№ 1196
гр. Бургас, 20.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500615 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 274 - чл. 279 от ГПК и е образувано по
частната жалба на ищцата В. СТ. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Е.“ **, подадена
чрез назначения й по предоставена правна помощ особен представител адв. Галина Павлова-
БКА против определение № 184 от 18.04.2022г., постановено по гр.д.№ 860/2021 г. по
описа на РС – Поморие, с което производството по делото е прекратено поради
недопустимост.
В частната жалба се изразява недоволство от обжалваното определение, като се
излагат подробни съображения за неговата неправилност с искане за отмяната му и връщане
на делото на първоинстанциония съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид материалите по делото и доводите по
частната жалба, намира следното:
Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 от ГПК от процесуално
легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съда по смисъла на чл.274, ал.1,
т.1 от ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, настоящата инстанция намира частната жалбата за
основателна, по следните съображения:
Производството пред районният съд първоначално е образувано по исковата молба на
ищцата В. СТ. Г. против ОСЗ- Поморие, с която са предявени искове с правно основание чл.
11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, а при условията на “алтернативност“– иск по по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищцата твърди, че описаните в исковата молба земеделски земи в землището на с. Порой,
общ. Поморие – ниви от общо 340 дка, ливади от общо 27 дка и лозя от общо 8 дка, са
притежавани преживе от наследодателя й М. Я., който ги е внесъл в ТКЗС. Сочи, че негов
пряк наследник е нейната б. Й. П./Е./, чийто с. С. М., поч. 2004г. е баща на ищцата.
1
Заявява, че имотите, предмет на исковете не са възстановени на името на б. й Й. П./Е./,
поради което претендира да бъде признато правото й на възстановяване като наследник на
Й. П./Е./ на горепосочените земеделски земи, а „алтернативно“ моли да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че наследниците на Й. П./Е. са собственици на
основание давностно владение на същите недвижими имоти.
С определение от 08.02.2022г. ищцата е освободена от заплащане на държавна такса
и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, като й е предоставена правна помощ
по чл. 94 от ГПК.
С последващо необжалвано и влязло в законна сила определение от 17.02.2022г.
районният съд като е приел, че иска по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е недопустим, тъй като е
предявен след изтичане на преклузивния законов срок е прекратил производството по него.
Със същото определение на ищцата е предоставена правна помощ, като за нейн процесуален
представител е назначена определения от АС на БАК адв. Павлова, като същевременно
производството е оставено без движение с указания за уточняване в едноседмичен срок от
съобщението на правния й интерес против посочения ответник ОСЗ Поморие;
конкретизация на фактическите основания на които се основава претенцията; началния
период на твърдяното давностно владение и как е осъщестявано то; конкретизация на
посочените в исковата молба имоти с номер по КВС или с граници/съседи на имотите;
вписване на исковата молба, с предупреждение за последиците по чл. 129,ал. 3 от ГПК при
неизпълнение.
С представено в срока уточнение от 10.03.2022г. ищцата, чрез адвокатския й
представител е посочила, че предявява иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК и срещу Община
Поморие за приемане за установено, че е носител на правото на собственост върху 1/7 ид.ч.
от горните недвижими имоти, като периода на давностно владение е считано от 22.11.1997г.
до подаване на исковата молба. Обосновала е правния си интерес с обстоятелството, че
процесните земи се водят като остатъчен общински фонд по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, което
счита, че представлява пречка за реституиране на имотите на нейно име като наследник на
М. Я.. Досежно указанията на съда за конкретизира на процесните недвижими имоти,
ищцата е направила доказателствени искания по чл. 186 и чл. 192 от ГПК – за снабдяване
със данни относно проведена реституционна процедура върху имотите, за данъчна оценка и
скица. Направено е и искане за допускане на съдебно-техническа експертиза за статута на
недвижимите имоти, с посочени конкретни задачи, както и искане за разпит на свидетели за
установяване на твърденията за давностно владение, както и за продължаване на срока за
отстраняване на нередовностите на исковата молба.
С разпореждане от 14.03.2022г. съдът е продължил срока за отстраняване на
нередовностите на исковата молба с четири седмици, като е уважил доказателствените
искания на ищцата по чл. 186 и чл. 192 от ГПК.
В изпълнение на уважените доказателствените искания на ищцата по делото е
представено решение № 328а от 04.12.2003г. на ОСЗГ- Поморие по преписка № П169 от
07.01.1992г. по описа на ОСЗ- Поморие, издадено въз основа на съдебно решение от
2
06.06.2003г. /без посочен номер и година на делото/ по описа на ПРС и протокол на ОСЗГ от
19.11.2003г., с което на С. М. Г. е предоставено право на собственост върху земи по чл.19 от
ЗСПЗЗ, представляваща нива от 27 дка, представляваща имот 001172 от плана за
земеразделяне в м. Тополите.
Представено е и решение № 159 от 18.04.1994г. на ОСЗГ- Поморие по преписка №
П14 от 10.09.1991г. по описа на ОСЗ- Поморие, издадено на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ
въз основа на влезлия план за земеразделяне в землището на с. Порой, общ. Несебър е
възстановено правото на собственост на наследниците на М. Г. П. върху нива от 13.360 в м.
П., овощна градина от 9.804 дка в м. Б., лозе от 4.004 дка в м. И..
В продължения срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба, ищцата,
чрез адвокатския си представител е депозирала молба от 28.03.2022г., в която е посочила, че
Й. М.ова Г./Й. М. П.а/ Е. не е подавала лично заявление за реституиране на процесните
имоти, а такива са подали нейните наследници - С. М. Г. и наследниците на М. Г. П.. По
тези съображения в последният абзац на уточнението си от 28.03.2022г. по т. 1 ищцата е
заявила, че претенцията й касае установяване на правото на собственост върху 1/7 ид.ч. от
„гореописаните земеделски земи в землището на с. Порой, общ. Поморие, обл. Бургаска“,
които са нива от 13.360 в м. П., овощна градина от 9.804 дка в м. Б., лозе от 4.004 дка в м.
И., а във втория абзац на т. 2 е заявила, че претенцията е насочена и срещу Община Несебър
за 1/7 ид.ч. от“ 27 дка по преписка П14, заявени, но възстановени“ и от „63 дка по преписка
П186“. С оглед конкретизация на имотите по местности, квадратура, номер и граници
ищцата е поискала да й се даде възможност за уточнението им след уважаване на
доказателствените й искания, направени в същата молба за издаване на скици и данъчна
оценка на имотите, за изискване на преписки П14 и П186 и за назначаване н СТЕ.
С оглед горните уточнения с необжалвано и влязло в законна сила определение от
31.03.2022г. районният съд е прекратил производството по иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК по
отношение на първоначалния ответника ОСГ- Поморие поради недопустимост. Със същото
определение съдът е уважил доказателственото искане на ищцата за изискване на
материалите по преписките П14 и П168 на ОСЗ- Поморие.
След постъпване по делото на изисканите преписки, с молба от 12.04.2022г. ищцата,
чрез назначения й адвокатски представител е поискала ново продължаване на срока за
отстраняване на нередовностите съгласно разпореждане от 14.03.2022г.
С обжалваното в настоящото производство определение от 18.04.2022г. районният
съд, след като е счел, че останалия за разглеждане иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу
Община Поморие е недопустим, е прекратил производството по делото. Приел е, че
исковата претенция касае заявени, но невъзстановени по реда на реституционното
производство по ЗСПЗЗ земеделски земи, и с предявяване на иска се цели преодоляване на
отказа за възстановяването им.
Настоящата инстанция намира, че обжалваното определение е постановено при
неправилно приложение на чл. 130 от ГПК, тъй преценката за недопустимостта на иска е
направена от районният съд преждевременно, преди да е дадена възможност на ищцата за
3
отстраняване на нередовностите на исковата молба съобразно указанията по чл. 129, ал. 2 от
ГПК относно точната конкретизация на процесните имоти, обема на търсената от ищцата
защита и правния й интерес от предявения срещу Община Поморие иск. За уточняване на
тези обстоятелства ищцата е поискала събиране на доказателства, за част от които съдът не
се е произнесъл. От наличните до момента данни по делото, преди допускане и събиране на
останалите поискани от ищцата доказателства, обаче не може да се направи категорично
заключение дали именно посочените в исковата молба имоти /без същите да са ясно
индивидуализирани/ съвпадат със заявените, но невъзстановени имоти по реда на ЗСПЗЗ
съгласно приложените преписки на ОСЗ- Поморие. За установяване на тези обстоятелства
на ищцата следва да се даде възможност да ангажира поисканите от нея доказателства и след
снабдяване с тях да изпълни указанията на съда. Едва след изчерпване на тази процедура
съдът следва да извърши преценката си по чл. 130 от ГПК.
С оглед горните съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение е
неправилно, поради което следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по
отстраняване на нередовностите на исковата молба.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 184 от 18.04.2022г., постановено по гр.д.№ 860/2021 г.
по описа на РС – Поморие, с което производството по делото е прекратено.
ВРЪЩА делото на РС – Поморие за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4