№ 294
гр. Плевен , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря МАРИЯНА Н. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20214430200890 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 111А/30.12.2019 год. на ***
към ОД на МВР – гр. Плевен, с което на СВ. ТР. Т., ЕГН: **********, на
основание чл. 45, ал. ІІ от Закона за закрила на детето и чл. 53 от Закона за
административните нарушения и наказания е наложено административно
наказание – глоба в размер на 2000,00 / две хиляди / лева за това, че на
18.12.2019г. около 02:00 часа в ***, като управител на клуб „*“ е допуснал в
клуба непълнолетното лице *** с ЕГН *** без родител или пълнолетно
дееспособно лице за придружител след 22:00 часа, с което виновно нарушил
разпоредбата на чл. 45, ал. ІІ от Закона за закрила на детето.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд - Плевен, с която моли съда да отмени по реда на
чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от пълномощника си – адв. В.И., който поддържа релевираните
1
в жалбата възражения. Ангажира становище, че в хода на административно-
наказателното производство пред наказващия орган са допуснати съществени
нарушения на процесуалните разпоредби на Закона за административните
нарушения и наказания, които опорочават и водят до незаконосъобразността
на обжалваваното наказателно постановление. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 111А/30.12.2019 год. на *** към ОД на МВР – гр. Плевен,
както и да присъди в полза на подзащитния му направените по делото
разноски.
За ответната страна процесуален представител не се явява.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 14.12.2019г. след 22:00 часа съгласно утвърден план на ** била
извършена специализирана полицейска операция, включваща и проверка на
питейното заведение – клуб „*“, находящ се в **. Целта била да се установи
дали на територията на заведението се намират непълнолетни лица.
Полицейските служители констатирали, че към момента на проверката в
обекта се намирало лицето ***. При проверка на личната му карта се оказало,
че същият не е навършил 18-годишна възраст и е без придружител, поради
което бил отведен в РУ, където да изчака родителите си. 3а установеното
нарушение служителите на РУ на МВР към ОД на МВР – гр. Плевен
съставили на 18.12.2019г. на жалбоподателя С.Т. АУАН. Същият го подписал
с възраженията, че установените непълнолетни лица били проверени на входа
и към съответния момент били с придружители.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е изцяло възпроизведена в
обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя СВ. ТР.
Т. на основание чл. 45, ал. ІІ от Закона за закрила на детето и чл. 53 от Закона
за административните нарушения и наказания е наложено административно
наказание - глоба в размер на 2000,00 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин въз основа събраните в хода на съдебното следствие по
делото писмени доказателства: наказателно постановление №
111А/30.12.2019г., акт за установяване на административно нарушение
№111А/18.12.2019г., копие от обяснение от *** от 14.12.2019г., заверено
копие от лична карта на СВ. ТР. Т., заверено копие от извлечение от книга за
дневните финансови отчети на фирма „**“ ООД, обект „*“, доколкото същите
са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в
нито един етап от производството не са били оспорени от страните.
Съдът обсъди и ангажираните по делото гласни доказателства чрез
разпитите на актосъставителят ** Г. и свидетелите АЛ. СТ. Д. и Г. П. ДР.,
2
чиито показания Съдът приема с доверие като последователни, логични и
кореспондиращи с приобщените по делото писмени доказателства.
В настоящия случай наистина би било налице нарушение на
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от Закона за закрила на детето, където е
посочено, че който допусне от 22, 00 ч. до 6, 00 ч. дете в управляван от него
търговски обект в нарушение на чл. 8, ал. 3 и 4 от ЗЗд, се наказва с глоба или
имуществена санкция от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - с
глоба или имуществена санкция от 5000 до 8000 лв.
При тълкуване на посочената разпоредба се достига до извод, че
осъществяването на състава настъпва с допускането в определен интервал от
време на дете в конкретен обект, какъвто е инкриминираният – клуб „*“,
находящ се в град Плевен. Субект на нарушението е управителят,
представляващ търговеца, който стопанисва търговския обект, в който са
допуснати деца. Следователно върху него тежи задължението да организира и
контролира извършваната в заведението дейност по такъв начин, че да не
допуска нарушения. Той е бил длъжен да осъществява ефективен контрол
върху лицата, при дейността на които е извършено нарушението и да следи да
не се допускат лица под 18 години в стопанисвания от него обект, но в случая
не е сторил това. Именно поради тази причина жалбоподателят следва да
понесе отговорността по чл. 45, ал. 2 от Закона за закрила на детето.
Настоящият съдебен състав намира, че дори да се приеме, че е
осъществен състава на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД и че жалбоподателят е автор на
нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната му
отговорност с АУАН, то обжалваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения в
производството по издаването му съгласно чл. 42, ал.1, т. 3 и съотв. чл. 57, ал.
1, т. 5 от Закона за административните нарушения и наказания.
При извършената служебна проверка и след пълната, всестранна и
обективна преценка на правно релевантните факти, съдът счита, че жалбата
е процесуално допустима, подадена в законоустановения срок, като
разгледана по съществото си е и основателна, поради което ще следва да се
постанови съдебно решение, с което да се отмени изцяло обжалваното НП по
следните съображения:
Съдът констатира, че в хода на установяване на административното
нарушение е допуснато съществено процесуално нарушение, което по своето
съдържание и последици е ограничило правото на защита в пълен обем на
жалбоподателя в това производство и което е самостоятелно основание за
отмяната на НП, без съдът да се произнася по съществото на спора.
Както с АУАН, така и с НП се навеждат и установяват обстоятелства
и факти, които от обективна страна очертават рамката, в която следва да
продължи това производство по отношение на осъществен състав на
3
нарушена административноправна норма, но предвид допуснато процесуално
нарушение, съдът няма да анализира наличието на материално правните
предпоставки, ангажиращи административно наказателната отговорност
на жалбоподателя.
Административно наказателното производство е започнало със
съставяне на АУАН. От формална страна съдът счита, че АУАН е съставен
при спазване на изискуемите за неговата валидност форма и съдържание, в
предвидените за това срокове и от надлежен орган, в рамките на
компетенциите му. В АУАН е описано в пълнота нарушението, датата и
мястото на неговото извършване, датата на съставяне на самия акт, както и са
посочени всички останали задължителни реквизита. В НП обаче е посочена
друга, различна дата на извършване на деянието. Видно от това Съдът
намира, че липсва точна дата на въпросното нарушение.
В тази връзка следва да се отбележи, че датата на извършване на
нарушението е съществен реквизит на АУАН и НП. Ето защо съдът приема,
че АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени в нарушение на
чл. 42, т. 3 от ЗАНН и съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което е
основание за отмяна на НП. Допуснатото нарушение на процесуалните
правила обуславя неговата незаконосъобразност.
За да бъде наказателното постановление правилно и
законосъобразно, е необходимо стриктно спазване на изискванията на
ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление. В тежест на наказващия орган и на съда е да докажат и
установят в хода на делото по безспорен начин, че са спазени законово
определените императивни изисквания.
Извършеното нарушение не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53
ал.2 от ЗАНН, тъй като посочената в НП дата е съществен елемент от
обстоятелствата, които следва да бъдат установени с необходимата точност и
прецизност, така че да не се нарушава правото на защита на жалбоподателя.
Респективно същият следва да бъде запознат с всички съществени елементи
на състава на вмененото му нарушение, за да може да реализира ефективна
защита.
От друга страна ако се приеме, че в НП е посочена точната дата на
извършване на нарушението, а именно 18.12.2019г., която обаче се различава
от посочената в показанията както на актосъставителят, така и на свидетелите
на нарушението, това също би било процесуално нарушение, затрудняващо
упражняването на правото на защита на жалбоподателя. Наред с това видно
от представените в съдебното заседание доказателства, включително от
извлечението от книгата за дневните финансови отчети на 18.12.2019г. клуб
„*“ не е работил и е невъзможно във въпросния ден да е извършено
административното нарушение, за което е издадено атакуваното наказателно
4
постановление.
За да предизвикат целените правни последици, АУАН и НП като
писмено обективирани волеизявления, следва да съдържат отнапред
определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и
обстоятелствата, които безусловно следва да обхващат същите са посочени
изчерпателно в закона. Тези от тях, посочени в 42, ал. 1, т. 3 и 4 и чл. 57, ал. 1
т. 5 и т.6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които
са били нарушени виновно, съставляват мотивите - фактическите и правни
основания, от които следва постановения от административно
наказващия орган резултат. В този смисъл следва да е налице и съответствие
на първо място между описаното в АУАН и НП от фактическа и правна
страна административно нарушение и на следващо между описаното от
фактическа страна нарушение и посочените нарушени законови разпоредби.
В конкретния случай, както се посочи по-горе, е налице разминаване
между направеното в АУАН и в НП описание на нарушението, доколкото с
НП се въвеждат нови обстоятелства, индивидуализиращи конкретното
деяние. В случая с наказателното постановление е направено различно
описание на деянието от фактическа страна като е посочена друга дата на
извършването му и по този начин се изменя повдигнатото с АУАН
административно обвинение.
Според настоящия съдебен състав подобна неточност в датата на
нарушението не би могла да се приеме за техническа грешка, тъй като с нея е
допуснато съществено разминаване между вмененото на жалбоподателя
нарушение с АУАН и това, за което той е наказан. Очевидно, че наказващият
орган при определяне на датата на нарушението в НП се е подвел от
посочената дата на съставяне на АУАН, но е следвало да установи, че
нарушението според акта и събраните по делото доказателства, е извършено
на 14.12.2019 г. около 02:00 часа, а АУАН е съставен на 18.12.2019 г. Като не
е сторил това и неправилно за дата на нарушението е посочил 18.12.2019 г.
наказващият орган е издал едно незаконосъобразно НП, което следва да бъде
отменено.
Това е нарушение на процесуалните правила, довело до съществено
накърняване на правото на защита на жалбоподателя. Последният в хода на
административно-наказателното производство се е защитавал единствено
срещу констатациите в АУАН, но недопустимо в НП му е наложено
наказание за идентично нарушение, извършено на различна дата. Това
своеобразно "изменение" във фактите не попада в обхвата на правомощията
на наказващия орган по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН и не е допустимо, доколкото по
съществото си представлява ново "обвинение", но без издаден АУАН за него.
Това разминаване в датата на нарушението представлява самостоятелно
5
основание за отмяна на НП.
Предвид изложените по – горе правни и фактически съображения,
настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде отменено като
незаконосъобразно по реда на чл. 63, ал. І от ЗАНН Наказателно
постановление № 111А от 30.12.2019г. на Началника на РУ към ОДМВР- гр.
Плевен.
При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в полза
на жалбоподателя СВ. ТР. Т. следва да бъдат присъдени направените в хода
на съдебното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 370,00 лева.
Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. І ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№ 111А от 30.12.2019г. на ** към ОДМВР - Плевен, с което на СВ. ТР. Т. с
ЕГН: ********** на основание чл. 45, ал. ІІ от Закона за закрила на детето и
чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания е наложено
административно наказание – глоба в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева за
това, че на 18.12.2019г. около 02:00 часа в ***, като управител на клуб „*“ е
допуснал в клуба непълнолетното лице *** с ЕГН *** без родител или
пълнолетно дееспособно лице за придружител след 22:00 часа, с което
виновно нарушил разпоредбата на чл. 45, ал. ІІ от ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН РУ към ОД на МВР-
Плевен да заплати на жалбоподателя СВ. ТР. Т. направените в хода на
съдебното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
370,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Плевен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
до страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6