МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №7/21.02.2019г.
по НОХД №1213 по описа на РС –
Ловеч за 2018 година
Срещу подсъдимия В.С.В. *** е внесен обвинителен акт
за извършено престъпление по чл.343
ал.3
предл. последно б. „а”, пр.2-ро във вр. с ал.1 б. „б”, пр.2-ро във вр. с чл.342 ал.1 предл.3
от НК за това, че на 08.06.2018г. около 09.20-09.30 часа, до
кръстовището на бул. „България“ с ул.Акад. А.Н.Иширков, с посока на движение
към гр.Троян, при управление на лек автомобил „Пежо 106“ с рег.№ ОВ **** ВВ,
негова собственост, нарушил правилата за движение: по чл.47 от ЗДвП, като водач
на ППС, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че
при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които
имат предимство, в случая пешеходците; чл.116 от Закона за движение по пътищата
„ Водачът на пътното превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците не е бил внимателен и предпазлив към пешеходката З.В.И. ***; по
чл.119 ал.1 от ЗДвП „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“ - не е
пропуснал преминаващата по пешеходната пътека пешеходка З.В.И. ***, не я
доизчакал да приключи преминаването си по пешеходната пътека, като намали
скоростта или спре управляваното МПС и по непредпазливост причинил средни
телесни повреди на пешеходката З.В.И. ***, всяка от които по смисъла на чл.129,
ал.2, във вр. с ал.1 от НК - счупване на таза-срамната кост, повреда обуславяща
затруднение на движението на краката за около 2 месеца, както и травматично
счупване на олекранона на дясната ръка, с последващо оперативно лечение /с
метална остеосинтеза/, повреда причинила на И. затруднение на дясната ръка за
около 6-7 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
Представителят на Районна прокуратура – Ловеч поддържа
обвинението така, както е повдигнато срещу подсъдимия В.С.В. за престъпление по
чл.343 ал.3 пр. последно б.”а”, пр.2 във връзка с чл.343 ал.1 б.”б” пр.2 във
вр. с чл.342 ал.1 пр.3 във вр. с чл.129 ал.2 и ал.1 от НК във връзка с чл.47,
чл.116 и чл.119 ал.1 от ЗДвП. Сочи, че въз основа на събраните в хода на
досъдебното производство и в хода на съдебното следствие доказателства, в това
число и изслушаното заключение на допуснатата по искане на защитата комплексна
съдебно психиатрична експертиза, безспорно се установява, че подсъдимият В. е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, да участва в наказателното производство, да дава достоверни
обяснения по всички факти и обстоятелства, предмет на доказване в настоящото
производство. Твърди, че безспорно, от доказателствата по делото, разпитите на
свидетелите в хода на досъдебното производство, автотехническата експертиза,
съдебно медицинската експертиза, както и направените в съдебно заседание
самопризнания на подсъдимия, се установява фактическата обстановка, описана в
обвинителния акт, въз основа на която може да се направи извод, че подсъдимият В.С.В.
е извършил деянието, за което е предаден на съд, същото е извършено от него при
непредпазливост, въз основа на допуснати нарушения на ЗДвП, регламентиращи
правилата за движение на МПС и съобразявайки правата, които имат останалите
участници в движението, конкретно пешеходците в лицето на З.В.И., като въз основа
на всички доказателства, предвид и съобразявайки личността на подсъдимия -
възрастен човек, здравословното състояние, в което се намира, данните от
справката му за съдимост, че същият не е осъждан, моли съда да го признае за
виновен по повдигнатото му обвинение, като с оглед характера на производството,
по което се разглежда делото по реда на Глава 27, предвид разпоредбите на
чл.373 ал.2 от НПК, предлага да му бъде наложено наказание при условията на
чл.58а от НПК, а именно две години лишаване от свобода, след редуцирането с
една трета, да му бъде определено наказание в размер на година и четири месеца
лишаване от свобода, което наказание, на основание чл.66 ал.1 от НК, да бъде
отложено за срок от три години. Предлага да му се наложи и наказание по чл.343г
от НК, а именно лишаване от право по чл.37 ал.1 т.7 от НК да управлява МПС за
срок от две години, като бъде приспаднато времето, през което по
административен ред му е било отнето СУМПС. Счита, че на подсъдимия следва да
бъдат възложени и направените по делото разноски на основание чл.189 ал.3 от НПК.
Пострадалата З.В.И. се явява лично и с
адв. Р.К. ***, като е конституирана като частен обвинител в процеса. Адвокат К.
поддържа изцяло повдигнатото обвинението, като заявява, че наказанието, искано
от прокурора ще изиграе необходимото въздействие.
Подсъдимият В.С.В. се явява лично и с адв. Д.Н. ***,
които правят искане за разглеждане на делото при условията на съкратеното
съдебно следствие. В. се признава за виновен и признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не
се събират доказателства за тези факти. Защитникът му адвокат Н. излага, че
дори да е искал да спре на пешеходната пътека, не е имал физическата
възможност, че рефлексите са му изключително забавени и на практика липсват,
като за установяване на тези факти и обстоятелства, трябва да се произнесе вещо
лице и иска от съда да допусне
назначаване на съдебно психиатрична експертиза. Представя като доказателство по
делото амбулаторен лист №5779/13.11.2018 година, като изтъква, че от него е
видно, че при снемане анамнезата на В. през 1999 година, същият е преживял
мозъчен инсулт, т.е. има сериозно заболяване, свързано с неговото физическо
състояние, свойството да разбира значението на извършеното, да ръководи
постъпките си. В хода по същество не оспорва фактическата обстановка, но счита,
че следва да се вземе предвид и изготвената експертиза, да бъде обсъдена при вземане
на решението за наказанието. Излага, че подзащитният му е преживял мозъчен
инсулт, има затруднени възприятия, трудно се съсредоточава, бързо се уморява –
този човек трудно би понесъл едно по-строго наказание и моли при
индивидуализиране на наказанието съдът да вземе предвид неговото здравословно
състояние и обстоятелството, че признава всички факти и обстоятелства. Моли
наказанието по чл.343 ал.3 от НК да бъде определено, като се вземе предвид
долния размер – една година лишаване от свобода, която след редукцията, предвид
особения ред за разглеждането на делото по реда на Глава 27 от НПК, да бъде
определено в размер на осем месеца с три години изпитателен срок. Няма
претенции по отношение лишаването да управлява МПС, тъй като твърди, че
подзащитният му вече няма да може да управлява кола, няма да издържи изпит, а
няма и това желание.
С оглед признаване на вината от подсъдимия и
изразеното от него съгласие, че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти /чл.371,т.2 от НПК/, съдът след одобряване на
направените от подсъдимия самопризнания разгледа и реши делото по реда на
съкратеното съдебно следствие. Съдът прие представеното писмено доказателство и
с оглед наличието на данни за преживян мозъчен инсулт и ненарушаване правото на
защита на подсъдимия, въпреки личните впечатления, че подсъдимият може да
участва в наказателното производство, съдът назначи съдебно психиатрична
експертиза, която да даде отговор на въпросите бил ли е в състояние В.С.В. да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си към
момента на извършването на деянието и в състояние ли е да участва в
наказателното производство.
От събраните по време на досъдебното производство
доказателства, от заключенията на изготвените експертизи, от направеното от
подсъдимия самопризнание относно изложените в обвинителния акт обстоятелства и
съгласието му да не се събират доказателства за тези факти, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В.С.В. ***. Бил пенсионер и дългогодишен
водач на МПС. Притежавал лек автомобил „Пежо 106” с рег. № ОВ **** ВВ,
който управлявал и ползвал.
Пострадалата З.В.И. *** и също била пенсионерка.
Свидетелят Й В Йработел като мл.автоконтрольор в
сектор ПП при ОД МВР - Ловеч, а свидетелят С И Сбил служител на РУ МВР - Ловеч.
На 08.06.2018г., около 09.20 - 09.30 часа, подсъдимият
В.С.В. управлявал собствения си лек автомобил „Пежо 106” с рег. № ОВ **** ВВ, с
който се движел по бул. „България” в гр.Ловеч, в посока гр.Троян.
По същото, време пешеходката - свидетелката З.В.И. се
е движела по левия тротоар /в посока гр.Троян/, зад сградата на банка ОББ
Ловеч, когато решила да пресече на пешеходната пътека бул. „България”, на
кръстовището с ул. Акад.Иширков, за да продължи към задния двор на ОУ „В.Левски”.
Преди да започне да пресича на пешеходната пътека, И. се огледала в ляво и
дясно, като идващите от лявата й страна, в посока към гр.Плевен, откъм РУ МВР -
Ловеч автомобили, били спрели преди пътеката, изчаквайки я да премине. В дясно И.
видяла, че се приближавал малък тъмно зелен на цвят автомобил „Пежо 106” с рег.№ ОВ **** ВВ, който
се намирал в този момент до магазин „Урожай”, движещ се в посока гр.Троян.
Свидетелката преценила, че идващият от дясно автомобил е на достатъчна
дистанция, за да спре до пешеходната пътека, че ще я види, че е на пешеходната
пътека и пресича, за това предприела пресичане по пешеходната пътека. Подсъдимият
В.В. не предприл своевременно намаляване на скоростта си на движение и спиране,
за да пропусне преминаващата по пешеходната пътека пешеходка И.. В момента,
когато И. била стигнала на средата на пешеходната пътека, на осовата линия,
движейки се нормално, погледнала на дясно и видяла, че този тъмно зелен
автомобил „връхлита върху нея”, без да спира. Свидетелката усетила удар в дясната
си страна - лакът и дясното бедро. След удара, тялото на пострадалата е било
качено на левия калник и капак на автомобила, управляван от В., било носено от
автомобила около 7-8 метра,
след което изпаднало в ляво, от автомобила и пострадалата паднала на асфалта на
десния си хълбок и таз, като тялото й е продължило да се плъзга още около 2-3 метра. Автомобилът,
управляван от подсъдимия В., след като ударил пешеходката, продължил движението
си напред в режим на спиране, без отлагане на спирачни следи и се е установил
на няколко метра след пешеходната пътека.
След настъпване на ПТП-то, за запазване на
местопроизшествието били изпратени свидетелите Светослав И. *** и Йонко Йот сектор
ПП при ОД МВР - Ловеч. При пристигането им, същите заварили екип на ЦСМП - Ловеч,
които тъкмо окозвали помощ и товарели в линейката пострадалата -пешеходка З.И..
На място, свидетелят Йизпробвал водача на лекия автомобил, блъснал И. – подсъдимият
В.В. с техническо средство за употреба на алкохол „Акотест 7510”, с фабричен № 0039,
като пробата била отрицателна. Пред двамата свидетели, В. заявил, че не е видял
пешеходката.
На бул. „България” №29, на кръстовището на бул.
„България” с ул. Акад.Иширков, на десния ъгъл, по посоката на движение на
автомобила, управляван от подсъдимият В., се намирал офис на застрахователно
дружество „Уника”. На външната стена на офиса имало монтирана охранителна
камера, насочена към бул. „България” и с пряка видимост към пешеходната пътека,
по която е преминавала пострадалата И.. С протокол от 08.06.2018г. за
доброволно предаване, работещата в офиса служителка ПРКе предала 1 бр.
информационен носител /DVD/ със запис от охранителната камера, на който е
заснето ПТП-то.
Видно от изисканите в хода на разследването писмени
доказателства от Община Ловеч - скица на участъка от пътя, където е станало ПТП-то
с приложена схема - извадка от План схема от транспортно комуникационната мрежа
и генерирания план по организация на движението на гр.Ловеч, за Т-образното
кръстовище на бул. „България” и ул. Акад. Иширков се установява, че в този
участък максимално допустимата скорост за движение на МПС-та е 50 км/час.
Участъкът от пътя е сигнализиран с пътни знаци, в това число по посоката на
движение на автомобила, управляван от подсъдимия В., първо предупредителен
пътен знак „А 18”
- „Пешеходна пътека” и след него и пътен знак със специално предписание „Д17” -
„пешеходна пътека”.
По делото са изискани и са приложени справки от НИХМ,
филиал Плевен, хидрометеорологична обсерватория Ловеч, видно от които
синоптичната обстановка на 08.06.2018г. около 09.20 часа в района на ул. Акад. Иширков
и бул. „България”, времето е било ясно, температурата на въздуха около 21.8 градуса
С, не са били регистрирани силен вятър, намалена видимост или др. особени
метеорологични явления.
Видно приложената разпечатка от техническо средство
„Дрегер Алкотест 7510”,
с фабр. № ARBB-0039, с което е била извършена проба №1389 от 08.06.2018г. в
09.53 часа за алкохол на водача на лекия автомобил В.С.В. е отчел 0.00 промила,
т.е. подсъдимият В. не е бил употребил алкохол.
От заключението на съдебно медицинската експертиза се
установило, че в резултат на ПТП-то на пострадалата З.В.И. са били причинени - счупване
на таза - срамната кост, повреда обуславяща затруднение движенията на краката
за около 2 месеца и травматично счупване на олекранона на дясната ръка, с
последващо оперативно лечение - метална остеосинтеза – повреда, причинила й
затруднение на движенията на дясната ръка за около 6-7 месеца, с оглед
възрастта на пострадалата и при правилен оздравителен процес. Вещото лице, с
оглед външните изменения е приело, че се касае за директен удар в областта на
седалището, последващо падане и удар на дясната ръка в областта на лакета.
Всяка от посочените травми е в причинна връзка с настъпилото ПТП и по своя
характер представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 във вр.
с ал.1 от НК.
По делото е била назначена съдебно автотехническа
експертиза. Вещото лице подробно е обсъдило всички доказателства по делото,
изяснен е механизма на настъпване на ПТП-то и причините, довели до настъпването
му. Към заключението си вещото лице е изготвило и приложило 2 бр. скици -
статична и динамична. Видно от заключението на вещото лице, категорично мястото
на удара е върху средата на пешеходната пътека, по ширина на същата. Установено
е, че скоростта на движение на управлявания от подсъдимия В.В. лек автомобил „Пежо
106” с peг.
№ ОВ **** ВВ към момента на удара с пешеходката З.И. е била 56 км/ч. Опасната зона за
спиране при установената скорост е 36 метра. Разстоянието, на което се е намирал
автомобила, когато пешеходката е започнала да пресича по пешеходната пътека,
когато е направила първата си крачка, предният край на автомобила е бил на
около 28.74 метра,
като пешеходката е попадала в опасната му зона за спиране. Вещото лице е
посочило, че дори автомобилът да се е движел със разрешената скорост от 50км/ч.
за населени места, опасната му зона за спиране, в този случай е 30 метра, т.е. отново е
щял да настъпи удар на пешеходката. Изчислена е скоростта на движение на
пешеходката свидетелката И. към момента на удара, че при нормален неин ход е 3.8 км/ч. В случая,
избраната скорост на движение от подсъдимия В. е несъобразена, тъй като според
вещото лице, настъпването на ПТП-то е могло да бъде предотвратено, ако В., като
водач на МПС се е движел с безопасна скорост от 43 км/ч и е предприел спиране
от разстояние, равно на 28.74
метра, т.е., когато пешеходката е започнала пресичането
и е стъпила на пешеходната пътека. В случая, вещото лице е установило, че
автомобилът, управляван от подсъдимия В. към момента на удара е бил технически
изправен и не е в причинна връзка с настъпването на ПТП-то.
С оглед заключението на вещото лице от
автотехническата експертиза е прието, че в случая подсъдимият В. се е движел с
несъобразена скорост. Имал е техническа възможност да възприеме пешеходката от
разстояние, по-голямо от опасната му зона за спиране ако се е движел с скорост
от 43км/ч. или по-ниска, тя е щяла да му позволи да спре, преди пешеходната
пътека и да пропусне пешеходката И. безпрепятствено да премине по пешеходната
пътека, така е могъл да предотврати настъпване на ПТП-то.
При предявяване на материалите от разследването, в
протокол за предявяване от 22.10.2018г., пострадалата З.В.И., лично и чрез повереника
си - адв. Р.К. от ЛАК е изразила претенции за причинени й от деянието
имуществени вреди, за които е представила заверени копия от фактури и касови
бонове, за заплатени от нея средства, за проведеното й до момента лечение,
които средства са в общ размер на 2 099 лева, които към момента не са
възстановени от подсъдимия.
Заключението
на експертизата, назначена от съда, след цялостен анализ на данните от делото и
в резултат на от психиатрично, неврологично и психологично изследване е, че В.С.В.
е със запазена годност да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, както към момента на извършване на инкриминираното деяние, така
и към момента на освидетелстването. Вещите лица са категорични, че В. е със
запазена годност да възприема, да запаметява и възпроизвежда правилно всички
факти и обстоятелства, които имат значение за делото и да участва в съдебната
фаза на наказателния процес, при съобразяване с неговото заболяване - последици
от мозъчно-съдова болест с квадрипирамидаен и псевдобулбарен синдром, с прояви
на начален когнитивен дефицит и нарушени екзекутивни функции.
Видно от приложената справка за съдимост, подсъдимият В.С.В.
не е осъждан за престъпления от общ характер.
При така изяснените
фактически обстоятелства съдът прие, че с извършеното от него деяние подсъдимият В.С.В. *** е осъществил от обективна и субективна
страна признаците от състава на престъплението по чл.343, ал.3, предложение
последно, б.”а”, пр.2 във връзка с чл.343, ал.1, б.”б”, предл.2 във вр. с чл.342,
ал.1, пр.3 във вр. с чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК във връзка с чл.47,
чл.116, чл.119, ал.1 от ЗДвП, а именно че на 08.06.2018г. около 09.20 - 09.30
часа, до кръстовището на бул. „България”
с ул. Акад. А. Н. Иширков, с посока на движение към гр.Троян, при управление на
лек автомобил „Пежо 106”,
с рег. № ОВ **** ВВ, негова собственост, нарушил правилата за движение по чл.47
от ЗДвП, като водач на ППС, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи
с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците
в движението, които имат предимство, в случая пешеходците; чл.116 от Закона за
движение по пътищата „Водачът на пътното превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците” - не е бил внимателен и предпазлив към
пешеходката З.В.И.,***; по чл.119 ал.1 от ЗДвП „При приближаване към пешеходна
пътека, водачът на нерелсово ППС е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре” - не
е пропуснал преминаващата по пешеходната пътека пешеходка И., не я е доизчакал
да приключи преминаването си по пешеходната пътека, като намали скоростта или
спре управляваното МПС и по непредпазливост й причинил средни телесни повреди,
всяка от които по смисъла на чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 от НК - счупване на
таза - срамната кост - повреда, обуславяща затруднение на движението на краката
за около 2 месеца, както и травматично счупване на олекранона на дясната ръка,
с последващо оперативно лечение /с метална остеосинтеза/ - повреда, причинила
на И. затруднение на дясната ръка за около 6-7 месеца, като деянието е
извършено на пешеходна пътека.
Съдът приема, че
подсъдимият В. е автор на деянието за
което е предаден на съд, като съобрази направените пълни самопризнания и
показанията на разпитаните свидетели в хода на досъдебното производство. Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние чрез
действие, като е нарушил правилата за движение по пътищата и е допуснал настъпването
на ПТП.
От субективна страна, подсъдимият е действал виновно,
по непредпазливост по смисъла на чл.11 ал.3 от НК – не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но с оглед ситуацията на пътя и
скоростта, с която се е движел, е могъл и е бил длъжен да ги предвиди. Този
извод на съда се подкрепя от всички събрани по делото доказателства.
Въз основа на така направените изводи, настоящата
инстанция призна подсъдимият В. за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.3 б.„а” пр. 2-ро във вр. с ал.1 б.„б” пр.2-ро във вр. с чл.342 ал.1 от НК и му наложи
наказания.
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимия В., съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства
признаването на вината и критичното отношение към извършеното, както и чистото
му съдебно минало и му наложи наказание в предвидения минимален размер от една
година лишаване от свобода. С оглед разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК намали
така определеното наказание лишаване от свобода при условията на чл.58а от НК с
една трета, или В. следва да изтърпи наказание
лишаване от свобода в размер на осем месеца.
Като взе пред вид, че наложеното наказание е до три
години лишаване от свобода и подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
извършено престъпление от общ характер, настоящата инстанция прецени, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е
наложително изпълнението на наказанието, поради което и на основание чл.66 ал.1
от НК отложи изпълнението му за срок от три години от влизане на присъдата в
сила.
Тъй като се касае за извършено нарушение на правилата
за движение по пътищата, довело до ПТП, съдът прецени, че на В.В., с оглед
императивната разпоредба на чл.343г от НК, следва да бъде наложено и наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, като съобрази от една
страна липсата на данни за други административни наказания, а от друга страна тежките
последствия от нарушените правила и физическите му възможности да осъществява
тази дейност.
Съдът намира, че така наложените наказания
са справедливи, съответстват на
обществената опасност на деянието и дееца и чрез тях ще бъдат постигнати целите
на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
При този изход на процеса, на основание
чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди В.С.В. да заплати на ОД на МВР - Ловеч сумата от
609.96 лева и на Районен съд Ловеч сумата от 554.40 лева разноски по делото.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: