№ 556
гр. Пловдив, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20215300502128 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Пловдивски университет
„Паисий Хилендарски“, чрез пълномощника му по делото адв. И.К.,
против Решение №261235 от 16.04.2021г., постановено по гр.д.
№3872/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, 9-ти гр.с., с което са
били отхвърлени предявените от жалбоподателя против ИВ. Г. М., ЕГН
**********, от гр. Пловдив ул. ***, искове за прогласяване
недействителността на договор №434 от 19.12.2014г., сключен между ПУ
„Паисий Хилендарски“, чрез директора на Поделение „Научна и
приложна дейност“ В.К., като възложител, и ИВ. Г. М., като изпълнител,
поради споразумяване на представителя и лицето, с което той договаря във
вреда на представлявания, и за заплащане на сумата от 9000 лв.,
представляваща недължимо получена на ответника сума по
недействителния договор №434 от 19.12.2014г., ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба- 10.03.2020г. до
окончателното й заплащане. В жалбата се излагат доводи за
неправилност на решението, като се иска отмяната му и уважаване на
1
предявените искове.
Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от ответната
страна по нея- ИВ. Г. М., ЕГН **********, от гр. Пловдив ул. ***, чрез
пълномощника му по делото адв. И.Г., с който същата се оспорва и се
иска оставянето й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо и при постановяването му не е било
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Предвид
горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността на решението по изложените във въззивната
жалба доводи, като въззивната инстанция се произнесе правния спор
между страните.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват
оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно
основание чл.40 и чл.55, ал.1, пр.1 от Закона за задълженията и
договорите. От фактическа страна по делото няма спор между страните, а
и се установява от приложените писмени доказателства, че на
19.12.2014г. между ПУ „Паисий Хилендарски“, чрез директора на
2
Поделение „Научна и приложна дейност“ В.К., като възложител, и
ответника ИВ. Г. М., като изпълнител, е бил сключен граждански договор
№434 от 19.12.2014г. със следния предмет: 1. Преработване на
съществуващата автоматизирана система ИСОНИ - пренаписване за сървър
Windows 2012, Tomcat & Mssql 2012R2; 2. Създаване на нова функционалност
за подаване на експертна карта за междинен и краен отчет; 3. Преработване
на база данни, уеб част, контрол център, свързана с новите функционалности
и системни изисквания; 4. Осигуряване на безопасността на системата и
годишна поддръжка; 5. Администриране на конкурсни сесии - при подаване и
при отчитане, в рамките на една година; 6. Осигуряване на хардуер върху
който системата да се инсталира и функционира; 7. Инсталиране на
системата; 8. Създаване и администриране на мейл сървър; 9. Актуализиране
на автоматичното генериране на известия към потребителите. В договора е
уговорен е срок за изпълнение на работата от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г.,
както и възнаграждение за изпълнителя в размер на 18 000 лв., от които 50
% се заплащат авансово - след подписване на договора, а останалите 50 %-
след предаване на доклад и отчет от изпълнителя за извършената работа и
подписване на приемо-предавателен протокол. Не се спори по делото, че
на 11.03.2015г. ПУ „Паисий Хилендарски“ е заплатил на ответника
уговореното в договора авансово плащане в размер на 9000 лв.
Видно от приложеното гр.д.№4534/2016г. по описа на Районен съд-
Пловдив, 19-ти гр.с., с влязлото в сила решение по същото са били
отхвърлени предявените от ИВ. Г. М. против ПУ „Паисий Хилендарски“
искове за заплащане на остатъка от уговореното възнаграждение по
договора в размер на 9000 лв., както и на договорна неустойка в размер
на 900 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че при
сключване на договора лицето, което е представлявало университета-
директорът на Поделение „Научна и приложна дейност“ В.К., и
изпълнителят ИВ. Г. М. са се споразумяли във вреда на представлявания
университет, поради което и съгласно чл.40 от ЗЗД договорът не е породил
действие. С въззивната жалба са изложени доводи, че обективните
предели на формираната с посоченото решение сила на пресъдено нещо се
разпростират и върху юридическия факт, от който е възникнало спорното
материално право, поради което в настоящия процес не би могло да се
приеме, че договорът е действителен. Тези доводи са неоснователни.
3
Съгласно задължителните указания, дадени в т.18 на Тълкувателно
решение №1 от 04.01.2001г. по т.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС
решението се ползва със сила на пресъдено нещо само по отношение на
спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска
като предмет на делото, като източник на силата на пресъдено нещо е
диспозитивът на решението, а не мотивите му, които обосновават
изводите на съда Произнасянето по преюдициално правоотношение, когато
няма предявен инцидентен установителен иск, е част от спора, но не е
част от предмета на иска, поради което не формира сила на пресъдено
нещо, нито мотивите на съда имат доказателствено значение в
отношенията между страните. В настоящия случай с влязлото в сила
решение по гр.д.№4534/2016г. по описа на Районен съд- Пловдив, 19-ти
гр.с., съдът се е произнесъл по искове на ИВ. Г. М. против ПУ „Паисий
Хилендарски“ за заплащане на остатъка от уговореното възнаграждение по
договора в размер на 9000 лв., както и на договорна неустойка в размер
на 900 лв., като с решението е формирана сила на пресъдено нещо по
въпроса за дължимостта на посочените суми на предявеното с иска
основание, който спор е бил разрешен с диспозитива на решението.
Мотивите и съображенията на съда за така направения извод,
включително тези, отнасящи се до действителността на договора, не се
ползват със сила на пресъдено нещо, нито имат доказателствено значение,
поради което в настоящото производство ищцовата страна следва да
докаже със съответните допустими доказателствени средства твърденията
си за недействителността на договора, без да може да се позовава на
влязлото в сила решение по другото дело /в този смисъл е и трайната
практика на ВКС- Решение №472 от 12.01.2012г. на ВКС по гр.д.
№1712/2010г.; Определение №262 от 27.06.2016г. на ВКС по ч.гр.д.
№2406/2016г.; Решение №47 от 20.07.2016г. на ВКС по гр.д.
№5642/2015г. и др./.
В исковата молба са изложени твърдения, че при сключване на
договора лицето, което е представлявало университета- директорът на
Поделение „Научна и приложна дейност“ В.К., и ответникът са се
споразумяли във вреда на ПУ „Паисий Хилендарски“, тъй като
уговореното в договора възнаграждение на изпълнителя- 18000 лв. е в по-
голям размер от определената с решение на Управителния съвет на Фонд
4
„Научни изследвания“ за това сума- 14642 лв. Отделно от това
насрещната престация на изпълнителя по договора била неясно
формулирана, тъй като задачите му били посочени кратко и общо, с
което интересите на представлявания университет не били защитени.
Съгласно разпоредбата на чл.40 от ЗЗД ако представителят и
лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на
представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания.
Съгласно задължителните указания, дадени в мотивите по т.3 на
Тълкувателно решение №5 от 12.12.2016г. по т.д.№5/2014г. на ОСГТК на
ВКС при недействителността по чл.40 от ЗЗД увреждането на интересите
на представлявания при сключване на договора /т.нар. обективен елемент
от фактическия състав/ може да има различни проявни форми според
конкретните обстоятелства, а от субективна страна споразумяването между
представителя и лицето, с което той е договарял, се изразява в тяхната
недобросъвестност- в знанието им, че договорът е във вреда на
представлявания. Както наличието на увреждане от обективна страна,
така и недобросъвестността на договарящите, следва да са налице към
момента на сключване на договора.
С оглед събраните по делото доказателства не могат да бъдат
споделени доводите на ищцовата страна, изложени в исковата молба, че
процесният договор е във вреда на университета. От фактическа страна по
делото действително се установява, че на проведено на 19.12.2014г.
заседание на Управителния съвет на Фонд „Научни изследвания“ при
ПУ „Паисий Хилендарски“ е било взето решение по т.4- „със сумата от
14642 лв. да се финансира закупуване на нов сървър, заплащане на И.М.-
разработчик на системата, както и да се плати на оператор на системата,
който да я администрира“. С оглед на така взетото решение се налага
изводът, а и по този факт не се спори, че към посочената дата
Поделение „Научна и приложна дейност“ при университета е имало
нужда от закупуване на нов сървър и свързаните с това услуги по
администриране на системата. На същата дата и в изпълнение на
посоченото решение е бил сключен и процесният граждански договор
№434 от 19.12.2014г. с определения изпълнител- ответника И.М., в който
е уговорено възнаграждение за изпълнителя в размер на 18000 лв. Така
уговореното в договора възнаграждение действително е в по- висок
5
размер от определената за това сума, но според настоящия състав на
съда сам по себе си този факт не сочи на увреждане на интересите на
възложителя. От страна на ищеца не се твърди така уговореното
възнаграждение да надвишава пазарната стойност на предмета на
договора и изобщо не се ангажират доказателства за същата, а
изложената в исковата молба теза е, че университетът е увреден, тъй
като размерът на възнаграждението не е съобразен с решението на
Управителния съвет. Това обаче не е достатъчно, за да се приеме, че
обективно е налице увреждане на университета, тъй като няма данни, че
определената от Управителния съвет сума от 14642 лв. е съобразена с
реалната пазарна цена на съответните стоки и услуги към датата на
сключване на договора, а от показанията на св. В.К. се установява, че
същата е определена, защото е била налична в бюджета на Фонд
„Научни изследвания“. Ето защо в случая, сключвайки договора за
сума по- голяма от определената, представляващата университета В.К.
евентуално е нарушила служебните си задължения, за което би могла да
й бъде потърсена съответната отговорност, но няма доказателства, че
договорът във вида, в който е бил сключен, обективно е неизгоден за
университета. Отделно от това по делото не се установява и субективният
елемент на недействителността по чл.40 от ЗЗД- недобросъвестността на
ответника И.М. при сключване на договора, тъй като липсват
доказателства, че към датата на сключването му същият е знаел за
решението на Управителния съвет. В тази връзка не се споделят
доводите на ищеца, че недобросъвестността на изпълнителя се
установявала от това, че на 28.07.2015г. същият бил поискал заплащане
на остатъка от уговореното възнаграждение, без да е изпълнил
задълженията си, както и че на 17.09.2015г. представил за подпис
приемо- предавателен протокол, в който било записано, че всички задачи
по договора се приемали безусловно. Тези действия на ответника са
свързани с претенциите му за наличието на изпълнение на договора, за
което между страните е бил налице спор, но от същите не може да се
направи извод за недобросъвестност при сключването му, изразяваща се
в знание, че договорът уврежда интересите на възложителя. Не могат
да бъдат споделени и доводите на ищеца, че увреждането на интересите
му при сключване на договора се изразява в неясното формулиране на
6
задачите на изпълнителя. Видно от договора, в същия задачите на
изпълнителя са много по- широко формулирани в сравнение с решението
на Управителния съвет. Твърдението на ищеца, че от съдържанието на
договора не ставало ясно точно какви дейности са възложени на
изпълнителя, не е подкрепено с доказателства, като позоваването в тази
връзка на заключения на вещи лица по друго дело, водено между
страните, е недопустимо, тъй като същите не са годно доказателствено
средство в настоящия процес. От друга страна, следва да се посочи, че
твърденията на ищцовата страна за неясно формулиран предмет на
договора се опровергават от представените от самата нея писмени
доказателства- доклад от инж. Слави Глухов- мениджър администриране
на системи в университета /л.140-143 от първоинстанционото дело/ до
заместник- ректора проф. д-р Н.М., в който е направена оценка на
изпълнението на договора, видно от която предметът на договора е бил
ясен за съответните служители на университета, ангажирани с
изпълнението му.
По така изложените съображения предявеният иск за обявяване на
недействителността на договора на основание чл.40 от ЗЗД по
изложените в исковата молба доводи е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Предвид горното обжалваното решение следва да се потвърди,
като на основание чл.272 от ГПК се препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд.
С оглед неоснователността на въззивната жалба жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1830 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261235 от 16.04.2021г., постановено по
гр.д. №3872/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, 9-ти гр.с.
ОСЪЖДА Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ да
7
заплати на ИВ. Г. М., ЕГН **********, от гр. Пловдив ул. ***, сумата от
1830 лв.- разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8