Р E
Ш Е Н И Е
№ 214
гр.Русе, 11.06.2019г.
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД…..гражданска колегия…в открито заседание
на 28 май през две хиляди и деветнадесета година…. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Искра Блъскова
ЧЛЕНОВЕ: Мария Велкова
Галина Магардичиян
при секретаря Маня Пейнова и в присъствието на прокурора….
като разгледа докладваното от съдията Г.Магардичиян в. гр. дело № 226 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
чл.435 и сл. от ГПК.
К.Н.Г.-Г. обжалва
действията на частен съдебен изпълнител № 9***-В. Н., с район на
действие РОС по изпълнително дело № 104/19,
обективирани в покана за доброволно изпълнение. Счита, че изтеглените от
сметката й, по която се превеждат от Здравната каса единствено и само
възнаграждението от дейностите на частната й практика, суми в размер на
2891.10лв са несеквестириуеми по чл.446,ал.1 ГПК. В ПДИ изрично е отразено, че
по изпълнителното дело дължи сума в размер на 770.68лв и не е ясно на какво
основание за секвистиране на сума от 2891.10лв. Изтеглени са всички суми от
сметката й и е оставена без доходи.Доколкото взискателят е удовлетворен чрез
изтеглените от ЧСИ суми в срока за доброволно изпълнение, възразява срещу
разноските на кредитора за водене на изпълнителното дело. Прави възражение за
прекомерност на разноските като цяло и иска тяхното намаление. Иска от съда да отмени обжалваните действия
на частният съдебен изпълнител. Претендира направените по делото разноски.
Взискателят по
изпълнителното дело К.С.Ф. в писмено становище счита жалбата за неоснователна.
Приложени са и мотивите
на частният съдебен изпълнител във връзка с обжалваното действие, в които съдебният
изпълнител счита подадената жалба за допустима, но неоснователна.
След преценка на
доводите на страните, доказателствата по делото и мотивите на съдебният
изпълнител, съдът намира, че подадените жалба е процесуално допустима. По
същество на жалбата съдът намира следното:
К.С.Ф. е образувала
изпълнително дело в СИС при РС-Варна за събиране на вземането й към К.Н.Г.-Г. по
изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 15799/16 по описа на РС-Варна за сумата от
39.06лв главница, ведно със законната лихва от 13.12.2016 до окончателното й
плащане. На 18.01.2019г по искане на взискателя делото е изпратено на ЧСИ Л. С.
–В., а на 04.02.19, отново по искане на взискателя е изпратено на ЧСИ В. Н. –Р.
и е образувано изп.дело № 104/19 по описа на този частен съдебен изпълнител.
На 26.02.2019г длъжникът
К.Г. е получила покана за доброволно изпълнение, според която дължи сумата от
39.06лв-главница, 8.60лв лихви, 500лв допълнителни разноски и 157.30лв-разноски
по изпълнителното дело, както и такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските
по ЗЦСИ с включен ДДС в размер на 65.72лв. или общо задължение към 14.02.2019г
в размер на 770.68лв.
Едновременно с това,
частният съдебен изпълнител е изпратил запорно съобщение до РЗОК-Р. за същите
суми в общ размер на 770.68лв, получено от здравната каса на 14.02.2019г. В
изпълнение на това запорно съобщения РЗОК-Р. е превела сумата от 770.68лв на
27.02.2019г. и частният съдебен
изпълнител е наредил вдигане на запора. На 02.03.2019г е изплатил сумата от
627.18лв по сметка на взискателя и го е уведомил, че изпълнителното дело е
приключило поради пълно плащане.
Съдът намира, че при
налагане на запора върху вземанията на длъжника от РЗОК-Русе и изплащане на
сумата от страна на третото задължено лице са спазени всички изисквания на
закона, в това число е съобразен несеквестируемият доход по чл.446 ГПК. Размера
на задължението по изп.дело № 104/19 е в рамките над несеквестируемият доход в
цитираната разпоредба. Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че по
изп.дело № 104/19 са изтеглени суми над посочените като дължими в поканата за
доброволно изпълнение. По изп.дело № 104/19 е запорирал вземанията на Г. към
РЗОК само в размер на 770.68лв. Видно от писмените доказателства, съдържащи се
в приложеното изпълнително дело, при ЧСИ е образувано и друго изпълнително дело
срещу Г., по което също е изпратено запорно съобщение до РЗОК –Р. и е постъпило
плащане на сумата от 1985.11лв. Последното плащане обаче не касае изп.дело №
104/19 и не влияе върху законосъобразността на извършените по това изпълнително
дело изпълнителни действия, а именно запор върху вземания на длъжника към
РЗОК-Русе в общ размер на 770.68лв. По изложените съображения жалбата в тази
част е неоснователна и следва да се отхвърли.
Жалбата
обаче в частта и срещу постановлението за разноски, инкорпорирано в поканата за
доброволно изпълнение е частично основателна.
В поканата за доброволно
изпълнение частният съдебен изпълнител е посочил, че длъжникът дължи сумата от 500лв
допълнителни разноски, както и 157.30лв разноски по изпълнителното дело и
65.72лв такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ.
Нито от поканата за
доброволно изпълнение, нито от доказателствата,
съдържащи се в изпълнителното дело, е видно какво представляват тези
допълнителни разноски и как е формиран техният размер. В изпълнителното дело
липсват доказателства за направени такива разноски от взискателя, в това число
липсва и договор за правна помощ между взискателя и упълномощения адвокат, от
който да е видно какво е договореното и платено адвокатско възнаграждение./ в
изпълнителното дело има само пълномощно/ По тези съображения съдът намира, че
длъжникът не дължи сумата от 500лв допълнителни разноски.
Липсва яснота и по
отношение на сумата от 157.30лв разноски по изпълнителното дело. Дължимата
такса за образуване на изпълнителното дело е в размер на 20лв, а за налагане на
запор-15лв. Извън тези суми, по изпълнителното дело липсват каквито и да било
данни за други извършвани от ЧСИ изпълнителни действия, за които взискателят да
е заплатил такси. А и с оглед размерна паричното задължение, дори и да са
извършвани справки и други подобни това е било излишно, поради което съдът
намира, че длъжникът дължи само 35лв разноски по изпълнителното дело. В този
случай и дължимата такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ е в размер
на 10лв, а не посочената в поканата за доброволно изпълнение-65.72лв/
задължението е в размер на 39.06лв-главница, 8.60лв-лихви, 35лв разноски по
изп.дело или всичко в общ размер на 82.66лв/ В този смисъл постановлението за
разноски над посочените суми е незаконосъобразно и следва да се отмени.
С оглед частичната
основателност на жалбата, въззиваемата дължи на жалбоподателката разноски в
размер на 200лв от направените 400лв разноски във въззивната инстанция, а
жалботодателката дължи разноски в размер на 150лв от направените от
въззиваемата 300лв разноски. Разноските се дължат по компенсация.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление за
разноски, съдържащо се в покана за доброволно изпълнение, изх № 1169/14.02.2019г
по изпълнително дело № 20199140400104 по описа на ЧСИ-В. Н.-рег № *** с район
на действие РОС,връчена на длъжника К.Н.Г.-Г. на 26.02.2019г, за сумата от
500лв допълнителни разноски, сумата над 35лв до 157.30лв разноски по
изпълнително дело и за сумата над 10лв до 65.72лв такса по т.26 от Тарифа за
таксите и разноските по ЗЧСИ като незаконосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Н.Г.-Г. срещу насочване
на изпълнението върху несеквестируем доход чрез налагане на запор върху
вземанията й към РЗОК-Русе като неоснователна.
ОСЪЖДА К.С.Ф. чрез
пълномощника си адв.А.А.-ВАК и съд.адрес-*** да плати на К.Н.Г. –Г., ЕГН **********
*** сумата от 50лв разноски по компенсация.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: