Р Е Ш Е Н И Е
№
, гр. София, 03.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско
отделение, в закрито заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
Разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова
в. гр. д. № 8646 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното
предвид:
Съдебното производство е образувано по реда на
чл. 435 ал. 1 от ГПК, по жалба, именована частна, вх. № 2652/ 27.02.2019 г.,
подадена от взискателя Г.Е.Ш., чрез процесуалния му представител, против
постановление за приключване на изпълнителното производство № 1535/ 2018 г. по
описа на ДСИ при СРС, 3 отд., 20 участък. Съобразно изложените в жалбата
оплаквания постановлението било незаконосъобразно, тъй като липсвали елементите
на фактическия състав по чл. 433 ал. 1 от ГПК, към които препращала ал. 2 на с.
чл. Постановлението било издадено преди да е влязло в сила постановлението за
отказ за събиране на сумата от 206.20 лв., срещу което взискателят подал жалба,
по която съдебното производство било висящо. Поради процесуална и
материалноправна незаконосъобразност на атакуваното постановление се настоява
за неговата отмяна и връщане на делото за продължаването му от съдебния
изпълнител, претендирани са разноски и адвокатско възнаграждение.
Длъжникът „С.Е.“ ЕАД не е депозирал писмено
становище по жалбата.
От приложените по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК мотиви на съдебния изпълнител е
видно, че намира жалбата за допустима, но неоснователна, тъй като длъжникът
превел цялата дължима сума по дълга, което налагало приключване на
изпълнителното производство. Жалбата на взискателя против постановлението, с
което ДСИ отказал събиране на сумата от 206 лв. била оставена без уважение с
влязъл в сила съдебен акт.
По делото липсват доказателство относно датата
на връчване на постановлението за приключване на изп. д. на взискателя чрез
процесуалния му представител, поради което настоящият състав на СГС счита, че
жалбата е депозирана в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано
лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител,
поради което е процесуално допустима.
Относно основателността и Градският съд намира
следното:
Изп. д. № 1535/ 2018 г. по описа на ДСИ при
СРС, 3 отд., 20 участък, е образувано по молба от Г.Е.Ш. ***, с ЕГН **********,
и приложен изпълнителен лист от 03.07.2018 г., издаден по гр. д. № 65238/ 2014
г. по описа на СРС, 118 – и състав, по силата на който „С.Е.“ ЕАД е бил осъден
да му заплати сумата от 365 лв. С определение № 4118/ 09.02.2018 г. по ч. гр.
д. № 15018/ 2017 г. по описа на СГС, VІ – 7 състав, частната жалба на Г.Е.Ш.
против разпореждането по гр. д. № 65238/ 2014 г., с което му е било отказано
издаването на обратен изпълнителен лист за сумата от 200 лв., направени в хода
на изпълнителното производство разноски и 6 лв. за издаване на съдебно
удостоверение, е била оставена без уважение като неоснователна.
В срока за доброволно изпълнение длъжникът „С.Е.“
ЕАД изплатил изцяло дълга, предмет на изпълнителното производство, включително
и сторените от взискателя разноски за държавни такси и адвокатско
възнаграждение.
Взискателят подал молба за събиране на сумата
от 206.20 лв., представляващи разноски в производството по издаване на
изпълнителен лист, която е била оставена без уважение по съображения за липса
на годен изпълнителен титул. Против разпореждането на ДСИ взискателят подал
жалба, по която било образувано в. гр. д. № 2884/ 2019 г. по описа на СГС, ТО,
VІ – 12 състав. С решение № 4019/ 05.06.2019 г. Градският съд отхвърлил жалбата
на Г.Е.Ш. като неоснователна.
С постановление от 17.01.2019 г. ДСИ и на
основание чл. 433 ал. 2 от ГПК приключил изпълнителното производство по изп. д.
№ 1535/ 2019 г. по описа на ДСИ при СРС, 3 отделение, 20 участък.
При така изложените фактически данни Градският
съд достига до извода за неоснователност на подадената жалба.
Разпоредбата на чл. 433 ал. 2 от ГПК
предвижда, че изпълнителното производство се приключва с изпълнение на
задължението и събиране на разноските по изпълнението. Приключването на
изпълнителното производство по смисъла на чл. 435 ал. 2 от ГПК се различава от
прекратяването му в предвидените в ал. 1 на с. чл. хипотези, при които дългът
не е събран, но са настъпили визираните от законодателя предпоставки за
прекратяване на изпълнителното производство. Хипотезата на чл. 433 ал. 2 от ГПК
не препраща към чл. 433 ал. 1 от ГПК поради липса на изрично препращане и
индиректно с оглед разпоредбата на чл. 433 ал. 3 от ГПК.
От приложените по изп. д. № 1535/ 2018 г.
доказателства става ясно, че длъжникът „С.Е.“ ЕАД е изпълнил цялото задължение,
посочено по размер в призовката за доброволно изпълнение, включително сторените
от взискателя разноски по изпълнителното производство и адвокатско
възнаграждение, поради което следва да бъде приключено. Независимо, че
постановлението е било издадено по време на образуване на в. гр. д. № 2884/
2019 г. по описа на СГС, ТО, VІ – 12 състав, образувано по жалба на взискателя
срещу разпореждането на ДСИ, с което е отказано събирането на сумата от 206.20
лв., то с решение № 4019/ 05.06.2019 г. жалбата му е била отхвърлена като
неоснователна и това обстоятелство следва да бъде взето предвид при настоящото
произнасяне и на основание чл. 235 ал. 3 от ГПК.
Предвид изложените съображения жалбата,
инициирала настоящото произнасяне, е неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 437 от ГПК
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, именована частна,
вх. № 2652/ 27.02.2019 г., подадена от взискателя Г.Е.Ш., чрез процесуалния му
представител, против постановление за приключване на изпълнително производство
№ 1535/ 2018 г. по описа на ДСИ при СРС, 3 отделение, 20 участък.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.