РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. , 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и
девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стоян Г. Хаджиев
при участието на секретаря Лилия Ив. Зайкова
в присъствието на прокурора ТО-Гоце Делчев към РП-Благоевград
като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Административно
наказателно дело № 20221220200054 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № 21-0266-000357 от
04.06.2021 година на ОДМВР Благоевград, РУ - Гоце Делчев.
Недоволен от издаденото НП и наложените с него наказания,
жалбоподателя Г. Л. М. с ЕГН ********, с адрес гр. Г. Д., ул. „Петър
Сарафов“ № 15, ет. 2, ап. 4, общ. Г. Д., обл. Бл. моли същото да бъде
отменено.
Съдът след като извърши проверка на атакувания административен акт и
обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на
страните, намира жалбата за основателна, поради следното.
Георги Любомиров М. е правоспособен водач на моторно превозно
средство и притежава свидетелство за управление № **********, категория
„В“, „АМ“. На 05.05.2021 г. в гр.Г. Д., обл. Бл., Г. Л. М. управлявал лек
автомобил марка и модел „*********“ с табели с регистрационен №
**********, собственост на Г. Бл. П. от гр.Г. Д.. Около 23.30часа на същата
дата, движейки се по улица „Стара планина“ бил спрян за проверка с
полицейски служители - свидетелите С.Б. и Т.К.. Тестван е с „Алкотест
1
Дрегер 7510” с фабр. № ******* му била взета проба за употреба на алкохол,
която се оказала положителна. На Г. Л. М. бил съставен акт за установяване
на административно нарушение серия АА, бл.№ 554314. След това, в
болницата в гр. Г. Д. на Г. М. била взета и кръв за установяване
концентрацията на алкохол. Извършената експертиза е дала заключение, че
обв.Г. Л.в М. имал наличие на алкохол в кръвта си 1,19 промила. Преписката
е изпратена на РП. Тя преценявайки събраните по делото доказателства, счита
че досъдебнот наказателно производство следва да се прекрати,тъй като е
несъставомерно п чл.343б, ал.1 НК. Този състав изисква наличието на
алкохол в кръвта да е над 1,2 на хиляда, поради което престъпление от общ
характер от страна на Г. Л. М. не е извършено. Изпратено е постановлението
на РП за санкциониране по административен ред. Впоследствие е издадено
процесното НП.
Жалбата е подадена в срок и е основателна по следните съображения:
Административнонаказващият орган не доказа, че оспореното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, поради което същото да
бъде законосъобразен и валиден акт. Като доказателство по делото е приета
Заповед рег. № 81213-825/19.07.2019 год., от която категорично не става ясно
кое е компетентното длъжностно лице, оправомощено да издава наказателни
постановления и налице ли е такова оправомощаване в съответствие с
императивните изисквания на закона. От цитираната в оспореното
наказателно постановление Заповед рег. № 8121-825/19.07.2019 год. като
основание за издаването му и приложена по делото, не може по никакъв
начин да бъде доказана материалната компетентност на
административнонаказващия орган. В тежест на административнонаказващия
орган е да докаже компетентността на длъжностното лице, издало оспореното
наказателно постановление, както и да удостовери, че упълномощения по
законов ред издател на постановлението заема изискуемата длъжност, което
не беше направено в настоящото производство. Ето защо не са налице факти,
установени с годни доказателства, от които съдът може да направи извод, че
оспорваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган,
надлежно оправомощен от регламентирания по закон орган. Налице е
съществен порок, който не може да бъде саниран и който е основание за
отмяна на издаденото наказателно постановление.
2
От така издаденото наказателно постановление не става ясно кои
доказателства и въз основа на кои документи административнонаказващия
орган е постановил обжалваното постановление. От една страна,
административнонаказателното производство е започнало със съставянето на
Акт за установяване на административно нарушение Бл № 554314/06.05.2021
год. за нарушения на чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът не е
посочен в оспореното наказателно постановление като основание за
издаването му и не е взет предвид от административнонаказващия орган при
издаването на постановлението. Въпреки това, в обстоятелствената част на
постановлението изрично е посочено, че жалбоподателят е управлявал лекия
автомобил след употреба на алкохол, установено с техническо средство
АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510 с фабричен № *********, който отчел
положителен резултат 1.28 промила, без да са изрично посочени
доказателствата за това, а именно отразените факти и обстоятелства в
съставения акт за установяване на административно нарушение. Съгласно
императивните разпоредби на ЗАНН, административнонаказателно
производство се образува със съставяне на акт за установяване на
извършеното административно нарушение, какъвто е и настоящия казус. С
оглед обвинителната функция на този основен за
административнонаказателното производство документ, посоченият пропуск
е съществен и не може да бъде саниран. Съгласно чл. 57, ал. 3, т. 3 от ЗАНН
задължителен реквизит на наказателното постановление е датата на акта, въз
основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на
актосъставителя. Липсата на този реквизит е съществено както процесуално
нарушение, така и нарушение на материалния закон, водещо до отмяната на
издаденото наказателно постановление. От друга страна, в обстоятелствената
част на наказателното постановление е посочено, че след получен протокол
за химическа експертиза е установено, че наличието на алкохол в кръвта на
водача е 1.19% промила на хиляда. Като в наказателното постановлението не
е изрично посочен и номера на взетата проба за употреба на алкохол.
Категорично е налице противоречие и несъответствие в обстоятелствената
част на оспореното наказателно постановление и не става ясно кои от двата
резултата административнонаказващия орган приема като основание за
издаване на постановлението и на основание кои доказателства. В
обстоятелствената част на постановлението като основание, мотиви и
3
обоснованост не се съдържа нито съставения АУАН, нито Постановление №
509/2021 год. за прекратяване на досъдебно наказателно производство. Не
става ясно при условията на коя законова разпоредба и въз основа на кой акт
е издадено обжалваното наказателно постановление. Липсата на
конкретизация, обоснованост и мотивираност на наказателното
постановление лишава наказаното лице от възможността да извърши
преценка относно спазването на законовите изисквания и императивно
разписаната процедура в единия или другия случай, като в този смисъл го
лишава от възможността да организира защитата си и нарушава правото му
на защита. Дори и да приемем, че процесното наказателно постановление е
издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, съгласно който - ако
прокуратурата прекрати досъдебно производство или прокурорът откаже да
образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган,
същият може да образува административнонаказателно производство без
приложен АУАН, считам че в случая на нашия казус процедурата е
неприложима и нарушена. Приложението на това изключение не е и зри чн о
посочено в оспореното наказателно постановление, това обстоятелство не е
отразено и не става ясно дали то е издадено именно в такова производство и
неговото приложение не може и не следва да се предполага. В
обстоятелствената част на наказателното постановление дори не са посочени
индивидуализиращи данни за прокурорското постановление за отказ да се
образува наказателно производство. Считам, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, водещо до опорочаване на същото,
както и ограничаващо правото на защита на нарушителя. Така, по силата на
чл. 36, ал. 2 от ЗАНН на наказващия орган е предоставена правна възможност
да издаде наказателно постановление за нарушение, установено въз основа на
събрани в хода на прекратено наказателно производство доказателства. В
конкретния случай обаче е налице съставен АУАН, с който е започнало 2
административнонаказателното производство и е бил основание за всички
последващи действия по административната преписка, но по отношение на
който административнонаказващият орган не е извършил собствен анализ и
не е посочил, видно от постановения санкционен акт.
Административнонаказателното производство е образувано със сътавянето на
АУАН по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН и атакуваното наказателно
4
постановление е издадено именно в това производство, поради което АУАН е
следвало изрично да бъде посочен в него и да бъдат спазени всички останали
законови изисквания в него. Налице е съставен АУАН и настоящия случай не
попада в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, която е изключение от общото
правило и се прилага при конкретни предпоставки и случаи, какъвто
настоящият не е. Допълнителен довод, в подкрепа на това твърдение, е
обстоятелството, че престъплението по чл. 3436, ал. 1 от НК , за което
наказателното производство по образуваното досъдебно производство е
прекратено на основание чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 24,
ал. 1, т 1 от НПК, и вмененото на жалбоподателя административно
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП /като не е посочен кой от двата
състава/.
Дори и да приемем, че наказателното постановление е издадено по реда на
чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, то спазвайки императивното изискване на чл. 33, ал. 2
от ЗАНН, наказващият орган е бил длъжен да прекрати
административнонаказателното производство, което не е направено, видно от
приложените по делото доказателства, което категорично е поредното
процесуално нарушение, водещо да отмяна на издаденото наказателно
постановление. На следващо място, с цифровото описание на посочената в
наказателното постановление нарушена правна норма, а именно чл. 5, ал. 3, т.
1 от ЗДвП не е прецизирана правната квалификация на нарушението. В
цитираната „виновно нарушена" разпоредба на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП са
описани два състава на административни нарушения - управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Административният орган не е
посочил кое предложение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП наказаното лице е
нарушил и не е конкретизирал кой състав на административно нарушение,
поради което категорично е допуснал нарушение на материалния закон,
обуславящо незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.
Само по себе си, единствено текстовото изписване на нарушението не е
достатъчно, тъй като то не кореспондира с посочената от административния
орган правна квалификация, която не е правилно и вярно определена. Нещо
повече, текстово изписване "управлява МПС... с концентрация на алкохол в
кръвта над 0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда включително" е погрешно.
Допуснати са и редица нарушения на нормативно разписаната процедура за
5
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на доверителя ми. В
издадения Талон за изследване № ********* не е посочен фабричния номер
на техническото средство, отчело резултата. От приложените доказателства в
кориците по делото във връзка с годността и изправността на техническото
средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510 С ФАБРИЧЕН НОМЕР № ******* се
установява, че към момента на извършване на тестването за алкохол в дъха на
05.05.2021 г. в 23:42 часа средството за измерване не е било преминало
успешно периодичен преглед. Съгласно протоколи за извършена периодична
проверка на анализатори на алкохол в дъха горепосоченото средство за
измерване е успешно преминал периодичен преглед на 25.05.20121 г. със срок
на валидност 6 месеца и на 22.11.20121 г. със срок на валидност 6 месеца. При
така приложените писмени документи липсват данни, че техническото
средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510 С ФАБРИЧЕН НОМЕР № АРВВ - 0077, с
което на 05.05.2021 г. в 23:42 часа е извършена проверка за наличие на
алкохол в дъха е било годно и изправно за извършване на тестване и даване
на достоверни резултати от извършеното такова. Предвид наличните
документи съществува съмнение в изправността на уреда и фактът, че
пробата за алкохол е отчетена като "положителна", независимо, че
впоследствие резултатът е коригиран посредством химическа експертиза,
извършена на взета кръвна проба, защото именно положителният резултат от
уреда е дал основание и за вземането на кръвна проба и започване на
административнонаказателната преписка. При осъществяването на
химическото изследване не е спазено изискването на чл. 22, ал. 2 от
НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, а именно изследването за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта да се извърши двукратно. Не са представени по делото и доказателства
за наличие на предпоставките по чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба
на наркотични вещества или техни аналози, тъй като не се доказа от
представените доказателства достоверността и правилността на отчетения с
техническото средство резултат, както и за спазването изискването на чл. 19,
ал. 1, т. 2 от същата наредба. И тримата свидетели по делото не си спомнят и
не са сигурни дали са съпроводили жалбоподателя до мястото за вземане на
проба за изследване, каквото е императивното изискване на чл. 7, ал. 1 от
6
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Показанията им са противоречиви, като в
досъдебното производство твърдят, че „колегата Филчев издаде талон за
медицинско изследване" /св. С.Б. и св. Т.К./, а в съдебно заседание твърдят, че
„колегата Р. издаде талон за медицинско изследване...." От друга страна,
свидетелите твърдят, че са установили самоличността на нарушителя „чрез
свидетелството му за самоуправление...", каквото, видно от АУАН същият не
е носил в деня на проверката, за което е и бил санкциониран и поради което в
деня на констатиране на нарушението и съставянето на АУАН му е отнет
единствено контролен талон № 6707068.
Ответникът следва да заплати на жалбоподателя сторените по делото
разноски в размер на 300.
Водим от горното и доказателствата по делото, съдът на основание чл.63
от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0266-000357 от 04.06.2021
година на ОДМВР Благоевград, РУ - Гоце Делчев.
ОСЪЖДА ОДМВР - гр. Благоевград, РУ Гоце Делчев, да заплати на Г. Л.
М. с ЕГН ********** , с адрес гр. Г. Д., ул. „Петър Сарафов“ № 15, ет. 2, ап.
4, общ. Г. Д., обл. Бл., съдебни разноски в размер на 300 лв.
Решението на съда може да се обжалва пред АС гр. Благоевград, с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
7