РЕШЕНИЕ

София, 24.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „Б“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	СТАНИМИРА ИВАНОВА АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

като разгледа докладваното от младши съдия ГЕОРГИЕВ въззивно частно гражданско дело № 13724 по описа за 2018 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 ГПК във връзка с чл. 437, ал. 4 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на Г.Ф.по Кодекса за застраховането срещу постановление № 01969/27.09.2018 г. на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М.Д., по изп. дело № 20187870400253, в частта, с която е отказано намаляване на определените с постановление, обективирано в покана за доброволно изпълнение № 1950/20.08.2018 г. по същото дело разноски в размер на 756 лева – адвокатско възнаграждение, които да се изплатят в полза на К.Ш.О..

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното постановление поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Сочи се, че делото не е с особена фактическа и правна сложност, поради което адвокатският хонорар следва да се намали. Излагат се и твърдения, че адвокатът на взискателя е извършил единствено действия по образуване на изпълнителното дело, поради което не му се дължат определените в Наредба № 1/2014 г. възнаграждения за водене на изпълнителното дело. Излага се, че вече е направено възнаграждение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Иска се намаляване на адвокатския хонорар до 200 лева, или евентуално – по минималния размер по Наредбата съобразно фактическата и правна сложност на делото. Иска се и намаляване на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

В законоустановения срок (започнал да тече на 10.10.2018 г.) такъв не е постъпил от взискателя в изпълнителното производство – Кадрие Осман.

Постъпило е и становище на ЧСИ М.Д., с което се твърди, че вземането е в минималния размер за водене на изпълнително дело по чл. 10, ал. 1 и 2 от Наредба № 1/2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, кореспондиращ на сумата по изпълнителното дело.

В жалбата не се съдържа искане за събиране на доказателства.

При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира, че същата е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт (постановление за произнасяне по възражение за намаляване на разноските – чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК) от страна по делото, която има интерес да обжалва акта за разноските, и е подадена в преклузивния седмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК.

При служебната проверка за редовност на въззивната жалба се установява, че същата отговаря на изискванията на чл. 436, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК (държавна такса в размер на 25 лева – на лист 30 от изпълнителното делото; юрисконсултското пълномощно е на лист 5 от делото).

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът намира следното за установено от фактическа страна:

Съгласно молба с вх. № 01447/20.09.2018 г. (на лист 1 от изпълнителното дело) изпълнително дело № 20187870400253 е образувано по молба на представителя на К.Ш.О. за вземанията му по изпълнителен лист от 03.07.2018 г. срещу Г.Ф.. По делото взискателят Кадрие Осман е упълномощила адвокат Щ.Щ.да го представлява, като двамата са уговорили хонорар от 756 лева с ДДС в изпълнителното производство с договор от 08.07.2018 г. (на лист 3 от изпълнителното дело).

Съгласно представена на лист 3 от изпълнителното дело разписка, обективирана в договора за правна защита и съдействие, страните са потвърдили тази си уговорка, като плащането е станало в брой.

На 20.09.2018 г. на Г.Ф.е пратена покана за изпълнение, в която в сумата на разноските е включен и посоченият адвокатски хонорар – 756 лева, от които 630 лева – данъчна основа, и 126 лева – ДДС. Още на следващия ден –
21.09.2018 г.,  съобразно извлечение от сметката на ЧСИ (на лист 9 от изпълнителното дело) с постъпил превод от Г.Ф.цялата сума по изпълнителното дело е напълно изплатена и е постъпило възражение за прекомерност на адвокатския хонорар по делото. С обжалваното постановление същото е оставено без уважение.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предпоставка за уважаване на искането за присъждане на разноски в производствата по ГПК винаги е представянето на доказателство за реално извършване на тези разноски. Такова може да бъде разписка за плащане в брой или банков документ съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. По настоящото дело е налице такова доказателство.

Съгласно същото тълкувателно решение обаче разноски се присъждат съобразно фактическата и правна сложност на делото спрямо онзи изпълнителен способ, от който по същото са постъпили средства от изпълнението. В случая е налице плащане в срока за доброволно изпълнение, при това в пълен размер. Изпълнителни способи не са реализирани.

Поради това адвокатско възнаграждение следва да се присъди единствено за извършеното от адв. Щ.действие е по образуване на изпълнителното дело. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатски хонорар в размер на 200 лева, който съдът намира за пропорционален на извършеното от адвокат Щ.и не намира за основателно да намалява. Съгласно § 2 от Наредбата и доколкото адвокат Щ.е регистриран по ЗДДС, този хонорар следва да се присъди с начислен данък или общо в размер на 240 лева.

С оглед отмяната на постановлението за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, ЧСИ Д.следва да изчисли отново пропорционалната такса в производството, която се дължи от длъжника. Същата следва да се определи върху сумите от поканата за доброволно изпълнение без определените разноски, които възлизат на 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди по изпълнителния лист; 66 лева – разноски по изп. дело, както и 240 лева с ДДС – присъден адвокатски хонорар, както и натрупаната лихва за забава. Пропорционалната такса за събиране на вземанията върху тази сума следва да бъде определена по реда на т. 26 от Тарифата на ЧСИ.

Относно разноските:

По делото не е направено искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Така мотивиран, Софийският градски съд, четвърти „б“ въззивен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление № 01969/27.09.2018 г. на Частен съдебен изпълнител М.Д., по изп. дело № 20187870400253, в частта, с която е отказано намаляване на определените с постановление, обективирано в покана за доброволно изпълнение № 1950/20.08.2018 г. по същото дело разноски в размер на 756 лева – адвокатско възнаграждение, които да се изплатят в полза на К.Ш.О. от Г.Ф., и

ОТМЕНЯ постановление, обективирано в покана за доброволно изпълнение № 1950/20.08.2018 г. по изп. дело № 20187870400253 на Частен съдебен изпълнител М.Д. за определяне на размера на дължимото се адвокатско възнаграждение по делото от страна на Г.Ф.в полза на
К.Ш.О., в частта, с която същото е присъдено за разликата над 240 лева с ДДС (двеста и четиридесет лева) до пълния определен размер от 756 лева (седместотин петдесет и шест лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

		ПРЕДСЕДАТЕЛ:
		ЧЛЕНОВЕ:          1.                                2.