РЕШЕНИЕ
№ 1053
гр. Варна, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20233110107993 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от М. Ж. Я., ЕГН
**********, с адрес: гр. *** срещу "Застрахователно акционерно дружество
*** със седалище и адрес на управление: гр. ***, осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 3 949,11 лв. /след
допуснато изменение на иска чрез неговото увеличаване с протоколно
определение от 08.03.2024 г./, представляваща обезщетение за претърпени от
него имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца
л.а. „*** ***, с peг. № ***, вследствие на ПТП от *** г., настъпило на
територията на в гр. *** преди спирка „***“, по вина на водача на лек
автомобил марка „***“, с peг. № ***, управляван от А. Т.и обхванат от
действието на валидна към момента на застрахователното събитие
застраховка „***“ по застрахователна полица, издадена от Застрахователно
акционерно дружество ***" АД, със срок на валидност от 21.12.2022 г. –
20.12.2023 г., ведно със законната лихва от исковата молба – 20.06.2023 г. до
окончателното й изплащане.
Твърди се, че на 28.05.2023г., около 11:30 часа, в гр.*** управлявайки
собственият си лек автомобил марка „***, с peг. № *** ищецът бил блъснат
от л.а. марка *** с peг. № *** управляван от А. Т.
Управляваният от ищеца лек автомобил марка ***, с per. № *** се
движел по ул. „***“, като преди спирка „***", движещият отдясно л.а. марка
***, с per. № *** при наличие на пътен знак Б2 - „Спри! Пропусни движещите
се по пътя с предимство" не го пропуснал и го блъснал.
1
За настъпилото ПТП попълнили Двустранен констативен протокол за
ПТП, като виновен за настъпилото произшествие посочили водача на л.а.
марка ***, срег.№***
Лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „***
от застрахователна компания „***" АД, със срок на действие 21/12/2022г. -
20/12/2023г., която полица е действаща към датата на ПТП.
На 29.05.2023г. ищецът уведомил застрахователя на виновния водач за
настъпилото ПТП, като същият извърши оглед на автомобила, изготви
снимков материал и състави Опис -заключение на щетите. В описа като
увредени детайли били посочени: предна дясна врата, лайсна в предна дясна
врата, задна дясна врата, лайсна в задна дясна врата, заден десен калник,
задна дясна джанта алуминиева и задна броня.
На 06.05.2023г. като застрахователно обезщетение ищеца получил
сумата в размер на 344.26 лв., която не можела да покрие щетите.
Ищецът твърди, че за ремонта на автомобила са необходими 4000 лева,
както и че неправилно при огледа са описани част от щетите. Предна дясна
врата имала деформация в зоната на удара, която отговаря на 1 степен и за
възстановяването е необходим ремонт и боядисване, а не както
застрахователя е посочил само боядисване. Задна дясна врата не може да бъде
възстановена и следва да се подмени с нова, както и увреждането на заден
десен калник отговаря на 3 степен, а не както застрахователя е посочил на 2
степен.
На 07.06.2023г. ищеца подал възражение до застрахователя, като
изискал да се извърши корекция в описа на увредените детайли, като
уврежданията бъдат посочени коректно. Застрахователят отказал да извърши
необходимата корекция, като на 13.06.2023г. изплати още 35.53 лв.
Сумата, която застрахователя следва да му изплати, като обезщетение е
в размер на 4 000.00 лева, от която сума следва да се приспадне заплатената
до момента сума в общ размер на 379.79 лева, или сумата, която следва
застрахователя да му заплати е в размер на 3 620.21 лева.
Иска се да бъде осъден ответника ***, да му заплати: сумата от 100.00
лева, представляваща частичен иск от сумата в размер на 3 620.21 лева, като
застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се
в увреждане на предна дясна врата, лайсна в предна дясна врата, задна дясна
врата, лайсна в задна дясна врата, заден десен калник, задна дясна джанта
алуминиева и задна броня на собственият ми лек автомобил марка***, с per.
№ *** причинени в резултат на реализирано на 28.05.2023г., *** което ПТП е
реализирано по вина на водача на л.а. марка ***, с per. № *** застрахован по
договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със
законната лихва от датата на Исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
Претендират се направените по делото съдебно-деловодни разноски и
адвокатски хонорар.
2
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника.
В него той твърди, че исковете са допустими, но неоснователни.
Във връзка с реализираното събитие и въз основа на от ищеца
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, на 29.05.2023 г. при
„***" АД е образувана преписка по щета № *** По щетата е определено и
изплатено застрахователно обезщетение в полза на М. Ж. Я. в общ размер на
379.79 лв.
Признава наличието към датата на процесното ПТП на валидно
сключена полица по застраховка „*** на автомобилистите по отношение на
лек автомобил марка „***", модел „***" с peг. № *** като безспорни в
настоящото производство.
Твърди, че експертите на „***" АД са определили застрахователно
обезщетение в размер на 379.79 лв. Размерът е определен на база
извършените от специалисти на ответното дружество омели на пострадалия
автомобил, като са отчетени наличието или липсата на причинно-следствена
връзка между всяко едно от претендиралите увреждания и процесното
събитие и степента на уврежданията.
Във връзка с подаденото от страна на ищеца възражение от 07.06.2023г.,
ответното дружество се е произнесло с писмо с изх. № *** г., с което е
направена корекция в съставения опис на увредените детайли от 29.05.2023 г.
по отношение на детайл „врата предна дясна", като променя степента на
ремонт от ..Боя" на ..1 +Боя" за детайл „задна дясна врага" от ..2+Боя" на
..3+Боя" , „заден десен калник“ от 2+Боя" на 3+Боя" и „задна дясна джанта"
„ремонт ст.1 е Боя". Степените на останалите увредени детайли остават
непроменени поради липса на основание за корекция. При определяне на
обезщетението е взета предвид действителната пазарна стойност на
процесното МПС", при отчитане на факла, че към датата на събитието
автомобилът е над 22 години.
Размерът на вредите на лек автомобил, марка "***". модел "***" с peг.
№ *** е определен правилно и законосъобразно по експертна оценка, на база
действителни пазарни цени за ремонт на съответното превозно средство, при
съобразяване па нормативно въведените стойности за брой човеко/час труд за
ремонт. Взета е предвид и стойността на увреденото МПС.
Искът за лихва е акцесорен и неоснователността на основния иск води
до неоснователност на иска за лихви.
В открито съдебно заседание искът се поддържа в изменения му размер
в последното открито съдебно заседание и се моли за уважаването му.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Депозирана е писмена молба от 05.01.2024 г., респ. от 05.03.2024 г. от
процесуалния представител на ответната страна, с която изразява становище
по същество на спора за отхвърляне на предявените искове и релевира
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
3
ищеца в условията на евентуалност. Претендира сторените по делото
разноски.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
настоящият състав приема за установено от фактическа страна
следното:
От събраните по делото доказателства: свидетелство за регистрация,
двустранен констативен протокол за ПТП от 28.05.2023г., опис заключение
по щета от ***г., възражение от Я. от 07.06.2023г. се установява, че МПС
марка и модел „***“, с per. № ***е собственост на ищеца.
На 28.05.2023г. е настъпило ПТП между МПС марка и модел „***“, с
peг. № ***, ул. ***, управлявано от ищеца и л.а. марка ***, с peг. № ***
управляван от А.Т. Управляваният от ищеца лек автомобил марка ***, с per.
№ *** се движел по ул. „***“, като преди спирка „***", движещият отдясно
л.а. марка *** с per. № *** при наличие на пътен знак Б2 - „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство" не го пропуснал и го блъснал.
За настъпилото ПТП попълнили Двустранен констативен протокол за
ПТП, като виновен за настъпилото произшествие е водача на л.а. марка ***,
срег.№***
Лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност" от застрахователна компания „***" АД, със срок
на действие към датата на ПТП.
На 29.05.2023г. ищецът уведомил застрахователя на виновния водач за
настъпилото ПТП, като същият извършил оглед на автомобила, с посочени
увредени детайли: предна дясна врата, лайсна в предна дясна врата, задна
дясна врата, лайсна в задна дясна врата, заден десен калник, задна дясна
джанта алуминиева и задна броня.
На 07.06.2023г. ищеца подал възражение до застрахователя, като
изискал да се извърши корекция в описа на увредените детайли, като
уврежданията бъдат посочени коректно.
От заключението на изслушаната по делото САТЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че
механизмът на настъпване на ПТП-то е следният: на 28.05.2023г. около
11:30ч. в гр. Варна управлявайки собствения си л.а. марка"***“, модел „*** с
peг. №*** по ул."***“ е бил блъснал от л.а. марка ***, с рег.№***, управляван
от А. Т., които при наличие на пътен знак Б2- .,Спри! Пропусни движещите се
по пътя с предимство" не спира, не го пропуска и блъска. За настъпилото
ПТП е попълнен Двустранен протокол за 111 П. като виновен за настъпилото
произшествие е посочен водача на л.а.***
Щетите по л.а. марка"***“, модел „*** с peг. №*** констатирани от
вещото лице са: предна дясна врата – лека деформация+боя, външно
огледало, задна дясна врата за подмяна, заден десен калник – тежка
деформация +боя, задна броня – лека деформация + боя, задна алуминиева
4
джанта – лека деформация + боя, лайсна предна дясна врата – боя, лайсна
задна дясна врата –боя, тониране и сушене.
Настъпилите вреди са в причинно следствена връзка от процесното
ПТП.
Общата стойност за възстановяване на щетите, определена по средни
пазарни цени за оригинални части към датата на произшествието, като се
използва цената предлагана в сервизи отговарящи на съвременните
изисквания за качество, а именно да притежават европейски сертификат за
качество ISO 9001:2008, както и сервизи непритежаващи европейски
сертификат за качества ISO 9001.2008, е в размер на 4 328,90 лв., а съобразно
Наредбата възлиза на 2 469,31 лв.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че е допуснал техническа
грешка в сумарните часове за труд. Вещото лице уточнява, че на стр. 3 от
изгответното по дело експертно заключение, след таблицата в графа 8 и на
стр. 4, вместо 90,64 часа, да се чете 45,32 часа. Твърди, на следващо място, че
горното променя крайния резултат от 4 290 на 2 145. Следващият абзац преди
средната стойност, вместо 6 474 става 4 328,90 лева. Това е сумата от боя,
допълнителни материали и авточасти. На тази страница други корекции няма.
На последната страница по въпрос 8, пак от 9064 часа, да се чете 4 328,90
часа. И крайната сума от 1305,22 лв., става 652,61 лв. И последния ред, преди
V, вместо 1305,22 се променя на 652,61 + 108 + 86,4 + 1622,3, и крайната сума
вместо 3121,92 лв., да се счита 2469,31 лв.
Средната пазарна стойност на л.а. марка"***“, модел „***" с peг. №***
е в размер на 10590 лева.
Възстановяването на задна дясна врата на л.а. марка"***“, модел „***" с
peг. №*** е неизгодно за страните.
Не е налице тотална щета.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата от 3 949,11 лв. /след допуснато изменение на иска чрез
неговото увеличаване с протоколно определение от 08.03.2024 г./,
представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца л.а. „***, с peг. № ***,
вследствие на ПТП от 28.05.2023 г., настъпило на територията на в гр.***, ул.
„***“, преди спирка „***“, по вина на водача на лек автомобил марка „***“, с
peг. № ***, управляван от А. Т. и обхванат от действието на валидна към
момента на застрахователното събитие застраховка „***“ по застрахователна
полица, издадена от Застрахователно акционерно дружество ***, със срок на
валидност от 21.12.2022 г. – 20.12.2023 г., ведно със законната лихва от
исковата молба – 20.06.2023 г. до окончателното й изплащане.
Съдът е определил като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
5
- към 28.05.2023г. е било налице валидно правоотношение по
отношение на лек автомобил марка „***, модел „***" с peг. №
***застраховано по застраховка ГО на автомобилистите от ответното
дружество;
- че ответникът е заплатил на ищеца обезщетение за претърпени
имуществени вреди от процесното ПТП на лек автомобил, марка "***". модел
"***" с peг. № *** сума в размер на 379,79 лева.
За основателността на предявената претенция ищецът следва да докаже
твърдените от него факти, а именно: че е настъпило застрахователно събитие
– процесното ПТП с твърдените от ищеца имуществени вреди, че е
собственик на процесното МПС, че застрахователя е определил и му е
заплатил обезщетение за имуществени вреди от процесното ПТП в размер на
379.79 лева.
В тежест на ответника е да установи че правилно е определил
нанесените имуществени вреди на процесното МПС, правилно е определил
необходимото обезщетение на тези вреди.
В случая от безспорните между страните факти и събраните по делото
доказателства се установи, че застрахованият при ответника водач е нарушил
законовата забрана, поради което презумпцията за виновно поведение,
установена в нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена. Налице е вреда по
автомобила на ищеца, изразяваща се в предна дясна врата – лека
деформация+боя, външно огледало, задна дясна врата за подмяна, заден десен
калник – тежка деформация +боя, задна броня – лека деформация + боя, задна
алуминиева джанта – лека деформация + боя, лайсна предна дясна врата –
боя, лайсна задна дясна врата –боя, тониране и сушене. От приетата по делото
САТЕ се доказа наличие на причинно-следствената връзка между вредите и
произшествието.
С оглед да гореизложеното, съдът приема за доказан правопораждащия
фактически състав на деликтната отговорност.
Отговорността на застрахователя е функционално свързана с вината на
деликвента, поради което исковете са доказани по основание и за
застрахователя възниква задължение за обезщетяване на причинените вреди.
Спорен момент в процеса е и размерът на дължимото обезщетение.
Съгласно трайната съдебна практика определеното застрахователно
обезщетение чрез вещо лице може да надвишава минималната долна граница
по чл. 4 от Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на МПС по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН, когато не са представени фактури за
извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е определен
от застрахователя в съответствие с Наредба № 24 от 8.03.2008 г. на КФН. В
този случай съдът не е обвързан при кредитирането на заключението на
вещото лице да проверява дали не се надвишават минималните размери по
Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г.
6
За възстановителна стойност се приема стойността на разходите за
материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от
същото качество и количество като увредената вещ (в този смисъл решение
№ 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение №
206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; ; решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о.). Като следва да бъде
отбелязно от съда, че горецитираната константна практика на ВКС, макар и
формирана при действието на КЗ (отм.) е приложима, тъй като принципът на
обезвредата, възприет от отменения закон, е възпроизведен и в новия закон.
В случая от изслушаната в съдебно заседание САТЕ се установява, че
средните пазарни цени за увредените части и за труд възлизат на 4 328,90 лв.
Тъй като действителната стойност на вредата следва да бъде съизмерима със
средните пазарни цени съдът намира, че дължимото обезщетение в
настоящата хипотеза следва да се изчисли на средната стойност между
цената на средната стойност за труд и материали в сертифицирани сервизи и
такива, които не притежават сертификат, поради което съобразно
изчисленията на вещото лице възлиза на този размер от 4 328,90 лв.
Прието е за безспорно между страните, а и от представените по делото
доказателства се установява, че заплатеното застрахователно обезщетение от
ответника възлиза на сумата от 379,79 лв. Или, след приспадане на тази сума
обезщетението, което следва да заплати ответника възлиза на сумата от 3
949,11 лв.
По тези съображения предявеният иск се явява основателен и следва да
бъде уважен изцяло в предявения размер, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба – 20.06.2023 г. до окончателното плащане.
С оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на
разноски и надлежното удостоверяване на сторени такива на ищеца се следват
сторените разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в общ размер на 1 312,96 лв.,
от които: за заплатена държавна такса за предявяване на иска в размер на
157,96 лв.; 325 лв. заплатен депозит за САТЕ, и 830 лв . адвокатско
възнаграждение а вкл. ДДС. Претендираното адвокатско възнаграждение
включва ДДС, което е дължимо, и е дори под предвидения в Наредба
№1/2004 г. минимален размер, поради което възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение се преценява за
неоснователно. Минималният размер на следващото се възнаграждение в
производство по гр.д. № 7993 по описа за 2023 г. на ВРС, 51 състав е 694,91
лв., доколкото попада в хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Дължимото
върху тази сума ДДС е в размер на 138,33 лв.
След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22
7
съдът не е обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ минимални
размери на адвокатските възнаграждения. При приложението на чл. 78, ал. 5
ГПК размерът на дължимото адвокатско възнаграждение подлежи на
преценка с оглед цената на предоставените услуги, вида на спора,
материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди
всичко – фактическата и правна сложност на делото /Определение № 50021
от 5.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1944/2022 г., II т. о., ТК, Определение № 959
от 5.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5106/2023 г., III г. о., ГК /.
В конкретния случай и съобразно спецификите на производството
настоящият съдебен състав приема, че няма основания за редуциране на
разноските на процесуалния представител на ищеца. Касае се за спор, при
който адвокатът на ищеца е осъществял представителство в исковото
производство. Материалният интерес е със средна стойност, с оглед
разглежданите от РС като първа инстанция спорове. Делото не е с фактическа
сложност, но за сметка на това касае правен спор със специфична материя -
облигационни отношения във връзка със застрахователно правоотношение,
като следва да се има предвид и обстоятелството, че по делото е била
назначена и САТЕ, по която процесуалният представител на страната е взел
отношение.
Мотивиран от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА "*** *** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на М. Ж. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, сумата
от 3949,11 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца л.а.
„***“ *** с peг. № *** вследствие на ПТП от 28.05.2023 г., настъпило на
територията на гр. *** преди спирка „***“ по вина на водача на лек
автомобил марка „***, с peг. № ***, управляван от А. Т. и обхванат от
действието на валидна към момента на застрахователното събитие
застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица, издадена
от "Застрахователно акционерно дружество ***, със срок на валидност от
21.12.2022 г. – 20.12.2023 г., ведно със законната лихва от исковата молба –
20.06.2023 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА "*** *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.
*** представлявано от Б. Г. И.и Р.В. М., ДА ЗАПЛАТИ на М. Ж. Я., ЕГН
**********, с адрес: гр. *** сумата от 1312,96 лв., представляваща сторени по
делото разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Присъдената сума може да се изплати от ответника в полза на ищеца по
посочената в искова молба банкова сметка: ***, специална сметка, с титуляр:
адвокат Й. К. А..
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9