РЕШЕНИЕ
№ 03.12.2021
година гр.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
26 октомври 2021 година
В публично
заседание, в следния състав
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И
секретаря Антонина Николова, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев т.д.
№1289 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:
Производство по реда на 124 и сл.ГПК.
Образувано е по искова
молба от „Б.Д.” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ***срещу С.Г.Г.,
с ЕГН ********** с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че на 28.06.2007г., „Б.Д.“
АД е сключила Договор за ипотечен кредит със С.Г.Г., ЕГН **********., по силата на сключения договор Банката й
предоставя кредит в размер на 125 000 лева /сто двадесет и пет хиляди лева/, за
срок от 240 месеца, при лихва и други условия съгласно клаузите на договора.
Посочва се, че кредитът е отпуснат отчасти за
рефинансиране на задължения на кредитополучателя към „Б.П.“ ЕАД и „О.“ АД,
съответно в размер на 35 000 лева и 60 000 лева.
„Б.Д.“ АД твърди, че е изпълнила задълженията си по Договор за ипотечен кредит от
28.06.2007г. и предоставила кредит на кредитополучателя С.Г.Г., ЕГН **********,
в размер на сумата по т. 1 от същия - 125 000 лева. Кредитът бил усвоен в пълен
размер - 125 000 лева на дата 03.07.2007 г, като средствата били преведени
безкасово по посочени сметки в „О.“ АД и „Б.П.“ АД и разплащателна сметка №
14166331 на кредитополучателя.
Съгласно клаузите на сключения договор от 28.06.2007 г.,
кредитът следвало да се издължава чрез разплащателната сметка №14166331 на
кредитополучателя на равни месечни вноски, включващи дължимите месечни плащания
за лихва и главница, съгласно предоставен погасителен план, като същият се отчитал
по индивидуална заемна сметка № 141***10.
За обезпечаване на вземането на Банката за главница,
лихви, такси и други е учредена ипотека в полза на „Б.Д.“ АД върху следните
недвижими имоти, а именно:
1.
АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. ***
2.
АПАРТАМЕНТ № *, находящ се в
гр. ***
3.
МАСИВНА ТРИЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА,
находя ща се в с. ***, с обща застроена площ на трите етажа 114,22 кв. м.;
ЖИЛИЩНА СГРАДА - лятна кухня, със застроена площ от 13,75 кв. м. и ГАРАЖ със
застроена площ 19,80 кв. м., построени с отстъпено право на строеж върху
общински урегулиран поземлен имот - парцел ***по плана на с. ***.
За предоставения кредит, кредитополучателят следвало да
заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян
периодично от кредитора, и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка,
съгласно условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма „***“.
Към датата на сключване на договора, базовият лихвен процент е 3.69 %,
стандартната надбавка била в размер на 3,60 % пункта, или лихвения процент по
кредита е общо в размер на 7.29 %.
Поради настъпило просрочие в обслужването на кредита, на
25.08.2009 г., страните се съгласили да преструктурират остатъка от
задължението, като „Б.Д.“ АД се е съгласила да предоговори изплащането на
дължимите вноски и е предоставила възможност на кредитополучателя за
оздравяване на кредитната експозиция. Съобразно договореното, на
кредитополучателя бил предоставен нов погасителен план. С него, на
кредитополучателя бил предоставен гратисен срок за издължаване на главницата по
кредита от 6 месеца, без да се променя крайният срок за издължаване на кредита.
Договорена била нова падежна дата - 15-то число на месеца.
Твърди се, че след преструктуриране на кредитното
задължение дължимите вноски са внасяни със закъснение и не в пълен размер, като
кредитополучателят отново е изпаднал в забава, даваща основание на Банката за
отнасяне на кредита като предсрочно изискуем.
Поради настъпилото ново просрочие в обслужването на
кредита, на 07.03.2013г., страните се съгласили да преструктурират отново
остатъка от задължението, като „Б.Д.“ АД се съгласила да предоговори изплащането
на дължимите вноски и предоставила нова възможност на кредитополучателя за
оздравяване на кредитната експозиция. Посочва се, че размерът на задължението
към датата на подписване на споразумението е 125 257,97 лева. Кредиторът се
отказал от вземането си за наказателни лихви за периода от
20.11.2012-07.03.2013г., а кредитополучателят внесъл сумата от 3 183,61 лева.
С подписаното допълнителното споразумение била договорена
капитализация на неплатената договорна лихва към остатъка от главницата по кредита. Запазил се и лихвеният процент,
начисляван по кредита, който към датата на сключване на споразумението бил
9,29%. Преструктурираната сума, към датата на подписване на допълнителното
споразумение 07.03.2013г., била в размер на 118 780 лева, представляваща
главница и текущо начислени лихви. На кредитополучателя бил предоставен нов
погасителен план с равни месечни вноски, като падежната дата се променила от
22-ро на 28-мо число на месеца, без да се променя крайният срок за издължаване
на кредита.
Въпреки гореописаното преструктуриране на кредитното
задължение, кредитополучателят отново изпаднал в забава, която дала основание
на „Б.Д.“ АД да отнесе кредита като предсрочно изискуем за трети път.
По искане на кредитополучателя, „Б.Д.“ АД се е съгласила
да предоговори отново изплащането на дължимите вноски и предоставила нова поредна възможност на
кредитополучателя за оздравяване на кредитната експозиция, обективирана в
допълнително споразумение от 20.02.2014г. Размерът на задължението към датата
на подписване на споразумението бил 119 828,27 лева. Кредиторът се отказал от
вземането си за наказателни лихви за периода от 06.02.2014г. до 20.02.2014г. в
размер на 707,74 лева. При неплащане на две поредни погасителни вноски банката
начислила сторнираната наказателна лихва, която се дължи от кредитополучателя.
Последният е внесъл сумата от 421,53 лева.
С подписаното допълнително споразумение била договорена
капитализация на неплатената договорна лихва към остатъка от главницата по
кредита. Запазил се и лихвения процент, начисляван по кредита, който към датата
на сключване на споразумението бил 9,29%. Преструктурираната сума, към датата
на подписване на допълнителното споразумение 20.02.2014г., била в размер на 118
700 лева, представляваща главница и текущо начислени лихви. На
кредитополучателя бил предоставен нов погасителен план с равни месечни вноски,
като падежната дата се променя от 28-то на 03-то число на месеца, без да се
променя крайният срок за издължаване на кредита.
Въпреки извършените многократни преструктурирания на
задължението, обслужването на кредита отново било просрочено.
Според представеното от банката извлечение от счетоводни
книги по сметка № 141***10 на кредитополучателя С.Г.Г., ЕГН **********,
последната е преустановила плащанията по кредита, като последно е погасена част
от дължимата вноска за месец декември 2016 г.
Твърди се, че към
датата на подаване на настоящата искова молба, не са погасени 43 броя
погасителни вноски и същите са надлежно отразени в представеното към исковата
молба извлечение от сметка, както следва:
|
|
ДАТА |
|
СУМА |
|
|
1 |
03.12.2016 г. |
- |
634,61 |
BGN |
|
2 |
03.01.2017 г. |
- |
634,61 |
BGN |
|
3 |
03.02.2017 г. |
- |
634,61 |
BGN |
|
4 |
03.03.2017 г. |
- |
634.61 |
BGN |
|
5 |
03.04.2017 г. |
- |
634,61 |
BGN |
|
6 |
03.05.2017 г. |
- |
634,61 |
BGN |
|
7 |
03.06.2017 г. |
- |
634,61 |
BGN |
|
8 |
03.07.2017 г. |
- |
634,61 |
BGN |
|
9 |
03.08.2017 г. |
- |
634,61 |
BGN |
|
10 |
03.09.2017 г. |
- |
634,61 |
BGN |
|
11 |
03.10.2017 г. |
- |
634,61 |
BGN |
|
12 |
03.11.2017 г. |
- |
634,61 |
BGN |
|
13 |
03.12.2017 г. |
- |
634,61 |
BGN |
|
14 |
03.01.2018 г. |
- |
634,61 |
BGN |
|
15 |
03.02.2018 г. |
- |
634,61 |
BGN |
|
|
ДАТА |
|
СУМА |
|
|
16 |
03.03.2018 г. |
- |
634,61 |
BGN |
|
17 |
03,04.2018 г. |
- |
634,61 |
BGN |
|
18 |
03.05.2018 г. |
- |
634,61 |
BGN |
|
19 |
03.06.2018 г. |
- |
634,61 |
BGN |
|
20 |
03.07.2018 г. |
- |
634,61 |
BGN |
|
21 |
03.08.2018 г. |
- |
634,61 |
BGN |
|
22 |
03.09.2018 г. |
- |
634,61 |
BGN |
|
23 |
03.10.2018 г. |
- |
634,61 |
BGN |
|
24 |
03.11.2018 г. |
- |
634,61 |
BGN |
|
25 |
03.12.2018 г. |
- |
634,61 |
BGN |
|
26 |
03.01.2019 г. |
- |
634,61 |
BGN |
|
27 |
03.02.2019 г. |
- |
634.61 |
BGN |
|
28 |
03.03.2019 г. |
- |
634,61 |
BGN |
|
29 |
03.04.2019 г. |
- |
634,61 |
BGN |
|
30 |
03.05.2019 г. |
- |
634,61 |
BGN |
|
|
ДАТА |
|
СУМА |
|
|
31 |
3.6.2019 |
- |
634,61 |
BGN |
|
32 |
3.7.2019 |
- |
634,61 |
BGN |
|
33 |
3.8.2019 |
- |
634,61 |
BGN |
|
34 |
3.9.2019 |
- |
634,61 |
BGN |
|
35 |
3.10.2019 |
- |
634,61 |
BGN |
|
36 |
3.11.2019 |
- |
634,61 |
BGN |
|
37 |
3.12.2019 |
- |
634,61 |
BGN |
|
38 |
3.1.2020 |
- |
634,61 |
BGN |
|
39 |
3.2.2020 |
- |
634,61 |
BGN |
|
40 |
3.3.2020 |
- |
634,61 |
BGN |
|
41 |
3.4.2020 |
- |
634,61 |
BGN |
|
42 |
3.5.2020 |
- |
634,61 |
BGN |
|
43 |
3.6.2020 |
- |
634,61 |
BGN |
Ищецът посочва, че невнасянето на горепосочените вноски от страна на
кредитополучателя съставлява неточно и непълно изпълнение на поетите от
последния договорни задължения, а именно: кредитът да се погасява с месечни
вноски, съгласно предоставения му погасителен план.
При допусната забава, частта от вноската, представляваща
главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна
надбавка от 3 процентни пункта, съгласно т. 20.1. на раздел VII “Отговорности и
санкции”, от Общите условия към разписания Договор за ипотечен кредит и
последващите допълнителни споразумения.
На следващо място, поради неплащането на изброените
месечните вноски се достигнало до забава над 90 дни, с оглед на което за
Банката възникнало договореното потестативно право да обяви вземането си за
главница по договора за кредит за предсрочно изискуемо, съгласно т.20.2 от
Общите условия към Допълнително споразумение от 20.02.2014 г., неразделна част
от Договор за ипотечен кредит от 28.06.2007 г.
За настъпилата предсрочна изискуемост на задължението по
отпуснатия банков кредит на 17.07.2019 г., до заявения от кредитополучателя
адрес, посочен в Договора за кредит, била изпратена покана-уведомление с изх.
№01-20-04813/17.07.2019г. чрез ЧСИ **, peг. №***, с район на действие - ОС Стара Загора. Видно от обратната разписка,
същата била връчена на 25.07.2019г. при отказ на адресата да я получи.
Поддържа се, че видно от гореизложеното, „Б.Д.“ АД е
положила дължимата грижа да уведоми кредитополучателя за обявяването на кредита
за предсрочно изискуем.
Твърди се, че доколкото до кредитополучателя С.Г.Г., ЕГН **********
достигнало волеизявлението на кредитора за отнемане преимуществото на срока по
договора и обявяването на кредита за предсрочно изискуем и към датата на
подаване на настоящата искова молба ответницата не е погасила просрочените си
задължения, произтичащи от гореописания договор, то за „Б.Д.“ АД е налице
правен интерес да предяви с настоящия иск настъпването на предсрочната
изискуемост на задълженията на кредитополучателя, като претендира връщане на
остатъка от сумата по отпуснатия банков кредит.
Предвид изложеното, ищецът моли съда да постановите
решение, с което да осъди С.Г.Г., ЕГН ********** да заплати на „Б.Д.“ АД
остатъка на неплатеното и изискуемо задължение по сключения Договор за ипотечен
кредит от 28.06.2007г. и подписаните към него Анекс от 25.08.2009 г.,
Допълнително споразумение от 07.03.2013г. и Допълнително споразумение от
20.02.2014г, което съставлява:
- 45 014,37 лева (четиридесет и пет
хиляди и четиринадесет лева и тридесет и седем стотинки) - представляващи
непогасен остатък на главницата
- 14 681,76 лева (четиринадесет хиляди шестстотин осемдесет и един лева и седемдесет и шест
стотинки) - представляващи непогасен остатък от възнаградителната лихва за
периода от 03.12.2016г. до 19.06.2020г.
- 752,99 лева (седемстотин петдесет и два лева и деветдесет и девет стотинки) -
представляващи обезщетение за забава от 03.01.2015г. до 19.06.2020г,
- 1 651,79 лева (хиляда шестстотин петдесет и един лева и седемдесет и девет стотинки) -
начислени заемни такси, от които 570 лева, начислена такса управление, 546,99
лева - такса застраховка, 414,80 лева - такса за подновяване на ипотеката, 120
лева - такса изискуемост.
- законна лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на настоящата
искова молба
В срок е постъпил отговор на исковата молба адв.В.А. – особен представител на
ответницата С.Г.Г., с който заявява, че счита предявения иск за
допустим, но неоснователен.
Заявява,
че тъй като в качеството си на особен представител няма връзка с ответницата,
към настоящия момент не може да изрази становище относно истинността на
посочените фактически твърдения на ищеца.
Намира
за неоснователни обаче правните твърдения на ищцовата страна за дължимост на
лихва за забава върху капитализираната договорна лихва по описаните в исковата
молба допълнителни споразумения. Твърди, че уговорките по т.1 от Допълнително
споразумение от 07.03.2013 г. и по т.1 от Допълнително споразумение от
20.02.2014 г., с които се предвижда капитализиране на неплатените до датата на
подписване на съответното споразумение договорни лихви към оставащата главница,
са нищожни на основание чл.26,
ал.4, във вр. с чл.10, ал.3 ЗЗД, тъй като тези уговорки водят до анатоцизъм, доколкото
кредитополучател по договора е физическо лице, по отношение на което не се
прилага чл.294, ал.1 ТЗ, и Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация
на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за
кредитен риск /отм./ или друга наредба на БНБ не предвижда възможност за
олихвяване на изтекли лихви.
Твърди
се, че поради нищожността си, посочените уговорки по т.1 от Допълнително
споразумение от 07.03.2013 г. и по т.1 от Допълнително споразумение от
20.02.2014 г. не са породили правно действие. Следователно, ако по делото се
установи забавено плащане на главницата, размерът на дължимите лихви за забава
следва да се определя съобразно първоначално уговорения размер на главницата по
Договор за ипотечен кредит от 28.06.2007 г., като не се взема предвид
последващото му увеличаване с прибавянето на възнаградителни лихви, направено с
допълнителните споразумения.
Посочва
се, че ищецът твърди в исковата си молба, че е предприел действия за обявяване
предсрочна изискуемост на кредита на 17.07.2019 г., като изпратеното до
ответницата писмо е връчено на същата при отказ на 25.07.2019 г. На тази дата,
кредитът е следвало да бъде осчетоводен от Банката като предсрочно изискуем.
След този момент, няма как от страна на ищеца да бъде претендирано заплащане на
възнаградителна лихва. Посочва се още, че от изложеното в исковата молба не
става ясно и как Банката е определила претендираното обезщетение за забава, тъй
като и при неговото определяне не е отразена предсрочната изискуемост на
кредита. Посочва, че съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ОСГТК
на ВКС "Размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък
от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането".
Относно
претенцията на ищеца за заплащане на „заемни такси" в общ размер 1531,79
лева, счита че същата е неоснователна. Посочва, че не са изложени
обстоятелства, които да обуславят задължението на ответницата да заплаща такива
такси, не е посочено тяхно основание, размер и кога е настъпил падежът им.
От
името на ответницата, прави възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца, представляващи:
-
възнаградителна лихва за периода от 03.12.2016 г.
до 19.06.2017 г.
-
обезщетение за забава от 03.01.2015 г. до
19.06.2017 г.
-
„заемни такси" в общ размер 1531,79 лева.
Посочва,
че тези вземания се погасяват с тригодишна давност, считано от датата на падежа
им и същите са били погасени към датата на подаване на исковата молба.
По
повод оставяне на исковата молба без движение с р-не от 03.06.2021г., ищецът е
уточнил с молба от 06.07.2021г. колко точно е бил размера на непогасената
главница към датата на подписване на всяко от споразуменията за капитализиране
на изтекли лихви, както и договорна лихва в какъв размер и за какъв период е
капитализирана към съответната главница, вкл. че се касае за договорна
възнаградителна лихва.
Представил
е също подробна справка относно формирането на сумата от 14 681,76 лева,
индивидуализирана като непогасен остатък от възнаградителната лихва за периода
от 03.12.2016г. до 19.06.2020г., вкл. върху каква главница е начислявана, както
и какъв е бил размера на дължимата лихва от общия размер на всяка анюитетна
месечна вноска в размер на 634,61 лв.
В
уточняващата молба се съдържа и подробна справка относно сумата от 752,99 лева,
индивидуализирана като обезщетение за забава от 03.01.2015г., до 19.06.2020г.,
Относно сумата 1 531,79 лева,
индивидуализирана в ИМ като начислени заемни такси, от които 570 лева,
начислена такса управление, 546,99 лева - такса застраховка, 414,80 лева -
такса за подновяване на ипотеката, 120 лева - такса изискуемост, ищецът е
посочил, че общия сбор на тези такси е всъщност 1651,79 лв, а не 1531,79 лв.
Уточнил е също за кой период от срока на кредита са били начислени и съответно
дължими въпросните такси, както и на какво основание са дължими, вкл. за каква
конкретна услуга или дейност на банката във връзка с кредита са начислени и
дължими същите.
По
повод направените уточнения, ответникът, чрез особения си представил, взема
становище, като конкретизира направените с отговора на ИМ възраженията за
погасяване на част от вземанията на ищеца за възнаградителна лихва, за
санкционираща лихва и за заемни такси по давност, както следва:
-
погасени по давност са възнаградителни лихви в размер на 1950,40 лв за периода
03.12.2016г.-19.06.2017г.;
-
погасени по давност за санкциониращи лихви в размер на 188,58 лв за периода
03.01.2015г. – 19.06.2017г.;
-погасени
по давност са таксите за управление, начислени за периода от 03.02.2015г. до
02.02.2016г. и за периода 03.02.2016г. до 02.02.2017г., или два пъти по 95 лв,
общо 190 лв.
Ответникът
възразява, че таксата за управление, начислена за периода от 03.02.2019г. до
02.02.2020г. в размер на 95 лв е недължима, тъй като обхваща период след
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради което искът за същата е
неоснователен.
По
отношение на таксата за управление за периода 03.02.2020г. до 02.02.2021г., в
размер на 95 лв, се посочва, че същата е недължима, тъй като е за периода след
предсрочното настъпване на падежа и още повече – за периода след подаване на
ИМ, в която част счита иска и за недопустим.
Относно
таксите за застраховка, ответникът заявява, че погасени по давност са
вземанията на ищеца за същите в общ размер на 250,74 лв, а поотделно, както
следва:
- 48,37
лв за периода 21.10.2014г. – 20.10.2015г.;
- 37,49
лв за периода 20.11.2014г. – 19.11.2015г.;
-
112,37 лв за периода 22.10.2015г. – 21.10.2016г.;
- 52,51
лв за периода 21.11.2015г. – 20.11.2016г.
Старозагорският окръжен съд, като взе предвид
твърденията и възраженията на страните, в съвкупност на доказателствата по
делото, прие следното:
Предявени са
допустими, обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.430 ТЗ, във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86, вр. чл.92 ЗЗД. Предмет на същите са
реализиране на неудовлетворени парични притезания на ищеца „Б.Д.“АД,
произтичащи от сключен на 28.06.2007г. Договор за ипотечен банков кредит със С.Г.Г.,
ЕГН **********., по силата на който се
твърди, че банката й е предоставила кредит в размер на 125 000 лв за срок
от 240 месеца.
От доказателствата по
делото се установява сключването на посочения договор между страните на
посочената дата и предметът му съобразно твърденията в ИМ. Съгласно
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, кредитът е отпуснат отчасти за рефинансиране на
задължения на кредитополучателя към „Б.П.“ ЕАД и „О.“ АД, съответно в размер на
35 000 лева и 60 000 лева и е усвоен в пълен размер - 125 000,00 лева на дата
03.07.2007 г., като средствата са преведени безкасово по сметки в „О.“ АД и „Б.П.“
АД и разплащателна сметка № 14166331 на кредитополучателя. От съдържанието на процесния
договор също се потвърждава, че целта на отпускането му е отчасти за
рефинансиране на кредити в горепосочените размери в 2 други банки общо в размер
на 95000 лв.
Съгласно чл.6 от договора, кредитът следва да се издължава чрез
разплащателната сметка №14166331 на кредитополучателя, на месечни вноски,
включващи дължимите
месечни плащания за главница и лихви, съгласно погасителен план, приложен към
договора, като кредитът се отчита по индивидуална заемна сметка № 141***10.
Падежната дата е 3-то число от месеца.
За обезпечаване на вземането на Банката по кредита е учредена ипотека в
полза на „Б.Д.“АД върху недвижими имоти, собственост на трето лица, посочени в
договора.
Съгласно договора, за предоставения кредит, кредитополучателят следва
да заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит,
определян периодично от кредитора, и надбавка, която може да бъде намалена с
отстъпка, съгласно условията за ползване на преференциален лихвен процент по
програма „***“. Към датата на сключване на договора, базовият лихвен процент е
3.69 %, стандартната надбавка e в размер на 3,60 % пункта,
като лихвения процент по кредита е общо в размер на 7.29 %. Уговорено е, че
неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на ипотечни
кредити на физически лица, които кредитополучателят е получил и приема с
подписването на договора. Уговорено е също, че кредитополучателят заплаща такси
съгласно Тарифата за лихви, таксите и комисионите, които Б.Д. прилага по
извършвани услуги на клиенти, която е в сила към деня на съответното плащане.
Установява се от доказателствата по делото, че към процесния договор за
банков кредит са сключени 3 допълнителни споразумения.
С първото от тях, наименовано „Анекс към договор за кредит от
28.06.2007г., сключено на 25.08.2009г., страните са договорили да се
преструктурира остатъка от отпуснатия кредит с нов погасителен план, без да се
променя първоначалния срок. Договорен е и гратисен период от 6 месеца, считано
от първата падежна дата след подписване на анекса, без да се променя крайния
срок за издължаване на кредита, определя се нова падежна дата – 15 число на
месеца, запазват се дадените обезпечения. Посочено е, че размерът на остатъка
на дълга към датата на анекса е 122900 лв, а размерът на месечната вноска ще се
определи след подписването на анекса, за което банката ще представи на
кредитополучателя нов погасителен план при неговото явяване в банката. Всички
останали клаузи на първоначалния договор остават непроменени, а нералделна част
от анекса са общите условия на банката за предоставяне на ипотечни кредити.
На 07.03.2013г., между страните е сключено второ допълнително
споразумение. В същото се посочва, че размерът на задължението към датата на
подписване му е 125 257,97 лева, от които 115271,69 главница, 6691,92 лв дължима
редовна лихва и 3234,36 лв дължима наказателна лихва. Уговорено, че кредиторът
се отказва от вземането си за наказателни лихви за периода от
20.11.2012-07.03.2013г., а кредитополучателят внесъл сумата от 3 183,61 лева.
По отношение на остатъка от кредита, общо в размер на 118780 лв, с
подписаното допълнителното споразумение е уговорено, че неплатената договорна лихва
се капитализира към остатъка от главницата по кредита, падежната дата се
променя от 22-ро на 28-мо число, без да се променя крайния срок за издължаване
на кредита. Лихвеният процент, начисляван по кредита, формиран при условията на
договора за кредит, към датата на сключване на споразумението е в размер на
9,29%.
На кредитополучателя е предоставен нов погасителен план с равни месечни
вноски, както и общите условия на банката за предоставяне на жилищни и ипотечни
кредити, с които той се е съгласил и е заявил, че приема, които са неразделна част от
споразумението. Споразумението влиза в сила на първата падежна дата след
подписването му.
Установява се, че това допълнително споразумение е подписан от
кредитополучателя чрез пълномощник Евгения Петкова Г., легитимирал се с
пълномощно от 20.11.2012г., с нот. заверка на подписа на упълномощителя С.Г.,
даващо право на пълномощника да я представлява пред Б.Д. и да подпише от нейно
име допълнителни споразумения (анекси) към сключения с банката договор за
ипотечен кредит от 2008г., както и за преструктуриране на кредита според
изискванията на банката
На 20.02.2014, между
страните е сключено 3-то допълнително споразумение към договора за ипотечен
кредит от 28.06.2007г. В същото се
посочва, че размерът на задължението към датата на подписване му е 119829,27 лв, от които 115801,63 главница, 3319,90 лв дължима редовна лихва и 707,74 лв дължима
наказателна лихва. Кредиторът се отказва от вземането си за дължими наказателни
лихви в размер на 707,74 лв, а кредитополучателят е внесъл сумата от 421,53 лв.
По отношение на
остатъка от кредита, общо в размер на 118700 лв, с подписаното допълнителното
споразумение е уговорено, че неплатената договорна лихва – 2898,37 лв се
капитализира към остатъка от главницата по кредита – 115801,63, падежната дата
се променя от 28-мо на 3-то число, без да се променя крайния срок за
издължаване на кредита. Лихвеният процент, начисляван по кредита, формиран при
условията на договора за кредит, към датата на сключване на споразумението е в
размер на 9,29%.
На кредитополучателя е
предоставен нов погасителен план с равни месечни вноски, както и общите условия
на банката за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, с които той се е
съгласил и е заявил, че приема, които са неразделна част от споразумението.
Споразумението влиза в сила на първата падежна дата след подписването му, което
за кредитополучателя е подписано чрез пълномощника, подписал предходното
допълнително споразумение.
Установява се, че „Б.Д.“
ЕАД е изпратила до ответника, на адреса
му, посочен в Договора за кредит, покана-уведомление с изх.
№01-20-04813/17.07.2019г. чрез ЧСИ **, peг. №***, с район на действие - ОС
Стара Загора, с която го уведомява, че поради настъпила забава в погасяване на
задълженията му по договор за банков кредит на 17.07.2019 г. и на основание
предвидените в него условия, обявява целия кредит за предсрочно изискуем, като
от датата на получаване на уведомлението, цялата непогасена главница става
дължима и върху нея се начислява законна лихва. Видно от обратната разписка, поканата-уведомление
е била връчена на адресата на 25.07.2019г., при удостоверен от връчителя отказ
на адресата да я получи.
Съгласно чл.18, ал.5 ЗЧСИ, частния съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и
отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда -
съобщения и призовки по граждански дела. В случая, уведомлението за обявяване
предсрочна изискуемост е връчено на кредитополучателя на 25.07.2019г. именно по
този ред, чрез служител от кантората на ЧСИ, на основание чл.43, вр. чл.18,
ал.5 ЗЧСИ, който може да връчва призовки, съобщения и книжа при условията и по
реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс. Връчването е извършено
редовно и в хипотезата на чл.44, ал.1, предл. последно ГПК, при отказ на
получателя, удостоверен в съобщението от връчителя.
Във връзка с горното
обаче, следва да се даде отговор на въпроса дали към датата на уведомяването на
ответника за обявяването на предсрочната изискуемост са се били осъществили
фактите, обуславящи възникване на правото на банката да обяви същата.
Съгласно чл.20.2 от
Общите условия (ОУ) за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на Б.Д. АД,
явяващ се неразделна част от сключеното на 20.02.2014г. допълнително
споразумение към договора за кредит, при допусната забава в плащанията на
главница и/или лихви над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие, като до предявяването му по съдебен ред,
остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.
Съгласно чл.21.1.1 от
същите ОУ, банката има право да превърне кредита в предсрочно изискуеми и при
всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и главница.
В тази връзка, съгласно
заключението на
допуснатата и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза, от 03.01.2017г., С.Г.Г., ЕГН **********
е преустановила редовното погасяване на кредитното задължение по Договор за
ипотечен кредит от 28.06.2007 г. Съгласно регистрите на „Б.Д.“ АД, от 03.01.2017 г., до
датата на подаване на исковата молба – 19.06.2020г., не са погасени 42 броя погасителни вноски,
включващи главница и лихва в размер на общо
25535,03 лв., както следва:
|
№ |
ДАТА |
СУМА |
Валута |
№ |
ДАТА |
СУМА |
валута |
|
1. |
03.01.2017 г. |
634,61 |
BGN |
22. |
03.10.2018 г. |
634,61 |
BGN |
|
2. |
03.02.2017 г. |
634,61 |
BGN |
23. |
03.11.2018 г. |
634,61 |
BGN |
|
3. |
03.03.2017 г. |
634,61 |
BGN |
24. |
03.12.2018 г. |
634,61 |
BGN |
|
4. |
03.04.2017 г. |
634,61 |
BGN |
25. |
03.01.2019 г. |
634,61 |
BGN |
|
5. |
03.05.2017 г. |
634,61 |
BGN |
26. |
03.02.2019 г. |
634,61 |
BGN |
|
6. |
03.06.2017 г. |
634,61 |
BGN |
27. |
03.03.2019 г. |
634,61 |
BGN |
|
7. |
03.07.2017 г. |
634,61 |
BGN |
28. |
03.04.2019 г. |
634,61 |
BGN |
|
8. |
03.08.2017 г. |
634,61 |
BGN |
29. |
03.05.2019 г. |
634,61 |
BGN |
|
9. |
03.09.2017 г. |
634,61 |
BGN |
30. |
03.06.2019 г. |
634,61 |
BGN |
|
10. |
03.10.2017 г. |
634,61 |
BGN |
31. |
03.07.2019 г. |
634,61 |
BGN |
|
11. |
03.11.2017 г. |
634,61 |
BGN |
32. |
03.08.2019 г. |
532,92 |
BGN |
|
12. |
03.12.2017 г. |
634,61 |
BGN |
33. |
03.09.2019 г. |
532,92 |
BGN |
|
13. |
03.01.2018 г. |
634,61 |
BGN |
34. |
03.10.2019 г. |
532,92 |
BGN |
|
14. |
03.02.2018 г. |
634,61 |
BGN |
35. |
03.11.2019 г. |
532,92 |
BGN |
|
15. |
03.03.2018 г. |
634,61 |
BGN |
36. |
03.12.2019 г. |
532,92 |
BGN |
|
16. |
03.04.2018 г. |
634,61 |
BGN |
37. |
03.01.2020 г. |
532,92 |
BGN |
|
17. |
03.05.2018 г. |
634,61 |
BGN |
38. |
03.02.2020 г. |
532,92 |
BGN |
|
18. |
03.06.2018 г. |
634,61 |
BGN |
39. |
03.03.2020 г. |
532,92 |
BGN |
|
19. |
03.07.2018 г. |
634,61 |
BGN |
40. |
03.04.2020 г. |
532,92 |
BGN |
|
20. |
03.08.2018 г. |
634,61 |
BGN |
41. |
03.05.2020 г. |
532,92 |
BGN |
|
21. |
03.09.2018 г. |
634,61 |
BGN |
42. |
03.06.2020 г. |
532,92 |
BGN |
Предвид горното и
доколкото от страна на ответника не са представени доказателства за плащане на
дължимите погасителни вноски след 03.01.2017г., до датата на връчване на уведомлението
за обявяване предсрочна изискуемост на кредитополучателя - 25.07.2019г., съдът
приема, че към момента на отправяне на изявлението за обявяване на предсрочната
изискуемост от „Б.Д.“ЕАД, са се осъществили фактите, относими към възникването
и надлежното упражняване от банката на правото да обяви целият кредит, т.е.
непадежиралия остатък от същия, за предсрочно изискуем, визирани в
горецитираните чл.20.2 и чл.21.1.1 от приложимите към договора за кредит и
споразуменията към него общи условия на Б.Д..
Съгласно уговорките в
допълнителните споразумения от 07.03.2013 и 20.02.2014г., обективирани в раздел
„Г“, т.1 от същите, неплатената към
датата на подписването им договорна лихва се капитализира към остатъка от главницата
по кредита към същата дата.
Според уточняващата
молба на ищеца от 06.07.2021г., при подписване на Допълнително споразумение от
07.03.2021г., дължимата главница е била в размер на 115 271,69 лева, а капитализираната
към нея договорна възнаградителна лихва е била в размер на 3 508,31 лева за
периода 09.11.2021- 07.03.2021г. Кредиторът се е отказал от дължимата договорна
санкционираща лихва, която към датата на споразумението е била в размер на 3
908,40 лева. Общият размер на дълга е бил 118 780 лева.
Според уточняващата
молба на ищеца от 06.07.2021г., при подписване на Допълнително споразумение от
07.03.2013г. дължимата главница е била в размер на 115 271,69 лева.
Капитализираната договорна възнаградителна лихва е била в размер на 3 508,31
лева за периода 09.11.2021- 07.03.2021г. В случая, очевидно в молбата е
допусната техническа грешка относно периода, за който е била капитализираната
изтекла лихва, тъй като не би могъл да е след датата на споразумението.
Кредиторът се е отказал от дължимата договорна санкционираща лихва, която към
датата на споразумението е била в размер на 3 908,40 лева. Общият размер на
дълга е бил 118 780 лева.
Според същата
уточняваща молба, при подписване на следващото Допълнително споразумение от
20.02.2014г, дължимата главница е била в размер на 115 801,63 лева.
Капитализираната договорна възнаградителна лихва е била в размер на 2 898,37
лева за периода 13.11.2013- 20.02.2014г. Кредиторът се е отказал от дължимата
договорна санкционираща лихва, която към датата на споразумението е била в
размер на 739,71 лева. Общият размер на дълга е бил 118 700 лева.
В тази връзка и като
взе предвид възраженията на особения представител на ответника за нищожност на
горепосочените клаузи от допълнителните споразумения на основание чл.26, ал.4,
вр. чл.10, ал.3 ЗЗД, тъй като водят към анатоцизъм, съдът констатира, че
действително, с уговорката за капитализиране на изтекли договорни лихви към
главницата се стига до олихвяване на изтекли лихви, т.е. до анатоцизъм. Макар и
не изрично забранен, с текста на чл.10, ал.3 ЗЗД е предвидено, че олихвяването
на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската народна банка. Тъй
като от приемането на този текст, до настоящия момент, БНБ не е приела наредба,
уреждаща този въпрос, в теорията и съдебната практика се приема, че анатоцизмът
в Република България, освен когато е между търговци, е забранен. Следователно,
горепосочените уговорки се явяват нищожни поради противоречие със закона, на
основание чл.26, ал.1, пр.1, вр. чл.10, ал.3 ЗЗД, който към датата на
сключването на споразуменията, а и към настоящия момент, не допуска олихвяване
на изтекли лихви, освен ако не е извършено между търговци, какъвто не е
настоящия случай.
Ето защо, следва да се
приеме, че нищожните клаузи от сключените към процесния договор за кредит от
28.06.2007г. допълнителни споразумения от 07.03.2013 и 20.02.2014г.,
обективирани в раздел „Г“, т.1 от същите, според които неплатената към датата
на подписването им договорна лихва се капитализира към остатъка от главницата
по кредита към същата дата, не са произвели действие. Това налага да се
изследва въпросът относно размера на задълженията на ответника по договора, без
да се вземат предвид извършените от банката капитализации на изтекли лихви.
Според заключението на
ССЕ, съгласно регистрите на „Б.Д.“ АД, неизплатеното задължение на С.Г.Г. за
главница по Договор за ипотечен кредит от 28.06.2007 г. и сключените към него
допълнителни споразумения към 19.06.2020 г. е в общ размер на 45 014,37 лв.
Размерът на главницата, според ССЕ, следва да се намали със сума в размер на
6406,68 лева, представляващи трансформираните изискуеми, непогасени задължения
за договорни лихви (възнаградителни) към размера на редовната главница с всяко
от сключените към договора допълнителни споразумения, както следва:
- по Допълнително споразумение от
07.03.2013 г. - 3508,31 лв. - просрочена лихва;
- по Допълнително споразумение от
20.02.2014 г. - 2898,37 лв. - просрочена лихва.
В резултат на гореизложеното и с оглед изложените
доводи за недопустимост на анатоцизма, съдът приема, че размерът на
неизплатеното задължение на С.Г.Г. за главница по Договор за ипотечен кредит от
28.06.2007 г. и сключените към него допълнителни споразумения към 19.06.2020 г.
следва да бъде в размер на 38607,69 лв. /45014,37 лв. - 6406,68 лв./, в какъвто
смисъл са изчисленията на ССЕ. До този размер се явява основателен предявения
иск, като за разликата над сумата от 38607,69 лв, до пълния предявен размер от
45014,37 лв, искът ще се отхвърли като неоснователен.
Според ССЕ, съгласно регистрите
на „Б.Д.“ АД, неизплатеното задължение на С.Г.Г.
за възнаградителна /договорна/ лихва по Договор за ипотечен кредит от
28.06.2007 г. и сключените към него допълнителни споразумения към 19.06.2020 г.
е в общ размер на 14 681,76 лв, начислена от „Б.Д.“
АД за периода от 03.12.2016 г. до
19.06.2020 г.
Според заключението, размерът на
непогасени задължения на С.Г. за договорна лихва, съобразно първоначалните условия по договора за
кредит, без извършените капитализации, следва да се
намали със сума в размер на 2109,58 лв. за начислена възнаградителна лихва
върху договорните лихви, трансформирани към
размера на редовната главница с всяко от сключените към договора допълнителни
споразумения, както следва:
-
по Допълнително споразумение от 07.03.2013 г. за
периода 03.12.2016 г. до 19.06.2020 г. в размер на 1155,21 лв.;
-
по Допълнително споразумение от 20.02.2014 г. за
периода 03.12.2016 г. до 19.06.2020 г. в размер на 954,37 лв.
Според ССЕ, размерът на
непогасени задължения за договорна лихва следва да се увеличи с
трансформираните изискуеми, непогасени задължения за договорни лихви
(възнаградителни) към размера на редовната главница със сума в размер на
6406,68 лв., както следва: по Допълнително
споразумение от 07.03.2013 г. - 3508,31 лв. - просрочена лихва; по Допълнително споразумение от 20.02.2014 г. - 2898,37
лв. - просрочена лихва.
Относно
последното, съдът взе предвид, че в предмет на делото не са включени вземанията
на ищеца за изтекли възнаградителни лихви, капитализирани към главницата с
всяко от двете споразумения, които според твърденията му в уточняващата молба,
а и според правилата на формалната логика, са били за периоди, изтекли преди
сключването на всяко от двете споразумения. Ето защо, независимо от изводите на
вещото лице по ССЕ, че размерът на задължението на ответника за
възнаградителнни лихви следва да се увеличи с общо 6406,68 лв, тези
задълженията за изтекли лихви не следва да се вземат предвид, тъй като са извън
исковия период за вземанията на ищеца за възнаградителни лихви, а именно – от
03.12.2016г. до 19.06.2020г.
В
заключение, размерът на начислените от ищеца възнаградителни лихви за периода от
03.12.2016г. до 19.06.2020г., а именно – 14681,76 лв, следва да се намали със сумата
2109,58 лв., съставляваща начислена възнаградителна лихва върху договорните
лихви, трансформирани към размера на редовната главница със сключените към
договора допълнителни споразумения от 07.03.2013г. и 20.02.2014г. Т.е. 14681,76
лв – 2109,58 лв, с което задължението за възнагадителни лихви намалява до
12572,18 лв.
В
случая обаче следва да се вземе предвид и направеното от ответника възражение
за изтекла погасителна давност досежно вземанията за възнаградителни лихви за
периоза 03.12.2016г. – 19.06.2017г., в размер на общо 1950,40 лв. Тези вземания
се погасяват съгласно чл.111 ЗЗД с изтичане на 3-годишна давност. Съгласно чл. 114 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В случая, давността относно вземанията за
възнаградителни лихви започва да тече от всяка отделна падежна дата досежно
частта от погасителна вноска, явяваща се възнаградителна лихва. Съгласно чл.116 ЗЗД, давността се прекъсва: а) с
признаване на вземането от длъжника; б) с предявяване на иск или възражение или
на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението
или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността
не се смята прекъсната; в) с предприемане на действия за принудително
изпълнение. В настоящия случай, няма доказателства, нито възражение от
ищеца, че давността за вземанията за възнаградителни лихви е била прекъсвана в
някоя от посочените хипотези преди образуване на настоящото дело, поради което
и съдът намира, че тя е била прекъсната на 19.06.2020г., с подаването на исковата молба, по която
е образувано настоящото дело. Следователно, погасени по давност се явяват
вземанията на ищеца за възнаградителни лихви, изискуемостта на които е
настъпила преди 19.06.2017г.
Ето
защо, съдът приема, че вземанията на ищеца за възнаградителни лихви за периода
03.12.2016г. – 19.06.2017г., в размер на общо 1950,40 лв., се явяват погасени,
на основание чл.111 ЗЗД, поради изтичане на 3-годишна давност. Така, общия
размер на дължимите от ответника лихви от 12572,18 лв. следва да се намали с
1950,40 лв и става 10621,78 лв.
В
сличая обаче, следва да се вземе предвид и датата, на която се установява по
делото, че банката е обявила кредита за предсрочно изсискуем, а именно – 25.07.2019г.,
след която банката няма основание, респ. право да начислява на
кредитополучателя възнаградителна лихва, тъй като, след като се отнема
преимуществото на кредитополучателя да плаща на части цялото задължение, респ.
непогасения остатък става изцяло предсрочно изискуем, няма основание повече да
се заплаща т.нар. възнаграждение за ползването му, каквото се явява
възнаградителната лихва. В случая, банката претендира присъждане на
възнаградителна лихва и след датата на обявяване на предсрочната изискуемост –
25.07.2019г., до 19.06.2020г. – датата на подаване на исковата молба, чийто
размер, според представената с уточняващата молба подробна справка, е общо
4018,39 лв, която сума се явява недължима от кредитополучателя.
В крайна сметка, съдът приема, че
общият размер на дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва е 6603,39
лв и за периода 19.06.2017г. – 24.07.2019г. За разликата над сумата от 6603,39
лв, до пълния предявен размер от 14681,76 лв и за периода 03.12.2016г.- – 18.06.2017г. (поради изтекла погасителна давност), както и за периода
25.07.2019г. – 19.06.2020г. (поради обявената предсрочна изискуемост на
кредита), искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Както се посочи
по-горе, съгласно заключението на ССЕ, С.Г.Г. е преустановила редовното
погасяване на кредитното задължение по Договор за ипотечен кредит от 28.06.2007
г., от 03.01.2017г. С оглед установената по делото забава на кредитополучателя
относно изпълнението на задължението му за погасяване на кредита съобразно уговорените
в погасителния план месечни вноски и падежни дати, за кредитора е възникнало
правото, на основание чл.20.1 от ОУ към доп. споразумение от 20.02.2014г., да
начислява върху частта от неплатените на падежа вноски, съставляваща главница,
договореният лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 3 процентни
пункта.
Съгласно заключението
на ССЕ, неизплатеното задължение на С.Г.Г. за обезщетение за забава по Договор
за ипотечен кредит от 28.06.2007 г. и сключените към него допълнителни
споразумения към 19.06.2020 г. е в общ размер на 752,99 лв. Същото е начислено
от „Б.Д.“ АД за периода от 03.01.2015 г. до 19.06.2020 г. Лихвата за забава
съгласно условията на Договора за ипотечен кредит от 28.06.2007 г. и сключените
към него допълнителни споразумения е в размер на 3 проценти пункта на година
върху непогасената в срок главница.
Според заключението,
размерът на непогасени задължения за обезщетение за забава следва да се намали
със сума в размер на 401,97 лв., за начислено обезщетение за забава върху
възнаградителните лихви, трансформирани към размера на редовната главница с
всяко от сключените към договора допълнителни споразумения, както следва:
- по Допълнително споразумение от
07.03.2013 г. за периода 03.01.2015 г. до 19.06.2020 г. в размер на 214,31 лв.;
- по Допълнително споразумение от
20.02.2014 г. за периода 03.01.2015 г. до 19.06.2020 г. в размер на 187,66 лв.
В резултат на
гореизложеното, размерът на неизплатеното задължение на С.Г.Г. за обезщетение
за забава по Договор за ипотечен кредит от 28.06.2007 г. и сключените към него
допълнителни споразумения към 19.06.2020 г. според ССЕ следва да бъде в размер
на 351,02 лв. /752,99 лв. - 401,97 лв./.
Съдът кредитира
заключението в посочената част. С оглед изложените по-горе доводи относно
недопустимостта от законова гледна точка на извършената от ищцовата страна
капитализация на изтекли лихви към редовна главница, обуславяща извод за
нищожност на клаузите, с които същата е била уговорена между страните, недължимо
от ответника се явява обезщетението за забава в размер на 401,97 лв, начислено през
периода 03.01.2015 г. до 19.06.2020 г. върху възнаградителните лихви,
трансформирани към размера на редовната главница с горепосочените 2
допълнителни споразумения, сключените към
договора.
Недължимо обаче се
явява и обезщетението за забава за периода 03.01.2015-19.06.2017г. в размер на
188,58 лв, поради погасяването му с изтичане на 3г. давност. Последната е
приложима, тъй като, макар да е наименовано в ИМ като обезщетение за забава,
това вземане на ищеца произтича от договора му с ответника и по-точно от чл.20.1 от ОУ към доп. споразумение от
20.02.2014г. и е с неустоечен характер, тъй като съставлява отнапред уговорена
санкция за кредитополучателя при неизпълнение на задължението му за плащане на
погасителна вноска на падежа. Ето защо, съгласно чл.111 б.“б“ ЗЗД, за тези
вземания на ищеца е приложима 3-г. погасителна давност.
В заключение, дължимото от ответника обезещетение за забава
по чл.20.1 от ОУ към доп. споразумение от 20.02.2014г. е само за периода
19.06.2017г. – 19.06.2020г. и е в размер на 162,44 лв, до която сума се явява
основателен предявения иск. За разликата над нея, до пълния предявен размер от
752,99 лв, вкл. и за периода 03.01.2015г. – 18.06.2017г., искът ще се отхвърли
като неоснователен.
По отношение
вземанията на ищеца за заемни такси, общо в размер на 1651,79 лева:
Съгласно т. 11 от
Договора за ипотечен кредит от 28.06.2007г. кредитополучателят заплаща такси,
съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Б.Д. прилага по
извършвани услуги на клиента (Тарифата), която е в сила към деня на съответното
плащане.
Установява се, че в
Тарифата за таксите по жилищни и ипотечни кредити, приложение №3 към договора
за кредит, е предвидена годишна такса за управление на предоставения жилищен
кредит, която е 95 лева годишно. Според справката към уточняващата молба на
ищеца от 06.07.2021г., претендират се 6 бр годишни такси за управление по 95
лв, дължими за периодите 03.02.2015г.-02.02.2016г., 03.02.2016г.-02.02.2017г.,
03.02.2017г. – 02.02.2018г., 03.02.2018г. – 02.02.2019г., 03.02.2019г. –
02.02.2020г., 03.02.2020г. – 02.02.2021г., като общо дължимата от кредитополучателя такса управление към
датата на подаване на настоящата искова молба е в размер на 570 лева.
Тълкувайки
горепосочената клауза от договора и тарифата на банката, съдът намира, че
годишната такса за управление на кредита е дължима през целия срок на действие
на договора за кредит, тъй като касае дейностите и разходите на банката във
връзка с текущото му обслужване. При обяваване на предсрочна изискуемост на
кредита обаче, цялото непогасено и до момента непадежирало задължение за
главницата става незабавно предсрочно изискуемо, ведно с неплатените до този
момент падежирали задължения за главници, лихви, такси и др. вземания, с което
дейността на банката по управление на кредита приключва. Неслучайно, в тарифата
на банката, в сила от 18.06.2020г., е предвидена и специална такса относно
разходи при изискуем кредит в размер
на 120 лв за кредити в BGN. Ето защо,
съдът приема, че дължими от кредитополучателя са само таксите за управление на
кредита, начислени до датата на обявяване на предсрочната изискуемост –
25.07.2019г.
Конкретно, това са
таксите за периодите 03.02.2015г. - 02.02.2016г., 03.02.2016г. - 02.02.2017г.,
03.02.2017г. – 02.02.2018г., 03.02.2018г. – 02.02.2019г., 03.02.2019г. –
25.07.2019г. За първите 4 периода, според договора и тарифата на банката са
дължими по 95 годишно, т.е. общо 380 лв, а за периода 03.03.2019г. –
25.07.2019г. – 37,80 лв, пропорционално на изтеклата част от началото на
периода, до обявяване на предсрочната изискуемост. Разликата до пълния размер
на годишната такса след 25.07.2019г., до 02.02.2020г., в размер на 57,20 лв,
както и годишната такса от 95 лв за периода 03.02.2020г. – 02.02.2021г., т.е
общо 152,20 лв са недължими поради обявяването на остатъка от кредита за
предсрочно изискуем.
С оглед направеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност за първите два периода 03.02.2015г.-02.02.2016г.,
03.02.2016г.-02.02.2017г., погасени по давност (3-годишна, доколкото се касае
за периодични вземания) са вземанията на банката за такси за управление, дължими
за периодите 03.02.2015г.-02.02.2016г., 03.02.2016г.-02.02.2017г., т.е. общо 190
лв. Заедно със сумата от 152,20 лв
начислени такси след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, общо недължимите такси за управление
стават 342,20 лв, в която част искът се явява неоснователен и ще се отхвърли.
В останалата част, относно таксата за управление на кредита от 95 лв за периода 03.02.2017г. –
02.02.2018г., таксата за управление от 95 лв за периода 03.02.2018г. –
02.02.2019г., както и частта от годишната такса за управление за периода от
25.07.2019г., до 02.02.2020г., в размер на 37,80 лв, т.е. общо 227,80 лв, искът
се явява основателен и ще се уважи в посочения размер.
Видно от т.27 от Общи
условия за предоставяне на ипотечни кредити и Тарифа за таксите, отпускани по
жилищни кредити на „Б.Д.“ АД, е предвидено задължението на кредитополучателя да
сключи имуществена застраховка на обезпеченията по кредита, съответно правото
на кредитора да заплати застрахователната премия от името и за сметка на
кредитополучателя. В тази връзка, претендираните от ищеца като дължими такси за
застраховка (на 2 бр. обезпечения) са в
размер на 546,99 лева, а периодите и отделните суми са уточнени в представената
към уточняващата молба справка, както следва: 21.10.2014г. – 20.10.2015г. –
48,37 лв, 20.11.2014г. – 19.11.2015г. – 37,49 лв, 22.10.2015г. – 21.10.2016г.
-112,37 лв, 21.11.2015г. – 20.11.2016г. – 52,51 лв, 25.10.2016г. – 24.10.2017г.
– 63,73 лв, 22.11.2016г. – 21.11.2017г. – 52,23 лв, 30.10.2017г. – 29.10.2018г.
– 7,38 лв, 29.11.2017г. – 28.11.2018г. – 17,52 лв, 30.10.2018г. – 29.10.2019г.
– 7,66 лв, 29.11.2018г. – 28.11.2019г. – 18,18 лв, 01.11.2019г. – 31.10.2020г.
– 68,53 лв, 30.11.2019г. – 29.11.2020г. – 61,02 лв.
По делото обаче не се
установява, при лежаща върху ищеца доказателствена тежест, банката служебно да
е платила премиите по дължимите застраховки на дадените от кредитополучателя
обезпечения. Фактът, че според заключението на ССЕ,
банката счетоводно е завела като дължими
от кредитополучателя процесните суми за застрахователни премии не доказва, сам
по себе си, че тези задължения на ответника са платени от нея, както и това да е
извършено във визираната в горецитираната хипотеза от общите условия на
банката, а именно – при неизпълнение на задължението на кредитополучателя за
подновяване на имуществената застраховка върху обезпечението по кредита и
плащане на застрахователните премии. Следователно, въпреки че банката е
ангажирала доказателства относно твърдението си за съществуването на тези си
вземания (както писмени – извлечения от счетоводни записвания, договор и
допълнителни споразумения, така и други - поисканата и допусната ССЕ), от
същите не се установяват релевантните за възникването и съществуването на
вземането й факти, на които е основан искът за сумата от 546,99 лева дължими
такси за застраховка на обезпеченията.
В тези връзка, следва
да се отбележи също, че в Им се твърди, че се касае за такси за застраховка, а
в тарифата на банката такава такса липсва. Освен това, тълкуването на
горепосочения текст от ОУ сочи, че изобщо не става въпрос за такса, а за
уговорено право в полза на банката да поднови вместо кредитополучателя
застраховките на обезпеченията, ако това не бъде направено от
кредитополучателя, като служебно удържи от разплащателната му сметка платените
за подновяването суми. Както се посочи обаче, не се доказа от ищеца в негова полза
да е възникнало това право, както и за сметка на банката да са извършени
подновявания на застраховки на обезпеченията за периодите (м.10.2014-м.11.2020,
за които се претендират общо 546,99 лева. Освен това, съдът счита, че след
датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 25.07.2019г., банката няма
право да изисква от кредитополучателя подновяване на застраховките по
обезпеченията, след като едностранно е отнела правото му на разсрочено плащане
на задължението и целия кредит е станал предсрочно изискуем. Този извод се
подкрепя от визираното в общите условия на банката за предоставяне на жилищни
кредити, приложими и и неразделна част от доп. споразумение от 20.02.2014г.,
задължение на кредитополучателя, уредено в раздел V, т.13.6, а именно: „ежегодно да подновява
договора за застраховка и да предостява оригиналните застрахователни полици до изтичане на крайния срок на договора
за кредит за сума, съгласно
изискванията на кредитора“. След като първоначалния срок на договора за
кредит, определен на база уговорката за разсрочено плащане на кредита, е
изменен едностранно от банката с обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита, с която се слага край и на срока за връщане на кредита, отпада и
задължението на кредитополучателя да подновява застраховката за обезпечението
от този момента нататък.
В заключение, съдът намира, че по делото не се
установи съществуването на неудовлетворено парично вземане на банката за сумата
от 546,99 лева дължими от ответника такси за застраховка на обезпеченията,
поради което искът за същата се явява неоснователен. Предвид несъществуването на това вземане, не следва
да се обсъждат възраженията на ответника, чрез особения му представител за
изтекла по отношение на същото погасителна давност.
Съгласно т. 17.2. от
Общи условия към доп. споразумение от 20.02.2014г., кредитополучателят е длъжен
да поднови обезпечението преди изтичане на срока му, а според т.17.3, дължимите
държавни и нотариални такси за учредяването, подновяването и заличаването на
обезпечението са за сметка на кредитополучателя. Според твърденията на ищеца, разходите
за подновяване на ипотеката са в размер на 414,80 лева, а периодът, за който се
отнасят - 19.05.2017г. - 18.05.2027г.
С оглед гореизложеното, съдът намира, от една страна, че безспорно, съгласно договора за кредит, допълнителните споразумения към него и общите условия на Б.Д. АД, неразделна част от тях, задължението за подновяване на ипотеките върху имотите, служещи за обезпечение на процесния кредит, както и разходите за това, е върху кредитополучателя. От друга страна обаче, по делото не бяха ангажирани доказателства от ищеца, че ипотеките върху имотите, служещи като обезпечения по процесния договор за кредит, са били подновени служебно от страна на банката за периода 19.05.2017-18.05.2027г., както и че разходите за същите са поети от нея и са в размер на 414,80 лв. Съдът счита, че независимо от установеното в заключението на ССЕ, че банката счетоводно е завела като дължима от кредитополучателя въпросната сума от 414,80 лв за подновяване на ипотека, този факт, сам по себе си, не доказва, че това задължение на ответника е платено от нея, както и това да е извършено във визираната в горецитираната хипотеза от общите условия на банката, а именно – при неизпълнение на задължението на кредитополучателя за подновяване на ипотеката и плащане на разходите за това.
В заключение, съдът намира, че по делото не се
установи съществуването на неудовлетворено парично вземане на банката за сумата
от 414,80 лева – такса за подновяване на ипотека върху обезпеченията по
кредита, поради което искът за същата се явява неоснователен.
Видно от представената
по делото Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които Б.Д. прилага по
извършвани услуги на клиенти, в сила от 18.06.2020г., е предвидена такса
„разходи при изискуем кредит“, която е в размер на 120 лева. Според представената
към уточняващата молба на ищеца от 06.07.2021г. справка, претендираната такса
от 120 лв за изискуем кредит е начислена на 19.06.2020г. В договора за кредит е
посочено, че таксите са по Тарифа, която е в сила към деня на съответното
плащане. Таксата за изискуем кредит е начислена на 19.06.2020г. и доколкото са
се осъществили предпоставките за начисляването й – изискуемост на кредита, то
съдът приема, че същата е дължима от кредитополучателя. Ето защо, искът за сумата от 120 лв такса „разходи при изискуем кредит“
се явява основателен в така предявения размер.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде осъдена С.Г.Г., ЕГН **********
да заплати на „Б.Д.“ АД по Договор за ипотечен кредит от 28.06.2007г. и
подписаните към него Анекс от 25.08.2009 г., Допълнително споразумение от
07.03.2013г. и Допълнително споразумение от 20.02.2014г, следните суми, а
именно :
- 38607,69
лв – непогасен остатък от главница по Договор за ипотечен кредит от
28.06.2007 г. и сключените към него допълнителни споразумения, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 19.06.2020г., до окончателното изплащане, като ще се ОТХВЪРЛИ искът
за разликата над сумата от 38607,69 лв, до пълния предявен размер от 45014,37
лв, ведно със законната лихва върху тази
разлика от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.06.2020г., до
окончателното изплащане, като неоснователен.
- 6603,39 лв възнаградителна лихва по Договор за ипотечен кредит от 28.06.2007 г. и сключените към него
допълнителни споразумения за периода 19.06.2017г. – 24.07.2019г., КАТО ще се
ОТХВЪРЛИ искът за разликата над сумата от 6603,39 лв, до пълния предявен размер
от 14681,76 лв и за периода 03.12.2016г. – 18.06.2017г. (поради изтекла
погасителна давност), както и за периода 25.07.2019г. – 19.06.2020г. (поради
обявената предсрочна изискуемост на кредита), като неоснователен..
- 162,44 лв обезещетение за забава за периода 19.06.2017г. –
19.06.2020г. , като ще се ОТХВЪРЛИ искът за разликата над сумата от 162,44, до
пълния предявен размер от 752,99 лв, вкл. и за периода 03.01.2015г. – 18.06.2017г.,
като неоснователен.
- 227,80 лв такси за управление на кредита, от която 95 лв за периода
03.02.2017г. – 02.02.2018г., 95 лв за периода 03.02.2018г. – 02.02.2019г.,
както и 37,80 лв за периода от 25.07.2019г., до 02.02.2020г., като ще се ОТХВЪРЛИ
искът за разликата над сумата от 227,80 лв, до пълния предявен размер от за общо 570
лв, включваща периодите 03.02.2015г.-02.02.2016г., 03.02.2016г.-02.02.2017г.
(поради погасяване по давност), както и периода от 25.07.2019г. до 02.02.2021г.
(поради обявяване на кредита за предсрочно изискуем).
- 120 лв лв такса „разходи при изискуем кредит“,
КАТО ще се ОТХВЪРЛИ искът
за осъждане на С.Г.Г., ЕГН ********** да заплати на „Б.Д.“ АД сумата от 546,99
лева дължими такси за застраховка на обезпеченията, както и сумата от 414,80
лева – такса за подновяване на ипотека върху обезпеченията по кредита.
По разноските:
С оглед изхода на
делото, на ищеца се следват разноските съразмерно с уважената част от иска, на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Банката е представила списък на разноските по чл.80,
както и доказателства за извършване на такива от 2487,85 лв за държавна такса,
2393 лв за особен представител на ответника, 700 лв за експертиза, като се
претендира и 300 лв юрисконсултско възнаграждение. Ето защо, на ищеца ще се
присъдят по съразмерност разноските от 1831,66 лв за държавна такса, 1761,82 лв
за особен представител, 515,36 лв за експертиза и 220 лв юрисконсултско
възнаграждение.
По арг. за противното
от чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
Старозагорския окръжен съд сумата от 300 лв, съставляваща платени от бюджета на
съда разноски за съдебно-счетоводната експертиза, които се възлагат на
ответника, тъй като допуснатите служебно от съда въпроси са били с цел
изясняване на факти от полза за ответника.
Мотивиран от горното,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.Г.Г.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Б.Д.“ АД, ЕИК:*****, със седалище и
адрес на управление гр.С., *****, по Договор за ипотечен кредит от 28.06.2007г.
и подписаните към него Анекс от 25.08.2009 г., Допълнително споразумение от
07.03.2013г. и Допълнително споразумение от 20.02.2014г, следните суми, а
именно :
- 38607,69
лв – непогасен остатък от главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
19.06.2020г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над
сумата от 38607,69 лв, до пълния
предявен размер от 45014,37 лв, ведно със законната лихва върху тази
разлика от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.06.2020г., до
окончателното изплащане, като неоснователен.
- 6603,39 лв
възнаградителна лихва за периода 19.06.2017г. – 24.07.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 6603,39 лв, до пълния предявен размер от 14681,76 лв
и за периода 03.12.2016г. – 18.06.2017г.
(поради изтекла погасителна давност), както и за периода 25.07.2019г. – 19.06.2020г. (поради обявената
предсрочна изискуемост на кредита), като неоснователен.
- 162,44 лв обезщетение за забава за периода 19.06.2017г. –
19.06.2020г. , като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
разликата над сумата от 162,44 лв, до пълния предявен размер от 752,99 лв,
вкл. и за периода 03.01.2015г. – 18.06.2017г., като неоснователен.
- 227,80 лв такси за управление на кредита, от която 95 лв за периода
03.02.2017г. – 02.02.2018г., 95 лв за периода 03.02.2018г. – 02.02.2019г.,
както и 37,80 лв за периода от 25.07.2019г., до 02.02.2020г., като ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за разликата над сумата от
227,80 лв, до пълния предявен размер
от общо 570 лв, включваща периодите 03.02.2015г.-02.02.2016г., 03.02.2016г.
- 02.02.2017г. (поради погасяване по давност), както и периода от 25.07.2019г.
до 02.02.2021г. (поради обявяване на кредита за предсрочно изискуем), като
неоснователен.
- 120 лв лв такса „разходи при изискуем кредит“,
КАКТО и разноските по делото по съразмерност от 1831,66 лв за държавна такса, 1761,82
лв за особен представител, 515,36 лв
за експертиза и 220 лв
юрисконсултско възнаграждение,
КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за осъждане на С.Г.Г., ЕГН ********** да заплати на „Б.Д.“АД,
ЕИК:***** сумата от 546,99 лева дължими такси за застраховка на обезпеченията, от
която за периода 21.10.2014г. –
20.10.2015г. – 48,37 лв, за периода 20.11.2014г. – 19.11.2015г. – 37,49 лв, за
периода 22.10.2015г. – 21.10.2016г. -112,37 лв, за периода 21.11.2015г. –
20.11.2016г. – 52,51 лв, за периода 25.10.2016г. – 24.10.2017г. – 63,73 лв, за
периода 22.11.2016г. – 21.11.2017г. – 52,23 лв, за периода 30.10.2017г. –
29.10.2018г. – 7,38 лв, за периода 29.11.2017г. – 28.11.2018г. – 17,52 лв, за
периода 30.10.2018г. – 29.10.2019г. – 7,66 лв, за периода 29.11.2018г. –
28.11.2019г. – 18,18 лв, за периода 01.11.2019г. – 31.10.2020г. – 68,53 лв, за
периода 30.11.2019г. – 29.11.2020г. – 61,02 лв, както и сумата от 414,80 лева – такса за подновяване на
ипотека върху обезпеченията по кредита за
периода 19.05.2017г. - 18.05.2027г., като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Г.Г.,
ЕГН ********** да заплати в полза на Старозагорския окръжен съд сумата от 300 лв, съставляваща платени от бюджета
на съда разноски за съдебно-счетоводната експертиза.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивския апелативен съд, в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: