РЕШЕНИЕ
№. 1975
гр. Пловдив, 10.11.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на дванадесети октомври през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ
ДОБРЕВА и участието на прокурора Иляна
Джубелиева, като разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело № 2183 по описа на съда за 2023 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от В.И.П., ЕГН ***********, с адрес: ***, срещу Решение
№ 93 от 20.06.2023 г., постановено по а.н.д № 200 по описа за 2023 г., на
Районен съд - Асеновград, II – ри наказателен състав, с което е потвърдено
наказателно постановление № 19-0239-000358/29.03.2019г., издадено от Началника
на РУ към ОДМВР - Пловдив, РУ – гр. Асеновград, с което на жалбоподателя са
наложени следните административни наказания: 1. На основание чл. 177, ал.1, т.1
от ЗДвП – „Глоба” в размер на 300 лв., за нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП.;
2. На основание чл. 177, ал.1, т.4 пр.1 от ЗДвП - „Глоба” в размер на 300 лв.
за нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП и 3. На основание чл.183 ал.1, т.1, пр.
3 от ЗДвП - „глоба” в размер на 10 лв., за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
съда, че в случая не може да намери приложение институтът на давността по чл.
82, ал. 3 от ЗАНН, тъй като оспореното наказателно постановление /НП/ не е
влязло в сила. Сочи се, че издаденото на 29.03.2019г. НП е връчено на
нарушителя на 01.02.2023г., поради което на основание чл. 82, ал. 3 от ЗАНН
следва да бъде отменено. Иска се присъждане на съдебни разноски за двете
инстанции.
3. Ответникът по
касационната жалба – РУ – гр. Асеновград при ОДМВР – Пловдив, не взема становище по
допустимостта и основателността на жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил
сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП
№ 19-0239-000358/29.03.2019г., издадено от Началника на РУ – гр.
Асеновград
към ОДМВР – Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа на
АУАН № 385 от 02.03.2019 г., съставен от К. И. С. – на длъжност младши
автоконтрольор при
РУ – гр. Асеновград към ОДМВР – Пловдив. Обективираните в акта констатации
се свеждат до следното:
С акт за установяване на административно нарушение от 02.03.2019г. било
констатирано, че на същата дата около 15.15 часа в гр. Асеновград на ул. „В. Левски“ до
магазин „Лидъл“, В.И.П. управлявал л.а. „Форд Транзит“ с рег.№ РВ***СК, който
било със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка „ГО“ и спрян
от движение.
Освен това при проверката се установило, че водачът е лишен от право да
управлява МПС по административен ред, като СУМПС му е било отнето. Същият
не представил и СРМПС част ІІ. За така констатираните нарушения, на
водача в негово присъствие бил съставен АУАН. Актът бил връчен на
нарушителя за подпис, като същият го подписал, без възражения. Допълнителни
писмени възражения не са били подадени в срока по 44 ал.1 от ЗАНН.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн.
чл. 177, ал.1, т.1, т. 4 и чл.183 ал.1,
т.1 от ЗДвП наложил на нарушите посочените по – горе административни наказания.
Наказателното постановление било връчено на нарушителя на 01.02.2023 г.
7. В хода на съдебното производство пред районния съд е
разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в
акта.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно както от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна
на издаденото наказателно постановление. Съдът не е намерил и основания за
намаляване размера на наложените наказания. Относно претенцията за изтекла
давност по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН приел, че този институт в случая е неприложим,
тъй като наказателното постановление не е влязло в сила и посоченият срок не е
започнал да тече, а сроковете погасяващи административнонаказателното
преследване все още не са изтекли.
ІV. От правна страна:
9. Относно спорния по делото въпрос следва да се
съобрази задължителната съдебна практика, отразена в Тълкувателно постановление
№ 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на Върховен касационен съд и
Върховен административен съд. Понастоящем в ЗАНН са регламентирани два
вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява
възможността компетентният орган да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), и изпълнителска
давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да
реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН).
От своя страна, изпълнителската давност може да бъде квалифицирана на
обикновена (по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН) и абсолютна такава (по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН). В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81,
ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с
приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл.
11 от ЗАНН, която разпоредба препраща към уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.
В случая административнонаказателно производство,
при провеждането на което е издадено обжалваното наказателно постановление, е
образувано и проведено, при спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Нарушението е извършено на 02.03.2019 г., като АУАН е издаден на същата дата,
т.е. в шест месечния срок по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН. Наказателното постановление
е издадено на 29.03.2019 г. - в срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, с което е
прекъснат давностния срок по чл. 80, т. 5 от НК и е започнал да тече нов
тригодишен срок. Наказателното постановление е връчено на дата 01.02.2023г. При
това положение се явяват основателни доводите на оспорващия, че при липсата на
доказателства в периода от 29.03.2019 г. до връчването на НП – 01.02.2023 г. да
са извършвани действия, които да са спрели или прекъснали давността по чл. 80,
т. 5 от НК, то същата се явява изтекла.
Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК предвижда абсолютна давност, с
изтичането на която, макар да е образувано производство, отговорността се
погасява. Съгласно посочената норма, независимо от спирането или прекъсването
на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, т.е.
четири години и шест месеца от датата на извършване или довършване на
нарушението. В случая, дори да се сподели позицията на районния съд, че в
производствата по ЗАНН намира приложение единствено срока по чл. 81, ал. 3 от НК, то към настоящия момент се установява, че и тази абсолютна давност също е
изтекла към 02.09.2023г. По аргумент от чл. 305, ал. 5 НПК вр. чл. 84 ЗАНН в
рамките на административнонаказателното производство съдът следи служебно за наличие
на предпоставките по чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК – погасяване на отговорността
поради изтичане на предвидената в закона давност.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден и допустим, но неправилен
съдебен акт, който следва да бъде отменен ведно с издаденото наказателно
постановление.
V. По съдебните
разноски.
10. Предвид изхода на делото и правилото на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна. Същите се доказват в размера на 400 лева за адвокатска защита пред първата инстанция. Извършването на разноски пред касационната инстанция не е доказано, поради което в тази част претенцията на оспорващия е неоснователна.
По правилото на
чл. 143, ал. 1 във вр. §1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат поети
от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 93 от 20.06.2023 г., постановено
по а.н.д № 200 по описа за 2023 г., на Районен съд - Асеновград, II – ри
наказателен състав.
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
19-0239-000358/29.03.2019г., издадено от Началника на Районно управление -
Асеновград към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
Пловдив.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Пловдив да заплати на В.И.П., ЕГН ***********, с адрес: ***, сумата от
общо 400 (четиристотин) лева, представляваща съдебни разноски за разглеждане на
делото пред въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя
за присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.