Присъда по дело №910/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 41
Дата: 29 юни 2021 г. (в сила от 2 март 2022 г.)
Съдия: Александър Симеонов Станчев
Дело: 20214520200910
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 17 май 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 41
гр. Русе , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Александър С. Станчев
при участието на секретаря Денка Т. Веселинова
като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Наказателно дело
частен характер № 20214520200910 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. Р. Д. Г., роден на 26.12.1967г. в гр.Хасково, български
гражданин, работи, разведен, осъждан, с ЕГН-**********, за

ВИНОВЕН в това, че през периода 16.03.2021г. – 27.04.2021г. в гр.Русе
в условията на продължавано престъпление, на 5 пъти, казал нещо унизително
за честта и достойнството на ИВ. ИВ. Х. в качеството му на длъжностно лице
- частен съдебен изпълнител (ЧСИ) чрез публикации – умирисник ; шемет ;
водач ЧСИ ; всички ЧСИ са за бесилката и най-вече ЧСИ И.Х. ; призовал е
хората да гласуват с бюлетина двете нули за партия СИН /“Съюз на
измамниците наглеци“/, като обидите са разпространявани чрез интернет,
поради което и на основание чл.148, ал.1, т.2, пр.2 и т.3, във вр. с чл.146, ал.1,
във вр. чл.26, ал.1 и чл.54 от НК му налага наказание „Глоба“ в размер на
4 000 лв. /четири хиляди лева/, платими по бюджета на съдебната власт и
1
„Обществено порицание“.

ПРИЗНАВА подс.Р. Д. Г. със снета по-горе самоличност, за

ВИНОВЕН в това, че през периода 02.02.2021г. – 27.04.2021г. в
гр.Русе в условията на продължавано престъпление, на 5 пъти, разгласил
позорни обстоятелства за ИВ. ИВ. Х. в качеството му на длъжностно лице –
ЧСИ и му приписал престъпления – че е най – големия измамник, който си
купил костюм с парите на хората които е измамил ; имотен измамник, който
повече от 20 години краде ток и точи общината, като й отдава под наем
репатриращи камиони с десен волан ; организатор на имотните измами чрез
нагласени търгове ; че Иванчо Хаджипенчович, който бил издал смъртната
присъда срещу Васил Левски е негов прадядо, като клеветата е разгласена
чрез интернет, поради което и на основание по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.2,
пр.2 и т.3, във вр.чл.147, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.54 от НК му
налага наказание „Глоба“ в размер на 7 000 лв., платими по бюджета на
съдебната власт и „Обществено порицание“.

На основание чл.23, ал.1 от НК определя едно общо наказание „Глоба“
в размер на по-тежкото от тях, а именно „Глоба“ в размер на 7 000 лв. /осем
хиляди лева/.

На основание чл.23, ал.2 от НК присъединява наказанието „Обществено
порицание“, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по общинско
радио гр.Русе.

ОСЪЖДА подс.Р. Д. Г. да заплати сумата от 6 000 лв. обезщетение за
причинените неимуществени вреди на частния тъжител и граждански ищец от
престъплението по чл.148, ал.1, т.2, пр.2 и т.3, във вр. с чл.146, ал.1, във вр.
2
чл.26, ал.1от НК, ведно с законната лихва, считано от датата на образуване на
настоящото производство – 17.05.2021г., като отхвърля гражданският иск
над тази сума до претендираната сума от 10 000 лв., като неоснователен и
недоказан.

ОСЪЖДА подс.Р. Д. Г. да заплати сумата от 10 000 лв. обезщетение за
причинените неимуществени вреди на частния тъжител и граждански ищец от
престъплението по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1 т.2 пр.2 и т.3, във вр.чл.147,
ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата
на образуване на настоящото производство – 17.05.2021г.

ОСЪЖДА подс.Р. Д. Г. да заплати сумата от 640 лв., представляваща
държавна такса върху уважената част от гражданските искове.

ОСЪЖДА подс.Р. Д. Г. със снета по-горе самоличност да заплати на
частния тъжител ИВ. ИВ. Х. сумата от 1012 лв. за разноски по делото.

Присъдата подлежи на обжалване в 15 дневен срок от днес пред
Окръжен съд – гр.Русе.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3

Съдържание на мотивите


Мотиви към присъда по НЧХД №910/2021г. по описа на РРС, ХІ нак.състав

Частният тъжител ИВ. ИВ. Х. обвинил Р. Д. Г. за това, че :
1. През периода 16.03.2021г. – 27.04.2021г. в гр.Русе в условията на
продължавано престъпление, на 5 пъти, казал нещо унизително за честта и
достойнството на ИВ. ИВ. Х. в качеството му на длъжностно лице - частен
съдебен изпълнител (ЧСИ) чрез публикации – умирисник ; шемет ; водач
ЧСИ ; всички ЧСИ са за бесилката и най-вече ЧСИ И.Х. ; призовал е хората
да гласуват с бюлетина двете нули за партия СИН /“Съюз на измамниците
наглеци“/, като обидите са разпространявани чрез интернет – престъпление
по чл.148, ал.2, т.2 и т.3, вр. чл.146, ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК ;
2. През периода 02.02.2021г. – 27.04.2021г. в гр.Русе в условията на
продължавано престъпление, на 5 пъти, разгласил позорни обстоятелства за
ИВ. ИВ. Х. в качеството му на длъжностно лице – ЧСИ и му приписал
престъпления – че е най – големия измамник, който си купил костюм с парите
на хората които е измамил ; имотен измамник, който повече от 20 години
краде ток и точи общината, като й отдава под наем репатриращи камиони с
десен волан ; организатор на имотните измами чрез нагласени търгове ; че
Иванчо Хаджипенчович, който бил издал смъртната присъда срещу Васил
Левски е негов прадядо, като клеветата е разгласена чрез интернет –
престъпление по чл.148, ал.2 т.2 и т.3, вр. чл.147, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
По делото са допуснати за съвместно разглеждане два граждански иска
за сумата от 10 000 лв., всеки от тях против подсъдимия, представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди за всяко от престъпленията.
Тъжителят е редовно призован, не се явява, вместо него се явява
редовно упълномощен повереник, който поддържа обвиненията.
Подсъдимият Р. Д. Г. е редовно уведомен от призоваващите лица /вкл. и
чрез ОЗ„Орана“/ за с.з. което е проведено на 29.06.2021г., отказал е да получи
призовката, разпореждането и препис от тъжбата с доказателствата, делото се
разглежда в негово отсъствие.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Р. Д. Г. е български гражданин, със средно образование,
работи, разведен, осъждан.
Тъжителят Х. бил вписан в Камарата на ЧСИ под № 832 с район на
действие Окръжен съд- Русе. Подсъдимият имал кредит към банка „ДСК“,
1
обезпечен с ипотека на жилището му. Тъй като спрял да плаща вноските си по
кредита, банката в качеството си на кредитор, подала молба за издаване на
заповед за изпълнение до Русенския Районен съд. Въз основа на така
образуваното производство бил издаден и изпълнителен лист срещу
подсъдимия по ЧГД № 910/2009г. по описа на РРС за сумите от 24 508,10 лв.
главница, 2 341,16 лв. просрочена лихва за периода 18.07.2008 г. –
24.02.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.02.2009г. до окончателното изплащане, както и сумата от 536,99 лв.
разноски по делото и 608,49 лв. юрисконсулстко възнаграждение. Въз основа
на така издадения изпълнителен лист било образувано и изпълнително дело
№ 528/24.04.2009 г. по описа на ЧСИ И.Х.. В рамките на образуваното
изпълнително производство било продадено ипотекираното от подсъдимия
жилище, като било възложено на М. Р. В., а кредиторът – банка удовлетворил
вземането си. Жилището било възложено на купувача по публичната продан
М. В. за сумата от 45 002 лв. В рамките на изпълнителното производство
подсъдимият обжалвал действията на ЧСИ, вкл. и постановлението за
възлагане на имота на купувача М. В.. Първоначално с Определение №
7/26.01.2010 г. състав на Окръжен съд гр.Русе приел жалбата за недопустима
и прекратил производството по делото. Това определение било обжалвано от
подсъдимия пред Апелативен съд гр. Велико Търново, който със свое
Определение № 74/04.03.2010г. отменил горепосоченото определение на
Окръжен съд гр.Русе и върнал делото за разглеждане от друг състав на съда.
С Решение № 237/12.07.2010 г. друг тричленен състав на Русенския
Окръжен съд се произнесъл по съществото на делото, като оставил без
уважение жалбата на подсъдимия. В диспозитива на това съдебно решение
било посочено, че същото не подлежи на обжалване.
С Решение № 38/25.05.2011г. състав на Върховния Касационен съд,
Търговска колегия, в производството по чл.307 ал.2 от ГПК оставил без
уважение молбата на подсъдимия за отмяна на влязлото в сила решение №
237/12.07.2010г. на Русенския Окръжен съд на основание чл.303, ал.1, т.1 от
ГПК, като неоснователна.
Подсъдимият останал недоволен от изхода на горепосочените
производства, считайки, че е потърпевш поради несправедливост породена и
предизвикана от служебните дейности, които извършил тъжителят в
качеството си на ЧСИ, продавайки жилището му на публичната продан.
Поради това, подсъдимият взел решение да изготвя и поставя публикации в
интернет пространството /чрез социалната платформа „Фейсбук“/ с обиден и
клеветнически характер. Успоредно с тях, той започнал да подава всякакви
жалби с най-различни оплаквания за извършени престъпления от общ
характер от тъжителя до Районна прокуратура - Русе и органите на МВР.
Така, за периода 16.03.2021 г. – 27.04.2021 г. подсъдимият публикувал
2
чрез интернет пространството /социалната платформа „Фейсбук“/, следните
думи и изрази по отношение на тъжителя – че е умирисник ; шемет ; водач
ЧСИ ; всички ЧСИ са за бесилката и най-вече ЧСИ И.Х. ; призовал е хората
да гласуват с бюлетина двете нули за партия СИН /“Съюз на измамниците
наглеци“/.
Освен това, за периода 02.02.2021г. – 27.04.2021г., подсъдимият пак чрез
интернет пространството /социалната платформа „Фейсбук“/ публикувал и
следните думи и изрази по отношение на тъжителя - че е най – големия
измамник, който си купил костюм с парите на хората които е измамил ;
имотен измамник, който повече от 20 години краде ток и точи общината, като
й отдава под наем репатриращи камиони с десен волан ; организатор на
имотните измами чрез нагласени търгове ; че Иванчо Хаджипенчович, който
бил издал смъртната присъда срещу Васил Левски е негов прадядо.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена според всички
събрани по делото доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелите, както и от събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства – свидетелски показания на разпитаните свидетели,
годишен отчет, публикации във фейсбук от лист 4 до лист 9, справка лист 14
и 15 от Камарата на ЧСИ, структурата на съвета на ЧСИ – лист 16 ; справка за
съдимост на подсъдимия ; писмени материали по НЧХДело№1872/2020г., по
описа на РРС, а именно – тъжба, констативен протокол, снимков материал-
снимки от фейсбук, възражения, постановление на прокуратурата,
определение от Апелативен съд, решение на РОС, епикриза, решение на ВКС,
справка от регистър на ЧСИ, решение на РОС от 12.07.2010г. от лист 114 до
120 лист - публикации във фейсбук, свидетелство за съдимост и др.
Всички доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност
налагат следните правни изводи:
Подсъдимият Р.Г. е осъществил от обективна страна състава на
престъплението квалифицирана обида по чл. 148, ал.1, т.2, пр.2 и т.3, вр.
чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като през периода 16.03.2021г.–
27.04.2021г. в гр.Русе в условията на продължавано престъпление, на 5 пъти,
казал нещо унизително за честта и достойнството на ИВ. ИВ. Х. в качеството
му на длъжностно лице - частен съдебен изпълнител (ЧСИ) чрез публикации
– умирисник ; шемет ; водач ЧСИ ; всички ЧСИ са за бесилката и най-вече
ЧСИ И.Х. ; призовал е хората да гласуват с бюлетина двете нули за партия
СИН /“Съюз на измамниците наглеци“/, като обидите са разпространявани
чрез интернет.
Горепосочените, думи, изрази и словосъчетания, използвани от
подсъдимия в интернет публикациите, изразяват отрицателна оценка и
мнение за личното достойнство на тъжителя и същите са морално
неприемливи. Думата „шемет“ означава особен, странен, завеян човек, чудак.
3
Думата „умирисник“ означава нечистоплътен, занемарен от хигиенична
гледна точка човек. Словосъчетанията водач ЧСИ ; всички ЧСИ са за
бесилката и най-вече ЧСИ И.Х. ; призовал е хората да гласуват с бюлетина
двете нули за партия СИН /“Съюз на измамниците наглеци“/ също са обидни
и изразяват изключително негативна и отрицателна оценка от подсъдимия
спрямо тъжителя, още повече, че на практика такава партия не съществува в
политическото пространство на Р България, а абревиатурата й несъмнено е
авторство на подсъдимия Г.. Доказателства за тези използвани от подсъдимия
думи и словосъчетания се съдържат в множеството и приети в съдебно
заседание писмени извлечения от фейсбук–страницата му. Тези множество
публикации са възприемани и от свидетелите Е. Й. и П. М.. Съдът изцяло
кредитира техните показания, т.к. показанията им са логични, последователни
и се подкрепят от другите събрани по делото доказателства, каквито са
извлеченията от фейсбук-страницата на подсъдимия.
В случая е налице продължавано престъпление по смисъла на чл. 26,
ал.1 от НК, което се обосновава от обстоятелството, че подсъдимият е
извършил шест отделни деяния, които осъществяват поотделно състава на
престъплението обида, извършени са през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
Изпълнителното деяние на продължаваното престъпление, извършено от
подсъдимия Г. е казване на нещо унизително, което в случая е извършено
чрез публикации в интернет пространството и по този начин тъжителят го е
възприел лично и непосредствено. Използваните по-горе думи и
словосъчетания изразяват негативна морална оценка на личността на
тъжителя от страна на подсъдимия. Именно чрез използването на тези
унизителни от гледна точка на господстващия морал думи и изрази от страна
на подсъдимия е засегната самооценката на тъжителя. Думите, от които
тъжителят се е почувствал обиден, действително са унизителни за честта и
достойнството му по своя характер. При преценката за обидната форма на
използваните думи, съдът изхожда не от субективното възприятие на
пострадалия, а от обективното разбиране за необходимото уважително
отношение към останалите членове на обществото. В случая всяко от всички
пет изпълнителни деяния е довършено с възприемане на обидните думи и
изрази от страна частния тъжител, посредством запознаване с публикациите в
интернет.
Престъплението е извършено при две квалифициращи обстоятелства по
чл.148, ал.1, т.2, пр.2 и т.3 от НК, а именно обидата да е разпространена по
друг начин – чрез интернет пространството, а и по отношение на длъжностно
лице при изпълнение на службата му.
4
Квалифициращият признак обида, разпространена по друг начин – чрез
интернет пространството е осъществен, тъй като разпространените обидни
думи по отношение на тъжителя, не само, че било възможно да бъдат
възприети от множество други хора, но и същите са били и реално възприети.
Това се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели Е. Й.,
Т. Б. и П. М.. В показанията си св.П.М. заявява, че често се е случвало колеги
от частното съдебно изпълнение да му съобщават за видяното и да му
препращат интернет линкове с тези публикации, които са известни и сред
колегите в кантората на тъжителя, коментират в отрицателен аспект, което е
изключително обидно и неприятно за тъжителя.




Налице е и квалифициращият признак обидата да е извършена по
отношение на длъжностно лице, тъй като тъжителят е длъжностно лице по
смисъла на чл.93, т.1 от НК, защото изрично е посочен в кръга на лицата
притежаващи, подобно качество. Очевидна е пряката връзка между
извършеното престъпление обида от подсъдимия против тъжителя, т.к.
подс.Г. е бил недоволен от обстоятелството, че именно тъжителя и в
качеството си на ЧСИ е продал на публична продан апартамента му.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал, че думите и изразите, които е използвал по
отношение на тъжителя, са унизителни за честта и достойнството му. Също
така е съзнавал, че многобройните му публикации в интернет, не само е било
възможно, но и реално ще бъдат възприети от неограничен кръг хора, което е
било и неговата цел. Интелектуалната му страна на умисъла е обхващала и
представите, че същият като ЧСИ е имал качеството на длъжностно лице,
което изпълнява службата си и по този начин и именно в това му качество е
целял да го дискредитира пред множество хора. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Подсъдимият Р.Г. е осъществил и престъплението квалифицирана
клевета по чл.148, ал.2, във вр. ал.1, т.2 и т.3, във вр. чл.147 ал.1, във вр.
чл.26, ал.1 от НК, тъй като през периода 02.02.2021г. – 27.04.2021г. в гр.Русе
в условията на продължавано престъпление, на 5 пъти, разгласил позорни
обстоятелства за ИВ. ИВ. Х. в качеството му на длъжностно лице – ЧСИ и му
приписал престъпления – че е най – големия измамник, който си купил
костюм с парите на хората които е измамил ; имотен измамник, който повече
5
от 20 години краде ток и точи общината, като й отдава под наем репатриращи
камиони с десен волан ; организатор на имотните измами чрез нагласени
търгове ; че Иванчо Хаджипенчович, който бил издал смъртната присъда
срещу Васил Левски е негов прадядо, като клеветата е разгласена чрез
интернет.
Всички използвани думи, изрази и словосъчетания от подсъдимия
съдържат позорящи обстоятелства и/или му приписват престъпления.
Същественото по отношение на това престъпление за разлика от
престъплението обида е, че законът императивно изключва наказуемостта на
дееца в случай, че същият докаже истинността на разгласените позорящи
обстоятелства или на приписаните престъпления по арг. чл.147, ал.2 от НК.
По делото подс.Г. по никакъв начин не доказа своите клеветнически
твърдения, който е използвал следните думи и изрази в рамките на единното
продължавано престъпление по отношение на тъжителя, всяка/о от които
самостоятелно осъществява признаците на престъплението клевета както
следва :
1. Че е същият е най – големия измамник, който си бил купил костюм с
парите на хората които е измамил. Очевидно тук се има предвид, че той е
автор на престъпление по чл.209 или чл.212 от НК, доказателства за което не
се събраха и не бяха представени, т.е. не се обори презумпцията по чл.147,
ал.2 от НК. Както бе посочено публичната продан по отношение на имота на
подсъдимия е била напълно законосъобразна.
2. Че е имотен измамник, който повече от 20 години краде ток.
3. Че точи общината, като и отдава под наем репатриращи камиони с
десен волан чрез нагласени търгове.
Очевидно по т.2 и т.3, посочени по-горе, се има предвид, че той
перманентно /в условията на продължавано престъпление/ извършва
престъпления по чл.282 ал.1, респ. резултатното по ал.2 от НК, отново по
чл.209 или 212 от НК. По делото нито се събраха такива доказателства, нито
се представиха подобни такива от подсъдимия, т.е. не се обори презумцията
по чл.147 ал.2 от НК.
4. Че е организатор на имотните измами чрез нагласени търгове.
Тук важи изцяло казаното по отношение на приписаното престъпление,
че тъжителят е измамник като се уточнява, че е „организатор“ на имотните
измами, а уточнението „имотен“ се твърди с оглед това, че тъжителят вършил
измами с предмет недвижими имоти.
5. Че Иванчо Хаджипенчович, който бил издал смъртната присъда
срещу Васил Левски бил негов прадядо. В случая се касае за разгласяване на
6
позорящо обстоятелство, доколкото се твърди за пряка родствена връзка
/произход по права линия/ с лице, което е било в качеството на съдия по
углавното дело с подсъдим Васил Левски, което, както е ноторно известно, е
завършило с издаването на осъдителна присъда, с която е наложено смъртно
наказание, изпълнена непосредствено след това. В тази връзка по делото е
разпитана в качеството на свидетел Т. Б., работила 35 г. в Регионален
Исторически музей гр. Русе. Съдът кредита изцяло показанията предвид
безспорната и компетентност в областта на историческата наука – същата е
историк по образование със специалност „османистика“ и доколкото целият и
професионален стаж е преминал в отдел „История на България през 15 -19
век“. От нейните показания се установява, че частният тъжител няма каквато
и да е родствена връзка с Иванчо Хаджипенчович.
Съдът намира също, че подсъдимият, предвид съставката „хаджи“ във
фамилните имена на частния тъжител и Иванчо Хаджипенчович счита, че
между тях е налице някаква родствена връзка, което се опровергава изцяло от
събраните по делото доказателства. По делото не се събраха никакви
доказателства, че между тъжителя И.Х. и Иванчо Хаджипенчович има
каквато и да е родствена връзка – дори и най-далечна.Не се представиха
подобни такива от подсъдимия, напротив, всички събрани водят точно на
противоположния извод, т.е. не се оборва презумцията по чл.147, ал.2 от НК.
По същия начин следва да се направи оценка и за другите две обвинения
против тъжителя по отношение на родствената му връзка с Иванчо
Хаджипенчович – че е внук на Иванчо Хаджипенчович, и че родът му бил
виновен за смъртта /обесването/ на Васил Левски.
В случая е налице продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК,
което се обосновава от обстоятелството, че подсъдимият е извършил пет
отделни деяния, които осъществяват поотделно състава на престъплението
обида, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Престъплението е извършено при две квалифициращи обстоятелства по
чл.148, ал.2, във вр. ал.1, т.2, пр.2 и т.3, вр. с чл.147, ал.1 от НК, а именно
клеветата да е разпространена по друг начин – чрез интернет пространството
и по отношение на длъжностно лице, при изпълнение на службата му.
Квалифициращият признак клевета, разпространена по друг начин –
чрез интернет пространството е осъществен, тъй като разпространените по
отношение на тъжителя позорящи обстоятелства и приписаните му
престъпления не само, че било възможно да бъдат възприети от множество
други хора, но и същите са били и реално възприети. Това се установява от
показанията на разпитаните по делото свидетели Е. Й., Т. Б. и П. М..

7



Налице е и квалифициращият признак клеветата да е извършена по
отношение на длъжностно лице, тъй като тъжителят е длъжностно лице по
смисъла на чл.93, т.1 от НК, защото изрично е посочен в кръга на лицата
притежаващи, подобно качество. Очевидна е пряката връзка между
извършеното престъпление клевета от подсъдимия против тъжителя,
доколкото мотивацията му произтича от недоволството от обстоятелството,
че именно той в качеството си на ЧСИ е продал на публична продан
апартамента му. Подсъдимият Г. е мотивиран да извърши престъплението
именно от правомощията на тъжителя по гл.43 от ГПК, които е реализирал по
отношение на негов имот.
Доказателства за горепосочените клеветнически твърдения на
подсъдимия се съдържат в многобройните му публикация в интернет
пространството, приложени по делото.
От субективна страна подсъдимият е съзнавал позорния характер на
разгласяваните обстоятелства и на приписваните престъпления, защото
извършването на такива, винаги и безусловно е укоримо от гледна точка на
морала деяние. Отделно от това, той е съзнавал и неистинността на
изложените от него твърдения, а също и, че клеветите и позорните
обстоятелства се възприемат от множество и неограничен кръг интернет-
потребители. Престъплението е извършено с пряк умисъл, защото
интелектуалната страна на умисъла на подсъдимия е обхващала представите,
че тъжителят не е реализирал приписаните му престъпления и съответно няма
връзка с приписаните позорящи обстоятелства. Предположенията, че
частният тъжител Х. е извършил множеството приписани му престъпления и
по отношение на него са налице позорящи обстоятелства и всички те са
верни, на първо място трябва да произтича от някакви обективни факти, а не
на базата на житейски умозаключения и предположения, че не е възможно да
не са верни само по причината, че той в кръга на службата си е продал
жилището на тъжителя и то при напълно законосъобразна процедура.
Въз основа на изложеното съдът намира, че подс.Г. следва да бъде
признат за виновен в извършването на всяко от двете престъпления, в които е
обвинен да е извършил от тъжителя.
Съдът намира, че в случая институтът на освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ е неприложим
на основание чл.78а, ал.7 от НК, тъй като се касае за множество
престъпления. Освен това, видно от изисканата и приложена по делото
8
справка за съдимост е, че подс.Р.Г. е осъден с присъда по НЧХД
№1872/2020г., по описа на РРС, за същите по вид престъпления, като тези
предмет на настоящото производство.
При индивидуализация на наказанието за престъплението по чл.148
ал.1, т.2, пр.2 и т.3, във вр.146, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, съдът отчита
като отегчаващи отговорността обстоятелства многобройността и
интензивността на публикациите в интернет пространството по отношение на
тъжителя - пет отделни деяния в рамките на продължаваното престъпление и
то без същият по никакъв начин да е допринесъл за това. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства следва да се посочи и това, че на практика това
престъпление е извършено изключително настойчиво, публикувайки
многократно посочените обиди и клевети по отношения на тъжителя, и то
след като вече е бил осъждан преди това с влязла в сила на 11.03.2021г.
присъда по НЧХД №1872/2020г., по описа на РРС, за същите по вид
престъпления и спрямо същото лице /ч.тъж. И.Х./. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство следва да се отчете преживения от подсъдимия
остър миокарден инфаркт през 2013г. Въз основа на тези обстоятелства,
Съдът е наложил на Р.Г. наказание, ориентирано към средата, при баланс на
смекчаващо и отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно „Глоба“ в
размер на 4 000 лв. и „Обществено порицание“.
При индивидуализация на наказанието за престъплението по чл.148
ал.2, вр. ал.1, т.2, пр.2 и т.3 вр. 147, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, Съдът
отчита същите отегчаващи и смекчаващо отговорността обстоятелства. Въз
основа на тези обстоятелства, съдът определи на Р.Г. наказание на основание
ориентирано към средата при баланс на смекчаващо и отегчаващите
отговорността обстоятелства, а именно а именно „Глоба“ в размер на 7 000 лв.
и „Обществено порицание“.
Така определените наказания “Глоба” следва да се групират на
основание чл.23, ал.1 от НК, като се определи едно общо наказание – по-
тежкото измежду тях, а именно „Глоба“ в размер на 7 000лв. Така
определеното общо наказание в максимална степен би постигнало целите по
чл.36 и чл.54 от НК и най-вече личната превенция. Към определеното общо
наказание следва да се присъедини на основание чл.23, ал.2 от НК и
наказанието „Обществено порицание“.
По отношение на предявените граждански искове
Частният тъжител е предявил граждански иск против подсъдимия в
размер на 10 000 лв. за причинените му неимуществени вреди от
престъплението по чл.148, ал.1, т.2, пр.2 и т.3, вр. чл.146, ал.1, във вр. с чл.26,
ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 17.05.2021г.- датата на
която е образувано настоящото производство. Непозволеното увреждане е
сложен юридически факт, елементи от който са деяние, вреда,
9
противоправност на деянието, причинна връзка и вина, съединени от
правната норма на чл.45 от ЗЗД. Необходимо е да са осъществени всички тези
елементи от фактическия състав, за да е налице непозволено увреждане. С
оглед изложеното е налице противоправно деяние от страна на подс.Г. -
извършено престъпление - квалифицирана обида и то виновно - при пряк
умисъл. Налице са причинени на тъжителя неимуществени вреди, изразяващи
се в засягане на доброто име на тъжителя, което се обуславя и от
множеството грамоти, приети като писмено доказателство по делото, видно
от които същият през годините е извършил множество предметни дарения на
Регионален исторически музей гр. Русе и значително парично дарение при
строителството на църквата „Всех Светих“ в гр. Русе. По делото безспорно се
установи фактът на извършеното престъпление от подсъдимия, причинната
връзка между деянието и настъпилите неимуществени вреди. От разпита на
свидетелите Евелина Йорданова и Павлина Митева се установява, че
непрестанните интернет публикации се отразяват негативно на
емоционалното му състояние, причиняват му емоционален дискомфорт, вкл.
здравословни проблеми, а многобройните публикации в интернет
пространството несъмнено пречат на работата на тъжителя. Съдът като взе
предвид начина на извършване на деянието, многобройността на отделните
деяния в рамките на продължаванато престъпление, обстоятелството, че с
него е накърнено доброто име тъжителя пред неограничен кръг потребители
на интернет, приема, че следва да се уважи предявения граждански иск за
сумата от 6 000 лева, която в необходимата степен би репарирала
претърпените вреди. Съобразно принципа по чл.52 от ЗЗД, съдът при
определяне на обезщетението, отчете степента на увреждане, като взе предвид
продължителността на деянието и неговата настойчивост, с оглед
повдигнатото обвинение и интензивността на психическия дискомфорт, както
и негативното отражение на доброто му име. Поради това, съдът е постановил
подс. Г. да заплати на тъжителя сумата от 6 000 лв. обезщетение, ведно със
законната лихва, считано от 17.05.2021г.- датата на която е образувано
настоящото производство, като в останалата му част до предявения пълен
размер от 10 000лв. иска следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Частният тъжител е предявил и граждански иск против подсъдимия в
размер на 10 000 лв. за причинени му неимуществени вреди от
престъплението по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, пр.2 и т.3, вр. чл.147, ал.1 вр. с
чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на която е
образувано настоящото производство. Непозволеното увреждане е сложен
юридически факт, елементи от който са деяние, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка и вина, съединени от правната норма на чл.45 от
ЗЗД. Необходимо е да са осъществени всички тези елементи от фактическия
състав, за да е налице непозволено увреждане. С оглед изложеното е налице
противоправно деяние от страна на подс. Г. - извършено престъпление
квалифицирана клевета и то виновно - при пряк умисъл. Налице е и вреда -
10
неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на доброто име на тъжителя,
което се обуславя и от множеството грамоти, приети като писмено
доказателство по делото, видно от които същият през годините е извършил
множество предметни дарения на Регионален исторически музей гр.Русе и
значително парично дарение при строителството на църквата „Всех Светих“ в
гр.Русе. Освен това при разглеждане на делото от настоящия състав на съда и
на 29.06.2021г. е видно от доказателствата също, че тъжителя е избран за
Председател на Съвета на камарата на частните съдебни изпълнители в Р
България. По делото безспорно се установи факта на извършеното
престъпление от подсъдимия, причинната връзка между деянието и
настъпилите неимуществени вреди. От разпита на свидетелите Евелина
Йорданова и Павлина Митева се установява, че непрестанните интернет
публикации се отразяват негативно на емоционалното му състояние,
причиняват му емоционален дискомфорт, вкл. здравословни проблеми.
Многобройните публикации пречат на работата на тъжителя. Съдът, като взе
предвид начина на извършване на деянието, многобройността на отделните
деяния в рамките на продължаванато престъпление, обстоятелството, че с
него е накърнено доброто име тъжителя пред неограничен кръг потребители
на интернет, приема, че цялата претендирана сума по този граждански иск от
10 000 лева в необходимата степен би репарирала претърпените вреди.
Съобразно принципа по чл.52 от ЗЗД, съдът при определяне на
обезщетението отчете степента на увреждане, като взе предвид
продължителността и интензивността на психическия дискомфорт , както и
негативното отражение на доброто му име. Обезщетението за неимуществени
вреди за това престъпление е много по-високо от това за престъплението
обида, защото при съпоставяне на двете се наблюдава много по-голяма
интензивност на клеветническите твърдения и в двете им форми – приписване
на престъпление и разгласяване на позорящи обстоятелства. Поради това,
Съдът е уважил изцяло предявения граждански иск за това престъпление,
като е осъдил подс. Г. да заплати на тъжителя сумата от 10 000 лв.
обезщетение, ведно със законната лихва, считано от считано от 17.05.2021г.-
датата на която е образувано настоящото производство.
С оглед изхода на делото, подс.Р.Г. е осъден да заплати на ч.тъж. И.Х. и
направените от него разноски за завеждане на делото и адвокатско
възнаграждение на повереника /1012лв./, както и следва да заплати в полза на
Районен съд Русе сумата от 640лв.- държавната такса във връзка с
уважените граждански искове.
Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.

11
Съобщи за изтекли лични данни