№ 20749
гр. С., 20.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20231110150096 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „Юробанк България“ АД
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от изпълнителните директори Димитър Шумаров и Петя Димитрова, чрез
процесуален представител адвокат С. З. – САК, със съдебен адрес: гр. С., *******, партер
против М. К. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. *******, чрез процесуален
представител адвокат Н. И. – САК, със съдебен адрес: гр. С., ул. **********.
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127
ал. 1 и чл. 128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени, като ответницата е депозирала отговор на
исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва претенцията по основание и
размер.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК, съдът следва да се
произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като
може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима като заявена в
срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК и като заявена от лице, което описва и твърди факти, на които
основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът твърди, че на 12.02.2020 г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД в качеството
му на кредитор, от една страна, и М. К. Б., ЕГН: ********** в качеството й на
кредитополучател, от друга страна, е сключен Договор за потребителски кредит №
FL1048639/ 12.02.2020 г. Твърди, че по силата на чл. 1 от този договор банката е
предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 16512 лв. за текущи
нужди, срещу което същата се е задължила да върне отпуснатия кредит, заедно с дължимите
1
лихви, в сроковете и условията, уговорени с договора. Ищецът сочи, че към договора за
кредит е подписан и погасителен план, представляващ неразделна част към договора
съгласно чл. 7, ал. 1 от него. Твърди, че с този погасителен план и в съответствие с клаузите
по договора страните са установили параметрите, отнасящи се до размера на предоставената
главница, началото на усвояване на кредита, края за издължаването му, размера на
погасителните вноски, техния брой и падежи. Твърди, че на 12.02.2020 г.
кредитополучателят е усвоила предоставения кредит в размер на 16512 лв.
Твърди, че разглеждани като съвкупност от писмени доказателства, горепосочените
Договор за потребителски кредит № FL1048639/ 12.02.2020 г., погасителният план към него,
както и банково бордеро № 928140/12.02.2020 г. доказват факта, че между „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ"' АД и ответника е възникнало облигационно отношение, основано на
процесния договор за банков кредит, по което банката е отпуснала на кредитополучателя
кредит в размер на 16512 лв. Сочи, че като косвено доказателство за възникналите
облигационни правоотношения може да се счете и молбата - искане за потребителски
кредит, подписана от кредитополучателя и от представител на банката, приложена към
исковата молба. Твърди, че от нея е видно, че във връзка с бъдещия кредит са съществували
преддоговорни отношения, в рамките на които М. К. Б., ЕГН: ********** е имала
качеството на кредитополучател. Твърди, че с тази молба М. К. Б., ЕГН: ********** е
поискала отпускане на потребителски кредит в размер на 16512 лева за срок от 84 месеца.
Сочи се, че това искане на ответника е било удовлетворено от банката със сключване на
процесния договор за банков кредит.
Ищецът твърди, че на 11.06.2020 г. по молба на М. К. Б., ЕГН: ********** в
качеството й на кредитополучател между същия и Юробанк България АД в качеството му
на кредитодател е подписано Допълнително споразумение към Договор за потребителски
кредит FL1048639, с което да бъдат предоговорени условията по процесния договор, като
бъдат предоставени облекчени условията за погасяване на договора по кредит е оглед
настъпилата пандемия от Ковид- 19. Сочи, че във връзка с допълнителното споразумение е
изготвен нов погасителен план към същото, приложен към исковата молба, ведно с молбата
за отсрочване и с подписаното от страните Допълнително споразумение.
Твърди, че въпреки установените клаузи между страните, било трайно преустановено
погасяването на кредита съобразно условията, уговорени в чл. 7 и чл. 8 от договора. Твърди,
че с оглед на обстоятелството, че кредитополучателите изпаднали в забава в плащането,
като не платили дължимите суми по две последователни месечни извлечения, съгласно
изготвения погасителен план към допълнителното споразумение към договора, а именно
вноска номер 30 с падеж 12.08.2022 г. и вноска номер 31 с падеж 12.09.2022 г., „Юробанк
България“ АД е инициирало изпращане на уведомление за обявяване на кредита за изцяло
предсрочно изискуем на основание чл. 14 от договора за кредит.
Твърди че, Уведомленията за обявяване на предсрочна изискуемост до М. К. Б., ЕГН:
********** е връчено чрез ЧСИ М. М., рег. № 876, район на действие СГС. Сочи се, че на
дата 06.11.2022 г. призовкар на ЧСИ е посетил постоянния и настоящ адрес на лицето,
2
съгласно справка в НБД „Население’', а именно гр. С., ж.к. ********* като е връчил
уведомлението лично на адресата М. К. Б.. Твърди, че същата е удостоверила връчването с
полагане на подписа си.
Твърди, че предвид горното, вземането на „Юробанк България" АД по договор за
потребителски кредит № FL1048639/ 12.02.2020 г. е станало изцяло предсрочно изискуемо
на дата 06.11.2022 г. - след достигане до кредитополучателя на уведомлението за обявяване
на предсрочна изискуемост на кредита, инкорпориращо волеизявлението на кредитора
„Юробанк България” АД.
Твърди че, освен неиздължената главница в размер на 12563.08 лв., ответникът дължи
на банката и възнаградителна лихва в размер на 71.19 лв. за периода от 06.11.2022 г. до
06.11.2022 г., на основание чл. 3 от процесния договор за банков кредит; мораторна лихва в
размер на 459.28 лв. за периода от 06.11.2022 г. до 03.01.2023 г., на основание чл. 9 от
процесния договор за кредит.
Ищецът твърди, че с оглед на обстоятелството, че кредитът е станал изцяло
предсрочно изискуем и в изпълнение на чл. 14 от процесния договор за банков кредит,
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД е подало заявление по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417 ГПК за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
кредитополучателите. Твърди се, че след преценка на компетентния районен съд, че
приложеният към заявлението документ по чл. 417 ГПК, а именно извлечение от счетоводни
книги на банката, е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника, в полза на ищеца били издадени Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д.
№ 1900/2023 г. по описа на CPC. Твърди се, че с тези актове кредитополучателят М. К. Б.
била осъдена да заплати на кредитора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД следните суми:
12563.08 лв. главница за периода от 06.11.2022 до 03.01.2023 г., възнаградителна лихва в
размер на 71.19 лв. за периода от 06.11.2022 г. до 06.11.2022 г., мораторна лихва в размер на
459.28 лв. за периода от 06.11.2022 г. до 03.01.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 12.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените
в заповедното производство разноски, от които 261,87 лв. заплатена държавна такса и
1145.61 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Твърди се, че въз основа на гореописаните Заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист било образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ М. М., р-н на
действие: СГС. Твърди, че горепосочената заповед за незабавно изпълнение била връчена на
длъжника като срещу нея същият е подал възражение в законоустановения срок. Твърди, че
в изпълнение на чл. 415 ГПК СРС е постановил разпореждане, с което на заявителя
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД било указано да предяви установителен иск за вземането си в
едномесечен срок.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между „Юробанк България“ АД ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от изпълнителните
3
директори Димитър Шумаров и Петя Димитрова и М. К. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр.
С., ж.к. *******, че съществува вземане на „„Юробанк България“ АД ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от
изпълнителните директори Димитър Шумаров и Петя Димитрова и „и М. К. Б., ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ж.к. ******* дължи на „Юробанк България“ АД ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от изпълнителните директори Димитър Шумаров и Петя Димитрова, сумите
за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
6799/2.3.2023 година, издадена по ч. гр. дело № 1900/2023 година по описа на Софийски
районен съд, а именно: сума в размер на 12563.08 лв. главница за периода от 06.11.2022 до
03.01.2023 г., възнаградителна лихва в размер на 71.19 лв. за периода от 06.11.2022 г. до
06.11.2022 г., мораторна лихва в размер на 459.28 лв. за периода от 06.11.2022 г. до
03.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.01.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски, от
които 261,87 лв. заплатена държавна такса и 1145.61 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение.
Прави се искане за присъждане на сторените пред заповедния и исковия съд разноски в
полза на ищеца.
В законоустановения срок ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с
който оспорва иска по основание и размер.
Ответницата оспорва да е налице облигационна връзка между страните по делото.
Твърди се, че не са представени данни процесната сума да е била предадена и усвоена
от ответницата.
Твърди, че не е била надлежно уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост,
поради което и последната не е настъпила спрямо нея.
Ответницата оспорва претендираните от ищеца „такси и лихви“, регламентирани в чл.
5 и чл. 6 от Процесния договор. Твърди, че същите са недължими, тъй като противоречат на
добрите нрави, уговорени са в противоречие със ЗПК.
Твърди, че в посочения ГПР не е включена като разход застрахователната премия,
уговорена в процесния договор за кредит, за което твърди, че е в противоречие с
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Твърди, че невключването на застрахователната премия при изчисляване размера на
ГПР, освен нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК е нарушение също и на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Сочи, че съгласно посочената разпоредба,
договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин.
Твърди, че предвид обстоятелството, че е била посочена невярна стойност на годишния
4
процент на разходите, без да се посочва как е изчислена въпросната стойност, твърди, че
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 не е спазено. Твърди, че в процесния договор за кредит е
посочен ГПР в размер на 9,90% като твърди, че по този начин формално е изпълнено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди, че посоченият размер не включва
разходите за застрахователна премия, за които твърди, че следва да бъдат включени в
общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК.
Сочи, че по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК - „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Ответницата сочи, че в
случая застрахователната премия е пряко свързана с процесния договор за кредит, била е
известна на кредитора още при сключването му и е следвала да се включи в общия разход
по кредита, но това не е било сторено.
Твърди се, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК следва да се възприема буквално,
а именно - при посочен макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено
изискването на закона за съдържанието на договора. Сочи, че годишният процент на
разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит,
въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. Твърди се, че
след като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му елементи, за което твърди, че довело до неяснота за потребителя относно
неговия размер, твърди, че не е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Сочи се, че нищожността на отделни части от договора може да доведе до нищожност
на целия договор, само ако частта не може да бъде заместена по право от повелителни
правила на закона или ако не може да се предположи, че договорът би бил сключен без
недействителната му част. Твърди, че нищожните клаузи на договора относно определянето
на % възнаградителна лихва и ГПР не биха могли да се заместят по право от повелителни
норми на закона. Сочи, че тъй като договорът за потребителски кредит е възмезден,
кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия кредит.
Твърди, че е била нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, съгласно която
договора за потребителски кредит трябва да съдържа задължително информация за
„размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми,
дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването
Твърди се, че нито от текста на процесния договор, нито от инкорпорирания в него
5
погасителен план ставало ясно каква част от погасителната вноска представлява главница,
каква част - лихва, и каква част - такса за обслужване на кредита.
Твърди, че в случая ирелевантен е фактът, че както лихвеният процент, така и ГПР са
определени като фиксиран процент от общата сума, тъй като твърди, че от тази уговорка не
можело да се извлече информацията за размера на включените в месечната погасителна
вноска суми за главница, лихва и такса за обслужване на кредита. Твърди, че не е било ясно
също дали сумите по погасителния план са с фиксиран размер във всяка погасителна вноска
или първо се заплащат таксата за обслужване на кредита и лихвата и едва тогава се изплаща
главницата. Твърди, че тези данни имали съществено значение за изчисляване на дължимите
лихви и разноски по обслужване на кредита, тъй като твърди, че за база за изчислението им
би служила неизплатената част от главницата. Сочи, че дори и да се приеме, че е било ясно
какъв е процентът на оскъпяване на кредита, това не е освобождавало дружеството – ищец
от задължението, вменено му с императивна правна норма от ЗПК, да информира своя
съконтрагент за условията за заплащане на месечната погасителна вноска и за това каква
част от главницата ще бъде платена с всяка месечна вноска и каква част представлява т.нар.
„оскъпяване“ на кредита.
Твърди, че в процесния договор за кредит е била нарушена разпоредбата на чл. 11, т.
12 от ЗПК. Сочи, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит, да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка
под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания; погасителният
план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването
на главницата лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато
допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит в
погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само
до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит.
Твърди, че никъде в процесния договор не се съдържала информацията, която следвало
да бъде предоставена, съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК. Сочи, че нормата
следва да се тълкува стеснително и твърди, че е недопустимо да се приема, че доколкото е
налице информация за размера, датите и броя на плащане на вноските по договора е било
спазено изискването . Твърди, че тази информация следвало да бъде обективирана в
съдържанието на самия договор, като неизпълнението на това изискване имало за последица
недействителност на договора за потребителски кредит, съобразно императивната
разпоредба на чл. 22 от ЗПК.
Твърди, че предоставянето на информация в общите условия не санира нарушението
на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12, като твърди, че в случая не е било доказано да са
6
налице подписани от страните общи условия, които да ги обвързват.
Ответницата твърди, че е налице нарушение и на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
съгласно която „Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два
екземпляра - по един за всяка от страните по договора.“ Твърди, че в настоящия случай,
договорът за застрахователно посредничество, Сертификата за застраховка и общите
условия към нея, които представляват неразделна част от процесния договор за кредит, не
отговарят на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Твърди, че шрифтът, използван в процесния
договор за кредит и този използван в договора за застрахователно посредничество и
документите към него не са еднакви по вид, формат и размер.
Твърди, че процесният договор е в нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК.
Твърди се, че същият не съдържа клаузи, относно наличието или липсата на право на отказ
на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите
условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и
за размера на лихвения процент на ден. Твърди че, липсва реда за прекратяване на договора
за кредит /т. 23/, както и наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за
обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и
условията за тяхното използване /т. 24/.
Ответницата оспорва дължимостта на начислените по процесния договор за кредит
застраховка „Защита на плащанията“ и „такса ангажимент“.
Твърди, че в ЗПК липсват институти като „такса ангажимент”, „Защита на
плащанията“ и др. подобни и включването им в процесния договор за потребителски кредит
представлявало противоречие със закона до степен на нищожност.
Твърди, че въпросните такси представлявали действие на управление по кредита, а
според ЗПК, в сила от 12.05.2010 г. чл.10а ал. 2: „Кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.“.
Оспорва застраховката „Защита на плащанията“, като твърди, че същата е в
противоречие с Кодекса на застраховането. Твърди, че не било доказано ответницата да се
възползвала реално от въпросната услуга.
Твърди, че клаузата за застраховката е била елемент от процесният договор за кредит,
тъй като е била включена в предмета на договора, видно от чл. 2 на същия. Твърди, че
застрахователната премия е била част от погасителната вноска. Сочи, че същата не била
включена при изчисляване размера на годишния процент на разходите. Твърди се, че това от
своя страна представлява нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Твърди, че целия процесен Договор за издаване на кредитна карта е недействителен,
поради което се твърди, че установителният иск по чл. 422 ГПК е неоснователен.
Твърди, че сключеният между ответника и ищеца, Договор за издаване на кредитна
7
карта /02.07.2018 /г. се урежда от правилата на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
Твърди, че процесният договор за потребителски кредит е в нарушение на клаузите на
чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, регламентиращи задължителните реквизити на договорите за
потребителски кредит.
Твърди, че в чл. 10, ал. 1 ЗПК е разписано, че договорите за потребителски кредити
трябва да са написани с размер на шрифта не по-малък от 12, за което изискване твърди, че
не било спазено в процесния договор.
Твърди, че в процесния договор, използваният шрифт е по-малък по размер от
изискуемия от закона. Сочи, че след визуално сравнение можело да се установи, че той е с
размер по-малък от 12, за което твърди, че води до недействителност на договора.
Твърди, че в чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК, като задължителен реквизит на договорите е
посочен срок на договора за кредит. Твърди, че такъв нямало в процесния договор. Твърди,
се че договорът не съдържал „погасителен план” и съдържаща месечни вноски като обща
сума, което не можело и не следвало да се тълкува като срок на договора. Твърди, че в чл.
11, ал. 1, т. 9а ЗПК, като задължителен реквизит от съдържанието на всички договори за
потребителски кредити е регламентирано да бъде посочена методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент, каквато методика твърди, че липсва в процесния договор.
Твърди, че е нарушена и императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Твърди,
че от Договора, не може да се извлече информацията за размера на включените в месечната
погасителна вноска суми, а именно колко лихва, колко главница и колко такса се погасява с
всяка вноска. Твърди, че в процесния Договор не е инкорпориран погасителен план
съгласно изискванията на материалния закон, за което твърди, че е основание за неговата
недействителност.
Твърди, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, договорът трябва да съдържа
задължително информация за „размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването”.
Твърди се, че от текста на процесния договор, не става ясно каква част от погасителната
вноска представлява главница, каква част - лихва, и каква част -неустойка, как се изчислява
лихвата - дали само върху главницата или и върху неустойката, за да се прецени дали
начислената и включена лихва не надвишава реално уговореното в Договора.
Твърди, че процесният договор е в нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК.
включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.
Твърди, че липса реда за прекратяване на договора за кредит /т. 23/.
Твърди, че предвид изложеното в отговора на исковата молба и съгласно чл. 22 и чл.
23 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12,
т. 20 от ЗПК, чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
8
Твърди, че при недействителен договор - лихви не се дължат, а искът за връщане само
на главницата ще е основателен, но не на предявеното основание - договорно
правоотношение, а на друго основание - неоснователно обогатяване. Твърди, че хипотезата,
предвидена в чл. 23 ЗПК е специфичен случай на неоснователно обогатяване, поради което
сумата за главница следва да бъде претендирана именно като неоснователно обогатяване, а
не поради непогасени вноски по несъществуващ договор.
Оспорва Допълнително Споразумение от 11.06.2020 г., като недействително и
противоречащо на ЗПК.
Ответницата възразява за изтекла погасителна давност на претендираните вземания.
При горното се иска от съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и
недоказана, а на ответницата се присъдят разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права
и възраженията на ответника:
В настоящото производство е предявен установителен иск с правна квалификация
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във вр. с чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на задължение по Договор за потребителски
кредит № FL1048639/12.02.2020 г. за сума в размер на 13093.55 лв., от които 12563.08 лв.,
представляваща главница, ведно със законна лихва от 12.01.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, 71.19 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода
06.11.2022 г. – 06.11.2022 г., 459.28 лв., представляваща мораторна лихва за периода
06.11.2022 г. – 03.01.2023 г.
Заявеното възражение за изтекла погасителна давност е такова по смисъла на чл.110 и
чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите.
3. Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.
5. Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване
факти:
За ищеца е тежестта да докаже:
Ищецът следва да докаже в условията на пълно и главно доказване съществуването на
валидно облигационно отношение, възникнало по силата на Договор за потребителски
кредит № FL1048639/12.02.2020 г., което обвързвало страните през целия процесен период,
обстоятелството, че ответницата усвоила договорената сума в пълен размер,
осъществяването на предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита,
както и че ищецът е уведомил ответницата за упражняване на правото си да обяви кредита
за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
По направеното от ответницата възражение за погасяване на задължението по давност,
в тежест на ищеца е да докаже обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
9
погасителната давност.
За ответницата е тежестта да докаже: точно изпълнение.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже,
че е погасила претендираните вземания, както и всички факти, на които основава
своите искания или възражения.
По доказателствените искания
По заявеното от ищеца доказателствено искане за допускане като доказателства, на
представените писмени такива – съдът счита, че същите са относими, необходими и
допустими и следва да бъдат допуснати от съда.
По искането на ищеца за приобщаване на ч. гр. д. № 1900/2023 г. по описа на
Софийски районен съд – съдът приема същото за относимо и допустимо и следва да го
уважи.
По искането на ищеца за допускане и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза,
която да отговори на поставените в исковата молба въпроси, съдът ще се произнесе в
първото по делото съдебно заседание.
Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по
делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата
молба писмени доказателства и приобщава ч. гр. дело № 1900/2023 година по описа на
Софийски районен съд.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ , че по искането за допускане и назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза – съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в
обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната
им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не
по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като
просрочени ще бъдат отхвърлени от съда - по аргумент от чл.159, ал. 1 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че: Съдът ще се произнесе и по основания за нищожност, които
не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика – така
Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA
срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon
Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като служебно ще преценява неравноправния
характер на договорните клаузи по неравноправността на клаузите на процесния договор,
относими към процесния период - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 – 147а
10
от Закона за защита на потребителите.
ДАВА възможност на страните да изложат становище по проекта за доклад и да
предприемат съответните процесуални действия.
Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора,
като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба
относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на
половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и
пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.
Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време,
усилия и средства - отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се
има предвид, че медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за
действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен
адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат
предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на
електронното съобщение при тях.
УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по електронна поща съдебни
книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да ги подават на
определения с Заповед № АС - 175 от 15 май 2020 година на Председателя на СРС
електронен адрес: ************@***.*******, след като ги подпишат с квалифициран
електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда.
УКАЗВА на страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани
преписи от новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите
произнасянията на съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да
посочат електронен адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по
делото. Молба, подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен
адрес: ************@***.*******, а в случай че не е подписана с квалифициран електронен
подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.
Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в Системата за
сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да бъдат връчвани и
получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда от заинтересованите
лица, като системата удостоверява получаването на кореспонденцията от адресата. За
ползването на системата е необходимо да се направи регистрация от съответното лице,
което може да бъде осъществено на следния адрес: https://edelivery.egov.bg/.
Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на
избран от страната електронен адрес за връчване чрез:
11
1. единния портал за електронно правосъдие - на адрес - https://ecase.justice.bg/;
2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от
28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014".
Когато не е избрана възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от ГПК, но страната е
посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.
Съгласието за връчване по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време,
като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.
Съгласно чл.38, ал.6 от ГПК - страната може да посочи електронен адрес за връчване на
вещо лице, свидетел и трето лице, задължено да представи намиращ се у него документ.
Съгласно чл.38а от ГПК: Лицето, извършило процесуално действие в електронна
форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на
получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на
извършеното действие. При извършване на процесуално действие в електронна форма
лицето може да се съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда
по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.
Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, се
съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и
книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции.
Съгласието по чл.38а, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като
оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.
Указва на страните, че съгласно чл.41а от ГПК: Когато връчването се извършва по
чл. 38, ал. 2 от ГПК - на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК,
съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В
случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане,
съобщението се връчва по общия ред.
Съгласно чл.44, ал.3 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Електронното връчване
се удостоверява със:
1. електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с
квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат - при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК;
2. електронен запис на връчването от квалифицирания доставчик на електронни
12
удостоверителни услуги - при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 2от ГПК;
3. потвърждение, че съобщението е получено - при връчване по чл. 38, ал. 3 и 6 от
ГПК.
Съгласно чл.52, ал.2 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Връчването на
държавните учреждения и на общините се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на
посочен от тях електронен адрес.
В ЕИСС да се отбележи ел.адрес за връчване, посочен от страните и техните
процесуални представители и връчването да се извърша на посочените ел.адреси, като
в случай на връчване на адвокат - същото след 2.2.2023 година да се извършва по
правилата на чл.51, ал.1, ал.2 и ал. 3 от ГПК.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 09.10.2024 година от
10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Да се връчи препис от настоящото определение на страните, като на ищеца ведно с
препис от отговора на исковата молба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13