№ 1114
гр. Варна, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20253110200021 по описа за 2025 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано по жалба на В. Т. В., чрез адв. М. Д. при ВАК
против НП № 24-8703-001755/03.12.2024 г., издадено от Началника на сектор
„Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл.
175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
100 /сто/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3/три/ месеца за
нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
В депозираната жалба се излага становище, че атакуваното НП е
незаконосъобразно и необосновано. Според въззивника, в НП липсват изискуеми
реквизити, което води до невъзможност същият да разбере в какво е обвинен и на
какво основание се ангажира отговорността му. Излагат се аргументи, че нормата на
чл. 103 от ЗДвП предвижда общо задължение на водача, а от описанието на деянието в
НП не става ясно какво точно твърди АНО относно спирането на превозното средство.
Сочи се, че непълното и неясното изписване на релевантните обстоятелства е
ограничило правото на защита на наказаното лице. Адресира се до съда искане
процесното НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. Д., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. Излага
становище, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извода, че
описаното в НП отговаря на действителността, а именно че е подаден сигнал от
полицейските служители по отношение на въззивника в качеството му на водач. Сочи,
че от приобщената докладна записка се установява, че такъв сигнал изобщо не е
подаван. Релевира довод, че е налице размиване между показанията на разпитаните
1
свидетели и описанието на деянието в НП. Навежда се аргумент, че показанията на
полицейските служители са нелогични и неясни и за това по какъв начин е подаден
сигнал със палка, и къде се е движел процесния мотоциклета. Иска се НП да бъде
отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е
писмено становище от юк Л.-А. с аргументи по същество. Излага се становище, че
издаденото НП е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено. Сочи се, че нарушението не са отличава с по-ниска степен на обществена
опасност с сравнение с други такива нарушения, поради което липсва основание за
прилагане нормата на чл. 28 б.а. от ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено, както и да
бъде присъдено заплащането от жалбоподателя на юрисконсултско възнаграждение.
Като взе предвид, че жалбата е депозирана в законоустановения срок от
наказаното лице, съдът я прие за разглеждане като допустима.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
За времето от 20.00 ч. на 20.11.2024 г. до 08.00 ч. на 21.11.2024 г. свид. В. П.,
свид. К. И. и свид. Д. – полицейски служители при СПС към ОД на МВР-Варна
осъществявали служебните си функции като автопатрул с позивна № 88 на
територията на Трето РУ при ОД на МВР-Варна. Около 23.10 ч. същите се намирали на
бул. „Христо Смирненски“ срещу магазин „Кауфланд“, когато забелязали към тях, в
посока бул. Владислав Варненчик, да се придвижва мотоциклет „Хонда“ с номер на
рама ***, с поставена на него регистрационна табела с номер ***. Мотоциклетът бил
управляван от въззивника и за същия полицейските служители предварително били
осведомени, че се управлява от лице, което е осуетило извършване на проверка.
Междувременно въззивникът ускорил движение на управляваното от него
превозно средство и подминавайки полицейските служители завил по бул. Владислав
Варненчик. Полицаите го последвали със служебния автомобил. Докато се движел по
бул. Владислав Варненчик, възз. В. загубил равновесие и паднал с мотоциклета.
Впоследствие е установена самоличността му и е извършена проверка по отношение
на управляваното от В. превозно средство, като е констатирано, че същото е с
неустановена собственост и поставената върху него регистрационна табела, която е
издадена за друго МПС.
На въззивника е съставен АУАН от свид. К. И. за извършено нарушение на чл.
103 от ЗДвП, за това, че на 20.11.2024 г. , в 23.10 ч. в гр. Варна, по ул. Христо
Смирненски, срещу магазин Кауфланд, в посока бул. Владислав Варненчик управлява
процесния мотоциклет, като при ясно подаден сигнал със стоп-палка по образец от
униформен служител, както и устно разпореждане да спре плътно в дясно, водачът не
изпълнил разпореждането, а увеличил скоростта в посока бул. Владислав Варненчик.
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 175 ал.
1 т. 4 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалб. В.
за описаното в АУАН нарушение като му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от три месеца.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят – св. К. И., свидетелят по акта - В. П. и свидетелят на извършване на
нарушението – Г. Д.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП,
2
както и писмо на Директора на ОД на МВР-Варна с рег.№ 36500026201/08.04.2025 г.,
заверено копие на докладна записка от 20.11.2024 г., съставена от В. П. П. и договор за
правна защита и съдействие с адв. Д..
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждне.
В наказателно постановление № 24-8703-001721/29.11.2024 г. е посочено като
издател компетентно длъжностно лице, съгласно т.3.7 от приобщеното по делото копие
на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.12 от ЗДвП.
Административнонаказателното производство се е развило в рамките на давностните
срокове, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.
В хода на административонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.П осочени са нарушените материално правни норми, като
наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Както АУАН, така и НП съдържат императивно изискуемите реквизити,
предвидени в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, вкл. надлежно описание на
нарушението, Съдът не споделя доводите на въззивника за неясно описание на
нарушението. В АУАН и в НП е посочено в какви конкретни действия се изразява
неправомерното ползване на пътя, като е индивидуализиран и пътния участък, в
рамките на който нееднократно са реализирани противоправните действия от
жалбоподателя. Описанието на нарушението е ясно и недвусмислено, поради което
доводите в този смисъл са необосновани.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
Съгласно чл. 103 ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи
водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол
място и да изпълнява неговите указания. Тълкуването на диспозитива на цитираната
разпоредба сочи, че водачът на пътно превозно средство при подаден сигнал за
спиране няма право на преценка, а дължи незабавно да предприемане на плавно
спиране на управляваното от него МПС в най-дясната част на платното за движение
или на мястото, което му сочи полицая. Водач, който в отговор на подадения му сигнал
със стоп-палка не предприеме незабавно плавно спиране в най-дясната част на
платното за движение или на мястото, посочено му от полицая, а продължи
движението на автомобила, осъществява от обективна и субективна страна състава на
деянието, възведено в чл. 103 ЗДвП като административно нарушение поради
осъществен отказ да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението, за което следва да му бъде наложена административна санкция по чл.
175, ал. 1, т. 4 ЗДвП.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установи
безспорно, че въззивникът е осъществил нарушение на чл. 103 от ЗДвП. Единствените
3
преки доказателства относно процесните събития са събрани чрез разпита на
полицейските служители, като показанията на последните относно обстоятелствата,
свързани с подадения сигнал се характеризират със съществени противоречия. В тази
връзка в показанията си свид. И. твърди, че колегата му В. П. е подал ясен за
възприемане сигнал със стоп палка по отношение на въззивника, докато същият се е
придвижвал по бул. Христо Смирненски, а свид. Д. заявява, че сигналът е подаден от
П. от служебния автомобил, към момента в който полицейският автомобил се е
изравнил с управляваното от В. превозно средство. Същевременно, в хода на разпита
си свид. П. отрича да е подавал сигнал със стоп палка по отношение на въззивника на
процесната дата и място и заявява, че сигналът е подаден от някой от двамата му
колеги, с които е работел в екип.
Във връзка с процесните събития се констатират противоречия и между
събраните гласни доказателства и приобщената по делото докладна записка, изготвена
от свид. П. по отношение на процесните събития, доколкото в същата не са
обективирани факти, свързани с подаден по отношение на жалб. В. сигнал със стоп-
палка на бул. Христо Смирненски.
Като взе предвид, че въпреки извършване на необходимите и възможни
процесуално-следствени действия не е установено по безспорен начин извършеното
нарушение, съдът намира, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно и
необосновано.
С оглед направеното искане за присъждане на разноски по делото, съдът
установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В хода на съдебното производство е приобщен договор за правна помощ между
въззивника и адв. Д., видно от който на адвоката е заплатено възнаграждение в размер
на 500 /петстотин / лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според нормата
на чл. 18 ал. 4 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 /когато е
наложено наказание глоба или имуществена санкция/ възнаграждението е 500 лв. В
случая се обжалва пункт от НП, свързан с кумулативна санкция, която включва и
4
наложено на въззивника наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, с оглед на
което за определяне на минималното възнаграждение е приложима нормата на чл. 18
ал. 4 от Наредбата, определяща същото в размер на 500 лева. Като взе предвид, че
заплатеният от въззивника и претендиран от последния за присъждане адвокатски
хонорар не надхвърля съществено минималния такъв и предвид провеждане на
съдебното производство в две съдебни заседания, съдът намира за неоснователно
възражението на процесуалния представител на въззиваемата страна за прекомерност
на претендираните разноски, поради което счита, че следва да присъди последните в
пълен размер.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган"
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. В случая въззиваемата страна, сектор СПС при ОД на МВР-
Варна, не е самостоятелно юридическо лице, с оглед на което разноските следва да
бъдат възложени на юридическото лице, от структурата на което е наказващия орган,
а именно ОД на МВР-Варна.
С оглед изхода на делото, съдът констатира, че следва да остави без уважение
искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 24-8703-001755/03.12.2024 г., издадено от Началника на
сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР-Варна, с което на В. Т. В.
на основание чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 3/три/ месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна да заплати в полза на възз. В. Т. В. сумата от
500 /петстотин/ лева, представляваща направените от същия разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5