№ 708 / 15.11.2019 г.
Н Е П Р И С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
15.11.2019 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав в ОТКРИТО съдебно заседание на 24.10.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Елена Ефремова и с участието на прокурора..................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 1746 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
Ищецът „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, пк 1784, район Младост, бул. Цариградско шосе 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, с ЕИК *********, представлявано от Леон Връшка, гражданин на Република Чехия, личен номер 720125/3829 и Карел Крал, гражданин на Република Чехия, личен номер 740514/0182, чрез адв. П.И., вписана в САК, е предявило иск срещу ЗК ”СКАКУЦ-2005”, ЕИК *********, представлявано от Ивайло Митков Иванов, с ИТН 210017340874, с адрес: гр. Монтана, ул. Ропотамо 7 и ЦЕНА НА ИСКА: 2 282.72 лева, от които 2 237.81 лева главница за използвана и незаплатена електрическа енергия и задължение за "цена достъп" до електроразпределителната мрежа за периода от 19.10.2018 г. до 31.01.2019г., 44.91 лв. - законна лихва за забава, считано от датата на падежа на всяко периодично вземане до датата на издаване на справката за възникнали задължения - 29.03.2019г., разноски за образуване на Заповедното производство по чл. 410 ГПК в размер на 103.65 лева, както и разноски за образуване на настоящото производство в размер на 132.65 лв.
В исковата молба се твърди, че „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД се е намирало в облигационни правоотношения с ответника, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, които са общоизвестни и са публикувани са в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия и достъп до електроразпределителната мрежа за периода 19.10.2018 г. до 31.01.2019г. От своя страна ответникът, не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел.енергия и достъп до електроразпределителната мрежа по издадени 10 броя фактури.
Съгласно Разпоредбите на чл. 42 от ОУ за продажба на ел. енергия на ЧЕЗ „Електро България,, Продавачът има право да прекъсне или ограничи снабдяването с електрическа енергия в случай, че потребителят не изпълни което и да е свое задължение съгласно тези Общи условия.
В случай на забава на плащането на дължимите суми за електрическа енергия продавачът може да прекъсне снабдяването на потребителите в следните срокове: 10 (десет) дни след изтичането на срока за плащане за битови потребители или 3 (три) дни след изтичането на срока за плащане за стопански потребители“.
При изчисляване и установяване на дължимите от ответника суми за ел. енергия следва да се има предвид и задължение за „цена достъп” част от стойността на услугата въз основа чл. 28 от Правилата за търговия с електрическа енергия съгласно която:
Цената за достъп до електроразпределителната мрежа съществува, като елемент от общата фактура и винаги се е заплащала от клиентите. С Решение № Ц-17 от 28.06.2012 г. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) определя цена за достъп до ЕРМ за небитовите клиенти на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, която се прилага от 01.07.2012 г. и изразява разходите на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД за поддържане и обслужване на 1 кВт предоставена мощност за един ден и се равнява на 0,01628лв./киловат/ден.
Начинът на калкулиране на стойността на услугата достъп се формира на база на цената за достъп, предоставената/заявената от клиента мощност и отчетния период. Стойността на услугата достъп не зависи от консумацията на електроенергия.
Начинът на калкулиране на услугата достъп до електроразпределителната мрежа важи само за небитовите клиенти независимо дали са на средно или ниско напрежение. Цената за достъп не зависи от мястото на присъединяване на клиента към електроразпределителната мрежа, респективно от нивото на напрежение. Цената за достъп е една и съща за всички небитови клиенти.
Съгласно Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия цената за достъп е компонент на мрежовата тарифа (чл.23, ал.2), създадена за услугата разпределение на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа. Цената за достъп е част от мрежовите цени, участващи във формирането на задължението на клиента, за които се издава и фактура. Неплащането на фактурирано задължение, независимо дали е за мрежова услуга или за консумирана електроенергия, е основание да се прекрати снабдяването на обекта като се изключи електрозахранването му, съгласно Общите условия на дружеството (чл.37.ал.2 от ОУ). Възстановяването става след заплащане на дължимите суми.
Дължимата цена за достъп не зависи от наличието на захранване в обекта. Докато капацитет от мрежата е резервиран (ангажиран) за даден обект, то и разходите, които предизвиква за поддръжка на мрежата следва да се заплащат. Заплащането на цена за достъп се преустановява в случай на прекратяване на отношенията между клиента и „ЧЕЗ Разпределение България“ АД.
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД е доставчик на електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013г. Дружеството е доставяло на 3К "СКАКУЦ- 2005", ЕИК ********* , представлявано от Ивайло Митков Иванов, с адреси на електроснабдените имоти: СЕЛАНОВЦИ, ул. СКАКУЦ, ФУРАЖЕН ЦЕХ, 2 СТОПАНСКИ ДВОР; СЕЛАНОВЦИ, ул. Сергей Румянцев 24, ет.2; СЕЛАНОВЦИ, ул. БОЯН ЧОНОС, с ИТН 2100І7340874 ел.енергия за периода от 19.10.2018 г. до 31 .01 .2019г. ,за което е издало отделни фактури – 10 на брой. В тях са посочени конкретно дължими суми. Така посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Чл.19, ал.8 от Общите условия изрично постановява, че неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума.
На основание чл. 107 от ЗЕ е потърсен начин да защити интересите си, като е подадено заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд РС Монтана, по което е образувано ч.гр.дело 997/2019г. Длъжникът е упражнил правото си по чл.414, ал.1 ГПК да подаде Възражение в законоустановения срок срещу така издадената заповед за изпълнение на парично задължение, с което оспорва вземането на кредитора. С подаването на възражение от страна на длъжника издадената заповед за изпълнение не се обезсилва, а присъдените с нея вземания следва да бъдат установени със сила на присъдено нещо в настоящото производство, за да може същата да релевира търсеният правен ефект, а именно да влезе в сила и въз основа на нея да бъде издаден изпълнителен лист за процесните вземания.
В съответствие със ЗЕ, ищецът е издал справка за възникналите задължения, което съдържа всички претендирани суми по посочените фактури. По всички тях до момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение плащане от страна на длъжника не е постъпило. Начислена е и лихва за забава на плащането по всяка издадена фактура.
Общата стойност на непогасения паричен дълг на 3К „СКАКУЦ -2005”, ЕИК *********, възлиза към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - на 2 237.81 лв. главница по неплатени фактури и 44.91лева законна лихва за забава, считано от 12.12.2018 г. до 29.03.2019г.
Моли съда да постанови решение, с което да се установи със сила на присъдено нещо и да се признае за установено, че длъжникът 3К „СКАКУЦ-2005”, с ЕИК *********, представлявано от Ивайло Митков Иванов, с адреси на електроснабдените имоти: СЕЛАНОВЦИ, ул. СКАКУЦ, ФУРАЖЕН ЦЕХ, 2 СТОПАНСКИ ДВОР; СЕЛАНОВЦИ, ул. Сергей Румянцев 24, ет.2; СЕЛАНОВЦИ, ул. БОЯН ЧОНОС, ИТН 210017340874 по издадената Заповед за изпълнение дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД следните суми:-
- Сумата от 2 237.81 (две хиляди двеста тридесет и седем лв. и осемдесет и една ст.) лева - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия и цена за достъп до електроразпределителната мрежа за периода от 19.10.2018 г..до 31.01.2019г.;
- Сумата от 44.91 (четиридесет и четири лв. и деветдесет и една ст.) лева - законна лихва за забава, считано от 12.12.2018 г. до 29.03.2019г., съгласно приложената по делото справка за възникнали задължения;
- Законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.
Претендират и разноските в заповедното и исково производство.
В случай че са налице предпоставките по чл.238 ал.1 от ГПК да се постанови неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът ЗК „СКАКУЦ-2005”, ЕИК *********, представлявано от Ивайло Митков Иванов, с ИТН 210017340874, с адрес: гр. Монтана, ул. Ропотамо 7, в срока, предвиден за отговор не взема становище по иска. Редовно призован за насрочено съдебно заседание не изпраща представител.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено частно гражданско дело № 997 по описа на Районен съд Монтана за 2019 година.
Съдът, след като прецени доводите на ищеца, представените и приети по предвидения в закона ред писмени доказателства, на основание чл.238 ал.1 ГПК, във връзка с чл.239 ал.2 ГПК, приема за установено следното:
Направено е искане за признаване за установено съществуване на вземане, след проведено успешно заповедно производство по предвидения ред на чл.410 и сл ГПК по издадени фактури на дружеството – доставчик на електроенергия относно потребител на същата в лицето на длъжника.
Производството е по предявен положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане по договор за продажба на електрическа енергия.
Ищецът „ЧЕЗ Електро България" АД, гр.София, като доставчик на електрическа енергия, има правото да поиска плащане на стойността на продадената и доставена електрическа енергия от ответника-потребител, което, с оглед липсата на доброволно изпълнение, е извършено по съдебен ред в заповедно производство по чл.410 ГПК. Разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК е специална процесуална норма, относима към заповедното производство, с която се предоставя правото за предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на вземането. За валидното му предявяване кредиторът не следва да обосновава правния интерес, тъй като този иск е средство за защита на признатото в заповедното производство вземане и предпоставките за предявяването му са нормативно установени.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение – чл. 239, ал. 2 ГПК, поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, в частност писмени такива, са достатъчни да обосноват основателността на заявените искови претенции. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност. От същите се установява по един безспорен и категоричен начин, че ответникът продължава да дължи сумите, присъдени по ч. гр. д. № 997/2019 година по описа на МРС.
Съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК, предвид не подаване писмен отговор от страна на ответника, не вземане становище, не направени възражения, не посочване доказателства, не оспорване истинността на представените доказателства, а и не представяне на такива, установяващи изпълнение на задължението му, той губи възможността да направи това по-късно, т.е. срокът за това е преклузивен и е пропуснат от страна на ответника. Освен това не се яви на първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане делото в негово отсъствие.
В тази връзка, съдът намира, че искът е основателен.
При предявен иск по чл. 415, ал.1 т.2 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение.
Искът, който заявителят в заповедното производство по чл. 410 ГПК е предявил в хипотезата на чл.415 ал.1 т.2 ГПК е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума в полза на заявителя по ч.гр.д. № 997 по описа на Районен съд Монтана за 2019 година и е определен ясно и недвусмислено в закона – чл. 415, ал.1 т.2 ГПК, във връзка с чл.415 ал.4 ГПК.
Целта на предявяването на иск при връчване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК чрез залепване Уведомление по чл.47 ал.5 ГПК, е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането и в сила. При уважаването на иска за съществуване на вземането, съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист. В заповедното производство, при хипотезата на чл. 410 ГПК тази цел е постигната чрез издаването на заповед за изпълнение и при подадено възражение – чрез уважаването на предявения установителен иск. Освен че са указани последиците на страните, в случая на ответника, от неспазването на сроковете, искът е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал.1 ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че са налице процесуалноправните и материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по предявените искове – ответника е получил съобщение по чл. 131 ГПК, л.79 по реда на чл.50 ал.4 ГПК, и не е представил в срок отговор на исковата молба, същият е редовно призован, но не изпраща представител в насрочено съдебното заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, не са направени никакви възражения и не са представени доказателства в тази връзка – чл. 238, ал.1 ГПК. С определението № 1107 от 22.08.2019 г. по реда на чл. 140 ГПК на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства – чл. 239, ал.1 ГПК.
Ето защо исковата претенции като основателни следва да бъдат уважени като се признае за установено, че ответникът дължи претендираните парични суми.
Съобразно този изход на делото ответната страна следва да заплати на ищеца и направените в заповедното и исково производство разноски, съобразно приложен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЗК „СКАКУЦ-2005”, ЕИК *********, представлявано от Ивайло Митков Иванов, с ИТН 210017340874, със седалище и адрес на управление гр. Монтана, ул. Ропотамо 7, че съществува вземане на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София п. к. 1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе” 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, представлявано от Леон Връшка и Карел Крал към 08.04.2019 година, възлизащо на сумата в размер на 2 237.81 (две хиляди двеста тридесет и седем лв. и осемдесет и една ст.) лева - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия и цена за достъп до електроразпределителната мрежа за периода от 19.10.2018 г..до 31.01.2019г.; 44.91 (четиридесет и четири лв. и деветдесет и една ст.) лева - законна лихва за забава, считано от 12.12.2018 г. до 29.03.2019г., съгласно приложената по делото справка за възникнали задължения законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.04.2019 година до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 645 от 09.04.2019 година по ч. гр. д. № 997/2019 година по описа на Районен съд – Монтана.
ОСЪЖДА ЗК „СКАКУЦ-2005”, ЕИК *********, представлявано от Ивайло Митков Иванов, с ИТН 210017340874, със седалище и адрес на управление гр. Монтана, ул. Ропотамо 7, ДА ЗАПЛАТИ на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София п. к. 1784, район Младост, бул. "Цариградско шосе" 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, представлявано от Леон Връшка и Карел Крал, сумата от 45.65 лева за платената държавна такса в заповедното производство и 58.00 лв. за адвокатско възнаграждение, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 645 от 09.04.2019 година по ч. гр. д. № 997/2019 година по описа на Районен съд – Монтана.
ОСЪЖДА ЗК „СКАКУЦ-2005”, ЕИК *********, представлявано от Ивайло Митков Иванов, с ИТН 210017340874, със седалище и адрес на управление гр. Монтана, ул. Ропотамо 7, ДА ЗАПЛАТИ на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София п. к. 1784, район Младост, бул. "Цариградско шосе" 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, представлявано от Леон Връшка и Карел Крал, сумата от 45.65 лева за доплатената държавна такса в исковото производство и 87.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: