Определение по дело №876/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 903
Дата: 9 август 2021 г. (в сила от 9 август 2021 г.)
Съдия: Александър Желязков
Дело: 20211000600876
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 5 август 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 903
гр. София , 09.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на девети август, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Членове:Камен Иванов
Александър Желязков
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600876 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 440, ал.2 , по реда на Глава ХХІІ от НПК.
Образувано е по жалба на лишения от свобода И. П. Й., изтърпяващ наказание в
Затвора ***, ЗООТ ***, срещу протоколно определение № 505 от 08.07.2021 г. по ЧНД №
2278/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на
осъденото лице за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка в размер
на 3 месеца и 7 дни от наложеното му наказание „лишаване от свобода”, по НОХД №
1256/2020 г. на СпНС.
Осъденото лице обжалва определението на СГС, като излага доводи за наличието
на предпоставки за условното му предсрочно освобождаване. Развива доводи, че съдът в
първата инстанция е бил въведен в заблуждение от доклада на ИСДВР, както и от
становищата на Началника на ЗООТ *** и Началника на Затвора ***. Изтъква, че
становищата на администрацията съдържат едно и също клише, като целта на същото е да
се попречи на лишените от свобода да напуснат по-скоро пределите на затвора.
На отделно основание лишеният от свобода Й. твърди, че правото му на
справедлив процес и чустие в него е било погазено от първоинстанционния съдебен състав,
тъй като връзката с него /осъдения Й./ е била осъществено в отскритото съдебно заседание
пред градския съд, чрез видеоразговор с програма Скайп“, при което не е успявал да
възприеме случващото се и да участва пълноценно.
Формулира се искане да бъде отменено определението на градския съд и да бъде
допуснато условно предсрочно освобождаване.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и
съобрази доводите в жалбата, намира следното:
Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок и процесуално допустима,
1
но разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд пълноценно е
установил относимите за произнасянето си факти, поради което и изводите му по
приложение на материалния закон са правилни и обосновани и следва да се споделят от
въззивния съд.
След запознаване със съдържанието на съдебния протокол, САС не открива данни
за ограничаване възможността на осъденото лице да участва пълноценно в процеса, поради
използване на видеоконферентна отдалечена връзка. Напротив – лишеният от свобода е взел
активно участие, заявил е ,че вижда и чува всичко, дал е становище по хода на делото,
съгласие за събиране на доказателства, в протокола са обективирани неговите изявления,
предоставена му е възможност подробно да изложи своите аргументи и същият е пледирал
изчерпателно. В тази насока оплакванията, за допуснато процесуално нарушение, довело до
ограничаване правото на защита на Й. в процеса, изразени в частната жалба, се явяват
неоснователни
Извършена е в първата инстанция обобщена и цялостна преценка за наличието на
предпоставките, визирани в чл. 70 от НК. Съдебният състав на СГС се е запознал със
затворното досие на осъдения Й. и останалите писмени доказателства- становища на
администрацията, доклади и оценки, както и справката за размера на изтърпяната и
оставащата част от наложеното наказание.
Първостепенният съд е установил, че срокът на изтърпяната част от наказанието
безспорно надвишава изискуемия минимален срок от 2/3 от общия размер на наказанието –
всичко изтърпяни към датата на произнасянето на първостепенния съд 2 години и 23 дни, от
които фактически 1 г. 10 м. и 8 дни.
При така установеното наличие на първата материалноправна предпоставка за
уважаване на молбата за предсрочно освобождаване, първоинстанционният съдебен състав е
извършил и дължимата последваща преценка за съществуването и на втората положителна
предпоставка за уважаване на искането - дали осъденият е дал доказателства за своето
поправяне.
За да се произнесе с атакуваното с жалбата на осъдения определение, съдебният
състав на първоинстанционния съд е отчел обстоятелството, че И.Й. все още проявява
негативна тенденция в своето поведение. САС на свой ред установява, че същият е осъждан,
с проявени трайни престъпни нагласи за извършване на престъпления с користна цел за
незаконно облагодетелстване. С основание са кредитирани констатациите на ИСДВР в
актуалния доклад, издаден за целите на производството, свързани с непоправената в хода на
изтърпяване наказанието склонност на лишения от свобода да търси доходи от
неправомерна дейност, желание за бързи печалби, както и безкритично отношение към
начина на получаването им. Апелативният съд в настоящия съдебен състав счита за
неоснователни оплакванията на осъденото лице, изразени в насока, че авторът на този
доклад – ИСДВР С., няма лични впечатления от работата си с него. Съдът установява, че
лишеният от свобода е постъпил за изтърпяване на присъдата в Затвора *** на 18.05.2020 г.,
като при първоналачното му психологическо освидетелстване и последвалия доклад на
ИСДВР Е. П. от 26.10.2020 г. констатациите относно личността на Й., наличните дефицитни
зони са същите, каквито се установяват и към момента на съдебно произнасяне в настоящото
производство. Въпреки формално проявеното от осъдения желание за поправяне очевидно
не са преодолени в пълен мащаб тези дефицити и това е достоверно отразено в текущия
доклад.
2
Съобразени са от първия съд фактите, свързани с установената от
администрацията на затворното заведение опасност от рецидив. Градският съд правилно е
кредитирал преценката, отразена в становищата на администрацията на затворното
заведение- в насока, че е налице непроменена степен на опасността от рецидив, която, в
дадената за осъдения актуална оценка е обективирана на 75 точки, при първоначална оценка
в същата средна стойност.
Относно поправителния и превъзпитателен процес на л.св.Й. са констатирани от
администрацията на мястото за лишаване от свобода проблемни зони: „отношение към
правонарушението“, като е отчетена е неговата безкритичност и самооправдателна нагласа,
отказ да поеме отговорност за извършените от него деяния. Дефицитна зона е разкрита и по
отношение „управление на финанси“, както и „умение за мислене“ - неразпознаване на
проблемите, завишена самооценка.
Не може да бъдат неглижирани и обективните данни за регистрирани неуспехи на
лишения от свобода в усилията му да осъществява трудова дейност. Информацията, че при
назначаването му на две последователни работни позиции работодателите са поисквали от
администрацията на затвора да л.св. Й. бъде освободен поради несправяне с работата в
кратък срок след започването му, с основание е съобразена от първостепенния съд при
формиране на изводи относно отношението на осъдения към труда. Действително, същият
проявява упоритост да продължи да полага труд, както и е един път награждаван считано от
постъпване в пенитенциарното заведение, но тези отделни положителни прояви сочат на
започнал и незавършен поправителен процес.
Софийският апелативен съд, след запознаване с доказателствата по делото на свой
ред констатира изразена склонност на осъденото лице към самооправдаване и прехвърляне
отговорността за своите грешки и нарушения на трети лица, в това число върху служителите
на администрацията, но не и търсене на собствения принос за това.
Така наличните данни формират краен извод, че лишеният от свобода е
демонстрирал поведение, което свидетелства за начало, но не и напредък на поправителен
процес. Не може да се приеме, че същият постигнал изискуемите критерии, за да се
установи наличието на положителната предпоставка по чл. 70, ал.1 от НК. До такъв извод
правилно и обосновано е достигнал и първоинстанционният съд, поради което въззивният
съд намира за правилно атакуваното определение, с което е оставена без уважение молбата
на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка на наложеното
наказание „лишаване от свобода” и същото определение следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и на основание чл. 440, ал.2 от НПК, Софийски апелативен
съд

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 08.07.2021 г., постановено по
ЧНД № 2278/2021 г. на Софийски градски съд, НО, 4 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
3

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
4