Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Елин Пелин, 09.12.2022 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО Г.

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията Г. гр. дело № 804/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основно чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба от А.Г.И., ЕГН **********, и Й.И.И., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, срещу „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, с която се иска да се осъди ответника солидарно да им заплати сумата от: 8658,64 лева, представляваща надплатена сума, поради неправилното изчисление на лихвата по договор за банков кредит № TR70249669 за периода от 20.04.2016 г. до предсрочното погасяване на кредита на 02.09.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от депозиране на исковата молба до действителното изплащане на сумата; 257,35 лева мораторна лихва за забава за периода от отправяне на покана за доброволно изпълнение от 10.07.2020 г. до подаване на настоящата искова молба, както и съдебни разноски. Твърди се, че 10.09.2007г. страните сключили договор за банков кредит № TR70249669, по силата на който ищците получили от ответника кредит в размер на 53400 лева, във връзка с което ипотекирали апартамент 304 от секция 3 на новопостроена жилищна сграда в гр. София, район „Подуяне“, местност „Левски-Г“. Уговорено било кредитът да се усвои и погаси в лева. Твърди се, че няколко месеца след сключване на договора лихвата по кредита била вдигната едностранно от банката-ответник. Ищците завели дело, като с влязло в сила решение по гр. д. № 39882/2012 г. на Софийски районен съд, първо гражданско отделение, 48-ми състав, било установено, че лихвата по договора за банков кредит се е формирала от индекса едномесечен Софибор плюс фиксирана надбавка в размер на 2,649 %, а банката била осъдена да заплати всичките надплатени суми поради неправилно изчисление на лихвата въз основа на едномесечния Софибор плюс фиксираната надбавка. С покана за доброволно плащане с вх. № 0911-20-001525/18.11.2015г. ищците поканили ответника да заплати доброволно сумите, представляващи недължимо платени, въз основа на неправилното изчисление на лихвения процент по договора, за периода от 23.08.2012 г. до 18.11.2015 г., които не им били възстановени сумите, затова за този период завели ново дело № 21714/2016г. на Софийски районен съд, ГО, 120-ти състав. Твърди се, че в мотивите на Решение от 05.01.2017 г. постановено по гр.д. № 21714/2016г. на Софийски районен съд, I-во ГО, 120 с-в, било прието за установено наличие на плащане на суми без основание. Първоинстанционното решение било потвърдено от решение от 30.11.2017г. по гр.д. №7315/2017г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, II-A състав, в частта за неоснователното плащане на суми, като била уважена исковата претенция. Изпратена била нова покана за доброволно изпълнение с вх. № 0911-68- 000711/10.07.2020г. до „УниКредит Булбанк“ АД за изплащане на сумите от датата за завеждане на исковата молба до датата на отправената покана 10.07.2020 г. Твърди се, че сумата от 5484 лева се явява недължимо платена за периода от 20.04.2016 г. до датата на предсрочно погасяване на договор за банков кредит №TR70249669 (на дата 02.09.2020г.). За периода от 20.04.2016 г. до 02.09.2020 г. ищците платили общо 19742,50 лева, а съгласно договора и влезлите в сила съдебни решения следвало да платят само 14258,50 лева. Твърди се, че дължи и мораторна лихва върху сумата от 5484 лева за периода от отправяне на покана за доброволно изпълнение с вх. № 0911-68-000711/10.07.2020 г. до депозиране на настоящата искова молба, която била в размер на 83,78 лева.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор, в който се оспорва основателността на исковете. Оспорва се активната процесуална легитимация на ищцата Й.И., тъй като не е възникнала солидарност по силата на закона или на договор. Твърди се, че мотивите на предходни спорове между страните по чл. 55 ЗЗД не се ползват със сила на пресъдено нещо по чл. 297 ГПК, а диспозитивите на съдебните решения касаят други периоди. Твърди се, че за периода от 20.04.2016 г. до 22.09.2020 г. ищецът И. е плащал възнаградителна лихва от 7.22 % съобразно уговореното в чл. 4.1 във с т. 11.1.3 от договора за кредит.

В съдебно заседание ищците чрез процесуалния си представител адв. В. моли за уважаване на предявените искове. В писмена защита се сочи, че исковете са основателни, като в този смисъл са се произнесли съдебните състави при предишни спорове между страните.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалните си представители адв. С. и адв. Ш. оспорва исковете. В писмена защита се поддържат горните доводи на ответника. Твърди се, че никъде в договора не е предвидена възможност за намаляване на лихвата, а прилаганият лихвен процент съответства на посочения в погасителния план.

            Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от договор за банков кредит № TR70249669 / 10.09.2007 г., че ответникът „УниКредит Булбанк“ АД (като кредитор) се задължил да предостави на ищците А.Г.И. (като кредитополучател) и Й.И.И. (като солидарен длъжник) кредит от 53400 лева, предназначен - 21700 лева за покупка на апартамент и 31700 лева за ремонт и довършителни работи по апартамента, обезпечен с договорна ипотека, с годишен лихвен процент за съответния период на олихвяване – базисен лихвен процент по т. 10.3 и т. 10.4 от условията по кредити на физически лица, определен съгласно т. 11.1.1 при подписване на настоящия договор – 1 М SOFIBOR и надбавка = годишен лихвен процент. В т. 4.1а е посочен по редовен дълг по т. 11.1.3 (за кредитите, изплащани чрез анюитетни (равни всеки месец) погасителни вноски) лихвен процент от 20.10.2007 г. до 20.09.2032 г. от 4.571 % и надбавка от 2.649 %= 7,22 % годишен лихвен процент. В т. 4.2 е посочена надбавка върху лихва за редовен дълг при просрочие на лихва от т.11.2.2 или на главница по т. 11.2.1 – пет пункта.  В т. 4.3 е посочена надбавка върху лихва за просрочена главница по т.11.2.1.2, при просрочие на главница по т. 11.2.1 и/или лихва и главница по т. 11.2.3 – седем пункта. 

Съгласно т. 11.1 от условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № TR70249669 / 10.09.2007 г. за ползвания кредит, кредитополучателя заплаща на кредитора лихви, изчислявани на годишна база — 365/360 дни за кредити, издължавани чрез намаляващи погасителни вноски и 360/360 дни за кредити, издължавани чрез анюитетни (равни всеки месец) погасителни вноски, съответно дългът по заемната сметка се олихвява с годишен лихвен процент, формиран от базисен лихвен процент плюс надбавка, определени в размера по т.4 за съответния период за олихвяване. Според т.11.1.1. приложимият към съответният период на олихвяване от действието на този договор базисен лихвен процент по смисъла на т.11.1. за различните валути и различните кредитни продукти се определя от УС на банката или оторизиран от него орган и/или лица въз основа на конкретно посочения индекс, установен в т.т. 10.3 и 10.4. от Условията на „Уникредит Булбанк" АД по кредитите на ФЛ, неразделна част от този договор, с които кредитополучателят е запознат. Кредиторът уведомява кредитополучателя за определения от УС базисен лихвен процент към съответния период на действие на договора за кредит и олихвяване чрез обявяването му на интернет страницата на банката, изричното му посочване в извлечението от кредитната сметка към съответния лихвен период и изпращане по пощата. Според т.11.1.2. съгласно установеното в т.11.1.1.  с промяната на действащия към съответния период на олихвяване базисен лихвен процент, определен от УС на банката и/или оторозиран орган/лице, лихвените условия по Раздел I, т.4.1. и т.4.5 от настоящият договор се считат за автоматично променени в съответствие с приетите изменения, които са задължителни за страните по настоящия договор, като кредиторът уведомява кредитополучателя за настъпилите изменения.

Според т. 11.1.3 от условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № TR70249669 / 10.09.2007 г. при кредити, издължавани чрез анюитетни вноски (еднакви всеки месец, включващи главница и лихви към падежа на задължението за плащане на съответната анюитетна вноска) годишният лихвен процент по кредита за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в размера по т. 4.1а и не се променя освен, когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с 1 (един) пункт. КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ дава съгласието си КРЕДИТОРЪТ да променя едностранно размера на годишния лихвен процент за дадения лихвен период по лихвения план по т. 4.1а, определен съгласно предходната точка, съответно размера на анюитетната вноска без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните, при нарастване на базисния лихвен процент с повече от 1 (един) пункта е част от разгледаните договори) от размера, определен от КРЕДИТОРА в деня на сключването на настоящия договор или от размера му, формиран след промяна по реда на настоящата точка. КРЕДИТОРЪТ уведомява КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ за извършената промяна в едноседмичен срок на адреса за кореспонденция, посочен е искането за отпускане на кредит и/или по реда установен е Условията по кредити на физически лица.

С анекс № 1 към договор за ипотечен кредит от 10.09.2007 г. се въвеждат нови членове 10, 11 и 12  в договора във връзка с право на банката да застрахова в своя полза и за своя сметка недвижими имоти при „Кю Би И Интернешънъл Иншуърънс Лимитид“ клон София.

С нотариален акт от 13.09.2007 г. е учредена договорна ипотека в полза на кредитора „УниКредит Булбанк“ АД във връзка сключения договор за банков кредит № TR70249669 / 10.09.2007 г. върху апартамент № 304 с площ от 82,16 кв.м., находящ се в жилищна сграда в УПИ I-1054 от кв. 8 по плана на гр. София, местност „Левски Г“.

Според представеното удостоверение ищците А.Г.И. и Й.И.И. са сключили граждански брак на 27.09.1992 г. в гр. Елин Пелин, за което е съставен акт за граждански брак № 47/27.09.1992 г.

С решение № I-48-270/27.01.2014 г. по гр. д. № 39882/2012 г. на СРС, с отбелязване, че е влязло в сила на 29.02.2015 г., са отхвърлени искове за нищожност на клаузи по чл. 11.1, чл. 11.1.1, чл. 11.1.2, чл. 11.1.3 от договора и за връщане на суми, платени без основание въз основа на нищожни клаузи на договора, като по евентуални искове ответникът „УниКредит Булбанк“ АД е осъден да заплати на основание чл. 55, ал 1, предл. 1 ЗЗД на ищците сумата от 3670,02 лева, представляваща платена без основание договорна лихва за периода от 10.09.2007 г. до 23.08.2012 г., начислена и платена в размери, несъответстващи на постигнато съглашение по договор за банков кредит № TR70249669 / 10.09.2007 г., като е отхвърлен иск за горницата над 3670,02 лева до предявения размер от 5289,55 лв.

С решение от 05.01.2017 г. по гр. д. № 21714/2016 г. на СРС ответникът „УниКредит Булбанк“ АД е осъден да заплати на основание чл. 55, ал 1, предл. 1 ЗЗД при условията на солидарност на ищците сумата от 7657,13 лева, представляваща недължимо платена сума по, поради неправилно изчисляване на лихвата за периода от 23.08.2012 г. до 20.04.2016 г., както и да заплати 1452,42 лева, мораторни лихви от 23.08.2012 г. до 20.04.2016 г.

С решение 07.2018 г. по гр. д. № 7315/2017 г. на СГС е потвърдено решение от 16.03.2016 г. по гр. д. № 21714/2016 г. на СРС, с което е оставена без уважение молба по чл. 250 ГПК за допълване на решение от 05.01.2017 г. по гр. д. № 21714/2016 г. на СРС.

С решение от 14.08.2018 г. по гр. д. № 21714/2016 г. на СРС е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 16.03.2017 г. по гр. д. № 21714/2016 г. на СРС, като вместо 16.03.2016 г. да се чете 16.03.2017 г.

С покана за доброволно изпълнение с вх. номер на ответника от 18.11.2015 г. ищците поискали от ответника възстановяване на недължимо платените суми по договор за банков кредит № TR70249669 / 10.09.2007 г. във връзка с изменение на стойността на пазарния индекс 1 месечен Софибор, както и за плащане на сумата от 6794,05 лева, за която приложили влязло в сила решение по гр. д. № 39882/2012 г. на СРС. В молба с вх. номер от 19.01.2016 г. ищците сочат, че не са получили отговор на молбата си с вх. номер от 18.11.2015 г. В покана за доброволно изпълнение с вх. номер на ответника от 10.07.2020 г. ищците твърдят, че има второ влязло в сила решение по гр. д. № 21714/2016 г. на СРС за сумата от 5484 лева.

В писмо до ищците с изх. номер на ответника от 10.08.2020 г. се сочи, че кредитът им се олихвява с годишния лихвен процент по чл. 4.1 от договора, като се цитира част от т. 11.1.3 според която „при кредити, издължавани чрез анюитетни вноски (еднакви всеки месец, включващи главница и лихви към падежа на задължението за плащане на съответната анюитетна вноска) годишният лихвен процент по кредита за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в размера по т. 4.1а и не се променя освен, когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с 1 (един) пункт“.

С искане от 02.09.2020 г. ищците поискали пълно предсрочно погасяване на кредита със сума от 38219,30 лева.

С вх. № 50807/ 11.09.2020 г. на СВ София е вписана молба-съгласие на ответника за заличаване на договорна ипотека върху апартамент № 304 с площ от 82,16 кв.м., находящ се в жилищна сграда в УПИ I-1054 от кв. 8 по плана на гр. София, местност „Левски Г“, тъй като кредитът е погасен изцяло.

Установява се от заключението на съдебно-икономическа експертиза на вещото лице Р.Д.Л., което съдът кредитира изцяло като компетентно и обосновано, че размерът на едномесечният индекс Софибор за периода 20.04.2016г — 01.07.2018 г е посочен в таблица. Размерът на 1-месечния Софибор непосредствено преди дата 01.07.2018г. е минус 0. 143 %, и размерът на лихвения процент по кредита към същата дата след прибавяне на фиксираната надбавка от 2.649 % е в размер на 2.506 %. Размерът на лихвата по договора, увеличен с фиксираната надбавка по него в размер на 2.649 % за периода 20.04.2016 г. - 02.09.2020 г. е посочен в таблица. Размерът на месечната анюитетна вноска, изчислен на основата на лихвеният процент по задачата по т. 3 за периода 20.04.2016 г. - 02.09.2020г. е посочен в таблица. Надплатената сума по договора за кредит за периода 20.04.2016г — 02.09.2020г е в размер на 8658,64 лева. Мораторната лихва за периода от отправяне на покана за доброволно изпълнение с вх. № 0911-68-00071 / 10.07.2020г. за периода от 11.07.2020 г. до 25.10.2020 г. е в размер на 257,35 лева. Дължимата възнаградителна лихва за процесния период при лихва от 7,22 на сто, изчислена от експертизата не се различава по стойност от действително начислената от банката и платена от ищеца лихва.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

Неоснователното обогатяване е уредено в разпоредбите чл. 55- 59 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. От текста на закона следва, че в  чл. 55 ЗЗД са уредени три различни фактически състава, а чл. 59 ЗЗД има предвид отделен фактически състав. Необходимо е точно разграничение на различните уредени от закона случаи с оглед правилното им подвеждане под нормата на закона, с оглед на процесуалните изисквания за разпределение на тежестта за доказване и с оглед на различните правни последици (приложение на  чл. 55, ал. 2, чл. 59, ал. 2, чл. 114 ЗЗД и т. н.).

Първият фактически състав на  чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е на лице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение. Начална липса на основание е налице също така, когато след изпълнението на едно солидарно задължение в неговия пълен размер от едно от солидарно съзадължените лица същото задължение бъде изпълнено и от друг солидарен съдлъжник; при плащане на по-големи от нормираните цени за стоки, услуги или лихви; при плащане на задължение след неговото погасяване, освен в случаите на чл. 118 ЗЗД, и т. н. (Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС). В основата на неоснователното обогатяване стои принципът на справедливостта, който препятства разместването на имущество при липса на признато от закона основание. Фактически състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание. Прогласяването на един договор за нищожен, независимо от конкретното основание за нищожността, поражда правото страната, която е дала нещо в изпълнение на този договор, да претендира връщането му, съгласно първия фактически състав по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В тази хипотеза основанието не е налице при самото престиране между страните във връзка с договора. Получилият нещо е длъжен да го върне, ако няма основание да го задържи. Затова по иска за връщане на даденото без основание ищецът трябва да докаже, че е дал и съответно ответникът е получил нещо, а в тежест на ответника е да докаже, на какво основание го е получил и има право да го задържи. Ако ответникът е получил едно плащане, за което е установено, че не е отишло в погашение на определено съществуващо задължение, в тежест на ответника е да докаже, какво друго основание съществува той да получи и задържи полученото (Решение № 167 от 29.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6043/2014 г., IV г. о., ГК).

Правната уредба на договора за банков кредит се съдържа в Търговския закон и в Закона за кредитните институции/ЗКИ/. Съгласно легалното определение в чл.430, ал.1 ТЗ с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор.

Процесният договор за банков кредит на 10.09.2007 г. е сключен при действието на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) обн., ДВ, бр. 99 от 9.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г. За него е неприложим отменения Закона за потребителския кредит (ЗПК) обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г. отм., бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г., тъй като същият не се прилагат за договори за кредит, обезпечени с ипотека върху недвижим имот чл. 3, ал. 5, т. 1 ЗПК, респ. чл. 4, ал. 1, т. 2 от новия ЗПК. Ищците-кредитополучател притежава качеството потребител и като такъв попада под особената закрила, предвидена в Конституцията на РБ (чл. 19) и нормите на правото па ЕС (Директива 93/1З/ЕИО) и чл. 143-146 ЗЗП. Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя (чл. 143, ал. 1 ЗЗП). Според разпоредбите на чл. 146 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени, не изключва прилагането на този раздел към останалата част от договора. Когато търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада върху него. Наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.

Съдът намира, че клаузата на т. 11.1.3 от договора за кредит не е индивидуално уговорена между страните по делото. Тя е била изготвена предварително и ищците не са имали възможност да влияят върху съдържанието й /чл. 146, ал. 2 ЗЗП/. С нея се осигурява възможност за увеличаване на годишния лихвен процент само при неговото увеличаване с повече от един пункт. Същата съдържа неясни компоненти относно пазарните условия. Ползваното условие „промяна на пазарни условия“ е понятие, което не позволява извод за конкретност, яснота и разбираемост и съответно предвижда възможности, които са само в полза на банката, тъй като независимо от намаляването на месечния лихвен индекс, клаузата не предоставя възможност за намаляване на лихвения процент, а същевременно предвижда възможност само за увеличаването му и то при неясни условия, оставени на преценката на банката. Целият риск от промяна на пазарните условия е възложен върху потребителя, а банката не е поела никакъв риск. Това поставя кредитополучателят в неравнопоставено положение спрямо банката, уговорката е в негова вреда като потребител и води до съществено неравновесие в отношенията между страните. Годишният лихвен процент не се променя освен, когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с 1 (един) пункт. Изменението на годишния лихвен процент е постановено в зависимост от волята на кредитора и липсва яснота относно методиката на формирането му. Клаузата по т. 11.1.3 от договора е неравноправна, като създадена е в полза на икономически по-силната страна, която може произволно да изменя лихвения процент. Ответникът предвидил условия в договора за кредит за промяна на ГЛП при промяна на едномесечния SOFIBOR най-малко с един пункт на основание промяна в пазарните условия, като лихвен процент оставал при минимум от 7.22 %. т.е. банката под този предел не може да слиза, но при увеличаването му винаги може да промени ГЛП. Рискът от промяна на пазарните условия не е предвиден в полза и на двете страни, като поставя в неравнопоставено положение самия потребител и го задължава в по-високи по размер вноски за лихви. Формирана е и постоянна практика на ВКС, обективирана в решение № 236/20.12.2016 г. по т. д. № 3082/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 201/02.03.2016 г. по т. д. № 2780/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., съгласно която уговорената в общите условия към договор за банков кредит клауза е нищожна, когато предвижда, че посочената цена на финансовата услуга при промяна на пазарните тенденции може само да нараства, но не и да намалява.

Неоснователни са доводите на ответника, че страните по договора са уговорили в т. 4.1 фиксиран лихвен процент. Уговорения годишен лихвен процент е двукомпонентен и се състои от променлива месечния SOFIBOR и константа /надбавка от 2.649 %/. В договора не е уговорен фиксиран лихвен процент и следователно дължимата лихва е следвало да бъде променяна съгласно измененията на месечния SOFIBOR. Страните са уговорили плаващ размер на годишния лихвен процент, а не фиксиран такъв. Налице е трайна практика на ВКС по въпроса за нищожността на клаузата на т. 11.1.3 от Условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договори за банкови кредити, по които страна е „УниКредит Булбанк“ АД, както и за характера на уговорения в т. 4. 1 от договорите годишен лихвен процент – дали е фиксиран или е променящ се, доколкото съдържа една променлива компонента – БЛП и една константна – надбавка в конкретен размер, която практика е обективирана в решение № 12 от 11.02.2022 г. по гр. д. № 2032/2021 г. на IV г. о. и решение № 6/17.07.2018 г. по т. д. № 2111/2016 г. на ТО на ВКС.

Неоснователни са доводите на ответника, че е подписан погасителен план и е него възнаградителната лихва е определена в размер на 7.22 на сто. Погасителен план се съставя при всеки договор за кредит, без това да е пречка в банковата практика впоследствие лихвите да се увеличават с изготвяне на нов погасителен план.

С оглед това съдът намира, че клаузата по т. 11.1.3 от сключения между страните договор е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. 

Предвид недействителността на клаузата, фиксираща лихвения процент освен в случай на увеличаването на SOFIBOR с повече от 1 пункт, за ответника не е съществувало валидно правно основание да получи плащане на лихви в повече от дължимите според курса на месечния SOFIBOR. Тези суми са платени при начална липса на основание и подлежат на връщане от ответника на ищците. С оглед заключението по съдебно-икономическа експертиза надплатената сума по договора за кредит за периода 20.04.2016 г. до 02.09.2020 г. е в размер на 8658,64 лева, като последната е недължимо платена, поради което подлежи на връщане.

Съдът намира, че в случая не е налице активна солидарност. Независимо дали ищците са в брак, респ. в режим на СИО, последното не обхваща паричните средства и облигационните сделки на съпрузите, когато те са кредитори без да е уговорено нещо друго - арг. чл. 21 СК. Обстоятелството, че ищците са съпрузи, не обосновава възникване на активна солидарност между тях.  Като солидарни длъжници по договора за кредит, доколкото вземането е свързано с надвнесени суми по възнаградителна лихва, уговорена в него, ищците са обикновени другари, поради което и решението спрямо тях може да бъде различно. Обстоятелството, че ищците, платили претендираната сума, са съпрузи не обосновава възникване на активна солидарност между тях. По силата на закона солидарност между съпрузите възниква по силата на закона единствено, когато те са длъжници, а не кредитори и двамата отговарят солидарно за задълженията, поети от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството чл. 32, ал. 2   СК. В случая липсва разпоредба, която да предвижда активна солидарност на страната на съпрузите-кредитори за задължението за връщане на получената на отпаднало основание сума, съответно при общата хипотеза на неоснователно обогатяване.  Обстоятелството, че и двамата съпрузи - ищци са заплащали на ответника от техните общи семейни доходи, но без основание паричната сума, чието връщане претендират, не обосновава възникване на активна солидарност между тях за вземането по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Ако ищецът /ищците/ подържат искането за солидарно отсъждане, тогава при липса на солидарност, съдът дължи произнасяне с акта по същество, с който, като установи същността на спорното правоотношение, отхвърли претенцията за солидарно получаване /плащане/ на исковата сума и съответно се произнесе с отделни диспозитиви по отделните субективно съединени претенции (Решение № 164 от 4.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 570/2011 г., IV г. о., ГК). Съдът намира, че следва да отхвърли претенцията за солидарно осъждане, като сумите се присъдят при условията на разделност. Доколкото законът презумира еднакъв принос на съпрузите следва да се приеме, че всеки от ищците претендира половината от претендираните суми.

С оглед гореизложеното предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е основателен и следва да уважен в пълния предявен размер от 8658,64 лева, като сумата се присъди при разделност по ½ за всеки от ищците.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора (чл. 84, ал. 2 ЗЗД). Доколкото няма определен от закона срок, в който банката следва да върне на ищците платената в повече сума като договорна лихва, вземането на ищците за тази сума става изискуемо при покана (чл. 84, ал. 2 ЗЗД). Установява се от представените доказателства, че ищците са канили ответника да се върне надплатената от нея сума за лихви. Установява се от заключението на вещото лице, че за периода от отправяне на покана за доброволно изпълнение с вх. № 0911-68-00071 / 10.07.2020г. за периода от 11.07.2020 г. до 25.10.2020 г. е в размер на 257,35 лева. С оглед това искът по чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен в пълния му предявен размер от 257,35 лева, като сумата се присъди при разделност по ½ за всеки от ищците.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените от тях разноски по делото в размер на 2153,30 лева, от които: 403,30 лв. за държавна такса, 1200 лв. за адвокатско възнаграждение и 550 лева за вещо лице. Разноските също следва да се присъдят при условията на разделност по ½ за всеки от ищците

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК  ….., със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.И., ЕГН **********, и Й.И.И., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, при РАЗДЕЛНОСТ по  ½ (една/втора) от обща сума от: 8658,64 лв. (осем хиляди шестстотин петдесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща надплатена сума, поради неправилното изчисление на лихвата по договор за банков кредит № TR70249669 за периода от 20.04.2016 г. до предсрочното погасяване на кредита на 02.09.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от депозиране на исковата молба до действителното изплащане на сумата; 257,35 лв. (двеста петдесет и седем лева и тридесет и пет стотинки), мораторна лихва за забава за периода от отправяне на покана за доброволно изпълнение от 10.07.2020 г. до подаване на настоящата искова молба, както и направените съдебни разноски от 2153,30 лв. (две хиляди сто петдесет и три лева и тридесет стотинки), като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на сумите при условията на СОЛИДАРНОСТ.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: