№ 255
гр. Ямбол , 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на десети ноември, през
две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Е. Иванов
Галина И. Вълчанова
Люцканова
като разгледа докладваното от Галина И. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20202300500489 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на Ж. Д. Р. от гр.Сливен
чрез пълномощника му адв.Д.Петров, АК-Сливен против решение № 169/13.03.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 1878/2019 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът:
ДОПУСКА делба на основание чл. 34 ЗС между Д. Р. И. , ЕГН **********, И. Р. Н. ,
ЕГН **********, С. С. Д. , ЕГН **********, С. Г. С. , ЕГН **********, П.И.Р.- Д. ЕГН
**********, Р. Д. Р. , ЕГН ********** и Ж. Д. Р. , ЕГН ********** на следните
недвижими имоти: Нива с площ с площ 46 024 кв.м, в м.Чешмите, представляваща ПИ с
идентификатор № 18259.39.24, при съседи ПИ №№ 18259.16.144; 18259.39.31
;18259.39.143; 18259.39.38;18259.39.37; 18259. 39.34; ПИ с идентификатор № 05952.90.450,
находящ се в землището на с. Бояджик, м."Дренака", с площ 3 600 кв.м, с начин на трайно
ползване - друг вид дървопроизводителна гора, при съседи ПИ №№
05952.90.449;05952.90.671;05952.90.440;05952.90.441;05952.90.451 и ПИ с идентификатор
№ 05952.90.102, находящ се в землището на с. Бояджик, м."Дренака", с площ 1000 кв.м,
начин на трайно ползване -друг вид дървопроизводителна гора, при съседи ПИ №№
30956.22.59;05952.90.135;05952.90.103;05952.90.101, при квоти - по 1/4 ид.ч. /или 4/16
ид.ч./ за Д.И. и И.Н., по 1/8 ид.ч. /или 2/16 ид.ч./ за Р.Р., Ж.Р. и С.Д. и по 1/16 ид.ч. за С.С. и
П.Р.- Д..
Решението се обжалва изцяло като се иска отмяна на същото като неправилно,
немотивирано и незаконосъобразно, постановено при неправилно прилагане на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Счита
се, че съдът неправилно е приел, че не били ангажирани доказателства в насока, че имотът
1
се е владял от Д.Р.Д. с намерение да го свои и поради това съдът е приел, че в полза на
жалбоподателя Р. и брат му Р. Д. Р. не е изтекла предвидената в закона 5, съответно 10
годишна давност по чл.79 ал.2, съотв. чл.79 ал.1 от ЗС. Според въззивника от свидетеля
Славов е установено, че наследодателят е заявил, че процесните земеделски земи и гори са
за неговия син Д.Р.Д. и от тези показания заедно с практиката, установена с решение №
60/7.06.2018 г. по гр.д. № 2420/2017 г. на I г.о. следва единствения извод, че след смъртта
на общия наследодател Р. И. К. на 4.10.1993 г., който е изразил воля процесните имоти да
бъдат на неговия син Д.Р.Д. и последния след смъртта на наследодателя е влязъл във
владение на тази земя.
В законоустановения срок ищците по делото Д. Р. И. и И. Р. Н. са депозирали отговор
на въззивната жалба и оспорват същата като желаят постановеното от районния съд
решение като правилно, законосъобразно и обосновано да бъде оставено в сила, както и да
бъдат присъдени направените разноски. Цитираната от въззивника съдебна практика е
неприложима в случая, тъй като касае различна фактическа обстановка. Наследодателят,
чийто имоти са били възстановени е починал много по-рано от възстановяването им и е
невъзможно предаване на владението на неговия родственик. Излагат се подробни
съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба
твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства. Съдът е обсъдил
събраните писмени и гласни доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт.
Отговор на въззивната жалба е депозиран и от ответника Р. Д. Р. , който счита жалбата
за основателна и желае уважаването й. От събраните по делото доказателства е безспорно
установено, че Ж. Д. Р. и Р. Д. Р. са собственици на процесните имоти, които са получени
от дядо им Р. И. К., който още преживе е решил да остави тези имоти на баща им Д.Р.Д..
Поради това се, желае постановеното от първоинстанционния съд решение да бъде
отменено.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установена следната фактическа обстановка:
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба на Д. Р. И. и И. Р. Н. , с която
се желае да бъде допусната делба между тях и ответниците С.Р.Ч. /починала в хода на
делото и с конституирани наследници П.И.Р.- Д. С. С. Д. и С. Г. С. /, Р. Д. Р. и Ж. Д. Р. по
отношение на три недвижими имота – земеделска земя и две горски територии, находящи
се в землището на с.Бояджик и с. Гълъбинци, останали в наследство от общия
наследодател Р. И. К., б.ж. на с.Кермен, починал на 3.10.1993 г., при законните квоти.
Отговор в срока по чл.131 от ГПК е депозирал единствено Ж.Р., който счита иска за
неоснователен, поради това, че той и брат му Р.Р. като наследници на своя баща Д.Р.Д. са
придобили имотите по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност, ползвайки и
правото на своя праводател. Баща им е бил единствения заинтересован за възстановяване
правото на собственост върху имотите, единствено той се е грижил за общия наследодател
и на всички е известно, че дядо им е искал тези имоти да останат на сина му. Поради това,
че са знаели за волята на наследодателя, другите наследници не се интересували от
имотите. Иска се отхвърляне на иска, алтернативно допускане на делбата при законните
2
квоти.
С исковата молба е представено удостоверение за наследници от 7.11.2018 г., от което
се установява, че наследодателят Р. И. К., б.ж. на с.Кермен е починал на 3.10.1993 г. и е
оставил преки наследници пет дъщери и един си: С.Р.Ч., Д. Р. И. , И. Р. Н. , С.Р.М. и
Д.Р.Д.. С.М. е починала преди баща си през 1982 г. и се наследява от своите сестри и братя
и техните наследници. Д.Р.Д. е починал през 2006 г. и се наследява от своите синове,
ответниците по делото Р. и Ж.Р.и. Както се посочи по-горе след смъртта на С.Р.Ч. в хода
на делото, същата се наследява от П.И.Р.- Д. С. С. Д. и С. Г. С. , съгласно удостоверение за
наследници № 149/11.10.2019 г.
За установяване правото на собственост върху имотите, ищците са представили
решение № 1101/16.03.2001 г. на ОСЗ Тунджа - Ямбол, с което на наследниците на Р. К. е
възстановено правото на собственост върху нива от 46,028 дка, м.“Чешмите“, имот №
039024 в землището на с.Гълъбинци; решение № 05-01/28.06.2000 г. за възстановено
правото на собственост на наследниците на Р. К. върху дървопроизводителна горска площ
от 1 дка в м.“Дренака“, имот № 090102 в землището на с.Бояджик и решение № 05-
04/25.10.2004 г. за възстановено правото на собственост на наследниците на Р. К. върху
дървопроизводителна горска площ от 3,600 дка в м.“Дренака“, имот № 090450 в землището
на с.Бояджик. От представените скици на поземлен имот, издадени от СГКК Ямбол е
видно, че процесните имоти към момента представляват съответно: ПИ с идентификатор
18259.39.24 с площ 46 024 кв.м, ПИ с идентификатор 05952.90.102 с площ 1000 кв.м и ПИ с
идентификатор 05952.90.450 с площ 3600 кв.м.
Във връзка с възражението на ответниците Р. за придобивна давност, ищците са
представили две служебни бележки от 9.01.2020 г., издадени от „Баумтех“ ООД гр.Кермен
за това, че Д. Р. И. и И. Р. Н. са получавали рента от стопанската 2012 г. до настоящия
момент от наследствен имот на Р. И. К., с № 39024 в с.Гълъбинци. Служебните бележки са
били оспорени по съдържание от пълномощника на ответника Ж.Р., тъй като и двете жени
не получават рента за тази наследствена земя от 2012 г.
По искане на ответника Ж.Р. по делото е разпитан свидетеля С.В.С., който е познавал
дядо Р. от повече от 50 години и редовно са се виждали. Дядо Р. споделил на свидетеля, че
има много земя наследство в с.Бояджик и в с.Гълъбинци. Синът му Д. ходел да оправя
земята и той решил на него да я остави. Друга земя е разпределил на останалите
наследници, а тази решил да остави на сина си. След смъртта на дядо Р. към 1993 г., синът
му Д. бягал да оправи земята и я дал на кооперацията в с.Гълъбинци да я работят.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
3
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Предявеният иск е с правно основание чл.69 от ЗН във връзка с чл.344 от ГПК.
Съдът счита, че в предявената претенция за делба на съсобствени по наследство
недвижими имоти, възстановени по по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, безспорно е установено, че
страните по делото са наследници на Р. И. К., б.ж. на с.Кермен, починал на 3.10.1993 г. и
притежават съответните квоти, съобразно разпоредбите на чл.5 от ЗН.
Въззивната инстанция споделя изводите на районния съд относно неоснователността
на заявената от ответника Ж. Д. Р. претенция, че той и брат му Р.Р. са придобили имотите
на основание придобивна давност, тъй като са ги владели непрекъснато и необезпокоявано,
ползвайки и правото на техния баща Д.Р.Д.. Налице е забраната на разпоредбата на чл.5,
ал.2 ЗВСОНИ, според която изтеклата придобивна давност за имоти собствеността, върху
които се възстановява по този закон, по ЗСПЗЗ и ЗАВОИ, не се зачита и започва да тече от
деня на влизане в сила на тази разпоредба. Разпоредбата влиза в сила на 23.11.1997 г., т.е.
от този момент започва да тече нова давност. Ако собствеността се възстановява след тази
дата, придобивната давност започва да тече от момента на възстановяване на
собствеността. В случая възстановяването на собствеността върху земеделската земя е с
решение от 2001 г., а на горската територия съответно през 2000 г. и 2004 г. Липсват
доказателства Д.Д. да е упражнявал самостоятелно владение върху имотите преди смъртта
си през 2006 г., което съответно да се добави към твърдяното, но също недоказано
владение, упражнявано от неговите синове. Имотите са наследствени и за да бъдат
придобити по давност чуждите идеални части, съгласно даденото от ОСГК на ВКС
тълкуване в т.2 на ТР №1/06.08.2012 г. по т.д.№1/2012 г., съсобственикът, който е техен
владелец, следва да превърне с едностранни действия държането във владение, като с тези
действия по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици и в този случай презумпцията на чл.69 ЗН е неприложима. Прието е, че ако
се позовава на придобивна давност, съсобственикът трябва да докаже, че е извършил
действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици
и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като това завладяване и
промяната в намерението трябва да се манифестира пред тях чрез действия, отблъскващи
владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно
невъзможно. Доказателства в тази насока пред съда не са представени нито за бащата на
ответника Р., нито за него и брат му. Точно обратното, налице са доказателства – служебни
бележки, представени от ищците, издадени от „Баумтех“ ООД гр.Кермен за това, че Д. Р.
И. и И. Р. Н. са получавали рента от стопанската 2012 г. до настоящия момент от
наследствен имот на Р. И. К., т.е. те не са се дезинтересирали от наследствените си части
по отношение на земеделската земя. Доказателства за това, че съдържанието на
служебните бележки не е действително не са представени по делото.
Твърденията на ответника за това, че само баща му Д.Д. е бил инициатор за
възстановяването на имотите не представлява действие на упражнявано еднолично
владение върху тях, тъй като за възстановяване на собствеността законът не задължава
всички наследници да заявяват правата си, а тези действия на един от тях ползва
останалите.
Неоснователно е възражението за липса на съсобственост поради обстоятелството, че
общият наследодател е имал намерение да остави имотите само на бащата на ответника Р.
като в тази връзка е цитирано решение № 60/7.06.2018 г. по гр.д. № 2420/2017 г. на I г.о.
ВКС. В това решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК действително е развита
тезата, че когато владението върху недвижим имот е установено чрез предаване от
предишния собственик или владелец и няма данни фактическата власт да е отнета, действа
презумпцията на чл.69 и чл.68 ЗС и се приема, че имотът се владее за себе си, като при
извършването на преценка дали един от наследниците е установил самостоятелна власт
върху притежаван от общ наследодател недвижим имот, съдът следва да вземе предвид и
4
наличието на предварителна уговорка приживе на наследодателя за предаване на
владението. Ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението на своя
родственик, който след смъртта му има качеството негов наследник по закон, следва да се
приеме, че още от момента на предаване на владението е установена самостоятелна
фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността. В случая общият
наследодател е починал през 1993 г., когато е било неизвестно какви имоти ще му бъдат
възстановени, няма как да е упражнявал владение върху тях, което да предаде на сина си и
намерението му да ги остави на сина си е хипотетично и без значение, независимо от
гласните доказателства в тази връзка. Поради това съдът счита, че цитираното решение на
ВКС е неотносимо.
С оглед изложеното въззивният съд приема, че е безспорно установена
съсобствеността по наследство между страните по делото по отношение на процесните
имоти. Квотите на съделителите в делбата са определени съобразно притежаваните от тях
наследствени права, поради което постановеното решение за допускане на делбата е
правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на въззивното производство въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемите Д.И. и И.Н. направените пред настоящата инстанция разноски в
размер 300 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 169/13.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 1878/2019 г.
по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Ж. Д. Р. , ЕГН ********** от гр.С., кв. "К." бл.13 вх.В ет.2 ап.3 да заплати
на Д. Р. И. , ЕГН ********** от с.Б., община С. и И. Р. Н. , ЕГН ********** от с. Ч.,
община С., ул. "З" №4 направените пред въззивната инстанция разноски в размер 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5