Решение по дело №622/2018 на Окръжен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е № 391

гр. Перник, 05.12.2018

 

В  И М Е Т О  НА  Н А РО Д А

 

ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Трети въззивен състав, в закрито съдебно заседание на пети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

  ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТ БОШНАКОВА

 КРИСТИАН ПЕТРОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.гр.д. № 622 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника Ц.А.Ц. срещу определените от държавен съдебен изпълнител с покана за доброволно изпълнение от 29.06.2018 г. разноски по изпълнението по изп. дело № 58/2018 г. по описа на СИС при Радомирски РС.

В жалбата се твърди, че незаконно съдебният изпълнител претендира определените от него разноски по изпълнението, тъй като производството е образувано въз основа на молба, в която липсва посочване на способ за изпълнение, а и за направеното проучване на имуществото му няма искане от взискателя. Поддържа, че разноските не се дължат и поради извършените от него плащания преди образуване на изпълнителното производство и връчване на поканата за доброволно изпълнение. Претендира разноски.

Взискателят А.Ц.А., чрез неговата майка и законен представител Д.К.Л., в срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК не е подал възражения, а в мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК - съдебният изпълнител заявява становище за основателност на жалбата.

Пернишки окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:

Производството по изп. дело № 58/2018 г. по описа на СИС при Радомирски РС е образувано по молба от 28.06.2018 г. на взискателя А.А., чрез неговата майка и законен представител Д.Л., въз основа на изпълнителен лист от 19.06.2018 г., издаден по съдебна спогодба по гр. дело № 978/2017 г. на Радомирски РС за заплащане от длъжника Ц.Ц. на месечна издръжка от 145 лева до 18-то число на съответния месец, считано от 01.07.2017 г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, заедно със законната лихва върху просрочената издръжка, и сумата 300 лева - разноски по производството за адвокатско възнаграждение, като дължимата идзръжка за периода от 01.07.2017 г. до 28.02.2018 г. е платима на равни месечни вноски в четиримесечен срок от 28.02.2018 г., а сумата 300 лева – в двумесечен срок от същата дата.

Молбата на взискателя е подадена чрез процесуален представител – адвокат, в която същият не е посочил изпълнителен способ, а само е поискал връчване на покана за доброволно изпълнение. Според представения към молбата договор за правна защита и съдействие от 28.06.2018 г., имащ характер и на разписка за плащане, уговореното и заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за образуването и воденето на изпълнителното производство е 200 лева.

Въз основа на така подадената молба съдебният изпълнител на 29.06.2018 г. е разпоредил изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжника и извършване на проверка на неговото имущество. Видно от разпореждането на съдебния изпълнител и поканата за доброволно изпълнение от 29.06.2018 г. съдебният изпълнител е посочил, че длъжникът Ц.Ц. следва да заплати и разноски по изпълнението – 70 лева държавна такса за образуване на изпълнителното дело (20 лева) и проучване на имуществото (50 лева); 213.20 лева – държавна такса по чл. 53 от Тарифата ГПК, и 200 лева – адвокатско възнаграждение

След връчването на 03.09.2018 г. на поканата за доброволно изпълнение жалбоподателят-длъжник Ц.Ц. е представил пред съдебния изпълнител разписка, операционни бележки и извлечение от сметка, от които се установява, предвид и на посочените от него основания за плащане на сумите и изискуемостта на задълженията за периодичните платежи, че на 14.03.2018 г. и 11.05.2018 г. е заплатил общо сумата 1160 лева, представляваща по спогодбата издръжката на малолетното дете за периода от 01.07.2017 г. до 28.02.2018 г., а на 10.05.2018 г. – сумата 300 лева за погасяване на разноските по исковото производство (по което е одобрената от съда спогодба). Същият на 28.03.2018 г. е заплатил сумата 145 лева за погасяване на месечната издръжка за м. март 2018 г. (единствено изискуема към тази дата); на 11.05.2018 г. - сумата 145 лева за погасяване на месечна издръжка за м. април 2018 г. (посочена от него за погасяване с плащането на сумата); на 13.07.2018 г. – 290 лева за погасяване на месечна издръжка за м. юни и юли 2018 г. (така основанието за плащане в извлечението от сметка), и на 10.08.2018 г. – сумата 145 лева за погасяване на месечната издръжка за м. май 2018 г., предвид липсата на посочване на задължението, което се погасява с плащането, и момента на настъпилата изискуемост на задължението – 18.05.2018 г.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК. Същата е допустима – насочена е срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК акт на съдебния изпълнител, а именно – разноски по изпълнението.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая. Когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това, и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноските в изпълнителното производство. Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е различна по обем в зависимост от това дали изпълнителният лист е предявен пред държавен съдебен изпълнител или пред частен съдебен изпълнител и независимо от това внесени ли са от взискателя дължимите такси по изпълнението. Когато изпълнителният лист е предявен пред държавен съдебен изпълнител и длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него се събират само дължимите от взискателя такси за извършените необходими действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за процесуално представителство, но не и разноските за т. нар. пропорционална такса по чл. 53 от Тарифата ГПК – арг. от чл. 53, ал. 2 от Тарифата ГПК.

В разглеждания случай преди предявяване на изпълнителния лист от взискателя – 28.06.2018 г., длъжникът не е изпълнил изцяло изискуемия си дълг по него, въпреки наведените в жалбата възражения в тази насока. Той обаче не е изпълнил дълга си само досежно изискуемите към този момент задължения за издръжка за м. май и м. юни 2018 г., но както същите, така и задължението за месечната издръжка на малолетното дете за м. юли 2018 г. по арг. от чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, уреждащ изпълнението при множество задължения, са погасени с извършените от него плащания дори и преди връчването му поканата за доброволно изпълнение, респ. изтичането на срока за доброволно изпълнение на задълженията, поради което арг. от чл. 79, ал. 1 от ГПК и чл. 53, ал. 2 от Тарифата ГПК дължими от длъжника по процесното изпълнение са разноските за държавната такса от 20 лева по чл. 30 от Тарифата ГПК за образуването на изпълнителното дело и разноските на взискателя за процесуално представителство от 200 лева, които са в минималния размер, предвиден в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, макар и извършените от процесуалния представител на взискателя действия да са свързани единствено с образуване на изпълнителното производство по чл. 426 от ГПК, на и и разноските за пропорционалната такса по чл. 53 от Тарифата ГПК. Недължима е също и държавната такса от 50 лева, определена от съдебния изпълнител по чл. 31 от Тарифата ГПК за проучване на имуществото на длъжника, което не само не е поискано от взискателя съгласно чл. 426, ал. 4 от ГПК, а и не представлява необходимо действие по производството, предвид на установените данни за извършваните от длъжника плащания.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за недължимост на всички разноски по изпълнението поради нередовност на молбата по чл. 426 от ГПК. Доколкото относно проверката на молбата за образуване на изпълнително производство съгласно чл. 426, ал. 3 от ГПК се прилага разпоредбата на чл. 129 от ГПК, нередовността на същата не е основание за отказ да бъде образуване изпълнително дело, респ. за освобождаване от отговорност за разноските по изпълнението, а само за даване на указания, каквито не се установява да са дадени от съдебния изпълнител по процесното изпълнение и които могат да бъдат дадени във всеки момент през висящността на изпълнителното производство.

С оглед на тези правни съображения обжалваното постановление за разноските по изпълнението, обективирано в поканата за доброволно изпълнение, следва да бъде отменено в частта за сумата 50 лева – разликата над 20 лева до определения размер от 70 лева, представляваща разноски по изпълнителното дело, и сумата 213.20 лева – такса по чл. 53 от Тарифата ГПК. Отговорността на длъжника за разноски по изпълнението в останалата част е правилно ангажирана от съдебния изпълнител, поради което в тази част обжалваното постановление се явява законосъобразно, а жалбата - неоснователна.

Съгласно константната практика на ВКС за недължимост на разноски при разглеждане на спор за разноските по производството, какъвто е разглежданият, такива не следва да бъдат присъждани на жалбоподателя съобразно уважената част на жалбата.

По изложените съображения Пернишки окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Ц.А.Ц. постановление на държавен съдебен изпълнител за определяне на разноските по изпълнението, обективирано в покана за доброволно изпълнение от 29.06.2018 г. по изп. дело № 58/2018 г. по описа на СИС при Радомирски районен съд, в частта за сумата 50 лева – разликата над 20 лева до определения размер от 70 лева, представляваща разноски по изпълнителното дело, и сумата 213.20 лева – такса по чл. 53 от Тарифата ГПК.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.А.Ц. в останалата й част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                          2.