Р Е
Ш Е Н
И Е № 190
гр.Кюстендил, 21.07.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 57 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
„Феникс –
Енергетика ремонт“ ООД с ЕИК ******,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Р. И., оспорва
Решение № СО-1-П/2021 от 02.02.2021г. на
директора на РИОСВ – София. Релевирани са основанията по чл.146, т.1-4 от АПК. Сочи се на липса на компетентност на издателя
на оспорения административен акт, както и на мотиви на същия. Процесуалните
нарушения се свързват с неспазване на правилата на чл.34 и чл.35 от АПК, в
резултат на което дружеството е лишено от възможността да се защити срещу
отрицателното становище на АПИ.
Нарушението на материалния закон се обосновава с твърдения за отсъствие
на необходимост от извършване на ОВОС, както и с възражения срещу качеството на
АПИ на съответен компетентен орган по см. на чл.2а, ал.2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка
на въздействието върху околната среда. По същество се оспорва като
незаконосъобразно отрицателното становище за недопустимост на инвестиционното
предложение на АПИ. Прави се искане за
отмяна на оспорения акт. Претендират се деловодни разноски по приложен списък.
В съдебно заседание,
наведените в жалбата оплаквания и предявените искания се поддържат от
пълномощника на оспорващия адв. Петър П..
Ответникът – директорът на Регионална инспекция по околната среда и
водите - София, чрез процесуалния си
представител Н. С., изразява становище за неоснователност на жалбата.
Сочи доводи за законосъобразност на оспореното решение, което счита за
издадено от компетентен орган, при спазване на
административнопроизводствените правила
и в съответствие с материални закон. Прави искане за отхвърляне на жалбата. При
условията на евентуалност предявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на оспорващия.
Административният
съд, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
С оспореното Решение № СО-1-П/2021г. от 02.02.2021г., издадено от директора на РИОСВ –
София, на основание чл.2а, ал.1, 2 и 3 от Наредбата за условията и реда за
извършване на оценка на въздействието върху околната среда /Наредбата/, е прекратена процедурата по реда на глава
шеста от Закона за опазване на околната среда, в това число и съвместната
процедура по чл.31 от Закона за биологичното разнообразие, за инвестиционно
предложение за „Изграждане на площадка за събиране, съхранение и третиране на
отпадъци от опаковки и производствени неопасни отпадъци като хартия и картон,
пластмаса, стъкло и други опаковки на площадка, находяща се в с. Джерман,
местност „Алачица“, поземлен имот с идентификатор 20763.51.39“, с възложител
„Феникс – Енергетика ремонт“ ООД.
Органът
е констатирал недопустимост на инвестиционното предложение спрямо действащи
нормативни или административни актове във връзка с постъпило отрицателно становище
от компетентен орган, задължен съгласно Закона за пътищата, да осигури
безопасни условия за движение по републиканската пътна мрежа – Агенция „Пътна
инфраструктура“ с писмо изх. № 32-00-104/02.12.2020г., което е мотивирано от непосредствената
близост на поземления имот, в който следва да се реализира инвестиционното предложение до АМ „Струма“ и до
местен път и конкретно с обстоятелството, че процесния ПИ изцяло попада
в обслужващата зона на АМ „Струма“ по чл.7 от ЗП, а две трети от нето - в
зоната, дефинирана от ограничителната строителна линия по чл.6, ал.1 от ЗП,
като допълнително се сочи, че от регистъра на АПИ относно розата на ветровете
се установява, че посоката на вятъра в района е предимно северна и североизточна,
а АМ „Струма“ е в западна посока спрямо площадката, с оглед на което при
евентуален инцидент, рискът за здравето на пътуващите би бил много голям.
Административното производство,
приключило с издаване на оспореното решение, е инициирано с Уведомление за инвестиционно предложение с
вх. № 11612 от 25.08.2020г. на „Феникс –
Енергетика ремонт“ ООД с адресат директорът на РИОСВ – София. Депозираното от дружеството уведомление е по образец
съгласно Приложение № 5 към чл.4, ал.1 от Наредбата и е във връзка със следното
инвестиционно предложение „Изграждане на
площадка за събиране, съхранение и третиране на отпадъци от опаковки и
производствени неопасни отпадъци като хартия и картон, пластмаса, стъкло и
други опаковки на площадка, находяща се в с. Джерман, местност „Алачица“,
поземлен имот с идентификатор 20763.51.39 ( стар № 051009 с площ 3,070 кв.м.)
по КККР на с. Джерман“. В уведомлението
се сочи, че имотът е извън регулация; с трайно предназначение на територията –
урбанизирана; начин на трайно ползване – за друг вид отпадъци; че на площадката
е изградена сграда с производствено предназначение – Цех за преработка на
неопасни отпадъци и битова сграда, а инвестиционното предложение не е свързано
с необходимостта от изграждане на нова техническа инфраструктура като подходът
към имота ще се осъществява от съществуваща пътна инфраструктура. Възложителят описва
дейностите, които ще се извършват в имота в следната последователност: приемане
на отпадъци, които ще бъдат претеглени с измервателно устройство; съхранение на
отпадъците на закрито, а след сепарирането им, същите ще се съхраняват разделно;
третиране на производствените неопасни отпадъци, което включва ръчно
сортиране и машинно балиране, както и
видовете отпадъци съотв. с код 19 12 01- хартия и картон; 19 12 04 – пластмаса
и каучук; 19 12 07 – дървесина; 19 12 12 – други отпадъци от механично
третиране на отпадъци. Предвидено е, че дейностите ще се извършват в изградена
сграда - цех за преработка на неопасни отпадъци и битова сграда със застроена площ 650 кв.м., разделена на 3
халета от по 160 кв.м. всяко и в прилежащи открити площи към тях, както и че събраните
отпадъци ще се предават за последващо
оползотворяване и/или обезвреждане, като се сочи, че не се очаква
негативно въздействие върху атмосферата и замърсяване на атмосферния въздух.
Към уведомлението е приложена
скица за имота, видно от която същият е с площ от 2832 кв.м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана; НТП – за друг вид отпадъци;
собственик – Илия Симеонов Иванов, легитимиращ се с нотариален акт № 88, том 14, рег. № 3531,
дело № 1881/2019г. и титуляр на право на строеж – „Рея Уест“ ЕООД.
Възложителят е представил
документи, от които се доказва, че е ползвател /наемател/ на ПИ и сградата в
него, а именно: предварителен договор за
отдаване под наем на площадка за съхранение на отпадъци от 20.08.2020г., видно
от който Илия Симеонов Илиев отдава под наем на „Феникс – Енергетика ремонт“
ООД процесния имот; нотариален акт № 34, том ІV, рег. № 4452, дело № 577/2019г.,
видно от който „Феникс Дупница“ ООД е продал на
„Рея Уест“ ЕООД правото на строеж върху имота, учредено с нотариален акт
№ 79, том ІІ, рег. № 1871, дело № 234/2016г.; договор от 20.08.2020г. за отдаване под наем на сграда с
производствено предназначение – цех за преработка на неопасни отпадъци и битова
сграда с наемодател „Рея Уест“ ЕООД и наемател
„Феникс – Енергетика ремонт“ ООД.
Възложителят, на осн. чл.6, ал.10
от Наредбата с писмо от 02.10.2020г. уведомява директора на РИОСВ за
обявяването на инвестиционното предложение /ИП/ и за резултатите от осигурения
обществен достъп до информация във връзка с ИП.
Директорът на РИОСВ – София, на
осн. чл.95, ал.1 от ЗООС и чл.4, ал.2 от
Наредбата, обявява предложението на интернет страницата и осигурява обществен
достъп до него, като уведомява писмено
кмета на Община Дупница и кмета на с. Джерман за инвестиционното
предложение, което е обявено на обществеността, видно от приложената обява на
л. 47 от делото.
В административното производство
на осн. чл.5, ал.1 от Наредбата, е изготвено Становище на експерт „ККФОС“ при
РИОСВ – София от 03.09.2020г. с адресат
Отдел „ПД“ при РИОСВ, с което се
предлага на основание чл.93, ал.1, т.2 от ЗООС да се извърши ОВОС на ИП поради
следните причини: дейностите по инвестиционното предложение могат да се отнесат
в обхвата на Приложение № 2 на ЗООС – т.11, б.“б“ – инсталации и депа за
обезвреждане и/или оползотворяване на отпадъци (невключени в приложение №1),
като препоръчва да се изиска допълнителна информация от възложителя относно
отпадъците, които ще се приемат с код, наименование и прогнозни количества и да
се представил извадка от действащ ПУП или друг удостоверителен документ,
доказващ, че площадката отговаря на изискванията на чл.38, ал.1 от ЗУО.
При усл. на чл.2, ал.1, т.3 от
Наредбата, с писмо изх. № 11612-5526 от 11.09.2020г. директорът на РИОСВ – София уведомява
Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ за постъпилото
инвестиционно предложение на дружеството като изпраща копие от същото и изисква
компетентно становище относно реализирането на ИП, което мотивира с близостта
на площадката до автомагистрала „Струма“. Следва отговор на АПИ с писмо изх. №
32-00-104/02.12.2020г., постъпил в РИОСВ на 07.12.2020г., в който се сочи, че в ИП липсват данни за
кодовете, произхода и количествата на
отпадъците, както и за вида последващо третиране на отпадъците. Органът обсъжда
документите относими към собствеността и ползването на имота и сградите в него,
като сочи, че същият се намира непосредствено по пътното съоръжение и може да
затрудни дейностите на АПИ за зимно поддържане на АМ.
Сезираният специализиран орган анализира данните относно разположението на
ПИ, в който следва да се реализира ИП, като констатира, че същият граничи от
югозапад с АМ „Струма“, изградена в ПИ 20763.50.604 по КККР на с. Джерман, община
Дупница – публична държавна собственост, НТП – за автомагистрала с площ 8759 кв.м., а
от северозапад – с ПИ 20763.52.287 по КККР – публична общинска собственост с
НТП – местен път; че целият имот по ИП попада в обслужващата зона на АМ „Струма“
по чл.7 от ЗП, а две трети от нето е в зоната, дефинирана от ограничителната
строителна линия по чл.6, ал.1 от ЗП. Извън горното се сочи, че от регистъра на
АПИ относно розата на ветровете става ясно, че посоката на вятъра в района е
предимно северна и североизточна, а АМ е в западна посока спрямо площадката, с
оглед на което при евентуален инцидент /пожар/, рискът за здравето на
пътуващите би бил много голям. Описано е, че в имот, съседен на процесния, в който „Феникс
Дупница“ ООД е осъществявало дейности по
третиране на отпадъци, на 13.08.2019г. е възникнал пожар, вследствие на който
са увредени съоръжения от АМ „Струма“, а
последната е част от Трансевропейски коридор номер ІV в
участъка София – Кулата – Солун и осигурява пряк маршрут през България към
Егейско море, като този участък свързва и
шест от най-големите градове в Западна България. Предвид горното, с оглед задълженията на АПИ съгласно
ЗП за осигуряване на безопасни условия за движение по републиканската пътна
мрежа и по съображения, че разполагането
на площадка за третиране на отпадъци в близост до републиканската пътна мрежа
крие рискове за здравето и живота на пътуващите, както и за сигурността на АМ, АПИ изразява отрицателно становище за
инвестиционното предложение и не съгласува същото.
Искане за становище е изпратено и
до кмета на Община Дупница, който отговаря с писмо изх. №
32-00-225-1/01.10.2020г., в което сочи, че съществува опасност от инциденти и
увреждане на държавно имущество при реализиране на ИП, предвид разположението
на поземления имот и площадката за
третиране на отпадъци в непосредствена близост до АМ
„Струма“.
Няма данни получените в РИОСВ
становища да са съобщени на възложителя. Последният подава искане вх. №
11612-1521/26.01.2021г. до директора на РИОСВ – София, за предоставяне на
информация и на постъпили документи във връзка с уведомлението за процесното
инвестиционно предложение, след което е издадено оспореното решение за
прекратяване на процедурата. Същото е съобщено на дружеството на 11.02.2021г.,
видно от известие за доставяне на л.19 от делото, а жалбата е подадена на 18.02.2021г.,
т.е. в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
Към жалбата са приложени: виза за
проектиране изх. № 21/04.03.2015г., с която на К. В. И.се допуска изработване на инвестиционен проект за сграда с производствено предназначение –
цех за преработка на неопасни отпадъци и битова сграда в имот 051009 в землището на с. Джерман, м.
„Алачица“ ; Разрешение за строеж № 70 от 16.06.2017г., изд. от главния архитект
на Община Дупница на „Феникс Дупница“
ООД за изграждане на сграда с производствено предназначение – цех за преработка
на неопасни отпадъци и битова сграда, с местонахождение в имот 051039,
образуван от имот 051009 в землището на с. Джерман.
По делото е представено писмо
изх. № 26-00-910-1 от 28.06.2013г. на директора на РИОСВ – Перник до К. И.–
управител на „Феникс Дупница“ ООД относно инвестиционно предложение за
изграждане на „Площадка за съхраняване и предварително третиране на неопасни
отпадъци“ находящо се в ПИ № 051009, с площ 3070 кв.м., местност
„Алачица“ в землището на с. Джерман, както и писмо изх. № 94-00-2348/21.05.2015г. на АПИ до
К. В. И.във връзка с инвестиционно намерение за изграждане на обект „Площадка
за съхраняване и предварително третиране на неопасни отпадъци“ в ПИ 051009,
местност „Алачица“ землище на с. Джерман, видно от което е дадено положително
становище за реализиране на инвестиционното предложение, като се сочи, че след
решение на Комисията за земеделските земи за промяна на предназначението на
имота и отреждането в имота на териториално - устройствена зона „предимно производствена“,
определянето на ограничителната строителна линия на имота попада в хипотезата
на чл.6, ал.3 от ЗП.
В съдебното производство са
представени предварителни договори, сключени от „Феникс Дупница“ ООД с „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД на 11.10.2016г.
и с „Водоснабдяване и канализация - Дупница“ ЕООД на 22.12.2015г., за
присъединяване на обекта – „Цех за преработка на неопасни отпадъци и битова
сграда“, разположен в имот 051009 в
землището на с. Джерман.
Преценката на събраните
доказателствени средства, обосновава следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - депозирана е в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК и от законен представител на адресата на оспорения
административен акт, чийто права и интереси се засягат пряко от същия, тъй като се препятства възможността му да реализира инвестиционното предложение. Същата е редовна,
като изпълняваща изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото и оспореното решение, счита същото за валиден индивидуален административен
акт, издаден в писмена форма и с реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК, но при
нарушение на административнопроизводствените правила, както и на материалния
закон, поради което е незаконосъобразно.
По отношение компетентността на органа, съдът констатира, че са налице изискванията за материална и териториална компетентност на директора на РИОСВ – София. Не е спорно по делото, а и от докумените към административната преписка е видно, че прекратеното административно производство по глава шеста от ЗООС е на етапа на преценка за необходимостта от извършване на ОВОС във връзка с инвестиционното предложение на оспорващия, което е на територията на община Дупница, а според описания предмет, е в обхвата на Приложение № 2, т.11, б. „б“ към чл.93, ал.1, т.1 и 2 от ЗООС. В този смисъл и съгласно чл. 93, ал.3 от ЗООС, директорът на съответната РИОСВ преценява необходимостта от извършване на ОВОС за всеки конкретен случай по чл. 93, ал.1, т.1 и 2 от Закона. Предвид изложеното съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, а наведените в жалбата доводи за обратното, са неоснователни.
От формална страна, в решението са
изложени фактическите и правни основания за прекратяване на процедурата по реда
на глава шеста от ЗООС и на съвместната процедура по чл.31 от ЗБР. Материално
компетентният административен орган е издал атакувания индивидуален
административен акт на осн. чл.2а, ал.2
от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху
околната среда /Наредбата/ поради недопустимост на инвестиционното предложение
спрямо действащи нормативни или административни актове във връзка с постъпило
отрицателно становище от компетентен
орган - Агенция „Пътна
инфраструктура“, чието съдържание в относимата му част е възпроизведено в
съдържанието на решението. Възраженията за липса на мотиви на акта са
неоснователни.
Съдът констатира, че при издаване на решението са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които следва да се квалифицират като съществени, доколкото са възпрепятствали възможността на жалбоподателя да узнае, да прегледа и да изрази становище по събраните доказателства и конкретно по писмото-становище на АПИ. Безспорно е, че последното не е съобщено на възложителя, в резултат на което същият е лишен от право на отговор и евентуално на ангажиране на доказателства за опровергаване на констатациите на АПИ. Следват изводи, че при провеждане на процедурата по издаването на оспореното решение от Регионалната инспекция по околната среда и водите не е спазена разпоредбата на чл. 34, ал. 3 вр. с ал.1 вр. с чл. 35 АПК. Както се посочи, допуснатите процедурни нарушения са съществени и са самостоятелно основание за отмяна на оспореното решението като незаконосъобразно, тъй като страна в административното производство е била лишена от възможността да изложи съображения срещу отрицателното становище, съответно да защити правните си интереси в процедурата по извършване на ОВОС на инвестиционното си предложение.
Проверено по същество, решението е
материалноправно незаконосъобразно, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2а, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за
извършване на оценка на въздействието върху околната среда, компетентният орган прекратява процедурата по
ОВОС на всеки етап от нея, когато се потвърди от съответен специализиран
компетентен орган (например Басейнова дирекция, Министерството на земеделието и
храните, общински органи и др.) недопустимост на инвестиционното предложение
спрямо действащи нормативни или административни актове. Анализът на събраните доказателства,
установяващи предмета на инвестиционното предложение на жалбоподателя и местонахождението
на площадката, в която се предвижда реализирането му, не доказват наличие на материалноправните предпоставки за
постановяване на административния акт. Обратно на приетото от органа съдът счита, че липсват
основания за прекратяване на процедурата по оценка на въздействието върху
околната среда. В случая,
от документите по делото не
се
установява недопустимост на процесното инвестиционно предложение, спрямо действащи нормативни или административни
актове, установена от специализиран компетентен орган по смисъла на цитирания
законов текст. Твърдения
и данни за противоречие на ИП с административни актове няма,
поради което е дължима проверка на
сочените несъответствия с нормативни актове.
Във връзка с наведените в жалбата
оплаквания, следва да се посочи, че АПИ има горното качество на "специализиран компетентен орган" по смисъла на чл. 2а, ал.2 от Наредбата, което съдът свързва
с правомощията на
АПИ, регламентирани в чл.21, ал.3 от Закона за пътищата и конкретно с правомощията по т.2 за управление на
републиканските пътища и по т.8 за
съгласуване на проекти, които налагат изместване на пътя или при реализацията
на които се изискват допълнителни мерки за безопасността на движението по
републиканските пътища. Именно във
връзка с горната компетентност
на АПИ и на осн. чл.2, ал.1, т.3 от Наредбата, директорът на РИОСВ – София е уведомил
Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“ за постъпилото инвестиционно предложение на дружеството и е
изискал компетентно становище относно реализирането на ИП, което е мотивирано с
близостта на площадката до автомагистрала „Струма“.
Както се посочи, съдът счита, че в настоящия казус липсват доказателства за
несъответствие на инвестиционното предложение на жалбоподателя с действащи
нормативни актове.
От приложената скица от одобрената кадастрална карта е видно, че процесния ПИ граничи с АМ
„Струма“ /ПИ 20763.50.604/ и с местен общински
път / ПИ 20763.50.604/, което
обстоятелство само по себе си не е пречка за реализиране на инвестиционното
предложение. В подкрепа на горното са мотивите в положителното становище на АПИ
в писмо изх. № 94-00-2348/21.05.2015г. във връзка с инвестиционно намерение за изграждане на обект „Площадка за
съхраняване и предварително третиране на неопасни отпадъци“ в ПИ 051009,
местност „Алачица“ землище на с. Джерман, част от който е процесният ПИ
20763.51.39. Не е спорно по делото, че описаното предходно ИП е реализирано, включително
с изграждане на сграда с производствено
предназначение - цех за преработка на
неопасни отпадъци и битова сграда, която е
проектирана и разрешена по надлежния ред. Касае се за осъществено въз основа на
положително становище на АПИ, инвестиционно предложение със сходен предмет като процесното и на терен, разположен върху част от същия поземлен имот / ПИ
20763.51.39 е образуван от ПИ 051009/.
От друга страна, съдът счита за незаконосъобразни мотивите на АПИ в отказа за съгласуване на ИП, за несъответствие с правилата на чл.6, ал.1 от Закона за пътищата, поради това, че две трети от имота, в който се предвижда инвестиционното предложение е в зоната, дефинирана от ограничителната строителна линия на АМ „Струма“. Съгласно, чл.6, ал.1 от ЗП, републиканските и общинските пътища имат от двете си страни ограничителна строителна линия, която се разполага на 50 м при автомагистралите, на 25 м при останалите републикански пътища и на 10 м при общинските пътища, измерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края (ръба) на платното за движение или на лентата за аварийно спиране, а съгласно ал.3, в границите на урбанизираните територии ограничителната строителна линия се определя с устройствените и застроителните планове. В случая е видно от ИП, приложените виза за проектиране и разрешение за строеж / л.6 и л.7 от делото/, че процесният имот е в урбанизирана територия и е в обхвата на действащ ПУП - ПР, според който отреждането на имота е за териториално - устройствена зона „предимно производствена“, с оглед на което определянето на ограничителната строителна линия на имота попада в хипотезата на чл.6, ал.3 от ЗП. Действащото законодателство въвежда изискването в границите на урбанизираните територии, ограничителната строителна линия да се определя със строителните планове, а по делото няма доказателства, че такава линия е определена с одобрения ПУП-ПР, поради което и по арг. от чл.6, ал.3 от ЗП, не е установена сочената в становището на АПИ отрицателна предпоставка за допустимост на инвестиционното предложение на жалбоподателя. В този смисъл са констатациите на АПИ в становището по предходното ИП /л.8 от делото/.
Не се доказват несъответствия на процесното ИП и с правилата на чл.7 от ЗП, т.е. второто основание в становището на АПИ. Обслужващите зони на републиканските пътища, съгласно визираната разпоредба на чл. 7 от ЗП, се определят само извън урбанизирани територии и селищни образувания, а в случая процесния ПИ е в урбанизирана територия. Освен това, по делото липсват доказателства и твърдения, че ИП би създало пречки за ползването на републиканските пътища. Визираните данни в отказа на АПИ, за възникнал пожар през м. август 2019г. касаят друг имот и са неотносими за казуса, а посоката на ветровете в района и влиянието им върху околната среда е обстоятелство, което следва да се прецени при изготвяне на ОВОС, т.е. в следващ етап на процедурата.
По изложените съображения съдът счита, че с отрицателното становище на АПИ не се установява недопустимост на инвестиционното предложение на жалбоподателя спрямо действащ нормативен или административен акт, т.е. не са налице материалноправните предпоставки по чл.2а, ал.2 от Наредбата и оспореното решение на органа за прекратяване на процедурата по ОВОС е незаконосъобразно. Същото следва да бъде отменено, като на осн.чл. 173, ал.2 от АПК съдът изпраща преписката на директора на РИОСВ за продължаване на процедурата по ОВОС по инвестиционното предложение на оспорващото дружество.
Предвид изхода по делото и на осн. чл.143, ал.1 от АПК съдът присъжда
в полза на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 550,00лв., платими
от РИОСВ – София, като счита
възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя за основателно.
Съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и на осн.
чл.78, ал.5 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, дължимият размер на адвокатското
възнаграждение съдът определя на 500,00лв., който е минималният по чл. 8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. с чл.36 от ЗА. В полза на ответника не се следват деловодни
разноски.
Водим от горното и на осн.чл.173,
ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по
оспорването с жалба на „Феникс – Енергетика
ремонт“ ООД с ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, Решение № СО-1-П/2021 от 02.02.2021г. на директора на
РИОСВ – София.
ИЗПРАЩА преписката на директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите - София за продължаване на процедурата по ОВОС по инвестиционното предложение на „Феникс – Енергетика ремонт“ ООД.
ОСЪЖДА Регионална
инспекция по околната среда и водите -
София, бул. „Цар
Борис ІІІ“ № 136, ет.10, да заплати
на „Феникс – Енергетика ремонт“ ООД с ЕИК ******, седалище и адрес на
управление ***,
деловодни разноски в размер на 550,00лв., от които 50,00лв. за държавна такса и
500,00лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: