РЕШЕНИЕ
№ 262
гр. Д., 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д., III СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря Диана Б. Кирова
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИВ. МИТЕВА Административно
наказателно дело № 20253230200327 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. Н. И.Т, ЕГН ********** от гр. Д., ул. „....“
№ ..., депозирана чрез процесуален представител, против Електронен фиш
(ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система Серия К № ...., издаден от ОД на МВР Д., с
който на жалбоподателя за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от
ЗДвП, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100.00 лв.
С жалбата се иска отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен
и постановен в нарушение на материалния закон и присъждане на сторените
по делото разноски.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С
депозирана по делото писмена защита се иска съдът да отхвърли жалбата като
неоснователна и да потвърди електронния фиш като правилен и
законосъобразен. Прави се бланкетно възражение за прекомерност.
Д.кият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14 - дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи
на цялостна проверка атакувания административно-наказателен акт, какъвто е
1
обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административно-наказателното производство е
започнало с електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, Серия К № ...., издаден от
ОДМВР Д..
Правната норма на чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП представлява правило за
поведение, което има за адресат в случая съответния правоприлагащ орган и
регламентира процедурата по издаване на електронен фиш (ЕФ). Това правило
е изразено чрез свързани в определено съждение понятия. Касае се до
обективирано мисловно съдържание, подчинено на законите на логиката, а що
се касае до неговото езиково изразяване - на правилата на граматиката. От
това следва, че тълкуването на нормата следва да започне с изясняване на
изразената по този начин мисъл, а това изисква да се разкрие освен
съдържанието на употребените понятия (което в конкретния случай не се
налага, защото в изречението са използвани понятия на обикновения език с
онова съдържание, което се влага в тях в обикновения живот), още да се
установи тяхната логическа връзка, съобразно правилата на етимологията и
синтаксиса. Последното се постига чрез правилата на граматическото
тълкуване. В тази връзка следва да се има предвид следното:
С разпоредбите на чл. 189, ал. 4 - ал. 11 от Закона за движението по
пътищата е въведена възможност за установяване на административни
нарушения и ангажиране на административнонаказателна отговорност по
олекотена процедура, която се основава на автоматизирани технически
средства или системи, като се елиминира субективният елемент при
установяване на нарушенията. Текстът на разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1
от ЗДвП гласи: „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане
на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение”. Пренесено на плоскостта на конкретния случай, единственият
възможен извод, който се налага по правилата на граматическото тълкуване е,
че обособената част „в отсъствието на контролен орган и на нарушител”
пояснява издаването на електронен фиш за налагане на глоба, а не
установяването и заснемането на нарушението с автоматизирано техническо
средство или система. С други думи, смисълът на построеното изречение е, че
когато бъде установено и заснето едно нарушение посредством
автоматизирано техническо средство или система, тогава се издава електронен
фиш за налагане на глоба. Самото издаване на електронния фиш се случва в
отсъствието на нарушител и на контролен орган, като изключение от общото
правило на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, който изисква да се състави акт от
определено лице - контролен орган, и то в присъствието на нарушителя.
Непосредствено след извеждане в ал. 1 на чл. 189 на принципа, че актът
2
се съставя от контролен орган, в ал. 4 на същия текст, е дадено изключението
от правилото, а именно случаите, при които съответен писмен акт се съставя,
без за това да се изисква присъствието нито на нарушител, нито на контролен
орган, като са разписани и обстоятелствата, когато това е допустимо и
законосъобразно. Ето защо, тълкувана систематически, разпоредбата на ал. 4
също налага извод, че „в отсъствие на контролен орган и на нарушител” е
израз, относим към издаването на електронния фиш, а не към самото
установяване на нарушението.
В електронния фиш, предмет на обжалване по настоящото дело е
посочено мястото на извършване на нарушението – гр. Д., по бул. „....“, до
кръстовището с ул. „....“, като АТСС е насочено в посока „....“.
В настоящия случай, соченото място на извършване на нарушението
попада в териториалната структура на Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи (ОДМВР) Д., от която е издаден електронния фиш. В
закона не е поставено изискване фишовете да се издават от съответното
районно управление, на чиято територия е установено нарушението. В този
смисъл, след като нарушението е извършено в рамките на териториалната
юрисдикция на съответната областна дирекция, то съвсем законосъобразно
последната е посочена и като издател на документа.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния
фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи, като всички тези
реквизити се съдържат в конкретния електронен фиш.
В действителност в електронния фиш не е посочен редът за неговото
обжалване – срок, чрез кого и пред кого се подава жалбата. Това обаче не е
съществено процесуално нарушение, още повече, че законодателят в нормата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е предвидил такова изискване. Имайки предвид, че
жалбоподателят в законоустановения 14-дневен срок, съобразно чл. 189, ал. 8
от ЗДвП е сезирал Д.кият районен съд с жалба срещу издадения електронен
фиш, то съдът намира, че правото му на защита не е нарушено.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че 17.12.2024 г., в 10:50 часа, в
град Д., по бул. „....“, до кръстовището с ул. „....“, с МПС - лек автомобил „....”,
с регистрационен номер ...., е извършено нарушение за скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство № 0003А20С. При разрешена
стойност на скоростта 50 км/ч е установена стойност на скоростта 72 км/ч,
като превишената стойност на скоростта е 22 км/ч – нарушение по чл. 21, ал. 1
3
от ЗДвП.
За така установеното нарушение, на И. Н. И.Т, на основание чл. 189, ал.
4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100.00 лева.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение, при спазване процедурата по чл. 186, ал. 4 и чл. 188
от ЗДвП - изпращане на покана и попълване на декларация.
Съобразно нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с
него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Т.е., с разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е въведена
една законова презумпция, че извършител на нарушението е собственикът на
автомобила, с който е извършено нарушението или лицето, посочено от него в
декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
В чл. 4, ал. 3 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване
и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, изрично е посочено, че физическо или юридическо
лице, което използва превозното средство по силата на правно основание,
различно от правото на собственост, подлежи на вписване в свидетелството за
регистрация, като ползвател на превозното средство по искане на
собственика.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
извършването на процесното административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП е установено и заснето с преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации
тип ......... с фабричен № ....
Възможността на контролните органи да установяват нарушения на
ЗДвП, чрез използване на технически средства е въведена с чл. 165, ал. 2, т. 6
от ЗДвП.
Съгласно редакцията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 10 от 2011
г., изм., бр. 19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от
2017 г.), при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки,
се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65
4
(Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че „Автоматизирани
технически средства и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а)стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б)мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. На основание чл. 165, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани техническа
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн.,
ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г., изм. и доп., бр. 6 от 16.01.2018 г., в сила от
16.01.2018 г.), с която се уреждат условията и редът за използване на
автоматизирани техническа средства и системи (АТСС) за контрол на
правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се прави
разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 гласи, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби
се налага извода, че към датата на нарушението - 04.10.2024 г., нарушенията
на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и
санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на
стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически
средства и системи за контрол. Въведените изисквания относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за
контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква
обслужване от контролния орган – освен включването и изключването на
мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), отговарят на изискванията, залегнали в
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, Общо събрание на
колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на
„техническите средства” преди изменението на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с ДВ, бр.
19 от 2015 г. Отчитайки настъпилата законова промяна, настоящият въззивен
състав приема, че ЕФ за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за
движението по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде
установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или
система, при условие че са изпълнение изискванията на Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г.
От доказателствата по делото се установява, че контролните органи са
изпълнили изискванията на чл. 4 (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от
16.01.2018 г.) от Наредбата – контролът да се осъществява с АТСС, пуснати в
действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за
одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология и
5
преминали първоначална и последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор.
Преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ......... е
вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № В-70.
Видно от приложения по делото протокол за проверка № 008-СГ-
ИСИС/07.02.2024 г., издаден от Главна дирекция „Мерки и измервателни
уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ при Български
институт по метрология, преносимата система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации
тип ......... с фабричен № ....е преминала проверка в периода 07.12.2023 г. -
07.02.2024 г., като периодичността на проверката е една година (л. 43). С други
думи – средството за измерване - преносима система за контрол на скоростта
на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ......... с фабричен № .... е било технически изправно и
направените с него измервания към дата 17.12.2024 г. са в съответствие със
Закона за измерванията.
Спазен е и редът за ползване на преносимата система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ......... с фабричен № ....
Видно от приложения по делото Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 851р-
13506/18.12.2024 г. с дата на използване 17.12.2024 г. (Приложение към чл. 10,
ал. 1), контролът, когато е заснето процесното нарушение е бил осъществен в
град Д., по бул. „....“, до кръстовището с ул. „....“, за времето от 10:00 - 12:05
часа на 17.12.2024 г., при стационарен режим на измерване в приближаваща
посока на задействане (л. 11).
За пълнота на изложението, както и за яснота, съдът намира за нужно да
отбележи, че вписаните в протокола режим измерване - „С“ и посока за
задействане - „П“, съответстват на предвидените възможности –
„стационарен“ и „приближаващ“. Видно от същия протокол, в мястото за
контрол е липсвал пътен знак за ограничение на скоростта, поради което е
важило общото ограничение на скоростта от 50 км/ч за движение в населено
място, съобразно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Т.е., в протокола е записано точното
място за контрол, видът на пътя, както и ограничението на скоростта от 50
км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани техническа
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн.,
ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г., изм. и доп., бр. 6 от 16.01.2018 г., в сила от
16.01.2018 г.), началото и края на контролирания участък се отбелязва само
6
при контрол във време на движение с мобилно АТСС. В случая нарушението е
установено в режим на измерване – „С-стационарен“, поради което
непопълването на тази графа не съставлява нарушение на изискванията за
съдържание.
Не е съществен пропуск и непосочването на номера на първото и
последното изображение в протокола, защото съгласно чл. 5, ал. 2 и чл. 9, ал. 4
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., информацията със запаметените от
уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален
сървър и при евентуален спор относно годността на отпечатаните снимки
винаги може да се провери дали те са част от изготвените статични
изображения за времето на извършения контрол.
Протоколът не съдържа и означение какво е разС.ието от пътния знак с
въведено ограничение до АТСС в метри, но такъв реквизит липсва в
протокола при използване на АТСС при отсъствие на пътен знак за
ограничение. Описанието на мястото за контрол и посочените в снимковия
материал географски координати както вече бе посочено водят до
заключението, че наблюдаваният участък от пътя и засеченият в него
автомобил са били в границите на населеното място, в който важи общото
ограничение на скоростта от 50 км/ч.
С оглед изложеното следва да се приеме, че протоколът за използване на
автоматизирано техническо средство или система (Приложение към чл. 10, ал.
1), не съдържа такива недостатъци, които да разколебават материалната му
доказателствена сила като официален свидетелстващ документ, поради което
същият има доказателствена сила за отразените в него факти и обстоятелства.
От доказателствата по делото се установява, че заснемането на
нарушението е станало обективно, чрез включване на мобилното техническо
средство и извършване на необходимите първоначални настройки за
започване на автоматизирания контрол от полицейския служител – мл. а. В.
А., който е поставил началото и края на работния процес. Следва да се отчете
и обстоятелството, че служителят е преминал обучение за работа със
стационарно преносимо техническо средство за контрол на скоростта ........., за
което има издаден протокол № 851р-3176 от 11.03.2024 г. (л. 12).
Ето защо съдът намира, че преносимата система за контрол на скоростта
на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ......... с фабричен № .... е годно техническо средство, като
производството по реализиране на административнонаказателната
отговорност чрез издаването на електронен фиш се е развило при спазване на
установените процесуални правила.
Доколкото в самия снимков материал, приложен към ЕФ, не са били
изписани точните географски координати на местоположението на
преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ......... с фабричен № ....
по искане от страна на жалбоподателя били изискани всички изготвени
7
снимки за процесното нарушение.
Видно от приобщения снимков материал (л. 44, 45 и 46), на процесната
дата и място, в обсега на АТСС са попаднали три автомобила, два от които в
по-близък кадър и с видими регистрационни номера, а третият – зад тях, при
което е била измерена скорост на движение от 75 км/ч., при ограничение - 50
км/ч. На тези снимки обаче не е отразен регистрационният номер на МПС,
чиято скорост на движение е била измерена и отчетена с процесното АТС.
Доколкото от приобщените по делото доказателства не би могло да се
установи, че в случай като настоящия, т. е. при едновременно движение и
заснемане на два или повече автомобила, стойността на измерената от АТС
скорост се отнася към конкретно определен автомобил, респ. към моторно
превозно средство, посочено в ЕФ, то последното обосновава извода, че не е
установено чия е измерената и отчетена скорост на движение от 75 км/ч,
поради което възззивният съд счита, че в случая е налице незаконосъобразно
ангажиране на отговорността на жалбоподателя, тъй като административното
нарушение не е безспорно доказано.
Несъмнено, установяването на всички правнозначими факти, касаещи
извършването на нарушението, дееца, смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства, следва да се извърши служебно от наказващия орган,
съобразно вменената му за изпълнение правораздавателна дейност.
Налагането на административно наказание, без да е доказано осъществяването
състава на съответното административно нарушение е в пряко противоречие с
принципа на законоустановеност на основанията за ангажиране на
административно-наказателна отговорност /чл. 6 от ЗАНН/.
Предвид изложеното дотук, съдебният състав намира, че вмененото на
жалбоподателя нарушение не е доказано по несъмнен и категоричен начин в
съответствие с изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК, като са налице
обстоятелства, анализирани по-горе, внасящи основателни съмнения в
обвинителната теза на наказващия орган.
Липсата на безспорни доказателства води до несъставомерност на
деянието, а оттам и до единствения логичен извод за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, обуславящ отмяната му.
Имайки предвид основния принцип, залегнал в ЗАНН, че тежестта на
доказване на нарушението се възлага на наказващия орган, в настоящия
случай съдът приема, че с издаването на наказателното постановление,
административнонаказващият орган е нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от
ЗАНН, като е наложил административно наказание на жалбопдоателя, без да е
установил по безспорен начин извършеното нарушение.
В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени
разноски в размер на 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение,
което е било заплатено, удостоверено по надлежния ред, съобразно
Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г. на Върховния
касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и
8
Търговска колегия (л. 5).
Наред с това, съдът съобрази, че ответната страна е отправила
възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат (л. 2).
Съдът намира, че в настоящия случай, възнаграждението в размер на
500 лева, което се претендира, е прекомерно при съобразяване на актуалната
редакция на чл. 18, ал. 2, вр. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за възнаграждения за
адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), съобразно която
възнаграждението в случая възлиза на 400 лева.
Поради това, следва на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1
АПК, ОД на МВР Д. да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя парична
сума в размер на 400 лв. с ДДС, представляваща направени разноски за
адвокатски хонорар по АНД № 327/2025 г. по описа на РС - Д..
Така мотивиран, съдът счита, че наказателното постановление следва
да бъде отменено, поради което и на основание чл. 63, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 1
от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № ....,
издаден от ОД на МВР Д., с който на И. Н. И.Т, ЕГН ********** от гр. Д., ул.
„....“ № 72, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100.00 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР Д. да заплати на И. Н. И.Т, ЕГН ********** от
гр. Д., ул. „....“ № 72, сумата от 400 лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
Административно-процесуалния кодекс пред Административен съд Д. в 14 –
дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Д.: _______________________
9