РЕШЕНИЕ № 260042
гр. Велинград, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-В.
при
участието на секретар М. Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1181, по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е във втора фаза по
извършване на делбата.
Предявен е иск за делба с правно основание чл. 34 ЗС от Б.К.К. с ЕГН-********** и М.Н.К. с ЕГН-********** - двамата
съпрузи с постоянен адрес:*** против А.В.Б.,
ЕГН- ********** и В.А.Б., ЕГН: ********** -двамата съпрузи с постоянен адрес:***,
с влязло в сила решение № 260133 от 18.06.2021г.
е допуснат до делба съсобствения недвижим имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО, находящо се в село Юндола, община Велинград, цялото с площ
от 475 м2, за което е отреден Урегулиран поземлен имот ХХIII-335 /двадесет и
трети, отреден за имот планоснимачен номер триста
тридесет и пети/ с площ от 464 м2 /четиристотин шестдесет и четири квадратни
метра/ по Скица №343 от 05.08.2019г. на Община Велинград, находящо
се в квартал 8 /осми/ по плана на село Юндола, Община Велинград, с приложена за
УПИ регулация, при съседи по Скица №343 от 05.08.2019г. на Община Велинград:
имот 501.41- Поземлен имот на И.Х.и др; имот 501.9010
-Улица на Община Велинград; имот 501.9043 -Улица на Община Велинград; имот
501.629 -Поземлен имот на „РОСЕН 2015“ ЕООД, при равни квоти за двете страни -
по ½ идеална част.
В преклузивния срок
по чл.346 ГПК са предявени следните претенции: от Б.К.К.
и М.Н.К. против А.В.Б. и В.Б., за заплащане на сумата от общо 21105 лв.,
представляващи припадащата им се част от направени от ищците необходими и
полезни разноски за запазване и подобряване на допуснатия до делба имот.
След като
прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
По делото е приета, като неоспорена от страните съдебно-техническа
експертиза, относно пазарната цена на делбения имот и неговата реална
поделяемост. Съгласно заключението на вещото лице, допуснатият до делба имот е
неподеляем, а действителната му пазарна
цена е 39440 лв. или стойността на всеки дял е в размер на 19720 лв..
По делото е прието допълнително заключение по извършената
съдебно-техническа експертиза, съгласно което увеличената
стойност към настоящият момент на процесния недвижим имот, в резултат на
направените подобрения в него е в размер на 8 097 лв.. Съгласно заключението на вещото лице на място са установени и
оценени извършените от ищците подобрения в резултат на които се е увеличила
стойността на допуснатия до делба поземлен имот, изразяващи се в следното: 1. ажурна
ограда с плътна част към лицето, която е увеличила стойността на имота с 2
390лв.; 2 плътна ограда към съседен имот с пл.№ 629, която е увеличила
стойността на имота с 2 338лв.; 3. ограда към вътрешната улица, която е
увеличила стойността на имота с 620лв.; 4. ограда към съседен имот с пл.№ 41,
която е увеличила стойността на имота с 345лв.; 5. канализация в дворното място,
която е увеличила стойността на имота с 366,16лв.; 6. водопровод в дворното
място, който е увеличил стойността на имота с 307,20лв.; 7. паянтова постройка
- беседка , която е увеличила
стойността на имота с 1 000лв.; и 8. настилки в дворното място, които са увеличили
стойността на имота с 1 350лв.. Съобразно заключението на вещото лице
стойността на подобренията към датата на извършването им е 8993 лв..
ОТНОСНО ПРЕТЕНЦИИТЕ ПО СМЕТКИ ОТ Б.К.К. И М.Н.К. ПРОТИВ А.В.Б. И В.А.Б.
Според
задължителното тълкуване, дадено в Постановление на
Пленума на Върховния съд № 6/1974 г. и Тълкувателно решение
№ 85 от 1968 г. в неотменената с постановлението част, касаеща
отношенията между съсобственици, когато съсобственик или част от
съсобствениците извърши подобрения в съсобствен имот, се провежда разграничение
между различните хипотези на извършени от съсобственик необходими разноски или
подобрения в общия имот. В този смисъл задължение на съда е да определи
характера на претендираните от ищеца строителни работи /кои от тях
представляват необходими разноски за вещта и кои- подобрения/, да определи в
качеството на владелец или на държател съсобственикът е извършвал подобренията
и дали те са били извършени със знанието и без противопоставянето на останалите
съсобственици, или без тяхното знание, или въпреки противопоставянето им. В
зависимост от това съдът е длъжен да даде и правилната правна квалификация на
предявения иск /по чл. 72 ЗС, по чл. 74 ЗС, по чл. 30, ал. 3 ЗС, по
чл. 61 ЗЗД или чл. 59 ЗЗД/ и да присъди на съсобственика дължимата съобразно
тази правна квалификация сума.
В
настоящия случай не се твърди или доказва ищците да са извършили процесните
подобрения в имота в качеството им на владелци, поради което съдът приема, че
всички те са извършени от тях в качеството им на владелци на своята част и
държатели на частите на останалите съсобственици.
Разбирането
на правната доктрина и практика относно необходими и полезни разноски е
еднопосочно в смисъл, че необходимите разноски са свързаните с неотложни
/аварийни/ ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на общите
части, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие /наводнение, пожар и
др./ или се свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности,
наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели
привеждане на общите части в състояние годно за тяхното предназначение.
Полезните разноски са тези, които увеличават стойността на сградата и имат
характера на подобрения. За да бъдат извършени т.н. полезни разноски,
законодателят приема, че решението за тях се взема от общото събрание на
собствениците. Отговорът дали извършени от единия от собствениците ремонтни
дейности съставляват необходими или полезни разходи, свързани с общите части на
сградата, зависи от фактическия проблем на конкретното състояние на подменените
инсталации и/или елементи на общите части преди подмяната им, както и от
причината, наложила тази подмяна.
По
делото бяха събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Н.Б.К.- син
на ищеца, който заявява, че е виждал процесния момент още при закупуването му и
той представлявал ливада с бунгало, външна тоалетна- „тип барака“, бил ограден
с телена ограда и дървени колове. От показанията му става ясно, че бунгалото не
е пристроявано или надстроявано и в момента е със същата площ, с която е било
към момента когато е придобито. Свидетелят сочи, че баща му направил пътеки с
плочки някъде около 2015-216г., в дворното място, поставил нова ограда, входна
врата към дворното място, беседка с дървен покрив, със свободни прозорци, която
електрифицирал. След това извършил ремонт в съществуващото бунгало, като
изградил нова инсталация, тоалетна, ламперия, поставил нов теракот и ламинат, направил кухня. Свидетелят не знае дали
ответниците са знаели и дали са били против извършването на всички тези
дейности от баща му, но предполага, че са научили за тях, защото били видими.
При
съобразяване събраните гласни доказателства по отношение обстоятелствата
наложили извършване на процесните строително ремонтни дейности в имота, съдът
приема, че не са налице такива, които следва да се квалифицира като необходими
разноски за него. За неоснователни съдът намира доводите, че претендираните
разноски, изразяващи се в изграждане на ажурна ограда,
плътна тухлена ограда и ограда от метални решетки, представляват
необходими разноски за имота, а не подобрения. Необходимите разноски са
свързани с наложителността да се запази съществуването на имота, който без
тяхното извършване би погинал или състоянието му би се влошило съществено, т.
е. следва да е налице обективна наложителност за извършването им. Това са
разноските, които се правят не за увеличаване, а за предотвратяване
намаляването на стойността на вещта. Съдът намира, че по делото не бяха събрани
доказателства обосноваващи такъв извод за претендираните в буква А и Б от молба
вх. №264003/05.11.2021 г. разноски. За разлика от
необходимите разноски, полезните разноски (подобренията) са такива
нововъведения, които изменят имота и които не са били необходими за запазването
и съхраняването му, но обективно водят до увеличение на стойността на имота
(ППВС № 6/1974 г., т. 6). В случая описаните в буква А и Б от молба вх.
№264003/05.11.2021 г. дейности не са такива, необходими за запазване
съществуването на имота, нито без извършването им имотът би погинал или
състоянието му би се влошило съществено.
С
оглед фактическите твърдения на ищците по претенциите по сметки и доколкото по
делото не се твърди нито доказва подобренията да са извършени със съгласието на
останалите съсобственици, което бе в доказателствена тежест на ищците, а от
друга страна, тъй като не се доказва за тях да е имало изричното
противопоставяне на останалите съсобствениците, което следваше да докажат
ответниците по иска, то съдът приема, че предявените осъдителни искове срещу
другите двама съделители имат правното си основание
в чл.
61, ал. 2 ЗЗД.
В
хипотезата, когато подобрения са извършени без съгласие на другите
съсобственици, правоотношенията се уреждат по правилата за водене на чужда
работа без пълномощие - чл. 61 ЗЗД. Основателността на предявена претенция по
сметки, с правно основание чл. 61 ЗЗД, е предпоставено
от установяване от претендиращия съсобственик, заявил иска си за обезщетение за
извършени полезни разноски по общата вещ, без съгласие на другите съсобственици,
както стойността на направените подобрения, така и увеличената стойност на
имота постигната в резултат на извършените такива. Това е необходимо с оглед
присъждане, съобразно дела в съсобстваността, на по –
малката от двете стойности, тъй като в този случай подобрителят
действа при условията на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, т. е. не само в чужд, а и в
собствен интерес /подобряването на съсобствения имот увеличава не само
стойността на дяловете на останалите съсобственици, а и неговия дял/, поради
което отговорността е ограничена до размера на обогатяването.
От
приетото заключение и кредитираните свидетелски показания се установи по
безспорен начин, че ищците са извършили в съсобствения имот подобренията,
описани в б. А и Б от молба вх. №264003/05.11.2021 г.. От заключението по
съдебно- техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно, се установява стойността на претендираните от ищеца подобрения към
момента на извършването им, определена по средни пазарни цени. Общата стойност
на подобренията по б. А и Б към датата на извършването им е 8993 лв., а
увеличената стойност на имота в резултат на извършването им е в размер на 8 097 лв.. При това положение исковете следва да
бъдат уважени до сума в размер на 4048,50 лв. (8 097:2= 4048,50) и отхвърлени
за разликата над тази сума до претендираните общо 6105 лв. следва да бъде
отхвърлена.
По отношение на описаното в
молба вх. № 263653 от 20.09.2021 г. бунгало, видно от изложените обстоятелства
в нея същото е било налично към момента на възникване съсобствеността между
страните по отношение на делбеното дворно място- „закупено от нас с Договора ни
от 30.01.2009 г. от същата продавачка, от която закупихме и притежаваната от
нас ½ ид.част
от процесния имот.“. В противоречие на изложеното в нея в молба вх.
№264003/05.11.2021 г. се сочи, че същото е било „пристроено“, че то заедно с
„пристройката му, представлява търпим строеж и не подлежи на премахване и е
попълнено в действащия план“. Съдът счита, че всички твърдения в молба вх.
№264003/05.11.2021 г. останаха недоказани, както от събраните гласни
доказателства, така и от изслушаната експертиза. От друга страна от разпита на
свидетеля Н.Б.К. безспорно се установи,
че ищците са закупили делбения поземлен имот със съществуващата постройка върху
него. Въпреки това нито от ищците с исковата молба, а и по- късно, нито от
ответниците с отговора на исковата молба е поискана делба на същото. Ето защо и
видно от влязлото в сила решение съдът не се е произнесъл по отношение на тази
съществуваща постройка в него. По принцип целта на приемането за съвместно
разглеждане в делебеното производство на претенциите
по сметки е да се ликвидират всички спорове между съделителите по отношение на допуснатите до делба съсобствени вещи.
В случая както бе посочено по- горе съществуващата в делбения поземлен имот постройка
не е била допусната до делба, поради което и претенция по сметки за подобрения,
извършени в нея от някой от съделителите е недопустима в настоящото
производство. По тези съображения следва да се остави без уважение претенцията
на съделителите К.И.Р., А.Д.К.против А.В.Б. и В.А.Б. за извършените в
съществуващата „едноетажна паянтова жилищна сграда“ в процесния поземлен имот
подобрения, тъй като те представляват подобрения към вещта- сграда, щом са
трайно прикрепени към нея, а не към делбената вещ- поземлен имот. Следователно
искът им за сумата от 15000 лв. следва да бъде отхвърлен изцяло.
ПО НАЧИНА НА
ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЛБА НА ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ
Съгласно разпоредбите на закона, делбата може да се
извърши чрез няколко способа: 1. Ако имотът е неподеляем, поради което и
принципът за получаване на реален дял не може да бъде спазен- чрез изнасяне на
публична продан, или при наличието на определени предпоставки, възлагането му
на един от съделителите и парично или натурално уравняване на дяловете; 2. Ако
имотът е поделяем и правата на страните в
съсобствеността позволяват това, съдът съставя и обявява окончателен
разделителен протокол, като призовава страните за теглене на жребие и 3. Ако
съставянето на дяловете и тегленето на жребие е невъзможно или много неудобно,
съдът може да извърши делбата, като разпредели имотите между съделителите.
Съдът счита,че допуснатия до делба имот между
съделителите недвижим имот, като неподеляем, следва да бъде изнесен на публична
продан. На осн.чл.354 ал.1 от ГПК всеки от
съделителите може да участва в публичната продан и да изкупи имота. Сумата,
получена от проданта следва да се раздели между страните, според правата им в
съсобствеността. В случая не са налице основания за възлагане по чл.349 ал.1 и
2 от ГПК., тъй като делбеният имот не е съпружеска имуществена общност по ал.1,
нито е придобит чрез наследяване, а на следващо място не представлява и жилище,
за да е допустимо възлагане по реда на чл.349 ГПК. При смесена съсобственост,
както и при положение, че имотът няма характеристиката на жилище, то посочената
разпоредба е неприложима. Ето защо единствения начин за извършване на делбата е
По разноските
Разпоредбата на чл.355
изр.първо от ГПК предвижда страните да заплащат разноските за делбата съобразно
стойността на дяловете си. Следователно всеки от съделителите
следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 8
от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК по сметка на
Районен съд Велинград в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса,
определена върху установената в настоящата инстанция актуална пазарна стойност
на делбената вещ съобразно стойността на дела му. Предвид пазарната стойност на
делбената вещ и квотите на съделителите в съсобствеността ищците Б.К.К. и М.Н.К. следва да бъдат осъдени да заплатят
държавна такса в размер на 788,80 лева, а ответниците А.В.Б. и В.А.Б. държавна такса в размер на по 788,80 лева. По претенциите
си по сметки ищците следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер
на 844,20 лв., а именно 4% върху цената на предявените претенции по сметки.
Следователно ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят държавна такса в общ размер от 1633 лв. в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд Велинград.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН ДВОРНО МЯСТО, находящо
се в село Юндола, община Велинград, цялото с площ от 475 м2, за което е отреден
Урегулиран поземлен имот ХХIII-335 /двадесет и трети, отреден за имот планоснимачен номер триста тридесет и пети/ с площ от 464
м2 /четиристотин шестдесет и четири квадратни метра/ по Скица №343 от
05.08.2019г. на Община Велинград, находящо се в
квартал 8 /осми/ по плана на село Юндола, Община Велинград, с приложена за УПИ
регулация, при съседи по Скица №343 от 05.08.2019г. на Община Велинград: имот
501.41- Поземлен имот на И.Х.и др; имот 501.9010
-Улица на Община Велинград; имот 501.9043 -Улица на Община Велинград; имот
501.629 -Поземлен имот на „РОСЕН 2015“ ЕООД.
Дяловете
на съсобствениците са: за Б.К.К.
с ЕГН-********** и М.Н.К. с ЕГН-********** 1/2 идеални части, за А.В.Б., ЕГН- ********** и В.А.Б., ЕГН: ********** 1/2 идеални части.
ОСЪЖДА на основание чл.
61 ЗЗД А.В.Б., ЕГН- ********** и В.А.Б.,
ЕГН: ********** -двамата съпрузи с постоянен адрес:*** ДА ЗАПЛАТЯТ на Б.К.К.
с ЕГН-********** и М.Н.К. с ЕГН-********** - двамата съпрузи с постоянен адрес:***,
сумата от 4048,50 лв., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разлика над сумата от 4048,50 до претендираните
21105 лв..
ОСЪЖДА на основание
чл.355 ГПК Б.К.К. с ЕГН-********** и М.Н.К. с ЕГН-**********
- двамата съпрузи с постоянен адрес:*** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд Велинград сумата от 1633 лв., представляваща държавна
такса върху дела им в делбената маса и по предявените претенции по сметки.
ОСЪЖДА на основание
чл.355 ГПК А.В.Б., ЕГН- ********** и
В.А.Б., ЕГН: ********** -двамата съпрузи с постоянен адрес:*** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Велинград сумата от 788,80 лв.,
представляваща държавна такса върху дела им в делбената маса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, в двуседмичен дневен срок от съобщаването му на
страните, пред Пазарджишки окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-В.