образувано по жалба на З.И.П., против заповед №Л-3499/19.11.2020г. на началник на Затвора Белене. С определение №262/19.02.2021г., съдът е конституирал страните по делото, насрочил е същото за разглеждане в о.с.з., разпределил е доказателствената тежест между тях и е дал възможност на ответника- Началника на Затвора- Белене, за представяне на писмен отговор по жалбата.

Установява се, че против постановеното определение за насрочване, от страна на ответника, чрез юрк. У., е депозирана частна касационна жалба, по която е образувано ч.к.а.д.№214/2021г. по описа на АдмС- Плевен. С определение №476/05.04.2021г., е прекратено производството по образуваното ч.к.а.д.№214/2021г. по описа на АдмС- Плевен и депозираната частна касационна жалба е върната на първоинстанционния съд за администриране, съобразно правилата на чл. 231, вр. чл. 213а, ал.2 от АПК. С определение №513/12.04.2021г- предмет на искането за отмяна, частната касационна жалба е върната на жалбоподателя, на основание чл. 213а, ал.2, вр чл. 215 от АПК, като депозирана против определение, което не подлежи на обжалване. В определението си, съдът е указал на страните, че същото може да бъде обжалвано с частна жалба, в 7- мо дневен срок от съобщението. Видно от приложеното адм.д.№1067/2020г., съобщението за постановеното определение е редовно връчено на ответника- молител в настоящето производство, на 15.04.2021г.

Безспорно по делото се установява, че против определение №513/12.04.2021г, няма депозирана частна касационна жалба, вкл. и от страна на ответника, като определението е влязло в сила на 23.04.2021г.  В този смисъл, съдът приема, че искането за отмяна на влязло в сила съдебно определение е депозирано в установеният за това, по реда  на чл. 240, ал.3 от АПК, едногодишен срок от влизане в сила на определението, но същото се явява недопустимо, поради което следва да бъде оставено без разглеждане, поради следните съображения:

Съобразно нормата на чл. 237, ал.1 от АПК, на отмяна по реда на Глава 14 подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, които преграждат развитието на делото. Съдът прима, че в случая, постановеното определение №513/12.04.2021г, с което е върната частна касационна жалба против определението за насрочване на адм. д.№1067/2020г. за разглеждане в открито съдебно заседание, не е от категорията на определенията, преграждащи развитието на делото. В този смисъл, същото не подлежи на отмяна по този ред. Самото определение №262/19.02.2021г., за насрочване на делото за разглеждане в о.с.з., не е от категорията на определенията, които подлежат на обжалване, съобразно общия принцип, визиран в чл. 229, ал.1, т.1 от АПК, съобразно който, на обжалване подлежат само определенията/разпореждания, които преграждат по- нататъшното развитие на производството. Определението за конституиране на страните и за насрочване на делото в о.с.з., е от категорията на определенията по хода на делото и същото не подлежи на обжалване, отделно от окончателният съдебен акт. Всички постановени разпореждания и определения, по хода на производството, подлежат на съдебен контрол от касационната инстанция /в производствата по ЗИНЗС, каквото е и настоящето/, при касационно обжалване на постановеният окончателен съдебен акт по същество на спора. Следва да се посочи, че цитираната от молителя норма на чл. 198, ал.3 от ЗИНЗС, съобразно която, постановените от административния съд определения и разпореждания в производството по ал. 2, подлежат на обжалване по реда на Глава тринадесета от АПК, пред тричленен съдебен състав на същия съд, не може да доведе до различен от посочения по – горе правен извод. Самата норма препраща към Глава тринадесета от АПК- чл. 229 /цитиран по- горе/ и сл. Съдът намира, че цитираната норма на чл. 198, ал.3 от ЗИНСЗ не е от категорията изключения, по смисъла на чл. 229, ал.1, т.2 от АПК и не въвежда правна възможност за самостоятелно обжалване на съдебните разпореждания и определения по хода на делото.

На основание гореизложеното, депозираното от Началника на Затвора- Белене, чрез юрк. Н. У., за искане, с правно основание чл. 237, вр. 239, т. 5 от АПК, за отмяна на влязло в сила определение №513/12.04.2021г. постановено по адм. дело №1067/2020г. по описа на АдмС- Плевен, следва да бъде оставено без разглеждане, като недопустимо.

          Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане, депозирано от Началника на Затвора- Белене, чрез юрк. Н. У., с правно основание чл. 237, вр. 239, т. 5 от АПК, за отмяна на влязлото в сила определение №513/12.04.2021г. постановено по адм. дело №1067/2020г. по описа на АдмС- Плевен, като НЕДОПУСТИМО.  

Определението  е окончателно и не подлежи на обжалване. Преписи от същото да се връчат на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/                                     ЧЛЕНОВЕ:1./П/

 

                                                                                        

                                                                                                

 

 

     2./П/