ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…………….
6.03.2020 г. гр. Балчик
Балчишкият
районен съд граждански състав
На
пети март през две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА
Секретар:
Прокурор: без
Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина
Велчева
Гражданско дело № 806 по описа за 2019 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от Д.К.И.
*** и Б. *** против Х.Ж.Р. и Н.Ж.К. ***
за признаване
за установено, че ищците са насители на правото на собственост върху ½
ид.ч. от следния недвижим имот:
поземлен имот с
идентификатор 39459.502.55 по кад.карта на с.Кранево, целият с площ от 925
кв.м.
В хода на делото ответниците
предявиха насрещна искова молба, с която желаят съда да признае за установено
по отношение на ищците по първоначалния иск, че те са носители на правото на
собственост върху 7/10 ид.ч. от двоно място с площ от 925 кв.м., представляващо
поземлен имот с идентификатор 39459.502.55 по кад.карта на с. Кранево, находящо
се в с. Кранево, ул. „Черно море“ №14-16.
След анализ на исковата и
насрещната искова молби, съдът ги намира за редовни, а
предявените искове за допустими.
Страните правят искане за
допускане на свидетели, с оглед установяване на твърдените от тях факти относно
осъществено фактическо владение върху имота и периода на своене, което съдът
намира за допустимо, относимо и необходимо по делото.
Правят искане за допускане на съдебно
– техническа експертиза и издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с
документи от Общинска администрация - Балчик, по което съдът ще се произнесе в
съдебно заседание след изслушване на страните и свидетелите.
Воден от изложеното и на осн. чл.140 от ГПК, съдът намира, че са
налице условията за насрочване на делото в открито съдебно заседание, като
състави по делото доклад, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА съдебно заседание за 5.05.2020 г . – 9,30 ч.
Да се призоват
страните, чрез техните проц.представители.
ПРЕПИС от отговора да
се връчи на ищците.
ДОПУСКА приемането на
представените по делото писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит по
двама свидетели на двете страни, които същите се задължават да водят в съдебно
заседание, като
УКАЗВА на страните в
едноседмичен срок с писмена молба да посочат трите имена на свидетелите.
Съдът съставя проекто – доклад по
делото:
На
осн.чл.146 ал.1 т.1 от ГПК, докладва обстоятелствата, от които произтичат
претендираните права и възражения:
Ищците твърдят, че са собственици
на по ¼ ид.ч. от процесния имот. Имотът придобили чрез дарение от
техните родители. Останала част от имота е била собственост при равни квоти на
ответниците по силата на дарение от техните родители. Преди дарението,
родителите на страните изградили сграда в имота и, заедно с тяхната баба БИа се
споразумели, че дворното място ще се ползва по равно от праводателите на
страните, като за целта били използвани услугите на техник. При разпределение
на двора, на ищците била отредена за ползване западната част от имота, а за
ответниците източната. Били изградени отделни входове към улицата за двете
части на имота, както и отделна водомерна шахта с отделен водомер и партида за
водоснабдяване и ел.снабдяване. През 1998 г. наследодателят на ответниците дала
разрешение на Д.И. да построи в площта отредена за ищците втора жилищна сграда. Ищците твърдят, че владението
върху тези разпределени площи, които съответстват на ½ ид.ч. от дворното
място било осъществявано от тях в периода 1976 г. до 1993 г., чрез баща им, а
впоследствие и лично от тях до началото на 2018 г., което налага, според
тях, извода за осъществяване от тях на фактическия
състав на придобивната давност по отношение на тези части от недвижимия имот.Т.к.
ответниците оспорвали размера на тяхната собственост, за ищците бил налице
правен интерес да водят настоящия правен спор.
В срока по чл.131 от ГПК в
деловодството на съда постъпи писмен отговор и насрещен иск от ответниците.
Те оспорват ищцовата претенция. Твърдят, че през
1962 г. дядо им по време на брака му с БИ придобил дворно място с площ от 1590
кв.м. , ведно с изградената в него къща за живеене, чрез осъществено давностно
владение, за което бил съставен нот.акт №16 т. 4 д. №1289/1962 г. на нотариус
при РС-Варна.
С нот.акт №153 т. 1 д. №234/1980
г. на нотариус при РС-Балчик, баба им била призната за собственик на масивна
жилищна сграда. Същата година баба им прехвърлила на майката на ответниците-Златка
по първоначалния иск - 1/2 ид.ч. от придобитото дворно място и целия втори етаж
от двуетажна жилищна сграда. Преди това през 1976 г. починал един от синовете
на Б и И– С. През 2016 г. майката на ответниците им прехвърлила по ¼
ид.ч. от дворното място. Останалата ½ ид.ч. придобили по наследяване
след смъртта на родителите си.
През 1981 г., баба им бяла
прихвърлила на наследодателя на ищците първия етаж и половината от приземния
етаж от жилищната сграда.
През 1982 г. Василка Иванова
продала на брат си Костадин своята ¼ ид.ч. от дворното място.
През 1993 г., родителите на
ищците им прехвърлили по ¼ ид.ч. от дворното място.
Ответниците намират, че са
собственици на ½ ид.ч. от дворното място по силата на прехвърлителна
сделка и изтекла продобивна давност, като към владението същите присъединяват
това на баба им Бяла Иванова и майка им
Златка Иванова.
Другата ½ ид.ч.от имота,
ответниците намират, че е собствена при равни квоти между Б, С, В, К и З.
Оспорват обстоятелството, че К е придобил над 1/10 ид.ч. от В, т.к. същата е
била носител на правото на собственост върху 1/10 ид.ч. от дворното място. При
тези наведените фактически твърдения намират, че ответниците по първоначалния
иск са носители на правото на собственост върху 3/10 ид.ч. придобити по
наследяване от БИ и С И. и прехвърляне от К И..
Твърдят, че към смъртта на дядо
им и след това имотът е бил владян единствено от баба им Б И, както и че имотът
е бил разделен на две части, както и че ищците да са плащали данъци.
Намират, че в производството по
гр.д. №664/2018 г. по описа на Районен съд-Балчик се е преклудирало правото да
правят възражения за притежавани от тях идеални части над тези заявени в производството.
В представения писмен отговор по
насрещната искова молба, ищците първоначалния иск оспорват същата.
На осн.чл. 146 ал. 1 т. 2 от ГПК съдът определя
правната квалификация на исковете в нормата на чл. 124 от ГПК.
На осн.чл.146
ал.1 т.5 от ГПК, съдът указва, че
Върху ищците лежи тежестта на доказване, че са
носители на правото на собственост върху процесните
идеални части от имота.
Върху ответниците лежи тежестта на доказване, че са носители на правото на собственост
върху процесните идеални части от имота.
СЪДЪТ ПРИКАНВА
СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
производство на основание чл.140 от ГПК. При постигане на спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
НАСОЧВА на
основание чл.11 ал.2 от Закона за медиацията страните към разрешаване на спора
си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат
доброволно разрешаване на спора, като там могат да бъдат подпомогнати за
постигане на споразумение, което да бъде утвърдено от съда.
УКАЗВА на
страните, че при използван способ чрез медиация, страните могат да решат и
други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по
тях споразумение.
УКАЗВА на
страните, че в Районен съд - Балчик функционира „Програма Спогодби“ и
медиацията може да бъде осъществена в кабинет
№206 на втория етаж в сградата на Районен
съд Балчик. Услугата по образувани съдебни производства в РС - Балчик е
безвъзмездна, без заплащане на такси за процедурата. Участие в „Програма
Спогодби“ страните могат да заявят на
телефони **********, **********; ********** като могат да поискат и
допълнителна информация на e-mail: ******************@***.**; *********@*****.***;
**************@*****.***.
УКАЗВА на страните, че при желание от
тяхна страна могат да ползват и друг медиатор, вписан в единния регистъра на
медиаторите към Министерството на правосъдието.
Препис от определението да се връчи
на страните.
СЪДИЯ:……