Р Е Ш Е Н И Е
№ 223
гр.
Русе, 25.09.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, ІІ-ри касационен състав, на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ:
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ДИАНА
КАЛОЯНОВА
при секретаря ГАЛИНА КУНЧЕВА и с участието на прокурор ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа
докладваното от съдия
БАСАРБОЛИЕВА КАНД № 286 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания)
във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс
(АПК).
Постъпила е
касационна жалба от
А.Х.Г. *** против
Решение № 510/10.07.2023 г., постановено по АНД № 1078/2023 г. по описа на Районен
съд Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № К1065/12.05.2023
г., издадено от зам.-кмета на Община Русе. С наказателното постановление на А.Х.Г. на основание чл. 178е от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 94, ал. 3 от с.з. е наложено
административно наказание – глоба в размер на 50 лева. Като касационни
основания жалбоподателят релевира неправилност на решението поради нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила във връзка с анализа на
доказателствата. Претендира се съдът да отмени решението на РРС и да постанови друго,
с което да отмени издаденото наказателно постановление. Претендира се
присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба – Заместник-кметът на Община Русе, не се явява и
не се представлява. Постъпили са писмени бележки, чрез процесуален представител
юр. П. Д., в които изразява становище, че решението на районният съд е правилно
и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе счита, че жалбата е неоснователна и счита оспорваното съдебно решение на РРС
за правилно и законосъобразно.
Съдът, като обсъди наведените в жалбата
касационни основания, доводите на страните, събраните по делото доказателства и
като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен
акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Като е стигнал до изводи за
законосъобразност на наказателното постановление районният съд е постановил правилен,
обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и
задълбочени мотиви относно законосъобразността на наказателното постановление.
Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са
в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото и доводите на
страните. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са
направени законосъобразни изводи относно приложението както на материалния,
така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните
изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция. Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл.
221, ал. 2, предложение последно от АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
В случая изводите на
административнонаказващия орган и на първоинстанционния съд, че касаторът е
осъществил състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение по чл. 94,
ал. 3, предл. второ от ЗДвП, са обосновани, като същите изцяло съответстват на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, които РРС правилно е
оценил.
Видно от текста на
цитираната правна норма същата регламентира възможността за престой и паркиране
в населените места. Разпоредбата предвижда две условия, касаещи паркирането в
населени места: 1.) паркиране на платното за движение - най-вдясно по посока на
движението и успоредно на оста на пътя, което условие е задължително и 2.)
паркиране върху тротоара на МПС, които не са тежкотоварни, при спазване на
минимум 2 метра отстояние от страната на сградите за преминаване на пешеходци
(допуска се само на определените от собствениците на пътя места при спазване на
отстоянието).
Съгласно дадената в параграф 6 от ДР
на ЗДвП легална дефиниция, тротоарът е изградена, оградена или очертана с пътна
маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и
предназначена само за движение на пешеходци. Две са предпоставките, визирани в
чл. 94, ал. 3, предл. второ от ЗДвП, за да се приеме, че паркирането върху
тротоар е разрешено – мястото да е определено за паркиране от собствениците на
пътя или администрацията места и паркирането да се извърши успоредно на оста на
пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за
преминаване на пешеходци.
По несъмнен начин в хода на съдебното
производство от събраните писмени и гласни доказателства е установено, че
автомобилът на жалбоподателя се е намирал върху тротоара, а последният не е
измежду местата определени за паркиране от собственика на пътя - Община Русе.
Фактите на какво отстояние е било паркирано МПС от сградите, както и какъв е
неговия тонаж, са ирелевантни, тъй като те биха имали значение само в случай,
че паркирането е на място от тротоара, определено за това от собственика на
пътя, какъвто не е настоящият случай.
Неоснователен е доводът на касатора, че
не е извършено нарушение, тъй като на същото място и по същия начин се паркират
автомобили на Община Русе и НОИ. АНО е лична и се ангажира за извършено деяние
от конкретно лице, което осъществява състав на административно наршение. Това,
че евентуално и други субекти имат аналогично поведение, респ. извършват същото
по вид правонарушение, не е обстоятелство което да има за последица
неангажирането или отпадане на отговорността на наказаното лице. Неоснователни
са доводите за осъществена спрямо касационния жалбоподател дискриминация по чл.
4 от ЗЗД. Дали това е така е въпрос, който не подлежи на изследване в
настоящето производство по ЗАНН, имащо за предмет разрешаване на спора за
законосъобразността на издаденото наказателно постановление.
По изложените съображения следва да
се приеме, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление,
районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който
следва да бъде оставен в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр.
чл.63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство в
касационното
производство. Размерът му, съгласно
чл. 63д, ал.5 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът определя на 80 лв. Възнаграждението следва да се
присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира
представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза
на Община – Русе.
Мотивиран така и на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 510/10.07.2023
г., постановено по АНД № 1078/2023 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА А.Х.Г., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на Община Русе сумата в размер на 80 лева, представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.