№ 264
гр. Бургас , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20212100500939 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на ЮКС. СЮЛ. СЮЛ. с ЕГН-********** и А
А С. с ЕГН-**********,съпрузи и двамата от с.Карагеоргиево ,община Айтос,Бургаска
област,подадена чрез пълномощника им адв.К. ,с адрес за призоваване гр.Бургас,пл.“Баба
Ганка“ 4,ап.10 –адв.К.,против съдебно решение № 260069 от 24.11.2020г.,постановено по
гр.д.№390/2020г.по описа на РС-гр.Айтос,В ЧАСТТА,с която въззивниците са ОСЪДЕНИ
ДА ПРЕДАДАТ на ищеца Е.Р. Р с ЕГН-********** от с.Карагеоргиево,община Айтос ,в
качеството му на суперфициарен собственик,владението върху площ от 68 кв.м.от УПИ ІV
кв.32 по плана на с.Карагеоргиево,община Айтос,разположена между регулационната линия
и съществуващата на място ограда между съседните УПИ ІV и УПИ V в кв.32 по плана на
с.Карагеоргиево,община Айтос.
С Решение №260057 от 26.04.2021г.,постановено по делото по реда на чл.247 ГПК е
допусната поправка на явна фактическа грешка в съдебно решение № 260069 от
24.11.2020г.,постановено по гр.д.№390/2020г.по описа на РС-гр.Айтос относно имената на
ищеца ,изписани неправилно като Е.Р. Р,вместо правилните ЕРД. Б. Р. ,като е постановено
навсякъде в съдебното решение имената на ищеца да се четат правилно както следва: ЕРД.
Б. Р. с ЕГН-**********.Решението за поправка на явна фактическа грешка не е обжалвано в
законоустановения срок.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението
на АРС,като на първо място се сочи,че присъденото на ищеца дворно място е общинска
собственост,върху която общината е отстъпила право на строеж,а според правната теория и
изложените от съда мотиви,правото на строеж включва в своя обем правото на собственост
върху построената сграда и правото на ползване върху частта от мястото,необходима за
ползване на сградата.В този смисъл,носителят на правото на строеж следва да бъде
1
определен като ползвател на дворното място,а не владелец,какъвто е определен ищецът в
диспозитива на решението.Изхождайки от дефиницията на чл.68 ал.1 ЗС за
владението,ищецът не може да бъде определен като владелец,защото владелецът притежава
по закон други права,не присъщи на един ползвател.Дори в исковата молба и писмената
защита на ищеца правата му са определени като права на ползвател.Изясняването на статута
на правата на ищеца има пряко отношение към предявения от него иск,тъй като той е
приобретател на права,произтичащи от учреденото на родителите му право на строеж. На
следващо място се сочи,че съгласно нотариален акт за дарение №55 т.5 ,рег.№7324 ,н.д.
№730 от 21.11.2019г.на нотариус Бисер Демирев с район на действие района на АРС,от
който ищецът черпи правата си,родителите му Бехчет и Сабрие Ри имат запазено пожизнено
право на ползване върху дарения имот,което означава,че те имат легитимното право на
ползване върху прилежащото дворно място,предназначено да обслужва жилищната
сграда,върху която също имат право на пожизнено ползване.Поради тази причина
въззивниците считат,че в рамките на настоящия процес ищецът не е активно легитимиран да
предяви иска по делото,тъй като правото на ползване принадлежи на други лица. На
следващо място ,като друго основание за незаконосъобразност на решението се сочи,че
ответниците са получили право на строеж върху УПИ V кв.32 по плана на
с.Карагеоргиево,община Айтос в границите и обема по плана от 1984г.и от тогава досега
границите не са променяни.Дворното място ответниците са оградили там,където им е било
указано от техническите органи на общината,която е собственик на целия кв.32 .Считат,че
ако ищецът има някакви претенции,то те следва да бъдат насочени към собственика на
земята,в лицето на община Айтос,допуснала неразбории,а не към ответниците.В същото
време се е оказало,че ищецът ползва 22.30 кв.м.от парцел ІІІ,който граничи от другата
страна и не желае да се съобрази с изместване на регулационните граници в източна посока
на всички парцели в кв.32 по плана на с.Карагеоргиево. На следващо място се излагат
оплаквания за незаконосъобразност на решението и по въпроса за давността върху
общински имот.Намира,че изложените съображения от съда макар и принципно да са
правилни,не са относими към спора,тъй като собственикът на земята- община Айтос не е
страна по делото.Спорът по делото е на друга плоскост,тъй като общината вече е учредила
право на строеж върху парцелите в кв.32,като правото на ползване върху тях вече е частна
собственост и спорът се свежда до това дали правото на ползване върху незастроената част
от УПИ или върху части от него може да се придобие по давност.Въззивниците поставят
този въпрос,тъй като спорната ивица от 68 кв.м.се владее от тях от 1984г.,в продължение на
повече от 35 години и доколко правото на ползване не е придобито от тях по давностно
владение.В случая се касае не за придобивна давност за собственост върху общински имот,а
за придобиване по давност на право на ползване върху процесните 68 кв.м.,което право е
частна,а не общинска собственост.Отправеното до въззивния съд искане е за отмяна на
решението на АРС в обжалваната част и постановяване на решение от БОС,с което искът да
бъде отхвърлен.Нямат доказателствени искания,претендират разноски.
В представения писмен отговор,въззиваемият оспорва въззивната жалба и излага
становище,че решението на АРС е правилно и законосъобразно в обжалваната част.
Изложени са установените по делото факти и обстоятелства,направен е анализ на правната
уредба на правото на строеж върху държавни,респ.общински имоти,като се сочи,че ищецът
има право да ползва цялото място в състоянието на имота по последната действаща
регулация от 1975г.,която съвпада с тази,действала при учредяване на правото на строеж в
очертанията на УПИ ІV-общ.,кв.32 по ПУП на с.Карагеоргиево.Ищецът и ответниците,като
суперфициарни собственици са обвързани от статута на УПИ,върху които им е учредено
право на строеж,а границите на УПИ определят териториалните предели на ограниченото
вещно право.В тази връзка се цитира практика на ВКС и се прави извод,че правата на ищеца
се простират в очертанията на УПИ ІV-общ.,в това число и върху 68 кв.м. от този
имот,завладени от ответниците.Правата на ответниците в очертанията на УПИ V –
общ.,изключват право на ползване върху 68 кв.м.,представляващи част от УПИ ІV-
общ.Въззиваемият намира за неоснователни оплакванията на въззивниците,че ищецът не е
активно легитимиран да предяви този иск,с оглед правото на ползване на неговите родители.
2
Правото на ползване и правото на строеж като ограничени вещни права имат различна
регламентация в ЗС и не са идентични,а защитата им се осъществява съобразно чл.111 ЗС от
притежателя на съответното право. Правото да се ползва незастроената част от земята е
функция на правото на строеж,съгласно чл.15 ал.3 ЗС /ред.1974г./,то не съставлява
отделно,самостоятелно вещно право на ползване,за да се защитава с отделен иск по реда на
защита на ограниченото вещно право на ползване,а се обема от иска за защита на правото на
строеж.За доказване на активната легитимация е от значение фактът на придобиване на
вещното право,което ищецът е доказал.Неоснователно въззиваемият намира и
оплакването,че ответниците владеят процесния имот на правно основание,защото са били
въведени от община Айтос в УПИ V-общ.,в граници и обем,включващи и процесните 68
кв.м.За трасиране на границите и даване на линия и ниво за строеж на жилищната
сграда,както и за строеж на ограда,не са представени документи,не се твърди и такива да са
били издавани на ответниците.Те не са установили изпълнение на нормативните изисквания
за отстояние на сградата от страничната регулационна линия.Позоваването на строително
разрешение от 1988г.въззиваемият намира за неоснователно,тъй като със същото не е
определено местоположението на строежа,респ.то не съдържа указание за
местоположението на границата с УПИ ІV-общ.,кв.32. Ответниците са установили,че са
суперфициарни собственици в границите и обема на УПИ V-общ.,не разполагат с
документи,установяващи правата им върху 68 кв.м.от УПИ ІV-общ.,следователно,не са
доказали да владеят имота на правно основание.Въззиваемият намира за неоснователно и
възражението,че ответниците са придобили ползването на процесния имот по давност.В
тази връзка се сочи,че следва да се съобрази обстоятелството,че УПИ ІV –общ.е бил
държавна собственост до 1991г.,а от 1991г.,с приемане на пар.7 от ПЗР на ЗМСМА е
общинска собственост.Ответниците не могат да придобият по давност правото на
строеж,респ.-правото на ползване върху спорната площ,предвид нормата на чл.86
ЗС,забраняваща придобиване по давност на държавна собственост,а след изменението и
действа мораториумът за придобиване на имоти частна държавна и общинска
собственост,въведен с пар.1 от ЗИДЗС.Отделно от това,в практиката на ВКС,цитирана в
отговора,се приема,че реална част от парцел /УПИ/ може да бъде придобивана по давност
или ако срокът на владение на тази част е изтекъл преди влизане в сила на ЗТСУ/отм./ или
ако е осъществявано владение в период,повече от 10 години след влизане в сила на ЗУТ,но
при условие,че владяната част може да се обособи като самостоятелен УПИ или се
присъединява към съседен имот по реда на чл.17 ЗУТ/при урегулиране на неурегулирани
територии/.Процесната част не отговаря на изискванията на ЗУТ за минимална площ,нито
съставлява част от неурегулиран имот,следователно,тази част не е могла да бъде обект на
придобивна давност от страна на ответниците.В заключение се сочи,че ищецът е успял да
докаже,че е суперфициарен собственик на 68 кв.м.от УПИ ІV-общ.кв.32 по плана на
с.Карагеоргиево,както и че тази част се владее от ответниците без правно основание,поради
което са налице предпоставките на чл.108 ЗС за уважаване на иска му,а без значение за
спора е обстоятелството,дали ответниците имат вина при завладяване на тази
част.Отправеното до БОС искане е да се потвърди решението на АРС в обжалваната
част,претендират се разноски във въззивната инстанция.Няма доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивниците Ю и А.С.,редовно призовани,се явяват лично и с
процесуалния си представител адв.К.,който поддържа въззивната жалба и моли за
уважаването и.Не сочи нови доказателства,претендира разноски.
В съдебно заседание въззиваемият Е.Р. се явява лично и с процесуалния си представител
адв.Гонкова-Трайкова,която оспорва въззивната жалба и моли решението на АРС да бъде
потвърдено.Не сочи нови доказателства,претендира разноски.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното
решение за валиден и допустим съдебен акт в обжалваната част.
Ищецът ЕРД. Б. Р. е предявил пред АРС иск с правно основание чл.108 ЗС срещу
3
ответниците Ю.С.,А.С.,С.Х.,Х.С. и Е.С.,като качеството му на суперфициарен собственик е
поискал осъждането на ответниците да му предадат ползването и владението върху площ
от 68 кв.м.от УПИ ІV кв.32 по плана на с.Карагеоргиево,община Айтос,разположена между
регулационната линия и съществуващата на място ограда между съседните УПИ ІV и УПИ
V в кв.32 по плана на с.Карагеоргиево,община Айтос,което те владеят и ползват без правно
основание.
Ищецът е твърдял,че е собственик на жилищна сграда,построена на основание
отстъпено право на строеж върху държавен/общински УПИ ІV-общ.,кв.32 по плана на
с.Карагеоргиево,община Айтос и тъй като правото на строеж е било учредено при
действието на чл.15 ЗС/отм./,то суперфициарният собственик на жилищната сграда запазва
правото на ползване върху незастроената част от парцела в регулационните му
граници.Твърдял е,че ответниците са собственици на жилищни сгради,построени в съседния
УПИ V-общ.,кв.32 по плана на с.Карагеоргиево,община Айтос,владеят и ползват
незастроената му част,но неправомерно са завладели и ползват част от УПИ ІV от изток,с
площ около 70 кв.м.,тъй като оградата между двата УПИ е разположена навътре в имота на
ищеца,на разстояние около 3 метра от дворищнорегулационната линия,разделяща двата
УПИ.
Ответниците са депозирали в срок писмен отговор,в който са оспорили иска и са
твърдели,че всички УПИ в кв.32 по плана на с.Карагеоргиево,разположени на юг от улицата
са общинска собственост и са били отредени за строителство на жилищни сгради,на място
от представители на общината са били поставени трасировъчни знаци-
колчета,обозначаващи границите на имотите,в това число и на имота на ищеца.По дадените
линии са били поставени огради между имотите и съществуващата понастоящем ограда
между двата УПИ не е променяна от момента,в който на ответниците е било отстъпено
право на строеж през 1984г.По отношение на своите лични права ответниците са заявили,че
в УПИ V кв.32 са построени две жилищни сгради-десен и ляв близнак,като ответниците Ю и
А.С. са собственици на десния близнак и ползват незастроената площ от УПИ V откъм
границата с УПИ ІV кв.32,а ответниците С.Х.,Х.С. и Е.С. са собственици на левия близнак и
ползват незастроената част от УПИ V откъм тяхната сграда.Твърдели са,че ползването на
частта от УПИ ІV не произтича от неоснователно действие или поведение от страна на
ответниците,че парцелите се ползват в тези им граници от момента на учредяването на
правото на строеж и до 2019г.,когато ищецът е отстъпил част от своя парцел на съседа си от
запад и е преместил оградата си навътре,след което е предявил претенции и ответниците да
сторят същото.Навели са възражение,че предвид продължителния период на
ползване,ответниците са придобили правото на ползване по давност.Навели са също така
възражение,че дори и ищецът да е имал право да ползва процесната площ от УПИ ІV,то това
право е погасено по давност,тъй като не е било упражнявано в продължение на повече от 20
години.В същата насока са направили възражение за погасяване по давност на правото на
иск на ищеца.
АРС е дал правилна правна квалификация на предявения иск –по чл.108 ЗС,съобразно
твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита,като е разгледал
претенцията за предаване на владението върху площ ог 70 кв.м.от УПИ ІV кв.32 по плана на
с.Карагеоргиево,община Айтос.Липсва произнасяне на районния съд по формулираното в
петитума на исковата молба искане за осъждане на ответниците да предадат на ищеца
ползването върху процесната част от УПИ ІV с площ 70 кв.м.
С решението си АРС е отхвърлил иска изцяло по отношение на ответниците С.Х.,Х.С. и
Е.С. по съображения,че от събраните по делото доказателства е установено,че те не владеят
процесната част от УПИ ІV,а тя се владее от ответниците Ю и А.С.. Искът е отхвърлен и по
отношение на ответниците Ю и А.С. над площта от 68 кв.м.до 70 кв.м. Решението в
отхвърлителните му части не е обжалвано и е влязло в сила.
4
Разпоредбата на чл.108 ЗС гласи,че собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице,което я владее или държи без да има основание за това. Константна и
безпротиворечива е съдебната практика досежно приложението на тази материалноправна
норма и в нея се приема,че за да се уважи предявен иск с правно основание чл.108 ЗС следва
да са налице три предпоставки- да се установи,че ищецът е собственик на процесния
имот,че ответниците го владеят или държат и че владението/държането осъществяват без
правно основание.
В мотивите на решението си районният съд е извършил подробен анализ на
събраните по делото доказателства,като правилно е установил фактическата обстановка.От
правна страна АРС е изложил правилни,съобразени със закона и съдебната практика
съждения относно обема на правата на субектите,на които е отстъпено право на строеж
върху държавна земя при действието на чл.15 ЗС/отм./. Позовал се е по този въпрос и на
съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК,която е безпротиворечива и се споделя и от
настоящия съдебен състав. Правилно е посочил АРС в мотивите на решението си,че
приобретателите на право на строеж върху държавна земя придобиват по-широки
правомощия в сравнение със суперфициарите в общия случай по чл.64 ЗС,тъй като с
придобиването на правото на строеж по реда на чл.15 ЗС/отм./,суперфициарят придобива и
правото да ползва цялата незастроена част от парцела. Съобразил е и разликата между
правото на ползване по чл.56 ЗС и правото на ползване на суперфициаря,което няма
самостоятелен характер,а е акцесорно право,включено и производно на
суперфицията,отстъпена от държавата за строеж на жилищна сграда в съответния парцел. В
разрез обаче с тези си съждения, АРС е формирал неправилен и незаконосъобразен краен
извод, като е приел,че с легитимирането си като собственик на жилищната сграда,построена
в УПИ ІV кв.32 на основание учредено по реда на чл.15 ЗС/отм./ ограничено вещно право на
строеж,ищецът е доказал наличието на първата изискуема съгласно чл.108 ЗС предпоставка
за уважаване на ревандикационен иск- ищецът да е собственик на имота,чиято ревандикация
претендира. Ищецът обаче претендира ревандикация не на жилищната сграда или част от
нея, а на част от УПИ ІV,на който той не е собственик,а притежава само акцесорно и
производно от суперфицията право да ползва незастроената част,в регулационните граници.
Безспорно е установено по делото,че ищецът и ответниците са собственици на
жилищните сгради,построени в двата съседни УПИ на основание отстъпено вещно право
на строеж по реда на чл.15 ЗС/отм./ от собственика на двата парцела- държавата,а
понастоящем- община Айтос. Като суперфициарни собственици на жилищни сгради,с
учредено право на строеж по реда на чл.15 ЗС/отм./,ищецът и ответниците на основание
чл.15 ал.3 ЗС/отм./ имат право да ползват незастроената част от парцелите,върху които са
построени собствените им сгради в регулационните им граници. Никъде в правната теория и
съдебната практика,в това число и тази,на която АРС се е позовал,няма тълкуване на
разпоредбата на чл.15 ал.3 ЗС/отм./ в смисъл,че това акцесорно и следващо суперфицията
право на ползване има характеристиките на владение и може да се защитава като
собственост или владение.Константна е практиката на ВКС,че действията на
суперфициарите,свързани с ползването на незастроената част от терена,не водят до
установяване на владение,нито могат да отменят владението на собственика на УПИ.
По гореизложените съображения въззивният съд намира за основателно оплакването
във въззивната жалба,че изхождайки от дефиницията на чл.68 ал.1 ЗС ищецът не може да
бъде определен като владелец,а следва да бъде определен като ползвател на незастроената
част от УПИ ІV на основание чл.15 ал.3 ЗС.Ответниците също не са владелци нито на УПИ
V,върху който е построена собствената им жилищна сграда,нито са установили фактическа
власт върху спорните 68 кв.м.имаща белезите на владение по смисъла на чл.68 ал.1 ЗС.
Неправилно и в разрез с изложените в мотивите си съждения относно спецификата на
правото на ползване на суперфициарите върху незастроената част от процесните УПИ,
районният съд е формирал незаконосъобразен и необоснован извод, че ищецът и
ответниците са суперфициарни собственици на двата съседни УПИ, върху които им е било
5
учредено право на строеж. Ищецът и ответниците са собственици на жилищните
сгради,построени в двата УПИ на основание отстъпено право на строеж по реда на чл.15
ЗС/отм./ върху тези УПИ,които към 1984г.и 1987г.са били държавна собственост.
Понастоящем, след влизане в сила на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС/1999г./ двата процесни УПИ
са преминали в собственост на община Айтос,а ищецът и ответниците на основание чл.15
ал.3 ЗС/отм./ са ползватели на незастроените части от двата УПИ,в техните регулационни
граници.Установено е безспорно,че ответниците ползват и процесните 68 кв.м.,които не са
част от УПИ V,а са част от УПИ ІV съгласно ПУП на с.Карагеоргиево,но фактическата им
власт няма белезите на владение. По гореизложените съображения изводът на АРС,че са
налице предпоставките за уважаване на ревандикационния иск за предаване на владението
върху процесните 68 кв.м. от УПИ ІV кв.32 по плана на с.Карагеоргиево,община Айтос не се
споделя от настоящата инстанция,тъй като не е обоснован от доказателствата по делото и
противоречи на закона.
При това положение въззивният съд намира,че не са налице предпоставките за
уважаване на предявения иск с правно основание чл.108 ЗС- за предаване владението върху
процесните 68 кв.м.,поради което решението на АРС в обжалваната част,с която този иск е
уважен,следва да бъде отменено,а искът- отхвърлен като неоснователен.
По отношение на основателността на иска за предаване на ползването,за което АРС
също е бил сезиран с искова претенция,липсва формиран краен извод в решението ,няма и
формулиран диспозитив. В диспозитива на решението си АРС се е произнесъл по иска за
предаване на владението на спорните 68 кв.м.,но не и по иска за предаване на ползването
им. Очевидно,районният съд не се е произнесъл по целия предявен иск,но в чл.250 ГПК е
предвиден ред за допълване на решението,от който страните не са се
възползвали.Въззивната инстанция няма процесуални правомощия да допълва непълно
решение по реда на въззивния контрол за законосъобразност,нито правомощия служебно да
инициира производство по допълване на решението. Ето защо,в настоящото въззивно
производство всички доводи и възражения на страните относими към правото на ползване
не следва да бъдат разглеждани,тъй като АРС не се е произнесъл по иска за предаване на
ползването на спорните 68 кв.м.
В допълнение въззивният съд намира за необходимо да отбележи,че доказателствата
по делото сочат,че се касае за спор,който засяга не само двата процесни УПИ ІV и УПИ V,а
и всички УПИ в кв.32 по плана на с.Карагеоргиево,община Айтос и за да получи
законосъобразно,справедливо и правилно разрешение е необходимо активното участие на
собственика им- община Айтос. В правомощията и задълженията на собственика на УПИ е
да осигури на суперфициарите възможността да ползват необезпокоявано и законосъобразно
незастроената част от УПИ,в които са построили жилищните си сгради и да съдейства за
извънсъдебно разрешаване на възникналите помежду им спорове.
Страните са направили искания за присъждане на разноски,като предвид изхода от
спора и отхвърляне на предявения иск,разноски следва да се присъдят в полза на
ответниците за двете съдебни инстанции. Направените разноски в производството пред АРС
са в размер на 60 лева,а пред БОС-525 лева,съгласно приложени списъци за разноски,които
съдът възлага в тежест на въззиваемия.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 260069 от 24.11.2020г.,постановено по гр.д.
№390/2020г.по описа на РС-гр.Айтос в обжалваната част,поправено с Решение №260057
от 26.04.2021г.,постановено по делото по реда на чл.247 ГПК, с която ЮКС. СЮЛ. СЮЛ. с
6
ЕГН-********** и А А С. с ЕГН-**********,съпрузи и двамата от с.Карагеоргиево,община
Айтос,Бургаска област са ОСЪДЕНИ на основание чл.108 ЗС ДА ПРЕДАДАТ на ищеца
ЕРД. Б. Р. с ЕГН-********** от с.Карагеоргиево,община Айтос ,в качеството му на
суперфициарен собственик,владението върху площ от 68 кв.м.от УПИ ІV кв.32 по плана на
с.Карагеоргиево,община Айтос,разположена между регулационната линия и
съществуващата на място ограда между съседните УПИ ІV и УПИ V в кв.32 по плана на
с.Карагеоргиево,община Айтос като незаконосъобразно и вместо него в отменената част
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на ищеца ЕРД. Б. Р. с ЕГН-********** от
с.Карагеоргиево,община Айтос за осъждането на ответниците ЮКС. СЮЛ. СЮЛ. с ЕГН-
********** и А А С. с ЕГН-**********,съпрузи и двамата от с.Карагеоргиево,община
Айтос,Бургаска област да предадат на основание чл.108 ЗС на ищеца ЕРД. Б. Р. с ЕГН-
********** владението върху площ от 68 кв.м.от УПИ ІV кв.32 по плана на
с.Карагеоргиево,община Айтос,разположена между регулационната линия и
съществуващата на място ограда между съседните УПИ ІV и УПИ V в кв.32 по плана на
с.Карагеоргиево,община Айтос.
ОСЪЖДА ЕРД. Б. Р. с ЕГН-********** от с.Карагеоргиево,община Айтос да заплати на
ЮКС. СЮЛ. СЮЛ. с ЕГН-********** и А А С. с ЕГН-**********,съпрузи и двамата от
с.Карагеоргиево ,община Айтос,Бургаска област сумата от 60 лева,представляваща
разноски,направени в първоинстанционното производство и сумата 525
лева,представляваща разноски,направени във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок,считано от датата на
връчването му на страните пред Върховния Касационен Съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7