Р Е Ш Е Н И Е
№
184
гр. Перник, 17.12.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник,
касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
ЛОРА СТЕФАНОВА
при съдебния секретар А.М. и с
участието на прокурор Росица Ранкова от
Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Георгиева
КАНД № 187/2021 година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.
208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), чрез
процесуалния представител К.И., пълномощник на началника на ДНСК, срещу решение
№ 75 от 23.08.2021 г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 1429 по
описа на съда за 2020 г.
С
обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № ПК-15-ДНСК59 от
11.08.2020 г., с което заместник-началник на ДНСК е наложил на „***“ ЕООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“, бл. 18, ет. 4, ап. 12,
представлявано от управителя Ц.Г. Т., имуществена санкция в размер на
1 000 лв. (хиляда лева), за нарушение по чл. 168, ал. 1, т. 1 от ЗУТ във
вр. с чл. 237, ал. 1, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
В
касационната жалба се изразява несъгласие с постановеното решение на
първоинстанционния съд и се твърди, че същото е постановено при съществени
процесуални нарушения и при неправилно прилагане на закона. По същество се
излагат доводи за липса на ясни мотиви в съдебния акт, отразяващи действителната
воля на съда, както и доводи срещу изводите на районния съд за допуснато в
производството съществено процесуално нарушение, засегнало мотивите на
издаденото наказателно постановление. Възразява се и срещу изводите на районния
съд за съществен пропуск в НП да бъде посочена датата на влизане в сила на
разрешението за строеж, като се излагат мотиви, че датата на влизането му в
сила следва датата на извършване и установяване на процесното нарушение, този
срок няма отношение към чл. 34 от ЗАНН, поради което не е със съществено
значение, а в доказателствата по преписката се съдържат документи, от които
времето на изпълнение на строежа с нарушение е било установимо. Прави се искане
за отмяна на решението на районния съд и за решаване на делото по същество чрез
потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът
по касационната жалба – ***“ ЕООД, гр. Перник, редовно уведомен за същата, в
срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК депозира отговор чрез адвокат А.В. ***,
пълномощник на управителя на дружеството. Оспорва жалбата, счита същата
неоснователна, моли съда да остави в сила първоинстанционното решение.
Претендира присъждане на съдебни разноски, сторени пред първата и касационна
инстанции.
В съдебно
заседание касаторът – ДНСК, редовно призован не се явява и не изпраща
представител. В писмена молба, депозирана от пълномощника на началника на ДНСК
– главен експерт К.И., касационната жалба се поддържа, претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, прави се възражение за прекомерност на
заплатения от ответника адвокатски хонорар, поискан за присъждане във вид на
съдебни разноски.
Ответникът по жалбата – „***“
ЕООД, гр. Перник, редовно призован, се представлява от управителя Ц.Т., който
оспорва жалбата. Допълнителни доводи
срещу основателността на жалбата се излагат в
писмено становище, депозирано от пълномощника на управителя на дружеството –
адвокат А.В.. Претендира се присъждане на съдебни разноски, представя се списък
по чл. 80 от ГПК.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Перник, дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Предлага решението на районния съд да се остави в сила като правилно и законосъобразно.
Настоящият
касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, обсъди изложените в касационната жалба съображения
и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
решение с приложимия закон, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по
чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна
инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.
Съобразно
разпоредбата на чл. 218, ал. 2, предл. 1 и 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд следи служебно за валидността и допустимостта на
решението на първата съдебна инстанция. Решението на районния съд е валидно и
допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма,
по допустима жалба.
Разгледана
по същество и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания
касационната жалба е неоснователна.
С
НП № ПК-15-ДНСК59 от 11.08.2020 г., заместник-началник на ДНСК, на основание
чл. 237, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, е наложил на „***“ ЕООД, гр. Перник имуществена
санкция в размер на 1 000 лв. (хиляда лева) за това, че дружеството, в
качеството му на лице, упражняващо строителен надзор съгласно договор за
консултантски услуги и строителен надзор № SIAD 150/22.11.2019 г., в периода
от 16.04.2020 г. (дата на издаване на разрешение за строеж № 97) до 28.04.2020
г. (дата на съставяне на констативен акт № П 164-20-1) е допуснало изпълнение
на строителни и монтажни работи (СМР) на строеж: „Изграждане на ръкавен филтър
№ 6 към общообменната вентилация на електростоманодобивен цех (ЕСДЦ) и нов
комин на територията на „*** индъстри“ АД...“, находящ се в кв. 155 по плана на
гр. Перник, кв. „***“, Промишлена зона „***“, с административен адрес: гр.
Перник, ул. „***“ № 1, без да е влязло в сила разрешение за строеж №
97/16.04.2020 г., издадено от главния архитект на Община Перник, с което не е
изпълнило задължението си по чл. 168, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и е допуснало строеж с
нарушение по чл. 237, ал. 1, т. 2 от ЗУТ.
Наказателното
постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решението, предмет
на настоящия съдебен контрол, го е отменил като незаконосъобразно. За да постанови този резултат
първоинстанционният съд, след като установил фактическата обстановка от
данните, внесени посредством събраните и приобщени по делото писмени и гласни
доказателства, в резултат на извършената служебно цялостна проверка за
законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство приел,
че същото е протекло при съществени процесуални нарушения, съставляващи
основание за отмяна на НП. В резултат на
преценка на обстоятелствените части на АУАН и НП съставът установил. че е
налице съществена разлика между констатациите обективирани в АУАН (съгласно чл.
42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН) и в НП (съгласно основано чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6
от ЗАНН), поради което е останала неясна правната същност на вмененото в
процесния случай нарушение съобразно посочените за нарушени законови разпоредби. След обсъждане на
приложената в процесния случай санкционна разпоредба на чл. 237, ал. 1, т. 2 от ЗУТ в редакцията й към датата на извършване на нарушението и новата редакция на
чл. 237 (ДВ, бр. 16 от 23.02.2021 г.), районният съд е приел, че в
обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление е описан строеж
(местоположение/вид, извършени СМР) по начин, че да се направи извод че предмет
на констатациите е строеж според дефинитивните понятия, установени в § 5, т.
37, т. 39 и т. 40 от ДР на ЗУТ, но такова описание липсва в АУАН.
На следващо място, приел, че за разлика от АУАН, в НП не е посочена и
датата, на която е влязло в сила разрешението за строеж, която, като твърде
съществено според районния съд обстоятелство от състава на процесното
нарушение, е следвало да бъде посочена в наказателното постановление. Вместо
това в НП са посочени три хипотези относно влизане в сила на разрешение за
строеж, без да е посочена датата на влизане в сила на конкретното разрешение,
по отношение на конкретното търговско дружество и в посоченото му качество.
Това е обосновало извод, че
наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като е допуснато съществено
нарушение поради непосочване на обстоятелства на вмененото административно
нарушение. Наказателното постановление е отменено.
Решението е правилно.
Съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК, касационната инстанция дължи произнасяне по отношение на изложените в
жалбата доводи, като следи служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
Касационният състав намира, че
обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, като постановено от
компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Съобразно разпоредбата на чл. 220
от АПК настоящият съдебен състав възприема и установената от районния съд
фактическата обстановка, която съответства на събрания по делото доказателствен
материал.
По доводите в жалбата:
Без основание са
доводите в касационната жалба за липса на ясни мотиви към обжалвания съдебен
акт. Решението на районния съд е мотивирано с фактическите и правни основания
за неговото постановяване.
Без основание са и
доводите в жалбата по същество на изложените в решението мотиви, касателно
липсата на посочване в АУАН на квалификацията на строежа. ЗАНН изисква
описанието на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване и
посочването на нарушените законови разпоредби да са задължителни елементи от
съдържанието на АУАН и НП. В случай на издаване на НП и налагане на
административно наказание, още със съставения АУАН, на лицето, посочено като
нарушител, следва да са известни, т.е. да са предявени, основните елементи от
състава на приетото за установено вкл. от наказващия орган, за извършено и от
това лице административно нарушение. Срещу тези факти е гарантирано правото на
защита от самото начало на образуване на производството посредством
предвидената възможност за възражения при съставяне на АУАН и в тридневен срок
след съставяне на същия. Тези възражения, срещу предявените факти, се дължи да
бъдат предмет на преценка и при издаване на наказателното постановление (чл.
52, ал. 4 от ЗАНН). В този смисъл разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
предвиждаща възможност да бъде издадено НП в случай на нередовност на АУАН,
няма за цел и е недопустимо да бъде използвана за съществено изменение на
предявеното с АУАН като факти и обстоятелства по извършване на конкретна
деятелност. Именно описаните и предявени с АУАН факти са в основата и на
преценката на наказващия орган по чл. 54 от ЗАНН – съставлява ли деянието
нарушение, извършено ли е от посоченото като нарушител лице, и извършено ли е
виновно, като от друга страна установеното непредявяване на АУАН на нарушителя
е основание за незабавното му връщане на актосъставителя (чл. 52, ал. 2 от ЗАНН). В процесния случай, с оглед приложената санкционна разпоредба на чл.
237, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, имаща за субект лицето, упражняващо строителен надзор
на строеж по чл. 224, ал. 1, т. 1 от ЗУТ от първа до трета категория, сред
установените и предявени с АУАН съставомерни елементи на нарушението следва да
са както строеж, така категорията на строежа, а също и описанието на
извършваните дейности, които да могат да се квалифицират като СМР. Такива
обстоятелства не са част от съдържанието на АУАН, като за първи път посочени са
в НП. Касационният състав счита, че непосочването в процесния случай в АУАН на
категорията на строежа и липсата на описанието на извършваните дейности,
представляващи СМР, представлява съществена непълнота на предявеното по фактите
с АУАН. Посочването едва в НП на тези обстоятелства е внасяне на нови елементи
в административнонаказателното обвинение, с което правото на защита на
наказаното лице е ограничено, препятствайки го да узнае фактите, срещу които да
организира защитата си от самото начало на административнонаказателното производство.
Това производство започва със съставяне на АУАН, не със съставянето на
констативен акт в производство по чл. 224 от ЗУТ, не с издаването на заповед по
чл. 224, ал. 1, и не с издаването на наказателно постановление. Още от момента
на съставяне на АУАН уличеният в извършването на административно нарушение има
гарантираното от закона право да узнае фактите, срещу които да се защити. Така
предявените факти е недопустимо да бъдат изменяни или допълвани с приключващия
тази фаза на административнонаказателното производство акт – НП, независимо от
предвидената възможност за неговото съдебно обжалване. Обратното
разбиране би обезсмислило тази фаза на административнонаказателния процес.
Допуснато е процесуално нарушение, съставляващо самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление.
Основателни, но без
да променят крайният извод за правилност на първоинстанционното решение, са
доводите в жалбата срещу изводите на районния съд, че непосочването в НП на
датата на влизане в сила на разрешението за строеж съставлява съществено
процесуално нарушение. Това обстоятелство е посочено в съставения АУАН и срещу
този факт наказаното лице е разполагало с възможността да се защити, поради
което непосочването му в НП, издадено въз основа на така съставения АУАН не
представлява съществено процесуално нарушение. Освен това за административно
нарушение от вида на процесното необходимо е единствено в производството да
бъде безспорно установено, че към датата на извършване на нарушението,
разрешението за строеж не е влязло в сила. Фактът на невлизане в сила на това
разрешение за строеж към датата на извършване на проверката и
установяване на нарушението е предявен на нарушителя
със съставения акт. Но следва да се отбележи позоваването в тази част на НП,
основано в чл. 3, ал. 2 от Наредба № 3/31.07.2003 г., за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството, че наредбата е в последна редакция от ДВ,
бр. 56 от 11.07.2017 г. Сочените в чл. 3, ал. 2, изр. второ на същата
разпоредби на ЗУТ, касателно влизане в сила на разрешението за строеж, към
датата на съставяне на АУАН и издаване на НП, не са синхронизирани с
последвалите редакции на закона.
Достигнал до горните
изводи районният съд правилно е отменил наказателното постановление на
процесуално основание без да разгледа съществото на спора, поради което при
извършената касационна проверка не се установиха основания за отмяна на
обжалваното съдебно решение. Районен съд – Перник е постановил валидно,
допустимо и правилно решение, което ще бъде оставено в сила.
По разноските:
С оглед изхода от
спора и на основание чл. 63, ал. 3, във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответника по
жалбата следва да се присъдят направените от него разноски в хода на
касационното производство. Видно от представения договор за правно обслужване,
за процесуалното представителство по делото ответникът е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 540.00 лв. Касаторът е направил възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, което съдът намира за основателно. Касационното
производство е протекло в едно открито съдебно заседание и не разкрива
фактическа и правна сложност по-висока от обичайната. Затова в полза на
ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в
минимален размер съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно 360 лв., с включен
ДДС.
Искането за присъждане
на разноски и за пред въззивния съд не може да се уважи доколкото „***“ ЕООД не
е иницирал искане по допълване на
съдебно решение по реда на чл. 248 от ГПК.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.
221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен
състав на Административен съд – Перник
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 75 от 23.08.2021 г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД
№ 1429 по описа на съда за 2020 г.
ОСЪЖДА Дирекция за национален
строителен контрол, с административен адрес гр. София, бул. „Христо Ботев“ №
47, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. „***“, бл. 18, ет. 4, ап. 12, представлявано от управителя Ц.Г. Т.,
съдебни разноски в размер на 360.00 (триста и шестдесет) лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/