РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Велико Търново , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Любка Милкова
Лилия Ненова
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20204100500818 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Е. С.“ АД със седалище гр.В., чрез адв.М. от
ВТАК, редовно преупълномощена, против съдебно решение №260169/21.09.2020г.,
постановено по Гр.д.№713/2020г. по описа на РС – В. Т., с което е прието за установено по
отношение на „Е. С.“ АД със седалище гр.В., с ЕИК ........., че П. И. С. от гр.В.Т., ул. „П.“
№...., ет.2, ЕГН **********, не му дължи сума в размер на 3712,60лв., начислена по
издадена фактура №**********/26.02.2020г. за доставка на ел. енергия за обект с адрес на
потребление в гр.В.Т., ул.“П.“ №..., ет.2, както и е осъдено „Е. С.“ АД гр.В. да заплати на П.
И. С. сумата от 653,50лв., представляваща направените по делото съдебни разноски.
Развиват се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно
решение. Твърди се правна необоснованост на изводите на първоинстанционният съд, че не
съществува възможност да се установи кога и по какъв начин е възникнало натрупването на
показания по скритата тарифа на електромера, поради което не може да се обоснове извод,
че отчетеното в тази тарифа количество енергия е измерено от електромера след монтажа му
в обекта на ищеца, респ., че реално е потребена от него. Позовава се, че процесната сума се
претендира за плащане от ответното дружество не като реално потребено количество
електрическа енергия и не като продажна цена на реално доставена на ищеца ел. енергия на
основание договор за продажба на ел. енергия, какъвто не е и сключван между страните, тъй
1
като ответното дружество не е доставчик, продавач на ел. енергия, а е
електроразпределително дружество, което извършва услуги достъп и пренос до
електроразпределителната мрежа, а се претендира като сума, начислена по реда и на
основание чл.55 от ПИКЕЕ, с оглед на което уточнение, доводите на съда, че не е
установена реалността на извършената доставка, чиято цена се претендира за плащане, са
напълно неотносими към предмета на делото. Изложени са правни доводи, че установена по
делото е именно хипотезата на чл.55 от ПИКЕЕ, според която е достатъчно да се установи
чрез метрологична проверка на средство за измерване, че има измерени количества в тези
регистри и изводите на първоинстанционният съд в обратния смисъл не кореспондират с
текста на чл.55 от ПИКЕЕ. Посочено е, че по безспорен начин по делото /протокол за
монтаж от 17.12.2015г./ е установено, че процесният електромер е монтиран на адреса на
ищеца на тази дата като нов, с нулеви показания. Моли съда, да постанови съдебно решение,
с което да отмени изцяло обжалваното съдебно решение, вместо което постанови друго, с
което предявеният от ищеца отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1
от ГПК за недължимост на исковата сума от 3712,60 лв. да бъде отхвърлен изцяло, като
неоснователен и недоказан. Претендира всички направени по делото съдебни разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца по
делото П. И. С., чрез пълномощника му Н. И. от ВТАК, с който оспорва въззивната жалба и
моли да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна, а обжалваното съдебно решение
потвърдено, като правилно и законосъобразно, по съображения, изложени в отговора на
въззивната жалба.
В СЗ въззивникът „Е. С.“ АД гр.В., чрез адв.М. от ВТАК, редовно преупълномощена,
поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена, респ. обжалваното съдебно
решение отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, по съображения,
изложени в жалбата и доразвити в писмена защита. Претендира всички направени по делото
разноски, като за направените разноски във въззивното производство представя списък по
чл.80 ГПК.
В СЗ въззиваемият П. И. С., чрез пълномощника си адв.Н. И. от ВТАК, с писмена
молба вх.№192/12.01.2021г., моли въззивната жалба да бъде отхвърлена изцяло като
неоснователна и обжалваното първоинстанционно съдебно решение потвърдено като
правилно и законосъобразно по съображения, подробно изложени в представено с молбата
писмено становище, с което претендира направените разноски във въззивното производство,
съгласно представен списък по чл.80 ГПК. С писменото становище сезира съда и с
възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от въззивника адв.
възнаграждение.
В. окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
2
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира,
че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо, доколкото
първостепенният съд се е произнесъл по процесуално допустим отрицателен установителен
иск за недължимост на исковата сума от 3712,60лв.
При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели,
очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба,
разгледана по същество, е неоснователна, а обжалваното съдебно решение е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – В. Т. е бил предявен от П. И.
С., чрез пълномощника му адв.И. от ВТАК, против „Е. С.“ АД със седалище гр.В.,
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на
сковата сума от 3712,60лв. по фактура №**********/26.02.2020г., със срок на плащане
09.03.2020г., за ел. енергия за обект с адрес на потребление в гр.В.Т., ул.“П.“ № ...,
определена от ответника по негови изчисления, въз основа на констативен протокол,
съставен от служители на ответника. Изложени са твърдения, че ищецът е потребител на ел.
енергия за недвижим имот, находящ се в гр.В.Т., ул.“П.“ № ..., за който е разкрита партида с
кл.№********** и аб.№**********. Посочено е, че на 27.06.2019г. служители на „Е. С.“ АД
са извършили техническа проверка на електромера, отчитащ потребяваната ел. енергия в
процесния недвижим имот, за която съставили КП №1502561/27.06.2019г., като процесното
СТИ е демонтирано и на негово място е монтирано ново, изготвен е и КП №45/31.01.2020г.
от метрологична експертиза. Изложени са твърдения, че оспорената искова сума от
3712,60лв. съставлява начислена от ответното дружество на ищеца корекционна такава,
съгласно фактура №**********/26.02.2020г., като е оспорена по основание и по размер, с
довод и че надвишава многократно обичайното потребление на енергия за домакинството.
Посочва, че КП №1502561/27.06.2019г. е съставен в явно нарушение на изискванията на
чл.61 от ОУ на ДПЕЕМ.
Ответникът „Е. С.“ АД гр.В. –въззивник с писмения отговор е заел становище за
частична недопустимост на предявеният иск за частта от оспорената искова сума, която
надвишава наследствените права на ищеца, което възражение е оттеглено в първо СЗ, след
уточнението от ищеца, че както през процесния период, така и към момента, той е
единствен ползвател на ел. енергия в процесния имот, партидата за който е разкрита на
името на наследодателя му И. П. С. и не е променена след датата на смъртта му. По
същество е оспорил изцяло предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от
ГПК като неоснователен и недоказан. Позовал се е, че ищецът дължи заплащане на исковата
сума в размер на 3712,60лв., начислена с процесната фактура №**********/26.02.2020г., на
3
основание чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ, поради установени измерени количества ел. енергия
/0021678,933 кВтч./ в невизуализиран на дисплея на електромера регистър Т3, който факт
дава право на ответното електроразпределително дружество да начисли по реда и на
основание чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ потреблението на абоната за период от 18.12.2015г. /когато
електромерът е монтиран в процесния обект като нов, с нулеви показания/ до датата на
демонтажа му на 27.06.2019г., по която причина с основание и законно от ответника се
претендира заплащане на така преизчисленото количество енергия в размер на 3712,60лв. с
вкл. ДДС, остойностено на база цена за технологични разходи за услугите достъп и пренос
до електроразпределителната мрежа. Сезирал е съда с претенция за съдебни разноски.
Установената от първостепенният съд фактическа обстановка не се оспорва от
страните, като правно значимите за спора факти, установени от събраните по делото
доказателства, са както следва:
Между страните не е спорен факта, че ищецът през процесния период е потребител на
ел. енергия за процесното място на доставка в гр.В.Т., ул.“П.“ №31, както и че същият
получава от страна на ответното дружество услуги по достъп и пренос до
електроразпределителната мрежа.Партидата за процесното място на доставка на ел. енергия
с кл.№**********, аб.№**********, е разкрита на името на И. П. С., наследодател на
ищеца, починал, видно от удостоверение за наследници изх.№94ПП-4456-1/02.07.2019г.,
изд. от Община В. Т., на 29.05.2000г., като ищецът П. И. С. е негов син с права от 1/3
ид.част.
На 27.06.2019г., т.е. при действието на настоящите ПИКЕЕ от 2019г., от служители
на „ЕРП С.“ АД е извършена техническа проверка на място на процесния СТИ с фабр.
№2114 0215 66092604, измерващ ел. енергията в процесното място на доставка, при
отсъствие на ползвателя или негов представител, удостоверено с подписите в КП на двама
свидетели, при която е констатирано наличието на показания по невизуализирана тарифа
1.8.3. – 021678, СТИ е подменен с друго изправно СТИ и изпратен в БИМ за експертиза.
Свидетелските показания на Л. Ш. – специалист „Е. к." в ответното „ЕРП С.“, събрани в
първоинстанционното производство, спомнящ си за процесната проверка на СТИ,
потвърждават констатациите в КП №1502561/27.06.2019г. на установени неотчетени
киловати в тарифа, която не може да се отчете от инкасаторите. Свидетелят Ш. установява,
че потърсили абоната и доколкото си спомня на проверката присъствали негови наследници,
но не си спомня син, снаха или дъщеря, обяснил им за какво става въпрос и че СТИ ще бъде
предаден в БИМ за експертиза. Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на
свидетеля М. И. С., съпруга на ищеца, подписала КП №1502561/27.06.2019г. в качеството на
свидетел, преценени от съда по реда на чл.172 от ГПК, според които, била на работа, когато
й се обадили за смяната на СТИ, показали й електромера, подписала се върху КП, не й
обяснили нищо, нямала информация, че старият електромер не е отчитал, новият СТИ бил
монтиран, не са й показвали нищо на лаптоп, деверът й бил с нея и той също подписал КП.
4
Видно от КП от метрологична експертиза на средство за измерване №45/31.01.2020г.,
при проверка на техническите изисквания е установено отсъствие на механични дефекти на
кутията, на клемите и клемния блок на електромера, наличие на необходимите обозначения
на табелката на електромера, при проверка на точността на електромера по т.4.4 СТИ работи
в класа си на точност, а при проверката по т.4.6. на показващото устройство при
продължително включване с отчитане на показващото устройство е установено, че в 16,20ч.
електромерът не регистрира показания и не може да бъде направена проверката. Видно от
т.5 от КП №45/31.01.2020г. от метрологична експертиза на средство за измерване, не е
установена видима външна намеса или видима повреда в схемата на електромера, при
софтуерно четене на електромера е установено наличие на регистрирана енергия Т3 –
21678,933 кВтч., която не е визуализирана на дисплея на електромера. Електромерът
отговаря на метрологичните изисквания за измерване на ел. енергия, не съответства на
техническите характеристики.
Въз основа на Становище за начисление на ел. енергия от 19.02.2020г. относно КП
№45/31.01.2020г. аб.№**********/ кл.№**********, и извършена техническа проверка, е
одобрено да се начисли общо количество ел. енергия в размер на 21678 кВтч. за период от
18.12.2015г. до 27.06.2019г., като корекцията е извършена на основание чл.55 от ПИКЕЕ.
С процесната фактура №**********/26.02.2020г., изд. от „ЕРП С.“ АД, с получател –
наследодателя на ищеца И. П. С. за процесното място на доставка в гр.В.Т., ул.“П.“ №31, е
начислена исковата сума в размер на 3712,60лв. с вкл. ДДС за периода от 18.12.2015г. до
27.06.2019г. за 21678 кВтч., остойностена на база цена за технологични разходи за услугите
достъп и пренос до електроразпределителната мрежа. КП №1502561/27.06.2019г. и
процесната корекционна фактура №**********/26.02.2020г. са получени на процесния адрес
на доставка на 05.03.2020г. Видно от Извлечение за фактури и плащания за период към дата
15.05.2020г. с клиент И. П. С. – наследодател на ищеца, исковата сума от 3712,60лв. по
фактура №**********/26.02.2020г. не е заплатена.
Видно от Протокол №М 5010799/17.12.2015г. за монтаж/демонтаж на електромер,
СТИ с фабр. №1114 0215 6609 2604, произведен 2015г., е монтиран на процесния адрес на
доставка на ел. енергия на 17.12.2015г. като нов, с нулеви показания по активните нощна и
дневна тарифи, без да е посочено при какви показания по невизуализираните тарифи, в
частност по процесната тарифа Т.3 е монтиран.
В първоинстанционното производство е назначена СТЕ, като видно от писменото
заключение на ВЛ инж.М., възприето от въззивния съд като компетентно и обосновано, при
извършен от ВЛ софтуерен прочит от паметта на СТИ е констатирано наличието на
показания по допълнителна ненастроена за отчет тарифа Т.3 – 21679,787. Видно от СТЕ,
процесния СТИ тип „МЕ - 162“ не е SMART тип, поради което не може да се установи
точния ден и час, в който са регистрирани показания в регистъра на тарифа Т3, както и не
може да се установи причината за наличието на показания в неизведени на дисплея на
5
електромера и фабрично ненастроени за отчет регистри. Изслушано в СЗ пред районния съд
ВЛ по СТЕ само предполага, че причината, за да не се отчита енергия от СТИ е, че трупа
енергия по друг невидим регистър.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за
недължимост на парично вземане в размер на исковата сума от 3712,60лв., предмет на
делото, е процесуално допустим. Обстоятелството, че исковата сума е начислена за период,
следващ смъртта на наследодателя на ищеца, и неоспореното от ответника ищцово
твърдение, че през исковия период е единствен ползвател на ел. енергия за процесното
място на доставка, обосновава правния интерес у ищеца от предявяване на настоящия
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за установяване
недължимост на исковата сума в целият й начислен с процесната корекционна фактура
размер.
Разгледан по същество искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед правната природа на отрицателният установителен иск с правно основание
чл.124 ал.1 ГПК, предмет на делото, в тежест на ответника е в условията на пълно и главно
доказване да установи основанието и размера на оспореното от ищеца, претендирано от
ответника срещу ищеца парично вземане, респ. в тежест на ищеца е да докаже възраженията
си за недължимост на вземането.
С влизане в сила на измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (ДВ – бр. 54/17.07.2012 г.),
законодателят е предвидил възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на
потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, а,
считано от 08.05.2018г., с изменението на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ - ДВ, бр.38 от 2018г., в сила от
08.05.2018г., и в случаите на ел. енергия, за която има измерени показания в невизуализиран
регистър на СТИ, какъвто е процесния случай, но при спазване на определени правила –
ПИКЕЕ, като по силата на законовата делегация на чл. 83, ал.2, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4-6, вр. чл.
21, т. 3 ЗЕ за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ спорната възможност за
корекционна процедура, с решение на КЕВР са приети действащите ПИКЕЕ /ДВ,
бр.35/30.04.2019г./, в сила от 04.05.2019г.
В процесният случай оспореното от ищеца парично вземане за исковата сума от
3712,60лв. е претендирано от ответника в хода на процеса като дължима сума по корекция
за измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за
търговско измерване, начислена на основание чл.55 ал.1 от действащите ПИКЕЕ /ДВ,
бр.35/30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./. В тази връзка и по повод твърденията на
ответното дружество същото следва да установи в процеса пълно и главно факта на
6
извършена техническа проверка на място на процесния СТИ на ищеца по реда на чл.46 ал.1
ПИКЕЕ от 2019г., за резултатите от която е съставен констативен протокол по реда на чл.49
от ПИКЕЕ, както и наличието на фактическият състав на разпоредбата на чл.55 ал.1 и ал.2
от действащите ПИКЕЕ, пораждащ оспореното от ищеца право на корекция на ответника,
според която, в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества
електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната
мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество ел. енергия в тези регистри,
като съгласно чл.55 ал.2 от ПИКЕЕ, преизчисляването по ал.1 се извършва въз основа на
метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл.49 ПИКЕЕ.
По делото не е спорен факта, че ищецът е „потребител на енергийни услуги“ по
смисъла на §1 т.41б б.“б“ от ДР на ЗЕ за процесното място на доставка на ел. енергия, като
на същия от страна на ответното електроразпределително дружество през исковия период са
предоставяни услуги по достъп и пренос до електроразпределителната мрежа. Безспорно се
установи, че на 27.06.2019г. от служители на „ЕРП С.“ АД е извършена техническа проверка
на място на процесния СТИ, измерващ ел. енергията в процесното място на доставка.
Същата е извършена на 27.06.2019г., т.е. след влизане в сила на ПИКЕЕ /ДВ,
бр.35/30.04.2019г./, за резултатите от която е съставен КП №1502561/27.06.2019г. при
спазване на реда по чл.49 от ПИКЕЕ.
Безспорно от подкрепящите констатациите в КП №1502561/27.06.2019г. свид.
показания на Л. Ш., т.5 от КП №45/31.01.2020г. от метрологична експертиза на средство за
измерване, както и от писменото заключение на ВЛ по СТЕ, се установи наличието на
показания в невизуализирания регистър Т3 – 21 678, с които е завишено потреблението на
абоната – ищец в резултат на начислената му на основание чл.55 ал.1 ПИКЕЕ корекционна
сума от 3712,60лв. Съдът приема обаче, че по делото не е доказано пълно и главно от
ответника /въззивник/, в чиято тежест е, установените в невизуализирания регистър Т3 на
средството за търговско измерване цифрови показания да съставляват измерени количества
електрическа енергия и то именно след монтажа на СТИ на процесния адрес на потребление
на ищеца, както изисква разпоредбата на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ, поради което не е налице
фактическият състав на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ, на което основание предявеният отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на исковата сума
от 3712,60лв. се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
Противно на оплакванията във въззивната жалба, за да е налице хипотезата на чл.55
ал.1 от ПИКЕЕ не е достатъчно само установяване чрез метрологична проверка на средство
за измерване, че има измерени количества енергия в невизуализираните регистри на СТИ.
Разпоредбата на чл.55 ал.2 от ПИКЕЕ следва да се тълкува в нейната взаимовръзка с ал.1 от
същата, съгласно която, при установени измерени количества ел. енергия в невизуализирани
регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на
СТИ в тези регистри.
7
В настоящият случай процесния СТИ с фабр.№1114 0215 6609 2604 е произведен
през 2015г. и видно от Протокол №М 5010799/17.12.2015г. за монтаж/демонтаж на
електромер, е монтиран на 17.12.2015г. на процесния адрес на доставка на ел. енергия на
ищеца като нов, с нулеви показания по активните нощна и дневна тарифи, като в протокола
за монтаж не е посочено при какви показания и дали са нулеви по невизуализираните
тарифи и в частност по допълнителната ненастроена за отчет Тарифа Т3 е монтиран.
Независимо от факта, че СТИ е монтиран на адреса на доставка на ищеца като нов с нулеви
показания по активните нощна и дневна тарифи, обстоятелството, че при монтажа на СТИ
на адреса на ищеца в протокола не са вписани показанията в невизуализираната тарифа Т.3,
при които е монтиран, изключва извода, че установените измерени показания в
ненастроената за отчет тарифа Т3 от 21678 кВтч. са след монтажа на СТИ при ищеца, поради
което не е налице фактическият състав по чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ и правото на корекция на
ответника следва да бъде отречено, респ. предявеният отрицателен установителен иск по
чл.124 ал.1 ГПК уважен изцяло, като основателен и доказан. Обстоятелството, че СТИ е
монтиран на адреса на ищеца като нов е само индиция за вероятна липса на записи
показания в невизуализираните тарифи, но от него не може да бъде изведен категоричен и
еднозначен извод в тази насока, при все, че при монтажа на СТИ на процесния адрес на
ищеца не са вписани показанията на невизуализираните регистри, в частност на тарифа Т.3,
към датата на монтаж. В подкрепа на горният извод е и разпоредбата на чл.33 ал.1 от
действащите ПИКЕЕ, според която досието на измервателната система съдържа
информация и за показания на всички регистри към датата на монтаж и демонтаж на
средството за търговско измерване. Видно от СТЕ, при софтуерния прочит на процесния
СТИ, не може да се установи точния ден, от който са започнали да възникват цифрови
показания в тарифа Т3, при метрологичната експертиза на СТИ не е проведено изследване,
от което да се установи, че се натрупват показания по невизуализираната тарифа Т.3, а
заявеното от ВЛ по СТЕ пред първоинстанционният съд, че причината, СТИ да не отчита
енергия е, че трупа показания по друг невидим регистър, е само предположение.
Следователно, по делото не е доказано от ответника пълно и главно установените
цифрови показания в невизуализирания регистър Т.3 на процесния СТИ да съставляват
измерени количества ел. енергия след монтажа на процесния СТИ на адреса на ищеца,
поради което не е налице фактическият състав по чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ и следва да бъде
отречено правото на корекция на ответното електроразпределително дружество, на което
основание предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК се явява
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
На следващо място, начисляването от ответника по реда и на основание чл.55 ал.1 от
ПИКЕЕ на исковата сума от 3712,60лв. е за исковия период от 18.12.2015г. /дата, следваща
датата на монтажа на адреса на ищеца/ до датата на демонтажа му на 27.06.2019г., част от
който исков период от началото му – 18.12.2015г. до 03.05.2019г. вкл., е преди влизането в
сила на приложимите ПИКЕЕ /ДВ, бр.35/30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./. Следва да се
8
има предвид, че действието на нормите на действащите ПИКЕЕ е занапред, т.е. те уреждат
отношения, възникнали след влизането им в сила, като за оператора не съществува
материално правно основание да начислява и определя цена на допълнителни количества
енергия по тези правила за периоди от време преди влизането им в сила, какъвто е
процесният случай за по-голямата част от исковия период.
Не без значение е и обстоятелството, че за част от процесния корекционен период са
действали предходни ПИКЕЕ от 2013г., при които правоотношението по корекцията на
сметката на потребителя – ищец е между крайния снабдител и крайния клиент.
Извършвайки корекция за период, обхванат от предходните ПИКЕЕ, операторът на мрежата
претендира вземане, което не му се следва, доколкото титуляр на същото е крайният
снабдител.
По изложените по-горе съображения, предявеният отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124 ал.1 ГПК за недължимост на исковата сума от 3712,60лв. се явява
изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Поради съвпадение в крайните изводи на въззивна и първа инстанция за
основателност на предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК,
обжалваното съдебно решение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено, респ. въззивната жалба отхвърлена изцяло, като неоснователна и недоказана.
При този изход на спора претенцията на въззивника за присъждане на съдебни
разноски по делото за първа и въззивна инстанции се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, съобразно което и съдът не следва да се произнася по възражението на
въззиваемата страна по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от въззивника адв.
възнаграждение, релевирано в срок с писмено становище от 12.01.2021г.
Изходът на спора обоснова основателност на претенцията на въззиваемата страна за
присъждане на направените съдебни разноски за въззивното производство, съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК /за заплатено адв. възнаграждение за един адвокат/ в
доказан размер от 500лв., които следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.1 от ГПК, В. окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260169/21.09.2020г., постановено по Гр.д.№713/2020г.
по описа на РС – В..
ОСЪЖДА „Е. С.“ АД със седалище и адрес на управление гр.В., бул.“В. В. ...., В. Т.
9
– Е, с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на П. И. С. с постоянен адрес гр.В. Т., ул.“П.“ №...,
ет.2, с ЕГН **********, сума в размер на 500 лв. /петстотин лева/, представляваща
направени съдебни разноски във въззивното производство.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10