Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1641
В ИМЕТО НА НАРОДА
11.09.2019 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На осми юли две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена
Георгиева
Като разглежда
докладваното от съдията
НАХД № 3975 по описа за 2019 година
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0432-000400/17.04.2019
г. на Началник РУ към ОДМВР
гр.Пловдив, с което на Х.О.А., ЕГН/ЛНЧ ********** за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от
съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
М О
Т И В
И:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 18-0432-000400/17.04.2019 г. на Началник РУ към ОДМВР
гр.Пловдив, упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018 г., с което на Х.О.А.,
ЕГН/ЛНЧ ********** за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
По съображения изложени в
жалбата си жалбоподателят Х.О.А., моли съда да отмени наказателното
постановление /НП/. Редовно призован за съдебно заседание, не се явява, а с
представлява от процесуалния си представител адв. Н.
Административнонаказващия орган – Първо РПУ Пловдив, редовно призован,
не изпраща представител и не взема становище по подадената жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ
н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок,
допустима е и разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
С Акт за установяване на административно
нарушение бл. № 157757/03.09.2018г., съставен срещу жалбоподателя А. било
прието, че на същата дата около 10:05ч. в гр. Пловдив, на ул. „Кукленско шосе”
пред № 32, същият е управлявал л.а. „БМВ“ модел „330 Д” с номер на рама *****, собственост на „DIMS” ООД,
булстат BG ********* без
МПС да е било регистрирано като същото е било и без регистрационни табели.
Нарушението било квалифицирано по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в
присъствието на жалбоподателя, който се запознал със съдържанието му, подписал
го и получил препис от него.
Въз основа на съставения АУАН е
издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/
и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 200 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
В хода на съдебното производство в качеството
на свидетел беше разпитан актосъставителя В.С.Л., който обясни, че не си спомня
за конкретния случай и след предявяване на акта, заяви само, че поддържа
написаното в него. Съдът кредитира показанията на актосъставителя, но отчита
обстоятелството, че същите са лишени от каквато и да е конкретност, като
възприема същите единствено като доказателство относно авторството на АУАН.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира следното от правна страна:
При преценка на цялата
доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено
деяние, с което Х.О.А., ЕГН/ЛНЧ ********** виновно е нарушил разпоредбата на
чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата, за това, че на 03.09.2018г.,
около 10:05ч. в гр. Пловдив, на ул. „Кукленско шосе” пред № 32, същият е
управлявал л.а. „БМВ“ модел „330 Д” с номер на рама *****, собственост на
„DIMS” ООД, булстат BG ********* без МПС да е било регистрирано като същото е
било и без регистрационни табели. В тази връзка съдът счита, че фактите са
отразени ясно в АУАН, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП се ползва с
доказателствена сила, за оборването на която жалбоподателят не е ангажирал
никакви доказателства, като по същество той дори не оспорва констатациите по
извършване на самото нарушение.
Въпреки гореизложеното обаче, на
основание събраните и приложени по делото доказателства съдът обоснова своето
заключение за нарушение на процесуалните правила както при съставянето на АУАН
така и при издаването на НП. Актосъставителят и АНО са съставили и издали
административни актове в нарушение на разпоредбата на чл.84 от ЗАНН връзка с
разпоредбата на чл.21, ал.2 от НПК срещу лице чужд гражданин, за когото няма
никакви доказателства, че владее говоримо и писмено български език. Съгласно
посочените правни норми актосъставителят и АНО е следвало да осигурят
присъствието на преводач. В тежест на административния орган е да осигури
преводач и да се убеди, че нарушителят е разбрал съдържанието на предявения му
акт. Процесът по установяване на административно нарушение и налагане на
съответното наказание следва да се осъществява от компетентните органи в съответствие
със законодателството на Р.България. Наличието на затруднения в
администрацията, независимо от причините, не може да се преценява във вреда на
санкционирания.
В чл.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ се
определят общите правила за административните нарушения и наказания, реда за
установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на
административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата
и законните интереси на гражданите и организациите. В чл.84 от ЗАНН е посочено, че доколкото в
този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и
съобщения, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу
наказателни постановления, на касационни жалби пред окръжния съд и предложения
за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс
/НПК/. Съгласно чл.21 от НПК, намиращ субсидиарно приложение по силата на чл.84
от ЗАНН, наказателното производство се води на български език. Съгласно ал.2 на
чл 21 от НПК, "Лицата, които не владеят български език, могат да се
ползват от родния си или от друг език. В тези случаи се назначава
преводач.".
Предявяването
на акта е, за да се запознае нарушителя с него. Запознаването със съдържанието
му е предпоставка за упражняване на правото за защита. Нарушителят следва да
разбере за какво е привлечен да отговаря. Неспособността на нарушителя да
разбере за какво е привлечен да отговаря засяга правото му на защита, поради
което допуснатото процесуално нарушение е съществено. Същото е от категорията
на неотстранимите, опорочава цялата административно-наказателна процедура и е
основание за отмяна на наказателното постановление. Следва да се има предвид, че Съдът приема за недопустимо преводът да се
извърши от случайно лице с непроверена компетентност, както и от лице, което
участва в производството в друго качество в производството – актосъставител,
връчител, свидетел, административно-наказващ орган. Предвид гореизложеното, с
оглед осигуряване прилагането на принципа за обективност в производството и
осигуряване правото на защита на лицата, при връчване на АУАН на чужденец,
невладеещ български език, към момента на връчване на АУАН, контролния орган е
следвало да назначи с нарочен акт заклет преводач на родния език или на друг
език, разбираем за лицето, срещу което е издаден АУАН. В акта лицето следвало
да запише, че е бил осъществен превод и че е разбрало в какво нарушение е
обвинено, след което да положи подписа си.
По същия начин, с превод, осигурен от заклет
преводач, назначен от Наказващия орган, следва да се връчи и Наказателното
постановление, като лицето отново преди подписа си следва да запише, че му е
осигурен превод и е разбрало за извършването на какво нарушение се наказва. Тъй
като законът не съдържа изискване относно формата на превода - устна или
писмена, следва да се приеме, че вместо да се осигури присъствие на заклет
преводач, извършващ превода при връчването на АУАН, съответно на НП, би могло
на лицето да се връчи ведно с АУАН, съответно с НП, съставени на български език
и превод на същите на съответния разбираем за нарушителя език. Писменият превод
също следва да бъде извършен от заклет преводач: за АУАН - назначен от
контролните органи, а за НП - назначен от наказващия орган. Обстоятелството
дали лицето владее български език следва да се установи от контролните органи
при личния контакт с нарушителя. При връчването на лицето следва изрично да се
задават въпроси, от които да се установи владее ли български език и разбира ли
в какво нарушение е обвинено, респективно за какво нарушение е наказано. Ако
лицето заяви, че владее български и контролния орган се убеди в това, следва да
запише тази констатация в АУАН.
Тъй като посочените действия осигуряващи
реалното упражняване правото на защита на нарушителят не са били осъществени от
контролния орган – актосъставителя, нито от АНО съдът намира, че допуснатото нарушение на процесуалните
правила е от категорията на
съществените. Тое такова, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на
нарушителя и възможността на същия да го реализира в пълен обем, тъй като го
поставя в невъзможност да разбере кое е мястото, където в обективната
действителност са се осъществили фактите и обстоятелствата срещу които ще се
защитава. На следващо място, същото е неотстранимо в настоящото производство,
поради което съдът намира че следва обжалваното НП да бъде отменено изцяло.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ