№ 53
гр. Ямбол, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
при участието на секретаря П. Г. У.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело №
20212300100133 по описа за 2021 година
Производството пред ЯОС е образувано по исковата молба на Г. П. ИЛ. от гр.***,
с която против Прокуратурата на Република България е предявен иск с правно основание
чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД за сумата 106 076,30лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди в размер на законната лихва за забава за периода 13.12.2010г.- 07.05.2021г. върху
парични средства на ищеца в размер на 100 100лв., които са били иззети от него като
веществени доказателства и неправомерно не са му върнати по сл.д.№44/2012г. на СлО при
СГП, образувано срещу третото лице П.К., което е оправдано с влязла в сила присъда.
Ищецът И. претендира обезщетението за причинените му имуществени вреди от
дейност на прокуратурата като правозащитен орган, осъществяваща ръководство и надзор
върху всички досъдебни производства, изразила се в необоснованото задържане на
собствените му парични средства в размер на 100 100лв., извършено на 13.12.2010г. по
досъдебно производство на Главна дирекция "Криминална полиция", преобразувано в сл.д.
№44/2012г. (пр.№12502/2010г.) по описа на СлО при СГП. Ищецът твърди, че по
досъдебното производство не е имал качеството на обвиняем, не е разпитван дори като
свидетел, но при поисканото връщане на иззетите като веществени доказателства пари
наблюдаващият прокурор постановил отказ с аргумент, че не е изяснено отношението им
към дейността на лицето, привлечено като обвиняем по наказателното производство.
Излага, че с влязла в сила присъда на наказателния съд обвиняемият П.К. е бил оправдан, но
и съдът не се произнесъл по веществените доказателства - иззетите от ищеца пари, при
което той подал молба до компетентния съд - СГС, който по реда на чл.306 НПК с отделно
определение, влязло в сила на 19.03.2021г., постановил връщане на парите, а фактическото
1
връщане на сумата било извършено на 07.05.2021г. Ищецът сочи, че в един изключително
дълъг период от време - повече от десет години, поради процесуалното бездействие на
служители на ответника е бил лишен от възможността да ползва собствените си парични
средства и в резултат на незаконните процесуални действия на прокуратурата е претърпял
вреди, изразили се поне в размера на законната лихва върху иззетата сума, начислена от
датата на изземването 13.12.2010г. до датата на връщането - 07.05.2021г.
От Прокуратурата на Република България е подаден писмен отговор, с който е
направено възражение за недопустимост на иска като предявен при условията на чл.2б от
ЗОДОВ, за който не е изчерпана административната процедура по глава трета "а" от ЗСВ. С
отговора на исковата молба искът е оспорен и по същество с твърдения, че ищецът не е
провел главно и пълно доказване на елементите на фактическия състав на чл.49 ЗЗД, като се
сочи, че не е налице деликт - незаконосъобразни процесуални действия на прокуратурата,
както и че не е налице пряка причинно-следствена връзка между претендираните вреди и
твърдяното противоправно деяние на служители на ПРБ. Прокуратурата изтъква, че
съгласно чл.111 НПК веществените доказателства се пазят докато завърши наказателното
производство, или до приключването на производството държането на вещите е на законно
основание. Сочи, че връщането на вещите може да се осъществи и преди приключването на
производството по искане на правоимащите, като произнасянето на прокурора подлежи на
съдебен контрол, а в случая по направеното от ищеца искане за връщане на сумата
прокурорът е постановил отказ, който не е бил обжалван и е окончателен. В хода на
съдебната фаза на наказателното производство, на основание чл.27, ал.1 НПК прокурорът не
можел да извършва разпоредителни действия, вкл. връщане на веществени доказателства,
тъй като ръководно-решаващ субект е съдът. Или според ответника, до приключването на
НОХД №3367/2017г. по описа на СГС с влязла в сила присъда, съхранението на средствата
на ищеца като веществено доказателство е било на законно основание и от това не са
произтекли неблагоприятни последици. На следващо място Прокуратурата на РБ е заявила
възражение за изтекла погасителна давност за вземането на ищеца, с кратката погасителна
давност по чл.111 ЗЗД, започнала да тече най-рано от 09.07.2020г.
В о.с.з. искът се поддържа изцяло от пълномощника на ищеца - адв.Б..
Ответникът, чрез процесуалния си представител юр.к.М., в с.з. заявява, че не
поддържа възражението за давност. Пледира за отхвърляне на иска и за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в случай на уважаване на ищцовата
претенция прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение. Пълномощникът на ответника представя и писмена защита, в която
подробно обосновава възраженията си за неоснователност на претенцията и сочи, че
обезщетението може да се търси най-рано от 09.07.2020г. - влизане в сила на оправдателната
присъда на СГС.
ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства и приема за
2
установено от фактическа страна следното:
От приложеното и прието като доказателство НОХД №3367/2017г. по описа на
СГС (114 тома), по делото е установено, че Досъдебно производство №44/2012г. по описа на
СлО при СГП - пр.пр.№12502/2010г. е образувано с Постановление от 08.12.2010г. на
прокурор при СГП за данъчно престъпление по чл.255, ал.1, вр. с т.5 и т.6 НК срещу
неизвестен извършител - управляващ и представляващ дружеството "К."ЕООД гр.*** за
това, че в периода 01.05.2010г.- 30.11.2010г. е избегнал установяване и плащане на данъчни
задължения в големи размери, като е осъществявал счетоводство в нарушение на
изискванията на счетоводното законодателство и е използвал документи с невярно
съдържание пред органите по приходите.
С постановление от 19.12.2016г. на водещия разследването, като обвиняем по
досъдебното производство е привлечено лицето П. Д. К. за осъществено от него
престъпление по чл.255, ал.3, вр. с ал.1,т.2,т.6 и т.7 от НК за това, че на 15.11.2010г., в
гр.София, при условията на посредствено извършителство чрез посочено лице -
счетоводител в "К."ЕООД, в качеството на управляващ и представляващ посоченото
дружество, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено
големи размери и е приспаднал данъчен кредит в размер на 177 020,00лв., като е потвърдил
неистина пред органите по приходите на ТД на НАП- София, офис Център, в подадена по
електронен път справка-декларация вх.№221015022698.
В хода на досъдебното производство, включително преди привличането на П.К.
като обвиняем, в наказателното производство са били извършени процесуално-следствени
действия от различен вид. Видно е от определение от 09.12.2010г. на СГС по н.д.
№5508/2010г., че със същото на основание чл.161, ал.1 НПК съдът е разрешил извършването
на претърсване на офис в гр. ***, к.с.*** бл.** до заведения "Върмонт", "Плюш" и
"Тракийско село" и изземване от него на документи от значение за образуваното
наказателно производство. - ДП №447/2010г. на ГД"ДП" - пр.пр.№12502/2010г.
С протокол за претърсване от 13.12.2010г. от офисно помещение на клуб
"Вермонт", намиращо се в гр. ***, к.с.*** бл.** стопанисван от Г. П. И., е била иззета и
приобщена като веществено доказателство сумата от 110 110лв. (с описани купюри), която
сума на 18.02.2011г. е била внесена от М.П. - ст.разследващ полицай от отдел ДП в ГД"КП"-
МВР в БНБ - отдел "Обработка", Оперативна каса 20 на БНБ. При изземването на сумата
като веществено доказателство Г.И., ищецът по настоящото дело, е посочил, че иззетите
пари са собственост на представляваното от него дружество "Вермонт"ООД, което
стопанисва три обекта - дискотека "Вермонт", бар "Плюш" и механа "Тракийско село" и
същите пари са от платени от граждани новогодишни и коледни куверти, от оборотът на
трите заведения за 3месеца и 30 000лв. са рекламни пари от "Каменица". В протокола за
претърсване и изземване от 13.12.2010г. Г.И. изрично е поискал връщане на сумата в най-
кратък срок, по което искане липсва произнасяне от наблюдаващия досъдебното
3
производство прокурор.
На същата дата - 13.12.2010г. Г.И. е разпитан и като свидетел по досъдебното
производство, давайки показания, че е съдружник и управител на дружеството
"Вермонт"ООД, сочейки каква е развиваната от дружеството дейност; заявил е, че познава
П.К. - привлеченият по-късно като обвиняем по ДП, но е отрекъл двамата да развиват общ
бизнес и е признал, че е съдействал на П.К. да закупи два тона царевица; посочил е, че знае,
че дружеството "К." е на П.К., но не е запознат с дейността му и на посочени от водещия
разпита изброени други търговски дружества.
След разпита му като свидетел на 13.12.2010г., Г.И. не е призоваван по
досъдебоното производство за извършване на други процесуално-следствени действия.
На 03.02.2016г. наблюдаващият наказателното производство прокурор от СГП е
произнесъл постановление, с което е оставил без уважение подадената от повереник на Г.И.
молба за връщане на иззетата като веществено доказателство сума от 100 150лв., по
съображения, че анализът на събраните по досъдебното производство писмени и гласни
доказателства не позволява да се направят категорични изводи за извършено престъпление
от общ характер от свидетелите И. Р. и Г.И. и за връзката на иззетата сума с предмета на
доказване по делото, както и че предстои изясняването дали иззетата парична сума следва да
бъде предмет на отнемане в полза на държавата.
След като на 19.12.20016г. като обвиняем по ДП е привлечено лицето П.К.,
наблюдаващият прокурор от СГП е направил искане от 31.01.2017г. пред СГС за налагане на
обезпечителна мярка - запор върху иззетите като веществени доказателства по ДП парични
суми. По направеното искане СГС е образувал ч.н.д.№410/2017г. и се е произнесъл с
Определение №321/31.01.2017г., с което е оставил без уважение искането за обезпечение,
излагайки съображения, според които условие за налагане на исканата обезпечителна мярка
е вещите да принадлежат на лицето, на което би могло да се наложи предвиденото от закона
наказание "конфискация", предвид личния характер на наказателната отговорност, а за
иззетите от Г.И. средства същият е посочил, че представляват суми от оборот от заведения
за три месеца, рекламни пари и предплата за новогодишни куверти, като няма доказателства,
че сумата е собствена на привлеченото към наказателна отговорност лице.
На 13.07.2017г. прокурор от СГП е внесъл обвинителния акт срещу обвиняемия
по ДП - П.К., по който СГС е образувал НОХД № 3367/2017г. На 17.07.2017г. Г.И. отново е
поискал от СГП връщане на иззетата му като веществено доказателство сума от 100 150лв.,
по която молба прокурор от СГП не се е произнесъл, тъй като в съдебната фаза на
наказателното производство компетентен да се произнесе е съдът.
По образуваното пред СГС НОХД № 3367/2017г. съдът е постановил Присъда
№162/25.06.2019г., с която е признал подсъдимия П.К. за невиновен в извършване на
престъплението по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2,т.6 и т.7 от НК и го е оправдал по обвинението
4
за това престъпление. Присъдата на СГС е протестирана, но е потвърдена с Решение
№97/10.03.2020г. на Апелативен съд - гр.София по ВНОХД№1210/2019г. и е влязла в сила.
След влизането в сила на присъдата по посоченото НОХД, с Определение от
29.10.2020г. по същото дело, влязло в сила на 19.03.2021г., СГС е постановил връщане на
Г.И. на иззетата от него при извършеното претърсване сума от 100 100лв., като няма спор, че
фактически сумата е получена от ищеца на 07.05.2021г.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в нормата на чл.49, вр. с чл.45
ЗЗД.
Твърденията на ищеца са, че са му причинени вреди от необоснованото
задържане (невръщане) на веществени доказателства, които са иззети от него, за да
документират осъществено престъпление и е осъществен деликт, изразил се в бездействие
от страна на Прокуратурата, осъществяваща ръководство и надзор върху разследването.
Тези твърдения на ищеца за причинените му от Прокуратурата вреди излизат извън
приложението на ЗОДОВ, уреждащ лимитативно хипотезите на отговорност на
прокуратурата по този закон, поради което съдът квалифицира предявения иск не по
ЗОДОВ, а по чл.49 ЗЗД и е неоснователно възражението на ответника за недопустимост на
иска, като предявен по чл.2б от ЗОДОВ. Прокуратурата на Република България е надлежно
легитимиран ответник по иска, тъй като тя действа като държавен орган по исковете за
вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица
съгласно чл.7 от Конституцията, включително когато отговорността се реализира на общо
основание по чл.49 ЗЗД.
Разгледан по същество искът е основателен и доказан.
Противоправно поведение по смисъла на чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД е всяко действие
или бездействие (непредприемане на правно изискуемо действие), което нарушава
установената в разпоредбата на чл.45 ЗЗД обща забрана да не се вреди другиму и накърнява
правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице. Налице е
неправомерно действие, ако такова е предприето въпреки нормативна забрана за
извършването му или въпреки това, че не са налице необходимите за извършването му
предпоставки, а противоправно бездействие е налице, когато не се предприема действие,
което следва да бъде извършено по силата на правна норма или въпреки направеното от
съответната страна искане за това, макар и да са налице предвидените в закона предпоставки
за извършване на действието.
Конкретно досежно веществените доказателства в наказателното производство,
правната им уредба е в разпоредбите на чл.109-113 НПК. Съгласно чл.109, ал.1 НПК,
веществено доказателство са "предметите, които са били предназначени или са послужили за
5
извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били
предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за
изясняване на обстоятелствата по делото". От цитираното легално определение следва
извод, че във всички случаи вещите, иззети като веществено доказателство следва да са
свързани с престъплението, предмет на образуваното наказателно производство.
Предвиденият в чл.111, ал.1 НПК принцип е, че веществените доказателства се пазят, докато
завърши наказателното производство, но ал.2 на нормата предвижда, че когато това няма да
затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно
нарушение, предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора
могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши
наказателното производство. По аргумент от цитираната норма, отказ на прокурора за
връщане на вещта може да бъде обоснован само със затруднение за разкриването на
обективната истина и ако същите са предмет на административно нарушение. Нормата на
чл.113 НПК предвижда и още една възможност за отказ за връщане на веществено
доказателство – при възникнал спор за право върху предмети, иззети като веществени
доказателства, който спор подлежи на разглеждане по реда на ГПК, като в този случай е
предвидено веществените доказателства да се пазят, докато решението на гражданския съд
влезе в сила.
Имайки пред вид посочената правна уредба, противоправност на
действията/бездействията на компетентните органи по реда на чл.109-113 НПК е налице: 1.
когато вещите, определени като веществено доказателство не са свързани с престъплението,
за което е образувано наказателното производство - не са предназначени или не са
послужили за извършване на престъплението, или върху тях няма следи от престъплението,
т.е. не са били предмет на престъплението или по никакъв начин не могат да послужат за
изясняване на обстоятелствата по делото; 2.когато е постановен отказ на прокурора за
връщане на вещта, иззета като веществено доказателство, без същият да е обоснован със
затруднение за разкриването на обективната истина и без вещта да е предмет на
административно нарушение, 3. когато е обосновано задържането на определена вещ като
веществено доказателство с наличие на възникнал спор по смисъла на чл.113 НПК за право
върху същата вещ, без такъв спор да е налице; 4. когато органите на предварителното
производство не са изпълнили задължението си да съхранят и опазят иззетите веществени
доказателства до приключване на наказателното производство или не са изпълнили
задължението си да върнат на лицето, от което са иззети вещите след прекратяване на
образуваното производство. При осъществяване на която и да е от посочените хипотези, при
които при изземване и задържане на вещи като веществено доказателство в
предварителното производство са били причинени имуществени вреди, е формирана
практика на ВКС (напр. Решение №465/20.12.2011г. по гр.д.№1794/2010г. на ВКС, IV г.о.,
Решение №76/16.05.2017г. по гр.д.№2926/2016г. на ВКС, IV г.о., Решение №23/08.04.2020г.
по гр.д.№1944/2019г. на ВКС III г.о. и др.), според която отговорност за обезщетяване на
тези вреди носи Прокуратурата на основание чл.49 ЗЗД.
6
Настоящият състав на ЯОС възприема и споделя посочената практика на ВКС и
съобразно установените по делото факти намира, че в случая е налице противоправно
поведение - действия и бездействие на Прокуратурата във връзка със задържането на
иззетите от ищеца пари като веществени доказателства. На първо място от данните на
наказателното производство е установено, че разследването по него не е водено срещу
ищеца Г.И. за осъществено от него престъпление, за което е образувано производството и по
отношение на ищеца след разпита му в качеството на свидетел на 13.12.2010г. не са
осъществявани каквито и да е процесуално-следствени действия, нито по отношение на
иззетите парични средства са извършвани технически експертни действия. При изземването
на вещите като веществени доказателства наблюдаващият прокурор не се е произнесъл по
искането за връщането им, като при повторно направеното искане за връщането на сумата
прокурорът не се е обосновал със затруднение в изясняването на обстоятелствата по делото
и разкриването на обективната истина, нито че същата е предмет на административно
нарушение или че е налице правен спор, като и при привличането на обвиняемия и до
внасянето на обвинителния акт прокурорът не се е произнесъл за връщането на
веществените доказателства.
При тези установени по делото факти настоящият състав на съда намира за
неоснователен довода на Прокуратурата, че е имала право да задържи паричната сума на
ищеца до завършване на наказателното производство, тъй като както се посочи, по
отношение на ищеца и иззетите от него парични средства не са извършвани процесуално-
следствени действия, а нормата на чл.111, ал.2 НПК изрично урежда правомощие на
прокуратурата да разрешава връщането на предметите, иззети като веществени
доказателства на собствениците им преди да завърши наказателното производство, в
случаите, когато това няма да затрудни изясняването на обстоятелствата по делото.
Действащият НПК предвижда изискване към прокуратурата и разследващите
органи да осигурят провеждането на предварителното производство в предвидените в
кодекса срокове (чл.22, ал.2 НПК); за разследващия орган да взема всички мерки за
осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването и в
най-кратък срок да събере необходимите доказателства за разкриване на обективната
истина, като се ръководи от закона и под ръководството на прокурора (чл.203, ал.1 НПК, вр.
с чл.46, ал.2 и чл.196 НПК). Сроковете за предварителното производство са двумесечни и
могат да бъдат продължавани от Прокуратурата с не повече от няколко месеца - до 6м. (при
фактическа и правна сложност до 4месеца) и само в изключителни случаи с още няколко по
2м. от адм.ръководител (чл.234 НПК).
В случая предварителното производство е продължило в много по-дълъг срок от
предвидените в НПК срокове и привлечен към наказателна отговорност не е ищецът, а
лицето П.К., което е налагало внимателно обсъждане от прокурора на въпроса налице ли са
аргументи за задържане на иззетите от Г.И. парични средства и за връщането им на това
лице на основание чл.111, ал.2 НПК, т.к. Г.И. е дал показания, че иззетите парични средства
7
са на управляваното от него дружество "Вермонт"ООД, отрекъл е да има общо с обвиняемия
и управляваното от него дружество "К."ЕООД и за такава връзка не са събрани
доказателства в досъдебното производство. Или иззетите като веществени доказателства
пари не са свързани с престъплението - не са предназначени и не са послужили за
извършване на престъплението. Връщане на ищеца на иззетите от него парични средства не
е постановено нито в предвидените в НПК срокове, нито при поискването им, нито при
привличането на П.К. като обвиняем и до внасянето на обвинителния акт срещу това лице,
вкл. и след произнасянето на СГС по искането за обезпечение и без съобразяване на
изложените от съда мотиви, че липсват доказателства обвиняемият К. да е титуляр на
правото на собственост на иззетата сума. Данните за престъпното деяние, за което са били
предприети процесуално-следствените действия, обективно също не са довели до
постановяване на осъдителна присъда.
С оглед изложеното, съдът приема, че изземването от ищеца и задържането на
паричните средства - сумата от 100 100лв. след изтичането на 13.06.2011г. на 6-месечния
срок по чл.234 НПК от изземването на веществените доказателства, до връщането им на
19.03.2021г. (влизането в сила на определението на СГС), подлежи на обезщетяване, тъй
като е налице деликт- липсата на необходимост след изтичане на посочения срок от
изземването и задържането на паричните средства като веществено доказателство и е
налице неизпълнение на задължението на ответника като орган на власт да се произнесе по
реда на чл.111, ал.2 НПК. В резултат на деликта ищецът е понесъл имуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица именно от дейността на прокуратурата,
осъществяваща ръководство и надзор върху разследването.
Искът по чл.49 ЗЗД е доказан по основание, а размерът на обезщетението за
претърпените вреди е в размер на законната лихва върху иззетата от ищеца и задържана
сума за периода от 13.06.2011г. до връщането й на 19.03.2021г. Според приетото в съдебната
практика, законната лихва се дължи винаги, когато паричното задължение съществува и е
изискуемо, независимо от какво e породено - сделка, деликт, неоснователно обогатяване,
водене на чужда работа без пълномощие и др. Разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД урежда
последиците от неизпълнението на изискуемо парично задължение - когато неоснователно
се задържа парична сума, причинената имуществена вреда (загуби и пропуснати ползи), е в
размера на законната лихва за времето на неоснователното задържане. За периода от
13.06.2011г. до 19.03.2021г. по делото не са събрани доказателства за размера на законната
лихва върху сумата 100 100лв., но при условията на чл.162 ГПК, изчислената от съда с
ел.калкулатор на програмите на НАП и calculator.bg, законна лихва възлиза на сумата 99
559,52лв. До този размер искът е основателен и доказан и следва да се уважи, а за разликата
над сумата 99 559,52лв. до предявения размер от 106 076,30лв. и за периодите - от
13.12.2010г. до 13.06.2011г. и от 19.03.2021г. 07.05.2021г., следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Тъй като ответникът е оттеглил възражението си за изтекла погасителна давност
8
по отношение на претендираното обезщетение, съдът не се произнася по този въпрос.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноските съразмерно с уважената част от иска и такива следва да му се присъдят в размер
на сумата 8 198,54лв. (изчислена с оглед внесената ДТ от 4 243,05лв. и 4 000лв.- изплатено
адвокатско възнаграждение). Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност
на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, тъй като минималното
възнаграждение е в размер на 3 532лв. (чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС) и от
една страна заплатеното на адв.Б. възнаграждение от 4 000лв. клони към този установен
минимум, но делото е от изключителна фактическа сложност и проучването на
наказателното производство от 114т., подготовката и процесуалните действия по делото
обосновават размера на възнаграждението за този адвокат от 4 000лв.
Водим от изложеното , ЯОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България гр.София,
бул."Витоша"№2", представлявана от Главния прокурор, да заплати на основание чл.49, вр.
с чл.45 ЗЗД на Г. П. ИЛ. от гр.***, к.с.***бл.**, ап.**, с ЕГН ********** обезщетение в
размер на сумата 99 559,52лв. (деветдесет и девет хиляди петстотин петдесет и девет лева
и 0,52ст.) за лишаване от ползването на ищеца на иззетата от него като веществено
доказателство сума в размер на 100 100лв. за периода от 13.06.2011г. до 19.03.2021г., като
искът за разликата над сумата 99 559,52лв. до предявения размер от 106 076,30 и за
периодите - от 13.12.2010г. до 13.06.2011г. и от 19.03.2021г. до 07.05.2021г. ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България гр.София,
бул."Витоша"№2", представлявана от Главния прокурор, да заплати на основание чл.78, ал.1
ГПК на Г. П. ИЛ. от гр.***, к.с.***бл.**, ап.**, с ЕГН ********** направените от него
разноски по делото пред първата инстанция в размер на сумата 8 198,54лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
9