Р E Ш Е Н И Е
№ 87
гр.Плевен, 10.02.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
девети януари две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора И. Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 1113 описа на Административен съд -
Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 260130
от 5.11.2020 г., постановено по анд № 1966/2020 г., Районен съд – Плевен е потвърдил
Наказателно постановление № 468 от 21.09.2020 г. на Директор на Регионална
дирекция по горите – гр.Ловеч, с което на П.Й.С. ***, с ЕГН **********, за
нарушение на чл.213 ал.1 предл.4 т.1 от Закона за горите /ЗГ/ на основание
чл.275 ал.1 т.2 от ЗГ е наложено административно наказание глоба по чл.266 ал.1
предл.4 от ЗГ в размер на 200 лева и за нарушение на чл.213 ал.1 предл.4 т.2 от
ЗГ и на основание чл.275 ал.1 т.2 от ЗГ е наложено административно наказание
глоба по чл.266 ал.2 предл.4 от ЗГ в размер на 200 лева, като на основание
чл.273 ал.1 от ЗГ е постановено да бъдат отнети в полза на държавата вещите,
предмет на нарушенията – 2,2 пр.куб.м.орехови дърва за огрев. Наказанията са
наложени на С. за това, че на 19.05.2020 г. в 16,20 часа в с.К., община Плевен,
на ул. „***“ № **, в качеството си на водач на микробус „***“ 2,5 Д с рег.№ ***,
транспортира 2,2 пр.куб.м. орехови дърва за огрев, немаркирани с контролна
горска, общинска или производствена марка и непридружени с превозен билет,
доказващ законния произход на дървесината. Със същото решение съдът е отменил
горепосоченото наказателно постановление в частта, с която на основание чл.273
ал.1 от ЗГ е постановено отнемане в полза на държавата на МПС – микробус „***“
2,5 Д с рег.№ ***, с непосочен собственик, като вещ, послужила за извършване на
нарушението.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от П.Й.С. чрез адвокат И.М. ***,
който счита същото за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено
в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните
правила и в несъответствие с целта на закона. Навежда доводи, че очертавайки кръга
от обществени отношения, които регулира, законодателят е посочил в чл.1 от
Закона за горите, че този закон урежда обществените отношения, свързани с
опазването, стопанисването и ползването на горските територии в Република
България, с цел гарантиране на многофункционално и устойчиво управление на
горските екосистеми. Посочва според чл. 2 от ЗГ, какво се включва в понятията „гора“
и „ горска територия“ , като сочи, че в чл.
2, ал. 3 от ЗГ, изрично е указан предметния обхват на неприложимостта на ЗГ. Счита,
че фактическият състав на нарушенията, които се твърди да е осъществил П.С.,
включва превозването на немаркирана с контролна горска марка и непридружена с
превозен билет дървесина, която е добита или чийто произход е от гора по
смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗГ или от горска територия по смисъла на чл. 2, ал.
2 от ЗГ. Счита, че е достатъчно в тази насока да се отбележи, че ако дървесина
е добита или е с произход извън горските територии по смисъла на чл.2 от ЗГ, то
приложими биха били други правила,
различни от тези, установени в ЗГ. Като се позовава на разпоредби от Закона за
опазване на селскостопанското имущество. Според касатора отсичането и
последващите това действие транспортиране и съхраняване на овощни и горски
дървета и на лози в селскостопанските земи и по границите между тях, както и
покрай водните течения и пътищата, се осъществява по реда, установен в чл. 32,
ал. 2, ал. 3 и ал.4 от ЗОСИ и не изисква нито дървата да са маркирани с
контролна горска марка, нито пък да е налице издаден превозен билет. Сочи, че
нито в Постановление на РП-Плевен, нито в НП се съдържат твърдения или дори
някакви предположения, че процесиите 2.2 пр.м3 широколистни дърва за огрев от
вида орех са отсечени, извозени, натоварени и транспортирани при условията и по
реда на Закона за горите. Сочи, че не са изложени и никакви съображения
(например, че в землището на населеното място е налична горска територия по
смисъла на чл. 2 от ЗГ с преобладаваща растителност от орех), от които да е
възможно да се направи някаква обоснована индиция, че добиването и
транспортирането на процесната дървесина следва да бъде осъществено съобразно
правилата, установени в ЗГ. При положение, че в тази насока липсват каквито и
да е твърдения от страна на административно наказващия орган и съответно
жалбоподателят не е бил уведомен за всички елементи от фактическия състав на
материалното правило за поведение, което се счита, че е нарушено с
осъщественото от него деяние, то очевидно не може да бъде нему възложена в
тежест необходимостта да доказва своята невинност, като сочи и удостоверява
данни за факти и обстоятелства, установяващи правомерността на действията му. Счита,
че съобразна правилото на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в тежест на АНО е да
опише подробно нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават. Сочи, че административно-наказващият орган нито е описал всички
елементи от фактическия състав на материалното правило за поведение, което
твърди да е нарушено виновно от С., нито пък е посочил данните, които потвърждават
осъществяването на този състав. Още повече, самото възражение на С. и
приложената служебна бележка от кмета на гр. С. въобще не е намерило отражение
в наказателното постановление, което според касатора е достатъчно основание да
се отмени наказателното постановление. Счита, че друго нарушение, допуснато от
съда, е, че не е обследвал обстоятелството, че наказателното постановление е
издадено на основание вече прекратено административно-наказателно производство,
образувано по АУАН № 468/19.05.2020г. Твърди, че от доказателствата по делото е
установено, че начало на административно-наказателния процес е поставено със
съставяне на АУАН № 468/19.05.2020г. /по регистъра, с бл.№ 000855/ и че видно от
приложеното Постановление за прекратяване на наказателното производство е, че е
било налице образувано наказателно производство, което в последствие е
прекратено. Счита, че при това положение и при наличие на съмнение за извършено
престъпление, административно-наказателното производство е следвало да бъде
прекратено от наказващият орган съгл. чл.ЗЗ, ал. 2 от ЗАНН и след това да бъде
изпратено на прокурора. Следва да се приеме, че дори наказващият орган да не се е произнесъл по този
въпрос, то административно-наказателното производство е било прекратено по
силата на закона, тъй като едновременното съществуване на
административнонаказателно и наказателно производство е невъзможно. В тази
връзка счита, че след прекратяването на наказателното производство
административнонаказващият орган е следвало да състави наказателно постановление
въз основа на постановлението на прокурора за отказ за образуване, а не въз
основа на АУАН № 468/19.05.2020г., респ. е могъл и да издаде нов АУАН (ако
счете за необходимо). Според касатора несъобразяването с изискванията на чл.
33, ал.2 и чл.36, ал.2 от ЗАНН води до незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление. Посочва като следващо нарушение, допуснато от съда,
че същият се е произнесъл по наказание, което не е било наложено с
Наказателното постановление. Съдът в своето решение е отменил НП в частта му, в
която на основание чл. 273 ал. 1 от ЗГ е постановено отнемане в полза на
държавата на МПС - микробус „***“ 2,5 Д, каквото отнемане Директорът на РДГ не е постановявал в
атакуваното наказателно постановление и по тази причина следва и в тази част
решението на съда да бъде отменено. В заключение моли съда да отмени решението
и да отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът не се представлява и не
взема становище по съществото на спора.
Ответникът Регионална дирекция по горите – Ловеч, е
депозирала писмено становище, в което е развила подробни съображения за
неоснователност на подадената жалба и за съставомерност и доказаност на
вменените нарушения. Към касационната жалба са приложени писмени доказателства
във връзка с релевираните възражения на ответника.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
На първо място касационната инстанция констатира, че с
оспореното решение е отменено Наказателно
постановление № 468 от 21.09.2020 г. на Директор на Регионална дирекция по
горите – гр.Ловеч, в част, с която на основание чл.273 ал.1 от ЗГ е постановено
отнемане в полза на държавата на МПС – микробус „***“ 2,5 Д с рег.№ ***, с
непосочен собственик, като вещ, послужила за извършване на нарушението.
Оспореното пред въззивния съд НП обаче не съдържа такава част, с която е
постановено отнемане на МПС. На това основание съдът се е произнесъл първо по
незаявена жалба против НП в такава част, и на второ място по
законосъобразността на НП в част, каквато не съществува. Произнасянето на
въззивния съд при тези обстоятелства с решение в частта, с която е отменено НП в
частта на отнетото МПС, е недопустимо и следва да бъде обезсилено и вместо това
производството по делото да бъде прекратено в тази част.
В останалата част оспореното решение е
неправилно като постановено при липса на мотиви относно съществените за
отговорността на касатора обстоятелства,
които са заявени и поддържани в хода на съдебното производство като
правоизключващи такива. С оспореното решение в тази част съдът е приел за установено, че на 19.05.2020г. в землището на с. К., общ.
Плевен, на ул. „***“ №**, длъжностните лица И.М.Р.и А.В.В.констатирали, че
жалбоподателят П.Й.С. в качеството си на водач на микробус „***“ 2,5 Д с рег. №
*** транспортира 2,2 пр.куб.м. орехови дърва за огрев, немаркирани с контролна
горска, общинска или производствена марка и непридружени с превозен билет,
доказващ законния произход на дървесината. За тези нарушения бил съставен АУАН
№ 468/19.05.2020г. /по регистъра, с бл.№ 000855/, с който на П.С. са му вменени
нарушения на чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ. Въз основа на АУАН, на 21.09.2020г.,
наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление №
468/21.09.2020г., в което нарушенията са описани и квалифицирани по аналогичен
начин, както в АУАН.
Съдът
приел, че описаната в АУАН фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства – свидетелските показания на И.М.Р., А.В.В.и Т.Х.С., и от писмените
доказателства, които изброил.
Направил
извод, че от всички тези доказателства се установява, че на процесната дата и
място жалбоподателят е транспортирал 2,2 пр.куб.м. орехови дърва за огрев,
немаркирани с контролна горска, общинска или производствена марка и
непридружени с превозен билет, доказващ законния произход на дървесината. Относно
представената и приложена на л.13 от същото служебна бележка изх. №
РД-11-718/19.05.2020г., издадена от Кмета на гр. С., от която е видно, че
жалбоподателят П.Й.С. на процесната дата – 19.05.2020г., ще превозва процесната
дървесина – дърва от орех, от 9-ти център на Птицезавод гр. С., общ. Плевен до
гр. Плевен – Индустриална зона приел, че същата е неотносима, доколкото
безспорно е установено лицето да извършва превоза на дървесина без превозен
билет, доказващ законния й произход, както и че същата не е маркирана с
контролна горска, общинска и производствена марка. Изложил доводи за
неприложимост на чл.28 от ЗАНН.
Видно е , че с оспореното решение въззивният съд е
потвърдил атакуваното Наказателно постановление
, като е приел за установена описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка,
като приел само общо и бланкетно, че същата се потвърждава от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, без да обсъди същите и да изложи мотиви
защо тези доказатества налагат у съда направения извод. Анализирал е единствено
издадения документ за превоз от кметството в светлината на неговата липса при
превоза на дървата. Решаващият съд не е направил изобщо анализ и не е обсъдил
нито едно конкретно възражение на касатора, релевирани в хода на делото, които
основно са свързани с факта, че намерените при превоза дърва са добити при
отсичането на орех, от частен имот в границите на гр.С., от ***. Основното
възражение е, че дървесината не е от горския фонд, поради което не е следвало
да бъде маркирана с контролна горска марка и за превоза не е следвало да бъде
издаван превозен билет. В тази връзка са направени оплаквания и за неправилна
правна квалификация на нарушенията. Както и оплакване, свързано с представата
служебна бележка за превоз на дървесината от кметството с оглед доказаността на
произхода на дървесината. Въззивният съд изобщо не е направил анализ на тези
възражения, а те са от съществено, дори от основно значение от гл. точка на
това има ли извършени нарушения по начина, по който те са вменени в отговорност
на касатора. Липсва какъвто и да е анализ на тези релевирани оплаквания. Вместо това, РС-Плевен се е
задоволил само бланкетно да посочи, че от писмените доказателства и от
свидетелските показания се доказва съставомерно извършено деяние. Съдът не
е направил анализ и не е изложил мотиви
защо приема за недоказани оплакванията на касатора. По делото липсват каквито и
да било конкретни, относими към оплакванията му
правни изводи. В този смисъл съдебното решение е постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила-липса на анализ на наведените
оплаквания и в този смисъл-липса на мотиви. Изводите на съда не са конкретни, а
бланкетни .
При това
положение решението е постановено при касационните основания на чл. 348, ал. 3,
т. 2 от НПК, приложим на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, а именно съществени нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в липса на мотиви. Ето защо оспореното решение следва да бъде отменено и делото
следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд,
който следва да разпита отново свидетелите на нарушението и да анализира тези
показания и писмените доказателства, в т.ч. да анализира представените за пръв
път ведно с възражението на ответника пред касационната инстанция писмени
доказателства, да вземе отношение в този
смисъл по оплакванията в касационната жалба и възражението по същата на
ответника, и да даде обоснован и мотивиран отговор на въпроса за
законосъобразността на издаденото НП и съставомерността и авторството на вменените
на С. нарушения, като направи конкретен
анализ на всички повдигнати във въззивното и в настоящото производство
оплаквания и възражения, и даде обоснован отговор дали ги приема за основателни
или не и на какво основание.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260130
от 05.11.2020 г., постановено по анд № 1966/2020 г. на Районен съд – Плевен в
частта, с която е отменено Наказателно
постановление № 468 от 21.09.2020 г. на Директор на Регионална дирекция по
горите – гр.Ловеч, в частта, с която на основание чл.273 ал.1 от ЗГ е
постановено отнемане в полза на държавата на МПС – микробус „***“ 2,5 Д с рег.№
***, с непосочен собственик, като вещ, послужила за извършване на нарушението,
и ПРЕКРАТЯВА производството по нахд1966/2020 год. в тази част.
ОТМЕНЯ Решение № 260130 от
05.11.2020 г., постановено по анд № 1966/2020 г. на Районен съд – Плевен в частта, с която е потвърдено Наказателно
постановление № 468 от 21.09.2020 г. на Директор на Регионална дирекция по
горите – гр.Ловеч, с което на П.Й.С. ***, с ЕГН **********, за нарушение на
чл.213 ал.1 предл.4 т.1 от Закона за горите /ЗГ/ на основание чл.275 ал.1 т.2
от ЗГ е наложено административно наказание глоба по чл.266 ал.1 предл.4 от ЗГ в
размер на 200 лева и за нарушение на чл.213 ал.1 предл.4 т.2 от ЗГ и на
основание чл.275 ал.1 т.2 от ЗГ е наложено административно наказание глоба по
чл.266 ал.2 предл.4 от ЗГ в размер на 200 лева, като на основание чл.273 ал.1
от ЗГ е постановено да бъдат отнети в полза на държавата вещите, предмет на
нарушенията – 2,2 пр.куб.м.орехови дърва за огрев.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг
състав на същия съд в тази част при спазване на задължителните указания на
касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/ ЧЛЕНОВЕ:
1./П/
2./П/