Р Е Ш
Е Н И Е
№668
гр. Хасково, 05.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
и прокурора Елеонора Иванова,
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
исково адм.д. № 439 по описа
на Административен съд - Хасково за 2020г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба, подадена от „ГИДА И“ ЕООД гр.Свиленград, представлявано от
управителя Г. А. Ш., срещу Община Свиленград, за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 10 000
лева, частичен иск от общата претенция в размер на
104 100 лева.
В депозираната искова
молба ищецът твърди, че от 2005г. дружеството е собственик на няколко недвижими
имота в гр.Свиленград, сред които и УПИ V-115, находящ се в кв. 68 по плана на Свиленград, целият с
площ от 4 414 кв.м., съгласно Нотариален акт № 166, т. VIII, рег.№ 7697, дело № 1162/2005г. на нотариус № 420.
След влизане в сила на кадастралната карта на гр.Свиленград, одобрена със
Заповед № РД-18-107/13.12.2016г. на Изп.директор на АГКК – София, било
установено, че имотът, сега с кадастрален идентификатор № 65677.701.6536,
съгласно новата карта вече е с площ от 3 063 кв.м., а остатъкът от
1 041 кв.м. е новообразуван общински имот с кадастрален идентификатор №
65677.701.6207. Оказало, че Община Свиленград е изменила ПУП-ПР на квартала,
като бил обособен нов УПИ XXI – общинска
собственост, предвиден за трафопост и озеленяване в кв. 68. С Решение №
809/05.11.2018г. по адм.д.№ 803/2017г., влязло в сила на 05.12.2018г., по
оспорване на заповедта на кмета, Административен съд - Хасково отменил тази
заповед, като постановена при липса на фактически основания. Въпреки опитите за
доброволно уреждане на взаимоотношенията на дружеството с Община Свиленград, до
такова не се стигнало с мотив, че исканото обезщетение не било дължимо, тъй
като имотът бил публична общинска собственост.
В тази връзка ищецът
сочи, че в нарушение на Конституцията и Закона за общинската собственост, без
отчуждителна процедура, Община Свиленград на база Заповед № 3169/11.12.2013г.
за изменение на ПУП-ПР на квартала, отчуждила незаконосъобразно 1 041
кв.м. от собствения на ищеца имот № 65677.701.6536 и въпреки отмяната на тази
заповед с влязло в сила съдебно решение, отказвала да приведе в законен вид
своите действия.
По този начин на
ищеца била нанесена вреда, равняваща се на цената на незаконосъобразно отнетите
му 1 041 кв.м., чиято средна пазарна цена се равнявала на 104 100
лева. В тази връзка ищецът твърди, че по отношение на дружеството е налице
хипотезата на чл. 4 от ЗОДОВ. В случая било налице пряко увреждане – нанесена
вреда – незаконосъобразно отнети, без процедура по отчуждаване, 1 041
кв.м. от собствен на ищеца поземлен имот. Съдебната практика приемала, че
причинна връзка е налице, не само когато деянието причинява непосредствено
вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и
когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Законът не
изисквал виновно поведение на администрацията, за да бъде ангажирана отговорността
на Община Свиленград, като бил изпълнен фактическият състав на законовите
изисквания на ЗОДОВ. Първо, налице било незаконосъобразно действие на Кмета на
Община Свиленград по повод изпълнение на служебните му задължения – издаването
на Заповед № 3169/11.12.2013г., второ – заповедта била отменена по силата на
горецитирания съдебен акт, трето – налице били имуществени вреди, изразени в
преки щети – отнемане на собственост върху 1 041 кв.м., чиято пазарна цена
възлизала на 104 100 лева, и четвърто – налице била пряка причинна връзка
между постановения незаконосъобразен административен акт и настъпилия
вредоносен резултат, тъй като междувременно Общината в лицето на кмета
реализирала частично мероприятия върху отнетите площи и отказвала да приведе в
законосъобразен вид действията си, като актувала имота като общински.
С оглед на така
изложеното, ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди Община
Свиленград да му заплати сумата от 10 000 лева, представляваща нанесена
вреда от незаконосъобразно действие – издадена неправомерна Заповед №
3169/11.12.2013г. на Кмета на Община Свиленград, явяваща се частичен иск от
общо нанесената на ищеца вреда в размер на 104 100 лева, представляваща
цената на незаконно отнетата площ от 1 041 кв.м. от поземлен имот № 65677.701.6536,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
исковата претенция до окончателното й изплащане, както и всички разноски в
производството.
ОТВЕТНИКЪТ – ОБЩИНА СВИЛЕНГРАД, в депозиран
по делото писмен отговор и чрез представителя си в съдебно заседание, оспорва
предявения иск като неоснователен. Посочва, че в случая не са налице и трите
изисквани от ЗОДОВ предпоставки за уважаване на иска. Оспорва се твърдението на
ищеца, че е понесъл вреди от отменената заповед на Кмета на Община Свиленград,
доколкото с тази заповед не се променяло фактическото положение на имотите -
собственост на ищеца и общинския имот, а само се привеждала регулацията в
съответствие с фактическото положение. Претендира се присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, чрез
представителя си в съдебно заседание, заявява, че не е налице причинна връзка между
отменения административен акт и твърдените в исковата молба вреди, поради което
предлага исковата претенция да бъде оставена без уважение като неоснователна и
недоказана.
Съдът, като взе предвид доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено от
фактическа страна следното:
С Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 166, том VIII, рег.№ 7697, дело № 1162 от
2005г. по описа на нотариус М. М., вписан под № 420 в регистъра на Нотариалната
камара, на 19.09.2005г. ищцовото дружество „Гида И“ ЕООД гр.София, придобива
правото на собственост върху четири урегулирани поземлени имота в строителните
граници на гр.Свиленград, сред които и урегулиран поземлен имот V-115, квартал
68 по действащия план на гр.Свиленград, одобрен със Заповед № 602/22.11.1993г.,
изменен със Заповед № 531/07.06.1996 г. и Заповед № 854/30.06.1998 г., целият с
площ от 4 114 квадратни метра, ведно с построените в този имот сграда –
складова база и сграда – автоработилница, при граници и съседи на имота: улица,
УПИ VI-115 и УПИ X, всички в кв. 68.
Със Заповед № 3169/11.12.2013г.
на Кмета на Община Свиленград, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, § 8, ал. 1,
ал. 2, т. 2 и т. 3 и ал. 4, изр. 1 и изр. последно от ПР на ЗУТ, е одобрено
изменение на ПУП-ПР (подробен устройствен план – план за регулация) на УПИ
V-115 в кв.68 по плана на гр.Свиленград, като придаваемото общинско място от
съществуваща улица към УПИ V-115 се обособява в самостоятелен УПИ XXI „За трафопост и
озеленяване“ и вътрешната регулационна линия между него и УПИ V-115 минава по
съществуващата имотна граница, съгласно приложения проект. Заповедта е
мотивирана с факта, че Община Свиленград е собственик на общински имот – улица,
от която 1 049 кв.м. по действащия регулационен план на Свиленград, одобрен със
Заповед № 602/22.11.1993г. се придават към УПИ V-115, кв.68 и предвид
обстоятелството, че действащият регулационен план не е приложен за заемане на
придаваемите 1 049 кв.м. общинско място към УПИ V-115 в срока по § 6, ал. 2 от
ПР на ЗУТ, както и с оглед наличието на интерес от собственика – Община
Свиленград посочените 1 049 кв.м. да се обособят в самостоятелен УПИ, който да
се отреди „За трафопост и озеленяване“.
На 10.07.2017г. срещу така
постановената заповед е подадена жалба от „Гида И“ ЕООД гр.София, във връзка с
която жалба е образувано адм.д.№ 803/2017г. по
описа на Административен съд – Хасково. С постановеното по делото решение,
влязло в законна сила на 05.12.2018г., жалбата е
счетена за основателна и заповедта е отменена. Съдът е приел, че при издаването
й административният орган не се е съобразил с разпоредбите на чл. 8, ал. 3 от Закона
за пътищата, както и тези на чл. 3, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 56 от ЗОС и чл.
61, ал. 4 от ЗУТ, според които общинските пътища и улиците, включително зелените
площи за улично озеленяване, са публична общинска собственост, както и с
разпоредбата на § 8, ал. 7 от ПР на ЗУТ, която изрично регламентира, че алинеи
1 и 2 не се прилагат за действащите регулационни планове за обекти на
публичната собственост. Така предвиденото изключение препятствало
прекратяването на отчуждителното действие на влезлия в сила, но неприложен план
за заемане на придадената част, по силата на § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
Цитираната хипотеза, както и поставянето на вътрешните регулационни линии в
съответствие със съществуващите имотни граници по искане на собствениците (§ 8,
ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ ), не можело да се приложи за обект – публична общинска
собственост, каквато несъмнено била улицата. В тази връзка съдът е приел, че
заповедта, макар да е постановена от компетентен по закон орган и да не е
нищожна, се явява издадена при липса на фактически основания, а посочените в
нея правни основания са неприложими и неотносими. Съответно е заключил, че като
е постановил заповед, с която е одобрил изменението на ПУП-ПР, инициирано от
самия него като представляващ Община Свиленград, Кметът на Общината е допуснал
нарушение на материалния закон, явяващо се основание по чл. 146, т. 4 от АПК
заповедта да бъде отменена. Съдът се е позовал и на допуснато съществено
нарушаване на административно-производствените правила по смисъла на чл. 146,
т. 3 от АПК, изразило се в липса на уведомяване от страна на административния
орган за започване на производството на известните заинтересовани граждани и
организации, освен заявителя.
С оглед цялостното изясняване на
делото от фактическа страна, в хода на настоящото производство бе назначена
комплексна съдебно-техническа и съдебно-оценителна експертиза. В депозираното в
тази връзка заключение се посочва, че пазарната стойност на поземлен имот №
65677.701.6536 с площ от 3 063 кв.м. възлиза на 215 114 лева, а при
вариант с площ от 4 114 кв.м. – на 323 234 лева, при което разликата
в пазарната стойност на имота възлиза на сумата от 107 000 лева.
В заключението се посочва още, че
преди закупуването на процесния имот УПИ V-115, кв.68 по
плана на гр.С.от ищеца през 2005г. по предвижданията на РП на гр.Свиленград,
одобрен със Заповед № 602/22.11.1993г. и неговите изменения от 1996г. и 1998г.,
е съществувало придаваемо място. След обследване на регулационните планове от
1993г., 1996г. и 1998г., вещото лице е установило, че разделението с
придаваемото място е съществуваща ограда, изпълнена по чупките на северната и
северноизточната имотни граници на частта от имот с пл.№ 115, попадаща в УПИ V-115. По данни
от техническата служба на Община Свиленград този УПИ бил образуван от имот 115
– 3 065 кв.м. и придаваемо място – 1 049 кв.м.
Видно от кадастралния и
регулационен план, одобрен със Заповед № 602/22.11.1993г. определеното по
регулация придаваемо място към УПИ V-115 било част от улица,
заснета в кадастъра като съществуваща, извън обхвата на предвидените с плана
проектни улици.
Към настоящия момент предвиденото
застрояване за „Трафопост и озеленяване било реализирано. В западната част на
имот 65677.701.6207 била построена сграда 65677.701.6207.1 с функционално
предназначение – сграда за енергопроизводство и застроена площ от 7 кв.м.
Останалата част от имота била озеленена площ.
Останалите събрани по делото
доказателства, като несъотносими към изхода на правния спор, е безпредметно да
бъдат обсъждани.
Така установената фактическа
обстановка налага следните правни
изводи:
Съгласно чл. 203 от АПК, гражданите и
юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи
и длъжностни лица. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от своя страна,
гласи, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност.
С изменението на ЗОДОВ с ДВ бр.30/2006г., в
сила от 12.07.2006г., в предметния обхват на закона бе включена и отговорността
на общините, освен което бе разширен и субективният обхват на закона, като
право да претендират обезщетение имат вече и юридическите лица. Юридическите
лица могат да претендират обезщетение за всички вреди, претърпени в качеството
им на субекти в материално-административно правоотношение и страни в
административно-процесуално правоотношение. В това качество юридическите лица
могат да са претърпели вреди от незаконосъобразен административен акт, както и
от действия и бездействия на длъжностни лица на държавната и общинската
администрация, като обемът на отговорността се регламентира от нормата на чл. 4
от ЗОДОВ - на обезщетение подлежат всички имуществени и неимуществени вреди.
В случая, въз основа на изложените от ищеца
фактически обстоятелства и формулирания петитум, съдът квалифицира предявения в
настоящото производство иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ като иск за присъждане на обезщетение
на имуществени вреди, произтекли от незаконосъобразно действие на Кмета на
Община Свиленград, изразило се в издаването на Заповед № 3169/11.12.2013 г.,
която заповед е отменена с влязло в сила съдебно решение. Ето защо настоящата
инстанция приема, че за да възникне правото на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и за да бъде ангажирана отговорността на ответника, в хода на настоящото
производство бе необходимо ищецът да докаже кумулативното осъществяване на
следните елементи от фактическия състав на отговорността: настъпила вреда в
правната му сфера, която включва реално причинени щети или пропуснати ползи,
незаконосъобразно действие на Кмета на Община Свиленград при или по повод
изпълнение на административна дейност, както и наличието на пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното действие и настъпилата
вреда. В тежест на ищеца, съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, бе
да проведе пълно главно доказване на всички тези елементи от фактическия състав
на предявения иск, като липсата на който и да е от тях обуславя
неоснователността му. В съответствие с носената от ищеца доказателствена
тежест, съдът е длъжен да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто
юридически факт е останал недоказан. Тоест при липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав, не може да бъде реализирана
отговорността на общината по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 250 и чл. 256 от АПК, за да е
налице действие или бездействие, като елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност по чл. 203 АПК, е необходимо да са извършени
фактически действия, които не се основават на административен акт или на закон;
съответно да не са извършени фактически действия, които административният орган
е длъжен да извърши по силата на закон. От своя страна, имуществените вреди
могат да представляват претърпяна загуба и/или пропусната полза. За да е налице
претърпяна загуба, е необходимо нещо да съществува в патримониума на ищеца и в
резултат на незаконосъобразни действия или бездействия да се е стигнало до
неговата липса, погиване, увреждане, тоест до намаляване на имущественото
състояние, до обедняване. Пропуснатата полза представлява неосъщественото
увеличаване на имуществото, макар да са съществували всички изгледи за това, а
като резултат от деянието ищецът е лишен от сигурна облага.
В настоящия случай е предявен частичен иск за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби в
размер на 10 000 лв. от общо твърдяната вреда в размер на 104 100 лева,
представляващи стойността на отчуждена част от имота на ищеца, по отношение на
която част не е проведена процедура по отчуждаване и върху която са реализирани
от страна на Община Свиленград мероприятия -
трафопост и озеленяване. В тази връзка се твърди от ищеца, че заповедта
за одобряване на изменението на ПУП-ПР, а именно
Заповед № 3169/11.12.2013 г. на Кмета на Община Свиленград, е отменена с влязло
в сила съдебно решение, съответно не е осъществена процедура по отчуждаване на
процесната част от имота на ищеца и не е изплатено обезщетение за същата.
Макар и тези факти да са безспорно установени
от събраните по делото доказателства и по същество да не са спорни между
страните, съдът намира, че в хода на настоящото производство ищецът не се
справи с предоставената му по закон доказателствена тежест и не ангажира
доказателства, от които по безспорен начин да се установява, че настъпилите за
ищеца вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно действие
на Кмета на Община Свиленград при изпълнение на административна дейност.
В тази връзка по делото безспорно бе
установено, че към момента на закупуване на процесния имот УПИ V-115 в кв. 68 (на 19.09.2005г.) и към момента на издаване на Заповед № 3169/11.12.2013
г. на Кмета на Община Свиленград, е нямало одобрена КККР на гр.С.и
действащ е бил планът на гр.Свиленград, одобрен със Заповед
№ 602/22.11.1993г. и неговите изменения от 1996г. и 1998г. Към този момент
процесният имот е бил урегулиран като УПИ V-115, кв.68, с площ от 4 114 кв.м.,
съставен от поземлен имот 115 с площ 3 063 кв.м и придаваемо място с площ от 1
049 кв.м. Липсват данни след влизане в сила на ЗУТ - обнародван ДВ
бр.1/2001 г. и в сила от 31.03.2001 г., за
процесния имот да е постъпило искане за уреждане на сметки по регулация. Безспорно
установен е и фактът, че ПИ с идентификатор 65677.701.6536 по КК на
гр.Свиленград, одобрена със Заповед № РД-18-107 от 13.12.2016 г. на
изпълнителния директор на АГКК – София, е с площ от 3 063 кв.м.
В случая обаче, за да се търси обезщетение за
причинени вреди, трябва да са налице не само незаконни действия от страна на Кмета
на Община Свиленград, които да са отменени по съответния ред, но следва да е
налице и причинна връзка между издаването на заповедта и причинените на ищеца
вреди, именно която причинна връзка в случая не бе установена. Дори и да се
касае за част от имот, която не е отчуждена по съответния ред, възможност за
търсене на отговорност за вреди може да бъде открита в Закона за задълженията и
договорите, но в случая не може да се приеме, че е налице състав за иск по чл.
203 от АПК, връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Твърденията, че ищецът е собственик на
процесната част от недвижимия имот, а ответникът в лицето на Община Свиленград е
осъществил върху него мероприятия, установявайки по този начин владение, лишено
от правно основание поради непроведена по съответния ред отчуждителна процедура,
навежда на извода за евентуална претенция, свързана с неоснователно обогатяване.
Нещо повече - ако съществува спор между страните относно собствеността върху
имота, то същият следва да бъде разрешен в съответно производство. Дори и да се
приеме, че ищецът не е изгубвал собствеността, тъй като за имота не е била проведена
отчуждителна процедура по съответния ред, доколкото отреждането на имота няма
пряко отчуждително действие и определя само предназначението на имота, но не и
правото на собственост, съответно че е липсвало правно основание за извършените
действия в имота, то липсват данни издаването на заповедта на кмета да е причинила пряко и непосредствено претендираните вреди.
Тоест по делото не се установи по категоричен начин да е настъпил вредоносен
резултат, който да е следствие на твърдяните незаконосъобразни действия.
Както бе посочено вече, отговорността по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ е за вреди от незаконосъобразни фактически действия и
бездействия и тази логика на закона произтича от чл. 4 от ЗОДОВ с изискването
за причинната връзка като елемент от фактическия състав. На основание чл. 1,
ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Многократно Върховният административен съд в съдебни актове по този вид дела е
посочвал, че под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична,
нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, тоест,
които са адекватно следствие от увреждането от административния орган.
Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо
противоправния резултат. Така посочените обстоятелства в случая не бяха
установени и по тези съображения съдът намира, че така предявеният и поддържан
иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неоснователен, тъй като не е
налице една от кумулативно изискващите се предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника, а именно – причинна връзка между твърдените вреди и
незаконосъобразно действие на Кмета на Община Свиленград. С оглед на това и
претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, предявена под
формата на частичен иск за сума в размер на 10 000 лева, следва да бъде
отхвърлена изцяло. Последица от отхвърлянето на този иск ще бъде и отхвърлянето
на претенцията за законна лихва като акцесорна по своя характер.
Във
връзка с искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът счита същото за основателно с оглед разпоредбата на чл.
10, ал. 4 от ЗОДОВ, според която „Съдът осъжда ищеца да заплати на ответника
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената
част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те
са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ“. При този изход на спора на ответната
страна следва да бъде присъдена сумата от 100 лева, съгласно разпоредбата на
чл. 24 от Наредбата за правната помощ. На основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника и произтеклите от делото
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 325 лева.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ГИДА И“ ЕООД, ЕИК : 13*******, седалище и адрес на
управление: гр.С.ул.“Г.С.“ № *, представлявано от Г. А. Ш., против ОБЩИНА
СВИЛЕНГРАД, представлявана от Кмета на Общината А. К., гр.С.бул.“Б.“ № **, иск за
сума
в размер на 10 000 (десет
хиляди)
лева
-
нанесена вреда от незаконосъобразно действие – издаване на Заповед №
3169/11.12.2013г. на Кмета на Община Свиленград, явяваща се частичен иск от
общо нанесена вреда в размер на 104 100 лева, представляваща стойността на площ
от 1 041 кв.м. от поземлен имот № 65677.701.6536 в гр.Свиленград, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
претенция до окончателното й изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ГИДА И“ ЕООД, ЕИК
: 13*******, седалище и адрес на управление: гр.С.ул.“Г.С.“ № *, представлявано
от Г. А. Ш., да заплати на ОБЩИНА СВИЛЕНГРАД, представлявана от Кмета на
Общината А. К., гр.С.бул.“Б.“ № **, сумата от 425 (четиристотин двадесет и пет) лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с касационна
жалба пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съответното съобщение.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от същото.
СЪДИЯ: