Р
Е Ш Е Н И Е № …
гр.Козлодуй, 26 ноември
2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, пъти
състав в публично заседание на 24.09.2021г. /двадесет и четвърти септември две
хиляди двадесет и първа година/ в състав:
Районен съдия: Жаклин Димитрова - Алексиева
при секретаря Капка Качева, като разгледа докладваното от съдията Жаклин Димитрова - Алексиева гражданско дело № 64 по
описа за 2021г. на Козлодуйския районен съд и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, от ГПК на В.С.З.,
ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат П.С., със съдебен адрес
*** против Н.С.З., ЕГН **********, с адрес ***.
С молбата се иска от съда да постанови решение, с което
да бъде признато по отношение на Н.С.З., ЕГН **********, с адрес ***, че същият
дължи на В.С.З., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 24 200.00 лева,
представляваща припадащата му се част от заплатената сума в размер на 32
266лв./тридесет и две хиляди двеста шестдесет и шест лева/ за извършване на
необходими ремонтни дейности за запазване и възстановяване на съсобствения им урегулиран поземлен имот находящ се в гр.Мизия, обл.
Враца, ул. „9-ти септември”№13, съответстваща на собствените му 3/4 ид. ч. от имота.
Претендират се направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици
на урегулиран поземлен имот, находящ се в град Мизия,
улица „Девети септември” № 13, като ищецът притежава ¼ идеална част, а
ответникът – ¾ от имота.
Ищецът, чрез своя пълномощник, заявява, че от раждането
си до настоящият момент той и семейството му живеят в процесния
имот и се грижат за него, както и че само той влага лични средства и труд за да
го поддържа и правят подобрения. Ответникът притежава друго жилище в гр. Мизия,
ул. „ 3 Март’ № 54, където живее със семейството си.
Заявява се, че в следствие на наводнението в гр. Мизия през 2014 год. съсобственият имот е бил залят, което наложило в
последствие възстановяването му. Ищецът твърди, чрез пълномощника си, че до
настоящия момент средствата които е заплатил по възстановяване на имота
възлизат на обща стойност 32 266лв./тридесет и две хиляди двеста шестдесет и
шест лева/.
В исковата молба се твърди, че ответникът не се е
интересувал от състоянието на имота след наводнението, нито пък е участвал в
извършването на укрепителните и ремонтни дейности за възстановяването му.
Поради тези обстоятелства ищецът подал в Районен съд гр. Оряхово заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата в размер на 24 200 лева,
представляваща припадащата му се част от заплатената от мен сума в размер на 32
266лева за извършените необходимите ремонтни дейности за запазване и
възстановяване на съсобствения ив
урегулиран поземлен имот находящ се в гр.Мизия, обл. Враца. ул. „9-ти септември” № 13, съответстваща на
собствените му 3/4 ид. ч. от имота, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането В законоустановения срок ответникът е
депозирал възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по ЧГД № 270/2020 год. в резултат на което е подадена настоящата
искова молба.
Препис от исковата молба, както и уточнение на исковата
молба, в едно с доказателствата, са връчени на
ответника и в срока по чл.131 от ГПК са депозирани такива.
В отговора на исковата молба ответникът Н.З., чрез
пълномощника си адвокат В., се оспорва допустимостта и основателността на иска,
като се излагат и доводи в подкрепа на това оспорване. Същият счита, че липсват
доказателства в исковата молба за част от направените разходи в размер на 18
616 лева.
В отговора се твърди, че Заповедта за изпълнение е
връчена на ответника на 23.07.2020 година и същия е подал възражение по чл.414,
ал.2 от ГПК на 29.07.2020 година. С оглед нормата на чл.415, ал.1 от ГПК е
указано на заявителя, че може да предяви установителен иск относно вземането си
в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Указано е на заявителя, че следва да представи доказателства, че е предявил
иска в едномесечен срок от съобщението, като в противен случай, съдът ще
обезсили издадената заповед за изпълнение. Твърди се, че заявителят е подал
настоящата искова молба на 25.09.2020 година в PC - Оряхово, поради което се
счита, че исковата молба с доказателствата е депозирана след изтичане на
едномесечният срок, поради което е налице задължение на съдът да обезсили
издадената заповед за изпълнение.
Направено е доказателствено
искане, ако съдът не обезсили издадената Заповед за изпълнение и намери, че установителният иск е подаден в срок, да бъдат допуснати до
разпит трима свидетели при режим на довеждане в съдебно заседание, които ще
докажат, че твърденията на ищеца не отговарят на истината.
Иска се също така от ответника да му бъде дадена
възможност да сочи нови доказателства и да правя допълнителни искания.
В срок е получен отговор и на уточнението на исковата
молба. С него изцяло се оспорва допустимостта и основателността на иска.
Пълномощникът на ответника счита, че исковата молба не отговаря на изискванията
на чл.127, ал.1, т.З, т.4 и т.5 от ГПК и че същата е абсолютно формална.
Твърди се, че от приложеното уточнение на искова молба не
става ясно кои от претендираните подобрения
представляват необходими разходи и кои само подобрения, ако въобще такива
съществуват, както и че не става ясно съсобственикът – ищец, дали претендира за
подобрения като владелец или като държател. Не става ясно, както от исковата
молба, така и от последващото уточнение на исковата
молба, дали съсобственикът претендира за извършени подобрения в качеството си
на владелец на своя идеална част и държател на идеалните части на другите
съсобственици. Същият счита, че не става ясно дали се претендира за отношения
визирани в разпоредбите на чл. 30, ал.3 от ЗС - дали е извършено подобрението
със съгласието на останалите съсобственици, както и дали се претендират подобрения
визирани в разпоредбата на чл.60 и сл. от ЗЗД, в случай, че не е било на лице
такова съгласие от другите съсобственици - правилата за водене на чужда работа
без пълномощие. Не е уточнено дали е налице противопоставяне на другите
съсобственици, което би довело до разглеждане на делото по правилата на чл.59
от ЗЗД. Не е уточнено също така дали ищеца претендира за подобрения извършени
при условията на чл.72-74 от ЗС, а именно при хипотезата на отричане на правата
на останалите съсобственици и ищеца е владеел еднолично цялата вещ. В отговора
се твърди, че е налице разлика в претендираната сума.
Доказателствата по делото са писмени, както следва: нотариален
акт за покупко-продажба на имот, удостоверение за наследници, Нотариален акт за
дарение на недвижим имот, копия от стокови разписки. Изслушано и прието е заключение
на съдебно - технически експертизи.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое
убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Безспорно по делото се установи, че на страните по делото
са съсобственици на урегулиран поземлен имот с кад. №
501.1312 по кадастралния план на гр.Мизия, одобрен със Заповед №
629/24.06.1985г. на ОНС гр.Враца, с площ от 1212 кв.м ведно с находящите се в имота сгради 1. Масивна жилищна сграда,
еднофамилна с № 501.1312.1 на един етаж
със ЗП 106 кв.м, 2. Масивна жилищна сграда, еднофамилна с № 501.1312.2 на един етаж със ЗП 31 кв.м, 3. Полумасивна друга сграда за обитаване с № 501.1312.3 на един етаж със ЗП 42 кв.м, 4. Паянтова
селскостопанска постройка с № 501.1312.4 на
един етаж със ЗП 15 кв.м, 5. Паянтова сграда - гараж № 501.1312.6 със ЗП 21
кв.м, находящ се в гр.Мизия, обл.
Враца, ул. „9-ти септември”№13. Безспорно е между страните и че ищецът
притежава 1/4 ид.ч, а ответникът 3/4 ид.ч от имота.
Ищецът З. придобил имота по наследство, оставено от баба
му и майка му и от раждането си до настоящия момент живее в него със
семейството си. След смъртта на майката на страните само ищецът е влагал
средства за поддържането му, като никой от наследниците, вкл. и ответникът не
го е ползвал и не е предявявал претенции за това. Същият с грижата на добър
стопанин е влагал средства и труд за поддръжката на наследствения си имот и
неговото подобрение, за да може да се използва по предназначение и да съхрани
неговата стойност.
В следствие на наводнението в гр. Мизия през 2014 год.
имотът бил залят. Основите на къщата били подгизнали, като имало опасност
същата да се срути. Дограмата на къщата била изметната, стъклата на прозорците
счупени. Дворът бил като блато, а стопанските постройки - почти разрушени.
Наложило се ищецът да се изнесе от имота, тъй като не разполагал със средства
да започна веднага възстановяването му. През 2016 год. започнал да възстановя
имота, за да не погине напълно. В този смисъл са и дадените свидетелски
показания от водените от него свидетели.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установи, че ремонтите които се наложило да извърши ищецът след наводнението
през 2014г. в гр. Мизия, за да запази имота и да може да го ползва по
предназначение, са извършени през периода 2016г. до 2020г.
По делото е безспорно между страните, а и от показанията
на свидетелите се установи, че нито ответникът, нито дарителите му са се
интересували от състоянието на имота преди и след наводнението, нито пък са
участвали в извършването на укрепителните и ремонтни дейности за
възстановяването му, нито пък са давали средства за това.
Правния интерес на ищеца за предявяване на иска произтича
от факта, че през месец март 2020г. ответника му изпратил нотариална покана, с
която го поканил да изкупи притежаваните от него 3/4 ид.ч.
за сумата от 9 900, като го уведомил че в противен случай има намерение да ги
продаде на трето лице, въпреки че е знаел, че единствено и само ищецът е влагал
средства и труд за поддръжката на наследствения ни имот и неговото подобрение,
като и че почти го е възстановил след големите щети от наводнението през 2014г.
и го е направил годен за живеене.
Съгласно ЗС всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Т.е всеки съсобственик е длъжен
да участва в тежестите на общата вещ, а следователно и в разноските по
поддържането й. Необходими разноски са тези които са запазили вещта от погиване
или повреда или са условие за нейното запазване или използване, т.е. следва да
е налице обективна наложителност за извършването им. Това важи и когато
съсобственикът, извършител на необходимите поправка, сам си служи с цялата обща
вещ, тъй като се касае до самото запазване на общия имот, до съхранението на
неговата стойност, дял от която имат и всички други съсобственици /макар и да
не използват пряко общия имот за задоволяване на свои лични нужди/. В случая
всички разноски са извършени със знанието, съгласието и без противопоставянето
на ответника.
Безспорно се установи по делото от заключенията на
съдебно - техническите и оценителните експертизи, че ищецът е извършил
описаните в исковата молба строителни дейности и същите възлизат на сумата над 31509,47
лв.
Писменото заключение е прието и съдът приема изводите,
направени в него, като достоверни и обективни.
Според общото правило на чл.78, ал.1 от ГПК и съобразно
изхода на делото на ищеца се дължат разноски върху уважената част от иска в
исковото производство, т.е. в пълен размер, като ответната страна следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца по делото сумата от 2418,00 лева – съдебно -деловодни
разноски изразяващи се във внесена държавна такса за настоящето дело в размер
на 488,00 лева, внесен депозит за вещо лице в размер на 400,00 лева, и адвокатско
възнаграждение в размер на 1530 лева.
По горните съображения, Козлодуйският районен съд, пети
състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че Н.С.З.,
ЕГН **********, с адрес *** дължи на В.С.З., ЕГН **********, с адрес *** вземането присъдено в
заповедно производство по частно гражданско дело № 270/2020г. по описа на РС-Оряхово,
сумата от 24 200,00 лева /двадесет
и четири хиляди и двеста лева и 00 ст./ за извършени през периода от 2017г. до
2020г. укрепителни и необходими ремонтни работи от В.З. в съсобственият
му и на неговият брат Н.З. недвижим имот, находящ се
в град Мизия, улица „9-ти септември“ № 13, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението в РС – Оряхово на
13.07.2020г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н.С.З., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на В.С.З., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 2014,00 лева /два хиляди и
четиринадесет лева и 00 ст./- 484,00 лева заплатена държавна такса за
образуване на заповедното производство и 1530,00 лева заплатено адвокатско
възнаграждение в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н.С.З., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на В.С.З., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 2418,00 лева / две хиляди четиристотин
и осемнадесет лева и 00ст./ – съдебно -деловодни разноски изразяващи се във
внесена държавна такса за настоящето дело в размер на 488,00 лева, внесен
депозит за вещо лице в размер на 400,00 лева, и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 1530 лева.
Решението може да се обжалва пред Врачански
окръжен съд от страните в двуседмичен
срок от датата
на връчването му.
Да се
публикува съгласно чл.4,
ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.
Районен съдия:
/Жаклин Димитрова - Алексиева/