Р Е Ш Е Н И Е
№
град София, 17.08.2021
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание,
проведено на десети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ.СЪДИЯ: МАРИЯ ИЛИЕВА
при
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 2957/2020
г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със
съдебно решение от 11.11.2019г., постановено по гр. д. № 64365 /2018 г. по описа на СРС, съдът
е осъдил на основание чл. 327, ал.1 вр. чл. 318 ТЗ, „Р.И.Г.“ ООД, ЕИК ********да
заплати на „П.Е.М И.“ ЕООД, ЕИК ********сумата от 1300.00 лева - главница по
договор за продажба, обективиран във фактура № *********/03.08.2016г., ведно със законната лихва от 03.10.2018г. до
окончателното плащане и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 380.92 лева -
лихва за забава за периода 18.08.2016г. - 02.10.2018г., както и сумата 18.75
лева - лихва за забава върху главницата от 1500.00 лева за периода 03.10.2018г.
- 16.11.2018г. като е отхвърлил иска за главницата за разликата над присъдения
до пълния предявен размер от 1500.00 лева, като погасен чрез плащане в хода на
делото. Съобразно изхода на правния спор е разпределил разноските между
страните.
Недоволен от съдебното решение в неговата осъдителна
част е останал ответникът „Р.И.Г.“ ООД, ЕИК ********, който в законоустановения
срок е подал настоящата въззивна жалба, с която твърди, че съдебното решение е
неправилно, поради неправилна правна квалификация на предявения иск. В тази
връзка излага, че от събраните по делото доказателства се е установило, че
облигационното отношение между страните се основава на валидно сключен договор
за изработка, а не търговска продажба както е приел първоинстанционния съд. На
следващо място навежда, че съдът неправилно е приел, че възражението му за прихващане
е неоснователно като е заключил, че и направеното в тази връзка възражение за
наличие на скрити недостатъци на изработените вещи е такова. Представя подробно
изложение в подкрепа на твърденията си.
В срок по делото е постъпил отговор на подадената
въззивна жалба, с който се обосновава становище за нейната неоснователност и се
иска потвърждаване на съдебното решение в обжалваната част като правилно и
законосъобразно.
Страните не представят нови доказателства и не сочат
нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.
Софийски градски
съд, като обсъди
събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е допустима, като подадена от лице, което има правен интерес, в
законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което
следва да бъде разгледана по същество:
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта
му – в
обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по отношение
на нейната правилност, съдът намира жалбата за неоснователна, поради следните
съображения:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по осъдителен иск, предявен от
настоящия въззиваем срещу въззивника за присъждане на сумата от 1500 лв.
главница и 380,92 лв. законна лихва. В исковата молба ищецът е посочил, че въз
основа на сключен с ответника договор за продажба по заявка му е продал
арматурна заготовка, като последният е следвало да заплати договорената цена.
За сключената сделка била издадена фактура, стоката била предадена на купувача
без забележки и възражения като за целта е подписан приемно-предавателен
протокол. Купувачът осчетоводил издадената фактура и съответно ползвал данъчен
кредит по нея и изплатил частично сумата по нея, но останала част от вземането
не била издължена. Съответно в настоящето производство претендира тази част,
ведно със законна лихва за забава.
При
така установеното настоящият съд намира, че първоинстанционният съд е дал
правилна правна квалификация на заявената пред него претенция и възраженията на
въззивника в тази връзка са неоснователни. Правната квалификация на предявения
иск се определя от съда, независимо от това, което сочи като правно основание
ищецът, но тя се извършва единствено и само въз основа на заявените от
последния фактически твърдения с оглед спазването на принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес. Видно е от текста на исковата молба, че ищецът не
твърди, че е приел поръчка за изработването на стока въз основа на възлагане, а
че е продал определена стока на ответника. Предвид направените твърдения съдът
правилно е приел, че исканата от ищеца защита има своето правно основание в чл.
327, ал.1 вр. чл. 318 ТЗ. Право на ищеца е да избере каква защита иска да
получи от съда, но съответно именно той носи и тежестта на докаже настъпването
на обстоятелствата, на които е основал претенцията си, тъй като в противен
случай същата ще бъде отхвърлена.
Пред
въззивната инстанция, а и пред първоинстанционната такава, не е налице спор
между страните, че въз основа на договорни отношения въззиваемият е прехвърлил
собствеността върху процесната стока в уговорените срокове и количество.
Безспорно е, че за съответната доставка е издадена фактура №
**********/03.08.2016г. на обща стойност 5413.60 лева с ДДС.
Безспорно
е, че между страните е подписан приемно-предавателен протокол от 09.07.2016г.,
както и че въззивникът е изплатил част от дължимата продажна цена както следва:
1413.60 лева - заплатени на 29.08.2016г., 2000.00 лена - преведени на 02.09.2016г.,
- 500.00 лева - наредени на 30.06.2017г. и 200.00 лева - изплатени на
16.11.2018г.
По
делото е приета спецификация на армировка, без дата и подписи, както и протокол
от 26.08.2016г., удостоверяващ предаване на извършената работа по изграждане на
кофраж на обект - Производствен комплекс „Б.“, с.Столник, подписан между
изпълнителя „Р.И.Г.“ ООД и възложителя „Б.П.С.“ ЕООД, съответно приемане на
работата без възражения както и декларация за съответствие на предадена арматурна
заготовка от 03.08.2016., удостоверяваща качеството на използвания от въззиваемия
материал за заготовките.
Спорно
между страните е обстоятелството имала ли е процесната стока качествени
отклонения и съответно релевирани ли са те в съответния срок.
Съобразно
чл. 194 ЗЗД след като приеме вещта, купувачът трябва да я прегледа в течение на
времето, което е обикновено необходимо за това в подобни случаи, и незабавно да
уведоми продавача за забелязаните недостатъци. Ако не направи това, вещта се
смята одобрена, освен ако по-късно се открият недостатъци, които не са могли да
бъдат забелязани при обикновен преглед. В последния случай правата на купувача
се запазват, ако той незабавно уведоми продавача за открития недостатък.
От
събраните доказателства е видно, че при предаване на стоката не са направени от
страна на въззивника никакви възражения за наличие на недостатъци нито в
количествено, нито в качествено отношение. Съдът кредитира свидетелските
показания на свидетеля Д.И.като съответстващи на правилата на логиката и
приема, че при приемането на процесните вещи при обикновен старателен преглед е
могло да се установи само дали те общо отговорят на това, което е следвало да
се достави като едва при започване на реалната работа по поставянето им може да
се установи дали те съответстват и качествено на уговореното. От свидетелските
показания на същия този свидетел се установява и че при започване на реалната
работа с доставените стоки е установено наличие на качествено отклонение, което
е затруднило използването им по уговореното и обикновено предназначение и е
довело до допълнителни разходи. В същото време обаче от всички събрани по
делото доказателства, включително и от показанията на двамата свидетели, не се
установя въззивникът да е възразил пред въззиваемия за наличие на скрит
недостатък в продадената стока веднага след като го е установил. Съответно това
възражение се е преклудирало съобразно чл. 194 ЗЗД и стоката се счита за приета
без възражения, поради което купувачът( въззивникът) няма правата по чл. 193
вр. 195 ЗЗД и изводите на първоинстанционния съд за основателност на предявения
иск и съответно неоснователност на възражението за прихващане се явяват
правилни и законосъобразни.
С
оглед изложеното съдът намира, че съдебното решение е правилно и
законосъобразно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено като такова.
По
разноските:
При
този изход на правния спор въззиваемият има право на направените от него
разноски и във въззивното производство. Съобразно писмените доказателства и
списъка по чл. 80 ГПК тези разноски възлизат на сумата от 840 лв. с ДДС
адвокатско възнаграждение, срещу което въззивникът е направил възражение на
основание чл. 78, ал.5 ГПК. При преценката на посоченото възражение съдът
намира същото за основателно с оглед материалния интерес, предмет на въззивното
обжалване, липсата на правна и фактическа сложност на правния спор и
минималните размери на адвокатските възнаграждения, установен с Наредба № 1/
2004 г. Предвид това съдът намира, че следва да намали адвокатското възнаграждение
до размер от 500 лв. без ДДС или 600 лв. с ДДС.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 11.11.2019г., постановено по гр.
д. № 64365/2018 г. по описа на СРС, в частта, с която съдът е осъдил на
основание чл. 327, ал.1 вр. чл. 318 ТЗ, „Р.И.Г.“ ООД, ЕИК ********да заплати на
„П.Е.М И.“ ЕООД, ЕИК ********сумата от 1300.00 лева - главница по договор за
продажба, обективиран във фактура № *********/03.08.2016г., ведно със законната лихва от 03.10.2018г. до
окончателното плащане и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 380.92 лева -
лихва за забава за периода 18.08.2016г. - 02.10.2018г., както и сумата 18.75
лева - лихва за забава върху главницата от 1500.00 лева за периода 03.10.2018г.
- 16.11.2018г., както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, „Р.И.Г.“ ООД, ЕИК ********да
заплати на „П.Е.М И.“ ЕООД, ЕИК ********сумата от 600 лв. с ДДС разноски за
въззивното производство.
В останалата част
съдебното решение е влязло в сила.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.