Определение по дело №1946/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2145
Дата: 24 юни 2020 г. (в сила от 31 юли 2020 г.)
Съдия: Стефан Емилов Милев
Дело: 20201100201946
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юни 2020 г.

Съдържание на акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

       

Гр. София, 24 юни 2020 г.

 

         СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 30-и състав в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни  през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТЕФАН МИЛЕВ

 

Секретар:

МАРИЕЛА МИЛАНОВА

Прокурор:

 МИХАЕЛА РАЙДОВСКА

 

сложи за разглеждане докладваното от съдия МИЛЕВ НЧД № 1946 по описа за 2020 г.

 

На именното повикване в 11:10  часа се явиха:

 

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА В.Б.М. се явява лично, доведен от затвора в гр. София, и с адв. Ю.Н., който представя писмено пълномощно.

За СГП – ПРОКУРОР РАЙДОВСКА.

За началника на затвора се явява ИНСПЕКТОР М.М., който представя писмена заповед за упълномощаване.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕМА самоличност на осъденото лице:

В.Б.М. – ЕГН **********, роден на *** ***, българин, български гражданин, разведен, осъждан, шофьор по професия, със средно образование, с адрес гр. София, кв. „Витоша“, ул. „********

СЪДЪТ разясни на осъдения правата му в производството по чл. 437 и сл. НПК, включително и правото на отводи.

ОСЪДЕНИЯТ М.: Разбрах правата си. Няма да правя отводи.

 

СЪДЪТ намери, че за да изясни делото от фактическа страна, следва да даде ход на съдебното следствие и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДОКЛАДВА делото с прочитане молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване.

Прочете се.

АДВ. Н.: Поддържаме молбата. Няма да сочим нови доказателства.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили допълнителни материали, изискани с разпореждането за насрочване, а именно справка от затвора в гр. София за остатъчния период от наказанието към днешна дата рег. № 186/24.06.2020 г. и докладна записка № 259/16.06.2020 г., изготвена за осъдения от А.С.– ИСДВР в ЗО „Казичене“.

 

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приемат.

 

СЪДЪТ, като намери докладваните документи за относими към делото,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмено доказателство постъпилата докладна  записка.

ПРИЕМА като писмени доказателства: справка от затвора в гр. София за остатъчния период от наказанието към днешна дата рег. № 186/24.06.2020 г. и докладна записка № 259/16.06.2020 г., изготвена от А.С.– ИСДВР в ЗО „Казичене“.

 

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.

 

Поради липсата на други доказателствени искания и след преценка, че не се налага служебно събиране на още доказателства, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените материали.

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

 

ПРОКУРОРЪТ: Становището на СГП е, че молбата за условно предсрочно освобождаване на лишеният от свобода М. е неоснователна поради следните съображения:

Безспорно от материалите по делото е видно, че той е изтърпял значителна част от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ и остават 3 години от същото. В делото обаче не се съдържат категорични доказателства за поправяне на лицето във връзка с постигане целите на наказанието, съобразно разпоредбите на чл. 36 НК. Не се изпълнени в своята цялост целите и задачите, заложени в плана на присъдата. Все още има актуални проблемните зони, по които корекционната работа следва да продължи. Оценката на риска от рецидив и оценката на риска от вреди са действително с променени първоначални стойности, но все още съществуват.

Затова считам, че към настоящия момент не са налице законовите предпоставки за условно предсрочно освобождаване и моля да постановите съдебен акт в тази насока.

ИНСПЕКТОР М.: Становището на началника на затвора е че към момента  молбата на осъдения е неоснователна. Налице е само първата предпоставка относно изтърпяно две/трети от наложеното наказание. По отношение на втората предпоставка – действително има доказателства за поправяне и превъзпитаване на лицето, но обсъдени в своята цялост, не дават основания за извод за трайно поправяне и превъзпитаване. Част от основанията за това бяха изброени от представителя на СГП. Ще добавя само, че прогресивната пенитенциарната система все още не е изпълнена в своята цялост, той не изтърпява присъдата си в условията на „лек“ режим, което е последната стъпка преди условното предсрочно освобождаване.

Следва да се отбележи, че спрямо лицето има налагано дисциплинарно наказание. Действително той е награден с неговото заличаване, но следва да се отбележи, че няма трайна тенденция за трайно поправяне и превъзпитаване, все още се забелязват колебания в неговото поведение.

Към тези основания бих добавил и значителния остатък за доизтърпяване, който съгласно предоставената справка е 3 години 1 месец и 17 дни, с оглед на което моля да не уважавате молбата му.

 

АДВ. Н.: Моля да уважите молбата, като считам същата за абсолютно основателна. Изложените доводи от прокуратурата и представителя на затвора са абсолютно неподкрепени с аргументи от доказателствения материал, който се намира пред Вас. Видно от докладните, от изготвения доклад, от справките, издадени от служителите, които непосредствено и лично работят с подзащитния ми, същите са категорични като посочват, че няма основания от рецидив, стойностите за опасност от извършване на престъпление са в най-ниските си степени, планът с него е изпълнен и с него няма какво повече да се работи, за да може моят подзащитен да се поправи.

Имаме наказание от 23 години „Лишаване от свобода“. Моят подзащитен е изтърпял 20 години ефективно, плътно в условията на затвора. От 2013 г. е с най-лекия режим в Казичене, където полага труд, видно от справките е комуникативен, не е участвал в престъпления, не другарува с лица с особени престъпни наклонности, има перфектно поведение.

Отделно от това, неговото здравословно състояние, за което сме представили медицинска документация, допълнително допринася за обстоятелството, че същият трябва да положи грижи за здравето си и по никакъв начин не би могъл да има опасност от рецидив, ако бъде условно предсрочно освободен. Такова е становището за изготвения доклада, има и мерки, които съдът може да предприеме, с оглед срока на условното предсрочно, същият да изпълнява „Пробация“ за определен период от време. Представени са доказателства, че моят подзащитен ще бъде трудово ангажиран, има работа, която веднага ще започне.

Моля да уважите молбата и да оставите становищата на прокурора и на представителя на затвора за неоснователни.

 

ОСЪДЕНИЯТ М.: Във връзка с наказанието от затвора, за всичките години имам едно единствено наказание и то е когато съм бил извън затвора, когато работих в постройка на километър от затвора. Този телефон, който беше заловен от органите, ми спаси живота. По време на престоя ми в тази сграда, получих кризи и спукване на жлъчката. Ако не беше този телефон аз да се обадя да дойдат да ме вземат, сега може би нямаше да бъда жив. Моля да уважите молбата ми.

 

СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ М.: Моля да бъда освободен предсрочно.

 

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ за произнасяне на определението си.

СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, СЪДЪТ ОБЯВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ ПУБЛИЧНО В ПРИСЪСТВИЕТО НА СТРАНИТЕ.

 

Осъденият В.Б.М. е поискал по реда на чл. 437, ал. 2 НПК да бъде постановено при условията на чл. 70, ал. 1 НК неговото условно предсрочно освобождаване от изтърпяваното към момента общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 23 години, определено след извършено групиране на няколко наказания при условията на чл. 25 и чл. 27 НК с протоколно определение от 14.05.2015 г. по н.ч.д. № 5615/14 г. на СГС.  

Към днешна дата, според представената в съдебното заседание актуална справка, остатъчният период от така цитираното общо наказание възлиза на 3 години, 1 месец и 17 дни.

Съдът намери, че следва да остави без уважение молбата на осъдения.

И прокурорът, и представителят на СЦЗ, и защитата на практика не спорят по въпроса, че до този момент е налице проявено позитивно поведение на осъдения М. в местата за лишаване от свобода и че поправителният процес върви успешно. Това всъщност е и същинската цел на наказанието по чл. 36 НК. За да се постанови обаче предсрочно освобождаване на лицето, освен че следва да е настъпил формалният срок, който в случая следва да бъде отмерван съобразно чл. 70, ал. 1, т. 2 НК, трябва да са представени и убедителни и категорични доказателства за приключило поправяне с елемент на необратимост по отношение на криминалните навици и житейските нагласи на лишения от свобода. Такива данни по делото и към настоящия момент не могат да бъдат  установени по несъмнен начин.

На първо място, прави впечатление противоречивата позиция на самата затворническата администрация по отношение на това поправил ли се е окончателно осъденият или с него следва да продължи да се работи в местата за лишаване от свобода. Така например, в изготвения на 07.05.2020 г. доклад-становище от инсп. З.Д.на практика е предложено неговото освобождаване чрез замяна на остатъчния период  с пробационни мерки при условията на чл. 70, ал. 6 НК. В същото време обаче, генералното заключение на администрацията на затвора е, че прогресивната пенитенциарна система не е изпълнена в цялост и че има проблемни зони, в които следва да продължи да се работи с лицето. Което впрочем сочи, че самите длъжностни лица,  непосредствено работещи с осъдения, не са категорични в настъпилия процес на неговото цялостно поправяне. М. продължава да демонстрира донякъде колебливо поведение, проява на което е и наложеното му през м. ноември 2019 г. дисциплинарно наказание за държане на забранени от закона вещи в местата, където е изтърпявал наказанието си. Вярно е, че това наказание  впоследствие е заличено по реда на ЗИНЗС, но фактът на заличаване има значение единствено с оглед на правните му последици по ЗИНЗС, но не и за преценка на цялостния контекст, в който следва да се разглежда личността на осъдения. Видно е, че поведението му не е константно и че за да се приеме, че корекционният процес е настъпил в цялост, изводът за поправянето следва да е несъмнен.

Нещо повече – съдебното минало на лицето, включващо преди извършеното групиране осъждания за 4 отделни престъпления, касае еднороден тип деяния, при това – санкционирани със сравнително високи наказания, а едно от престъпленията (по н.о.х.д. № 328/08 г. на СГС) дори е било осъществено в условията на изпълнявано наказание лишаване от свобода. Следователно, при тази криминална биография на осъдения доказателствата за поправяне следва да бъдат наистина флагрантни и несъмнени. Този въпрос, впрочем, е бил нееднократно обсъждан в произнасянията на редица съдебни състави, които до настоящия момент са разглеждали молбите на М. за предсрочно освобождаване.

Макар по делото да правят впечатление ниските стойности на риска от рецидив, все пак следва да се посочи, че рискът от вреди за обществото от личността на осъдения остава със средни стойности към момента.

Не е малък и остатъчният период от санкцията, който предстои да бъде изтърпян – 3 години, 1 месец и 17 дни. Вярно е, че отмерен чрез съпоставка с цялостния размер на наказанието, може би изглежда незначителен, но в тази насока не следва да се пренебрегва фактът, че повече от 9 години от общото наказание на практика съставляват изтърпяван от осъдения М. предварителен арест, в условията на който с него не са извършвани поправително-корекционни дейности.

Цитираните днес от самия осъден негови здравословни проблеми са в действителност обективно установен по делото факт. Те са били изтъквани и при предходни молби на лишения от свобода, но установените в тази връзка обстоятелства не са релевантни за самото производство по чл. 437 и сл. НПК. Законът е предвидил грижата за здравословното състояние на затворниците да се гарантира по друг ред, в рамките на който съдът няма правомощие за контролна намеса. Единствено в компетентността на прокурора е да прекъсва временно изпълнението на наказанието при безспорно установени здравословни проблеми, налагащи лечение на затворник (чл. 447 и сл. НПК). Ето защо, макар и да не оспорва твърденията за хронични заболявания на лицето, съдът приема, че те не могат да бъдат обсъждани в контекста на данните поправил ли се е той изцяло, или не, защото единствено обстоятелствата около личностното поправяне имат значение за института на предсрочното освобождаване.

Спрямо осъдения М. следва да продължат поправително-корекционните дейности, каквото е официалното становище и на администрацията на затвора, независимо, че на този етап се отчита позитивният напредък в неговото личностно поправяне. То обаче следва да придобие характера на необратим процес, който категорично да сочи, че въпреки сериозно обремененото си криминално минало, лицето занапред няма никакво намерение да продължава с извършването на престъпна дейност.

 

Ето защо и на основание чл. 440, ал. 1 НПК, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения В.Б.М., с ЕГН **********, за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изпълняваното към момента наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 23 години, определено при условията на чл. 25 и чл. 27 НК по НЧД № 5615/2014 г. по описа на СГС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок, считано от днес, с частна жалба и частен протест пред Софийски апелативен съд, по реда на гл. ХХІІ НПК.

След влизането му в сила, затворническото досие да се върне на началника на затвора в гр. София.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:40 часа.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

       СЕКРЕТАР: