Решение по дело №283/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 19/16.01.2024 г., постановено по АНД №2182/2023 г. на Районен съд /РС/ Плевен е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 23-0938-002022 от 27.06.2023 г. на Началник Сектор Пътна полиция в ОДМВР Плевен, с което на И. М. Ц., [ЕГН], с адрес гр. София, [жк], [жк], №39, вх.1, ет.4, ап.30, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/ е наложена глоба, в размер на 2000 /две хиляди/ лева, и е лишен от право да управлява МПС за 24 месеца, за нарушение на чл.174, ал.3, пр. 1 от ЗДвП.

Така постановеното решение е обжалвано в законовия срок с касационна жалба от И. М. Ц., чрез адв. К. Т. от САК.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и в нарушение на административно-производствените правила.

Описва съставения АУАН и НП, като сочи, че са нарушени разпоредбите на чл. 42, ал. I, т. 3, т.4, 5 и т. 10 от ЗАНН. Според касатора от АУАН, в частта, в която се посочва какво виновно е нарушил, и от описаното в НП не става ясно в какво се изразява неговото нарушение. Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа два състава на административно нарушение, като първият е отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол или други упояващи вещества. А другият състав е неизпълнение на предписание за медицинско изследване. В АУАН се посочва като нарушена разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, а срещу нея под формата на текст се посочва в какво се изразява нарушението. Счита, че не става ясно кое е това предложение първо, а в същото време се посочват две отделни самостоятелни административни нарушения. По този начин се нарушава правото на защита. Твърди се и нарушение на чл.18 от ЗАНН, като за две нарушения е наложена едно наказание.

Според касатора при съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН - актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. А районният съд е предявил на свидетелите АУАН, без преди това да ги разпита дали си спомнят някакви факти и обстоятелства, което според касатора също се явява процесуално нарушение.

С оглед изложеното, моли да се отмени решението и да се отмени НП, иска да се осъди СДВР да заплати разноски.

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, допустима е и следва да бъде разгледана.

В съдебно заседание касаторът – редовно уведомен, не се явява, не се представлява.

Ответникът по касационната жалба - Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Плевен – редовно уведомен, не се явява, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Плевен взема становище, че с оглед събраните по делото доказателства решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Пороците, които касаторът сочи в жалбата си, съдът определя като нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуални правила - касационни отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Плевенски административен съд, първи касационен състав, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Жалбата е неоснователна.

Пред първо-инстанционния съд са събрани писмени доказателства и са разпитани свидетели. В решението си първо-инстанционният съд е изложил анализ на събраните доказателства и направените от него фактически и правни изводи.

От фактическа страна РС е посочил, че АУАН Серия GА № 959286/11.06.2023 година, е съставен от Г. П. Б., на длъжност Младши автоконтрольор при сектор Пътна полиция към ОДМВР-Плевен, против И. М. Ц., с [ЕГН], от гр. София, за това, че на 11.06.2023 г. в 22,35 часа в Община Плевен, на път Гара Бяла – Плевен – Луковит – Коритна – Ябланица – Ботевград, Първокласен път ІІІ при километър 97+814, с посока на движение към гр. Долни Дъбник, като водач на собствения си лек автомобил „***“ с рег.№ [рег. номер], управлява горепосоченото МПС като отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест 7510 с фабричен номер 02704, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Издаден е талон за медицинско изследване с номер 137979, връчен на жалбоподателя в 23,15 часа на 11.06.2023 г.

Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.174, ал.3 от ЗДвП на И. Ц. са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.

Посочената в АУАН и в НП фактическа обстановка се потвърждава от събраните от РС Плевен гласни и писмени доказателства.

От показанията на актосъставителя Б., заемащ длъжността младши автоконтрольор втора степен в сектор в ОД на МВР Плевен - сектор „Пътна полиция“, се установява, че на посочената в АУАН дата съвместно с друг служител младши автоконтрольор сектор “Пътна полиция“ в ОД на МВР Плевен Х. Д., около 21часа получили сигнал от ОДЧ на ОД МВР – Плевен за водач на лек автомобил, движещ се с лек автомобил от с. Обнова в посока гр. София, който следвало да бъде проверен за употреба на алкохол. В района на осветен пътен участък по първокласен път ІІІ, срещу представителството на „Джон Диър“, спрели автомобила. След проверка на документите обяснили на жалбоподателя, че ще му бъде извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест“ 7510. След като водачът отказал, му издали талон за медицинско изследване, иззели регистрационните табели на автомобила и му съставили АУАН. Показанията на св. Б. се потвърждават и от показанията на свидетеля Х. Д., присъствал при установяване на нарушението и при съставянето на АУАН.

Въз основа на установените факти, РС е приел, че жалбата е неоснователна, като посочил, че Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник сектор Пътна полиция в ОД МВР-Плевен, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, като компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган следва от представената по делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове, съдържат реквизитите, предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В акта е направено описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Спазено е изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв.

За съставомерността на санкционираното деяние е достатъчно водач на МПС да откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, какъвто отказ се установява по безспорен начин от доказателствата по делото. В показанията си разпитаните полицейски служители са категорични, че са възприели управлението на автомобила от Ц.. Нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е с две форми на изпълнителното деяние: 1) отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества и 2) не изпълнение от страна на водача на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Следва да се посочи, че едно лице може да осъществи при условията на реална съвкупност и двете форми на изпълнителното деяние, съответно да извърши две отделни административни нарушения. В процесния случай, АУАН е съставен в момента на извършване на проверката, като от съдържанието му еднозначно се установява вмененото от фактическа страна нарушение – отказ на водача да бъде тестван за употреба на алкохол. В НП е цитирана и възпроизведена санкционната част на нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, включително и хипотезата на неизпълнение на предписанието за извършване на медицинско изследване концентрацията на алкохол в кръвта, но това не води до неяснота в какво се изразява вмененото на лицето нарушение. Двете хипотези на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП - отказът да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и отказът да бъде дадена кръвна проба - са дадени алтернативно, а не кумулативно, поради което, щом като е установено от наказващия орган наличието на една от тях, ще е налице основание за прилагането на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

В случая административно-наказващият орган е наказал водача за това, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и това деяние правилно е квалифицирано по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. На лицето е бил издаден и талон за медицинско изследване на съдържанието на алкохол в кръвта, който му е бил връчен.

При тези данни, законосъобразно срещу него е бил съставен АУАН за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за отказ да бъде изпробван водача с техническо средство за съдържание на алкохол в кръвта.

Законосъобразно са били наложени и административни наказания – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 г.

Наведените възражения на жалбоподателя РС е приел за неоснователни, доколкото от една страна са останали недоказани, а друга съдът няма основание да не дава вяра на разпитаните свидетели по делото. Дали изобщо е употребил алкохол или не е факт без значение, след като изобщо е отказал да бъде тестван с техническо средство, с което е осъществил посоченото от закона деяние.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира нарушаване на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. Следва да се има предвид и че, за да е налице съществено процесуално нарушение и отменително основание спрямо НП, то трябва да е допуснат такъв пропуск, който пряко и решително да се е отразил върху адекватното упражняване правото на защита на наказаното лице, което включва възможността нарушителят да разбере кое именно негово поведение бива санкционирано и въз основа на кой закон. Тези обстоятелства обаче в случая са пределно ясно предявени на жалбоподателя, поради което възражението му е неоснователно, а съществено процесуално нарушение не е допуснато.

Според съда, с оглед анализа на целия доказателствен материал, изводът, че от жалбоподателя е извършено административното нарушение, описано в АУАН и НП, е правилен и законосъобразен. По повод наложените административни наказания, по вид и размер, административно наказващият орган правилно е приложил съответната санкционна норма. С оглед установените факти и направените изводи, НП е потвърдено като законосъобразно.

Решението е правилно.

По отношение посоченото в касационната жалба, че е налице неправилно установена фактическата обстановка, касационният състав намира това твърдение за неоснователно. Показанията на свидетелите са непротиворечиви и ясни и сочат на единствен извод, че касаторът е бил водач на МПС, който при проверка е отказал да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство. За съставомерността на деянието е без значение по какви подбуди е отказал проверка водачът.

В АУАН и в НП е посочена като нарушена само първата хипотеза на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Само това нарушение е посочено в АУАН и в НП, и само за него е наложено наказание. Цитирана е цялата разпоредба на чл.174, ал.3, но изрично е посочено, че е нарушено първото предложение на същата. По тези причини настоящата инстанция приема, че правото на защита не е нарушено, като е напълно ясно какво е нарушението, за което Ц. е санкциониран.

Въпреки че са събрани доказателства, че Ц. не се е явил за даване на кръвна проба, за такова нарушение същият не е привличан и наказван, поради което съдът не следва да изследва този въпрос. Липсва нарушение на чл.18 ЗАНН.

Липсват нарушения на чл.42, ал.1, т.3, 4, 5 и 10 от ЗАНН. Посочени са датата и мястото на нарушението, налице е описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Посочена е разпоредбата, която е нарушена. Посочени са и иззетите вещи – СУМПС, контролен талон, СРМПС, 2 броя регистрационни табели.

Липсата на посочени в АУАН двама свидетели също не представлява съществено процесуално нарушение, достатъчно е актът да бъде подписан и от един свидетел – в този смисъл е чл. 43, ал. 1 от ЗАНН.

Касационната инстанция не установи допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от районния съд при разглеждането на спора, което да е довело до такова нарушаване на правото на защита на касатора, че да водят до незаконосъобразност на постановеното решение.

При така установената фактическа обстановка, при липса на нарушения на материалния и процесуалния закон при съставянето на АУАН, издаването на НП и пред първата инстанция, касационният състав счита, че издаденото НП е законосъобразно и следва да се потвърдено решението на РС Плевен.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, Плевенски административен съд, първи касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 19/16.01.2024 г., постановено по АНД №2182/2023 г. на Районен съд Плевен, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0938-002022 от 27.06.2023 г. на Началник Сектор Пътна полиция в ОДМВР Плевен.

Решението е окончателно.