РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Карлово, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20215320100379 по описа за 2021 година
Производството е по иск, с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът - Н. Д. Н. твърди, че на 20.04.2017г., КР. КР. Т. по хулигански
подбуди му причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в продължително
разстройство на съзнанието, което го довел до енцифалопатия, промяна на
личността (характеропатия и деменция), с готовност за епилептични
припадъци, като със споразумение от 26.10.2017г., на основание чл. 131, ал.
1, т. 12, пр. 1-во, вр. чл. 128, ал. 2, пр. 1-во вр. с ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т.
1 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2
години и 6 месеца, което наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК било
отложено изпълнението за срок от 2 години и 6 месеца с изпитателен срок 4
години. След приключване на наказателното дело и научавайки намерението
му за предявяване на граждански иск за обезщетение за неимуществени вреди
- претърпени болки и страдания в резултат на престъплението, КР. КР. Т. с
цел да го увреди, на 19.12.2017г. прехвърлил чрез покупко-продажба на Н. П.
М., всичките си собствени недвижими имоти, а именно: 1. Поземлен имот
пл. № 001137, площ 4.400 дка, местност Д., находящ се в с. Б., общ. К.; 2.
Поземлен имот пл. № 019008 площ 0.441 дка, местност Д.д., находящ се в с.
1
Б. ,общ. К.; 3. Сграда пл. № 612 парцел V - 612 площ 46.00 кв.м. двуетажна
жилищна сграда, находяща се в с. Б., общ. К.; 4. Поземлен имот пл. № 612
парцел V - 612 площ 900.00 кв.м. находящ се в с. Б. общ. К.; 5. Сграда пл. №
611 парцел IV – 611, находяща се в с. Б., общ. К. и поземлен имот пл. № 611
парцел IV - 611 площ 900.00 кв.м., находящ се в с. Б., общ. К.; 6. Сграда пл. №
612 парцел V - 612 площ 50.00 кв.м. второстепенна постройка, находяща се в
с. Б., общ. К.; 7. Поземлен имот пл. № 617 парцел X - 617 площ 1000.00 кв.м.,
находящ се в с. Б., общ. К.; 8. Поземлен имот пл. № 019007 площ 0.869 дка,
находящ се в с. Б., общ. К..
Посочените имоти чрез покупко-продажба били прехвърлени на
ответника - Н. П. М. с нот. акт № ******г. на Нотариус П.И. гр. К., въпреки че
му била известна целта на извършената сделка и знаел за увреждането.
Твърди, че с определение от 20.03.2018г. по гр.д. № 683/2018г. на ПОС,
съдът допуснал обезпечителна заповед и била наложена възбрана върху
процесните имоти, но поради предварителното им прехвърляне била
осуетена публична продан по образуваното изп.дело № 93/2019г. на СИС
при КрлРС. След приключване на наказателното производство, провел по
реда на чл. 45 от ЗЗД производство, като по образувано в ПОС гр.д. №
683/2018г. било постановено решение № 1374/13.11.2018г., с осъдителен
диспозитив, което решение КР. КР. Т. обжалвал в Пловдивски апелативен съд
и било образувано в гр.д. № 18/2019г. по описа на ПАС. Въззивният съд
постановил решение № 58/16.04.2019г., с което потвърдил решението на
Окръжен съд - Пловдив. Междувременно ПОС издал обезпечителна заповед
от 20.03.2018г. по гр.д. № 683/2020г., като допуснал обезпечение и наложил
възбрана на процесиите имоти, която обезпечителна заповед била вписана в
Службата по вписванията гр. К.. Въз основа на влязлото в сила решение №
1374/13.11.2018г. по гр.д. № 683/2018г. по описа на ПОС бил издаден
изпълнителен лист от 01.07.2019г., по силата на който било образувано в
КрлРС - СИС изпълнително дело № 93/2019г. С цел да го увреди, КР. КР. Т.
прехвърлил процесиите имоти на Н. П. М.. Ответниците по делото нямат
родствена връзка помежду си. Към момента на придобиване на процесиите
имоти, втория ответник - Н. П. М. не е бил в граждански брак.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да обяви, като
недействителна сделката извършена с нотариален акт № ******г. на Нотариус
2
П.И. гр. К.. Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът - КР. КР. Т. твърди, че продал имотите, за да покрие
разходите, които направил по воденето на НОХД № 470/2017г. на Районен
съд - К., гр.д. № 683/2018г. на ПОС и в.гр. дело № 18/2019г. на Апелативен
съд - Пловдив. На другия ответник по делото - Н.М. не е казвал, че води дела,
защото същият ако знаел нямало да купи имотите и той нямало да може да
вземе пари. С него се запознали, когато отишъл да види имотите, които
обявил за продажба. Той нямал никаква представа за инцидента, който се
случил между него и Н.Н., тъй като не бил от тяхното село. Твърди, че се
опитал да продаде имотите на други хора, които били от с. Б., но те знаели за
боя и не се съгласили да ги купят. Н.М. му платил продажната цена, както и
платил разходите и таксите за прехвърлянето на имотите. Той нищо не знаел
за инцидента с Начо до началото на 2021г., когато решил да продава единия
от имотите. Отишли с купувача да извади тежести за продажбата и установил,
че имотите били възбранени. Тогава отишъл да го попита какво става и защо
не му е казал по-рано, че има проблеми, стигнало се до разправия и дори
заплашил, че ще го съди. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Ответникът - Н. П. М. намира предявения иск, с правно основание чл.
135 от ЗЗД за неоснователен, поради което го оспорва, както по основание
така и по размер. Прави възражение за липса на един от елементите от
фактическия състав на чл.135 от ЗЗД, а именно - знанието на купувача за
увреждащия характер на сделката. Твърди, че е закупил процесиите
недвижими имоти, съгласно договор за покупко-продажба на недвижими
имоти от 19.12.2017г., осъществен с нотариален акт № 40, том III, peг. №
6602, дело № 408/2017г. на П.И. град К., като заплатил записаната в договора
продажна цена и необходимите държавни и нотариални такси за
придобиването на имотите. При извършване на продажбата поискал от
нотариуса да направи справка за тежести на имотите, която е показала, че за
същите нямало заведени искови молби, възбрани и др. тежести. Твърди, че
влязъл във владение на имотите, ползвал ги, добивал плодовете от същите и
плащал данъците. Сочи, че в началото на месец януари на 2021г. се появил
сериозен купувач, който заявил, че иска да закупи ПИ пл. №611, парцел 1V-
611 с площ от 900 кв.м., находящ се в село Б., общ К., ведно с построените в
него сгради. Във връзка с предстоящата покупко-продажба, купувачът
3
поискал да му се извади удостоверение за липса на тежести на недвижимия
имот. Твърди, че на 08.01.2021г. отишъл в Служба по вписвания в гр. К.,
където служителката след направена справка в системата му съобщила, че
имало наложена възбрана върху имота, който ще продава и му направила
препис от Обезпечителна заповед, с която била наложена възбраната. От
представеното му копие на Обезпечителна заповед от 20.03.2018г., издадена
по гр.д. № 683/2018г. по описа на ПОС, разбрал за инцидента и правните
спорове между Н. Д. Н. и КР. КР. Т.. До 08.01.2021г. нито е знаел нито е
могъл да предположи, че лицето от което е закупил имотите има задължение
към трети лица и води съдебни дела. По гр.д. 683/2018г. по описа на ПОС не е
бил страна, нито е бил уведомяван. Веднага щом разбрал за неправомерно
постановената обезпечителна заповед, той предприел мерки по обжалването
й. Подал в предвидения от закона срок частна жалба до Пловдивски
апелативен съд, по която било образувано ч.гр.д. № 115/2021г., което в
момента било висящо. Оспорва изцяло твърденията в исковата молба, че е
знаел за увреждането и целта на процесната сделка. Твърди, че бил от друго
село, а именно от с. В. и до закупуване на имоти е не е познавал продавача, от
който е закупил същите, не е знаел нищо за инцидент между Н.Д. Н. и КР. КР.
Т.. Единствената му цел била да придобие процесиите имоти, тъй като имал
интерес към такива в с. Б., с цел инвестиция. Твърди, че бил добросъвестен
купувач на процесните имоти и като такъв е придобил правомерно
собствеността върху същите. За инцидент между ищеца и К.Т. разбрал едва
на 08.01.2021г., когато отишъл в Служба по вписванията в гр. К., за да се
снабди с удостоверение за тежести на един от собствените си имот и, за който
е имал уговорка за продажба с купувач. Моли съда, да отхвърли предявения
иск, като неоснователен и да осъди ищеца да му заплати направените по
делото разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представеното копие на нотариален акт № 40, том III, рег. №
6602, дело № 408/2017г. по описа на нотариус П.И., както и от постъпилата
преписка на посочения нотариус по нотариално дело № 408/2017г., че КР. КР.
Т. е прехвърлил на Н. П. М. по силата на договор покупко-продажба от
19.12.2017г. собствеността върху следните недвижими имоти, а именно: 1.
4
Урегулиран поземлен имот IV-611 площ 900.00 кв.м., находящ се в с. Б., общ.
К., ведно с построена в имот пл. № 611 - Сграда; 2. Урегулиран поземлен
имот V-612 площ 900.00 кв.м. находящ се в с. Б. общ. К., ведно с построени в
имот с пл. № 612 - Сграда площ 46.00 кв.м. и Сграда с площ 50.00 кв.м.; 3.
Поземлен имот пл. № 617, за който е отреден УПИ X-617, в кв. 24, с площ от
1000.00 кв.м., находящ се в с. Б., общ. К.; 4. Поземлен имот пл. № 019007
площ 0.869 дка, находящ се в местност Д.д., с. Б., общ. К.; 5. Поземлен имот
пл. № 019008 площ 0.441 дка, находящ се в местност Д.д., с. Б. ,общ. К.; 6.
Поземлен имот пл. № 001137, площ 4.400 дка, находящ се в местност Д., с. Б.,
общ. К..
Установява се от справката по лице, в Служба по вписванията – К. за
периода от 01.01.1992г. до 19.12.2017г., отнасяща се до КР. КР. Т., касаеща
вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална партида № 21862, че
към датата на съставяне на нотариалния акт - 19.12.2017г., липсват наложени
тежести върху имотите, предмет на сделка, като в същата не фигурират
заведени искови молби, възбрани и др. тежести.
Със споразумение от 26.10.2017г., видно от представения протокол №
104/26.10.2017г. по НОХД № 470/2017г. по описа на КрлРС, на основание чл.
131, ал. 1, т. 12, пр. 1-во, вр. чл. 128, ал. 2, пр. 1-во вр. с ал. 1 от НК, вр. чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК, на КР. КР. Т. му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от 2 години и 6 месеца, което наказание на основание чл. 66, ал. 1 от
НК било отложено изпълнението за срок от 2 години и 6 месеца с изпитателен
срок 4 години, за това, че на 20.04.2017г., в с. К., в местност „Я.“ по
хулигански подбуди е причинил на Н. Д. Н. тежка телесна повреда,
изразяваща се в продължително разстройство на съзнанието, което го довел
до енцифалопатия, промяна на личността (характеропатия и деменция), с
готовност за епилептични припадъци. Определението, с което съдът е
одобрил постигнатата спогодба е влязло в законна сила на 26.10.2017г.
Видно от представените съдебни актове, с Решение № 1374 от
13.11.2018г., постановено по гр.д.№ 683 по описа за 2018г. по описа на
Пловдивски окръжен съд, КР. КР. Т. е осъден да заплати на Н. Д. Н. сумата от
40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
претърпени болки и страдания в резултат от причинената на 20.04.2017г. от
КР. КР. Т. тежка телесна повреда, изразяваща се в продължително
5
разстройство на съзнанието, което е довело до енцефалопатия, промяна на
личността (характеропатия и деменция) и с готовност за епилептични
припадъци, за което престъпление КР. КР. Т. е признат за виновен съгласно
одобрено споразумение по НОХД № 470/2017г. на КрлРС, влязло в сила на
26.10.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от 40 000 лв.,
считано от 20.04.2017г. - датата на увреждането до окончателното й
изплащане, както и сумата от 4303.03 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди - направени от ищеца разходи за лечение в
периода 20.04.2017г. – 27.09.2017г. в резултат на същото увреждане, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 20.04.2017г. - датата на
увреждането до окончателното й изплащане; сумата от 2271.32 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от КР. КР. Т. имуществени вреди
в резултат на непозволеното увреждане от 20.04.2017г. - пропуснати ползи,
съставляващи разликата между дължимото на ищеца трудово възнаграждение
и полученото от него обезщетение за временна неработоспособност, за
периода 20.04.2017г. до края на месец октомври 2017г., ведно със законната
лихва върху главницата ,считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда - 20.03.2018г. до окончателното й изплащане. С решението, КР. КР. Т. е
осъден да заплати на Н. Д. Н. и направените по делото разноски в размер на
1626.00 лева. Постановеното от ПОС решение е обжалвано пред Апелативен
съд – Пловдив, като с Решение № 58/16.04.2019г., постановено по в.гр.д. №
18/2019г., решението на ПОС е потвърдено. Видно от издадения
изпълнителен лист от 01.07.2019г. по гр.д.№ 683 по описа за 2018г. по описа
на Пловдивски окръжен съд за присъдените в съдебното производство суми,
решението на ПОС е влязло в законна сила на 23.05.2019г.
Междувременно, в хода на гр.д.№ 683/2018г. по описа на ПОС е
издадена обезпечителна заповед от 20.03.2018г., с която е наложена възбрана
върху процесните недвижими имоти, собственост на КР. КР. Т.. Видно от
писмените доказателства, представени от ответната страна, обезпечителната
заповед е обжалвана от Н. П. М. с жалба до ПОС, вх. № 26135/14.01.2021г.
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на двете
страни, като в хода на делото ищецът се е отказал от разпита на допуснатите
му двама свидетели. Свидетел е осигурен само от ответника - Н. П. М., в
лицето на С.Ш.Ф., който твърди, че познава Н. П. М. от преди четири, пет
6
години, тъй като взимал животни от него. Твърди, че заедно с Н., в края на
2020г. имали намерение да сключат сделка за един имот в село Б.,
представляващ празно място с постройка, в регулацията на селото, в който
имот никой не живеел и бил запустял. В края на този имот, до постройката
имало река и в него имал намерението да гледа животни. Ходил на оглед,
харесал имота и се уговорили за цена от 10 000 лева. Сделката обаче не се
сключила, защото по даден съвет трябвало да отидат да изкарат някакъв
документ, но от съответната служба му казали, че имало възбрана и не може в
момента да се осъществи сделка. Разказва, че във връзка с този документ Н.
се ядосал и двамата отишли до предишния собственик на имота - К.Т.. Н.
попитал К. как му е продал мястото, при положение, че имало нещо, поради
което сега той не можел да го продаде и двамата започнали да се карат. К.
започнал да вика и да ругае, като им казал да се махат, за да не стане по-
лошо. Н. пък обвини К., че го е излъгал. Свидетелят твърди, че след случилия
се скандал още тогава приключил със сделката и загубил желание да купува
този имот.
Ответникът - Н. П. М., лично в съдебно заседание, проведено на
12.01.2022г. по реда на чл. 176 от ГПК признава, че към настоящия момент
ползвал земите, които лично е закупил, в това число - къщата и стопанските
постройки, но никой не живеел там. Къщите били почти паднали, срутени. В
тези имоти, като вземе животните ги вкарвал в обора, а къщата почти я
нямало, те била кирпичена, стара къща и паднала. Познавал брата на К., който
се казвал Б., но със същия нямал правоотношения и обща дейност.
По искане на ищцовата страна, с цел установяване верността на
изявлението на Н. П. М., дадено по реда на чл. 176 от ГПК, че същият няма
правоотношения и обща дейност с брата на К. – Б., съдът е изискал от МЗХГ,
БАБХ, ОД – Пловдив справка за това – дали има регистриран животновъден
обект с рег. № 4343-0146 в с. Б., на кое име, на какво основание и вид
дейност.
Във връзка с това, по делото е постъпила кореспонденция от ОДБЗ –
Пловдив (л. 126-153 от делото), видно от която животновъден обект с рег. №
4343-0146 в с. Б. е регистриран на името на Б. К. Т., съгласно заявление,
лично подадено от нето на 09.12.2020г. с адрес на имота: с. Б., парцел III-610.
В преписката от документи, същият е представил и договори за наем, като
7
един от тях е сключени с Н. П. М. от дата 07.12.2020г. и се отнася за имоти:
УПИ IV-611 площ 900.00 кв.м., находящ се в с. Б.; УПИ V-612 площ 900.00
кв.м., находящ се в с. Б.; поземлен имот пл. № 019007 площ 0.869 дка,
находящ се в местност Д.д., с. Б.; поземлен имот пл. № 019008 площ 0.441
дка, находящ се в местност Д.д., с. Б. и поземлен имот пл. № 617, в кв. 24, с
площ от 1000.00 кв.м., находящ се в с. Б.. Въз основа на заявлението и
комплекта с приложените документи, производството пред МЗХГ, БАБХ,
ОДБЗ – Пловдив е завършило с издаване на Удостоверение за регистрация на
животновъден обект № 4054/10.03.2021г., а именно – говедовъзна ферма с
договорно лице: Б. К. Т., намиращ се в с. Б., УПИ III-610. Обектът е вписан в
регистър на ОДБЗ – Пловдив и в ИИС на БАБХ, ВетИС с ветеринарен
регистрационен номер 4343-0146.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът прави средните изводи от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът има право да
иска да бъдат обявени за недействителни по отношение на него всички
действия, с които длъжникът го уврежда. За да бъде уважен искът по чл. 135,
ал. 1 от ЗЗД е необходимо да са налице предвидените в закона предпоставки,
а именно: ищецът да има качеството на кредитор, увреждане на кредитора,
поради което у същия е налице правен интерес от предявяване на иска, когато
с действията си длъжникът намалява имуществото си, което може да осуети
удовлетворяването на вземането на кредитора. Следващата предпоставка е
вземането на кредитора да е възникнало преди датата на извършването на
правното действие от длъжника, което се атакува с иска по чл. 135 от ЗЗД,
длъжникът – ответник да е извършил някакво правно, а не фактическо
действие. На следващо място когато сделката е възмездна, лицето, с което
длъжникът е договарял трябва да е знаело за увреждането, което кредитора
понася в резултат на сделката, като това знание трябва да е налице към
момента на извършването й, а когато е безвъзмедна не е необходимо такова
знание. Съгласно чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, знанието за увреждане се предполага
до доказване на противното ако третото лице е низходящ на длъжника.
Липсата на един от тези елементи на фактическия състав е основание за
отхвърляне на иска по чл. 135 от ЗЗД.
8
Тъй като искът по чл. 135 от ЗЗД е конститутивен, тежестта на
доказване пада изцяло върху ищеца. От възприетата фактическа обстановка
съдът приема, че ищецът безспорно е доказал качеството си на кредитор, въз
основа на причинената от КР. КР. Т. тежка телесна повреда, за което има
влязла в сила наказателна присъда. За репарирането на настъпилата тежка
телесна повреда, КР. КР. Т. дължи обезщетение причинени неимуществени
вреди - претърпени болки и страдания, както и за причинени имуществени
вреди – направени от ищеца разходи за лечение, както и пропуснати ползи,
съставляващи разликата между дължимото на ищеца трудово възнаграждение
и полученото от него обезщетение за временна неработоспособност.
Доколкото липсва доброволно плащане за това, размерът на обезщетението е
определен по-късно, с влязло в сила решение, постановено по гр.д.№
683/2018г. по описа на ПОС, влязло в законна сила на 23.05.2019г.
Безспорно е установена разпоредителната сделка – продажба на
имущество, собственост на КР. КР. Т. в полза на Н. П. М., за което е бил
съставен и нотариален акт № 40, том III, рег. № 6602, дело № 408/2017г. по
описа на нотариус П.И.. Увреждането на ищеца е настъпило на 20.04.2017г., а
влязлата в сила наказателна присъда е от 26.10.2017тг. Разпоредителната
сделка е сключена на 19.12.2017г., т.е. вземането на кредитора е възникнало
преди увреждаща сделка и с тази продажба се намалява длъжниковото
имущество. В тази връзка следва да се отбележи, че целта на отменителния
иск е да се възпрепятства недобросъвестният длъжник да намали
възможностите за удовлетворяване на кредиторите, а такава възможност има
не само когато вземането е изискуемо и установено по своя размер, а и преди
да настъпи изискуемостта или преди с решение на съд да бъде то признато в
определен размер. Такава възможност е напълно реална преди настъпването
на изискуемостта и преди установяването на размера на вземането.
Следователно нито от текста на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, нито от целта на закона
може да се направи заключение, че вземането на кредитора трябва да бъде
установено по размер и да е вече изискуемо, за да може с успех да се предяви
отменителният иск. От значение е вземането да предшества по време
увреждащото действие на длъжника. Независимо от горното ищецът
безспорно доказа, че вземанията му към длъжника е изискуемо.
В случая, съдът намира, че по делото не е установен един от елементите
9
на визираната разпоредба, а именно - не се установи знание на Н. П. М. за
това, че при извършване на сделката е възможно да бъдат увредени
имуществени права на ищеца. Знанието е необходим елемент на състава на
чл. 135 от ЗЗД, тъй като оспореното по този ред действие (на разпореждане)
от страна на КР. КР. Т. е възмездно, и същевременно липсват данни, Н. П. М.
да е „........низходящ, възходящ или брат......... на длъжника“. Знанието, като
обективен факт следва да бъде доказано от ищеца, който се позовава на него,
съобразно общото разпределение на доказателствената тежест в процеса. Това
не е направено. Дори в постъпилата преписка от ОДБЗ – Пловдив да се
съдържат данни за наличие на договор за наем с процесните имоти, сключен
между брата на ищеца - Б. К. Т. и Н. П. М. от дата 07.12.2020г., то
възникналите облигационни отношения между двамата датират много по-
късно от осъществената разпоредителна сделка, предмет на настоящото
производство. От сключения три години по-късно договор за наем между
брата на ищеца - Б. К. Т. и Н. П. М., не могат да се извлекат каквито и да е
било данни за знание на Н. П. М., че разпореждането има за цел да увреди Н.
Д. Н.. В рамките на настоящото дело също не бяха ангажирани годни
доказателства, от които да личи такова знание. За това свидетелства и
разпитания по делото свидетел, който твърди, че е желаел да закупи един от
имотите, на след узнаването за наложена възбрана, която не е знаел и Н.М.,
същият се е отказал. Това обаче е било повод, двамата да посетят имота и да
искат среща с К.Т., който е бил обвинен от Н.М., че го е излъгал при
закупуване на имотите през 2017г., доколкото по отношение на същите има
проблем и се е разярил скандал между двамата. Ето защо, предпоставките на
чл. 135 от ЗЗД не са осъществени по отношение на ищеца. Искът му се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
Разноски само претендира ответника Н. П. М.. На основание чл. 78, ал. 3
ГПК в полза на същия следва да се присъдят сторените разноски в размер на
500.00 лева – адвокатско възнаграждение, съгласно списъка на разноски по
чл. 80 от ГПК, съдържащ се на л. 154 от делото.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
10
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Н. Д. Н. от с. К., П. област, ул. „С.“ № 3 с
ЕГН **********, против КР. КР. Т. от с. Б., П. област, улица „*****“ № 8 с
ЕГН ********** и Н. П. М. от с. В., П. област, ул. „****“ № 1 с ЕГН
**********, с правно основание в чл. 135 от ЗЗД, да се обяви за относително
недействителен по отношение на ищеца договора за покупко-продажба на
имоти, представляващи: 1. Урегулиран поземлен имот IV-611 площ 900.00
кв.м., находящ се в с. Б., общ. К., ведно с построена в имот пл. № 611 -
Сграда; 2. Урегулиран поземлен имот V-612 площ 900.00 кв.м. находящ се в
с. Б. общ. К., ведно с построени в имот с пл. № 612 - Сграда площ 46.00 кв.м.
и Сграда с площ 50.00 кв.м.; 3. Поземлен имот пл. № 617, за който е отреден
УПИ X-617, в кв. 24, с площ от 1000.00 кв.м., находящ се в с. Б., общ. К.; 4.
Поземлен имот пл. № 019007 площ 0.869 дка, находящ се в местност Д.д., с.
Б., общ. К.; 5. Поземлен имот пл. № 019008 площ 0.441 дка, находящ се в
местност Д.д., с. Б. ,общ. К. и 6. Поземлен имот пл. № 001137, площ 4.400
дка, находящ се в местност Д., с. Б., общ. Карлов, за която продажба е
съставен нотариален акт № 40, том III, peг. № 6602, дело № 408/19.12.2017г.
на Нотариус П.И. гр. К., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Н. Д. Н. от с. К., П. област,
ул. „С.“ № 3 с ЕГН ********** да заплати на Н. П. М. от с. В., П. област, ул.
„****“ № 1 с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на
500.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Окръжен съд – Пловдив.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
11