Решение по дело №35890/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 февруари 2025 г.
Съдия: Радослав Руменов Ангелов
Дело: 20241110135890
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3183
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110135890 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 197125/14.06.2024
г. от В. П. Д., ЕГН **********, адрес: гр. С* срещу Х. П. С. - З., ЕГН
**********, адрес: гр. Р*, с която е предявен осъдителен иск с правна
квалификация чл.45 ЗЗД, с който се иска ответницата да бъде осъдена да
заплати на ищеца сумата от 15 000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на ПТП станало на 10.05.2022 г., около 9.30
часа в гр. София, ул. „д-р Л*“, пред бл.6, при което Х. П. С. - З., управлявайки
МПС, преминала два пъти през глезените и колената на двата крака на В. П.
Д., при управление на автомобила веднъж назад и веднъж с ход напред.
В исковата молба се твърди, че на 10.05.2022 г., около 9.30 часа, в гр.
София, ул. „д-р Л*“, пред бл.6, Х. П. С. - З., управлявала МПС и преминала
два пъти през глезените и колената на двата крака на В. П. Д., като
управлението на автомобила било веднъж назад и веднъж с ход напред.
Твърди се, че ищецът е изпитал травма на крака, като от тази дата до днес
периодично търпи болки при ходене. Травмата нарушила съществено начина
му на ж*т. Имал навика да спортува - тенис на корт, тенис на маса, плуване,
които занимания бил принуден да редуцира значително, заради травмата.
Твърди се, че претърпял болки и страдания, а и дискомфорт, вследствие от
невъзможността му да спортува.
В срока по чл.131 ГПК, ответницата подава отговор, в който оспорва
исковата молба по основание и размер. Излага подробна фактическа
1
обстановка, че с ищеца се намират в развод и са във влошени отношения. Не
оспорва, че на процесната дата е била на мястото и шофирала автомобила.
Твърди, че вследствие на скандал между тях ищецът е тръгнал да я гони, като
в този момент била в колата. Твърди, че чула звук, викане, крещене, псувни,
удряне на автомобила от ищеца, опит за отваряне на вратата. Твърди, че след
секунди ищецът лежал на земята. Свидетел на това бил синът й А*. Твърди, че
след това закарала ищеца в болница, в която го прегледали, направили
рентгенови снимки и лекарите не установили контузии и повреди. Сочи, че
ищецът се е карал и с тях. По същество оспорва изобщо да е прегазила ищеца,
да е преминала през глезените и колената на двата крака на ищеца, нито да е
ходила напред и назад. Оспорва л.а. да е имал контакт с ищеца. Оспорва
протокола за ПТП. Твърди, че ищецът не е изпитал болки и страдания, а сам е
паднал на улицата или се е спънал, като щетите са единствено охлузено
коляно и скъсан панталон/дънки. Прави възражение за съпричиняване, тъй
като в необузданата си ярост е тръгнал към потегляща кола, блъскал я, в опит
да я отвори, като не е положил дължимата грижа за собствената си
безопасност и несъобразявайки се с движението на автомобила, с което е
изложил на риск своето здраве. Твърди, че ищецът от дълги години страда от
подагра и от шипа, поради което изпитаните болки и страдания са вследствие
от това заболяване, а не от инцидента. Оспорва размера на иска, като счита, че
е завишен.
Моли съда да отхвърли исковата претенция, а при условията на
евентуалност да намали претендираната сума.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован, се явява,
представлява се от адв. Й.. В становище по същество на спора моли съдът да
уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 ГПК. По отношение на претендираните разноски
от ответницата релевира възражение за прекомерност.
Ответницата, редовно призована за о.с.з., се явява, представлява се от
адв. М.. В становище по същество на спора моли съдът да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан по съображения, че не е налице изцяло
фактическият състав на чл. 45 ЗЗД, за да бъде ангажирана отговорността.
Прави искане за присъждане на разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
2
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
За основателността на иска с правно основание чл.45 ЗЗД е необходимо
да се установят следните кумулативни факти и обстоятелства:
1. прот*правно поведение на ответника - преминаване два пъти през
глезените и колената на двата крака на В. П. Д., при управление на
автомобила веднъж назад и веднъж с ход напред, като е имало телесни
повреди
2. вреда - болки и страдания от телесните увреждания - затруднено
ходене и нарушен начин на ж*т
3. размер на вредата - 15 000.00 лева
4. причинно-следствената връзка между вредата и прот*правното
поведение на ответника - вредата да е вследствие на прот*правното
поведение
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК горепосочените предпоставки
следва да бъдат установени от ищеца, като вината се предполага - арг. чл. 45,
ал. 2 ЗЗД и на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД не подлежи на доказване.
При условията на насрещно доказване, ответницата следва да обори
презумпцията на чл.45, ал.2 ГПК, а именно липса на вина, както и да установи
погасяване на вземането. Ответникът следва да установи наличието на
съпричиняване - ищецът в необузданата си ярост е тръгнал към потегляща
кола, блъскал я, в опит да я отвори, като не е положил дължимата грижа за
собствената си безопасност и несъобразявайки се с движението на
автомобила, с което е изложил на риск своето здраве.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже
положителния факт на плащане на претендираните суми, в случай че твърди
такова, както и твърдяното от него основания за намаляване или изключване
на отговорността му.
Страните не спорят, че са били на процесното място и време. Не се
оспорва, че ответницата е карала колата.
Следователно спорно между страните механизмът, причинно-
следствената връзка, наличието на вреда, изпитаните болки и размерът на
тяхното обезщетение.
От фактическа страна
Съдът приема за установено по делото, че на 10.05.2022г., около 09:30
часа, в гр. София, на ул. „Д-р Л*“, в района на блок № 6, се е случило ПТП с
л.а. марка „М*“, модел „*“ с рег. № *, управляван от ответницата Х. П. С. – З.,
3
който се движел в района на паркинга, находящ се на ул. „д-р Л*“, бл. 6, в
района на вх. 2 е реализирано ПТП с В. П. Д.. Настъпването на процесното
ПТП и участието на страните се установява от приетия по делото Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 227, съставен на 10.05.2022 г. от мл.
инспектор К*, дежурен ПТП - Отдел „Пътна полиция“ – СДВР на МВР.
Същият представлява официален свидетелства документ само за фактите,
които са станали пред служителите на МВР. В останалата част не се ползва с
материално доказателствена сила, тъй като съставителя на протокола не е
очевидец на случилото се (арг. чл. 179, ал. 1 ГПК).
По делото е прието заключението по изготвената комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза. Съдът кредитира
заключението като обективно, компетентно, всестранно и пълно, като
съобрази обстоятелството, че същото е изготвено въз основа на приетите по
делото писмени доказателствени средства, свидетелските показания,
заявените в исковата молба обстоятелства, както и на дадените пред съда
обяснения на страните, като отчита заинтерсоваността на страните.
Съгласно експертното становище по приетото заключение в
техническата част, изготвено от вещо лице инж. А. А., преди настъпване на
инцидента процесното МПС е било в паркирано състояние с водач в него, като
въз основа на дадените в хода на производството обяснения на ищеца при
разпита му в о.с.з., преди инцидента ищецът се опитвал да проникне в
заключеното МПС и се държал за дръжката на автомобила, след което
автомобилът потеглил с посока на движение направо, при което тялото на
ищеца се завърта от ляво надясно около вертикалната си ос, като огледалото
на автомобила избутва и допълнително завърта част от тялото на ищеца около
вертикалната ос, след което ищецът се насочва напред и поради загуба на
равновесие пада на земята. Вещото лице посочва, че при наличните по делото
данни причини за възникване на процесното ПТП е обстоятелството, че
ответницата е потеглила при наличието на човек в близост до автомобила и
ищецът не е осигурил условия процесното МПС да извърши маневрата
при положение, че е бил наясно за естеството на маневрата. При извършване
на маневрата ответницата е имала по-ограничена видимост. От техническа
гледна точка експертът посочва, че при сочения механизъм на ПТП се
изключва преминаването през която и да е част от костната система, така
и двукратно извършване на действието, както и попадането на двата
крака на ищеца под автомобила в поза един върху друг. Вещото лице в
техническата част дава становище, че съобразно изложеното от страните,
водачът на МПС е могъл да възприеме ищеца от момента, когато ищецът е
паднал и е спрял автомобила, както и че ищецът е могъл да възприеме
маневрата. Скоростта на движение на процесното МПС е била от 0 км/ч в
спряно състояние до 5 км/ч. Аргументирано е становище, че травмата на
коляното е причинена от плъзгане по неравните части на вратата,
калника или горната част на гумата, докато ищецът е бил в относително
изправено състояние.
4
От приетото заключение на комплексната експертиза в медицинската
част, изготвена в тази част от вещото лице д-р * С., ортопед-травматолог, се
установява, че след настъпване на инцидента на 10.05.2022г. на ищеца е
извършен медицински преглед и графия, при който по отношение на ищеца е
установен шпор калканей (шип на пета) и шип в областта на залавното място
на ахилесовото сухожилие, изострен предно горе ръб на талуса, като
установените промени са с дългогодишна давност. Въз основа на
направената рентгенография, вещото лице в медицинската част е обосновало
становище, че при ищеца задната част на талокалканеалната става е с
променена структура и слабо намалена ставна междина, липсват остри ръбове
и ясно забележими прекъсвания на костите, като тези изменения могат да се
дължат на артроза на ставата или нарушение на ставата в следствие на
травма. Артрозата на талокруралната става може да се дължи на травма,
вродени анатомични състояния в областта на глезена и ходилото, нарушена
мускулна функция, подагра и други, като за да се развие артроза, са
необходими месеци и години действие на увреждащия фактор.
Състоянието се изразява с болка при натоварване в различна степен,
придружено с или без ограничение на движението, а за отдиференциране на
артроза с давност от прясна травма е нужно допълнително изследване - скенер
на глезенна става, направено непосредствено след травмата или в период на
две до три седмици след травмата, доколкото след това е налице срастване на
линиите и е трудно отдиференцирането.
Вещото лице посочва, че в направените рентгенографии на 31.05.2022г.
са налице същите три особености, както на извършената на 10.05.2022г., т.е.
преди 21 дни, графия, а именно: шипове на петата и на ахилесовото
сухожилие и на фасовата проекция шип по страничната повърхност на талуса
с давност, наблюдава се и описаният изострен преден ръб на талуса и задната
част на талокруралната става, намалена ставна цепка и разрастването на
страничните повърхности на ставата, които промени се посочва, че са
типични за артроза и не се наблюдават ясно видими прекъсвания на
костите. Въз основа на направената рентгенография на 31.05.2024г. вещото
лице е констатирало напреднала артроза на талокруралната става, като
при това рентгеново образно изследване ставната междина е почти изцяло
заличена. Констатирано е и наслагване на костни структури и допълнителна
костна структура, за които вещото лице не може да посочи дали са били
налице при първата извършена графия. На направената рентгенография на
07.01.2025г. вещото лице посочва, че се наблюдават описани промени и
описаната допълнителна костна структура.
Съобразно експертното становище в медицинската част, съгласно
посочения в техническата част механизъм на ПТП при избутване на тялото
напред и падане, установената по време на спешния преглед „травма на
глезена и стъпалото, неуточнена МКБ S99.9” има връзка с механизма на
ПТП-то. Относно установената при последващи прегледи „ консолидирала
инфракция на шийката на талуса образуваща неравност“ не може да се
5
приеме, че съществува неоспорима връзка между инцидента и увредата
поради недостатъчна диагностика по време на спешния преглед. Дадено е
становище, че с оглед липсата на проведено допълнително високо
специализирано образно изследване, наличните хронични заболяване и
промени в глезенната област и при непълното описание на локалното
състояние в приложената медицинска документация, не може да бъде
установено с категоричност дали констатираните увреждания са
вследствие на процесния инцидент.
Вещото лице изяснява, че при преминаване на автомобил двукратно
(така както се твърди в ИМ и през двата крака) през краката ще се получат
сериозни конквасации на крайниците клинично крайниците ще са оточни,
силно болезнени със изразен хематом, възможни са рани по кожата с различна
дълбочина в следствие на търкането от гумата или опити за издърпване на
крайника изпод гумата, движенията ще са силно ограничени до невъзможни, в
дълбочина част от засегнатите костите биха били с ясно отчетливи и
разместени фрактури, стоенето изправен на крака ще е придружено с
интензивни болки, а ходенето почти невъзможно, дори и с помощни средства.
Изяснено е също, че спрямо тежестта лечението може да бъде оперативно или
консервативно, би се наложило първоначален в болница при строг постелен
режим за първите две седмици, като периодът на възстановяване би бил в
рамките на няколко месеца спрямо тежестта на травмата.
По делото са депозирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетеля * П. Д.а, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, които съдът
кредитира в частично, доколкото същите за непоследователни и прот*речиви.
Същата е сестра на ищеца, което е извод за нейната предубеденост. Освен това
са налице достатъчно данни, че лицето не е бил свидетел на случилото се
(пряк или косвен), доколкото в протокола, представен от ищеца е записано, че
няма свидетели на място. Доколкото в тази част, полицейският орган е
установил, че няма свидетели, документът се ползва със своята обвързващата
материална доказателствена сила.
Свидетелят заявява, че на процесната дата се намирала в офис
помещение на сградата, пред която се твърди да е настъпил процесният
инцидент. Свидетелят посочва, че ответницата посетила сградата и
разговаряла с ищеца, като след известно време свидетелят погледнала през
прозорец на помещението и видяла, че ищецът се намира на паркинга пред
сградата и чука на прозореца на автомобила, в който по това време се
намирала ответницата. Свидетелят видяла, че ответницата извършва маневра,
за да излезе с автомобила си от паркомястото, и ищецът, който се намирал
плътно до автомобила, паднал при движение на автомобила и след това
едната гума на автомобила преминала през двата крака на ищеца. След
това ищецът започнал да вика, а ответницата останала известно време в
автомобила. Свидетелят останал в офиса няколко минути и след като видяла,
че синът на страните А* излязъл от сградата, предположила, че ще водят
ищеца в болница. Свидетелят изчакала обаждането на ищеца и отишъл в
6
болницата, където заедно изчакали резултатите от рентгеновите снимки и след
това закарала ищеца обратно в офиса.
В обяснения по реда на чл. 176 ГПК ищецът заявява, че на процесната
дата ответницата посетил офиса му на бул. „* и двамата разговаряли, след
което ответницата си тръгнала ядосана и ищецът тръгнал след нея с
намерението да предложи на ответницата своя идея. В момента, в който
ответницата стартирала автомобила, ищецът се намирал до страничното
стъкло от лявата страна на МПС и в този момент ответницата извършила
маневра на заден ход и поради това, че автомобилът бил паркиран странично
на около 45 градуса, при извършената маневра предната част се изнесла в ляво
и огледалото на автомобила се опряло в гърба на ищеца и го повлякло.
Ищецът посочва, че паднал назад и странично, като левият му крак бил
отгоре, а десният отдолу и автомобилът се качил през глезените на ищеца
до коляното на левия му крак. Ищецът заявява, че след това ответницата
върнала автомобила напред и преминала през глезените му втори път.
Ищецът издавал викове от болка, при което ответницата стояла в автомобила,
без да помръдва, а след това ответницата се обадила на сина им да слезе.
Ищецът бил транспортиран от ответницата, придружаван и от техния син, в
болница „Софиямед“. Ищецът заявява, че понастоящем следва
медикаментозно лечение.
В обяснения по реда на чл. 176 ГПК ответницата заявява, че на
процесната дата посетила офиса на ищеца и двамата разговаряли, след което
тя излязла от офиса, започнала да отваря заведението и после се качила в
автомобила си. Ответницата потеглила, като посочва, че винаги преди
потегляне гледа в страничните огледала и в огледалото за задно виждане и на
паркинга нямало никого. В този момент ищецът започнал да блъска първо
задното ляво стъкло, после по предното ляво стъкло и се опитал да отвори
лявата врата на автомобила, но не успял, тъй като автомобилът се заключвал в
момента, в който се стартира двигателят. В следващата секунда ответницата
видяла, че ищецът е паднал на земята и крещи. Прави уточнение, че в
момента, в който ищецът блъскал и се опитвал да отвори вратата, автомобилът
се движел леко назад, за да изтегли автомобила, като била с особено
внимание, тъй като същият бил в положение на 45 градуса. Ответницата
посочва, че първоначално останала в автомобила, тъй като била
стъписана от случилото се, след което се обадила на сина си и след като
той дошъл, тя излязла от автомобила. Ищецът се качил сам в автомобила и
ответницата го закарала в болница, с тях бил и синът им. Ищецът заявил в
болницата, че ответницата е преминала два пъти през него. В болницата бил
извършен преглед и рентгенова снимка, като лекарите установили, че ищецът
няма никакви фрактури и навяхвания, както и установили наличие на шипове
в коляното и глезена на ищеца. Ответницата посочва и че ищецът в
продължение на десет години страдал от шипове и се оплаквал от болки в
коленете при движение напред, както и че ходи веднъж или два пъти да играе
тенис и не тренира други спортове. След като ответницата се придвижила
7
обратно, видяла, че на мястото на настъпване на инцидента вече присъствали
полицаи. Същите съставили акт за ПТП с пешеходец.
От правна страна:
Не се оспорва в производството, че на 10.05.2022 г., около 9.30 часа
страните са били на процесното място – на паркинг в гр. София, ул. „д-р Л*“,
пред бл.6, както и че ответницата е карала л.а. марка „М*“, модел „*“ с рег. №
*.
Относно прот*правното поведение на водача на процесния лек
автомобил се установява, че в исковата молба ищецът посочва, че ответницата
управлявала МПС и преминала два пъти през глезените и колената на двата
крака на ищеца, като управлението на автомобила било веднъж назад и
веднъж с ход напред.
Първият спорен въпрос е дали поведението на водача на л.а. марка „М*“,
модел „*“ с рег. № *, управляван от ответницата Х. П. С. – З., която се
движела в района на паркинга, находящ се на ул. „Д-р Л*“, бл. 6, в района на
вх. 2, е било прот*правно, нарушила ли е ответницата правилата на ЗДвП,
предприемайки маневра на заден ход и управляваният от нея автомобил
преминал ли е два пъти през глезените и колената на двата крака на ищеца -
веднъж назад и веднъж с ход напред, както и настъпили ли са за ищеца
телесни повреди.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства на
ответницата Х. П. С. – З. – водач на процесния автомобил, на ищеца В. П. Д. и
на свидетеля * П. Д.а, въз основа на които съдът приема за установено по
делото, доколкото в тази част дадените сведения са безпрот*речиви, че след
срещата си с ищеца в офис на ищеца на процесния адрес ответницата е
напуснала сградата и се е запътила към автомобила си, като след нея вървял
ищецът. Автомобилът на ответницата марка „М*“, модел „*“ с рег. № * се
намирал на паркинг пред сградата и бил поаркиран под ъгъл от около 45
градуса спрямо ограничението на паркинга. Ответницата се качила в
автомобила си и стартирала двигателя му, при което вратите се заключили
автоматично.
Съдът приема за доказано по делото, че непосредствено след като
ответницата се качила в автомобила, ищецът се приближил към превозното
средство от задна лява страна и говорейки на висок тон към ответницата,
започнал да чука по стъклото на предна лява врата на автомобила откъм
шофьорското място, където се намирала ответницата. Ответницата стартирала
автомобила и го привела в готовност за движение назад и при идване на
ищеца, ответницата не предприела други действия по движение на
автомобила и останала вътре до идването на сина на страните.
Съдът основава изводите си относно приетата за установена фактология
на събитията относно механизма на настъпване на процесното ПТП въз
основа на дадените обяснения на ответницата, които намира, че следва да
бъдат кредитирани предвид обстоятелството, че същите кореспондират на
8
данните за процесното ПТП, отразени в констативния протокол, така и на
установеното след настъпване на инцидента здравословно състояние на ищеца
в приложения по делото медицинска документация, изготвен непосредствено
след събитието, както и на изводите на приетата по делото комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза. Съдът основава изводите си
на обясненията на ответницата, тъй като последната има преки
непосредствени възприятия за факта на настъпване на процесното събитие
като участник в него и показанията й са последователни и логични,
пресъздаващи с достатъчна степен обстоятелства относно инцидента, с оглед
на което съдът цени същите като обективно дадени. Заявеното от тази страна
относно конкретната хронология на процесния инцидент кореспондира в
достатъчна степен и на изготвените по делото експертни оценки и останалите
писмени доказателства, приобщени в производството и послужили за
изготвяне на експертизата. Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е
ангажирал доказателства и не е направил доказателствени искания, извън
формалното оспорване на експертизата, които да водят до извод за
необоснованост на експертното заключение по комплексната експертиза.
Изложените от ищеца и свидетеля фактически обстоятелства са в
съществено прот*речие с изводите на вещите лица, че при сочения механизъм
на ПТП, макар и при извършване на маневрата ответницата да е имал по-
ограничена видимост, от техническа страна при процесното ПТП се изключва
преминаването през която и да е част от костната система, така и двукратно
извършване на действието, както и попадането на двата крака на ищеца
под автомобила. Обясненията на ищеца и показанията на свидетеля
прот*речат на установеното при прегледа на ищеца непосредствено след
събитието здравословно състояние, при което е установена единствено
болкова симптоматика, както и е констатирано наличие на шпор калканей
(шип на пета) и шип в областта на залавното място на ахилесовото сухожилие,
изострен преден ръб на талуса, които промени са с дългогодишна давност.
Извършената в кратък времеви период на 31.05.2024г. рентгенография
кореспондира с данните от първичния медицински преглед на 10.05.2022г., че
при ищеца е налице напреднала артроза на талокруралната става, като
ставната междина е почти изцяло заличена, наслагване на костни структури и
допълнителна костна структура, която въпреки че вещото лице не може да
посочи дали са били налице при първата извършена графия, съдът приема за
достатъчно обоснован изводът на вещото лице в медицинската част, че въз
основа на констатираната на 10.05.2022г. по време на спешния преглед
„травма на глезена и стъпалото, неуточнена МКБ S99.9” не може да се
установи с категоричност констатираните увреждания да са вследствие
на процесния инцидент. От една страна това се дължи на недостатъчна
диагностика по време на спешния преглед, така и предвид наличните
хронични заболяване и промени в глезенната област и при непълното
описание на локалното състояние в приложената медицинска документация.
Тази празнина в доказателствената съвкупност не може да бъде
9
запълнена и от изложените пред съда сведения от ищеца, доколкото
изявленията му относно механизма на настъпване на пътния инцидент, а
именно, че ищецът е паднал назад и автомобилът преминал един път през
глезените на ищеца до коляното на левия му крак, като десният му крак
бил над левия, а след това ответницата върнала автомобила напред и
преминала през глезените му втори път, са в съществено прот*речие както с
констатациите на лекаря, извършил преглед на ищеца непосредствено след
настъпване на инцидента, така и с отразените обстоятелства относно
състоянието на ищеца в медицинските документи за прегледи на ищеца в
относително кратък период от време - след 21 дни от процесното ПТП.
Изложените от ищеца сведения за пътния инцидент са в съществено
прот*речие и на показанията на разпитания по делото свидетел Д.а, очевидец
на събитието, която заявява пред съда, че видяла, че ответницата извършва
маневра, за да излезе с автомобила си от паркомястото, а ищецът, който се
намирал плътно до автомобила, паднал при движение на автомобила и след
това едната гума на автомобила преминала през двата крака на ищеца. Видно
от защитата на експертното заключение в о.с.з., при преминаване на колата
два пъти през крака на ищеца (така както се твърди в ИМ), травмите ще са
други (л.139-140 от делото).
Обясненията на ищеца и показанията на разпитания по делото свидетел
– очевидец на инцидента, съдът не поставя в основата на изводите си,
доколкото дадените от тях гласни доказателствени средства са в съществено
прот*речие на изготвените след събитието писмени и веществени
доказателствени средства и на констатациите на вещото лице в медицинската
част на комплексната експертиза. Това е така, доколкото изложените от
свидетеля конкретни обстоятелства, че видяла как автомобилът преминава
веднъж през глезена на ищеца, не намира опора и в поддържаната от самия
ищец версия за настъпване на събитието в исковата молба и в дадените пред
съда обяснения, че автомобилът е преминал два пъти през глезените и
колената на двата му крака – веднъж назад и веднъж с ход напред. Сочената от
ищеца фактология е напълно отречена от експертите по приетата по делото
комплексна експертиза, в която е разяснено, че при преминаване на автомобил
двукратно през краката на човек биха се получили значителни вреди на
здравето като конквасации на крайниците, оток, болезнен изразен хематом,
засегнати костите с ясно отчетливи и разместени фрактури и рани по кожата,
като в такъв случай движението и стоенето биха били изключително трудни за
пострадалия.
Отразените в изготвения след събитието протокол за ПТП данни също
не водят до извод да са настъпили сочените от ищеца обстоятелства, които да
са в прот*речие с приетата от настоящия съд фактология на настъпване на
събитието. Съдът при формиране на изводите си отчита и факта, че
посетилите мястото на ПТП полицейски служители не са констирали и
наличие на материални щети върху процесният автомобил вследствие на
твърдяното съприкосновение на ищеца с автомобила. Направените от
10
съставителя на протокола констатации относно извършване на неправилна
маневра движение на заден ход от страна на водача, не обвързват настоящия
съд, доколкото полицейските служители не са възприели непосредствено
процесното ПТП и отразените в протокола за ПТП обстоятелства съставляват
констатации въз основа на дадените сведения от участниците в ПТП след
настъпването му.
Следва да се отбележи в тази връзка, че протоколът за ПТП е официален
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено
възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП.
Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП,
протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се
неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя
на документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането,
носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да
ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява
всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им
изисква специални познания, които съдът не притежава. В посочения смисъл е
Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК.
В процесния случай не се установява ответницата да е допуснала
нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, с оглед на което не е налице
прот*правен характер на поведението й по време на процесния инцидент.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗДвП предвижда, че преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението. Съгласно ал. 2 на сочената разпоредба по време на
движението назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
пътното превозно средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
От събраните пред настоящия съдебен състав гласни доказателствени
средства се установи, че ответницата се е качила в процесния автомобил, а
ищецът я е последвал и е застанал непосредствено до него, възприемайки ясно
намерението на водача да напусне мястото, на което е паркирала, както и
ищецът възприел действията й по стартиране на двигателя, но въпреки това не
се е изтеглил на безопасно разстояние и е продължил да тропа по стъклото на
автомобила и да говори на висок тон към нея. С оглед установените по делото
факти, че ответницата след разговора си с ищеца е напуснала сградата и се е
насочила към паркирания си в близост автомобил, за ищеца е било налице
знание, че нейното намерение е било да напусне паркинга, предвид
стартиралия двигател на превозното средство в момента, когато ищецът се е
установил до лявата врата на превозното средство. Последващите действия
на ищеца, изразяващи се в тропане по стъклото и говорене към ответницата на
висок тон в близост до автомобила при положение, че е със стартирал
двигател, са ясен израз на намерението на ищеца да притесни ответницата и
11
да я разсее, знаейки освен това, че тя си е тръгнала ядосана от сградата.
Нещо повече, сам ищецът се е поставил в такава опасност и не се е
съобразил със ЗДвП, поради което следва да се приложи принципа Nemo ex
suo dolo malo directe et indigne lucrum capere potest (Никой не може да
черпи права от собственото си неправомерно поведение).
Съдът приема, че водачът не е допуснала нарушение на нормата на чл.
40, ал. 1 ЗДвП, доколкото при започване на движение назад пътят зад
автомобила е бил свободен и ответницата е погледнала в огледалото за
обратно виждане и в страничните огледала и се е убедила, че зад автомобила
няма никого, с което е положила необходимите усилия за осъществяване на
предприетата маневра на заден ход. Съобразно експертното заключение в
техническата част на комплексната експертиза, автомобилът при механизма
на настъпване на ПТП не се е отклонил от траекторията си на движение при
извършената от ответницата маневра на заден ход и изтеглянето си назад,
доколкото автомобилът е потеглил назад с посока на движение направо и при
скорост от 0 до 5 км/ч. Ето защо и този доказателствен извод на експертизата
относно механизма на ПТП не кореспондира на поддържаната от ищеца
версия за инцидента, че при изтеглянето си предната лява част на автомобила
се е изнесла в ляво и е настъпило съприкосновение с него.
С оглед на изложеното, съдът приема, че не се установява действие на
ответницата при процесния пътен инцидент, което действие да е прот*правно,
както и от това нейно действие на ищеца са били причинени вреди. При
непозволеното увреждане е необходимо доказването на прот*правно деяние и
причинна връзка с увреждането, които не се установяват по категоричен начин
в настоящото производство.
Събраните доказателства в настоящия граждански процес не са
достатъчни за формиране на извод, че е налице фактическият състав на чл. 45
ЗЗД и деянието на водача Х. П. С. – З. да представлява непозволено
увреждане, доколкото от събраните доказателства не се установи да има
прот*правен характер. Следователно не е налице първата от кумулативно
предвидените предпоставки за ангажиране деликтната отговорност на
ответницата, поради което не следва да бъдат обсъждани останалите
предпоставки.
Съдът прие, че от правна страна не се установява ответницата да има
вина за настъпване процесното пътно произшествие и същата да е причинила
ПТП с участие на ищеца като пешеходец, с оглед на което и не следва да
обсъжда обстоятелствата дали самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване. Това е така, доколкото не се установи да е налице неправомерното
поведение на ответницата, което да е довело до увреждането като
неблагоприятен резултат за ищеца. При този извод, съдът не следва да
съобразява степента на приноса за настъпването на вредите, доколкото това
предполага съпоставяне на поведението на пострадалия с това на делинквента
и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до
12
настъпване на вредоносния резултат.
Следва да се отбележи, че ищецът формира механизъм на ПТП като
преминаване през два пъти през крака му, когато е в легнало положение чак
до коляното. Такива доказателства не се събраха в тази насока. С оглед
диспозитивното начало не се установи посочения механизъм, нито друг
механизъм, който да е причина за вреда. Не се установи вреди и причинно-
следствена връзка. При наличие на друг механизъм, ищецът е следвало да
предяви и иск за него.
В допълнение на изложеното може да се отбележи, че има обосновано
предположение за: форма на домашно насилие, нарушавани норми на
Шстанбулската конвенция и Директива (ЕС) 2024/1385, настоящото дело е
дело SLAPP спрямо пострадал от домашно насилие и цели да ограничи
упражняване на субективни права на ответника, т.е. целта на делото е да не се
реши проблем, а по-скоро да се упражни натиск и да се ограничи
упражняването на субективни права.
Ето защо съдът приема, че следва да ОТХВЪРЛИ изцяло, като
неоснователен и недоказан, предявеният от В. П. Д., ЕГН **********, адрес:
гр. С* срещу Х. П. С. - З., ЕГН **********, адрес: гр. Р*, осъдителен иск с
правна квалификация чл.45 ЗЗД, с който се иска ответницата да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 15 000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на ПТП, станало на 10.05.2022 г., около 9.30
часа в гр. София, ул. „д-р Л*“, пред бл.6, при което Х. П. С. - З., управлявайки
МПС, преминала два пъти през глезените и колената на двата крака на В. П.
Д., при управление на автомобила веднъж назад и веднъж с ход напред.
По разноските
На основание чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати по
депозитна сметка на СРС сумата от 500 лв. – възнаграждение за експертиза,
платено от бюджета на съда. От приложеното на л. 37 от делото платежно
нареждане от 27.08.024 г. е видно, че определеният от съда депозит за вещо
лице е внесен по банкова сметка на РС- Разлог, с оглед на което и страната е
останала задължена за посочената сума към СРС.
Ето защо В. П. Д., ЕГН **********, адрес: гр. С*, следва да бъде осъден
да заплати на в полза на бюджета на ВСС по депозитна сметка на СРС (IBAN
– *, BIC – CECBBGSF) сумата от 500.00 лева (петстотин лева),
представляваща дължим, но невнесен депозит за изготвена на съдебно-
медицинска експертиза по гр. д. № 35890/2024 г., поради невнасянето му в
срок и приемането на същата, на основание чл. 77 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК.
С оглед изхода на делото ответницата има право на разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Ответникът представя списък по чл.80 ГПК (л.130 от делото)
Претендира следните разноски: 500.00 лева – депозит за съдебно-медицинска
експертиза (л.32 от делото), 2000.00 лева – депозит за експертиза (л.72 от
делото), 1022.00 лева – доплащане (представени с молба на 30.01.2025 г.),
13
както 1750.00 лева – адвокатско възнаграждение (л.129 от делото).
Разходът по експертизи ползва отхвърлените искове, така и
възраженията на ответника. Ето защо този разход следва да бъде напълно
признат.
Ищецът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Същото се отнася
само за адвокатското възнаграждение.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, НМРАВ не следва
да се прилага, тъй като ограничава конкуренцията по чл.101 ДФЕС.
Ответникът се е защитавал по един предявен иск, който е на стойност 15000
лева. Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г., Съдът
не следва да се позовава на НМРАВ. Тези размери, както и приетите за
подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда, с
оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът
на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото. Ето защо при липса на
позитивно право, което да урежда възнагражденията на адвокат, съдът следва
да изходи от чл.5 ГПК да приложи обичаят в практиката и най-близката
законодателна уредба в тази насока. Обичаят в практиката е, че при защитаван
материален интерес от 15000 лева, възнаграждението е в размер около 1750.00
лева, колко посочваше и отменената НМРАВ. Освен това делото е със средна
сложност от фактическа страна - установяване фактически действия на
страни, обяснения на страни, разпит на свидетели, назначени експертизи,
както и е със средна сложност и от правна страна - има ли деликт, както и е
релевирано възражение за съпричиняване на твърдения вредоносен резултат.
Делото е проведено в 3 съдебни заседания, а не в едно. Процесуалният
представител на ответника се е явявал по всяко едно от тях.
Нещо повече, адвокатското възнаграждение на ищеца е 1500.00 лева.,
т.е. което е 250.00 лева по-малко от това на ответника. При това положение,
доколкото порядъка на двете възнаграждения е приблизителен и не се
различава съществено за едно и също дело, то няма как едното да е
прекомерно. Прекомерността следва да се отразява в пъти. Ето защо приема,
че възражението по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно. Следователно общият
размер на разноските, които следва да се признаят на ответника, е 5272.00
лева.
При това положение ответницата има право на разноски, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, в размер на 5272.00 лева.
Ето защо В. П. Д., ЕГН **********, адрес: гр. С*, следва да бъде осъден
да заплати на Х. П. С. - З., ЕГН **********, адрес: гр. Р*, сумата от 5272.00
лева, представляващи разноски по гр. д. № 35890/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
14
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
В. П. Д., ЕГН **********, адрес: гр. С* срещу Х. П. С. - З., ЕГН **********,
адрес: гр. Р*, осъдителен иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД, с който се
иска ответницата да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 15 000 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ПТП,
станало на 10.05.2022 г., около 9.30 часа в гр. София, ул. „д-р Л*“, пред бл.6,
при което Х. П. С. - З., управлявайки МПС, преминала два пъти през глезените
и колената на двата крака на В. П. Д., при управление на автомобила веднъж
назад и веднъж с ход напред.
ОСЪЖДА В. П. Д., ЕГН **********, адрес: гр. С* да заплати в полза
на бюджета на ВСС по депозитна сметка на СРС (IBAN – *, BIC –
CECBBGSF) сумата от 500.00 лева (петстотин лева), представляваща
дължим, но невнесен депозит за изготвена на съдебно-медицинска експертиза
по гр. д. № 35890/2024 г., поради невнасянето му в срок и приемането на
същата, на основание чл. 77 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на В. П. Д., ЕГН **********, че сумата може да бъде платена
по депозитна сметка на СРС (IBAN – *, BIC – CECBBGSF).
ОСЪЖДА В. П. Д., ЕГН **********, адрес: гр. С* да заплати на Х. П.
С. - З., ЕГН **********, адрес: гр. Р*, сумата от 5272.00 лева, представляващи
разноски по гр. д. № 35890/2024 г. по описа на СРС, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15