О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……../………..02.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на ……………….. февруари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия
Кирякова
въззивно търговско дело
№ 132 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпилa
въззивна жалба с вх. № 79188/30.11.2018 г. /изпратена
по пощата с писмо с пощенско клеймо от 28.11.2018г./ на П.Х.Х.,
чрез адв. Я.Т., срещу решение № 4252/25.10.2018 г., постановено по гр.д. № 18813/2017
г. по описа на ВРС, 40-ти състав.
В жалбата си въззивникът П.Х.Х., обосновава подробно оплаквания за неправилност, необоснованост
на решението в цялост и нарушение на съществени процесуални правила. На първо
място сочи, че първоинстанционният съд е нарушил
забраната по чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК, доколкото съгласно трайно установената
практика е недопустимо да се установява чрез свидетелски показания изпълнение
на установеното с процесния запис на заповед
задължение. В този смисъл се позовава на Определение № 745 от 21.11.2011 г. на
ВКС, постановено по т.д. №140/2011 г. на ВКС, т.о.; Решение № 64/17.03.2016 г.
по т.д.№ 811/2015 г. на ВАнС, както и Решение от 09.07.2015
г. по гр.д. № 4243 от 2014 г. На следващо място, намира за неправилно
възложеното в тежест на ищеца да установи на какво основание са получени
сумите, след като ответникът не е успял да докаже възражението си за плащане.
Излага, че подобно разпределение на доказателствената
тежест представлява грубо нарушение на правилото на чл.154, ал.1 от ГПК, още
повече че такъв факт на твърдяното плащане не e настъпил. Твърди, ответникът не е
правил възражение за липса на каузално правоотношение, а последният единствено
е изложил, че ищецът не твърди наличие на каузално правооотношение.
Излага, че правата му са били сериозно нарушени, когато в последното по делото
заседание съдът е приел представени от ответника писмени доказателства, но без
да му е осигурена възможност за запознаване с тях и за оспорването им. Отделно сочи, че
поради липса на своевременно възражение относно съществуването на каузалното
правоотношение, всички доказателства в тази връзка се явяват неотносими и следва да бъдат изключени. Накрая, твърди, че
в последното по делото заседание не му е била представена възможност за писмена
защита. На тези основания моли за отмяна на решението в цялост, както и
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна жалба от въззиваемата
страна П.М.Б. е постъпил отговор, с който се оспорва жалбата като
неоснователна. Сочи че, правилно първоинстанционният
съд е приел, че двете страни с допълнителни молби сочат наличието на каузално правооотношение, като по този начин като предмет на делото
се въвежда изпълнението на задължението им по процесния
неформален договор за заем. Позовава се на практиката на ВКС, съгласно която
при направено възражение за наличие на каузално правоотношение, за
обезпечението на което е издаден записът на заповед, не е достатъчно да се
докаже само редовността на последния от външна страна, а и фактите, от които
произтича вземането /в тежест на ищеца/ или погасяването му /в тежест на
ответника/. Твърди, че ищецът, чрез процесуалният си представител в съдебно
заседание потвърдил наличието на договор за заем, а предаването на заема не се
оспорва. Излага още и че връзката между процесния
запис на заповед и договора за заем следва от факта, че сумата от 2300 лева е
предадена в деня на подписване на записа на заповед. Правилно първоинстанционният съд е заключил от събраните по делото
доказателства, че задължението по заема е погасено на вноски по банков път.
Счита, че решението на първата инстанция е правилно, законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено. Моли
за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски.
Въззивната жалба е допустима, подадена от лице,
легитимирано чрез правен интерес от обжалване решението на ВРС.
Не са констатирани от въззивния
съд процесуални пропуски от първата инстанция, които да налагат повторно
указания по разпределение на доказателствена тежест
между страните. Не са направени искания за събиране на доказателства във въззивното производство.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание с призоваване на страните.
При изложените мотиви и на
основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх.
№ 79188/30.11.2018 г. на П.Х.Х., гр. ***, чрез адв. Я.Т.,
срещу решение № 4252/25.10.2018 г.,
постановено по гр.д. № 18813/2017 г. по описа на ВРС, 40-ти състав, с което e отхвърлен иска на П.Х.Х. да бъде прието за
установено по отношение на П.М.Б., гр. Варна, че съществува вземането присъдено с
издадената по ч.гр.д. № 11872/2017 г. на ВРС заповед по чл. 417 ГПК за сумата
от: 2300 лева /две хиляди и триста лева/, дължима по запис на заповед с дата на
издаване 27.10.2016 г. и с дата на падеж 27.03.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда
16.08.2017 г. до окончателно изплащане на вземането., на осн. чл. 422, вр.
415 ГПК.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 20.03.2019г. от 14.00 часа, за която дата и час да се
призоват страните с препис от настоящето определение, като на въззивника П.Х.Х. да се връчи и
препис от отговора на въззивната жалба на П.М.Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.