Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Лом, 05.07.2021 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на десети ноември, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

 

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 2059 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

 

              Предявени са искове от М.Ц.Ц., ЕГН **********,***, срещу Е.В.Д., ЕГН **********,***, за  незпълнени задължения по договор за заем.

Ищцата посочва, че с ответникът се познават от повече от 30 години. През 2015 год. той се бил установил в Италия, където работел. В телефонен разговор я помолил да му заеме сумата от 2000 евро, за да плати свои задължения и да се прибере в България.

На 12.08.2015 год. ищцата му заела исканата сума, която изпратила чрез системата мъниграм. На 11.09.2015 год. ответникът й гостувал в гр. Бургас и поискал още 2000 евро в заем, за да започне някакъв бизнес, като обещал в рамките на около половин година да върне получените до момента суми. Ищцата му се доверила и дори била съгласна да изчака повече от половин година. През м. Февруари, 2016 год. тя все пак го попитала по телефона кога ще й върне заетата сума, но той казал, че е заминал по-късно за Италия, но вече е там и няма да има забавяне.

В края на м. Април, 2016 год. ответникът й се обадил, че отново е в България и се видели в гр. ********, където била тогава ищцата и дори я посетил там, като докарал два скутера, за да докаже, че е сериозен и бизнесът му ще потръгне. Имал нужда обаче от допълнителни средства за закупуването на стока и поискал още 2000 евро. Обещал, че до края на лятото на 2016 год., дори и да не потръгне бизнеса ще й върне всички пари, заети му до момента. След това се чували по телефона, като ответникът все отлагал. После, от края на 2016 год. контактите им замрели, до пролетта на 2018 год., когато, през м. Юни ищцата се срещнала с него в гр. Лом, за да си иска парите. Той отново признал, че дължи парите, но се оправдал със затруднения, които имал. Ищцата се съгласила и на връщане на вноски, като този път поискала да оформят и някакъв документ. Ответникът се съгласил по принцип, но помолил да изчакат до м. Август.

Ищцата за пореден път се съгласила, но когато го потърсила през м. Август осъзнала, че той просто я разиграва и няма намерение да й върне заема.

За това ищцата се обръща към съда. 

Иска: да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 11 700 лв., представляваща левовата равностойност на сумата от 6 000 евро, дадени му в заем, както следва: - на 12.08.2015 год. – 2000 евро, на 12.09.2015 год. – 2000 евро и в края на м. април, 2016 год. – 2000 евро, заедно със законната лихва върху сумите от постъпването на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника. 

В с.з. ищецът, редовно призован се редставлява от адв. Н. А., МАК, който поддържа предявените искове и счита, че като основателни и доказани следва да бъдат уважени. Намира, че въведените в съдебно заседание възражения от ответника са недоказани дори и да се пренебрегне фактът, че се заявяват несвоевременно, едва в първото съдебно заседание.

Ответникът Е.Д. се явява лично. Признава, че е получил от ищцата на два пъти по 2 000 евро, но това било за да започнат съвместен бизнес. Идеята била той да достави мотоциклети от Италия, а приятелят на ищцата да ги продава в Бургас. Когато бил в Италия ищцата наистина му изпратила 2000 евро, но тогава знаела по опис какви мотоциклети ще получи – документите са при него, а описът е при ищцата. Тогава ответникът изпълнил уговорката и доставил мотоциклетите. Първите 2000 евро получил чрез Уеестърн Юнион, а единият бус с мотори закарал в ******. Не е подал отговор на исковата молба, защото не бил прочел указанията, дадени му от съда. Бил се посъветвал с адвокат.

Признава иска за главницата до размер от 4000 евро, които действително бил получил: 2000 евро чрез Мъни Грам и 2000 евро – на ръка в гр. Бургас. Готов е да върне парите на изплащане, но в такъв случай счита, че ищцата му дължи връщане на моторите.

Предявените искове са допустими.

Предявени са от и против надлежна страна по спора.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На първо място, ответникът не е подал писмен отговор и не е ангажирал  доказателства. В съдебно заседание признава исковете до размер от 4000 евро, от които 2000 евро получени чрез системата Мъни Грам и 2000 евро – предадени му от ищцата на ръка, в гр. Бургас. Въведеното възражение за съвместна търговска дейност с  ищцата, във връзка с който проект получил сумите е преклудирано и не  следва да се обсъжда.

От писмените доказателства по делото се установява, че действително на 12.08.2015 год. от гр. Бургас, ищцата е превела сумата от 2000 евро на името на ответника в гр. Рим. По отношение изпращането и получаването на тази сума няма спор между страните.

В исковата молба се твърди, че ищцата е дала на ответника на два пъти по 2000 евро на ръка, без да се оформят каквито и да било документи: на 11.09.2015 год. в гр. Бургас и в края на м. Април, 2016 год. – в ******.

За първата сума е налице признание на иска от страна на ответника. За останалата част от претендираната сума – 2000 евро, предадени на ръка в ****** ищцата не ангажира доказателства.

Не се спори за това, че ищцата е отправяла устни покани към ответника да върне заетата сума, включително имали уговорка за връщане на части, което последният не е сторил.

С оглед доказателствата по делото съдът приема за доказано, че между страните са налице договори за заем за потребление, по силата на които ищцата М.Ц. е предала на ответника Е.Д. сумата от общо 4000 евро, срещу задължението на последния да ги върне. Предаването на сумата в посочения размер се установява както от признанието на ответника, така и от приложената разписка за извършен паричен превод на стойност 2000 евро.

Ето защо, съдът приема, че ответникът в качеството му на заемател е получил от ищцата-заемодател сумата от 4000 евро, като последният се задължил да я върне.

Основното задължение на заемателя е да върне заетата сума /чл. 240, ал. 1 ЗЗД/. Доказателствената тежест на връщането е на заемателя-ответник, от когото ищецът претендира заетата сума.

Предвид събраните по делото доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 4 000 евро, или левовата й равностойност – 7823,72 лв., представляваща заем за послужване.

Над този размер, за разликата от 3876,68 лв. до претендираните 11700 лв. искът подлежи на отхвърляне като недоказан.

Делото беше отлагано многократно, като на ищцата се даде възможност да ангажира гласни доказателства в подкрепа на твърдението си за предоставен заем от още 2000 евро, посочени в исковата молба, но такива не бяха представен.

Уважената част от исковата сума се дължи ведно със законната лихва от 12.10.2018 год. – датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане.

На осн.чл.78 ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищцата съответната част от сторените разноски по делото за тази инстанция.

Видно от доказателствата по делото, ищецата е направила разноски в размер на 768 лв., от които 468 лв. д.т. за иска по чл. 240, ал. 1 ЗЗД и 300 лв. за процесуално представителство.

Съобразно изхода от делото, ответникът ще следва да бъде осъден да й възстанови 66,87% от сторените разноски, или 513,56 лв.

От своя страна ответникът не претендира и не доказва разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

              ОСЪЖДА Е.В.Д., ЕГН **********,***, да заплати на М.Ц.Ц., ЕГН **********,***, сумата от 7823,72 лв., (седем хиляди осемстотин двадесет и три лв., 72 ст.), представляваща левовата равностойност на сумата от 4 000 евро, дадени му в заем, както следва: - на 12.08.2015 год. – 2000 евро и на 12.09.2015 год. – 2000 евро, заедно със законната лихва върху тази сума от постъпването на исковата молба в съда – 12.10.2018 год., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 513,56 лв. (петстотин и тринадесет лв., 56 ст.) разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважената част от 7823,72 лв. до претендираният размер от 11700 лв., за разликата от 3876,68 лв. (три хиляди осемстотин седемдесет и шест лв., 68 ст.), представляващи левовата равностойност на 2000 евро, предоставени в заем в края на м. април, 2016 год. като НЕОСНОВАТЕЛЕН поради НЕДОКАЗАНОСТ.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

 

Районен съдия: