Р Е Ш Е Н И Е
№ 112
гр. Добрич, 08.03.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
Добрич, V състав, в публично съдебно заседание на осми февруари през
две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА МИЛЕВА
при секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА и участието на
прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА, като разгледа докладваното от
съдия-докладчика Т. Милева административно дело № 466 по описа за 2021 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искова
молба подадена от А.Д.И., гражданин на Великобритания, Е.Е., Е.С., Г.Ю., Г.В., Г.Ю.
/всичките граждани на Република Турция/, Н.И. *** и О.И.М. *** /производството
прекратено спрямо него/, подадена чрез адв. Е.Ф. ***, представлявана от Кмета
на общината с правно основание чл.2в от ЗОДОВ и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В исковата молба се посочва, че наследодателят на ищците -А. А.
А. е притежавал имот в гр. Добрич, ул." Асен Златаров" № 10 (по семейните регистри
ул." Асен Златаров" № 6), в който фамилията е живеела. Къщата се е
състояла от 9 стаи, двор от 263 кв.м, в които са направени пристройка,
подобрения и са засадени овошки. За собствеността върху имота е издаден
нотариален акт № 49, том 1с, дело 83/1976 г. на Толбухински районен съд - имот
с пл. № 1420 кв. 117 по плана на град Толбухин.
Твърди се, че имотът, наследен от А. А. А., е бил отчужден и
завзет, къщата и въобще целият имот е съборен, като се сочи, че никой не е
бил уведомен за започналата отчуждителна
процедура, нито за издаваните във връзка с нея актове, нито пък е получено
обезщетение за него. Наследниците са били отстранени от имота през 1976 г. с
обяснението, че се отчуждава и че ще бъдат обезщетени. Тогава в имота са
живеели последните двама ищци с техните родители и вуйчовците им Х. и А. (с
български имена А.). Твърди се, че до
днес ищците не са получили обезщетение за отнетата им през 1976 г. собственост.
Многократно в годините родителите им са се
интересували и са искали информация /устно/
за обезщетението, но такова в крайна сметка не е платено, нито е дадено имотно
обезщетение. През 2017 г. бащата на последните двама ищци, когато е дошъл в
България, се с консултирал с адвокат и чрез него е предприел писмени процедури
за получаване на информация и документи за отчуждителната процедура. От
получената от Община Добрич информация и документи се е оказало, че имотът е
бил отчужден със заповед № 151 от
04.03.1976 г. на Председателя на изпълнителния комитет на градски народен съвет
- Толбухин за построяването на булевард
( тогава бул. „9-ти септември", сега бул. „Добруджа"), в която е
посочено парично обезщетяване с изплащане в брой на сумата от 5741,73 лева в
брой. Впоследствие е бил издаден Акт от 12.07.1976 г. за завземане на отчужден
в полза на държавата недвижим имот, в който е отбелязано, че паричната
равностойност на имота е била преведена по сметка в ДСК за жилищно строителство
/изплатена на собствениците/ платежно нареждане № .......от 12.03.1976 г.
Според оценителния протокол от 14.01.1976 г. на комисията по чл. 265 от ППЗТСУ
(отм.) имотът е бил оценен на 5741,73лв. В последствие със заповед № 908 от
14.12.2976 г. е изменен начина на обезщетяване, определен със заповед 151, от
парично на имотно обезщетение - обезщетение с двустаен апартамент в жк
„Дружба". Посочва се, че имотът се е
намирал в днешната централна градска част, а съседите, чиито имоти на ул. „Асен
Златаров" са отчуждени със същата заповед, са били обезщетени с
апартаменти на центъра на града - на площад Тракийски.
Сочи се, че никой от наследниците на А.
А. А. не е получавал парично или имотно обезщетение за отчуждения имот нито към момента на отчуждаване, нито
към настоящият момент. Релевират се доводи, че отчуждителната процедура не е
приключила, защото имотът е бил завзет още през 1976 г., не е получено никакво обезщетение за отнетия имот - нито парично, нито имотно. Сочи се, че
поради липсата на предоставяне на адекватно обезщетение, отчуждителното
производство, което е започнало при условията и по реда на ЗТСУ /отм./ не е
приключило, макар че със сигурност е започнало, а процесният имот е бил
отчужден и завзет през 1976 г., т.е. преди 30 октомври 1998 г., с което са
изпълнени и двете кумулативно необходими предпоставки, предвидени в § 9, ал. 1
от ПЗР на ЗУТ, поради което се пораждат предвидените в него правни последици, а
именно - приложението на чл. 102, ал. 9 от ЗС.
Счита се, че тъй като и до
настоящия момент не е платено обезщетение, не е предоставено имотно обезщетение, кметът на
общината мълчаливо отказва да довърши процедурата за обезщетяване, назначената
от него комисия за оценка на имота бездейства, а наличните правни средства за
защита не са ефективни и ефикасни, защото не са годни да доведат до това
отговорните институции да платят, нито да предоставят имотно обезщетение за
отнетата ни собственост. Очевидно е, че след като имотът е отнет през 1976г.,
разрушен и превърнат в булевард и паркинг, а за 45 години не е платено адекватно обезщетение - нито в пари,
нито в натура, нито е индивидуализирано имотното обезщетение, а и няма никакви
ефективни правни средства за постигане на адекватно обезщетяване, то е налице
сериозно нарушение на разпоредбите чл.17§1 от Хартата на основаните права на ЕС
( ХОПЕС) според ишците, защитаващи правото на собственост и на чл. 47 §1 от
Хартата на основаните права на ЕС (ХОПЕС), защитаващи правото на достъп до съд
и правото на ефективни средства за правна защита. Посочва се, че съгласно чл.
52, ал. 3 от ХОПЕС правата по хартата, съответстващи на права, гарантирани от
Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, са
със същия смисъл и обхват като дадените им в посочената Конвенция. Тази
разпоредба не пречи правото на Съюза да предоставя по-широка защита. Според
разясненията на хартата член 17 от нея съответства на член 1 от Допълнителния
протокол към ЕКПЧ, който е с аналогично съдържание : "Всяко физическо или
юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Никой не
може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото и
съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното
право. Преходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на
държавите да въвеждат такива закони, каквито счетат за необходими за
осъществяването на контрол върху ползването на собствеността в съответствие с
общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления
или глоби." Излагат се подробни съображение в тази насока, като се прави
позоваване и на практиката на ЕСПЧОС и СЕС.
С исковата молба се
претендира обезщетение за имуществените вреди на основание чл.2в от ЗОДОВ от
нарушението на чл.17§1 от ХОПЕС, изразяващи се в отнемането на собствеността
върху имота и непредоставянето на обезщетение за това, съизмерващо се с
пазарната цена на отнетия имот, респ. на непредоставения в обезщетение имот,
както следва:
1.1.
на А.Д.И., Е.Е. и Е.С. - в размер на по 8333,33 лева на всеки, ведно със
законната лихва, начиная от три години преди предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата;
1.2.
на Г.Ю. - в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва, начиная от три
години преди предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата;
1.3.
на Г.В. и Г.Ю. - в размер на по 5750 лева на всеки, ведно със законната
лихва, начиная от три години преди предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата;
1.4.
на О.И.М. и Н.И.З. - в размер на по 16250 лева на всеки, ведно със
законната лихва, начиная от три години преди предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
2.
в условията на евентуалност на исковете по т.1, се претендира да се заплати
обезщетение за имуществените вреди на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
изразяващи се в отнемането на собствеността върху имота и непредоставянето на
обезщетение за това, съизмерващи се с пазарната цена на отнетия имот, респ. на
непредоставения в обезщетение имот, в същите размери, лихви и на същите лица,
като посочените в т. 1.1- 1.4.
3.
да се заплати обезщетение за имуществените вреди на основание чл.2в от ЗОДОВ от нарушението на чл.17§1 от ХОПЕС за лишаването на ищците от ползването
на отчуждения имот, евентуално от ползването на имота, който е следвал да бъде
предоставен като имотно обезщетение, в размер на пазарния наем за отчуждения
имот, респ. непредоставения в обезщетение имот, за периода от 01.10.2016г. до
30.09.2021г. в общ размер от 18 000 лева, разпределени както следва:
3.1.
на А.Д.И., Е.Е. и Е.С. - в размер на по 2142,86 лева на всеки, ведно със
законната лихва, начиная от три години преди предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата;
3.2.
на Г.Ю. - в размер на 257,14 лева, ведно със законната лихва, начиная от
три години преди предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата;
3.3.
на Г.В. и Г.Ю. - в размер на по 1478,57 лева на всеки, ведно със законната
лихва, начиная от три години преди предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата;
3.4.
на О.И.М. и Н.И.З. - в размер на по 4178,57 лева на всеки, ведно със
законната лихва, начиная от три години преди предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
4.
в условията на евентуалност на исковете по т.3, се претендира да се заплати
обезщетение за имуществените вреди на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, изразяващи
се в лишаването на ищците от ползването на отчуждения имот, евентуално от
ползването на имота, който е следвал да бъде предоставен като имотно обезщетение, в
размер на пазарния наем за отчуждения имот, респ. непредоставения в обезщетение
имот, за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2021г. в общ размер от 18 000 лева, в
същите размери, лихви и на същите лица, като посочените в т. 3.1-3.4.
5.
да се заплати на всеки от ищците обезщетение за неимуществените вреди на
основание чл.2в от ЗОДОВ от нарушението на чл.17§1 от ХОПЕС, в условията на
евентуалност на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, изразяващи се в душевните болки
и страдания от отнемането на собствеността и ползването на имота и непредоставянето на обезщетение за това, в
размер на по 1500 лева за всеки ищец, ведно със законната лихва, начиная от три
години преди предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, като
част от пълния размер обезщетение за неимуществени вреди за всеки от по 5000
лева.
В хода на съдебното производство
претенцията по първия иск е увеличена, съобразно експертизата на
вещото лице.
В съдебно заседание, ищците
се представляват от адв. Ф., която поддържа подадената искова молба на
изложените в нея съображения. В хода по същество се моли, да се уважи исковата
претенция като се осъди община Добрич да заплати причинените на ищците
неимуществени и имуществени вреди. Претендират се и сторените по делото
разноски.
Ответникът – Община Добрич, чрез
процесуалния си представител адв. П. А. - ДАК, е представил писмен отговор и в
съдебно заседание оспорва всички искове, предявени по делото, както по основание,
така и по размер. Оспорват се всички твърдения, на които ищците основават исковите си претенции. Сочи се, че от представените
по делото доказателства се поражда основателно съмнение в материалната, а и
процесуалната легитимация на повечето от ищците по делото. В тази връзка се оспорва представените по делото удостоверения за
наследници, тъй като, те съдържат неверни обстоятелства, стъпващи на изявления,
дело на заинтересовани лица. Оспорват се всички представени по делото
решения на турски съдилища за установяване на наследници на сочените в тях
лица. Това са съдебни актове според ответника, издадени от съдилища на държава,
която не е членка на ЕС. На следващо място се оспорва твърдението, че А. А. А., сочен като наследодател на ищците и/или
неговите наследници, са били собственици на процесния имот. В тази връзка се
оспорват констатациите, обективирани в нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка №49, том I, дело
№83.1976 г., издаден на 20.01.1976 г. като се твърди, че нито А. А. А., нито
сочените в акта негови наследници не са придобили правото на собственост върху
описаните в акта дворно място и построените в него сграда и навес.
Релевират се доводи, че липсва
основаният и най-важен елемент от фактическия състав за уважаване на предявения
иск - незаконосъобразно бездействие на ответника. Твърди де, че Община град
Добрич не е бездействала, а напротив - в рамките на определения от закона срок
е изпълнила задължението си да обезщети заинтересованите лица, като им е
заплатила определеното парично обезщетение.
Оспорва се
изцяло размера и естеството на търсеното обезщетение за твърдени имуществени
вреди. Излагат се подробни доводи в подкрепа на това твърдение.
Относно
претенцията за неимуществени вреди, се сочи, че
неимуществените вреди не се предполагат, те подлежат на главно и пълно доказване
във всеки конкретен случай. Според ответната страна, ищците не представят
никакви доказателства за претъпени от тях неимуществени вреди, поради което и
се твърди, че същите не са претърпели
никакви неимуществени вреди, още по-малко бланкетно описаните в исковата молба
и нямат никакво основание да се иска присъждане на каквото и да е обезщетение в
този смисъл. Оспорва се тази претенция изцяло, както по основание, така и по
размер.
Не на последно място се излагат доводи, че ЕКЗПЧОС, на която ищците се позовават няколкократно
не е част от правото на ЕС. Конвенцията е приета от Съвета на Европа, който е
организация, различна от Европейския съюз.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Добрич дава заключение за частична основателно на иска, в частта в която се
претендира имуществени вреди. Сочи, че същите са били доказани в
производството. Относно претенцията за неимуществени вреди сочи, че същата е
останала недоказана по основание и размер.
Административен
съд – гр. Добрич, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост на предявените искове, с оглед възраженията на ответника, прие
за установено следното :
С оглед константната практика на ВКС Определение №
765/10.07.2012 г. по ч. т. д. № 232/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение №
33/28.02.2013 г. по гр. д. № 1284/2012 г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и др. и Решение
№ 44/18.06.2020 г. по т. дело № 962 по описа за 2019 г. на ВКС, ТК II т.о.
Процесуалното представителство по пълномощие е уредено в разпоредбите на чл. 32
- чл. 34 ГПК, като представителната власт на процесуалния пълномощник произтича
от волята на представлявания, който определя нейния обем, чрез упълномощаване.
Упълномощаването според действащото гражданско законодателство /чл. 36 - 43 ЗЗД, чл. 21 - 29 ТЗ, чл. 34 ГПК/ е едностранна сделка, с която представляваният
/упълномощителят/ овластява представителя /пълномощника/ да извършва правомерни
правни действия от негово име и за негова сметка. За разлика от
представителството в гражданското право процесуалното представителство по
пълномощие може да се осъществява само от лицата, посочени в чл. 32 ГПК /преди
чл. 20 ГПК, отм./. Касателно настоящия случай, с представените
към исковата молба пълномощни е видно, че ищците поотделно са упълномощили АД „Е.Ф.“
да ги представлява пред всички административни органи в Република България и
т.н. С оглед оспорването от страна на процесуалния представител на ответника са
представени допълнителни доказателства, удостоверяващи на първо място промяната
на имената на Ерис Е. на А.Д.И. и на второ място допълнително представените
нотариално заверени пълномощни, издадени в Република Турция.
По делото е изслушано заключението на съдебно-графическа експертиза,
което е компетентно изготвено, поради което съдът го кредитира изцяло. В
заключението си вещото лице инж. М.Н., след проверка и анализ на доказателства
по делото, сочи, че с категоричност подписът за упълномощител в оспорените
пълномощни е поставен от Н.И. Зюмбюл, А.Д.И. /Е. Ерере/, Е.С., Е.Е., Г. Гюндер,
Г.В. и Г.Ю..
Съдът,
като взе предвид гореизложеното, намира, че доколкото не се установява по
категоричен начин и без съмнение подадената искова молба да изхожда от лице без
представителна власт, същото оспорване следва да се приеме за редовно и
допустимо.
При така изложеното, настоящият състав на съда намира, че исковата
претенция е процесуално ДОПУСТИМА, като предявена от активно
легитимирани лица, притежаващи правен интерес, с оглед фактическите твърдения,
че са претърпени вреди, вследствие на допуснати незаконосъобразни бездействия
на административни органи и длъжностни лица.
Разгледана
по същество, същата е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Като събра и обсъди представените по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
С
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, издаден въз основа на
обстоятелствена проверка №49, дело №83 от 20.01.1976 г. наследниците на А. А. А. от гр. Добрич – В. А.
А., С. А. А., Н. А. А., Х. А. А., И. А. А. , А. А. А. и Н. А. Х.ова са признати
за собственици на недвижим имот, дворно място от 263 кв.м., находящо се в гр.
Толбухин /Добрич/, ул. „Асен Златаров“ №10, съставляващо имот с план. №1420, в
квартал 17 по РП на гр. Толбухин, заедно с построената върху същото дворно
място масивна жилищна сграда, състояща се от три стаи и кухня и паянтов навес
/лист 19/.
Със
Заповед №151/04.05.1976 г.на Председателя на изпълнителния комитет на градски
народен съвет – Толбухин се отчуждават имоти т. 1 и т. 32 от заповедта за
построяването на булевард ( тогава бул. „9-ти септември", сега бул.
„Добруджа"), в която е посочено парично обезщетяване с изплащане в брой на
сумата от 5741,73 лева в брой.
Впоследствие е бил издаден
Акт от 12.07.1976 г. за завземане на отчужден в полза на държавата недвижим
имот, в който е отбелязано, че паричната равностойност на имота е била
преведена по сметка в ДСК за жилищно строителство /изплатена на собствениците/
платежно нареждане № .......от 12.03.1976 г. Според оценителния протокол от
14.01.1976 г. на комисията по чл. 265 от ППЗТСУ (отм.) имотът е бил оценен на
5741,73лв.
Със заповед № 908 от
14.12.2976г. е изменен начина на обезщетяване, определен със заповед 151, от
парично на имотно обезщетение - обезщетение с двустаен апартамент в ЖК
„Дружба".
Съгласно Удостоверение
№94-00172/23.05.2017 г. на Директор на Дирекция УТИОС при община Добрич, имотът
отчужден с посочената по-горе заповед съответства приблизително по
местоположение на ид. части от ПИ с идент. 72624.625.9502 – бул. „Добруджа“,
72624.625.5750 и 72624.625.5757 – имоти за комплексно застрояване.
По делото са представени
удостоверения за наследници, удостоверения за идентичност на имената и други
писмени доказателства удостоверяващи провосубектността на лицата, подали
исковата молба.
И.М.А.(наследник
по закон на Н.А.А./ Н. А. Х., дъщеря на А. А. А.) и баща на последните двама
ищци по настоящото дело на 31.05.2017г. е
отправил искане до Кмета на Община Добрич за изготвянето на нова оценка за
отчужден имот за мероприятия на държавата по реда и условията на ЗТСУ /отм./,
която да послужи за изплащане на обезщетение и приключване на отчуждителната
процедура .
В отговор на това, с Писмо
с рег.№ 944-00-305#1/16.06.2017г. Кметът на Община Добрич е отказал да уважи
искането, като се мотивирал с наличие на данни за изплатено обезщетение и
приел, че не са налице предпоставките за възобновяване по чл.99 от АПК.
Съответно е последвало обжалване на отказа, по което е постановено Решение №410
от 25.10.2017г. по АД№384/2017г. по описа на Административен съд - Добрич, с
което съдът е отменил отказа и върнал преписката на Кмета на Община Добрич за
ново произнасяне, съобразно указанията дадени от съда. Кметът на Община Добрич е
оспорил решението на АС - Добрич по което образувано АД № 13994/2017г. по описа
на ВАС, който с решение № 4835 от 16.04.2018г. е потвърдил Решение №410 от
25.10.2017г. по АД №384/2017г. по описа на Административен съд - Добрич.
И. М. *** да се глоби
Кмета на Община Добрич за неизпълнение на съдебното решение, като с решение
№328 от 13.08.2018г. по к.адм.д. №365/2018г. по описа на АС- Добрич това е отказано
с мотива, че кметът е предприел
действия, като е назначил комисия.
В последствие И.М.А.е подал жалба
срещу мълчаливия отказ на кмета за довършване на отчуждителната процедура по §
9, ал. 1 ПЗР ЗУТ. Образувано е било АД №386/2018г. по описа на Административен
съд - Добрич, което на два пъти е прекратявано, вторият път от ВАС, на
основание, че искането за обявяване на нищожността на мълчаливия отказ на Кмета
на Община Добрич се явява недопустимо.
С определение в закрито съдебно
заседание от 10.11.2021 г. производството по делото е прекратено спрямо ищеца О.И.М..
По делото е допусната и
изготвена съдебно-техническа експертиза, която е посочила къде по действащите
устройствени планове и кадастрална карта се ситуира отчуждения имот, посочена е
площта на имота, а именно 263 кв.м., и къде попада на място към настоящия
момент.
В
хода на съдебното производство е изслушана и съдебно-оценъчна експертиза,
според която, справедлива пазарна цена на къща с дворно място към 2022 г., в
посочения регион е 72 000 лева. Справедлива пазарна цена на двустаен
апартамент в ЖК Дружба е 61 000 лева. Наемната цена за периода 2016-2021
г. е 10 770 лева. Експертизата е неоспорена от страните и приета от съда.
С
оглед депозираната по делото експертиза е направено увеличение на исковете по
т.1 и евентуалните искове по т.2 от петитума на исковата молба, както следва:
1. за
А.Д.И., Е.Е. и Е.С. - от по 8333,33 лева на по 8571,43 лева за всеки, ведно със
законната лихва, начиная от три години преди предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата;
2. за
Г.Ю. - от 1000 лева на 1028,57 лева, ведно със законната лихва, начиная от три
години преди предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата;
3. за
Г.В. и Г.Ю. - от по 5750 лева на по 5914,29 лева за всеки, ведно със законната
лихва, начиная от три години преди предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата;
4. за
Н.И.З. - от 16250 лева на 16714,29 лева, ведно със законната лихва, начиная от
три години преди предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
С оглед твърдението на ответната страна,
че е заплатено определеното обезщетение
по сметка в ДСК са извършени редица справки, като е установено, че няма
запазени архиви към този далечен изминал период, които да установят безспорно,
че е заплатено определеното парично обезщетение.
Изготвено е и заключение от вещо лице по
допусната от съда съдебно-счетоводна експертиза, което също е установило, че не
са предоставени данни за извършено плащане от дата 12.07.1976 г. на сумата от
5 741,73 лв. Към своето заключение вещото лице е представило допълнителни
писмени доказателства, представени от „Жилфонд-Инвест“ гр. Добрич: Протокол-опис,
с който се е извършило предаването и приемането на имот, описан по следния
начин: находящ се на ул. „Асен Златаров“ №10, собственост на н-ци на А. А.,
представляващ масивно жилище 59 кв.м., паянтова пристройка 20 кв.м., натурно
помещение с площ от 19,98 кв. м. и дворно място /лист
224/. Представена е и молба от Н. А. Х.ова от 27.01.1976 г. /още преди
отчуждителната заповед/, с която същата заявява, че желае за обезщетение
двустайно жилище. Заповедта е обжалвана от Х.ова пред съда, като няма данни
какво се е случило с процесното дело.
По
делото са допуснати и две съдебно-графически експертизи, с оглед оспорването на
подписите, поставени от ищците на пълномощното на адв. Е.Ф.. Вещото лице е
отговорило, че подписите поставени под пълномощното на адв. Ф. са от лицата,
посочени в него.
При
така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Административен
съд – гр.Добрич, намира следното от правна страна :
Нормата на чл. 2в от ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) урежда ред за разглеждане на искове срещу
държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС). Съгласно
чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ административните съдилища притежават компетентност
да решават спорове, при които се твърди, че вредите са причинени от достатъчно
съществено нарушение на правото на Европейския съюз - за вреди от
правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния
административен съд, а според чл. 2в, ал. 2 от ЗОДОВ - когато искът по, ал. 1 е
предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е административен съд,
Върховният административен съд или юридическо лице за вреди, причинени при или
по повод административна дейност.
Иска за присъждане на
обезщетения по чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от лице, което твърди, че е
претърпяло имуществени и неимуществени вреди, от допуснато достатъчно
съществено нарушение на правото на Европейския съюз от законодателен, от
административен и от съдебен орган, срещу Община Добрич е
допустим - исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно
легитимиран ответник. Иска подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.
203 и сл. от АПК /чл. 2в, ал. 2 от ЗОДОВ и чл. 203, ал. 3 от АПК/, като
съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед седалището на увреденото лице, делото е
подсъдно на АдмС-Добрич.
Съгласно практиката
на СЕС, принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на
частноправните субекти вследствие на нарушения на правото на Съюза, за което
носи отговорност държавата, е присъщ на системата на договорите, на които се
основава Съюзът. Увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при
наличието на три условия: 1)предмет на нарушената правна норма на Съюза да е
предоставянето на права на частноправните субекти, 2)нарушението на тази норма
да е достатъчно съществено и 3)да съществува пряка причинно-следствена връзка
между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда (Решение на
Съда (голям състав) от 26 януари 2010 година по дело C-118/08, т. 29 и т. 30 от
решението).
В настоящото
производство за ангажиране отговорността на ответника на доказване подлежат
горните предпоставки, всички твърдяни факти и обстоятелства, които ги обосновават
за осъществени, както и връзките между тях. Тежестта на доказване се носи от
ищеца, както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и по
отношение на техния размер. Условията следва да са налице кумулативно, липсата
на което и да е от тях води до отпадане отговорността на ответниците.
В случая е налице
първата предпоставка - ищецът сочи като нарушени правни норми на Съюза, които
му предоставят права като гражданин на общността. Чл. 17
от ХОПЕС, защитаващи правото на собственост, чл. 47 §1 от Хартата на основаните
права на ЕС (ХОПЕС), защитаващи правото на достъп до съд и правото на ефективни
средства за правна защита. Съгласно чл. 52, ал. 3 от ХОПЕС правата по хартата,
съответстващи на права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на
правата на човека и основните свободи, са със същия смисъл и обхват като
дадените им в посочената Конвенция. Тази разпоредба не пречи правото на Съюза
да предоставя по-широка защита. Според разясненията на хартата член 17 от нея
съответства на член 1 от Допълнителния протокол към ЕКПЧ, който е с аналогично
съдържание : "Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се
ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята собственост
освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в
общите принципи на международното право. Преходните разпоредби не накърняват по
никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито счетат за
необходими за осъществяването на контрол върху ползването на собствеността в
съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или
други постъпления или глоби."
Второто условие,
достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, според практиката на СЕС е
установено, когато е налице явно и значително неспазване от държавата членка на
ограниченията, които са наложени на нейното право на преценка, като факторите,
които трябва да се вземат под внимание в това отношение, са по-конкретно
степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, както и обхватът на
свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на националните
власти. Следователно правото на преценка на държавата членка представлява важен
критерий за установяване на наличието на достатъчно съществено нарушение на
правото на Съюза (Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2007 година по
дело C-278/05, т. 3 от решението). В конкретния случай нормите на ДЕС, ХОПЕС и
ЕКЗПОС са достатъчно ясни, те са основни правни принципи на правовата държава и
основополагащи за Съюза. Всеки орган на държавна власт(вкл. органите на
съдебната власт) е длъжен да ги съблюдава при упражняване на предоставените му
функции.
Според практиката на ЕСПЧ, както и на СЕС,
нарушение на правото на собственост е налице в две основни форми на засягане на
правата на собственика, в зависимост от това дали нарушението е насочено към
лишаване на собственика от неговото право или към ограничаване на упражняването
му. В редица решения на ЕСПЧ, включително такива срещу България, се приема
наличие на нарушение на чл.1 от Протокол №1 към ЕКЗПЧОС в подобни случаи на
отнемане на частни имоти и липса на адекватно обезщетение в продължение на
десетилетия или при предоставянето на недостатъчно по размер обезщетение,
например: КОПАНКОВИ срещу БЪЛГАРИЯ (Жалба №48929/12), КАЛЕВ срещу БЪЛГАРИЯ
(Жалба № 9464/11), КИРИЛОВА И ДРУГИ срещу БЪЛГАРИЯ (Жалби № 42908/98, 44038/98,
44816/98 и 7319/02), СКОРДИНО срещу ИТАЛИЯ (№ 1) (Жалба № 36813/97), ПЕТРОВИ
срещу БЪЛГАРИЯ (Жалба № 9504/09), ПЕТРОВИ срещу БЪЛГАРИЯ (Жалба № 26759/12), РАШКОВА
И СИМЕОНСКА срещу БЪЛГАРИЯ (Жалба № 41090/12), MALAMA срещу ГЪРЦИЯ (Жалба № 43622/98) и други.
Имайки предвид, че чл.17§1 от ХОПЕС е със
същото съдържание като чл.1 от Протокол №1 към ЕКЗПЧОС, то съдът намира, че
отнемането на собствеността, без обезщетение, наред с мълчаливия отказ на кмета
да довърши отчуждителната процедура и бездействието на отговорните институции и
длъжностни лица да предоставят адекватно обезщетение в пари или натура,
съставлява съществено нарушение на чл. 17§1 от ХОПЕС.
Съдът намира, че обезщетяването на ищците,
изразяващо се в предоставянето им на парично обезщетение, който да замени
отнетата им по реда на ЗТСУ къща и дворно място, представлява фактическо
действие на служители на общинската администрация. Безспорно е, че парично
обезщетение не е заплатено. Имаме издадена и втора заповед, с която паричното
обезщетение е заменено с имотно. Съгласно чл. 105, ал. 3 от ЗТСУ (отм.)
собственикът на отчужден имот, когато е предвидено да получи имот като
обезщетение, се счита за обезщетен след влизане в сила на заповедта за
определяне на конкретния имот, който му се отстъпва, като от този момент той
има право на добивите от имота и може да се разпорежда относно начина на
ползването му. Такава заповед по делото липсва. Несъстоятелно е твърдението на
ответника, че Заповед №908/14.12.1976 г., не видоизменя първоначалната заповед №151, тъй като е записана дата
04.01.1976 г., а не 04.03.1976 г. , т.е. заповед за видоиземеняне на парично
обезщетение в имотно не съществува в правния мир. Видно е от самата заповед, че
се касае за същото лице и за същият имот, поради което и съдът намира, че е
налице техническа грешка, като в тази посока може да се направи извода, че
парично обезщетение не е заплатено на ищците за отчуждения им имот. Явно е, че
и имотно такова не е предоставено, тъй като от страна на ответника такива
доказателства не бяха събрани. В случая бездействието на Община
Добрич се изразява в непредоставянето на ищеца на дължимото му обезщетение,
определено по вид с издадената заповед № 908/14.12.1976г. на Председателя на ИК
на ОбНС Толбухин по чл.63, 98 и 152, ал.2 от ЗТСУ. До настоящият момент ответникът не е изпълнил
задълженията си, произтичащи от чл. 98 и сл. от ЗТСУ(отм.), да обезщети ищците,
с което е нарушил правото им, гарантирано ни от чл. 17, ал. 5 от Конституцията
на Република България, чл.17 от ХОПЕС и чл. 1 от Протокол № 1 към Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Както се посочи и по-горе, съгласно практиката по делото Кирилова и
други срещу България, решение от 09.06.2005 г. на ЕСПЧ и делото Антонова срещу
България, Решение от 01.10.2009г. се установява следното: По делата Кирилова
и други и Лазаров Съдът установява, че справедливият баланс,
изискуем съгласно чл. 1 от Протокол № 1, не е постигнат заради дългите
закъснения при предоставяне на апартаментите, пасивното отношение на властите,
както и продължителния период на несигурност, понесен от жалбоподателите. Ето
защо жалбоподателите е трябвало да понесат несъразмерна и прекомерна тежест
(вж. Кирилова и други, цитирано по-горе, § 123, и Лазаров, цитирано
по-горе, § 32) необичайно продължителната забава на обезщетението при
отчуждаване води до увеличаване на финансовите загуби за лицето, чиято
собственост е отчуждена, поставяйки го в положение на несигурност, особено
когато се вземе предвид настъпилото в някои държави парично обезценяване, както
е и в настоящия случай.
С оглед на което, настоящият съдебен
състав счита, че жалбоподателите са понесли особена и прекомерна тежест,
нарушила справедливия баланс между обществените интереси и закрила на правото
за мирно ползване на собствеността.
Налице
е и причинно-следствена връзка между
процесното бездействие и вредата в патримониума на ищците, която се установява
от събраните в производството изрични доказателства.
С бездействието си, община Добрич е лишила
ищците от възможността да получат полагащото им се обезщетение за отнетия имот.
По отношение претендираните имуществените вреди от
отнемането на собствеността върху имота и непредоставянето на обезщетение за това,
съдът намира, че същите се измерват с настоящата актуална пазарна стойност на отчуждения
имот, като пазарната цена към 2022 година възлиза на 72 000 лева. Съдът намира,
че в тази си част иска е изцяло
основателен.
Относно
имуществените вреди, причинени от
лишаването от ползването на отчуждения имот,
евентуално от ползването на имота, който е следвало да бъде предоставен като
имотно обезщетение, според съда се
определят в размер на пазарния наем. С
оглед на представената и приета по делото съдебно-оценъчна експертиза същият за
периода 2016-2021 г. е 10 770 лева, т.е. в тази си част иска също е
основателен, като в частта си на претендираното обезщетение в размера до
18 000 лева, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По
първата претенция, сумата спрямо всеки от ищците се разпределя по следния начин:
за А.Д.И., Е.Е. и Е.С. - по 8571,43 лева
за всеки; за Г.Ю. - 1028,57 лева; за Г.В.
и Г.Ю. - по 5914,29 лева за всеки; за Н.И.З. - 16714,29 лева.
Относно втората претенция, сумата спрямо всеки от ишците се разпределя
както следва: за А.Д.И., Е.Е. и Е.С. - по 1 282,14 лева за всеки; за Г.Ю. - 153,85
лева; за Г.В. и Г.Ю. - по 884,67 лева за
всеки; за Н.И.З. - 2500 лева.
По
отношение на претендираните неимуществени вреди за всеки от ищците в размер на от
по 1 500 лева, като част от пълния размер обезщетение за неимуществени
вреди за всеки от по 5 000 лева, съдът намира следното: Съгласно практиката на съдилищата,
размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да
бъде определен в съответствие с практиката на ЕСПЧОС , определени по дела срещу
България. За периода от 1976 година до датата на предявяване на иска и до настоящия
момент в продължение на почти 50 години ищците не са получили полагащото им се
обезщетение за отчуждения от наследодателя им недвижим имот. Този период е
изключително дълъг за характера на причинените неимуществени вреди, както и на неудобствата
и страданията, които са причинени на ищците. В случая обаче, с оглед общата
погасителна давност претенцията се ограничава до допустимия 5-годишен период,
считано от датата на подаване на исковата молба назад. И в двата случая е
налице твърде дълъг период, излизащ извън рамките на разумното и моралното
поведение. Поради това, справедливото обезщетение за вреди е в размер на сумата
от по 1 500 лева за всеки от ишците, като част от пълния размер от по 5 000,00лв..
От
изложеното по-горе следва, че е налице основание за ангажиране отговорността на ответника
за заплащане на нанесените имуществени вреди в размер на 72 000 лева и за пропуснати ползи в размер на 10 770 лева. Искът е основателен и в
частта за ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на
неимуществените вреди в размер на от по
1 500 лева за всеки от ищците.
Относно иска за заплащане на обезщетение за забава върху претендираното
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за периода, начиная от три
години преди предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, съдът намира следното: Според т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, при незаконни актове на
администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на
законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на
погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в
сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при
нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или
бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им.
В процесния случай твърдените вреди произтичат от бездействия на
администрацията, за които се заявява, че продължават към датата на предявяване
на иска. Поради това обезщетение може да се иска след признаването на тези
бездействия за незаконосъобразни, което следва да се установи в настоящото
съдебно производство по обезщетяване, като преюдициален въпрос. Именно от
момента на установяване на незаконосъобразност на бездействие на
администрацията започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна
лихва. С оглед на което, така претендирата лихва за
забава не следва да бъде уважавана. Законната лихва следва да бъде присъдена от
датата на подаване на исковата молба – 27.09.2021 г. до окончателното изплащане
на присъденото обезщетение.
С оглед на
изхода от делото, на ищцовата страна се дължат разноски съразмерно на уважената
част от исковите претенции на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Според доказателствата по делото тези разноски са в размер на 2 256,71 лева /съгласно приложен
на стр. 217 от делото списък/. Според разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло
или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството,
както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, т.е. ответника следва да заплати сторените по делото разноски в размер
на 2 137 лева.
На основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, ответникът
представляван от адвокат също има право на разноски, съразмерно на уважената
част от исковата претенция. Видно от представения
договор за правна защита и съдействие от ответника е заплатена сумата от 5 760
лева. Ответника е заплатил и разноски за вещо лице в размер на 250 лева. С оглед изхода на спора, на ответника следва
да се присъдят разноски в размер на 319 лева, с оглед уважената част от
исковата претенция.
С оглед на изхода на
спора и предмета на същия, следва Община Добрич да бъде осъдена да заплати на
Административен съд Добрич, 900 лева, заплатено възнаграждение за вещо лице.
Воден от горното, Административен съд - Добрич, V състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община град Добрич, гр. Добрич, ул. „България“ №12,
представлявана от Кмета на общината да заплати обезщетение за имуществените вреди на
основание чл.2в от ЗОДОВ от нарушението на чл.17§1 от ХОПЕС, изразяващи се в
отнемането на собствеността върху имот и непредоставянето на обезщетение за
това, както следва: на А.Д.И.,
гражданин на Великобритания, Е.Е., гражданин на Република Турция и Е.С.,
гражданин на Република Турция - по 8 571,43
лева за всеки; за Г.Ю., гражданин на Република Турция - 1 028,57 лева; за Г.В. и Г.Ю. и двамата
граждани на Република Турция - по 5 914,29
лева за всеки; за Н.И.З. *** - 16 714,29
лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Община град Добрич, гр. Добрич, ул. „България“ №12,
представлявана от Кмета на общината да заплати обезщетение за имуществените вреди на основание
чл.2в от ЗОДОВ от нарушението на чл.17§1 от ХОПЕС за лишаването от ползването
на отчуждения имот, евентуално от ползването на имота, който е следвало да бъде предоставен като имотно обезщетение, в
размер на пазарния наем за отчуждения имот, респ. непредоставения в обезщетение
имот, за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2021г. в общ размер от 10 770 лева,
разпределени както следва: за А.Д.И., Е.Е.
и Е.С. - по 1 282,14 лева за всеки; за Г.Ю.
- 153,85 лева; за Г.В. и Г.Ю. - по 884,67 лева за всеки; за Н.И.З. - 2500 лева, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане като
отхвърля иска до претендирания размер от 18 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А.Д.И., Е.Е., Е.С., Г.Ю., Г.В., Г.Ю. и Н.И.З.,***, с който се претендира обезщетение за забава
за всяко едно от претендираните обезщетения за периода начиная три години преди
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата като неоснователен.
ОСЪЖДА Община град
Добрич, гр. Добрич, ул. „България“ №12, представлявана от Кмета на общината да заплати на А.Д.И., гражданин на Великобритания, Е.Е., Е.С., Г.Ю.,
Г.В., Г.Ю., всичките граждани на Република Турция и Н.И.З. ***, сумата от по
1 500 /Хиляда и петстотин/ лева за всеки, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, като част от
претендираното неимуществени обезщетение от по 5 000 лева за всеки от
ищците.
ОСЪЖДА Община град Добрич, гр.
Добрич, ул. „България“ №12, представлявана от Кмета на общината да заплати на А.Д.И., Е.Е., Е.С., Г.Ю., Г.В., Г.Ю. и Н.И.З., направените
по делото разноски в размер на 2 137 /Две хиляди сто тридесет
и седем/ лева.
ОСЪЖДА А.Д.И., Е.Е., Е.С., Г.Ю., Г.В., Г.Ю. и Н.И.З.
***, сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 319 /Триста и деветнадесет/ лева.
ОСЪЖДА Община град Добрич, гр.
Добрич, ул. „България“ №12, представлявана от Кмета на общината да заплати на Административен съд
гр. Добрич, сумата от 900 /Деветстотин/ лева, заплатено възнаграждение за вещо
лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: