Р Е Ш Е Н И Е
01.06.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Д. състав
19.05. 2020
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Юлия Вукова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1919 2019
дело № по описа за година.
Д.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, е предявила срещу Д.К.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 149 от СК. Ищцата моли съда да постанови решение, с което да й предостави упражняването на родителските права спрямо родените от съвместното й съжителство с ответника деца: М.М.Д.Т., ЕГН: ********** и А.Д.Т., ЕГН: **********, да определи местоживеенето на децата при нея, на адрес: гр. Д., ул. „Христаки Павлович“ № 2, да определи режим на лични отношения на децата с ответника, както и да бъде осъден ответникът да заплаща на малолетните си си деца издръжка в размер на 200.00 лв. месечно за всяко от тях, считано от предявяване на иска, до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, както и да заплати издръжка за минало време, считано от м. януари 2019г. Претендира разноски.
Ищцата твърди, че с ответника живели на съпружески начала от 2005г до м. юли 2018г. Първоначално живели в Република И. две години, а след като се завърнали в България, живели една година в къщата на родителите на ответника и една година на квартира в гр. К.. От съвместното им съжителство имат родени две деца: М.М.Д.Т., роден на ***г. и А.Д.Т., роден на *** година. На 01.07.2018 г. ищцата, заедно с двете деца напуснала семейното жилище, поради побой, който ответникът нанесъл на нея и на големият им син М.-М.. Преместили се в къщата на родителите на ищцата, находяща се в гр. Д., на ул. „Христаки Павлович” № 2, където имат обособен отделен етаж. Оттогава за децата се грижи изцяло ищцата, с помощта на своите родители. М.М.е ученик в 7-ми клас в ОУ „К.и Методий”, гр. Д., а А.ходи на детска градина в Целодневна детска градина „***”, гр. Д..
Вследствие на преживяното вечерта на 01.07.2018 г., големият син на страните М.М.не желае да ходи при баща си. Той е изключително изплашен от случилото се, страх го е да не преживее същото, започнал да получава тикове с главата, да си гризе ноктите до кръв. Станал тревожен и неспокоен. Първоначално няколко пъти посетили Центъра за ранно детско развитие. Впоследствие се наложило ищцата да го заведе на психолог, с цел преодоляване на това състояние. Малкият син на страните също посещава Центъра за ранно детско развитие. Той ходи при баща си, желае да го вижда, да общува с него.
Ищцата твърди, че полага добри грижи за децата, те са под постоянно наблюдение, при нея те намират спокойствие, топлина, обич и семеен уют. Ищцата получава нормални доходи. Ползва жилище с добри битови условия. Заплаща всички такси за детска градина на малкия син, а големият посещава курсове по английски, език, ходи на пиано, както и всички останали разходи на децата. От раздялата на страните, за първи път ответникът превел издръжка през месец август, която е за месеците септември, октомври, ноември и декември 2018 г.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. От своя страна прави искане за постановяване на решение, с което да му предостави упражняването на родителските права по отношение на роденото от съвместното му съжителство с ищцата дете А.Д.Т., ЕГН: **********, да определи местоживеенето му при него, в гр. Д., на ул. „***“ № **, а на майката да определи режим на лични отношения с него.
Ответникът прави и искане за определяне на по-разширен режим на лични отношения между него и малолетното дете М.М.Д.Т., ЕГН: **********, което ще му даде възможност да общува пълноценно с него и да се грижи за неговото възпитание. Счита, че исканият размер на издръжка е прекомерен и следва да бъде съобразен с нуждите на детето, както и с доходите му.
Оспорва изложените в исковата молба твърдения относно нанесен побой върху ищцата и по-голямото им дете. Излага пространно описание на отношенията си с ищцата и причините, довели до тяхната фактическа раздяла, като твърди, че тя е настъпила през м. април 2019г. Твърди, че полага добри грижи за синовете си, интересува се от тях и им дава топлина и обич. Твърди, също така, че малкият им син е по-привързан емоционално към него, но ищцата се стреми да възпрепятства срещите им. Твърди, че винаги е заплащал дължимата издръжка на синовете си. Заявява готовност за постигане на споразумение. Излага подробни правни съображения.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК
събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а се установява и от приетите като доказателства по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 963 от 02.08.2006г., съставен в *** община, район „***“ и удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0656 от 13.11.2014г., съставен в гр. Д., че страните по делото са родители на малолетните деца М.М.Д.Т., ЕГН: ********** и А.Д.Т., ЕГН: **********. Между страните не е спорно и че са били във фактическо съпружеско съжителство от 2006г.
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за предоставяне на социални услуги към „Център за ранно детско развитие“, към общ. Д., детето А.Т. е ползвало услуги „Ранна интервенция на уврежданията“ и Подобряване достъпа до здравеопазване и промоция на здравето чрез подкрепа за осигуряване на здравна детска консултация и дейности по превенция на заболяванията“.
Не е спорно между страните, а се установява и от депозирания от ДСП-Д. социален доклад, че детето М.М.Д.Т. е ученик в 7-ми клас в ОУ „К.и Методий“, гр. Д..
Видно от приетите като доказателство по делото служебни бележки от Езикова школа „Алфа“ и Народно читалище „*** 1858“, гр. Д., М.М.Д.Т. е изучавал английски език и е вземал уроци по пиано през учебната 2018/2019г., като за курсовете по английски език майката Д.Д.Н. е заплатила следните такси: за един учебен срок-130.00 лв., за подготовка за изпит-35.00 лв. и такса за изпит на ниво В1-250.00 лв., а за уроците по пиано-в размер на общо 314.00 лв.
Видно от служебна бележка от 10.01.2020г., издадена от ДГ „***“, гр. Д., детето А.Т. редовно посещава детската градина, а таксита се заплащат от майката Д.Н.. Представени са от ищцата и приходни квитанции за заплатени такси за детската градина.
Видно от представената справка с изх. № СИ 1644-1/03.01.2020г. от ТД на НАП ***, офис К., Д.Д.Н. работи по трудово правоотношение в „Лидия“ ЕООД, гр. Д. и получава трудово възнаграждение в размер на около 680.00 лв. месечно.
Видно от представената от ответника данъчна декларация, видно от която същият работи в собствена фирма-„Т.-ТРЕЙД“ ЕООД, с предмет на дейност продажба на селскостопанска техника и се самоосигурява на минимална работна заплата.
Ответникът е представил вносна бележка, видно от която е превел по сметка на майката издръжка за децата си за м. Април 2019г. в размер на 300.00 лв.
От депозирания по делото социален доклад от ДСП-Д., се установява, че след раздялата на родителите основните грижи за двете малолетни деца след са поети от майката, като са се установили да живеят на адрес: гр. Д. ул. „Хретаки Павлович“ № 2, на втория етаж от четири етажна къща. Етажа, който обитават, се състои от хол, кухня, две спални с баня и тоалетна; обзаведен е с всичко необходимо. За М.М.има обзаведена отделна детска стая, а брат му А.засега спи с майка си.
Бащата живее на адрес: гр. Д., ул. „***“ № **, в собствена къща, състояща се от хол, кухня, спалня, баня и тоалетна. В дома му са налице условия за отглеждане на децата. И при двамата родители са осигурени подходящи хигиенно-битови условия за нормалното развитие на малолетните деца.
Малолетните деца могат да разчитат на подкрепата на своите роднини по майчина линия. Често М.М.посещава бабата и дядото по майчина линия, с които живеят в една къща. Обича да разговаря с дядо си по майчина линия, който чувства много близък.
Налице е силна емоционална привързаност между двете деца.
В открито съдебно заседание, проведено на 16.01.2020г., съдът е изслушал, по реда на чл. 15 от ЗЗДет., малолетното дете на страните М.М.Д.Т., който споделя, че живее заедно с майка си и брат си във фамилна къща, където живеят също и родителите на майката и където е осигурено всичко необходимо за него и брат му. Описва майка си като много грижовна и любвеобилна. Изразява желание да живее с майка си и с брат си, към когото е много привързан. За отношенията с баща си говори трудно, описва го като агресивен и споделя за случаи, когато е употребявал алкохол и е упражнявал физическо насилие върху майката. Не желае да се вижда с баща си, споделя, че това го травмира психически.
По делото е назначена и изслушана съдебно-психологична експертиза, изпълнена от вещото лице Е. Василева, която дава заключение, че няма показатели за наличие на синдром на емоционална отчужденост (родителско отчуждение) на детето А.Т. по отношение на неговия баща. Не се регистрират данни за създаден отрицателен образ на бащата в детското съзнание, детето заявява, че обича майка си и баща си и иска да бъде и с двамата си родители. В интерес на емоционалния и психически комфорт на малолетния А.Т. е да прекарва повече време с баща си и да не бъде ограничаван в контактите си с него. Бащата е негов модел на подражание и има статут на уважаван авторитет. За детето се полагат необходимите грижи от майката за неговото психично развитие и емоционално съзряване; отчита се значително подобрение на речта му. Вещото лице отчита, че малолетният А.Т. е много силно привързан към майка си и брат си. Детето описва майка си като мила и добра. Тя е тази, на която се дължи напредъка му в интелектуално, емоционално и говорно развитие.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите М.Г. П.-***на ищцата, К.В.К.и К.Д.Т.-баща на ответника.
Свидетелката П. дава показания, че страните са разделени от месец юли 2018г., откогато ищцата се грижи изцяло, с помощта на своите родители, за отглеждането и възпитанието на малолетните деца М.М.и А.. В къщата в която живеят, има отлични условия за отглеждането на децата, осигурено им е всичко необходимо. Ищцата може винаги да разчита на помощта на своите родители, които са много привързани към децата и много ги обичат. Свидетелката описва майката като много грижовен и всеотдаен родител, споделя че децата са силно привързани както към нея, така и помежду си. Споделя, че М.М.не иска да се вижда с баща си, въпреки, че майка му го съветва за обратното, докато А.е привързан и към двамата си родители и обича да ходи при баща си. Майката работи в семейния бизнес на своя баща, което й позволява да не се съобразява със строго установено работно време и да отделя повече време за децата си, да ги води на училище, съответно на детска градина.
Свидетелката Каракашева също дава показания, че страните са разделени от месец юли 2018г., откогато ищцата се грижи изцяло, с помощта на своите родители, за отглеждането и възпитанието на малолетните деца. Свидетелката се познава с ищцата и децата й по повод работата й като логопед с А., който имал проблеми с говора. Описва отношенията между майката и децата като изключително топли, налице е голяма емоционална привързаност между майката и двете й деца, от една страна, както и между самите деца. Майката непрекъснато се стреми да подобри развитието на децата си, създала им е правилни навици и режим. Може да разчита на помощ съдействие от своите родители при тяхното отглеждане и възпитание. Свидетелката споделя, че М.М.не иска да се вижда и да общува с баща си, въпреки че майката го насърчава за това, а А.обича баща си и е привързан към него. Майката е търсила помощта на специалисти по повод общуването на децата с баща им.
Свидетелят Т. говори предимно за отношенията между ищцата и ответника и кое е довело до раздялата им, като според него за това е виновна основно ищцата. Според него, майката настройва децата си срещу бащата, но въпреки това малкият син е силно привързан към баща си и иска да живее с него.
Съобразно разпоредбата на чл. 59, ал. 6 от СК съдът е задължил страните да се явят лично в съдебно заседание за изслушването им с оглед преценка за предоставяне упражняването на родителски права по отношение на родените от фактическото им съжителство малолетни деца и определяне режим на лични отношения с другия родител.
Майката потвърждава готовността си да се грижи и отглежда и двете си деца, като не възразява на ответника да бъде определен режим на лични отношения. Осигурила е всичко необходимо и е изградила оптимален режим за отглеждането и възпитанието им. Категорично възразява срещу искането на ответника той да упражнява родителските права върху малолетния А..
Бащата иска да упражнява родителските права върху малолетния А., а с по-големия му сън М.М.да му бъде определен значително по-широк режим на лични отношения. Счита, че ищцата настройва и двете деца срещу него.
При тази установеност на фактите съдът възприе следните правни изводи:
Съгласно чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящ адрес на детето, който се произнася по посочените въпроси, като следва да се отбележи че нормата на чл. 127, ал. 2 СК е императивна и съдът след сезиране от страна на родител с посочения спор следва да се произнесе по всички въпроси, свързани с упражняването на родителските права и задължения по отношение малолетните деца.
Интересите на детето следва да бъдат водещото съображение на
съда, както когато одобрява споразумение (чл. 49, ал. 5 СК), така и когато
решава спора между родителите за упражняване на родителските права и задължения.
При определяне на мерките за упражняване на родителските права релевантните
според ППВС № 1/12.11.1974 г. обстоятелства се установяват конкретно за случая
и се преценяват в съвкупност. При тази преценка следва да се съобрази от съда
най – добрият интерес на детето съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет, което означава да се преценят желанията
и чувствата му; физическите, психическите и емоционалните му потребности;
възрастта, пола и миналото му; способността на родителите да се грижат за
детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата
и др.
В разглеждания случай, безспорно установено по делото е, че ищцата и ответника са живели на семейни начала, като от съжителството си имат родени две, малолетни понастоящем деца: М.-М., на тринадесет години и А., на шест години. От представените по делото доказателства съдът заключава, че и двамата родители имат желание да се грижат и отглеждат родените от съвместното им съжителство малолетни деца, но майката е родителят, който е в състояние да осигури необходимите материално-битови условия за това, както и може да разчита на помощ и подкрепа от страна на близките си. Родителските качества имат най-голямо значение за правилното отглеждане и възпитание на децата, като съдът приема, че в случая майката притежава в цялост необходимия родителски капацитет. От събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и експертно заключение се установява, че до момента грижи за децата са полагани преимуществено от нея, с помощта на родителите й, привързаността, както на децата към майката, така и на двете деца едно към друго, е силно изразена, майката може разчита на помощ от близки при отглеждането и възпитанието им. Майката е осигурила правилен режим на отглеждане и възпитание, съответстващ на техните нужди и потребности: децата редовно посещават учебните занятия, М.М.ходи на уроци по пиано и езикови курсове, потърсила е професионална помощ и подкрепа от специалист-логопед във връзка с говорния проблем на по-малкото си дете, както с психолог във връзка с необходимостта на по-голямото си дете да преодолее трудностите в общуването с баща си. Майката работи в семейния бизнес на баща си, което й осигурява гъвкаво работно време и съответно по-голяма възможност да общува с децата си и да ги води и взема от училище, съотв. от детска градина, материално-битовите условия в дома на майката са повече от добри, същата може изцяло да разчита на помощ и съдействие от своите родители, които са силно привързани към внуците си.
Съобразявайки тяхната възраст и техните
нужди преди всичко от сигурна и стабилна семейна среда, съдът счита, че в
интерес на децата е родителските права да бъдат упражнявани от майката, като
местоживеенето им се определи при нея.
Съгласно приетото в ППВС № 1/74г., от
значение е умението на родителя добре да направлява децата в
живота, да им дава положителен пример, да им внушава правилни постъпки и т. н. Също така, моралните
качества на родителите са важна предпоставка за създаване у децата на
нравствени добродетели и за възпитанието им. С оглед събраните
доказателства, съдът приема за установено, че майката е личност с добър морал и
стабилна ценностна система, която би могла да бъде положителен пример за децата
си и да ги възпитава. При отглеждането и възпитанието на децата, тя винаги може
да разчита на помощ от близките си, като по този начин е в състояние да им
осигури стабилна семейна и социална среда и положителен пример.
Съгласно постановките на т.ІІІ от ППВС № 1/74г., с предоставяне упражнението на родителските права на единия родител всички деца следва да живеят при този родител. Отделното живеене на децата е допустимо само когато важни причини налагат това. За да се постанови такова разделяне, е необходимо да са налице сериозно причини, като например голямата разлика във възрастта и липса на взаимни интереси и привързаност, продължително разделено живеене, напластена омраза спрямо единия родител и т. н.
В настоящия случай не се установяват причини, които да налагат упражняването на родителските права по отношение на малолетния А.да бъдат предоставени на бащата, въпреки, че видно от свидетелските показания и заключението на вещото лице по-малкото дете е силно привързано и към баща си. В случая следва да се отчете, че то е не по-малко привързано към майка си, а освен това емоционалната връзка между двете деца е много силно изразена и прекъсването й би се отразило твърде негативно върху тях.
Същевременно, от събраните по делото гласни доказателства и заключението на вещото лице се установява, че емоционалната връзка между децата и ответника не е нарушена, поради което и съответно на разпоредбите на СК, на бащата следва да бъде определен един сравнително по-широк режим на лични контакти с тях, което ще спомогне за изграждане на по-стабилна емоционална връзка между тях. Съдът не е обвързан от посочения от страните режим на лични отношения. Той следва да бъде съобразен с най-добрия интерес на децата и затова определянето на различен от поискания режим не представлява произнасяне „плюс петитум” (Решение № 504/03.04.2012 г. по гр. д. № 1572/2010 г., IV г.о. на ВКС, Решение № 412/07.07.2009 г. по гр. д. № 1948/2008 г., II г.о. на ВКС).
СК въвежда задължение за съда при определяне на режима на лични отношения да съобразява ваканциите, официалните празници и личните празници на децата. В техен интерес е свободните дни да бъдат равномерно разпределени между родителите и да прекарва с всеки от тях достатъчно продължителен период от време. С оглед горното, настоящият състав счита, че следва да бъде определен режим на лични контакти съобразно нуждите и интересите на малолетните деца на страните, а именно: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09:00 ч. в събота до 19:00 ч. в неделя, с преспиване в дома на бащата, един месец през лятната ваканция, несъвпадащ с годишния отпуск на майката, по три дни за великденските празници през нечетна година, а през четна година-по пет дни за коледно-новогодишните празници. Освен посочения режим на лични отношения, бащата може да вижда децата допълнително по всяко време със съгласие на майката. Така определеният режим на лични контакти ще даде възможност на малолетните деца да поддържат емоционална връзка и с баща си, като общуват пълноценно с него, което безспорно е в техен интерес, имайки предвид и техния пол.
По отношение на издръжката съдът съобрази следното:
Съгласно даденото в чл.143, ал.2 от СК разрешение родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Т.е. правото на получаване на издръжката в тази хипотеза е безусловно, доколкото същото не е предпоставено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството “ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този см. т.2 от ПП №5 от 16.11.1970г. на ВС/. При определяне размера на дължимата издръжка по съдебен ред, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 1**от СК, според която размерът на издръжката се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя, при минималната издръжка на едно дете в размер на една четвърт от минималната работна заплата за страната. Нуждите на децата на страните от издръжка, съдът преценява, вземайки предвид, в случая, основно тяхната възраст, както и че детето М.М.вече е ученик в седми клас, съответно му предстои гимназиален курс на обучение, а А.посещава детска градина, съответно му предстои да тръгне на училище. Освен това, М.М.посещава и уроци по пиано и курсове по английски, а А.има специфични нужди с оглед говорните проблеми, които, благодарение на ангажираните от майката специалисти, вече преодолява. Вземайки предвид тези обстоятелства, съдът приема, че за задоволяване на потребностите им, децата се нуждаят от месечна издръжка в размер на около 330.00 лева за всяко от тях. За да бъде даден отговор на въпроса какво да бъде участието на всеки от двамата родители в тази общо необходима месечна издръжка, следва да се прецени възможността на всеки от двамата да заделя средства. Възможността на родителите зависи предимно от размера на получаваните доходи, но и от образованието, квалификацията, професията им, от имущественото им състояние.
Видно от представената
справка от НАП и депозирания социален доклад, майката получава трудово
възнаграждение в размер близък до минималната работна заплата за страната. Следва
да се има предвид, също така, че тя ще полага преките и основни грижи за децата.
По делото не се събраха категорични доказателства относно доходите на
ответника, но имайки предвид, че същият притежава доходоносен частен бизнес в
сферата на търговията със земеделска и
горска техника, въпреки, че е представил доказателства, че се самоосигурява на
минимална работна заплата, както и че по делото няма данни да има алиментни
задължения към други лица, здравословни проблеми или други съществени разходи, следва
да се приеме, че той може и следва да участва в издръжката на децата си поне със
сума в размер на по 180.00 лв. за всяко от тях, осигурявайки по този
начин поне част от паричния еквивалент на дължимата издръжка. За разликата над
този размер, до предявения размер от 200.00 лв. за всяко дете, искът следва да се
отхвърли, като неоснователен.
Съдът намира за основателен и иска за издръжка за минал период – от 01.01.2019г. до датата на предявяване на иска-13.09.2019г., предвид установената от свидетелските показания дата на фактическа раздяла между страните-м.юли 2018г., от когато ищцата е поела изцяло грижите за децата. При определяне частта от цялостната издръжка, която всеки от родителите на децата следва да поеме, съдът взема предвид и месечните добавки за деца, които родителят, при който живее детето следва да получава - решение № 469 от 26.02.1971г. по гр.д.№ 43/71г., II г.о. на ВС.
На основание чл.78, ал.6 във вр. с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ДРС държавна такса в размер на 633.60 лв. върху присъдената издръжка.
С оглед
особения характер на спорна съдебна администрация на настоящото производство, в
което всеки от родителите е длъжен да поиска разрешаване по съдебен ред на
въпросите, свързани с упражняването на родителските права, местоживеенето на
детето, режима на лични отношения и издръжката му, в случай на невъзможност за
постигане на споразумение, съдебно-деловодните разноски за същото не подлежат
на репариране и остават за страните така, както са направени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл. 127, ал. 2
от СК, упражняването на родителските
права по отношение на малолетните деца М.М.Д.Т.,
ЕГН: ********** и А.Д.Т., ЕГН: **********,
на тяхната майка Д.Д.Н., ЕГН **********,
при която ОПРЕДЕЛЯ и местоживеенето на децата, на адрес: гр. Д., ул.
„Христаки Павлович“ № 2, общ. Д., обл. К..
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Д.К.Т., ЕГН: **********, с децата М.М.Д.Т., ЕГН: ********** и А.Д.Т.,
ЕГН: **********, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя
от месеца от 09:00 ч. в събота до 19:00 ч.
в неделя, с преспиване в дома на бащата, един месец през лятната
ваканция, несъвпадащ с годишния отпуск на майката, по три дни за великденските
празници през нечетна година, а през четна година-по пет дни за
коледно-новогодишните празници, както и да осъществява допълнителни
контакти с тях по всяко време, със съгласието на майката.
ОСЪЖДА Д.К.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплаща на малолетните си деца М.М.Д.Т., ЕГН: ********** и А.Д.Т., ЕГН: **********, чрез тяхната майка и законен представител Д.Д.Н., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на по 180.00 лева (сто и осемдесет лева) за всяко от тях, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.09.2019г., до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване, като за разликата над 180.00 лв. за всяко дете, до пълния предявен размер от по 200.00 лв. за всяко дете, ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 149 СК, Д.К.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на малолетните си деца М.М.Д.Т., ЕГН: ********** и А.Д.Т., ЕГН: **********, чрез тяхната майка и законен представител Д.Д.Н., ЕГН **********, издръжка за минал период в размер на общо 2880.00 лв. (две хиляди осемстотин и осемдесет лева), считано от 01.01.2019г. до датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.09.2019г. (за 8 месеца по 360.00 лева).
Съдът постановява на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта му за присъдената издръжка.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, Д.К.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на РС-Д. държавна такса в размер на 633.60 лв. (шестстотин тридесет и три лева и шестдесет стотинки), върху присъдената издръжка в полза на малолетните му деца.
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок, считано от връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: