Решение по дело №2753/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на К. В. Ц. , против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-001410/6.11.2023 год. , издадена от В. С. И. на длъжност полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Варна , с която на основание чл.171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена на Ц. принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. С жалбата се претендира материална незаконосъобразност на обжалваната заповед – отрича се употребата на наркотични вещества, като се настоява за резултатите от изследването на дадената кръвна проба. По същество се иска отмяна на обжалваната заповед и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат П. Н., от когото се представя списък на разноските.

Ответникът- полицейски инспектор в Сектор „ Пътна полиция” при ОД на МВР-Варна В. С. И., чрез упълномощения юрисконсулт Г. оспорва жалбата, но не представя указаните от съда доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :

С. К. В. Ц. е съставен от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна акт за установяване на адм. нарушение серия GA № 1112452 от 4.11.2023 г., в който е отразено, че същият на 4.11.2023 г. в 21.25ч. управлява в [населено място] по помощното платно на [улица]до номер 130 лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ***, след употребата на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство Dreger Dryg Test 5000 с фабричен номер АRRВ-0042, който отчита положителен резултат за употреба на Амфетамин с проба номер 384, като на водача е издаден талон за медицинско изследване номер 0155310. Талонът за медицинско изследване е връчен на Ц. на същата дата в 22.55 ч. , след което в 23.31 ч. той е дал биологична кръвна проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване, която според приложеното на л.22 от делото писмо на началника на МБАЛ-Варна към ВМА-София полк. проф. д-р В. била пренасочена към Медицински институт на МВР-София. Същевременно, за деянието за което е бил съставен горепосоченият акт за установяване на адм. нарушение е било образуваното досъдебно производство № 1741/2023 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР-Варна за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, в резултат на което и на основание чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН е издадена мотивирана резолюция № 23-0819-[рег. номер]/8.11.2023 г. за прекратяване на административно-наказателното производство. По повод констатираното с АУАН нарушение по чл.5, ал.3, т.1,пр.2 от ЗДвП , преди получаване на резултата от химико-токсикологичното лабораторно изследване на биологичната кръвна проба, полицейският инспектор В. С. И. въз основа на правомощията предоставени й с т.1.8 от издадената от директора на ОДМВР-Варна заповед № 365з-8226/30.12.2021 г., издава заповед № 23-0819-001410/6.11.2023 г. за прилагане на принудителна административна мярка , с която на основание чл.171, т.1, б. “б“ от ЗДвП налага на К. В. Ц. принудителна адм. мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца”. Заповедта е връчена на Ц. на 13.12.2023 г., след което на 14.12.2023 г. от упълномощения от него адвокат П. Н. е подадена по електронен път жалба до АС-Варна.

При така установените обстоятелства, съдът намира жалбата на Ц. за процесуално допустима като подадена от адресат на адм. акт, в срока по чл.149, ал.1 от АПК и при наличието на правен интерес от съдебно оспорване.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна предвид следното :

Обжалваната заповед представлява валиден адм. акт, който е издаден от адм. орган разполагащ с необходимата материална компетентност. Издателят на заповедта е служител на ОД на МВР-Варна, която в случая се явява служба за контрол по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, чийто директор притежава в качеството си на нейн ръководител посочените в същата норма правомощия за прилагане на изброените принудителни адм. мерки, включително тази по чл.171, т.1, б. “б“ от ЗДвП. Нормата предвижда възможност за ръководителя да делегира правомощията си по прилагане на ПАМ на определени от него длъжностни лица, което в случая е сторено с издадената от директора на ОД на МВР-Варна заповед № 365з-8226/30.12.2021 год. Заповедта е цитирана в оспореният адм. акт, като видно от съдържанието на т. 1.8 от същата, правомощията по прилагането на ПАМ са делегирани на полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна за цялата територия обслужвана от същата дирекция. По делото няма спор, че издателят на оспорената заповед заема посочената в т.1.8 от заповедта длъжност, поради което като издадена в пълно съответствие с делегираните законови правомощия, обжалваната заповед представлява валиден адм. акт.

Разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП изисква заповедите за прилагане на ПАМ да бъдат мотивирани. Обжалваната заповед съдържа пълно изложение на фактически и правни основания, поради което съдът намира за спазена формата на адм. акт.

Спор относно спазването на административнопроизводствените правила не е налице. При извършената от съда служебната проверка на обжалваната заповед такива нарушения не се констатираха.

Спорът основно е концентриран по правилното приложение на материалния закон, във връзка с което съдът намира за недоказани посочените в обжалваната заповед фактически основания за издаването й. Съгласно чл. 170, ал.1 от АПК, доказателствената тежест за тяхното установяване е за ответника , като същата му е указана още с постановеното разпореждане за насрочване на делото с № 258/9.01.2024 г. и впоследствие е конкретизирана в първото и второто по делото съдебни заседания. Съобразно съдържанието на обжалваната заповед, подлежащият на доказване факт е този за употребата на наркотични вещества от страна на жалбоподателя, за установяването на който е била извършена проверка с цитираното техническо средство , а въз основа на издадения талон за медицинско изследване , видно от изявленията на процесуалния представител на ответника и от приложеното на л.22 от делото горецитирано писмо, дадена е от водача биологична кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване. При тези обстоятелства и предвид предвиденото в приложената от адм. орган разпоредба на чл. 171, т.1,б. „б“ от ЗДвП , според което при наличие на изследване от кръвна проба установените стойности са определящи, както бе посочено по-горе, съдът е дал на ответника конкретни указания за представяне на протокола с резултатите от извършеното медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Въпреки отлагането на делото с цел да се даде възможност на ответника да представи обосноваващите обжалваната заповед доказателства, такива не са представени в последното проведено съдебно заседание, на което ответника и неговият процесуален представил не се явяват по неизвестни за съда причини. Изложената в предходните заседания теза на процесуалния представил на ответника, че необходимите за целта доказателства се съдържали в материалите по цитираното досъдебно производство, съдът счита за намираща се в пълно противоречие освен с горецитираното съдържание от разпоредбата на чл. 171, т.1,б.“б“ от ЗДвП, още и с разпоредбите на чл.3а, т.2, чл.6, ал.10 и чл.15, ал.6 от Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, чиято приложимост следва от разпоредбата на чл. 174, ал.4 от ЗДвП. Съгласно така цитираните разпоредби, доказването в съдебния процес не може да бъде ограничено само до резултата от теста проведен с техническото средство, доколкото нормите на чл.6, ал.10 и чл. 15, ал.6 предвиждат , че употребата на наркотични вещества се установява въз основа на показанията на теста само в случаите на отказ на лицето да подпише или получи талон за изследване , при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за даване на проби за изследване, каквито фактите по делото не са , а когато лицето не приема показанията на теста какъвто е случаят, нормата на чл.3а, т.2 предвижда, че употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. В този смисъл, при безспорните обстоятелства за дадена от жалбоподателя биологична кръвна проба и очевидното неприемане от него на показанията на теста след като ги оспорва с подадената до съда жалба, то надлежно и нормативно допустимо доказателство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се явява регламентираният в разпоредбата на чл.24, ал.2 от Наредбата и липсващ в случая протокол за химико-токсикологично лабораторно изследване. В тази връзка, несъстоятелна е тезата на ответника, че този протокол, назован от него като експертиза, се намирал единствено по цитираното досъдебно производство, тъй като разпоредбата на чл.27, ал.1 от Наредбата предвижда, че лабораторията извършила изследването изпраща протокола по чл.24, ал.2 и протокола по чл.14, ал.2 на структурата посочена в талона за изследване, т.е. на структурата към която принадлежи адм. орган издал обжалваната заповед. Още по-силно, несъстоятелността се потвърждава от разпоредбата на чл.25 от Наредбата, според която пробите, извършените изследвания и резултатите от тях се вписват в лабораторна книга, т.е. ако има затруднения с представянето на протокола, ответникът би могъл да представи извлечението от лабораторната книга. Отсъствието на тези доказателства налага извода , че ответникът не се е справил със съществуващата за него доказателствена тежест да установи в условията на пълно и главно доказване релевантния факт за употреба от жалбоподателя на наркотични вещества или техни аналози, която за адм. орган не отпада независимо от сочените във връзка с образуваното досъдебно производство негови очевидно организационни проблеми. Недоказаните факти са несъществуващи, от което следва извода , че в случая е отсъствало основанието по чл. 171,т. 1, б . “б“ от ЗДвП за налагане на процесната ПАМ. Последното прави заповедта с която ПАМ е наложена материално незаконосъобразна и подлежаща на отмяна като такава съгласно чл. 146, т.4 от АПК.

При този изход на делото, разноски на ответника не се дължат, а сторените от жалбоподателя разноски следва съгласно чл. 143, ал.1 от АПК да бъдат възстановени от ЮЛ на ответника. С представеният от адв. Н. списък на разноските се претендират такива за държавна такса в размер на 10 лв. и за адвокатски хонорар в размер на 750 лв. Доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в посоченият размер не са налице по делото – липсва представен договор за правна защита и съдействие, поради което тази претенция на жалбоподателя остава недоказана и съответно не следва да бъде уважена. С оглед последното, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски единствено в размер на 10,00 лв.

Предвид изложеното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ издадената от В. С. И. на длъжност полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-001410/6.11.2023 год., с която на основание чл.171, т.1, б. “б“ от ЗДвП е наложена на К. В. Ц. принудителна адм. мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на К. В. Ц. с [ЕГН] и адрес : [населено място], [улица] за разноски по делото сумата от 10 лв.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП.