РЕШЕНИЕ
№ 1164
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Иванка Иванова
Петя Алексиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20231000503403 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 9043/14.12.2016 г., постановено по гр. д. № 17542/2013
г. по описа на СГС, I ГО, 5 състав, е обявен, на основание на чл.135 ЗЗД по
отношение на В. Ц. Ц. за вземането му срещу Г. К. И. по договор за заем от
13.01.2009 г. за относително недействителен сключения между Г. К. И. и Й. Г.
И. договор за дарение на недвижим имот по нотариален акт № 43/16.03.2009г.,
том І, рег.№ 486, нот. дело № 36/2009г. съставен от нотариус Н. Д., рег.№ ***
на Нотариалната камара в частта за 1/2 ид. ч. от имот, представляващ:
апартамент № 10, разположен на пети (четвърти жилищен) етаж в жилищна
сграда на блок А, ул. „***”, район „Триадица”, гр. София, със застроена площ
на апартамента от 129, 84 кв. м., състоящ се от кухня, дневна-столова, три
спални, баня, тоалетна, мокро помещение, четири тераси, при съседи: двор,
коридор, ап. № 11, отгоре - мансардно ателие №12, отдолу -ап7 и ап.8, заедно
с прилежащото му избено помещение – мазе №1, с квадратура от 5, 08кв. м.
при съседи на това помещение: мазе №2, от две страни - коридор и сграда на
подземни гаражи, заедно с припадащите се апартамента 12, 39 % ид. ч. от
общите части на жилищна сграда на блок А и от правото на строеж върху
терена, върху който същата е изградена, представляващо дворно място с площ
от 990 кв. м., съставляващо УПИ Х-265, кв. 107 по плана на София, местност
„Красно село-Стрелбище“, при съседи на мястото: улица „***“ и УПИ ІІ-18,
V-17, VІ-16, ІХ-13, поземлен имот с пл.№ 14 и УПИ І, отреден за „Детски
комбинат“. Ответниците са осъдени да заплатят солидарно на ищеца, на
1
основание на чл.78, ал.1 ГПК сумата от общо 3 544, 89 лв., представляваща
разноски по делото в общ размер, като е отхвърлено искането на ищеца за
присъждане на сумата от 75, 90 лв., представляваща такса за вписване на
исковата молба. Й. Г. И. е осъдена да заплати на В. Ц. Ц., на основание на
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 2 720 лв., представляващи разноски по делото за
възнаграждение за особен представител.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба
от Й. Г. И.. Излага съображения, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Счита, че неправилно й е назначен особен представител, което води до
недопустимост на обжалвания съдебен акт. Счита, че неправилно решаващият
съд е приел, че с процесния договор за дарение от нейните родители се
засягат договорните отношения между Г. К. И. и ищеца. Договорът между тях
е с падеж 01.01.2011 г., поради което вземането на ищеца не е ликвидно. Моли
съда да отмени обжалваното решение.
Постъпила е жалба и от ответника Г. К. И.. Излага съображения, че
обжалваното решение е постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения. Решаващият съд не е зачел правото му на защита чрез избора му
на защитник по делото – адв. П. Т. Б., като по този начин е нарушил принципа
на равенство на страните в производството. Допуснато е нарушение и на
принципа на служебното начало, съгласно който съдът следва да изясни
всеобхватно и всестранно всички обстоятелства по делото, довели до
спирането му и неговото възобновяване. Твърди, че след възобновяване на
делото не е бил редовно призован и уведомен за датата на насроченото
открито съдебно заседание. По този начин е бил лишен от защита по делото.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да върне делото на СГС за
разглеждане от друг състав.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивните жалби от ищеца В. Ц. Ц.. С молба от 29.10.2024 г. оспорва
въззивните жалби. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно
и законосъобразно. Поддържа, че са налице всички предпоставки на чл.135,
ал.1 ЗЗД, поради което предявеният иск е основателен. Моли съда да
постанови решение, с което да потвърди обжалваното съдебно решение.
Претендира сторените по делото разноски за заплатено възнаграждение за
един адвокат.
ОС-Русе е сезиран с иск, предявен от В. Ц. Ц. срещу Г. К. И. и Й. Г.
И., с правно основание чл.135 ЗЗД – за обявяване за относително
недействителен спрямо ищеца на договор за дарение, сключен с нотариален
акт № 43/16.03.2009г., том І, рег. № 486, нот. дело № 36/2009 г., съставен от
нотариус Н. Д., рег.№ *** в регистъра на Нотариалната камара в частта за 1/2
ид. ч. от имот, представляващ: апартамент № 10, разположен на пети
(четвърти жилищен) етаж в жилищна сграда на блок А, ул. „***”, район
„Триадица”, гр. София, със застроена площ на апартамента от 129, 84 кв. м.,
състоящ се от кухня, дневна-столова, три спални, баня, тоалетна, мокро
помещение, четири тераси, при съседи: двор, коридор, ап. № 11, отгоре -
мансардно ателие №12, отдолу -ап7 и ап.8, заедно с прилежащото му избено
помещение – мазе №1, с квадратура от 5, 08кв. м. при съседи на това
помещение: мазе №2, от две страни - коридор и сграда на подземни гаражи,
заедно с припадащите се апартамента 12, 39 % ид. ч. от общите части на
2
жилищна сграда на блок А и от правото на строеж върху терена, върху който
същата е изградена, представляващо дворно място с площ от 990 кв. м.,
съставляващо УПИ Х-265, кв. 107 по плана на София, местност „Красно село-
Стрелбище“, при съседи на мястото: улица „***“ и УПИ ІІ-18, V-17, VІ-16, ІХ-
13, поземлен имот с пл.№ 14 и УПИ І, отреден за „Детски комбинат“. Твърди,
че на 13.01.2009 г. в гр. Трявна е сключил договор с нотариална заверка на
подписите, по силата на който предоставил на Г. К. И. заем в размер на 30 000
евро. Тъй като не е върнал сумата в уговорения срок, е подал заявление пред
РС - гр. Трявна, въз основа на което е издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК против Г. К. И. за сумата от
58 674, 90 лв., ведно със законната лихва от 18.01.2011 г. до окончателното
изплащане, 4 017, 30 лв. – мораторна лихва за периода 01.07.2009 г. –
17.01.2011 г. и 3 753, 85 лв. – разноски по делото. Във връзка с подадено
възражение от длъжника е предявен иск за установяване съществуване на
вземането му. с решение № 3/13.01.2012 г., постановено по гр. д. № 59/2011 г.
по описа на ОС - Гарбово е отхвърлен предявеният иск за претендираната
главница, тъй като същата е погасена от ответника, като е установено
съществуването на вземане в размер на 3 851, 35 лв. – л4хва за забава за
периода 01.07.2009 г. – 17.01.2011 г. С решение № 321, постановено по в. гр.д.
№ 220/2012 г. по описа на АС – Велико Търново е признато за установено по
отношение на Г. К. И., че съществува вземане в негова полза за сумата от
57 674, 90 лв., представляваща неиздължен заем, ведно със законната лихва от
18.11.2011 г. до окончателното изплащане, като в негова полза са присъдени
разноски в размер на 15 043 лв. Решението е влязло в сила, като необжалвано.
С влязло в сила определение, постановено по гр. д. № 59/2011 г. Г. К. И. е
осъден да му заплати сумата от 262, 52 лв., за събирането на която е
образувано изп. д. № 689/2012 г. по описа на ЧСИ В. М., рег. № *** с район на
действие ОС-гр. Русе. Със сключване на договора за дарение от 16.03.2009 г.
длъжникът Г. К. И. е увредил интереса на ищеца – негов кредитор, тъй като с
това правно действие е намалил общия размер на имуществото, което
притежава и което служи като обезпечение на изпълнението на паричното му
зъдлажение Същевременно останалото му имущество е недостатъчно, за да
удовлетвори вземането си. Тъй като оспорената сделка е безвъзмездна и на
основание чл.135, ал.2 ЗЗД знанието за увреждащото действие на ответницата
– дъщеря на длъжника, се предполага до доказване на противното. Моли съда
да прогласи спрямо него за относително недействителна оспорената сделка.
Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба от ответника Г. К. И., оспорва предявения иск. Счита, че същият е
преждевременно предявен. Твърди, че решението на АС-Велико Търново е
обжалвано, след възстановяване на срока за това. Към датата на сключване на
оспорената сделка задължението му не е било изискуемо и ликвидно, тъй като
падежът е настъпил на 13.01.2011 г. моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли предявения иск. Направен е отвод за местна неподсъдност.
С определение № 495/28.05.2013 г., постановено по гр. д. № 126/2013
г. по описа на Русенски окръжен съд производството по делото е прекратено и
делото е изпратено на СГС по подсъдност.
С определение № 333/12.11.2013 г., постановено по в. ч. гр. д. №
444/2013 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, ГО, е потвърдено
3
горепосоченото определение.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответницата Й. Г. И., с който я оспорва. Счита, че искът е предявен
преждевременно, тъй като не е влязло в сила решението на АС-Велико
Търново. Наред с това предявеният иск е и неоснователен. Дареният
недвижим имот съставлява съпружеска имуществена общност. Към момента
на сключване на договора за дарение задължението на другия ответник не е
било изискуемо и ликвидно. Счита, че ищецът не би могъл да реализира
вземането си с продажба дела на първия ответник от процесния имот, тъй като
гражданският му брак със С. Х. И. не е прекратен. Ищецът би могъл да
удовлетвори вземанията си от друг недвижим имот, собственост на първия
ответник. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения
иск.
По делото е постъпила молба от ответницата Й. Г. И., чрез адв. П. Т.
Б. от ГАК, с приложено към нея пълномощно за осъществяване на
процесуално представителство на страната до приключване на делото във
всички съдебни инстанции. В молбата е посочен адрес и телефон на
процесуалния представител на страната.
Ответницата Й. Г. И. не е била призована чрез процесуалния си
представител адв. П. Т. Б. в производството пред СГС, като на същата е
назначен процесуален представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК – адв. М. Е. Й..
На страната е изпратен препис от исковата молба и приложенията към нея
чрез назначения й адвокат. В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор
на исковата молба, с който я оспорва. Счита, че към датата на сключване на
договора за дарения ищецът не е имал качеството на кредитор. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
На 13.01.2009 г. между В. Ц. Ц. – заемодател и Г. К. И. – заемател, е
сключен договор за заем с нотариална заверка на подписите, съгласно който
заемодателят предоставя в заем на заемателя сумата от 30 000 евро срещу
задължението на последния да върне сумата в срок до 31.12.2010 г. по следния
начин: на всеки 6 месеца по 6 000 евро, считано от м.07.2009 г., като
последните две вноски следва да се внесат до 31.12.2010 г. в договора е
посочено, че заемодателят предоставя на заемателя сумата от 30 000 евро в
деня на подписване на договора.
Видно от представения нотариален акт № 43/16.03.2009 г. №
43/16.03.2009г., том І, рег. № 486, нот. дело № 36/2009 г., съставен от нотариус
Н. Д., рег.№ *** в регистъра на Нотариалната камара, Г. К. И. и С. Х. И. са
дарили на своята дъщеря Й. Г. И. придобития от тях по време на брака им в
режим на съпружеска имуществена общност апартамент № 10, разположен на
пети (четвърти жилищен ) етаж в жилищна сграда на блок А, ул. „***”, район
„Триадица”, гр. София, със застроена площ на апартамента от 129, 84 кв. м.,
състоящ се от кухня, дневна-столова, три спални, баня, тоалетна, мокро
помещение, четири тераси, описан по – горе
С решение № 3/13.01.2012 г., постановено по гр. д. № 59/2011 г. по
описа на Габровски окръжен съд е отхвърлен предявеният от В. Ц. Ц. против
Г. К. И. иск по чл.422 ГПК – за признаване за установено по отношение на
ответника, че съществува вземането на ищеца по заповед за изпълнение на
парично задължение № 4/19.01.2011 г., издадена въз основа на документ по ч.
гр. д. № 7/2011 г. на ТРС – договор за заем за послужване от 13.01.2009 г. с
4
нотариална заверка на подписите, като вземането е за сумата от 58 674, 90 лв.,
със законната лихва от 18.01.2011 г. до изплащане на вземането, като
неоснователен и недоказан. Признато е за установено по отношение на
ответника, че съществува вземането на ищеца по горепосочената заповед за
изпълнение за сумата от 3 851, 35 лв., представляваща лихва за забава за
периода 01.07.2009 г. – 17.01.2011 г. , като искът е отхвърлен за разликата до
пълния претендиран размер от 4 017, 30 лв.
С решение № 321/10.12.2012 г., постановено по в. гр. д. № 220/2012 г.
по описа на Великотърновски апелативен съд е признато за установено, че
разписките на лист 86 от гр. д. № 59/2011 г. на Габровски окръжен съд са
неистински документи и са изключени от доказателствата по делото.
Горепосоченото решение е отменено в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск за главницата в размер на 57 674, 90 лв., ведно със законната
лихва от 18.11.2011 г., като вместо това е признато за установено по
отношение на Г. К. И., че съществува вземане на В. Ц. Ц. по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч. гр. д. № 7/2011 г. на
РС -Трявна – договор за заем за послужване от 13.01.2009 г., с нотарилана
заверка на подписите, което вземане е в размер на сумата от 57 674, 90 лв.,
представляваща неиздължен заем, ведно със законната лихва от 18.11.2011 г.
до окончателното й изплащане. Решението е потвърдено в останалата
обжалвана част, като Г. К. И. е осъден да заплати на В. Ц. Ц. сумата от 15 043
лв. – направени пред двете инстанции разноски по делото по съразмерност и
компенсация.
С решение № 321/28.01.2013 г., постановено по горепосоченото дело
по реда н чл.247 ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
решението от 10.12.2012 г. при изписване на две места на датата, от която се
дължи законна лихва върху вземането на В. Ц. Ц. в размер на 57 674, 90 лв.,
която да се чете: 18.01.2011 г., вместо 18.11.2011 г.
С определение № 244/17.02.2014 г., постановено по гр. д. №
6039/2013 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, по реда на чл.288 ГПК, не е
допуснато касационно обжалване на въззивното решение по гр. д. № 220/2012
г. на Великотърновски апелативен съд по жалба на Г. И..
На 27.02.2014 г. в полза на В. Ц. Ц. е издаден изпълнителен лист
срещу Г. К. И. за сумата от 15 043 лв. – разноски по делото.
По делото е представено удостоверение от 14.11.2016 г., издадено от
ЧСИ В. М. по изп. д. № 20128330400689, съгласно което посоченото
изпълнително дело е образувано по молба на В. Ц. Ц. среку Г. К. И. , въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 18.01.2012 г. от ОС-Габрово, въз
основа на съдебно решение по ч-. гр. д. № 59/2011 г. на ОС-Габрово, 3 състав.
След извършено пълно имуществено проучване длъжникът притежава 1/3 ид.
ч. от земя и сгради, находящи се в с. ***, община Трявна.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подаденa в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от
легитимиранa страна, като същата е процесуално допустимa. Разгледана по
същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
5
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното решение е валидно.
Във въззивната жалба на Й. Г. И. е заявено оплакване, че
обжалваното решение е недопустимо, тъй като е упълномощила адв. П. Б. от
ГАК да я представлява по делото, а вместо от нея е представлявана от
назначен от съда процесуален представител.
Соченото процесуално нарушение е допуснато от решаващия съд и е
констатирано във въззивното производство. На стр. 13 от делото е приложена
молба от посочената ответница, изходяща от адв. П. Т. Б., ГАК, с посочен
адрес и телефон. Макар към молбата да не е приложено пълномощно, това
поражда задължение за съда да даде указания по реда на чл.101, ал.1 ГПК за
отстраняване на нередовността на извършеното процесуално действие. В
случая това не е сторено. Също така преди да пристъпи към назначаване на
процесуален представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК съдът следва да е
изчерпил всички възможни способи за редовно призоваване на страната. В
разглеждания случай до ответницата Й. Г. И. не е изпращано съобщение чрез
адв. П. Т. Б.. С оглед на това, като е назначил процесуален представител на
посочената ответница по реда на чл.47, ал.6 ГПК, преди да е направен опит
страната да се призове чрез посочения по делото адвокат, който да я
представлява, решаващият съд е допуснал соченото процесуално нарушение.
Последица от това обаче не е недопустимост на постановения съдебен акт, а
поражда задължение за въззивния съд да отстрани допуснатите от
първостепенния съд процесуални нарушения. Съгласно разясненията, дадени
в мотивите към т.2 на ТР 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 Г., ОСГТК на
ВКС, дейността на въззивния съд обаче не е повторение на
първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което
втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция
процесуални действия, а надгражда върху тях. Дори и същите да са били
опорочени, въззивният съд не следва да ги извършва наново, а да отстрани
пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и
прилагането на правото. С оглед на това, като е констатирал допуснатото от
решаващия съд процесуално нарушение, на което жалбоподателката се е
позовавала, с определение, постановено в проведеното на 09.04.2024 г.
открито съдебно заседание въззивният съд е дал възможност на
жалбоподателите в едноседмичен срок от уведомяването да изчерпи всичките
си доказателствени искания, свързани със събирането на относими за спора
доказателства, останали несъбрани в производството пред първата съдебна
инстанция.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
решение е процесуално допустимо, поради което следва да се обсъдят
доводите на страните във връзка с неговата правилност.
За да възникне в полза на кредитора правото да обяви за
недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника, следва да
се установи осъществяването на сложен фактически състав. Ищецът следва
докаже наличието на конкретно вземане срещу ответника, тъй като с право на
иск по чл.135 ЗЗД разполага само лице, което е кредитор. Вземането може да
бъде както парично, така и непарично, включително с право на иск разполага
и купувачът по предварителен договор, съгласно ППВС № 1 от 29.03.1965 г.,
постановено по гр. д. № 7/1964 г. Вземането на кредитора следва да бъде
6
действително, като не е необходимо то да е изискуемо и ликвидно. В мотивите
към т.2 на ТР 2 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК на ВКС е
разяснено, че правото на кредитора да иска обявяване за недействителни
спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл.135 ЗЗД е
предпоставено от наличие на действително вземане, като това вземане може
да не е изискуемо или ликвидно. Ето защо заявените доводи от ответниците в
тази насока се явяват неоснователни. Поначало вземането на кредитора следва
да е възникнало преди увреждащата сделка, освен в хипотезата на чл.135, ал.3
ЗЗД.
Едва при наличие на такова вземане в полза на кредитора следва да се
установи дали е налице действие, извършено от длъжника, което да уврежда
кредитора, както и субективното отношение на длъжника към тази сделка –
при безвъзмездно действие следва да се установи, че длъжникът е знаел за
увреждането, а при възмездни действия е необходимо и лицето, с което е
договарял длъжникът, да е знаело за увреждането. С уважаването на иска по
чл.135 ЗЗД, сделката си остава действителна и имотът не се връща в
патримониума на длъжника. Чрез предявяването на иска се упражнява едно
потестативно право - кредиторът да се удовлетвори от сумата, получена на
публична продан при принудително изпълнение върху вещта, обект на
договора между длъжника и неговия съконтрахент. Последният понася
санкцията да търпи изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е бил
недобросъвестен при възмездното й придобиване - действал е със знанието, че
сделката е увреждаща - чл.135, ал. 1 предл.2 ЗЗД, или ако е придобил вещта
безвъзмездно, съгласно разясненията, дадени с цитираното тълкувателно
решение.
Съгласно нормата на чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищeца е да
установи осъществяването на всички елементи от правопораждащия
фактически състав, в какъвто смисъл е и докладът по делото. В случая се
установи, че ищецът е кредитор на ответника, като вземанията му произтичат
от договор за заем от 13.01.2009 г. с нотариална заверка на подписите. Същите
са установени с влязло в сила съдебно решение, обсъдено по - горе.
По изложените съображения съдът приема, че ищецът надлежно се
легитимира като кредитор на жалбоподателя Г. К. И.. Също така вземанията
му са възникнали преди оспорената сделка – на 13.01.2009 г., която е
осъществена на 16.03.2009 г.
По делото е установено и обстоятелството, че оспорената сделка
уврежда кредитора. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и
фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Чрез тези
увреждащи действия се накърнява общото обезпечение на кредитора,
произтичащо от нормата на чл.133 ЗЗД, съгласно която цялото имущество на
длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат
еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за
предпочитане.
В случая чрез сключения договор за дарение между ответниците,
длъжникът е намалил имуществото си, от което кредиторът би могъл да се
удовлетвори. Това от своя страна обективно води до увреждане на кредитора.
Също така между действието и увреждането е налице причинна връзка.
Също така длъжникът е знаел, че с действията си уврежда кредитора.
7
На основание чл.135, ал.2 ЗЗД знанието се предполага до доказване на
противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра
на длъжника. В случая третото лице е низходящ на длъжника. По делото не са
ангажирани доказателства, които да оборят въведената в посочената норма
презумпция за знание. Следва да се отбележи също така, че всяка
отчуждителна сделка с длъжниково имущество води до затруднение за
удовлетворяване на кредитора, а знание за увреждане е налице, когато
длъжникът знае, че има кредитор, както и че действието му уврежда правата
на кредитора (решение 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на ВКС,ГК, ІV
ГО; решение № 343/30.11.2011 г. по гр. д. № 1379/2010 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО,
постановени по реда на чл.290 ГПК и др.).
Въпреки предоставената от въззивния съд възможност на
жалбоподателите да изчерпят всичките си доказателствени искания, свързани
със събирането на относими за спора доказателства, останали несъбрани в
производството пред първата съдебна инстанция, същите не са заявили
доказателствени искания за установяване на релевантни за спорното право
обстоятелства, включени в спорния предмет на делото.
По изложените съображения въззивният съд счита, че са налице
предпоставките на чл.135, ал.1 ЗЗД, поради което предявеният иск се явява
основателен. Същият е предявен в обема на прехвърлените от длъжника права
с оспорената сделка.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното
решение следва да се потвърди.
По разноските по производство:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на
ответника по жалбата следва да се присъди сумата от 2 800 лв.,
представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат за процесуално
представителство в настоящото производство.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9043/14.12.2016 г., постановено по гр.
д. № 17542/2013 г. по описа на СГС, I ГО, 5 състав.
ОСЪЖДА Г. К. И., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***“ 12 и
Й. Г. И., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***“ № * и двамата със съдебен
адрес гр. Трявна, ул. „Ангел Кънчев“ № 42 – адв. С. Х. И., да заплатят на В. Ц.
Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Драма“ № 15 – адв. В. В.,
сумата от 2 800 (две хиляди и осемстотин) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК,
представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат за процесуално
представителство във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок то
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9