РЕШЕНИЕ
№ 7268
гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110163906 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от ищците И. И. Накова, ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ****** 7, К. К. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
****** 8 и Г. П. Г. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****** 10, осъдителни искове
с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника Д. С. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ****** , да преустанови неоснователното възпрепятстване на
ползването на обща част на блок – сграда № 1, изградена в имот с идентификатор
68134.1895.310 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед
№ РД-18-69/14.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.
София,, ******, а именно затревена тераса, която започва от ъгъла на северна и
западна част на блока, обгражда изцяло западната част на блока и завършва на ъгъла на
западна и южна част на блока, с единствен подход от площадка препи първи етаж на
северната страна на блока, както и да премахне изградена дървена постройка тип навес
с площ около 25 кв.м. в северната част на затревената тераса, която препятства
свободното ползване на терасата от ищците, като етажни собственици в същата сграда.
Ищците извеждат съдебно предявените права при твърдения, че същите са
собственици на самостоятелни обекти в сграда № 1, изградена в имот с идентификатор
**** по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-
69/14.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София,, ж.к.
„Княжево“, *****. Излагат твърдения, че ответникът, който също е собственик на
индивидуални обекти в процесната сграда, е заключил единствения вход към затревена
тераса, която започва от ъгъла на северна и западна част на блока, обгражда изцяло
западната част на блока и завършва на ъгъла на западна и южна част на блока, с
единствен подход от площадка преди първи етаж на северната страна на блока, и е
1
изградил дървена постройка тип навес. Сочат, че процесната тераса представлява обща
част на сградата и с действията си ответникът им пречи да ползват свободно и
необезпокоявано тази обща част като собственици на индивидуални обекти в сградата,
както с ограничаването на достъпа до нея, така и с изграждането на дървен навес върху
нея. Поради това искат ответникът да бъде осъден да преустанови възпрепятстването
на достъпа на ищците до терасата, както и да премахне изградената върху нея дървена
постройка тип навес.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва
иска с възражения, че ответниците не са собственици на дворното място, върху което е
построена сградата, а собственик на същото е само той. Сочи, че доколкото другите
собственици не притежават право на собственост върху дворното място, то последното
не представлява обща част на сградата и другите собственици имат право да го
ползват единствено за да достъпват до притежаваните от тях самостоятелни обекти.
Наред с това релевира възражения, че процесната тераса не осигурява достъп до
самостоятелните обекти на ищците, поради което заключването й не възпрепятства
достъпа им до сградата и до техните апартаменти. При условията на евентуалност
прави възражение за прихващане със сумата от 5971,17 лв., представляваща стойността
на извършени от него подобрения и ремонтни дейности, което не е прието за
разглеждане от съда.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, поради което този факт е отделен като безспорен и
ненуждаещ се от доказване, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че ищците са собственици на самостоятелни обекти, находящи се в сграда
№ 1, изградена в имот с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните
регистри одобрени със Заповед № РД-18-69/14.12.2010 г. на изпълнителния директор
на АГКК, находящ се в гр. София,, ж.к. „Княжево“, *******, съответното апартаменти
№№ ******
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот Акт № 81, том ІІ, рег. № 6670, дело № 249 от 29.11.2016 г. се установява, че
ответникът е собственик на поземлен имот с идентификатор ******* по кадастралната
карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-69/14.12.2010 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София,, ********, целият с
площ от 571 кв.м., както и на Апартамент № 1, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 68134.1895.310.1.103, на партерния етаж, Офис № 1, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******, на партерния етаж и
Паркомясто № 9, всичките в изградената в същия поземлен имот Сграда № 1.
По делото е представен и Нотариален акт за учредяване право на строеж върху
поземлен имот с идентификатор 68134.1895.310 по кадастралната карта и
кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-69/14.12.2010 г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София,, *********, с площ от 587
кв.м.
Представени са Протокол от общото събрание на етажните собственици в
сграда, находяща се на адрес: гр. София, ул. „Доброволец“ № 6, заедно с покана за
2
свикването му, протокол за поставянето й, както и Протокол от общото събрание,
проведено на 01.11.2020 г.
По делото са представени фактури за закупени от трети на спора лица „Кимис
Груп“ ЕООД и „Фреско Фасилити“ ЕООД строителни материали.
От приетото по делото заключение на назначената съдебно-техническа
експертиза, изготвено от арх. Г. П. Николова, което съдът възприема изцяло като
компетентно, професионално и обективно, се установява следното разпределение на
обектите в сутерен и първи етаж на процесната сграда: В сутерена в югоизточния край
на сградата до улицата се намира долното нИ. на магазин за промишлени стоки,
собственост на трети лица и 14 броя мазета; под северозападния вътрешен край на
сградата, където се намира партерният Апартамент № 1 на ответника, и по-нататък под
северозападната част от двора се намира общо гаражно пространство с предвидена 8
места за паркиране. На първия етаж в сградата се намират следните закрити
помещения: Апартамент № 1, собственост на ответника, Апартамент № 2, собственост
на трети лица, горно нИ. на магазин за промишлени стоки, собственост на трети лица,
Офис № 1, собственост на ответника, входно фоайе към жилищния сектор на сградата
с коридор, асансьор и стълбище, водещо надолу към мазетата и нагоре към обитаемите
етажи, всички те представляващи общи части; стая на главното електрическо табло,
също представляваща обща част. Останалата покрита повърхност околовръст Първия
етаж в сградата е разпределена по следния начин: открито паркомясто в южния край
непосредствено до улицата, собственост на ответника; пред югозападната странична
фасада на сградата има надписана като озеленен „двор“ зона и ненадписана
продълговата ивица непосредствено до сградата, изобразена с врата като
функционално принадлежаща открита тераса към Апартамент № 2, собственост на
трети лица; пред западната странична фасада има надписана като озеленен „двор“ зона
и ненадписана продълговата ивица, изобразена с врата като функционално
принадлежаща открита тераса към Апартамент № 1, собственост на ответника; пред
северозападната и северната странична фасада има надписана като озеленен „двор“
зона и ненадписани открити продълговати пътеки, варираща ширина, непосредствено
до сградата, изобразени като тераси с врата, т.е. със свободен достъп от етажната
площадка; открита рампа надолу за входа към гаражите; открит пасаж покрай
североизточната странична фасада на сградата, по който се достига до рампата,
външната входна врата както към жилищния сектор, врата към Офис № 1, така и
вратата към помещението за главното електрическо табло. Вещото лице е посочило, че
при калкулиране на общите части не е включена горната повърхност на покривната
плоскост над част от гаражното помещение, разпределена в два озеленени двора,
тераса към Апартамент № 1, собственост на ответника и пътека за общо ползване, като
липсват конкретни указания. Вещото лице е установило, че в представения по делото
нотариален акт за покупко-продажба, въз основа на който ответникът е придобил
собствеността върху Апартамент № 1, както и в нотариален акт за учредяване право на
строеж, изобразената като функционално свързана с Апартамент № 1 на ответника
тераса покрай западната фасада не е включена в указаната застроена площ на
придобитото жилище, въз основа на което вещото лице заключава, че процесната
тераса не е закупена. Същата констатация се отнася и до Апартамент № 2, собственост
на трети лица. Собствеността върху дворното място е била закупена от ответника, но
реално липсват останали незастроени части в поземления имот, освен дворът и
терасата към Апартамент № 2. Предвижданията за оформяне на разположените извън
жилищната сграда открити зони, включително и тази върху таванската плоча на
подземните гаражи, са били само частично изпълнение. Двата озеленени двора пред
западната странична, северозападна към дъното и северната странични фасади на
сградата, разположени върху таванската плоскост на гаражното помещение, са
обединени в едно открито затревено пространство с ивична тераса пред Апартамент №
1, собственост на ответника, което пространство понастоящем се ползва само от него.
Вещото лице не може да даде еднозначен отговор дали процесната тераса представлява
обща част на сградата. В съдебно заседание вещото лице посочва, че дървения навес и
изграден в частта на терасата, която е била предвидена по проект за общо ползване
срещу входа от стълбищната площадка.
3
В хода на делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
******.
Свидетелят ДА в своите показания изнася данни, че съпруг на ищцата И. Н,
която е собственик на един от апартаментите в сградата на адрес: гр. София, ул.
„******. Посетил имота още когато бил с Акт 14, когато правели хидроизолация на
бетоновата плоча на гаража, като техническият ръководител предложил два варианта
на това място – единият, да се положи пясъчна възглавница, което играе ролята на
дренаж, след това да се засипе с филц, а другият вариант – да се докара хумус и да се
направи озеленяване и залесяване. Етажните собственици предпочели да се озелени
като засадили цветя и дървета и от 2009 г. до 2016 г. се ползвал общо от всички. След
2016 г., когато ответникът закупил апартаментът до тази площадка, вратата била
заключена от ответника етажните собственици нямали достъп до мястото. Завява, че
когато ответникът закупил апартамента махнал старата хидроизолация, за което му
предложили да се съберат пари от останалите етажни собственици. Към мента достъп
до терасата има само Д., който е изградил временен навес и е поставил батут.
Свидетелят посочва, че той не собственик на апартамент в сградата, има 3 паркоместа
в гаража, но е полагал лични грижи за озеленяването. Посочва, че преди Д. да закупи
апартамента предишните собственици предложили на свидетеля да закупи земята, но
след като се запознал с документите за собственост установил, че на практика няма
никаква незастроена земя, само едно паркомясто, което Д. ползва. Свидетелят заявява,
че не е дискутирано на общо събрание на ЕС въпросът да подмяна на хидроизолацията
на бетоновата плоча над гаражното помещение. Той лично правил други строителни
дейности по отношение на тази плоча.
Свидетелят Л П в своите показания изнася данни, че живее на ул. ******, съседи
са с ответника Д.. За спора разбрала от Д.. Свидетелят заявява, че не ползва двора, няма
претенции. Към двора има врата от общото стълбище, има допълнителен изход и от
самото жилище. Дворът се поддържа от Д.. Свидетеля смята, че ответникът е
собственик на процесния двор и не е се е опитвала да го ползва, поради което не се е
стигнало и до необходимост да бъде възпрепятствана. В сградата живее от 2010 г., като
преди да се нанесе Д. дворът се поддържал от Данчо Атанасов. Понякога е имало
свободен достъп до този двор от стълбищната площадка.
Свидетелят Р П Дв своите показания изнася данни, че живее на ул. „****** от
2010 г. За спора разбрала малко преди делото. Има врата от стълбището към градината.
Преди ползвала двора, сега не. Поддръжката на двора е изцяло поета от Д.. В общите
части няма вода. Свидетелят лично не е участва в поддръжката на двора. В двора има
изградена от Д. беседка от едната страна.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
В тежест на ищците по предявен иск с правно основание чл. 109 от ЗС е да
докажат при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е извършил
неоснователни действия, изразяващи се в заключване на затревена тераса и изграждане
на дървена постройка тип навес, които действия нарушават възможността или пречат
на ищците да ползват и владеят имотите си по предназначение в пълен обем.
По делото беше доказано, че ищците притежават самостоятелни обекти на етаж
3 в процесната сграда, а ответникът е собственик на Апартамент № 1, находящ се на
партера, непосредствено до процесната затревена тераса, до която има достъп пряко от
апартамента на ответника и от общата стълбищна площадка.
По делото беше доказано и обстоятелството, че до 2016 г. процесната тераса е
ползвана от всички етажни собственици, а след това ответникът като собственик на
Апартамент № 1 на партерния етаж преустановил достъпа до терасата от стълбищната
площадка и от тогова до момента само той ползва и поддържа процесната тераса. В
този смисъл спорът между страните се ограничава до това дали процесната тераса
представлява обща част към сградата, в която всеки от тях има самостоятелни обекти,
или същата представлява незастроена част от двора или е част от Апартамент № 1 на
партерния етаж, собственост на ответника. При спор относно това дали част от
4
сградата е обща част или е част от самостоятелен обект на правото на собственост,
съдът следва да прецени дали се касае за обща част (по естеството си или по
предназначение), създадена при изграждане на сградата и дали не е извършено
преустройство по-късно, в резултат на което общата част да е променила своето
предназначение и да се е превърнала в помещение, присъединено към някой от
самостоятелните обекти в сградата при спазване на нормативните изисквания за това,
предвидени в чл. 185, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ, като при неспазване на тези изисквания не
настъпва вещно-транслативен ефект.
Закона за собствеността определя най-общо кои части от сградата в режим на
етажна собственост са общи части, като съгласно чл. 38, ал. 1 при сгради, в които
етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички
собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните
стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи
стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите,
стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините,
външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения,
главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите,
водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или
по предназначение служи за общо ползване. Частта от дворното място, която е
застроена, т.е. върху която сградата тежи като конструкция, винаги представлява обща
част по естеството си. По отношение на незастроената част от двора, нейният статут
зависи от това дали всички етажни собственици притежават идеална част от земята,
върху която е построена сградата. В случая, видно от представените по делото писмени
доказателства, като собственик на земята се легитимира единствено ответникът Д. В.,
който е закупил поземленият имот след като сградата е била изградена. Неговите
праводатели, които са били собственици на поземления имот са учредили право на
строеж върху него, като след завършване на обектите същите са отчуждавани без
незастроената част от земята. При това положение на преценка подлежи, на първо
място предвижданията в архитектурния проект, дали е останала незастроена част от
земята и дали тази незастроена част може да бъде обект на прехвърлителна сделка и
върху нея да бъде учредено право на строеж. Видно от заключението по изслушаната
СТЕ, съгласно предвижданията на архитектурния проект пред западната странична
фасада има надписана като озеленен двор зона и ненадписана продълговата ивица,
изобразена с врата като функционално принадлежаща открита тераса с ширина около
1,20 м към Апартамент № 1, собственост на ответника, а пред северозападната и
северната странични фасади има надписана като озеленен двор зона и ненадписани
открити продълговати пътеки, с варираща ширина, непосредствено до сградата,
изобразени като тераси с врата, т.е. със свободен достъп от етажната площадка.
Вещото лице е установило, че посочените предвиждания са частично изпълнени, като
двата озеленени двора са обединени в едно общо открито затревено пространство
заедно с ивичната тераса пред Апартамент № 1. Същевременно от направените снимки
при извършения от вещото лице оглед е видно, че процесната затревена тераса граничи
с масивна ограда, в която липсва изградена врата към улица. При тези данни съдът
намира, че както съгласно предвижданията на архитектурния проект, така и
действително реализираното в процесната незастроена площ, същата е предназначена
да се ползва от всички етажни собственици. Извод за това съдът черпи, както от факта,
че е предвиден и изграден вход за този вътрешен двор – тераса от етажната площадка,
т.е. осигурен е достъп за всички, така и от характеристиките на самата тераса, която по
данни на заключението е с ширина около 1,20 м, затревена е и и граничи с масивна
ограда. Това означава, че не е налице хипотеза, в която собственикът на земята е
запазил собствеността върху незастроената част на земята с възможност да я
прехвърли или учреди право на строеж, доколкото тази част не отговоря на
нормативните изисквания, и от друга страна върху същата е реализирано архитектурно
предвиждане, а именно озеленен вътрешен двор или тераса, до която да имат достъп
всички етажни собственици.
В абсолютен унисон с горното са показанията на разпитаните свидетели, както
този на ищците, така и тези на ответниците. Всички свидетели логично,
5
последователно и непротИ.речИ. заявяват, че процесната затревена тераса са
поддържали етажните собственици до 2016 г., всички са имали достъп до нея, където
са пили кафе, празнували рождени дни и децата играли, а след 2016 г., когато
ответникът закупил Апартамент № 1 на партерния етаж, достъпът до нея бил
преустановен от него.
Обстоятелството, че по архитектурен проект част от процесния затревен двор е
предвидено като тераса функционално принадлежаща към Апартамент № 1,
собственост на ответника, не променя характера й на обща част. В този смисъл пак от
заключението на СТЕ се установи, че с представения по делото нотариален акт, с който
ответникът е закупил Апартамент № 1 в площта и разпределението на обектите в
апартамента не е включена процесната тераса. В тази хипотеза и с оглед установеното,
че от Апартамент № 1 има директен вход към процесното затревено незастроено място,
заинтересованият етажен собственик и при липса на съгласие от другите етажни
собственици, разполага с правото по чл. 32, ал. 2 ЗС да иска от съда да разпредели
ползването, при което ще извърши разпределение по най-удобния за етажните
собственици начин.
Не на последно място следва да отбележи, че съдът не е обвързан от
калкулирането на общите части при построяването на сградите и посочената им площ
и процент в актовете за собственост. Без правно значение е дали в нотариалните актове
за покупка на самостоятелните обекти в сградата е изрично посочено, че се прехвърлят
общи части, техния размер или процент. Това е така, защото общите части следват
главната вещ.
При това положение, ищците като собственици на самостоятелни обекти в
сградата имат право на ползват процесната затревена площ и доколкото ответникът е
заключил единствения вход от стълбищната площадка и не е предоставил ключ на
ищците, то с тези си действия той възпрепятства свободното и необезпокоявано
ползване от ищците. Следователно предявеният иск се явява основателен, поради което
следва да бъде уважен.
По отношение на иска за премахване на построения от ответника временен навес
на откритата затревена тераса над гаражите до североизточната страна на сградата,
съдът намира следното:
От събраните в хода на делото гласни доказателства и от заключението на СТЕ
се установи, че ответникът е изградил в севоризточната част на затревената тераса
временен дървен навес непосредствено пред входа от стълбищната площадка.
Съгласно ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. дело № 4/2015 г. на ОСГК, при предявен
иск по чл. 109 ЗС, съдът следва да извърши конкретна преценка относно това дали
неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск създават за
ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали тези пречки са по-
големи от обикновените, с оглед на твърденията на ищеца и събраните по делото
доказателства по всяко дело. В исковата молба ищците не са изложили твърдения
процесният дървен навес да създава конкретни пречки и неудобства, като твърденията
са общи с оглед това, че ответникът го е направил самоволно, без съгласие на етажните
собственици. Действително за изграждането на такъв дървен навес в обща част на
сграда в режим на етажна собственост е необходимо съгласие на всички собственици,
но изграждането му без съгласие не създава непременно пречки за упражняване
правото на собственост. Видно от заключението на СТЕ процесният навес заема малка
част от затревена тераса и е разположен непосредствено пред входа от стълбищната
площадка. Доколкото ищците не твърдят и не ангажираха доказателства за конкретни
смущения по отношение на правото им на собственост извън факта на изграждането
му без тяхно съгласие, съдът намира, че този навес не създава пречки за ползването на
затревената тераса. Напротив, същият по-скоро създава ползи за етажните
собственици, доколкото от една страна ще предпазва навлизането на вода във входа
към етажната площадка, и от друга страна ще осигури възможност етажните
собственици да ползват процесната тераса и при дъжд, а през летния сезон ще
осигурява сянка. След като процесният навес не създава конкретни пречки и
неудобства за ищците да ползват процесната тераса, а осигурява само ползи, то
6
предявеният иск следва да се отхвърли, като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски имат
и двете страни. Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, както следва: 80 лева – държавна такса,
700 лв. платен депозит за вещо лице по СТЕ и 1050 лева – реално заплатено адвокатско
възнаграждение за тримата ищци (по 350 лв. за всеки), от които съобразно уважената
част на иска следва да се присъди половината, а именно сумата от 915 лв.
Ответникът също има право на разноски, за присъждането на които е направил
своевременно искане, съгласно списък по чл. 80 ГПК, именно 1300 лв. за реално
платено адвокатско възнаграждение, от което съобразно отхвърлената част следва да
му се присъди половината, а именно сумата от 750 лв. Възражението на ищците за
прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение се явява неоснователно,
доколкото е същото е по-ниско от минимално предвиденото за неоценияеми искове,
според Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за двата
предявени иска.
Така мотивиран настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****** 7 по
предявения от ищците И. И. Накова, ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****** 7, К.
К. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****** 8 и Г. П. Г. , ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ****** 10, осъдителен иск с правно основание чл.109 ЗС, да
преустанови неоснователното възпрепятстване на ползването на обща част на блок –
сграда № 1, изградена в имот с идентификатор 68134.1895.310 по кадастралната карта
и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-69/14.12.2010 г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, ж.к. „Княжево“, ул.
„Доброволец“ № 6, а именно затревена тераса, която започва от ъгъла на северна и
западна част на блока, обгражда изцяло западната част на блока и завършва на ъгъла на
западна и южна част на блока, с единствен подход от площадка препи първи етаж на
северната страна на блока, като осигури достъп на ищците.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищците И. И. Накова, ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ****** 7, К. К. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****** 8 и Г. П. Г. ,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****** 10, осъдителен иск с правно основание
чл.109 ЗС за осъждане на ответника Д. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
****** 7, да премахне изградена дървена постройка тип навес с площ около 25 кв.м. в
северната част на затревената тераса, която препятства свободното ползване на
терасата от ищците, като етажни собственици в същата сграда.
ОСЪЖДА Д. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****** 7 да заплати
на И. И. Накова, ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****** 7, К. К. З., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ****** 8 и Г. П. Г. , ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ****** 10, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 915 лв. – разноски в
производството.
ОСЪЖДА И. И. Накова, ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****** 7, К. К.
З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****** 8 и Г. П. Г. , ЕГН **********, с адрес:
7
гр. София, ****** 10 да заплатят на Д. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
****** 7, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 750 лв. – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8