№ 3159
гр. София, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20221110215430 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. К. Ч., ЕГН **********, чрез адв.К. Г. –
САК, срещу Наказателно постановление № НП-60/23.06.2022 г., издадено от
Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“
(ИАМН), с което на жалбоподателя за извършено нарушение на изискванията
на Медицински стандарт „Спешна медицина“, Глава втора „Елементи на
диагностично-лечебния процес в обхвата на медицинската специалност
„Спешна медицина“, Раздел пети „Транспорт на спешния пациент“, т. 2.2.6.,
която гласи: ,,Вземането на решение за вторичен транспорт се осъществява
след проведена консултация и становище на специалист по профила на
заболяването (републикански консултант или друг специалист) от болнична
структура от трето ниво на компетентност относно възможностите за
транспорт и осигуряване на прием и лечение в подходящо приемно лечебно
заведение за болнична помощ", в частта ,, Вземането на решение за
вторичен транспорт се осъществява след... и осигуряване на прием и лечение
в подходящо приемно лечебно заведение за болнична помощ, във връзка с чл.
6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, на основание чл. 116к, ал. 1 от
Закона за лечебните заведения му е наложена „глоба“ в размер на 300,00
(триста) лева.
1
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност
на атакуваното наказателно постановление, в която връзка се поддържа, че
наказателното постановление е издадено извън сроковете и параметрите на
фактическия състав на ЗАНН, че датата на НП е антидатирана, доколкото
няма никаква фактическа и правна основа връчването на постановлението да
става близо половин година след съставянето му, както и че посоченото като
издател лице е действало извън своите правомощия, че НП не е подписано от
лицето, посочено като негов издател, нито е подписано от лице с право да
действа при условията на заместване. Сочи се също така, че актосъставителят
не е имал длъжностните качества и правомощия да извършва проверка, а
записванията в АУАН са неверни, непълни и без причинна връзка с каквото и
да било неправомерно резултатиране, което да е основание за санкциониране.
Отделно от изложеното се поддържа, че на посочената в наказателното
постановление дата, д-р Ч. не е нарушавал какъвто и да било нормативен акт,
в това число и сочения медицински стандарт „Спешна медицина“. Поддържа
се, че от изложеното в атакувания акт жалбоподателят е поставен в
невъзможност да разбере кога според наказващия орган е извършен вторичен
транспорт и защо липсата на хоспитализация в друго лечебно заведение е
приписано като нарушение именно на д-р Ч.. Счита се, че без яснота по
фактите няма как да бъде реализирана пълноценна защита срещу наказването,
а и санкционирането на когото и да било без конкретика на фактите е
недопустимо. Поддържа се, че провеждането на разговори не е нарушение на
установения ред, нито е извършено виновно, нито е обявено за
административнонаказуемо, в това число и чрез медицинския стандарт
„Спешна медицина“, както и че подаден сигнал с искане да се открие лечебно
заведение със свободни легла в отделение по гръдна хирургия и да се
извърши вторичен транспорт на пациента към същото, както и последващото
повторно обаждане в ЦСМП София с напомняне, че се очаква вторичен
транспорт за пациента, не представлява нарушение на изведеното на преден
план извлечение от медицинския стандарт „Спешна медицина“
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с
решение, с което да отмени атакуваното НП, като незаконосъобразно и
необосновано.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно
2
призован, се представлява от адв. Г. – САК, с доказателства по делото за
надлежно учредена представителна власт. Последната, в дадения ход по
същество и в ангажирани по делото подробни писмени бележки, пледира за
отмяна на обжалваното НП по съображенията, развити в жалбата.
Претендират се сторените в производството разноски за адвокатско
възнаграждение.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк.Ц., която
изразява становище за неоснователност на подадената жалба и за
потвърждаване на обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.
Подробни аргументи се развиват в представени по делото писмени бележки.
Претендират се разноски.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
В периода от 06.12.2021 г. до 17.12.2021 г. включително, на основание
заповед № РД-13-1063/30.11.2021 г. и Заповед РД-13-1104/09.12.2021 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор"
(ИАМН), била извършена извънредна проверка по самосезиране от служители
на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” (ИАМН) на Университетска
многопрофилна болница за активно лечение
„ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление в ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ, след изнесен в
медиите случай във връзка с отказ за хоспитализация на пациент от
гХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ
В резултат на извършената проверка от служители в Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“ било установено следното:
На 19.11.2021 г. поради влошаване на състоянието му, пациентът Й.А.И.
бил транспортиран от ЦСМП-София в Спешно отделение на УМБАЛ
"ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ" ЕАД.
В амбулаторния журнал на Спешно отделение на УМБАЛ
"ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ" ЕАД пациентът бил записан под
№ ХХХ. След направени клинико-лабораторни и образни изследвания,
дневните дежурни лекари поставили диагноза „абсцес на белия дроб с
пневмония“, вследствие на което било взето решение за провеждане на
3
своевременна консултация с гръден хирург, касаеща обема на лечебните
дейности, както и/или евентуална хоспитализация в структура по гръдна
хирургия, тъй като УМБАЛ „ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ" ЕАД
не разполагала с такова звено.
В 14:45 ч. бил подаден сигнал от д-р Ч. до ЦСМП - София с искане да
се открие лечебно заведение със свободни легла в отделение по гръдна
хирургия и да се извърши вторичен транспорт на пациента към същото.
В 16:43 ч. д-р Ч. позвънил повторно в ЦСМП- София с напомняне, че се
очаква вторичният транспорт на пациента.
Поради неосъществена хоспитализация на пациента в друго лечебно
заведение, същият бил транспортиран до дома му, където екзитирал.
Предвид констатациите от проверката, свидетелят Ф. Н. К. – на
длъжност Началник на отдел „РМА“ в Изпълнителна агенция „Медицински
надзор“, съставил АУАН № А-17/27.01.2022 г., в който описал фактическите
си констатации и квалифицирал извършеното от жалбоподателя като
нарушение на изискванията на Медицински стандарт „Спешна медицина“
Глава втора „Елементи на диагностично-лечебния процес в обхвата на
медицинската специалност „Спешна медицина“, Раздел пети „Транспорт на
спешния пациент“, т. 2.2.6., която гласи: ,,Вземането на решение за вторичен
транспорт се осъществява след проведена консултация и становище на
специалист по профила на заболяването (републикански консултант или друг
специалист) от болнична структура от трето ниво на компетентност относно
възможностите за транспорт и осигуряване на прием и лечение в подходящо
приемно лечебно заведение за болнична помощ", в частта ,,Вземането на
решение за вторичен транспорт се осъществява след... и осигуряване на прием
и лечение в подходящо приемно лечебно заведение за болнична помощ“, във
връзка с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
АУАН бил връчен на 27.01.2022 г. на жалбоподателя лично и срещу
подпис, като в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН от последния постъпили писмени
възражения срещу констатациите в акта.
Въз основа на така съставения АУАН, на 23.06.2022 г. Изпълнителен
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) издал
обжалваното наказателно постановление № НП-60/23.06.2022 г., в което били
отразени обстоятелствата по извършване на нарушението, неговото
4
фактическо описание (идентично на това в АУАН) и правната му
квалификация - Медицински стандарт „Спешна медицина“ Глава втора
„Елементи на диагностично-лечебния процес в обхвата на медицинската
специалност „Спешна медицина“, Раздел пети „Транспорт на спешния
пациент“, т. 2.2.6., която гласи: ,,Вземането на решение за вторичен транспорт
се осъществява след проведена консултация и становище на специалист по
профила на заболяването (републикански консултант или друг специалист) от
болнична структура от трето ниво на компетентност относно възможностите
за транспорт и осигуряване на прием и лечение в подходящо приемно
лечебно заведение за болнична помощ", в частта ,,Вземането на решение за
вторичен транспорт се осъществява след...и осигуряване на прием и лечение в
подходящо приемно лечебно заведение за болнична помощ, във връзка с чл.
6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, като на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл. 116к, ал. 1 от Закона за лечебните заведения на жалбоподателя било
наложено административно наказание „глоба“ е размер на 300,00 (триста)
лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител Ф. Н. К..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св. Ф. Н. К. се установяват обстоятелствата по
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при
проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики,
както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
Ф. К. представляват пряк източник на доказателствена информация,
доколкото същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
5
съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол. В
тази връзка е необходимо да бъде посочено, че от представената по делото
справка от EMS BULPOST се установява, че пратка CL004328410BG,
адресирана до въззивника и с отбелязано съдържание „НП-60/23.06.2022 г.“ е
постъпила в СП „ИМП/Булпост“ на 28.09.2022 г., като са направени два опита
за доставка на 29.09.2022 г. и на 30.09.2022 г., но и двата са били неуспешни,
тъй като получателят не е бил открит на адреса, респективно и пратката е
върната на подателя на 03.10.2022 г. По изложените съображения съдът
намира, че в конкретния случай липсва надлежно връчване на атакуваното
наказателно постановление, респективно и доколкото не е започнал да тече
преклузивният срок за обжалване, то депозираната жалба, инициирала
настоящото производство е в срок и подлежи на разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност
на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
тази връзка следва да се отбележи, че АУАН и Наказателното постановление
са съставени от оправомощени лица, предвид приложените към материалите
на делото Заповед № РД – 01-147/26.10.2021 г. на изпълнителния директор на
6
ИА „Медицински надзор“, ведно с приложение, трудов договор № РД-15-
281/16.03.2022 г. на Министерство на здравеопазването, поради което и
доводите на въззивника в противоположния аспект, обективирани в жалбата,
са неоснователни.
Съставеният АУАН и атакуваното НП са издадени в предвидената от
закона писмена форма, при спазване на сроковете, визирани в разпоредбата
на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Независимо от изложеното съдът констатира, че при съставяне на
АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения,
доколкото установените нормативни изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 и
на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН относно описанието на нарушението и
правилното правно квалифициране на установеното при проверката, не са
спазени нито в АУАН, нито в НП.
Налице е неяснота относно правната норма, съобразно която е
ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника Д. К.
Ч.. Изискването за пълно описание на нарушението и обстоятелствата,
свързани с неговото извършване при съответно точно посочване на
законовата разпоредба, която е нарушена, е задължителен реквизит на АУАН
и на НП. В обстоятелствената част на АУАН е изложено, че д-р Ч., в
качеството на работещ като "лекар" в Спешно отделение на УМБАЛ
„ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ“ ЕАД, в 14:45 ч. на 19.11.2021 г. е
подал сигнал до ЦСМП - София с искане да се открие лечебно заведение със
свободни легла в отделение по гръдна хирургия и да се извърши вторичен
транспорт на пациента към същото, както и че в 16:43 ч. се е обадил повторно
в ЦСМП- София с напомняне, че се очаква вторичният транспорт на
пациента, респективно е потвърдил вторичния транспорт на пациента, без да е
осигурен приемът и лечението на пациента, преди да бъде извършен
вторичният транспорт, с което нарушил изискванията на Медицински
стандарт „Спешна медицина“ Глава втора „Елементи на диагностично-
лечебния процес в обхвата на медицинската специалност "Спешна
медицина", Раздел пети „Транспорт на спешния пациент“, т.2.2.6., която
гласи: „Вземането на решение за вторичен транспорт се осъществява след
проведена консултация и становище на специалист по профила на
заболяването (републикански консултант или друг специалист) от болнична
7
структура от трето ниво на компетентност относно възможностите за
транспорт и осигуряване на прием и лечение в подходящо приемно лечебно
заведение за болнична помощ", в частта „Вземането на решение за
вторичен транспорт се осъществява след... и осигуряване на прием и лечение
в подходящо приемно лечебно заведение за болнична помощ", във връзка с
чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения.
От своя страна АНО е пренесъл изцяло фактическите констатации,
изложени в АУАН, без да предприеме самостоятелен анализ на обективните и
субективни признаци на състава, който приема, че е осъществен от д-р Ч., с
което е нарушил правилото на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В обстоятелствената
част на атакуваното наказателно постановление е изнесено частично
съдържанието на подзаконовия нормативен текст на т. 2.2.6. от Глава втора
„Елементи на диагностично-лечебния процес в обхвата на медицинската
специалност "Спешна медицина", Раздел пети „Транспорт на спешния
пациент“ от Наредбата, според която вземането на решение за вторичен
транспорт се осъществява след проведена консултация и становище на
специалист по профила на заболяването (републикански консултант или друг
специалист) от болнична структура от трето ниво на компетентност относно
възможностите за транспорт и осигуряване на прием и лечение в подходящо
приемно лечебно заведение за болнична помощ, единствено в частта й
„вземането на решение за вторичен транспорт се осъществява след… и
осигуряване на прием и лечение в подходящо приемно лечебно заведение за
болнична помощ“.
Фактът на излагане на съдържанието на част от относимите правила от
Наредбата обаче не води до еднозначен извод за конкретно и ясно посочване
на действията или бездействието, с които д-р Д. К. Ч. е осъществил
процесното нарушение. Още повече, че частично позоваване на конкретна
разпоредба, която да урежда реда и начина за осъществяване на вторичен
транспорт на пациент не извежда ясно и недвусмислено нормативния
регламент, вменяващ конкретно задължение именно на жалбоподателя.
В обстоятелствената част на наказателното постановление не е описано
и обсъдено ясно с кое свое конкретното деяние - действие или бездействие, д-
р К. Ч. в качеството си на работещ като „лекар“ в Спешно отделение на
УМБАЛ „ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ“ ЕАД, е нарушил
8
съответното правило, респ. стандарт. Посочено е единствено, че д-р Ч. е
нарушил медицинския стандарт Спешна медицина, тъй като „вземането на
решение за вторичен транспорт се осъществява след… и осигуряване на
прием и лечение в подходящо приемно лечебно заведение за болнична
помощ“, но не е посочено именно той ли е взел решение за осъществяване на
визирания вторичен транспорт, респективно преди вземане на такова решение
била ли е проведена консултация и налично ли е било становище на
специалист по профила на заболяването (републикански консултант или друг
специалист) от болнична структура от трето ниво на компетентност относно
възможностите за транспорт и осигуряване на прием и лечение в подходящо
приемно лечебно заведение за болнична помощ.
Необходимо е да бъде посочено, че от обективна страна
административното нарушение се характеризира с формите на
изпълнителното деяние, както и с предмета на нарушението и субективната
страна на деянието. В този контекст, в мотивираната част на НП съществува
неяснота относно дължимите правомерни действия от страна на
жалбоподателя в качеството му на лекар в Спешно отделение на УМБАЛ
„ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ“ ЕАД, т.е. налице е неяснота,
както по отношение на авторството на деянието, включително и неговия вид -
действие или бездействие, така и по отношение на субективната страна на
деянието, покриващо признаците на административно нарушение. АНО е
следвало да извърши самостоятелен анализ на фактите и обстоятелствата по
административната преписка и в случай, че намира за нарушени правилата на
Наредбата, да изложи в какво конкретно се състои дължимото от
жалбоподателя поведение при извършването на вторичен транспорт на
пациент. Последното включва отделни дейности, визирани както в т. 2.2.6. от
Наредбата, така и в т. 2.2.7., т. 2.2.8 и т.2.2.10 от същата.
В този смисъл съдът намира, че обстоятелствата, които очертават
извършването на нарушението, не са ясно и точно конкретизирани и не
позволяват да се разбере в какво се изразява нарушението и кой е неговият
автор.
Във връзка с изложеното съдът следва да подчертае, че
административнонаказателното производство въвежда строги правила за
осъществяването му както в основния закон - ЗАНН, така и в
9
специализираните закони, които определят различните видове
административни нарушения и наказания за тях. Държавните органи, които
прилагат административнонаказателните разпоредби, извършват това при
стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага от
обстоятелството, че стриктното прилагане на нормите, които определят
отговорността на всеки нарушител е гаранция за справедливост на
процедурата и липса на произвол. Поради непълното и неточното посочване
на обстоятелствата, при които е извършено процесното нарушение, липсата
на пълно описание на същото, съдът намира, че са налице пороци, които не
могат да бъдат отстранени.
С оглед изложените аргументи настоящата съдебна инстанция счита, че
в рамките на административнонаказателното производство са били допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
наказаното лице и обуславящи отмяната на атакувания акт на посоченото
основание, а доколкото същите възпрепятстват и проверката на съда по
същество, то и такава съдът не следва да осъществява и да дава отговор на
въпросите касателно авторството и вината.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-60/23.06.2022 г., издадено
от Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“
(ИАМН), с което на жалбоподателя Д. К. Ч. за извършено нарушение на
изискванията на Медицински стандарт „Спешна медицина“ Глава втора
„Елементи на диагностично-лечебния процес в обхвата на медицинската
специалност „Спешна медицина“, Раздел пети „Транспорт на спешния
пациент“, т. 2.2.6. ,,Вземането на решение за вторичен транспорт се
осъществява след проведена консултация и становище на специалист по
профила на заболяването (републикански консултант или друг специалист) от
болнична структура от трето ниво на компетентност относно възможностите
за транспорт и осигуряване на прием и лечение в подходящо приемно
лечебно заведение за болнична помощ", в частта ,,Вземането на решение за
вторичен транспорт се осъществява след... и осигуряване на прием и лечение
в подходящо приемно лечебно заведение за болнична помощ, във връзка с чл.
10
6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, на основание чл. 116к, ал. 1 от
Закона за лечебните заведения му е наложена „глоба“ в размер на 300,00
(триста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11